Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Мистър Пенумбра, моля ви. Не се тормозете за това.

– Бях напълно убеден, че ще се получи, но не стана. А ето те теб и твоите приятели, и всичките ми ученици. Чувствам се като стар глупак.

Горкият Пенумбра. Представям си как се е покрил в някаква дупка някъде, разяждан от чувство за вина, задето бе подвел братството и бе предизвикал провала сред зелените поляни на „Гугъл". Поставя под съмнение собствената си вяра и се терзае какво предстои от тук нататък. Бе направил голям залог – най-големия в живота си – и бе загубил. Но не залагаше сам.

– Елате, мистър Пенумбра – казвам аз, като се запътвам към моята установка и го подканвам да ме последва. – Елате да седнете. Ние всички сме глупаци – освен един от нас. Елате и вижте.

Всичко е готово. На лаптопа ми има презентация, която предстои да пусна. Бях осъзнал, че големите разкрития трябва да се случват в задимени дневни, където детективът до последно държи нервната си публика в неведение като омагьосана, използвайки единствено силата на гласа и на логиката си. Аз обаче предпочитам книжарници и слайдове.

Затова включвам прожектора и заемам мястото си, а ярката светлина изгаря очите ми и ме заслепява. Събирам ръце зад гърба си, изпъвам рамене и примижавам към събраното множество. После натискам дистанционното и започвам:

1 СЛАЙД

Ако искате посланието ви да оцелее през вековете, какво ще направите? Ще го издълбаете в камък? Ще го гравирате в злато? Дали ще създадете толкова мощно послание, че хората да не успяват да се преборят с желанието да го предадат нататък? Дали ще създадете религия около него, за да привлечете душите на привържениците си? Може би ще си направите едно малко тайно общество?

Или ще постъпите като Геритзун?

2 СЛАЙД

Грифо Геритзун е син на земеделец, отглеждащ ечемик, от Северна Германия. Роден е в средата на XV век. Старият Геритзун не бил богат, но благодарение на добрата си репутация и признато благочестие успял да уреди сина си да стане чирак на местния златар. През петнайсети век това било престижна работа и стига младият Геритзун да не прецакал нещата, животът му щял да бъде осигурен.

Той прецакал нещата.

Грифо бил религиозно хлапе и златарският занаят го отвращавал. По цял ден разтопявал стари златни дрънкулки, за да прави нови – и знаел, че и неговите творения ги очаквала същата съдба. Всичко, в което вярвал, му казвало: Това не е важно. В Божия град няма злато.

Затова направил каквото му казвали, и изучил занаята – бил наистина много добър в него, но когато станал на шестнайсет, казал „сбогом" и зарязал златаря. Всъщност напуснал не само работата си, но и Германия. Станал пилигрим.

3 СЛАЙД

Знам тези неща, защото Алд Мануций ги е знаел и ги е записал. Записал ги е в своя codex vitae. Който аз разшифровах.

(Публиката ахва. Корвина все още стои отзад и лицето му е намръщено, устата е свита в презрителна гримаса, тъмните му мустаци са провесени надолу и я обвиват цялата. Лицата на другите са втренчени, изпълнени с очакване. Поглеждам към Кат. Изражението й е сериозно, сякаш се притеснява, че от силното напрежение мозъкът ми може да е прегрял и да съм си загубил разсъдъка.)

Ще го кажа така: В тази книга не е скрита някаква загадъчна формула. Няма магически заклинания. Ако някъде съществува тайна за безсмъртие, тя не е тук.

(Корвина взема решение. Обръща се и тръгва към входната врата – покрай пътеката с историческите книги и книгите за самопомощ. Подминава Пенумбра, който е застанал встрани, облегнат на една ниска етажерка. Той проследява излизането на Корвина, после се обръща отново към мен, прави ръцете си на фуния и се провиква: „Продължавай, момчето ми!".)

4 СЛАЙД

Кодексът на Мануций е точно това, което твърди, че е: книга за живота му. Като историческо произведение тя е истинско съкровище. Но аз искам да ви обърна внимание на частта с Геритзун.

Използвах гугъл, за да преведа латинския текст, така че ще ми простите, ако съм разбрал някои детайли погрешно.

