Да обичаш отново

Четвърта глава

Райлън беше станал час преди тя най-после да се появи в кабинета.

С трета чаша кафе и чувствайки главоболие поради безсънната нощ, той се бе настанил на един малък диван, облегнал се на възглавници. Бе изчел няколко статии за Демън Рам. Босите му крака стърчаха от единия край. Коремът му между тениската и късите панталони беше гол. Бе се облякъл така за удобство. А пък и за Кирстен Рам нямаше значение какво носи. Тя така или иначе не би го харесала, защото изобщо не си падаше по мъже.

До това заключение бе стигнал след продължите ни размисли през дългите безсънни часове. Реакцията й на целувката му не бе продиктувана само от отвращение. В нея имаше примесен и страх. Защо иначе щеше да се отдръпва така всеки път, когато се опитваше да се приближи към нея? Нищо чудно, че Рам толкова дълго бе мислил за смъртта, след като е имал в леглото си ледена висулка вместо жена.

Щом я чу да влиза, Райлън отпусна списанието върху гърдите си и я погледна над него.

— Добро утро.

— Добро утро. — Тя остави чашата с кафе на бюрото и се наведе да придърпа стола.

Недружелюбното й поведение го подразни. Фригидна или не, можеше да бъде поне любезна, нали?

— Както виждам, сутрин не сте в настроение.

— Да.

— Няма нищо. И с мен е така.

Демонстративно вдигна списанието и отново се зачете, пресичайки всяка възможност за разговор. След няколко минути, през които не запомни нито дума от прочетеното, погледна крадешком към нея.

Тя се бе загледала през прозореца. Очевидно изобщо не се интересуваше от мъжа в стаята. Мислите й бяха на хиляди километри от него. Възползвайки се от възможността, започна да изучава профила й. Чертите й бяха деликатни и доста правилни. Дългата й грациозна шия подхождаше перфектно на малката й глава.

Кирстен подсмъркна, разтърка разсеяно бузата си и драсна нещо върху ръкописа. Езикът й се стрелна леко и облиза устните й. При този несъзнателен жест Райлън усети как у него отново се разпалва страст.

По дяволите, все още я желаеше.

Тя притежаваше всички качества, характерни на чувствените жени. Защо тогава беше толкова студена? Знаеше се, че не съществува фригидна жена, която не би се разтопила, ако попаднеше на подходящия мъж.

А може би Кирстен изобщо не беше фригидна? Може би сексуалният й живот с Рам е бил толкова фантастичен, че той е останал единственият мъж за нея? Каквото и да беше, Райлън знаеше, че трябва да го открие.

Усмихна се лукаво. Винаги бе обичал предизвикателствата и никога досега не се бе провалял, изправяйки се пред тях.

Кирстен бе така погълната от работата си че когато след два часа той се приближи до бюрото й тя се стресна и го изгледа разсеяно изпод очилата си.

— Какво? Казахте ли нещо?

— Попитах дали не сте гладна.

Тя премигна неразбиращо към подноса в ръцете му, после хвърли поглед към дивана, където бе лежал по-рано. Предугадил въпроса й, той отговори още преди да го бе задала:

— Изчетох статиите още преди час и излязох навън. Вие дори не забелязахте.

Кирстен свали очилата и разтърка очите си.

— Бях много погълната от това — посочи с ръка ръкописа.

— Някоя интересна част?

Без да изчака разрешение, той постави подноса на ръба на бюрото и започна да го избутва към нея, размествайки листовете и моливника.

— Предпоследната глава — отвърна тя разсеяно, докато машинално отместваше вещите си, за да направи място за съдовете. Най-сетне вниманието й бе привлечено и Кирстен се отърси от обзелия я творчески транс. — Какво е това?

— Плодове. Кифлички с боровинки. Алис ги изпече. Това е…

— Знам какво е, Райлън — тросна се тя с нотка на нетърпение в гласа. — Какво става на бюрото ми? Алис много добре знае, че когато работя, закусвам съвсем леко, ако изобщо ям нещо.

— А, да, тя ми каза. — Взе чепка бяло грозде. — Но тъй като вече ви прекъснах, бихте могли да хапнете.

Отпускайки се отново на стола си. Кирстен го погледна изненадано. Преди да успее да се съвземе, запита:

— Защо винаги сте живели в периферията?

— В периферията на какво?

— В периферията на живота на Рам. Особено бях заинтригуван от онези статии днес, защото са една ли не единствените, в които се споменава нещо за вас.

