Декоратор: Специални поръчения — 2

„Бандерора“

5 април, Велика сряда, сутринта

В ранното утро Ераст Петрович се заключи в кабинета си да размишлява, а Тюлпанов пак потегли за „Божедомка“ — да разкопават октомврийската и септемврийската яма. Сам го предложи. Трябваше да разберат кога е започнал изпълненията си московският убиец. Шефът не възрази. Добре, рече той, вървете, а мислите му вече другаде — дедуктира.

Този път работата беше гадна, много по-отвратителна от вчера. Труповете, погребани още преди студовете, бяха ужасно разложени и Анисий просто не можеше да ги гледа, а да диша отровения въздух му беше още по-невъзможно. На два пъти дори повърна, не можа да издържи.

— Виждаш ли — вяло се усмихна на пазача, — не щат да ми стават мазоли…

— Има и таквиз, дето изобщо не им става мазол — отговори онзи и съчувствено поклати глава. — Такивата най-тежко живеят на света. Но пък Дядо Боже тях ги най обича. На ти, пане, пийни от моя еликсир…

Анисий седна на пейката, надигна еликсира, поговори си за едно-друго с гробищния философ, послуша приказките му, разправи за живота си, поолекна му на душата и пак отиде на рововете.

Но напразно — в старите ями не намериха нищо полезно за разследването.

Захаров жлъчно каза:

— Луд умора няма, и да бяхте само вие, Тюлпанов. Не ви ли е страх, че жандармеристите случайно може да ви цапнат с кирка по чутурата? Аз пък ще ви напиша в смъртния акт заключение, както си му е ред, че губернският секретар е умрял по естествена причина — спъна се и си нахака загубената глава в камънаците. Грумов ще подпише. Бактисахме всинца от тези ваши мърши. Нали, Грумов?

Охтичавият асистент жлътна зъби в усмивка, потърка ръбатото си чело с омърляната ръкавица. Обясни:

— Егор Вилемович се шегува.

Дотук добре, докторът е циничен, груб човек, но на Тюлпанов му се наложи да търпи и подигравките на отвратителния Ижицин.

Следователят по тежки престъпления пристигна на гробищата в ранна утрин, кой знае как беше научил за Тюлпановите разкопки. Отначало обезпокоен, че разследването се движи без негово участие, после той се успокои и дори доби самочувствие.

— Да не би — вика — с Фандорин да имате още някакви гениални идеи? Не щете ли да се наврете и в помийните ями, докато аз водя следствието?

И си замина, долната твар, победоносно ухилен.

Общо взето, Тюлпанов се върна на „Малая Никитская“ с празни ръце.

Качи се умърлушен по стълбите, натисна електрическия звънец.

Отвори му Маса. В бял гимнастически костюм с черен пояс, на челото му превръзка с йероглифа „усърдие“.

— Дравей, Тюри-сан. Ера да правим ренсю7.

Какво ти реншу, като пада от умора и разочарование.

— Имам спешно съобщение за шефа — опита да се измъкне Анисий, но Маса не беше вчерашен. Той бодна с пръст ухото му и твърдо заяви:

— Когато имас спесно съобстение, око ти е опурено и ухо цервено, а сега око ти е съсем марко и ухо съсем бяро. Сваряй шинер, обусти сваряй, обрицай гасти и франера. Сега сте тицаме и сте викаме.

Понякога Ангелина се застъпваше за Анисий, тя единствена успяваше да се противопостави на проклетия японец, но сега яснооката стопанка не се появи и тиранинът принуди горкия Тюлпанов да се преоблече в гимнастическия екип направо в антрето.

Излязоха в двора. Анисий зиморничаво заподскача от крак на крак — земята беше студена, — поразмаха ръце, повика „о-осу!“ за укрепване на праната8, а после се започна издевателството. Маса му се хвърли на гърба и го накара да тича в кръг по двора. Японецът беше нисък на ръст, но як и набит, тежеше към седемдесет и пет кила, ако не и повече. Тюлпанов криво-ляво направи две кръгчета и взе да залита. А мъчителят му подвиква в ухото:

— Гаман! Гаман!