Младият Геритзун се поскитал из Обетованата земя, като вършел ковашка дейност тук и там, за да изкара малко пари. Мануций пише, че се е срещал с мистици – кабалисти, гностици, суфисти – и се опитвал да разбере какво да прави с живота си. Освен това по тайните канали на златарите и ковачите чул слухове, че във Венеция ставали някакви интересни неща.

Това е карта на пътуванията на Геритзун, доколкото успях да я реконструирам. Обикалял из Средиземноморието – през Константинопол в Йерусалим, до Египет и през Гърция в Италия.

Във Венеция се срещнал с Алд Мануций.

5 СЛАЙД

Именно в печатницата на Мануций Геритзун открил своето място в света. Печатарството разчитало на всичките му умения като ковач, но ги подчинило на нова мисия. Печатарството не се занимавало с дрънкулки и гривнички, а с думи и идеи. То било на практика интернетът на онова време; било нещо вълнуващо.

И също както интернета днес, печатарството през петнайсети век си имало купища проблеми: Как съхраняваш мастилото? Как смесваш металите? Как отливаш буквите? Отговорите се менели на всеки шест месеца. Във всеки голям европейски град имало дузина печатарски къщи и всички се опивали да отговарят на тези въпроси първи. Най-голямата от тези печатници във Венеция принадлежала на Алд Мануций и това било мястото, в което Геритзун отишъл да работи.

Мануций разпознал веднага таланта му. Пише, че разпознал и духа му; видял, че Геритзун е търсач, изобретател. Затова го наел и двамата работили години наред заедно. Станали най-добри приятели. Нямало човек, на когото Мануций да се доверявал повече, отколкото на Геритзун. И нямало човек, когото Геритзун да уважавал повече от Мануций.

6 СЛАЙД

И така, накрая след няколко десетилетия, през които се оформяла тази нова индустрия и героите ни отпечатали стотици томове, които все още смятаме за едни от най-красивите книги, създавани някога, и двамата остарели. Те решили да сътворят още един велик последен проект, в който да вложат всичко научено, всичко преживяно, и да го предадат на поколенията. Мануций написал своя codex vitae и бил абсолютно честен. В него той обяснил как ставали нещата във Венеция. Разказал за всички сенчести дела, в които се въвличал, за да запази екслузивния си лиценз за печатане на класиците; разказал как всичките му конкуренти се опитвали в един или друг период да го затворят; разказал как вместо това той успял да затвори неколцина от тях. Именно защото бил толкова откровен и защото осъзнавал, че ако отпечата веднага книгата си, това би навредило на бизнеса, който искал да предаде на своя син, Мануций поискал да я зашифрова. Но как?

В същото време Геритзун създавал нов шрифт – най-красивия, който бил правил в живота си: с дръзки нови форми. Този шрифт щял да осигури бъдещето на печатницата на Мануций, след като той починел. И бил прав за успеха на шрифта, защото тези форми и досега носят неговото име. В процеса на създаването му обаче той направил нещо неочаквано. Алд Мануций починал през 1515 г., оставяйки след себе си прекалено откровен мемоар. В този момент, според преданието на Свещената матрица, Мануций поверил на Геритзун ключа към своята закодирана автобиография. Но за изминалите петстотин години нещо се е загубило в превода.

Геритзун не е получил ключа.

Геритзун е ключът.

7 СЛАЙД

Ето снимка на един от калъпите на шрифта геритзун: на буквата X.

Ето го по-отблизо.

И още по-отблизо.

А ето го сниман и през лупата на моя приятел Мат. Виждате ли малките прорези по края на буквата? Приличат на зъбците на зъбно колело, нали? Или на зъбци на ключ.

(Чува се шумно пресипнало ахване. Това е Тиндъл. Винаги мога да разчитам на него за нужната доза въодушевление.)

Тези малки прорези не са случайност и не са произволно направени. Такива прорези има на всички калъпи и на всички шаблони, отлети от тях, и на всяка буква от шрифта геритзун, правена някога.

Трябваше да отида до Невада, за да разбера това; трябваше да чуя гласа на Кларк Мофат на запис, за да го проумея напълно. Но ако знаех какво търся, можех просто да отворя лаптопа си, да напиша някакъв текст с шрифт геритзун и да го увелича на 3000 процента. Прорезите ги има и на компютърната версия. Долу, в библиотеката, Свещената матрица отрича използването на компютри... но горе Фестина ленте къмпани е наела няколко много усърдни дигитализатори.

Това е кодът, ето го. Тези малки прорези.

