Да обичаш отново

Осма глава

Стигнаха до входната врата. Райлън я задържа отворена за Кирстен.

— По кое време се прибра Рам онзи ден?

— Рано. Някъде около три.

Той погледна часовника си.

— Почти навреме. Какво правихте двамата?

— Гледахме видео. По-скоро той гледаше.

— Негови клипове?

— Да. Ленти с „Големият свят на спорта“ и други подобни.

— Защо каза „по-скоро той гледаше“?

— Защото аз непрекъснато влизах и излизах от стаята. Същата вечер сама приготвях вечерята.

— Защо?

Кирстен нямаше желание да отговори на този въпрос, но тъй като той не сваляше поглед от нея, каза:

— Алис я нямаше. Беше си взела два дни отпуск.

Откъм кухнята се чуваше фалшивото тананикане на домашната помощница, което никога не му се беше струвало толкова високо и дразнещо.

— Иди да й кажеш, че я освобождаваш за два дни — нареди Райлън.

— Не мога просто да вляза и…

— Тогава ще го направя аз — отсече той и тръгна към кухнята.

Кирстен се спусна след него и го улови за ризата.

— Аз ще й кажа.

Райлън чуваше през стената изненаданите възклицания на Алис, след това възраженията й, докато най-сетне капитулира и каза на Кирстен, че се е надявала на кратка почивка, за да може да посети дъщеря си и внуците.

— Какво сготви онази вечер? — попита той, щом останаха сами.

След като бе живял няколко седмици в тази къща, той вече не се чувстваше като гост и си бе позволил да вземе ябълка от кошницата на бюфета.

— Ядохме шиш-кебап.

— Агнешки? — осведоми се Райлън без всякакъв ентусиазъм.

— Добре. Имаш ли всичко необходимо?

— Това е безсмислено. Какво мислиш, че ще постигнем?

— Имаш ли всичко необходимо? — повтори той и й подаде току-що отрязано парче от ябълката.

Дъвчейки, тя се предаде:

— Да, струва ми се.

Провери в хладилника и шкафа, за да е сигурна, че разполага с продуктите.

— Ако размразя месото в микровълновата фурна, ще мога да започна приготовлението веднага.

— Хубаво. Ще ти помогна по-късно.

— Чарли… — подхвана Кирстен, но веднага млъкна.

— Чарли какво?

— Той не ми помагаше.

За момент двамата се взряха един в друг.

— Аз обаче ще ти помогна. Онези видеокасети в кабинета ли са? — Тя кимна. — Ще отида да ги прегледам. И бездруго имах такова намерение. Ела там веднага щом можеш.

Половин час по-късно тя влезе в стаята. Райлън затъмни доколкото бе възможно и изключи осветлението. Беше подредил предварително касетите в хронологичен ред, според етикетите на обложките им.

— В момента гледам втората касета — обясни й той, когато тя се настани до него. На екрана се появи усмихнатото лице на Чарлс Рам по време на интервю преди въздушно шоу в Минесота.

— Спомням си това шоу — каза Кирстен. — Всички, освен мен, намираха деня за приятен и слънчев. А аз замръзвах. Чарли изпрати човек от екипа до Сейнт Пол, за да ми купи кожено палто.

— Да прави скъпи подаръци беше една от характерните черти на Демън, нали?

— Да. Беше много щедър. — Погледът й не се откъсваше от екрана. — Чарли изпълни триковете си точно преди Сините ангели. Същата вечер излязохме на вечеря с тях. Те му изказаха благодарност, задето беше подгрял публиката.

— В преносен смисъл, нали?

— Точно в преносен смисъл — засмя се тя.

Обичаше смеха й, защото звучеше неочаквано дрезгаво и сексапилно. Човек би допуснал, че ще прозвучи като звън на камбанка. А той беше мек и сърдечен.

Все още бе облечена в широките шорти и ризата, с които бе отишла до летището. Докато Райлън я наблюдаваше, тя изрита сандалите си и подви краха под себе си. Очевидно това бе любимата й поза. Кожата й беше гладка като на жена, която всяка сутрин се епилира в банята.

Ризата й беше разкопчана. Отдолу се виждаше еластично боди, над чийто горен ръб леко се издигаха гърдите й.

— Кирстен?

— Хм?

— На такова разстояние от Рам ли седеше, когато гледахте касетите?