Това е любимата му дума. Означава „търпение“.

Анисий изтамани още половин кръг, после рухна. И то нарочно право пред голяма мръсна локва, та чуждоземският изверг да прелети над него и да цамбурне. Колкото до прелитането Маса прелетя, но не цопна в локвата — само си топна ръцете. Изпружинира с пръсти, направи невъзможно салто във въздуха и се приземи на краката си оттатък водното препятствие.

Песимистично поклати облата си тиква и му махна с ръка:

— Хайдзе, върви да се миес.

И Анисий моментално се изпари от двора.

Отчета на помощника (измит, преоблечен и сресан) Фандорин изслуша в кабинета си с японски гравюри, оръжия и гимнастически инвентар по стените. Въпреки следобедния час колежкият съветник още беше по халат. Той никак не се натъжи от безрезултатното дирене, дори по-скоро се зарадва. Впрочем не показа особено учудване.

Когато асистентът се умълча, Ераст Петрович се разходи из кабинета, премятайки любимата си нефритова броеница, и произнесе фразата, от която на Анисий винаги сладко му се свиваше сърцето:

— И така, да поразсъждаваме. — Преметна зеленото зърно, полюшна пискюлите на халата си. — Не смятайте, че напразно сте се разкарвали до гробището.

От една страна, му беше приятно да го чуе, от друга — думата „разкарвали“, съотнесена със сутрешните изпитания, не му се стори съвсем уместна.

— За по-сигурно трябваше да се убедим, че преди ноември н-не е имало случаи с изкормване на жертви. Снощното ви съобщение, че сте открили два накълцани трупа в декемврийския общ гроб и един в ноемврийския, отначало ме накараха да се усъмня във версията, че изкормвача се е прехвърлил в Москва.

Тюлпанов кимна, тъй като вече подробно беше запознат с кървавата история на британското чудовище.

— Но днес отново прегледах лондонските си записки и реших да не избързвам да се отказвам от тази хипотеза. Искате ли да знаете защо?

Анисий пак кимна — прекрасно разбираше, че неговата роля сега е да си мълчи и да не се обажда.

— Така — шефът си взе бележника от писалището. — Последното убийство, което се приписва на прословутия Джек, е станало на двайсети декември на „Поплър Хай Стрийт“. Нашият московски Изкормвач по това време вече дейно е снабдявал с кошмарната си продукция „Божедомка“, което като че ли изключва обединяване на английския и руския убиец в едно лице. Обаче проститутката Роуз Майлет, убита на „Поплър Хай Стрийт“, не е с прерязано гърло и въобще в нейния случай липсват типичните за Джек кощунства. Полицията реши, че убиецът се е стреснал от някакви късни минувачи. Аз обаче след вчерашното откритие съм по-склонен да смятам, че Изкормвача не е имал нищо общо с тази смърт. Може би Майлет е била убита от някой друг, а всеобщата истерия, обзела Лондон след предишното убийство, е накарала всички да припишат новото убийство на проститутка на все същия маниак. Сега за предишното убийство, което стана на девети ноември — Фандорин обърна страничката. — Това е със сигурност работа на Джек. Проститутката Мери-Джейн Кели била намерена в стайчето си на „Дорсет Стрийт“, където обикновено обслужвала клиентите. Гърлото й било прерязано, гърдите отрязани, кожата на бедрата одрана, вътрешностите й подредени на кревата, стомахът й отворен — имаше дори предположения, че убиецът е ял от съдържанието му.

На Анисий му прималя както на гробищата.

— На слепоочието й имало кървав отпечатък от целувка, какъвто видяхме при Андреичкина…

На това място разсъжденията му бяха прекъснати от идването на Ангелина — в сива скромна рокля и пребрадена с черна кърпа, изпод която се подаваха руси кичури, явно разрошени от пролетния вятър. Приятелката на шефа се докарваше различно — понякога като дама, но по-често в обикновено руско облекло като днешното.