Никой в петстотингодишната история на братството не е помислил да се вгледа толкова отблизо. Не го направиха и разбиваните на кодове в „Гугъл". Търсихме в дигитализирания текст, но в съвсем различни шрифтове. Търсихме логика и последователност, но не и форма.

Кодът е едновременно сложен и лесен. Сложен, защото главното Г е различно от малкото / Сложен е и защото лигатурата ff не са две малки букви /, долепени една до друга – това е напълно различен калъп. Геритзун има купища разнообразни глифи – три вида Р, две С, наистина епично Q – и всички те означават нещо различно. За да разбиеш кода, трябва да мислиш типографски, като печатар. Но след това е лесно, защото трябва само да броиш прорезите, както направих аз: внимателно, под лупата, на кухненската си маса, без да се нуждая от компютърни бази с данни. Това е код от онези, които научаваш в комиксите: едно число съответства на някоя буква. Просто заместване и с негова помощ можеш да разшифроваш кодекса на Мануций за нула време.

8 СЛАЙД

Можете да направите и нещо друго. Когато подредите калъпите – в същия ред, по който са стояли в касата в печатницата през XV век, – ще откриете друго послание. Това е послание от самия Геритзун. Неговите последни думи към света са били скрити на видно място, пред очите на всички, през последните петстотин години.

То не е страховито, в него няма нищо мистично. Просто послание от човек, живял много отдавна. Но ето я частта, която е поразителна: огледайте се. (Всички го правят. Лапен извива врата си. Изглежда притеснена.)

Вижте табелите на рафтовете – онези, които обозначават разделите „История" или „Антропология", или пък „Тийнейджърска паранормална романтика"? И преди съм го забелязвал: всички са изписани с геритзун.

Ако си купите „Айфон", ще го получите зареден с геритзун. Всеки нов „Майкрософт уърд" идва по подразбиране в геритзун. Титулите на „Гардиън" са в геритзун, както и тези на „Льо Монд" или на „Хиндустан Таймс". Енциклопедия „Британика" преди се е печатала в геритзун; „Уикипедия" промени шрифта едва миналия месец.

Помислете си за курсовите работи в колежите, за автобиографиите, за учебните програми. Помислете си за професионалните резюмета, за предложенията за работа, за шаблоните за оставки. За договорите и съдебните документи. За съболезнователните писма.

Той е навсякъде около нас. Виждате геритзун всеки ден. Бил е тук през цялото това време, взирал се е в лицата ни от петстотин години. Всичко – романите, вестниците, новите документи, всичко е било като носеща вълна за това тайно послание, скрито в колофона⁷¹.

Геритзун го е открил: ключа към безсмъртието.

(Тиндъл скача от мястото си и се провиква: „Но какъв е той?". Скубе косата си: „Какво е посланието?".)

Е, добре. На латински е. Изкуственият превод е доста груб. Имайте предвид, че рожденото име на Алд Мануций е било друго: кръстили са го Теобалдо и приятелите му са го наричали така.

И така... Ето го посланието на Геритзун към вечността.

9 СЛАЙД

Благодаря ти, Теобалдо.

Ти си най-добрият ми приятел.

Това е ключът към всичко.

БРАТСТВОТО

Представлението е свършило и публиката се разотива. Тиндъл и Лапен са се наредили на опашка за кафе в малкото кафене на „Пигмалион". Нийл все още се опитва да убеди Табита в трансцедентната красота на гърдите в пуловер. Мат и Ашли разговарят оживено с Игор и японското дуо, докато се запътват бавно към входната врата.

Кат седи сама, ръфайки последната веганска овесена бисквита. Лицето й е свъсено. Какво ли мисли за безсмъртните думи на Геритзун?

– Съжалявам – казва тя, като поклаща глава. – Не е достатъчно добро.

Очите й са мрачни, сведени надолу.

– Бил е толкова талантлив и все пак е умрял...

– Всички умират...

– И това ти е достатъчно? Оставил ни е бележка, Клей. Оставил ни е бележка.

Тя се развиква и една овесена трохичка изхвърча от устата й. Оливър Гроун е застанала до антропологичната секция, но сега поглежда към нас с повдигнати вежди. Кат забива поглед към пода. Вече по-тихо казва:

– Не смей да наричаш това „безсмъртие".