Вместо да отговори, тя му отправи поглед, който мигом го накара да забрави всяка друга жена, застанала някога на пътя му.

— Ела по-близо.

Настоятелната покана бе в състояние да накара дори монахиня да се отрече от обета си за целомъдрие. Той лежеше отпуснато, подпрял глава на страничната облегалка на дивана. До босите му, изпружени напред и скръстени в глезените крака бяха захвърлени скъпите кожени обувки. Избелелият плат на дънките обгръщаше плътно бедрата му. Никой, освен ако не бе добре запознат с модната индустрия, не би допуснал, че ризата му е ушита от индийски памучен плат, струващ неколкостотин долара. Небрежната елегантност не му излизаше евтино. Един кичур тъмна коса се спускаше нехайно над веждите му и му придаваше характерното изражение, благодарение на което се бяха продали повече билети и пуканки, отколкото за която и да било друга филмова звезда от миналото или настоящето.

Кирстен се сурна по кожената тапицерия на дивана, докато се приближи до него. Той преметна едната си ръка през раменете й и я придърпа още по-близо.

— Обичам да произнасям името ти — прошепна в ухото й.

Със задоволство забеляза, че тя наклони глава на една страна, за да улесни устните му.

— Произнасяш го съвсем правилно — каза му пресипнало. — Още от първия път.

— О?

— Аха. Повечето хора го произнасят Кърстън — вместо Кирстен.

— Кирстен, Кирстен.

Положи главата й на ръката си и се наведе към устните й. Отначало я целуна нежно, както бе произнесъл и името й. Но щом усети вкуса й, допирът му стана алчен и настойчив. Тя откликна. Езиците им се докоснаха. Силните му пръсти проследиха шията й.

— Трябва ли да правим това? — запита го тя задъхано между две целувки.

— О, да.

— Не съм сигурна.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът?

— Имам си няколко.

— Прекалено си напрегната. Не играеш достатъчно.

— Какво ще кажеш за няколко сета тенис?

— А ти какво ще кажеш за малко секс?

Леките, закачливи целувки отново прераснаха в дълбока и страстна. Дланите му галеха кожата й, следвайки издигането и спускането на гърдите й.

— Райлън?

— Хм?

— Спри!

— Ъъъ — Не преставаше да я целува. — Домашните видеокасети, колкото и да са интересни, в един момент омръзват.

— Да, но… — Гласът й заглъхна във въздишка, когато ръцете му се обвиха около гърдите й.

— Това ти харесва, нали? — Тя издаде някакъв звук, който той изтълкува като „да“. — Стават толкова твърди, толкова сладки.

Наведе глава и впи устни в изпъкналата плът, която сякаш се мъчеше да се освободи от ограниченията на дрехата. Започна да я дразни със зъби, докато Кирстен застена и се заизвива.

Положи я по гръб на дивана и се наклони над нея. Отмести крака й и го вдигна на кръста си. След това се настани между бедрата й и се притисна към нея.

Струваше му се, че се е изгубил. Тялото му имаше една-единствена цел: да проникне дълбоко в нейното и да освободи там обзелото го напрежение. Без да престава да я обсипва с целувки, зарови глава в извивката на рамото й и започна да се движи ритмично, притискайки я по-силно и по-силно.

— Райлън, Райлън!

Гласът и най-после стигна до съзнанието му. Вдигна глава и я погледна със замъглени от страст очи.

— Не тук. Не сега. — Бе порозовяла от желание, но в очите и се четеше молба.

Насилвайки се да си възвърне самоконтрола, той се привдигна и й помогна да седне. После облегна глава на една възглавница и затвори очи, докато пулсът му се нормализира.

— Разбрах — каза й с едновременно засрамен и извинителен тон. — Не се е случило тук.

Докато бяха седели толкова близо един до друг, беше забравил целта на този следобед. Трябваше да пресъздадат последните часове и случилото се между Кирстен и покойния й съпруг, а не да предприемат действия, касаещи тяхното бъдеще. Пое си дълбоко дъх и оправи с пръсти косите си.

— В такъв случай той изобщо не те е докосвал. Иначе не би могъл да спре. Ухаеш дяволски хубаво. Ароматът ти ме опиянява.

Наведе се и я целуна леко по тила. Миризмата на парфюма, примесена с тази на кожата й, отново го замая. Отметна глава, срещна замъгления й поглед и целуна един по един пръстите й.