— Чарли беше звездата, а не аз. Той беше този, за когото публиката искаше да чете. — Тя вдигна крак на стола и обви глезена си с ръце. Жестът беше сладък и смирен, но цялото и поведение бе отбранително.

— Нима не е искал да дели сланата си? Дори със своята съпруга?

— Не беше такъв. — Тя откъсна няколко зърна грозде, но не ги изяде, а започна да си играе с тях. — Между нас нямаше съперничество. Той нямаше желание да споделя популярността си. Но беше щедър с почитателите си. Можете да попитате приятелите му, те ще ви кажат същото.

— Значи вие живеехте в неговата сянка по собствен избор?

-Да.

— Но защо? Не ревнувахте ли съпруга си от тълпите почитатели, които се навъртаха около него непрекъснато?

— Що за абсурд!

— Хм. — В изражението му ясно се четеше недоверие. — Заснехме една сцена, когато кариерата на Рам едва започва.

— Нямах намерение да подхващам игра на думи.

Той мислено я поздрави за остроумието. Фактът че се опитваше да го раздразни, беше добър знак. Може би бе постигнал някакъв напредък.

— Та както ви казах — продължи той, — след едно авиошоу момиче по бански се приближи до него и го целуна страстно в устата. Предложи му да използва тялото й в най-близкия хотел. Думите й бяха горе-долу такива: „Ще ви предложа техника, каквато досега не сте и сънували, Демън!“ Това истина ли е или измислица?

Кирстен придърпа купата с ягоди и започна да ги пренарежда, без да си вземе нито една.

— Това е обобщен образ. Подобни неща се случваха постоянно.

— Райлън я наблюдаваше внимателно.

— А това притесняваше ли ви?

— Книгата и филмът са за Чарли, а не за мен.

— Преиначавате въпроса ми, Кирстен.

— Което би трябвало да ви подскаже, че не желая да го коментирам.

— Значи все пак ви е притеснявало?

Тя скочи от стола си и отчетливо произнесе:

— Това беше отвратително, мистър Норт. Беше като груба намеса в личния ни живот.

— Което правя и аз в момента.

— Слава богу! Най-после разбрахте намека! — Отметна бретона си с рязко движение на ръката. — Престанете да се ровите във взаимоотношенията ми с моя съпруг. Той няма нищо общо със звездата Демън Рам. — Заобиколи бюрото и излезе от кабинета, но той веднага я последва, докато стигнаха пред спалнята й.

— Грешите — каза й. — Един мъж живее с една жена. Независимо дали я е обичал, мразил или е бил безразличен към нея, тя със сигурност е имала някакво влияние над него.

— Е, добре. Бих желала да мисля, че съм имала положително влияние над Чарли. Той ме обичаше. Имаше нужда от мен. Дори ме харесваше, което е рядкост в съвременните семейства. — Пое си дълбоко дъх. — Но пак ви повтарям, нито книгата, нито филмът касаят съвместния ни живот. В тях се разказва за кариерата му и ако искате да говорите за този аспект от живота му — чудесно. Ако пък не, значи губите и своето, и моето време с престоя си тук. Казах ви го още миналата седмица в кантората на Мел. А сега, моля щ ме извините.

Кирстен влезе в стаята си и затвори вратата. След петнадесетина минути, вече обута в къси шорти, излезе, за да открие, че Райлън я чака, облегнат на стената. Той подхвана разговора точно оттам от където го бяха прекъснали:

— Той говореше ли с вас за работата си?

— През цялото време.

— Споменавал ли е някога, че се страхува?

Въпросът му я накара да се замисли за момент, но не я обиди, както бе очаквал. Тя внимателно подбираше всяка дума.

— Страх не е най-точната дума. Предпазливост по-скоро. Беше много предпазлив. Изчисляваше всеки номер с математическа точност, преди да се качи в самолета, за да го изпробва.

— А беше ли суеверен?

— О, да. Беше много суеверен.

Тя спря до вратата на терасата и улови дръжката.

— Нямате ли какво да правите? Или да отидете някъде? Кога трябва да се явите на снимки?

— Чак следващата седмица. Дотогава ще снимат кадри, в които не участвам.

— Не трябва ли да учите репликите си?

— Зная си ги. — Изгледа го нетърпеливо. Той и се усмихна в отговор. — А вие къде отивате?

— Аз отивам да се поразходя край брега.

