Цикъл „Просъници“

Просъница VІІ

Стрес

прогрес

повторение

мъчение

развитие

без покритие

живот

без кивот

смях

вече без грях

път

без смут

страдание

без знание

спасение

без успокоение…

най-накрая

стигнах до края

и повече няма

да съм в адската яма

голяма…

Успех

без релеф,

без граници,

без обеци,

без остатък

без всякакъв придатък

еуфория

вече е история

край…

Ново начало

заспало

отдавна умряло

започва отново

готово

за доброто

и злото

за красивото

и сивото

за минало и предстоящо —

стоящо

чака

там долу в мрака

да бъде събудено…

За до го стигна

без да мигна

минавам

себе си отдавам

през свят

нов, непознат,

по странен път

през таен кът

на душата

горката

и умирам…

И чак после себе си отново там откривам…