Да изкушиш звяра

Глава 25

Калън лежеше зад Меринъс и вдъхваше нейната възбуда. Ароматът се бе променил, и той усети стягане в гърдите, щом разбра причината. Лежеше неподвижен, без да я докосва и се взираше мрачно в тъмния таван. Разгонването бе завършило своя цикъл. Меринъс бе в овулация.

Младата жена се мяташе върху матрака и все още спеше, макар че възбудата започваше да бушува в тялото й. Скоро щеше да се събуди и когато го направеше, щеше да има нужда от страстта му, от спермата му. Според доктор Мартин, отчаяната страст щеше да се облекчи тогава и щеше да стане нормална, но Меринъс щеше да носи неговото дете. Това пишеше в съобщението, което Калън не й показа. Заключенията от изследванията, върху които работеше ученият, бяха дошли късно снощи. Съмненията му, че бременността ще успокои хормона на разгонването, сега вече бяха потвърдени. Въпреки че по-ранните симптоми не го доказваха, последните проби най-накрая доказваха, че размножаването в Прайда се осъществява чрез разгонването.

Стисна ръката си в юмрук при тази новина. В тялото му едновременно се надигаха надежда и ярост. Като всеки човек и той мечтаеше да има дете от жената, която бе откраднала сърцето му. Дете, изпълнено със смях, с щастие. Но можеше ли негово дете някога да има безгрижен живот? Дете, чиято ДНК щеше да е инфектирана от неговия баща и което щяха да наричат изрод на науката?

Меринъс се завъртя към него, а копринената й ръка намери корема му. Калън направи гримаса, щом възбудата се надигна в тялото му, и от насладата, която изпита при докосването й. Можеше да усети как езика му започва да пулсира отново, а жлезите му да се разширяват. Шибаният афродизиак, който предизвикваше разгонването. Майката-природа както обикновено щеше да се смее последна. Някак си, тя бе намерила нещо достойно в Породите, създадени от науката, и бе твърдо решена да ги задържи.

Калън пренебрегна изгарящата влага в очите си, ръката му поглади нейната. Обичаше да я усеща. Меринъс го разбираше и приемаше, но знаеше, че ще се ужаси, когато й разкриеше истината. Една истина, която той горещо се молеше да не е вярна. Но обонянието му не лъжеше. Не бе сигурен, откъде знаеше какъв е ароматът, но бе убеден в това. Това бе мирисът на възраждането, светъл и неуловим като пролет.

Меринъс простена ниско и дълбоко, ръката й се придвижи по-надолу, опасно близо до ерекцията, която се надигаше между бедрата му. Калън бе по-твърд, отколкото си спомняше някога да е бил. Пулсиращ, отчаян да потъне в нея, да погребе пениса си колкото е възможно по-дълбоко, преди да излее семето си вътре в нея.

— Меринъс — прошепна той, обръщайки се към нея, а ръката му докосна бузата й, за да я събуди.

Очите й се отвориха и една чувствена усмивка изви устните й, когато се премести по-близо до него.

— Чакай — прошепна Калън, задържайки я неподвижна. — Трябва да поговорим.

— По-късно — тя потърка гърдите си в неговите, а твърдите й зърна сякаш изгориха плътта му.

— Не, любима — отказа той. — Първо ще поговорим. Трябва да ме изслушаш.

Видя я как се намръщи в полумрака.

— Тогава говори. Но побързай — кракът й погали неговия, докато се преместваше по-близо. Дишането й стана дълбоко и тежко.

— Меринъс, ако те взема тази вечер, ще забременееш — Калън погледна надолу към нея внимателно и видя как очите й се разшириха.

— Какво? — попита младата жена нервно. — Не можеш да бъдеш сигурен в това.

Въпреки че мисълта да носи неговото дете не й се стори толкова ужасяваща, колкото би трябвало, Меринъс поклати глава, но той подуши нарастващата й възбуда. Пикантният аромат бе като афродизиак сам по себе си.