– А ако това е най-добрата част от него? – казвам аз. В движение си измислям цяла теория: – А ако... нали знаеш, ако да се мотаеш с истинския Грифо Геритзун не е било чак толкова страхотно преживяване? Ако е бил чудак, някакъв разсеян и смахнат човек? Ако най-хубавото, което е можел да даде на света, са били формите, които е създавал от метал? Тази част от него наистина е безсмъртна. Това вероятно е най-висшата форма на безсмъртие, която можем да постигнем.

Тя поклаща глава, въздъхва и се обляга леко на мен, преглъщайки последната хапка от бисквитата. Намерих старото познание, СП, което търсихме, но на Кат не й харесва това, което то ни казва. Кат Потенте ще продължи да търси.

След няколко секунди се отдръпва от мен, поема си остро дъх и се съвзема напълно.

– Благодаря ти, че ме покани. Ще се виждаме.

Свива рамене, маха ми за „довиждане" и се запътва към вратата.

Сега Пенумбра ме вика.

– Изумително е – казва той въодушевено, сякаш отново си е той, мъжът с яркосините очи и широката усмивка. – През цялото това време сме играли играта на Геритзун. Момчето ми, тези букви са отпред, на витрината на книжарницата!

– Кларк Мофат го е разгадал – казвам му аз. – Нямам представа как, но го е направил. И после, предполагам... просто е решил да продължи играта сам. Да създаде още един пъзел.

Докато някой открие отново всичко, но този път, вкарано в книгите му. Пенумбра кимва.

– Кларк бе гениален. Винаги работеше сам, следваше интуицията си, накъдето и да го поведеше.

Млъква, накланя глава и се усмихва.

– Щеше да го харесаш.

– Значи не сте разочарован?

Очите на Пенумбра се разширяват широко.

– Разочарован? Невъзможно. Не е каквото очаквах, но какво всъщност очаквах? Какво сме очаквали всички ние? Ще ти призная, че не очаквах да науча истината, не и в този живот. Това е безценен дар и аз съм благодарен на Грифо Геритзун и на теб, момчето ми.

Приближава се и Декъл. Той сияе, почти подскача от радост.

– Направи го! – потупва ме по рамото той. – Намери ги? Знаех си, че ще успееш – знаех си, но нямах представа колко далече ще те отведе това.

Зад него черните мантии разговарят помежду си. Изглеждат развълнувани. Декъл се оглежда.

– Мога ли да ги докосна?

– Те са ваши – казвам му аз. Измъквам калъпите на Геритзун, все още стоящи в картонения си ковчег, изпод един стол на предния ред. – Трябва обаче официално да ги откупите от Консолидацията, но имам формулярите и не мисля...

Декъл вдига ръка да ме прекъсне.

– Не е проблем. Повярвай ми – никакъв проблем няма да има.

Един от хората от Ню Йорк идва при нас, после и другите се струпват. Навеждат се над кашона, ахкат и охкат, сякаш вътре има малко сладко бебе.

– Значи ти си го тласнал в тази посока, Едгар? – повдига многозначително вежди Пенумбра.

– Хрумна ми, сър – казва Декъл, – че имам на разположение рядък талант.

Млъква, усмихва се и добавя:

– Определено знаете как да подбирате правилните служители.

Пенумбра се усмихва още по-широко при тези думи.

Декъл казва:

– Това е триумф. Ще направим нов шрифт, ще препечатаме някои от старите книги. Корвина няма да може да се противопостави на това.

Пенумбра помръква при споменаването на Първия читател – неговия стар приятел.

– Какво за него? – питам аз.

– Той... Стори ми се разтревожен – казва Пенумбра със сериозно изражение. – Трябва да го наглеждаш, Едгар. Въпреки възрастта си Маркъс няма голям опит с разочарованията. Под твърдата си външност той е доста крехък. Безпокоя се за него, Едгар. Наистина.

Декъл кимва.

– Ще се погрижим за него. Трябва да решим какво да правим от тук нататък.

– Всъщност – казвам аз – имам нещо, с което може да започнете.

Навеждам се и измъквам втори кашон изпод столовете. Този е чисто нов и е залепен с широко тиксо във формата на X отгоре. Разкъсвам тиксото и разгъвам капаците; вътре кашонът е пълен с книги: опаковани по няколко в найлон, плътно наблъскани една до друга, с меки корици. Пробивам дупка в найлона и изваждам една. Тя е синя, а на предната корица с големи бели букви пише просто МАНУЦИИ.

