Сън или наяве?
Наяве или сън?
Дали тук, в този свят оставам?
Или пък излизам някъде навън?
Виждам нещата там толкова ясни —
чисти, кристални, прекрасни
и сякаш част от времето наистина прекарвам там —
в онзи друг, нов, различен свят голям.
Понякога пък тук всичко е толкова сиво —
зло, безпощадно, измамно, мъгливо
и този свят за мене се губи,
сякаш истинската реалност е просто заблуда.
Разбирам — сънят си е сън, животът — живот,
разбирам, че всичко на моето съзнание е плод,
но границата винаги е толкоз тънка —
сякаш в този свят наистина от онзи има брънка…
Сън или наяве?
Наяве или сън?
Дали тук, в този свят оставам?
Или пък излизам някъде навън?