— Звучи чудесно.

— Обикновено ходя сама.

— Този път ще имате компания.

Без да й даде възможност да възрази, Райлън я улови над лакътя и я поведе по стълбите.

— Нямам нужда от помощта ви — сряза го тя раздразнено. — Мога да се спусна по тези стълби дори през нощта.

— Ходили сте на брега посред нощ?

— Понякога.

— Когато всички спят? А вие защо не можете?

— Какво? Да спя? — Бяха стигнали брега и тя издърпа ръката си. — Заспивам трудно.

Тя не се впусна в подробни обяснения и той не настоя. Беше разбрал, че не трябва да я притиска прекалено. Поеха боси по самия край на брега. Водата се плискаше около глезените им.

— Нека и аз да ви задам един въпрос за разнообразие — каза тя, изненадвайки го.

— Ще бъде съвсем честно.

— Не се ли ровите в тези подробности поради някаква причина, която няма нищо общо с филма? Която няма връзка дори с живота на Чарли?

— Естествено. Прекарах часове наред с хора от екипа, особено със Сам. Този човек е в състояние да изпие повече бира, без да падне под масата, от всеки друг сред познатите ми.

Кирстен се усмихна, щом той спомена името на пилота ветеран, който бе приятел на Чарли още от деня, в който той се бе посветил на висшия пилотаж. Отслабналото му зрение му пречеше да лети, затова той бе преживявал всеки полет чрез Чарлс Рам.

— Сигурна съм, че той ви е разказал доста интересни истории — засмя се тя.

— Не ви ли ги разправи и на вас, докато пишехте книгата?

— Да, но в доста цензурирана версия.

— Сигурно сте права. Езикът му е доста пиперлив — Райлън продължи сериозно: — Старецът много ви уважава. За вас ми каза само хубави неща.

Можеше да се обзаложи, че Кирстен остана доволна. Внезапно му хрумна, че тя не може да е помрачавала щастието на Демън Рам, защото в противен случай най-добрият му приятел но би се изказал толкова ласкаво за нея. Това отхвърляше вероятността тя да е фригидна. Въпреки че кой съпруг би признал пред друг мъж, че жена му е фригидна? По дяволите, това си оставаше загадка.

— Добър ли е актьорът, който играе ролята на Сам? — запята тя, откъсвайки го от мислите му.

— Ааа… да, добър е. Но не смятам, че е успял да долови чувствителността на Сам.

— Сам е много своенравен, но има голямо сърце.

— На ми беше необходимо много време да го разбера — отвърна Райлън, после се засмя и поклати глава. — Старият кучи син сигурно се е присмивал на авиаторските ми умения.

— Да не би да сте се учили да летите заради филма?

— Вече знаех как се прави. Сам само ми показа някои от най-елементарните трикове за начинаещи.

— Значи слухът, че имате самолет, е верен?

— Не е „Боинг–707“, ако това имате предвид. Не ви ли напомня мълвата за султанската ми шатра? — отвърна той с ирония.

— Оргии на единадесет хиляди метра височина?

Райлън я изгледа мрачно.

— Сега можем да се смеем на това, но тогава за малко не бе съсипано името на една жена.

— Някоя актриса?

— Да. — Той спря, вдигна една раковина и я запрати далече в океана. — Пристигнахме в Лондон едновременно за снимките на онзи филм. Онова, което пресата „пропусна“ да спомене, беше, че пътувахме в различни самолети. Срещнах се с нея само веднъж в кабинета на режисьора, и то в присъствието на още няколко души.

Вятърът развяваше игриво косата му, но устните му бяха стиснати, а в очите му се четеше гняв. В поведението му нямаше нищо весело.

— Когато историята се появи във вестниците, там се твърдеше, че сме били заловени при пристигането ни на летище „Хийтроу“ и вече сме имали връзка. Тогавашният й приятел я изостави заради това, майка й се обади от другата страна на Атлантика само за да я нарече „повлекана“. Момичето беше толкова разстроено, че не бе в състояние да работи дни наред. Това беше първият й филм. Режисьорът бе същия негодник. Тя се ужасяваше от него и не можеше да се справи с двамата си агенти, които бяха алчни мошеници. Беше самата невинност. Сега разбирам колко трудно й е било. Нуждаеше се от няколко таблетки, за да може да стане от леглото, и от много повече, за да заспи. Потискаше обзелата я параноя с кокаин. Преживяваше всичко, което пишеха за нея в пресата. Проклети копелета!