– Това е за вас – казвам аз и я подавам на Декъл. – Сто копия от разшифрованата книга. На оригиналния латински език. Реших, че вие, момчета, ще искате да си я преведете сами.

Пенумбра се разсмива.

– Значи вече си и издател, така ли, момчето ми?

– Отпечатване по поръчка, мистър Пенумбра. По два долара на книга.

Декъл и неговите другарчета отнасят съкровищата си – един стар кашон и един нов – до наетия ван отвън. Сивокосият мениджър на „Пигмалион" е седнал в кафенето и наблюдава внимателно как се изнасят от книжарницата, пеейки щастливи някаква песен на гръцки език. Пенумбра се е замислил нещо.

– Съжалявам само за едно – казва той. – Маркъс със сигурност ще изгори моя codex vitae. Също като книгата на Основателя и моята бе нещо като историческо произведение. Тъжно ми е, че ще бъде загубено.

Сега е време да го смая за втори път.

– Когато бях в библиотеката, не сканирах само МАНУЦИЙ.

Бръквам в джоба си, изваждам синя флашка и я притискам в дланта му.

– Не е толкова хубава като истинската книга, но думите й са тук.

Пенумбра стиска здраво флашката. Пластмасовата й повърхност сияе на светлината на книжарницата, а на устните му се е появила прелестна полуусмивка.

– Момчето ми – ахва шефът ми, – ти си пълен с изненади.

После веждите му се извиват в красива дъга.

– И мога да си я отпечатам само за два долара?

– Абсолютно.

Пенумбра обвива немощната си ръка около раменете ми, навежда се към мен и казва тихо:

– Този град, в който живеем – отне ми прекалено дълго време, за да го осъзная, но той е Венецията на нашето време. Онази Венеция.

Очите му се отварят широко и той разтърсва глава.

– Също като самия Основател.

Не съм сигурен накъде отива този разговор.

– Най-накрая осъзнах – казва Пенумбра, – че трябва да мислим като Мануций. Федоров има пари, както и твоят приятел – онзи, забавният.

Сега и двамата се оглеждаме из книжарницата.

– Какво ще кажеш да си намерим патрони – един или двама... и да започнем отново?

Не мога да повярвам на ушите си.

– Трябва да призная – поклаща глава Пенумбра. – Изпитвам благоговение пред Грифо Геритзун. Постижението му е уникално. Но ми остава съвсем малко време на този свят, момчето ми – намига ми той, – а все още има толкова загадки, които чакат да бъдат разгадани. С мен ли си?

Мистър Пенумбра. Идея си нямате.

ЕПИЛОГ

Е, какво ще стане след това?

Нийл Ша, дънджън мастерът, ще успее в мисията си да продаде компанията си на „Гугъл". Кат ще представи проекта на другите МП и те ще го подкрепят. Ще придобият „Анатомикс", ще я преименуват „Гугъл тяло" и ще пуснат нова версия на софтуера, която всеки ще може да сваля безплатно. Циците все още ще са най-готината част в него.

След това Нийл най-накрая ще стане безмерно богат и ще се превърне в истински филантроп. Първо, Фондацията на Нийл Ша за жени творци ще се сдобие с дарение, офис и изпълнителен директор: Табита Трудо. Табита ще напълни бившата сграда на пожарната с рисунки, картини, текстилни пана и гоблени, все творения на жени художнички, всичките откупени от КУДХ, и после ще започне да раздава субсидии. Големи.

После Нийл ще отмъкне Мат Майтелбранд от ИЛM и двамата заедно ще основат продуцентска компания, която ще използва пиксели, полигони, ножове и лепило. Нийл ще купи филмовите права за „Хроники на драконовата песен". След продажбата на „Анатомикс" той веднага ще отмъкне Игор от „Гугъл" и ще го назначи за водещ програмист в студиото, което ще носи звучното име „Нечистокръвния". Планира трилогията да бъде в 3D. Мат ще е режисьорът.

Кат ще има страхотна кариера като МП. Първо, ще донесе в „Гугъл" разшифрованата книга на Алд Мануций, която ще се превърне в крайъгълния камък на новия проект „Изгубените книги". Дори в „Ню Йорк Таймс" ще пишат за това. После придобиването на „Анатомикс" и популярността на „Гугъл тяло" ще й спечелят поредните минути слава. Снимката й ще се появи в списание „Уайред" на цяла страница – тя ще стои под големите екрани за визуализация на данни с ръце на кръста, блейзърът й ще бъде разкопчан свободно над яркочервената й Бам! тениска.