— Дявол да го вземе този проклет план! — изрече раздразнено. — Хайде да не спираме.

Сложи ръката й между краката си и я притисна със своята.

— Толкова много те желая!

— Аз също те желая — призна тя със стон, — но идеята беше твоя. — Отдръпна ръката си, но не и преди да го погали леко.

Стори му се, че ще падне от дивана и много се учуди, когато това не стана. После се разсмя:

— Тогава стой по-далеч, чу ли? — В гласа му имаше шеговита заплаха, която я накара да се присъедини към смеха му.

Седнаха на прилично разстояние, докато изгледат останалите касети. Райлън все пак улови ръката й. Не можеше да спре да я докосва. Задаваше й въпроси върху онова, което гледаха, и тя му обясняваше с подробности.

Когато се умориха, той изключи видеото и се обърна към нея:

— Какво следва сега?

Тя стана и обу сандалите си.

— Вечерята. Ще те извикам, щом е готова.

Райлън обви ръка около раменете й и тръгна с нея.

— Обещах да ти помогна, помниш ли?

Запали грила на терасата, докато тя приготви салатата от пресен спанак и сложи ориза да се вари.

— Питах се дали ще проявиш интерес към изстудено вино? — запита той, влизайки в кухнята.

— Чудесна идея. С много лед, моля те.

Погледна я и я улови точно в момента, в който облизваше мазнината от месото по пръстите си.

— Имаш ли нужда от помощ за това?

Тя му се усмихна срамежливо.

— Мога да се справя и сама, но благодаря за предложението.

За да се въздържи да не се втурне към нея и да я вдигне на ръце, той отвори хладилника и извади виното.

— А аз какво ще трябва да пия?

— Бира. Не повече от две. Това беше границата на Чарли.

— Значи е казвал истината, като твърдеше, че не пие много.

— Винаги казваше истината.

Киитон се бе хвърлила да защитава Рам с такова настървение, че Райлън й предложи питието като знак за помирение.

— Добре де, просто питах. Има толкова много алкохолици. Особено там, където живея аз.

— Е, Чарли не беше един от тях — тросна се тя. -Защо винаги търсиш да откриеш нещо грозно у него?

Райлън се загледа в пода и преброи до десет. Приятното настроение от следобеда беше нарушено. Бяха се върнали отново до нулата. Искаше му се насила да изтръгне от нея признание, че крие нещо от характера на Рам. И това нещо беше вероятната причина за самоубийството му. Но ако й го кажеше, би означавало да я обвини в лъжа. Реакцията й сигурно щеше да бъде взривоопасна. А последното, което би искал, е да развали вечерта.

Но проклет да е, ако започне да й се извинява. За да промени темата, взе подноса с месото и запита:

— Готово ли е за грила?

— Да, но онази вечер го сготвих сама. Чарли седеше тук и четеше вестник.

Райлън се извърна от прага на отворената стъклена врата.

— Ела навън. Предпочитам да разговарям с теб, вместо да чета.

Щом месото беше наредено на скарата, двамата се отпуснаха на столовете и се заеха с питиетата си.

— Възможно ли е онази вечер да е прочел във вестника нещо, което да го е разстроило? — попита Райлън. — Някоя критична статия, която да го е занимавала и на следващия ден?

— Не, струва ми се.

— За какво си говорихте?

— Не си спомням.

— Все нещо трябва да си спомняш — настоя той.

— Мисля, че тогава му казах, че искам да напиша книгата.

— Неговата биография?

— О, не! Тази идея ми дойде по-късно, след… след то той загина.

Райлън остави бирата и обърна месото.

— Каква книга искаше да напишеш?

— Роман.

— Нали не се шегуваш. Разкажи ми.

Кирстен поклати неуверено глава, но той беше сигурен, че интересът му я зарадва. Разказа му накратко идеята си и засия от удоволствие, когато я увери, че от творбата й ще стане бестселър и чудесен сценарий за филм.

— Аз мога да изиграя главната роля.

— Едва ли ще ти бъде интересно. Героят е ветеран от Виетнам.

— Ако не дам заявката си веднага, Пачино като нищо ще се вреди преди мен. Коя актриса би желала за женската роля?

— Райлън — възкликна тя. — Вече правиш филм по книга, която още не е написана.

Той отхвърли възражението и с повдигане на рамене.

— Ще се заемеш с нея веднага щом свършиш с Демън Рам.

