В синьо забравен, припомням си дните,
когато в червено блестеше света,
с чувство черно-бяло, безлично, размито,
оранжево мисля и сиво кървя.
Любов бежова забравих как в сърцето гори,
безжизнени в охра остават мечтите,
от страхове графитени и омраза в каки
по електриково-син начин убити.
Пропадам пак днес в лилавата бездна,
със синя земя и кафяво небе,
във пурпур тъгувам — така е най-лесно
да стана отново безцветен — дете.