Тогава ще осъзная, че тя така и не е спряла да я носи.

Оливър Гроун ще завърши доктората си по археология. Ще си намери веднага работа – и то не в музей, а в компанията, която отговаря за Фонда с наличности. Ще получи задачата да прекатегоризира всеки мраморен артефакт, датиран отпреди II в. пр.Хр., което ще го изстреля директно в рая.

Ще поканя Кат на среща и тя ще приеме. Ще отидем да слушаме „Муун Суисайд" на живо и вместо да обсъждаме замразяване на глави, просто ще танцуваме. Ще открия, че Кат танцува ужасно. На стълбите пред апартамента й тя ще ме целуне отново и ще изчезне в тъмната врата. Ще си тръгна към къщи и по пътя ще й изпратя есемес. Есемесът ще се състои от едно-единствено число, което все пак успях да изчисля след дълга борба с учебниците си по геометрия: 25 000 мили.

В братството на Свещената матрица ще има леко разцепление. При завръщането си в Ню Йорк Първия читател ще заплаши с гибел и проклятие всеки, който се осмели да прояви неподчинение. За да демонстрира решителността си, ще изгори кодекса на Пенумбра – и това ще се окаже най-голямата му грешка. Черните мантии ще се възмутят от тази постъпка и най-накрая ще гласуват. Всички обвързани ще се съберат в книжните си убежища, за да гласуват един по един с вдигане на ръка, и Корвина ще бъде свален от поста си. Той ще остане СЕО на Фестина ленте къмпани – която ще бъде още по-печеливша, многократно повече, но долу ще има нов Първи читател.

И той ще е Едгар Декъл.

Морис Тиндъл ще замине за Ню Йорк, за да започне да пише своя codex vitae, и аз ще му предложа да се кандидатира за мястото на Декъл като пазител на Читалнята. Този кабинет определено има нужда от повечко живец.

Въпреки че тялото на книгата на живота на Пенумбра ще бъде унищожено, съдържанието й е в безопасност и аз ще предложа да съдействам за издаването й.

Той ще се поколебае.

„Може би някой ден, ще каже, но все още не. Нека остане засега в тайна. Все пак, момчето ми – сините му очи ще се присвият и в тях ще светнат игриви пламъчета, – може и да се изненадаш какво ще откриеш в тази книга."

Заедно с Пенумбра ще основем ново братство – всъщност малка компания. Ще убедим Нийл да инвестира част от печалбата от „Гугъл"; после ще се окаже, че Федоров има милиони в акции на „Хюлет Пакард", така че и той ще се включи.

С Пенумбра ще обсъждаме дълго какъв вид дейност ще ни подхожда най-добре. Друга книжарница? Не. Някакво издателство? Не. Пенумбра ще сподели, че е най-щастлив като водач и наставник, не като учен или разбивач на кодове. Аз ще си призная, че просто търся извинение да събера всичките си любими хора в една стая. Затова ще основем консултантска къща: специален оперативен отряд, действащ в пресечната точка на книгите и технологиите; целта ни е да разгадаваме загадките, които се струпват в сенките на дигиталните рафтове. Кат ще ни осигури първия договор: дизайн на система за маргинали⁷² на прототипа на електронния четец на „Гугъл", който ще бъде тънък и лек, не с пластмасова подвързия, а с такава от плат – като книга с твърди корици.

След това ще ни се наложи да се оправяме сами и Пенумбра ще стане абсолютен професионалист в бизнес срещите. Ще облича тъмен костюм от туид, ще лъска очилата си, ще влиза в конферентните зали на „Епъл" и „Амазон", ще оглежда хората край масата и ще пита със спокойния си глас: „Какво търсите тук? Какво очаквате от нашата среща?". Сините очи, лъчезарната усмивка и (честно казано) напредналата му възраст ще ги оставят смаяни и безмълвни, напълно очаровани и спечелени за сделката.