Обърна се към вятъра, без да го усеща. Без да полага никакво усилие, обзелото го вълнение се изписа ясно на лицето му. Нищо чудно, че камерите бяха влюбени в него.

Осъзнавайки внезапно лошото настроение, в което беше изпаднал, Райлън се обърна и видя, че Кирстен го наблюдава. Отправи й една от познатите си иронични усмивки.

— Ето такъв е Холивуд. — Погледът му обходи стройните й форми, очертани ясно изпод разветите от вятъра дрехи.

— Много сте красива — отбеляза той. — Мислили сте някога да станете филмова звезда?

Тя се разсмя, но бризът отвя звука, оставяйки на Райлън само представата за усмихнатите и устни. Болезнено копнееше да опита отново вкуса им.

— Липсва ни дисциплина? Не бих казал. Видях как седяхте на стола и работехте върху една и съща страница от ръкописа си часове напред.

— Това е различно.

— С какво?

— По-лично е. Само между думите върху листа и мен.

— Това е много важно за вас, нали? По този начин защитавате личния си живот.

— Да, много е важно.

— Може би е по-добре, че не сте се пробвали в Холивуд. Там сигурно щяха да ви променят.

Надяваше се, че тя ще се хване, и точно така стана. Кирстен го попита как биха могли да я променят.

— Сигурно щяха да ви накарат да си пуснете косата по-дълга. А така дяволски много ви отива. — Обхвана с длан лицето й и погали скулите и кичура, паднал над очите й. — Невероятни очи. Големи, интелигентни, изразителни. Нямате нужда от спирала за мигли. Костите ви са съвършени. И тези високи скули. — Повдигна леко брадичката й и погали с палец разтворените й устни. — Красиви зъби. Прелъстителна усмивка. А от опит знам, че се целувате чудесно.

Ласката му свърши, преди тя да успее да реагира Докато стоеше, занемяла от изненада, ръцете му се плъзнаха към ханша й и го притиснаха силно. Загледа се в него шокирана, но той не се отдръпна. Сега или никога. Трябваше да разбере.

— Доста тясна сте тук. — Палците му лениво погалиха кожата й. Шортите й, подобно на мъжки боксерки, бяха толкова тънки, все едно изобщо ги нямаше. Искаше му се да притисне ръка към корема й и да я плъзне надолу между бедрата, но се страхуваше да не прекали.

Тя не откликна. Ако бе очаквал, че ще се хвърли към него, разкъсвайки дрехите му и молейки да я обладае още тук, на пясъка, щеше да се разочарова горчиво.

Ала не го и отблъсна. Това малко го окуражи. Дали от страх или от възбуда, очите й се разшириха, а дишането й стана тежко като на червеноперка, изхвърлена на брега.

Погали гърба й, преди да плъзне ръце напред към гърдите.

— Щяха да ви накарат да запълните това със силикон. Би било жалко. Вие сте съвършена такава, каквато сте. Съвършена.

Тя бързо отстъпи назад.

— Недейте!

Със същата бързина той отново я дръпна към себе си, защото миг преди да се отдръпне, бе усетил, че тялото й откликва на ласките му.

— Какво, Кирстен?

— Не ме докосвайте така!

— Защо?

— Не ми харесва. Не ми харесваше снощи, не ми харесва и сега.

Очите му се впиха в нейните.

— Вие сте лъжкиня. Харесва ви, и то много. И точно това ви притеснява.

— Не е вярно!

Понечи да се отдръпне от него, но ръцете му я държаха здраво.

— Какво не казвате в книгата си?

— Нищо важно.

— Аха. Но онова, което сте чувствали към Рам и той към вас, е много важно.

С внезапен прилив на сила тя успя да го отблъсне.

— Оставете ме на мира! За последен път ви казвам, че не желая да коментирам личния си живот нито с нас, нито с когото и да било! Ако продължавате да настоявате и да се държите грубо, ще бъда принудена да ви помоля да напуснете!

Докато я наблюдаваше как крачи уверено към стълбите, той прокле прибързаността си и възбудата, която е бе провокирала.

Пътят беше безкраен. Беше горещо и прашно. В страничното огледало на колата си тя виждаше огромния облак прах, който се носеше след нея. Той поглъщаше всичко отзад.

Очите й се взираха в хоризонта. Трябваше да продължава напред. Трябваше да стигне там преди…

Преди какво?