— Работите ли? Преча ли? — попита тя с уморена усмивка.

Тюлпанов скочи да изпревари шефа:

— Моля ви се, Ангелина Самсоновна, много се радваме.

— Да-да — кимна Фандорин. — От болницата ли идваш?

Красавицата свали кърпата, прибра с фуркети непослушните кичури.

— Днес беше интересно. Доктор Блюм ни учеше на оперативно срязване на циреи. Не било никак трудно.

Анисий знаеше, че Ангелина, ангелската душа, ходи в Щробиндеровата болница на „Мамонов переулок“ да облекчава мъките на страдалците. Отначало им носеше лакомства, четеше им Библията. После това й се стори малко. Реши да е истински полезна, да се изучи за милосърдна сестра. Ераст Петрович я разубеждаваше, но Ангелина настоя.

Свята жена, на такива се крепи Русия: молитва, помощ за ближния и любящо сърце. И уж съжителства в греховна връзка, но никаква мръсотия не й се лепи. Да не е тя виновна, че е невенчана жена — за кой ли път се ядоса на шефа си Анисий.

Фандорин се намръщи:

— Срязвала си циреи?

— Да — радостно се усмихна тя. — На две бедни старици. Днес нали е сряда, има безплатни прегледи. Какво си мислите, Ераст Петрович, добре се справих и докторът ме похвали. Вече много неща умея. После четох на бабичките от „Книга на Йов“ за душевна сила.

— По-добре им дай пари — с досада рече Фандорин. — Не са им изтрябвали ни книгата ти, ни грижите ти.

— Дадох им пари — отвърна Ангелина. — По половин рубла. А грижите за мен са по-потребни, отколкото за тях. Премного щастливо живея с вас, Ераст Петрович, и ми е съвестно. Хубаво нещо е щастието, но е грехота в щастие да забравиш за нещастните. Помагай им, взри се в раните им и помни, че щастието ти е дар Божи, то рядко се пада някому на този свят. Защо, мислите, край дворците и палатите обикалят толкова сиромаси и сакати?

— Естествено — там дават повече подаяния.

— Не, бедните дават повече, нежели богатите. А там Господ показва нещастниците на щастливците: помнете, че много мъка има по света и никой не е опазен от нея.

Ераст Петрович въздъхна и не отговори нищо на съжителката си. Явно нямаше готов отговор. Обърна се към Анисий, разтърси броеницата.

— Да п-продължим. И така, изхождам от предположението, че последното английско престъпление на Джек Изкормвача е убийството на Мери-Джейн Кели, извършено на девети ноември, а със случая от двайсети декември той няма нищо общо. Девети ноември по руски стил е още краят на октомври, така че Изкормвача е имал достатъчно време да се прехвърли в Москва и да се отчете пред „Божедомка“ с жертва на извратената си фантазия в ноемврийския ров. Съгласен ли сте?

Анисий кимна.

— Има ли голяма вероятност в Европа по едно и също време да се появят двама маниаци, които действат по абсолютно еднакво и до най-малките подробности предначертание?

Анисий поклати глава.

— Тогава и последният въпрос, преди да пристъпим към същината. Достатъчно нищожна ли е току-що упоменатата вероятност, та изцяло да се съсредоточим на основната версия?

Две кимания, тъй енергични, че прословутите уши се полюшнаха.

Анисий замря в очакване сега пред очите му да стане чудото: от нищото, от мъглата и лапавицата, ще изникне цялата стройна версия — с методика на диренето, план на следствените действия, а може би дори с конкретни заподозрени.

— Да теглим чертата. Джек Изкормвача по някаква неизвестна засега причина пристига в Москва и много решително се залавя да унищожи тукашните проститутки и просякини. Това първо — за по-убедително шефът преметна едно зърно на броеницата. — Пристигнал е през ноември миналата година. Т-това второ (трак!). През последните месеци непрестанно е бил в града и даже да е напускал, е било за кратко. Това трето (трак!). Той е медик или е учил медицина, защото е овладял хирургическия инструмент, умее да го ползва и да анатомира. Това четвърто — последно щракване и шефът прибра броеницата в джоба на халата си, което подсказа преход от теоретичния етап към практическия. — Както виждате, Тюлпанов, задачата не изглежда чак толкова трудна.