Ще си имаме малък офис на огряната от слънце „Валенсия Стрийт", сбутан между една такерия и сервиз за поправка на скутери и обзаведен с дървени бюра от битака и дълги зелени етажерки от ИКЕА. Етажерките ще бъдат отрупани с любимите автори на Пенумбра, спасени от книжарницата: първите издания на Борхес и Хамет, копията с акварелните корици на Азимов и Хайнлайн, пет различни биографии на Ричард Файнман. През няколко седмици ще изнасяме книги навън, на улицата, и ще обявяваме улична разпродажба, пускайки в последната минута съобщение за това в туитър.

В офиса няма да сме само аз, Пенумбра и гигантските бюра. Роузмари Лапен ще се присъедини към нас като първия ни служител. Ще я науча да работи с Руби и тя ще ни направи уебсайта. После ще отмъкнем Джад от „Гугъл" и ще сключим договор за сътрудничество и с Мрънкалото.

Ще наречем компанията „Пенумбра", просто „Пенумбра", а логото, по мой дизайн, ще бъде – естествено – изписано с шрифта геритзун.

А какво ще стане с Денонощната книжарница на мистър Пенумбра! Три месеца ще стои празна с табелата за отдаване под наем на витрината, защото никой няма да знае какво да прави с това високо и тясно пространство. После най-накрая някой ще се сети.

Ашли Адамс ще се появи в малкия бизнес офис на „Телеграф Хил", облечена в сиво-кремавия си костюм, носейки препоръчително писмо от най-стария жив клиент на банката. Ще опише идеята си, използвайки всички подмолни трикове на пиарската професия.

Това ще бъде нейната последна изява като професионален пиар.

Ашли ще махне етажерките, ще ремонтира пода, ще сложи ново осветление и ще преобрази книжарницата в зала за катерене. Стаичката за почивка ще стане съблекалня; ниските етажерки отпред ще се превърнат в редица с компютри, за да могат катерачите да ползват интернет (все още през мрежата на стриптийз клуба). На мястото на бюрото ще има лъскав бял бар, на който „Норд Фейс" (известна и като Дафни) ще получи нов ангажимент, състоящ се в правенето на зелеви шейкове и оризови топки. Стената за катерене ще бъде истинска цветна революция: ярки стенописи, изрисувани от Мат, състоящи се основно от гигантски увеличени детайли от бившата книжарница. Ако знаете къде да гледате, ще ги видите: ред букви, изправени гръбчета, лъскава заоблена камбанка.

Там, където преди се извисяваха етажерките с книгите от Другия списък, Мат ще ръководи екип от млади творци в създаването на невероятна стена за катерене. Ще представлява пъстра зеленикаво-сива площ, осеяна с искрящи златисти LED светлини, разсипана от разклоняващи се сини линии, а хватките за катерачите ще бъдат издадени бели планински върхове. Този път Мат ще създаде не просто един нов град, а цял континент – цивилизация, наклонена на една страна. Тук също, ако знаете какво да търсите – стига да знаете как да прокарате линиите между хватките, може да видите лице, надзъртащо от стената.

Аз ще стана член на клуба и ще почна да се катеря отново.

И най-накрая ще запиша всичко, което се бе случило. Ще препиша част от него от дневника, ще открия доста неща в стари имейли и есемеси, ще възстановя останалото по памет. Ще помоля Пенумбра да прегледа текста, после ще намеря издател и ще пусна творението си в продажба на всички места, в които днес можете да намерите книги: книжарници от големите вериги като „Барне енд Ноубъл", яркия и оживен „Пигмалион" и тихата малка книжарничка, отворена в „Киндъл".

Ще държите тази книга в ръцете си и заедно с мен ще научите всичко, което научих:

Безсмъртието се постига единствено чрез приятелство и работа, вършена с любов. Всички тайни на света, които си струва да се знаят, са скрити пред очите ни. Нужни са четирийсет и една секунди, за да се покатериш на стълба, висока колкото три етажа. Не е лесно да си представите какъв ще е животът в 3012 г., но това не означава, че не трябва да опитате. Вече разполагаме с нови способности – странни сили, с които тепърва ще свикваме. Планините са послание от Алдраг Дракона-баща. Животът ви трябва да е като отворен град с всевъзможни входове за влизане в него и с улици, из които да се изгубиш.

Накрая книгата ще избледнее в съзнанието ви, както става с всички други книги. Но се надявам, че ще запомните ето това:

Един човек върви забързано по тъмна пуста улица. Припрени стъпки и учестено дишане, колебае се, нуждае се от помощ. Камбанка над вратата и звънът, който издава тя. Служител и стълба, и мека златиста светлина. И тогава идва точно това, което му трябва. Точната книга в точния момент.

