Да изкушиш звяра

Глава 11

Меринъс се събуди слаба и изтощена. Премести се малко в леглото, търсейки топлината, която я бе обгръщала през нощта, но Калън го нямаше. Младата жена отвори очи и примигна, взря се в тавана и се опита да не обръща внимание на настойчивата нужда, която пулсираше във вагината й. Проклятие, на това му се казваше силна целувка. Тя облиза бавно подутите си устни. Калън ги беше хапал и близал повече от веднъж. Езикът му, със своята грапава структура, създаваше усещането за триещо кадифе по кожата й, а споменът за него я накара да потръпне.

Нуждаеше се от душ. Изсъхналата пот дразнеше кожата й, карайки я да се чувства мръсна. Миризмата на секс, топла и дива, беше останала във въздуха и по тялото й. Меринъс направи гримаса. Надигна се от леглото, стъпи предпазливо на студения дървен под и тръгна към отворената врата, направо през стаята. Банята, оборудвана с голяма вградена вана, и една кратка бележка на шкафа до мивката, я поздравиха.

Дотук с живота в палатката, въздъхна тя. След часовете, които й бяха нужни да я разпъне толкова добре, може би щеше да е хубаво да я използва повече от няколко часа. Зачуди се от колко време го няма Калън, но след това реши, че е без значение. Той щеше да се върне достатъчно скоро, а тя отчаяно се нуждаеше от къпане.

Меринъс напълни ваната почти догоре, добави щедро количество соли за вана, които откри наблизо, след това се отпусна в горещата вода. Изми набързо косата си, уви я с хавлия, после се излегна, за да позволи на тялото си да се накисне. Тя огледа кожата си, видя червени охлузвания и няколко по-чувствителни места, където езикът му я бе докосвал малко по-грубо. Гърдите й още бяха подути от желание, зърната все още твърди.

Не можеше да разбере това. Събитията от предишния ден изглеждаха повече като сън, отколкото действителност. Но болезненото усещане между бедрата беше истинско, руменината по гладката могила на влагалището й, чувствителността на тялото. Желанието за Калън не беше толкова интензивно, толкова пронизващо, както предишния ден, но все още пулсираше в нея. Все още изпитваше болка за него. Това нямаше смисъл.

— Меринъс — повика я гласът на Шера през затворената врата съпроводен с леко почукване. — Мога ли да вляза?

Тя провери дали мехурчетата я покриват, след това въздъхна дълбоко.

— Да. Влез.

Жената пристъпи в стаята, а хубавите черти на лицето й бяха белязани от загриженост, достигаща до светло — сините й очи.

— Ако ДНК-то на Калън е на лъв, тогава каква е твоята? — Меринъс не се притесняваше да говори директно. Имаше повече от един като Калън и тя го знаеше.

Шера въздъхна. Седна грациозно на подплатения стол в края на ваната.

— Снежен леопард — отвърна тя тихо. — Кръстоската на Даун и Дейън е с пума. Танер е бенгалски тигър. Тайбър е ягуар, Калън е лъв.

Тя наблюдаваше Меринъс внимателно, изражението й бе спокойно и сдържано, но очите й бяха потъмнели.

— Какво се случва с тялото ми? — Меринъс щеше да зададе въпросите си, които засягаха тяхната ДНК малко по-късно. Точно сега имаше по-належащи проблеми.

— Това е чифтосване, Меринъс — каза Шера спокойно. — Тестовете, които правим, още не са напълно готови. Док продължава да работи над тях. Но изглежда феромоните и химията са виновни. Твоите съвпадат с тези на Калън и тялото ти реагира на това по свой начин. Има още толкова много неща, които не знаем за нашите възможности. Има прекалено много неизвестни. За съжаление се нуждаем от още проби. Надявах се да успея да ги взема, преди да се изкъпеш. Твоето тяло ще ни даде повече отговори, отколкото това на Калън, сместа на неговата семенна течност и твоите секрети се съдържа в теб.

През Меринъс премина страх.

— Не взимам противозачатъчни — прошепна тя с треперещ глас. Не можеше да повярва, че не е помислила за това по-рано.

— Не се притеснявай — побърза да я успокои Шера. — Спермата на нашите мъже никога преди не е била съвместима с жените. Но за да сме по-сигурни, това, което ти инжектира Док миналата нощ ще ти попречи да забременееш, в случай, че взаимодействието промени това.

