Тичах, вървях, лазих… до края.
Търсих го, безуспешно… рая.
Мъчих се, опитвах… в безкрая.
И винаги тук оставах… в бялата стая.
Спомен от болка, тръпка омайна,
Думи безвечни, вечна потайност,
Болка убиваща, сън за реалност,
Мощ обезсилена, всеизвестна тайна.
Аз мисля, аз съм, съществувам,
Има ме, в сънищата си мечти рисувам,
Създавам и руша безстрастно,
Там съм божеството всевластно.
И тъй, аз Бог съм, аз съм безкрая,
Аз съм началото, средата и края,
Търсих го, успешно… леглото в бялата стая…
И спя, сънувам, мечтая… във рая.