Анисий засега не виждаше такова нещо и затова се въздържа от кимване.

— Какво толкова? — учуди се Ераст Петрович. — Достатъчно е да проверим лицата, които са пристигнали в този определен период от Англия в Русия и са отседнали в Москва. И то не всички, а само хора, които по един или друг начин са свързани или са били свързани по-рано с медицината. Нищо повече. Ще се учудите да разберете колко се стеснява кръгът.

Колко просто наистина! Москва не е Петербург, колко ли медици може да са пристигнали в първопрестолния град от Англия през ноември?

— Тогава давайте спешно да проверим регистрацията на пристигналите в полицейските участъци! — скочи Анисий, готов незабавно да се хваща на работа. — Двайсет и четири проверки — и готово! Точно там в регистрационните книги ще го открием!

Ангелина беше пропуснала началото на Фандориновите разсъждения, но после слушаше много внимателно и зададе съвсем уместния въпрос:

— Ами ако този ваш убиец е пристигнал и не се е регистрирал в полицията?

— Не ми се вярва — отвърна шефът. — Той е разсъдлив човек, има дълги периоди с постоянно местожителство и свободно пътува из Европа. Защо ще рискува да наруши изискванията? Не е политически терорист, не е избягал каторжник, а маниакален садист. При маниаците цялата агресия избива в болезнената им „идея“ и за нищо друго нямат сили. Обикновено са тихи и незабележими хорица, човек никога не би се досетил какъв ужасен ад е в главите им… Седнете, Тюлпанов, не се налага никъде да препускате. Какво съм правил според вас цяла сутрин, докато вие се занимавахте с покойниците? — той взе от писалището няколко листчета, изписани с школуван писарски почерк. — Телефонирах на участъковите полицейски началници и ги помолих да ми предоставят регистрационни сведения за всички пристигнали в Москва направо от Англия или от някое междинно място. За всеки случай проверих и ноември, и декември — да сме по-сигурни: ами ако се окаже, че Роуз Майлет все пак е била убита от нашия Изкормвач, а декемврийската ви находка, напротив, е дело на някой нашенски главорез? Трудно е да се направи точно патоанатомично заключение за труп, лежал цели пет месеца в земята, ако ще и замръзнала. Виж, двата ви декемврийски трупа — това си е сериозна улика.

— Определено — съгласи се Анисий. — Ноемврийската покойничка наистина не беше много такова… Егор Вилемович дори не искаше да я оглежда, каза, че е профанация. През ноември земята още не е много студена и трупът беше поизгнил. Ох, прощавайте, Ангелина Самсоновна! — притесни се Тюлпанов от прекомерния натурализъм, но май излишно — Ангелина не възнамеряваше да припада, а сивите й очи гледаха все така сериозно и внимателно.

— Виждате ли. Но за тези два месеца от Англия са пристигнали само трийсет и девет души, включително между другото и ние с Ангелина Самсоновна. Но нас двамата с ваше позволение няма да броя — Ераст Петрович се усмихна. — Двайсет и трима са били кратко време в Москва и не представляват интерес за нас. Остават четиринайсет души, от които само трима са свързани с медицината.

— Аха! — хищно подвикна Анисий.

— Естествено първо вниманието ми привлече доктор Джордж Савил Линдзи. Жандармерийското управление негласно го наблюдава — както и всички чужденци — така че много лесно ми направиха справката. Уви, мистър Линдзи не ни върши работа. Стана ясно, че преди да дойде в Москва е бил в родината си само месец и половина. Преди това е бил на работа в Индия, далеч от лондонския Ийст Енд. Назначен е на работа в Екатерининската болница, затова е пристигнал. Остават двама, те са руснаци. Мъж и жена.