— Сигурен съм, Меринъс — Калън позволи на ръката си да погали бузата й, а палецът му проследи устните й. — Нуждата, която изпитваш само ще нараства повече и ще става по-болезнена, ако не излея семето си, вътре в теб. Но ти трябва да знаеш какво ще се случи, когато това стане. Аз не мога да го спра, Меринъс. Не мога да те предпазя от това.

Искаше му се да започне да вие от гняв и болка заради това, което щеше да й причини.

— Ти не си виновен, Калън — усмивката й трепереше, а очите й блестяха от сълзи. — Вината не е твоя.

Това, че тя не му се гневеше разкъса душата му. Как можеше да бъде толкова разбираща, как бе възможно да обича толкова много мъжа, който почти бе разрушил живота й?

— Обичам те, Меринъс. Искам да го знаеш — прошепна той. — Ти си моята душа, моят живот. Не мога да живея без теб.

— Знам това — една сълза се отрони от окото й. — Знам, Калън, защото и при мен е така.

Той притисна челото си в нейното, дишайки тежко, взирайки се в нея, докато се опитваше да се пребори с това, което щеше да донесе вечерта. Дете. Никога не бе помислял, че ще познае тази радост, този страх.

— Ще закрилям теб и детето ни с всички сили — каза й дрезгаво. — С живота си, Меринъс.

Ръката му трепереше, когато се премести да обхване бузата й. Сега можеше да усети страха й, несигурността. Изведнъж усложненията нарастваха с всяка секунда. Вече не само техният живот бе изложен на опасност, но и още един, невинен.

— Този път наистина е много лошо — Меринъс дишаше тежко, докато тялото й потръпваше от възбуда. — Страхувам се, Калън.

Той я премести по гръб и се надвеси над нея. Искаше по някакъв начин да отнеме страховете й.

— Ще го направим добре, любов моя — закле се той, въпреки че нямаше представа как. — Някак си, по някакъв начин, ще запазим нашето дете в безопасност.

Сведе глава, устните му шепнеха срещу нейните, докато се бореше с желанието да потопи езика си дълбоко в устата й. Да я притежава по всякакъв начин, да й даде да поеме хормона, който щеше да увеличи страстта й, да накара тялото й да гори, да направи така, че освобождението й да потече от тялото й и по-бързо да я подготви за зачеването. Доктор Мартин бе сигурен, че това е причината за хормона. Когато комбинираха всички изследвания, достигаха до един резултат. Дете.

Калън искаше да запомнят тази нощ не само със страха от зачеването, но и заради красотата на удоволствието, затова нежно докосна устните й. Не искаше да я съблазнява с лудата нужда от дълга любовна игра. Не я искаше обезумяла. Копнееше да й достави удоволствие, да я люби. Целуна я леко, само с устни, отпивайки от нейните. Взираше се в разширените й очи, докато ръцете му галеха заоблените й гърди и твърдите зърна. След това езикът му облиза устните й, плъзна се във вътрешността и позволи въздействията на наука и природа да започнат.

Меринъс прие нахлуването, очите й се затвориха със стон, когато пикантният вкус изпълни устите им. Започваше се. И Калън се боеше как щеше да приключи. Но не спря да я целува. Не можеше. Помисли си, че иска този миг никога да не свършва. Искаше до края на дните си да помни, че когато й е дал детето си, я е обичал, обожавал.

След няколко минути дишането им се учести, пот покри телата им, заля ги вълна от страст. Калън простена, когато ръката му се спусна надолу, изследвайки гъстата сметана, която подготвяше Меринъс за него. Тя бе хлъзгава и гореща, готова за него. Той се намести между разтворените й бедра, наведе се над нея и се приготви за първия силен тласък. Знаеше какво харесва Меринъс и със сигурност всеки негов тласък щеше да я накара да получи върховно удоволствие.

— Обичам те, Меринъс — простена срещу устните й, докато проникваше дълбоко и мощно вътре в нея.

Меринъс усети тласъка на проникването му, внезапното разпъване на вагината й, болката и удоволствието, които прогониха всички други мисли от главата й. Възбудата изгори тялото й, утробата й се свиваше конвулсивно. Мускулите й се стегнаха около пениса му, докато Калън прошепваше любовните думи срещу устните й.