Не беше сигурна. Но бе обзета от някакъв импулс да натисне до дупка газта и да се понесе напред с пълна скорост.

О, господи! Това беше! Трябваше да стигне до стълба от пушек. Вече можеше да го види, черен и мазен, извиващ се към небето като змия в пустинята. Нямаше да успее да стигне навреме.

Чарли! Чарли!

Отвори уста и се опита да извика името му, да му каже, че идва, ала прашният облак я задушаваше. Той изпълваше гърлото и устата и с горещина и пясък. Не можеше да произнесе нито звук и бе обзета от ужас като уплашено животно, надушило смъртта. Пясъчната пелена й пречеше да вижда. Димният стълб се мяркаше само от време на време насред мъглата, която я бе обвила.

Влажните и длани не можеха да държат кормилото. То непрекъснато се изплъзваше от пръсти те и. Между гърдите и се стичаше струйка пот, а бедрата и лепнеха, докато се опитваше да натиска педалите за газта и спирачката, които сякаш потъваха в пода на колата. Едва успяваше да ги докосне с върха на краката си.

Ала не трябваше да спира. Трябваше да продължава напред. Трябваше да стигне до черния пушек приличащ на мастилено петно на фона на яркосиньото небе.

Най-сетне стигна до дима и до сребристия корпус на самолета, гладък като куршум. Пушек и пламъци изригваха от него на равни интервали.

Слезе от колата. Чарли, не, не!

Но почакай! Слава богу! Той седеше в пилотската кабина. Замаяна от облекчение, тя се разсмя. Това е било част от шоуто. Пушекът. Огънят. Не бяха ли наистина само част от представлението с цел да задоволят публиката? Но да, разбира се. Чарли винаги държеше хората да получават най-доброто срещу парите си.

Той я погледна и й се усмихна. Намигна й и каза нещо, но тя не можеше да го чуе заради експлозиите, продължаващи да избухват от горящия самолет. Сега той трябваше да излезе. Би могъл да пострада. Затича се към него, но вместо да се приближава, все повече се отдалечаваше от обгърнатата в пламъци машина.

Все още усмихнат, Чарли вдигна ръка да и помаха. Не! Не! Единият му пръст вече гореше. После другият. И следващият. Докато цялата му длан бе обзета от пламъка. И тогава…

Тя изкрещя, обзета от ужас.

Лицето му се размиваше изпод шлема.

Гледаше как красивите му черти се размазват и се сливат в едно, докато накрая не беше в състояние да ги различи. Опита да се втурне към него, но краката й, тежащи като олово, сякаш бяха вкопани в пясъка. „Скачай, скачай, Чарли! Все още има Време!“ Но той не скачаше, защото тълпата шумно аплодираше смелостта му.

Пламъците обвиха пилотската кабина и тя вече не го виждаше. Не можеше да извика. Собственият и дъх изгаряше дробовете й.

Горещият пясък ожули коленете й, когато се свлече на земята. Не… не… не…

Райлън не беше заспал. Когато чу слабите, приглушени викове от другия край на коридора, скочи от леглото като изстрелян. Нахлузи бързо захвърлените си къси панталони и без да губи време да ги закопчава, се втурна към спалнята й и отвори вратата с трясък. Процеждащата се светлина му помогна да стигне веднага до леглото, където Кирстен се мяташе в плен на кошмара.

Не спря да се замисли. Дори не му хрумна да прецени възможностите. И през ум не му мина да повика Алис. Без капка колебание се наведе над леглото и придърпа жената към себе си.

Тя откликна мигновено. Напрегнатото й тяло се отпусна. Ръцете й, досега мачкащи конвулсивно чаршафите, се обвиха около врата му и сграбчиха косите му. Но той не обърна внимание. Само я припи още по-силно.

— Шшт. Аз съм тук. Всичко свърши…

Тя го прегърна по-плътно и скри лице в рамото му. Не беше сигурен дали се е събудила напълно, въпреки че заплака. Сълзите й бяха топли и мокреха кожата му. Той ги мразеше и ги обичаше едновременно.

Кошмарът й трябва да е бил ужасен, за да предизвика такава уплаха, каквато беше зърнал в изражението й, преди тя да успее да скрие лицето си. Нямаше намерение да прогони злите демони с баналното уверение, че всичко е било само лош сън. Кошмарите бяха истинско мъчение за сънуващия ги. Докато й бе необходим, той щеше да остане с нея.