Продължиха да разговарят, докато напълниха чиниите си в кухнята и излязоха да вечерят на терасата.

— Допускаш ли че Рам се е чувствал застрашен от желанието ти да станеш професионална писателка? — попита Райлан зает да разрязва месото си.

— Не виждам как би могъл да се почувства застрашен. Никога не съм казвала, че съм доволна от положението на обикновена домакиня. През цялото време пътувах с него и имах различни планове, които запълваха времето ми, докато той бе зает.

— Мога да си представя колко често се е случвало това.

— Те с момчетата бяха почти непрекъснато заедно — Кирстен остави вилицата в чинията си и извърна поглед. — Досещам се какво си мислиш.

— И какво е то?

— Чарли не беше гей. Между тях нямаше нищо друго, освен приятелство. Близко приятелство с всеки, свързан с работата му.

— Вярвам ти.

Тя взе вилицата си и продължи да се храни, по той долови раздразнението й. Подхвана отново разговора:

— Каза, че много си пътувала с него.

— Да. Но през последните няколко години пътуванията се поразредиха. Вече бе станал достатъчно известен и можеше да избира къде да ходи. След това купихме тази къща и се установихме тук.

— Говорили ли сте за деца?

Веднага забеляза, че вилицата застина между чинията и устата й, а когато продължи да се храни, движенията й бяха забавени, сякаш срещаха някаква съпротива.

-Да.

— И?

— Просто говорехме. Това е…

— И кой от двамата не искаше?

— Никой. — Вилицата отново изтропа върху чинията. — Казах, че просто сме говорили. Не сме се карали.

— Значи и двамата одобрявахте идеята.

-Да.

— Не виждам никакви деца наоколо, Кирстен — отбеляза той нетактично.

— Никога не съм забременявала.

— Да не би някой от вас да е бил стерилен?

— Не, доколкото ми е известно.

— Не сте ли ходили на преглед? — Мислеше си, че някакъв спор за дете или невъзможността им да имат бяха могли да са причината за лошото настроение на Рам и разсеяността му, особено ако се е смятал за виновен за безплодието на Кирстен.

— Не бързай да си правиш заключения, Райлън. Говориш като герой от сапунена опера. Двамата с Чарли искахме дете. Но… но просто не се получи. Доволен ли си?

Райлън се облегна на стола и се загледа в лицето й.

— А аз щях да имам дете.

Неочакваното изявление я стъписа. Очите й се разшириха от изненада и дъхът й изсвистя през разтворените й устни.

— Къде е то сега?

— Майка му го уби.

Яростта, която го бе обзела тогава, след като младата актриса му бе съобщила за аборта, го обзе отново. Ръцете му несъзнателно се свиха в юмруци. През онзи ден той бе осъзнал, че всеки е способен на насилие. Бе изпитал желание да убие проклетата кучка с голи ръце. Поривът му да я унищожи го бе изплашил най-много. Сега беше благодарен на Бог, задето някак си бе успял да се въздържи.

Овладя гнева си и забеляза, че ръката на Кристен лежи успокоително на рамото му. Покри я със своята и погали гладката й кожа.

— Направила е аборт? — прошепна тя.

Той отвратено смръщи лице при произнасянето на противната дума.

— Разбирам, че понякога прекъсването на бременността е необходимо. Дори съм склонен да го приема, Но, по дяволите, не и когато става въпрос за моето дете!

— Коя беше майката?

Райлън я погледна и мислено и благодари за съчувствието, което прочете по лицето й.

— Тя няма никакво значение. Никога не е имала. Но детето ми имаше. И сега ми се повдига при мисълта, че е било убито.

— Нима за теб е толкова важно да имаш дете?

— Не беше, докато не се случи — призна той. — Но щом ми каза за бебето, почувствах, че го искам. Сигурно, защото семейството ми е много сплотено. — После я запита неочаквано: — Ами ти? Къде са родителите ти?

— Татко и мама са се развели, когато съм била много малка. Не си го спомням. Той се е оженил и има друго семейство. Не поддържаме никаква връзка. Мама почина няколко месеца след като се омъжих за Чарли. — Усмихна се мило. — Тя го обожаваше, а и той много я обичаше. Радвам се, че имаха възможност да се запознаят.

Няколко минути останаха мълчаливи, загледани в залеза, всеки потънал в собствените си мисли.