Тя достигна кулминацията на втория тласък, но възбудата все още растеше. Трепереше под него, бедрата й се движеха срещу нахлуващата му ерекция, която проникваше силно и бързо вътре в нея. Калън стенеше, главата му се навеждаше към гърдите й, грапавият му език ближеше зърната й, докато устата му засмукваше всяка една от гърдите й. Пенисът му поддържаше равномерен, твърд ритъм, докато се тласкаше навътре и навън. Всяко движение я разтягаше, изпълваше я. Главата на Меринъс се мяташе, а тялото й потръпваше.

Тогава Калън започна да се движи по-бързо и по-мощно. Устата му се премести към шията й, върху малката раничка, която изглеждаше така сякаш никога нямаше да зарасне. Зъбите му се забиха там, а езикът му загали мястото, когато започна последната фаза от завладяването му — твърдостта на шипа, който щеше да се заключи в нея секунди преди еякулацията му. Онази малката твърда плът, която нямаше да позволи отдръпване и щеше да гарантира зачеването, което природата очакваше.

Меринъс извика, щом малкият палец започна да се втвърдява, да гали плътта й еротично и да се движи безмилостно вътре в нея. Младата жена можеше да усети как възбудата нараства в стомаха й и стяга мускулите й като възли. Вагината й се сви около пениса му, изстискваща го, настояваща за освобождението му, когато почувства силният оргазъм да се надига във вътрешността на тялото й. Ноктите й се забиха в гърба му, когато дълбоките тласъци я накараха да извика за облекчение. Калън ръмжеше ниско, а нейните виковете отекваха в стаята. Тогава шипът се удължи и при последния силен тласък се заключи в чувствителната й плът. Меринъс избухна толкова мощно и дълбоко, че изкрещя името му, когато усети как спермата му изригва вътре в нея.

Ръцете му трепереха под раменете й. Не му стигаше въздух. Меринъс лежеше, опитвайки се да си поеме дъх и се намръщи. Усети как сълзите напират в очите й, ръцете й се стегнаха около него. Искаше й се да знае какво да каже, да знае някакъв начин да облекчи болката, която разяждаше този силен мъж отвътре.

— Ти ме покоряваш — прошепна той. Лицето му бе скрито в шията й, а гласът му бе дрезгав. — Изумяваш ме, Меринъс.

— И как правя това? — попита го нежно, прокарвайки ръце през светлокестенявите кичури на косата му.

Калън поклати глава.

— Любовта ти. Приемането ти.

Гласът му се засили, дрезгавината от емоциите бавно се оттегли. Той поклати глава, пое дълбоко дъх и се надигна от нея. Меринъс усети как измъква пениса си от тялото й и въздъхна със съжаление. Ако можеше, щеше да го задържи там завинаги.

Калън се отдръпна и седна от едната страна на леглото, вперил поглед в слабата светлина на стаята, докато утрото бавно си проправяше път към тях. Меринъс го наблюдаваше. Силата на тялото му, начинът, по който той изпъваше раменете си, готов да се изправи пред новата битка, която идваше към тях, толкова уверено, колкото светлината на деня по небето.

— Няма да бъде лесно — той погледна към прозореца и плътните завеси, които го покриваха. — Не мога да обещая нищо друго, освен че винаги ще те обичам и че няма да те изоставя. Ще направя всичко, което мога, за да те защитавам.

— Никой не може да иска повече от теб, Калън — каза Меринъс меко. — Аз поне не очаквам повече от теб.

— А трябва — Калън въздъхна тежко, прокарвайки пръсти през косата си. — Трябваше да избягаш от мен с писъци, когато за първи път осъзна, че ме желаеш, Меринъс.

Тя се засмя леко, припомняйки си деня, в който го бе наблюдавала как мастурбира на задната тераса.

— Не мисля, че това бе възможно — каза младата жена с усмивка. — Бях твърде заета да се възхищавам на великолепното ти тяло.