— И това „нещо“ се случва в тялото ми? — попита Меринъс колебливо. — Ще го спре ли?

Шера въздъхна тежко.

— Така смятаме. Семенната течност на Калън изглежда има противодействащ агент в себе си, но като че ли действа много бавно. С течение на времето предполагам, че ще изчезне.

— Виж, Шера, този път наистина загазих — въздъхна уморено Меринъс, затваряйки очите си за проблема, в който сега откри, че е нагазила. — Това не е добре.

— Може би за Калън е — каза меко Шера. — Той става много гневен, много безнадежден, Меринъс. Той ни води. Защитава ни. Може би се нуждае точно от това. Не мога да кажа, че бе спокоен, когато го видях тази сутрин, но сега прави по-дългосрочни планове, не само за смъртта си.

— И какви са тези планове? — попита Меринъс, гледайки я през парата на топлата вода.

— Да се грижи за теб. Да те защитава — осведоми я другата жена колебливо.

— Не! — Меринъс разтърси глава яростно. — Това е само една история. Това химическо нещо ще изчезне, както и аз. Не мога да остана тук. И ако той се върне обратно, тогава аз ще премина към следващата история. Това не е за постоянно.

— Така мислиш ти — Калън стоеше на прага, лицето му беше мрачно, свирепите линии бяха разтеглени в маска на мъжка възбуда и решителност. — Не можеш да ме оставиш сега, Меринъс. Няма значение какво иска всеки от нас — той погледна към Шера твърдо и властно.

— Имам нужда от тези проби, Калън. Веднага — каза тя като се изправи на крака. — И Меринъс е наранена…

— Няма нужда да ми казваш какви са моите отговорности, Шера — стрелна я той с остър поглед. — Винаги съм ги разбирал напълно.

— Разбира се — изрече Шера тревожно. — Моля те, когато тя приключи, ни е нужна в лабораторията.

— Аз не съм опитна мишка — избухна Меринъс. — Не искам да бъда мушкана и гонена непрестанно.

Тя се изчерви, когато Калън изви вежди подигравателно. След това и тялото й пламна, щом погледът й се плъзна към бедрата му, после обратно нагоре. Той беше възбуден. Готов за нея. Отново. Тялото й се разпали още повече, кръвта й започна да препуска диво във вените.

— Тръгвай, Шера. Скоро ще я имаш за своите тестове — Калън се отдръпна позволявайки й да се измъкне, след това затвори вратата зад гърба си.

Меринъс го гледаше от потънала във ваната, дишаше тежко, а тялото й реагираше на горещия блясък в сънените му очи.

— Няма да те взема отново, още не — обеща той тихо. — Но скоро. Имаш ли нужда от помощ да излезеш от ваната? Мога да ти приготвя обяд, преди да бъдеш принудена да понасяш изследванията на Док.

Жената присви очи към него. Той беше властен и твърд. Тя мразеше това в един мъж.

— Аз съм голям човек и мисля, че съм способна да се изкъпя — отвърна тя мило, търпеливо. Вътрешно чувстваше всичко друго, но не и търпение.

— Меринъс, докато тялото ти настоява за докосването ми, не е добра идея да ме предизвикваш с женската си упоритост — предупреди я Калън, а чертите му бяха напрегнати, показвайки мъжката му агресивност. — В момента не мога да се контролирам напълно. Не мога да ти обещая, че ще бъда внимателен, ако ме провокираш.

Устите на Меринъс се свиха в тънка линия. Колко типично по мъжки. Тя отвори уста да отговори, но размисли, когато ръката му се вдигна повелително.

— Чуй ме добре — започна той. — Щом приключиш с банята ела да се нахраниш. Дрехите ти са на леглото. Опитвах се да ти кажа, че аз не съм вълшебната приказка, която си измислила в главата си. В този момент аз съм повече инстинкт, отколкото контрол. Точно сега съм повече животното, от което съм бил създаден. Не предизвиквай животното, защото дори аз не мога да предвидя отговора му.

Силното огорчение в гласа му притъпи гнева й. Очите му бяха пълни с мрачни спомени и емоции, които тя не можеше да определи. Но в тях видя и болка. Болка и ужасна самота.

— Аз съм много независима — прошепна тя. — Не мога да променя това. Заповедите не ми допадат.

Калън поклати глава.