— Жена не може да направи такова нещо — твърдо заяви Ангелина. — И сред нас има всякакви садистки, но да изтърбушваш утроби се иска голяма сила. А и не обичаме кръвта ние, жените.

— Говорим за особено същество, което не е от вида на обикновените хора — възрази й Фандорин. — То не е нито мъж, нито жена, а нещо като т-трети пол, изрод. В никакъв случай не можем да изключим жените. Някои са много силни физически. Да не говорим, че при известна опитност за работа със скалп не се иска голяма сила. Ето например — погледна в листчета — Елизавета Андреевна Несвицка, акушерка, двайсет и осем годишна, неомъжена, пристигнала е от Англия през Петербург на деветнайсети ноември. Странна личност. Седемнайсетгодишна по политически причини лежи две години в тъмница, после е изселена в Архангелска губерния. Б-бяга в странство, завършва медицина в Единбургския университет. Пише прошение да се върне в родината. Връща се. Молбата да й се признае медицинската диплома се разглежда в Министерството на вътрешните работи, а Несвицка засега работи като акушерка в новооткритата Морозовска гинекологична болница. Полицията негласно я следи. Според агентурните сведения въпреки непотвърденото лекарско свидетелство Несвицка приема пациентки от бедните прослойки. Болничното началство гледа през пръсти на начинанието й и дори я поощрява — на кого му се занимава с беднячки. Това са сведенията, с които разполагаме за Несвицка.

— По време на лондонските престъпления на Изкормвача е била в Англия, това първо — започна заключенията си Тюлпанов. — По време на московските престъпления е била в Москва, това второ. Има медицински умения, това трето. Очевидно е особено същество и е далеч от женския тип, това четвърто. В никакъв случай не можем да игнорираме Несвицка.

— Именно. Освен това да не забравяме, че и в лондонските убийства, и в убийството на Андреичкина липсват каквито и да било признаци за полови вмешателства, обичайни в случаите, когато маниакът е мъж.

— А вторият кой е? — попита Ангелина.

— Иван Родионович Стенич. Трийсетгодишен, бивш студент от Медицинския факултет на Московския императорски университет. Преди седем години е изключен „за безнравственост“. Дявол знае какво се е имало предвид, но за нашия профил май пасва. Сменил е няколко служби, лекувал се е от душевно разстройство, пътешествал е из Европа. Пристигнал е от Англия на единайсети декември. От нова година е милосърден брат в болницата за умопобъркани „Утеши скръбта ми“.

Тюлпанов плесна с длан по писалището:

— Дяволски е съмнителен!

— Станаха двама заподозрени. Ако нямат нищо общо, ще проверим варианта, който ни предложи Ангелина Самсоновна — че Джек Изкормвача е пристигнал в Москва, избягвайки зоркото око на полицията. И едва след като се убедим, че и това е изключено, ще се откажем от основната версия и ще потърсим наш си Ваня Изкормвача, който никога не е бил в Ийст Енд. Съгласни ли сте?

— Да, само че той е същият Джек и не е никакъв Ваня — убедено заяви Анисий. — Всичко съвпада.

— С кого предпочитате да се заемете, Тюлпанов, с милосърдния брат или с акушерката? — попита шефът. — Давам ви право на избор като на мъченик на ексхумацията.

— Щом въпросният Стенич работи в лудница, имам идеален предлог да се запозная с него — Сонка — докладва Анисий железния си аргумент, който обаче беше подсказан не толкова от логиката, колкото от желанието — все пак мъж, при това с душевен недъг, му изглеждаше по-перспективен като Изкормвач, отколкото бегълка революционерка.

— Добре — усмихна се Ераст Петрович. — Заминавайте за Лефортово, а аз за Девиче поле при Несвицка.

Но и бившият студент, и акушерката останаха за Анисий, защото в този момент се звънна на вратата.

Влезе Маса и каза:

— Поста — и за уточнение с удоволствие произнесе трудната звучна дума: — Бандерора.

