Цикъл „Сън и смърт“

Свят на съня

Отивам пак там —

в онзи свят сив, бледен, замъглен,

сънувам реалност красива, но после се будя,

отново за кратко съм ням,

усещам реалния свят в и около мен развален…

И нищо че там няма нещо,

което да видя наистина чисто,

по-чиста, по-непорочна е тази съновна вселена,

когато от там се завърна ми става горещо

и чувствам в главата си място, останало пусто…

Защо ли не мога аз вечно там да живея —

добър, от хора добри като мен заобиколен,

всичко желаещ и всичко имащ — велик, Бог,

но не — будя се и пак някоя и друг сълза ще пролея,

но въпреки всичко ще трябва да почна пак тук поредния ден…

Но все пак — дори и в тоз свят реален, студен,

живея с надежда, с голямо очакване всеки ден ново,

посрещам тук всичко, но от нищо на мен не ми пука,

че знам — идва вечер и там почва новия ден

и пак там се будя, живея — Човек завинаги и отново…