— Аз не разполагам с издръжливостта да потисна чудовището, което изисква подчинение. Засега, може би ще е най-добре да контролираш своята независимост пред лицето на нещо, което никой от нас не може да предвиди. Сега, още веднъж, имаш ли нужда от помощта ми?

— Не, смятам, че мога да се справя — Меринъс едва сдържаше гнева си. Не можеше да разбере, защо той би изгубил контрол заради нещо толкова просто, като това да й позволи сама да направи своя избор. И нямаше никакво намерение да търпи това още дълго. Щеше да се примири само, докато намереше начин да се махне оттук.

— Ядосана си — Калън наклони глава, наблюдавайки я с присвити очи. — Мога да го помириша, Меринъс. Смесено е напълно със страстта ти — той вдъхна дълбоко, като че ли вкусваше миризмата.

— Защо не излезеш и не ме оставиш да привърша с банята си? Не съм те молила да идваш.

Тя го видя как стисна зъби.

— Предположих, че ще облечеш широки дрехи, може би една от моите ризи, които сложих за теб на леглото. Кожата ти още е чувствителна и дрехите ще я дразнят.

— Знам колко чувствителна е кожата ми, Калън — осведоми го младата жена, борейки се да запази гласа си спокоен. — Знам какво прави тялото ми и защо. Нямам нужда от никакви други обяснения — всичко, което ми трябва, е уединение.

Златистите му вежди се смръщиха. От гърлото му излезе ниско ръмжене.

— И не ми ръмжи така — Меринъс беше уморена, възбудена и раздразнена. Не й трябваше повече мъжка агресия. — Върви и ме остави на мира. Когато приключа, ще те намеря.

— Ти си една досадна жена, Меринъс Тайлър — обвини я той.

— Давай, просто кажи „кучка“, братята ми го правят непрекъснато — сопна се тя. — Сега върви да си поиграеш някъде другаде, Лъв-О. Аз нямам време.

— Лъв-О5? — повтори той, явно обиден от позоваването на анимационния герой.

— Цар Лъв6? — попита тя сладко. — Не съм тук да глезя егото ти. Сега ме остави на мира.

Меринъс видя как ръцете му се свиват в юмруци. Очите му се присвиха още повече, придавайки му опасен, хищнически вид. Калън отвори уста да отговори, след което, като че промени намерението си. Обърна се, прекоси стаята, отвори рязко вратата и я тресна след себе си. Меринъс трепна, след това стисна бедрата си. По дяволите.

— Чух, че си била в града и си задавала въпроси за Мария — каза Калън, като постави чаша кафе и чиния със сандвич пред Меринъс, когато тя седна на масата. — Защо?

Той сякаш не беше доволен от информацията. Седна срещу нея, слагайки една димяща чаша кафе и пред себе си, а кехлибарените му очи я гледаха немигащо.

— Тя е била убита — Меринъс отказа да се извини или да отстъпи. — И беше специална за баща ми, Калън. Мога да го усетя по начина, по който говори за нея. Искам да разбера кой я е убил и защо.

Мъжът остана мълчалив известно време. Достатъчно дълго Меринъс да отчупи половината от сандвича с говеждо месо и домати и да отхапе от него.

— Това не е твоя работа, нито пък на баща ти — смъмри я тихо, докато тя се хранеше. — Отново си пъхаш носа, където не трябва.

Меринъс го наблюдаваше внимателно, преценявайки напрежението в тялото му и предупредителното ръмжене в гласа му.

— Уби ли човека, отговорен за това, Калън? — Меринъс се принуди да изрече думите. Трябваше да знае истината. Нямаше да го обвини, ако го бе направил, но трябваше да знае.

Осъзнаването на това колко малко знае за него увисна над нея. Беше прекарала нощта с този мъж, тялото му се бе съединило с нейното, довеждайки я до върхове на удоволствие, които тя никога не си бе представяла, че съществуват. Знаеше, че той е бил създаден да убива, но нямаше представа дали е преминал линията между човечността и животинския инстинкт.

— Не знам кой я е убил, Меринъс — Калън поклати глава уморено. — Иска ми се да знаех, тогава нямаше да се чудя повече. И тогава бих могъл да му го върна, при това тъпкано.

Намекът, че ще извърши убийство тежеше в гласа му. Меринъс приключи със сандвича си, но удоволствието от това беше притъпено по някакъв начин.

— Но подозираш някого?