Ръцете му бяха нежни. Погали главата й и я привлече внимателно в извивката под брадата си. Дланите му се движеха по гладката кожа на раменете й и всеки път я притискаха все по-плътно. Тялото й се разтърсваше от тръпки. Сънят може и да беше свършил, но страхът продължаваше да я измъчва.

Най-сетне риданията й затихнаха, но тя не се отдръпна.

— Горкичката — прошепна той в ухото й. — Станала си вир-вода.

Кирстен не се опита да го спре, когато вдигна края на нощницата й, за да изтрие потта от врата и гърдите й. Райлън се опитваше да действа непринудено, но когато установи, че под тънката дреха тя не носи нищо друго, му стана много трудно да я докосва, без да влага страст. Най-сетне, с огромна неохота, пусна нощницата.

Прегърна я през кръста и едва тогава си даде сметка, че цялата е обляна в пот вследствие на изживения кошмар. С ръце той прихвана материята на широката дреха и започна да попива с нея влагата от кожата й.

Тя изглеждаше толкова крехка, дребничка като дете. Струваше му се, че може да я прекърши с ръце Ала когато пръстите му докоснаха гърдите й, усети женствената им пълнота и почувства почти физическа болка. Не можеше да се въздържи и продължи да изучава.

Докато придържаше гърдите й с длани, ясно чу как тя си пое дълбоко дъх и се подготви да бъде отпратен. Ала за негова изненада и удоволствие, Кирстен само обви по-плътно ръце около врата му.

Сърцето се блъскаше лудо в гърдите му. Тя не се отдръпна, а се остави с наслада на ласките. На слабия шепот, отронен от устните й, той отвърна със страстен стон. Малката й уста се долепи до шията му и започна да я обсипва с целувки.

— Кирстен — каза той дрезгаво.

Господи, беше толкова приятно! Дяволски приятно. Кирстен не се опитваше да го впечатли със съвършена физика. Не искаше и да се докопа до него, за да сподели славата му. Нито пък имаше за цел да получи роля в някой филм.

Тя имаше нужда от него. От него, Райлън. Не от филмовата звезда. Това беше честно. И истинско. Най-хубавото нещо, което можеше да се случи между мъжа и жената. И безмълвното й отчаяние беше най-опияняващото усещане, обземало го от години.

Беше толкова възбуден, че трябваше да стисне зъби, за да се овладее. Ами ако тя забележеше и сложеше край на всичко сега?

Влажни и измачкани, чаршафите се въргаляха в краката им. Това го подтикна към действие. Искаше му се да се облегне на възглавницата, за да я покрие и предпази със собственото си тяло. След това, когато вече нямаше да се страхува от него, да целува устните й и да гали съвършеното й тяло, докато тя се подготви и разтвори за него, както той за нея.

Но не биваше да я насилва. Не още. Не искаше да развали всичко с припряността си.

Наклони леко глава. Очите й все още бяха затворени. Устните й се разтвориха леко и той ги покри със своите. Зацелува я нежно, а после все по-жадно. Облиза солените сълзи в ъгълчетата и миг по-късно езиците им се срещнаха.

У него избухна цял заряд от емоции. В гърдите му се надигна горещина и болезнено се плъзна към корема и слабините му. Усети, че трудно обуздава възбудата си. Кирстен явно също го беше почувствала. Тя започна да се движи ритмично към него.

Той докосна зърната на гърдите й и тя отдели устни от неговите, надавайки лек вик. Повече от всичко в живота си искаше да ги почувства в устата си, да ги погали с език, да усети как горят и се втвърдяват.

Внезапно Кирстен стана агресивна. С изблик на страст, каквато не беше подозирал у нея, тя покри шията му с целувки. После се наведе и продължи надолу към гърдите му. Той обхвана главата й, за да следи безцелните й движения и да се наслади на лекия й дъх, парещ кожата му.

— Толкова си красив! — шепнеше тя.

Захапа леко мускулестата му гръд. Стенейки, той притисна по-плътно длани към страните й. Когато тръпнещите й устни намериха зърното му сред гъстите косми, двамата застинаха за миг. Райлън затаи дъх и зачака почти в агония.

Окачало тя обви устни около изгарящата плът, след това я докосна с език. Той вплете пръсти в косата й и се опита да повдигне главата и но тя настойчиво продължи надолу към корема му.