Калън я стрелна с бърз, объркан поглед, след това се намръщи.

— Сериозен съм — смъмри я той.

— Както и аз, Калън — усмихна се тя. — Аз не съм слаба, нито толкова страхлива, че да не мога да се изправя пред това, което може да ми поднесе живота. Поради някаква причина, ние сме заедно. Ще се справим с това, което животът ни е приготвил, по най-добрия възможен начин.

Меринъс седна, извивайки крака под себе си и се наведе към рамото му. Взря се в него, когато той погледна назад към нея. Остави устните си да докоснат мускулестото рамо, докато ръката й галеше гърба му.

Калън пое дълбоко дъх.

— Никога не съм го очаквал от теб — той поклати глава леко развеселен. — Ти си опасна жена, Меринъс Тайлър.

— Не, просто съм решителна — ухили се тя до рамото му. — И бях очарована, когато видях как се самозадоволяваш.

Той се изчерви и я стрелна с поглед, който бе смесица от объркване и раздразнение. После поклати глава, обърна се и я придърпа в прегръдките си. Държеше я здраво притисната към тялото си, наслаждавайки се на топлината й, на начина, по който се отпускаше на него, взирайки се в очите му доверчиво.

— Трябва да си вземем душ и да започнем да се приготвяме за това, което ни предстои — каза Калън меко, мислейки за наближаващата пресконференция и за предстоящите дни, които щяха да бъдат пълни с безкрайни тестове, въпроси и опасности. Молеше се братът на Меринъс да знае какво, по дяволите, прави, защото ако нещо се случеше с нея, тогава Калън бе сигурен, че яростта му няма да може да бъде задоволена с нищо друго, освен с кръв.

— Ти никога не върна услугата, както обеща — напомни й мъжът, а веждата му се изви многозначително. — Когато се съберем отново, ще трябва да го направиш.

Меринъс се изчерви. Усети топлината по бузите си, но и пламък от желание между бедрата си. Това чувство й напомни, че е възможно да е заченала тази нощ. Не можеше да каже, че се чувства спокойна от идеята да се случи толкова скоро. Би предпочела да изчака, да е сигурна, че са в безопасност, преди да отглежда дете в условията, в които щяха да живеят с Калън през първите няколко години.

— Ще видя какво мога да направя за теб, захарче — провлече Меринъс, имитирайки ленивия южняшки акцент, който най-накрая бе привикнала да слуша.

— Е, просто го направи, сладурче — изимитира я той подигравателно и Меринъс трябваше да признае, че звучи доста по-добре от нея.

След това останаха мълчаливи. Притиснати един до друг, наблюдаваха как светлината постепенно прониква в стаята и настъпва новият ден.

— Не искам да тръгваме тази вечер — прошепна най-накрая Меринъс със съжаление. — Иска ми се да можем да останем така завинаги.

Калън въздъхна леко, а ръцете му галеха раменете и гърба й. Целуна я по челото, една нежна ласка на съжаление и копнеж.

— Хайде, да си вземем душ и да закусим. След това трябва да се свържа с останалите. Скоро всичко ще свърши, Меринъс. Тогава, може би, ще можем да създадем един по-добър живот за себе си.

Тя преглътна тежко, борейки се със страховете и мъката си. Не бе имала достатъчно време с него. Време, което да запази в спомените си, в случай, че се случи най-лошото. Не бе глупачка — знаеше, че пред тях има много опасности. Бе наясно с тях още от самото начало.

Калън се надигна от леглото, издърпа я и целуна върха на главата й още веднъж.

— Напред към банята. Аз ще използвам другата или няма да мога да държа ръцете си далеч от теб — той я побутна към вратата. — Върви. Докато слезеш долу вече ще закусвам.

— Ами ако те изпреваря? — попита тя лукаво.

Той й хвърли поглед, който ясно показваше, че се съмнява в това. Меринъс присви очи към него. Щеше да му покаже! Повдигна рамене, но не каза нищо и тръгна към банята, последвана от снизходителния му смях.