— По дяволите, подозирам всеки — отвърна той. — Би могъл да бъде всеки. Съвета е добър в намирането на симпатични, обикновени хора да вършат мръсната им работа. Знам, виждал съм го и преди. Списъкът ми със заподозрени е дълъг колкото четири щата и също толкова широк.

— Знаеш ли какво са търсили? Със сигурност Мария е казала нещо, преди да умре — Меринъс опипа внимателно почвата, усещайки напрежението в тялото му и погребания в сърцето му гняв.

— Това, което каза не е от значение — въздъхна Калън най-накрая. — Не назова името на убиеца си, попита за баща ти. Умолявах я да ми каже кой го е сторил, но тя отказа. Тя ги защитава и се кълна, че още не мога да разбера кого и защо.

— Кого би предпазила? Кой е бил толкова близо до двама ви, Калън? — попита младата жена, борейки се да запази гласа си равен и да скрие подозренията относно самоличността на убиеца за себе си.

— Ние не се доверявахме на никого, а тези, които са близо до нас, не биха могли да го направят — той сви рамене. — Които и да са били, в края на краищата, един ден ще се разкрият, а докато го направят, аз ще чакам.

Решителността в гласа му изпрати тръпка по гърба на Меринъс. Беше студен, твърд и изпълнен със заплашителност.

— Калън…

— Достатъчно въпроси за Мария. Ще разплета това, когато му дойде времето. Кажи ми как се чувстваш?

Меринъс въздъхна тежко.

— Калън, трябва да направиш нещо скоро — прошепна тя. — Не можеш да продължаваш се криеш.

Светлите, златистокафяви дълбини бяха пълни с тъга, възбуда и съжаление, докато я наблюдаваше. Слабото му загоряло лице поразяваше с абсолютната си мъжественост. Очите му, въпреки мрачните емоции, бяха толкова красиви, че накараха сърцето й да се свие.

— Когато не мога да се крия повече, тогава ще си тръгна от тук, Меринъс. Това е всичко, което мога да направя — той поклати глава пред несериозността на аргумента й.

— Ние можем да ти помогнем, Калън — тя се опита да сдържи сълзите, но те само падаха по-силно, когато почувства, че сърцето й се къса не само за него, но също и за Шера и останалите.

— Не, красавице — той се усмихна, но в усмивката му нямаше веселие. — Никой не може да ме спаси и двамата трябва да приемем това. Аз ще подсигуря твоята безопасност и тази на останалите, но те ме познават. За мен няма спасение.

— Но, Калън… — той се изправи от мястото си, прекъсвайки думите й.

— Ако си приключила с храненето, обещах на Шера да те заведа при нея. Те се нуждаят от тези проби, а аз имам нужда от теб възможно най-скоро, иначе сигурно ще умра.

Калън я издърпа от стола, устните му се притиснаха към нейните, а езикът му се завъртя в устата й. Меринъс простена. Целувката бе гореща и толкова примамлива. Само вкусът му беше достатъчен да я доведе почти до върха.

— Искам те за обяд — прошепна той, хапейки устните й. — Точно на масата Меринъс, а главата ми, заровена между бедрата ти. Вкусът ти е достатъчен, за да ме накара да се опияня — зъбите му одраскаха шията й, ръката му се вмъкна под тъмносинята, мека риза, която й бе дал на заем.

Дланите му стиснаха хълбоците й, разделяйки плътта, пръстите му се провряха в процепа, като я притегли по-близо. Меринъс се улови за раменете му, стенеща тихо и дълбоко, докато устата му шепнеше срещу кожата й, влажна и гореща. Той я целуна отново, придърпа езика й в устата си, покорявайки я. Накара възбудата в тялото й да нарасне и нуждата да запулсира между бедрата й.

— Калън — проговори Шера зад гърба му, гласът й беше твърд. — Чакаме я.

Той повдигна глава, гледайки надолу към Меринъс, която трепереше в ръцете му.

— Побързай, Шера — предупреди Калън другата жена, докато подканяше Меринъс да тръгне, бавно и колебливо. — Аз ще я чакам тук.

— Хайде, Меринъс, Няма да ни отнеме много време — обеща Шера, хвърляйки нетърпелив поглед към Калън.

Меринъс въздъхна.

— По дяволите. Сексът не би трябвало да бъде толкова сложен — но все пак последва Шера, решена набързо да приключи с това и да се върне в прегръдките на Кал.