„Бандерорът“ представляваше малък пакет. На сивата амбалажна хартия с разкривен небрежен почерк беше написано: „За Негово високоблагородие колежкия съветник Фандорин лично. Спешно и строго секретно“.

Тюлпанов погледна любопитно, но шефът не разопакова веднага бандерола.

— Раздавачът ли го донесе? Няма адрес.

— Не, един момце. Дар и избягар. Трябва да се фане? — обезпокои се Маса.

— Щом е избягал, вече не може да се хване.

Фандорин извади от хартията велурена кутийка, вързана с червена копринена панделка.

В кутията имаше лачена пудриера. В пудриерата — нещо жълтеникаво, релефно върху салфетка. Анисий в първия момент го помисли за гъба млечница. Вгледа се и ахна.

Човешко ухо.

Из Москва плъзнаха слухове.

В града се заселил върколак. Излезе ли жена по тъмно, върколакът веднага се явява. Тихо-тихо я следва, иззад оградата я дебне с червеното си око и ако тя навреме не каже свята молитва, жална й майка — върколакът изскача и първо си забива зъбите в гърлото й, после й разкъсва корема да изяде вътрешностите. Та този върколак вече бил изпил кръвчицата на безброй жени, но началството крие това от народа, защото го е страх от царя.

Така се говореше днес на сухаревския битпазар.

За мен става дума, аз съм върколакът, дето се е заселил в града. Смешна работа. Такива като мен не се „заселват“, те са пратени със страшна или радостна вест. Аз съм пратен с радостна вест, московчани.

Грозен град, грозни хора — аз ще ви направя прекрасни. Няма как да се погрижа за всички, не ми се сърдете. Но за мнозина, мнозина.

Обичам ви с всичките ви мерзости и уродливости. Мисля ви само доброто. Имам любов за всички. Виждам Красотата под въшливите ви дрешки, под крастата на мръсните ви тела, под сипаницата и обривите. Аз съм вашият спасител, вашата спасителка. Аз съм ви брат и сестра, баща и майка, съпруг и съпруга. Аз съм и мъж, и жена. Аз съм андрогин9, онзи най-прекрасен родоначалник на човечеството, който е имал белезите и на двата пола. После андрогините са се разделили на две половинки, мъжка и женска, и са се появили хората — нещастни, крайно несъвършени, болезнено самотни.

Аз съм липсващата ви половинка. Нищо не може да ми попречи да се съединя с тези от вас, които избера.

Господ ми е дал ум, хитрост, усет и неуязвимост. Онези тъпи, груби пепелявосиви същества преследваха андрогина в Лондон, без дори да се помъчат да разберат какво означават посланията му към света.

Отначало ме забавляваха жалките им опити. После почувствах горчивина.

Може би отечеството ще разбере пророка, помислих си. Безразсъдната, мистична, запазила искрената си вяра Русия, с нейните скопци, разколнически самоизгаряния и схимници ме помами — и май ме измами. Сега същите тъпи, груби, плиткоумни създания преследват Декоратора в Москва. Весело ми е, нощем ме разтърсва беззвучен смях. Никой не вижда тези пристъпи на веселие, ако ме види, сигурно ще си помисли, че съм ненормален. Е, ако всеки, който не е като тях, е луд, тогава да, разбира се. Но в такъв случай и Христос е луд, и всички светии, всички гениални безумци, с които толкова се гордеят.

Денем по нищо не се отличавам от грозните, жалките, гъмжилото. Аз съм виртуоз в мимикрията, те никога не биха се досетили, че съм от друга порода.

Как може да се отвращават от Божия дар — собствените си тела! Мой дълг и призвание е полека-лека да ги приуча към Красотата. Аз правя красиви онези, които са безобразни. Красивите не ги закачам. Те не оскърбяват с вида си Божия образ.

Животът е толкова увлекателна, весела игра! Криеница, hide-and-seek. Аз съм котката, аз съм и мишката. I hide and I seek10. Броя до пет и тръгвам да ви издирвам.

Ако някой не се е скрил, аз не съм виновен.