— Изпаднахме в доста меланхолично настроение, а? — отбеляза Райлън и стана да прибере чиниите. -Хайде да поразчистим.

След като кухнята беше приведена в ред, отново излязоха на терасата. Вечерта беше чудесна. Кирстен включи осветлението на басейна. Като се изключи луната, то осигуряваше единствената светлина.

— Какво правихте онази вечер, след като се нахранихте? — попита Райлън.

— Плувахме.

— Сериозно? Точно смятах да ти предложа същото. — Обви ръце около кръста й и я привлече по-близо Целуна я нежно и прошепна: — Благодаря ти, че не ми изнесе лекция за правото на жената да избира и други подобни глупости, след като ти казах за аборта.

— Съжалявам за загубата ти.

— Никога не съм споменавал пред никого за това.

— Радвам се, че го сподели с мен.

— Така ли?

— Точно така. Ще запазя тайната ти.

— Никога не съм се съмнявал. — Целуна я отново, разтваряйки устните й. — Готова ли си?

Тя бързо се отдръпна назад. Реакцията й го разсмя.

— Имах предвид, готова ли си да плуваме?

— О! — По бузите й се разля приятна руменина. -Да… Не… Ще ми отнеме минутка да си облека банския.

Прегръдката му се затегна, когато тя опита да се освободи.

— Можеш да минеш и без него. Аз ще плувам гол.

— Знам. Вече съм те виждала.

Райлън наклони глава и подсвирна:

— Я виж, така ли? Значи си ме наблюдавала първия ден?

— Нямах голям избор — тросна се тя.

— И какво си помисли?

— Че си доста дързък, щом си тръгнал да се разхождаш наоколо съвсем гол. — Успя да се освободи и се запъти към бунгалото, където държеше няколко бански костюма и плажни кърпи. Смехът му я съпроводи.

Без следа от притеснение Райлън се съблече и скочи във водата. Голотата му не можеше да остане незабелязана в ярко осветения басейн, така че изпита двойно задоволство, щом забеляза Кирстен да излиза, облечена в зелен бански, и грациозно да се приближава към него.

Доплува до края и се подпря на стъпалата. На нея й бяха необходими няколко минути, за да стигне до него.

Обърна се по гръб, изтри водата от лицето си и му хвърли кос поглед.

— Никак не си срамежлив, а?

— Не. В колежа позирах на студентите от курса по изобразително изкуство.

— А родителите ти одобряваха ли?

— Колкото и да сме близки, не им казвам всичко — ухили се той, после се обърна настрани и сложи ръка върху корема й. — Каква еротична картина.

Двамата едновременно се загледаха във водата, под която мургавата му ръка силно контрастираше с белотата на корема й.

— Кирстен?

— Хм?

— Онази нощ правихте ли любов с Рам?

Колебанието й трая толкова кратко, та Райлън помисли, че си е въобразил. Гледайки го право в очите, тя кимна.

— Тогава се люби с мен.

Жената въздъхна примирено, преди да обхване главата му и да обсипе лицето му с целувки. Той сковано се обърна и се надвеси над нея.

Лекото движение на водата носеше тялото му към нейното. Тя обви ръце около врата му. Краката й се разтвориха. Неговите бързо се наместиха между тях. Охладената им кожа само правеше устните им по-горещи. Той се притискаше към нея, отдалечаваше се и отново се връщаше.

— Нищо чудно, че океанът е толкова населен — измърмори тя.

— Защо?

— Това е блаженство.

— По дяволите, така няма да стане. Ръбът на стълбите ще насини гърба ти, а аз не мога да те държа, защото и двамата ще паднем.

Това трябваше да прозвучи смешно. Трябваше да ги разсмее. Но и двамата бяха прекалено заети със следващата целувка.

— Сауната — предложи тя задъхано.

— Чудесна идея.

Той се изкачи по стълбата и й протегна ръка. Нямаше начин да прикрие възбудата си. Без дори да се опитва, я поведе към съседната сграда, където се намираше сауната, оставяйки мокра следа след всяка стъпка.

— Чакай — улови го за ръката тя. — Ти върви, аз ще дойда след малко. Трябва ми минута. — Погледна го умолително, виждайки, че възнамерява да й откаже.

Райлън пусна ръката й и влезе в тухлената постройка. Горещината беше непоносима. Огледа иронично тялото си. Нямаше начин да му е студено. Целият гореше. Беше по-възбуден, отколкото когато и да било преди.