Панталоните му бяха все още откопчани. Знаеше, че ако тя сега отвори очи, ще види тъмната ивица косми, излизащи от разтворената плът. Не смееше да си помисли какво още би могъл да улови погледът й. О, не! Недей да разваляш всичко сега. Тя ще си помисли…

Тя плъзна длан в панталона и докосна твърдите къдрави косми.

— Кирстен — простена той дрезгаво.

Въпреки червената мъгла от страст, която заплашваше да го задуши, той бе изумен от нейната дързост. Наистина допирът й беше колеблив и дори свенлив, но все пак го беше докоснала. Беше поела инициативата. Искаше му се да се наслади докрай на удоволствието да почувства ръката й върху втвърдената си плът, но не можеше да повярва на чудото, че това се случва.

Ласките й станаха по-смели и тялото му моментално откликна, докато всяка мисъл от съзнанието му изчезна и цялото му внимание бе съсредоточено върху движенията на ръката й.

— Кирстен… Боже мой, Кирстен… Толкова си красива… Не, не така… Позволи на мен…

Изведнъж тя вече не беше до него.

Райлън отвори очи.

Кирстен стоеше сковано, притиснала ръце към гърдите си, сякаш току-що ги бе издърпала от устата на кръвожаден звяр. Погледът й бе изпълнен с ужас и унижение. Взираше се в него, като че ли той беше въплъщение на чудовището от нейния кошмар.

Произнасяйки тихо името й, той протегна ръка към нея. Тя отбягна допира. Притисна устата си с длан за да заглуши надигащия се в гърлото й вик. Продължаваше да го наблюдава с поглед, изпълнен със страх и отвращение.

Изкривил лице в гримаса, той се наведе над нея.

— Разбрах. Не знаехте, че съм аз. — Думите му причиняваха болка, почти колкото необходимостта да потисне съзнателно желанието си. — Дайте ми само минута.

За секунди той успя да стане от леглото. По пътя към банята не без усилие закопча ципа на панталона си. Включи осветлението, пусна студената вода сложи главата си под струята. Наплиска лицето и гърдите си, но знаеше със сигурност, че така няма да може да прогони треската, която щеше да го измъчва през останалата част от нощта.

Отнесе влажната кърпа обратно в спалнята Кирстен потръпна, когато седна на леглото и й я подаде.

— Цялата сте потна, а това едва ли е приятно. Избършете лицето и врата си.

Без да иска, гласът му звучеше грубо. Опитваше се да прикрие раздразнението си, но безуспешно. Не се беше втурнал през коридора с намерението да се люби с нея. Виковете й бяха привлекли вниманието му. Единствената мисъл, с която бе влязъл в спалнята й, беше да й помогне с каквото трябва. И точно това бе направил.

А сега тя го гледаше, сякаш беше Джак Изкормвача. Дявол да го вземе, не беше сторил нищо, за което тя не бе помолила. Въобще не се бе възползвал от положението. В природата не съществуваше животно — от мравояда до зебрата, — което би пренебрегнало тези сигнали. Тя бе започнала играта. Той бе откликнал. Нали точно нейните устни и ръце го бяха гали ли дръзко по цялото тяло?

Ала когато тя зарови лице в хладната мокра кърпа и той видя приведената й глава, изпита внезапен порив да погали разрошените й коси и да я увери, че всичко ще бъде наред. Не можеше да проумее откъде се взе у него това съчувствие. Като се има предвид състоянието му, то изглеждаше просто смешно.

Но то беше там, хиляди пъти по-силно, отколкото онзи първи ден, когато я беше видял в кантората на адвоката й. Кирстен може и да не искаше да си го признае, но тя имаше нужда от него. Сексуално. Емоционално. Всякак.

След като попи потта, тя му върна хавлията.

— Благодаря.

— Няма защо. Трябва ви друга нощница. Къде да намеря?

— В третото чекмедже — посочи тя към скрина.

Той намери една и я отнесе до леглото. След това й я подаде и се извърна с гръб, докато тихият и глас му подсказа, че се е преоблякла.

— Благодаря.

— Опитайте се да поспите.

Тя се подчини веднага. Райлън я зави с одеялото и се наведе над нея, докато лицето му се изравни с нейното.

— Какво сънувахте, Кирстен?

— Чарли.

Лицето му ясно изрази отрицателните емоции от очаквания отговор. Въпреки това в гласа му нямаше нищо друго, освен ледена убеденост, когато й каза.

— Но аз бях мъжът, когото търсехте.