Вдигна маркуча и обля плочите. Те изсъхнаха и цялото помещение се изпълни с пара. Някъде от нея се появи Кирстен, обвита само с кърпа. Ако и неговите очи блестяха като нейните, без съмнение ги очакваше неповторимо преживяване.

Стелещата се пара като че ли беше влюбена в нея. Виеше се около главата, раменете и краката й като водорасли около приказна морска богиня.

Гърдите й бавно се издигаха и спускаха над възела на кърпата. Обзета от внезапен свян, тя приседна на скамейката с плътно стиснати колене и отпуснати в скута ръце. Изглеждаше като ученичка, която очаква да бъде наказана за провинение от строгата си майка.

Райлън й се усмихна и изтри потта от челото си. Приближи се и седна до нея.

— Така ли се появи в сауната онази нощ?

В очите й се отразяваше червеникавото сияние, излъчващо се наоколо, но той предпочиташе да мисли, че блясъкът им се дължи на желанието, което бе разпалил у нея.

— Не.

-Ами?

Стори му се, че измина цяла вечност, докато треперещите й ръце развържат възела на кърпата. Когато най-сетне успя, продължи да я притиска към тялото си.

После внезапно я пусна. Хавлията се свлече до бедрата й. Кирстен стоеше пред него гола. Зърната на гърдите й бяха порозовели и втвърдени въпреки горещината. Леката извивка на ханша й подчертаваше тънката й талия. Къдравите косми между краката й бяха леко влажни. Кожата й блестеше от потта и плажното масло. Мократа й коса, пригладена назад, я правеше да изглежда много млада. Твърде млада, за да бъде докосвана.

Почти.

Райлън, също облян в пот, коленичи пред нея. Устните му потърсиха нейните. Те откликнаха свенливо. Когато езикът му проникна между тях, ръцете й се вкопчиха в раменете му. Той усети как тялото й се отпуска. За момент му се стори, че може да види прехвърчащите помежду им искри на желанието.

Той постави ръце на кръста и. Докато целувките им ставаха все по-страстни, дланите му се движеха нагоре-надолу, докато палците му накрая достигнаха гърдите й.

— Толкова си красива! — Погали зърната й, наслаждавайки се на твърдостта им. — Добре ли ти е?

— Да, да… Но…

— Какво, любов моя?

— Целуни ги.

Ударите на сърцето отекваха в ушите му. С удоволствие щеше да изпълни молбата й. Сведе глава, улови твърдото зърно с устни и го засмука. Кирстен обви плътно лицето му с ръце и се приведе към него.

— По-силно — изстена тя. — Искам да го почувствам навсякъде.

Обви ръце около нея. Наклони я назад и жадно се залови с гърдите й. Но не бе имал намерение да й причинява болка. При най-малкия знак, че се чувства некомфортно, я галеше, за да я успокои.

Обра с устни потта под гърдите й. Тя изхлипа тихо и той се уплаши, че избързва. Придърпа я в прегръдките си, за да я утеши, но устните, тръпнещи под неговите, ръцете, галещи го непрекъснато, му подсказаха, че тя е възбудена толкова, колкото и той, а безпокойството й се дължи на объркване, а не на страх.

— Тялото ти е прекрасно, Райлън — каза му, щом устните им се разделиха.

— Това, предполагам, не е изненада за теб. Нали съм участвал в еротични сцени.

— На екрана ти си просто красиво тяло. Но сега е съвсем друго. Много по-лично е.

Погледът й го обходи влюбено. Райлън винаги бе приемал добре оформеното си тяло като предимство в професията си, но никога досега не се бе гордял с него толкова. Когато тя сложи ръце на гърдите му и зарови пръсти в къдравите влажни косми, сърцето му трепна от задоволство от възхищението й.

Телата им бяха станали хлъзгави от влага, но това само засилваше желанието им, когато се притискаха за поредната целувка. С леко движение на коляното той разтвори краката й. Настани се между тях и усети топлата влажна женственост върху корема си.

Обсипа с целувки шията, гърдите, корема й. Лицето му се зарови в скута й. Най-после имаше възможност да целуне малката черна бенка на бедрото й.

— Обичам те, Кирстен.

След това я докосна с разтворени устни. Целуваше я с обич и страст. Езикът му проникваше дълбоко в нея, наслаждавайки се на сладостта й, докато горещото помещение се изпълни с виковете й на задоволство.