Notes

[

←1

]

Бейгъл (bagel) – английското съответствие на обикновения варен геврек, обичайно по-малък, с дупка в средата; може да бъде оплетен в различни форми, разрязан и пълнен с нещо. – Б. пр.

[

←2

]

Тороид – пръстеновидна фигура. – Б. пр.

[

←3

]

Серифи – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват такъв вид шрифт, който се нарича съответно „серифен”. – Б. пр.

[

←4

]

„Крейгслист” – централизирана мрежа от онлайн градски общества, включваща безплатни обяви и форуми на различни теми. Основана е през 1995 г. за района на Сан Франциско. – Б. пр.

[

←5

]

Улица в Сан Франциско. Част от нея се намира в район, прочут със стриптийз баровете си и други заведения за възрастни. – Б. пр.

[

←6

]

6 Penimba – идва от лат. ез.: paene – почти, и umbra – сянка. Думата има различни значения в зависимост от областта, в която се използва, но принципно идеята е за нещо, което прикрива и затъмнява отчасти друг обект. – Б. пр.

[

←7

]

Става дума за рибата треска. На англ. ез. има друга игра на думи – cod – треска, и звучащата подобно дума code – код, шифър. – Б. пр.

[

←8

]

Измислена от автора фентъзи поредица. – Б. пр.

[

←9

]

Става дума за книгата на Уолтър Айзъксън „Стив Джобс: Единствената официална биография, одобрена от основателя на Apple”, „СофтПрес”, 2013 г. – Б. пр.

[

←10

]

Издадена от „Жануа 98", 2009 г. – Б. пр.

[

←11

]

Уес Андерсън (1969 г.) – американски режисьор с отличителен стил: „Колежът Ръшмор”, „Гранд-хотел „Будапеща” и др. – Б. пр.

[

←12

]

Треванян – псевдоним на д-р Родни Уилям Уитакър (1931 г.) – американски писател на трилъри и документални книги. – Б. пр.

[

←13

]

Festima lente – „Бързай бавно” – лат. език. Гръцки израз, станал по-популярен в латинския си вариант. Много известни исторически личности са го приемали за свой девиз. — Б. пр.

[

←14

]

Narratio – „разказ, описание” – лат. език. – Б. пр.

[

←15

]

Има се предвид американски футбол. – Б. пр.

[

←16

]

„Президио” е парк и квартал в северозападната част на град-окръг Сан Франциско в щата Калифорния. В квартал „Президио” се намира част от „Лукасфилм”. – Б. пр.

[

←17

]

Франк О. Гери (1929 г.) – канадско-американски архитект и дизайнер от еврейски произход. Представител на деконструктивизма в архитектурата. – Б. пр.

[

←18

]

Стил, наречен на името на британския крал Едуард VII (1841–1910), характерен за края на XIX и началото на XX в. В другите страни по-често се използва името Бел епок. – Б. пр.

[

←19

]

Популярна американска марка за дрехи, насочени основно към младите. – Б. пр.

[

←20

]

Sanctum sanctorum – „най-свещеното място” — лат. език. – Б. пр.

[

←21

]

Запис на аритметични изрази, при който операцията се изписва след операндите. – Б. пр.

[

←22

]

Научнофантастичен филм от 1968 г. Режисьор Стенли Кубрик, по романа на Артър Кларк. – Б. пр.

[

←23

]

Автор Джон Стайнбек, изд. „Колибри", 2013 г. – Б. пр.

[

←24

]

Имат се предвид книгата на Артър Кларк „Среща с Рама” („Бард”, 2010 г.) и поредицата на А. Азимов „Фондацията” („Бард”, 2008 г ). – Б. пр.

[

←25

]

Автор Дъглас Адамс, изд. „Бард”, 2010 г. – Б. пр.

[

←26

]

Автор РобъртХайнлайн, изд. „Сиела”, 2012 г. — Б. пр.

[

←27

]

Едуард Тафт (1942 г.) – американски статистик, прочут с трудовете си в областта на информационния дизайн и пионер в областта на визуализацията на данни. – Б. пр.

[

←28

]

Били Колинс (1941 г.) – прочут американски поет и преподавател по литература и творческо писане. – Б. пр.

[

←29

]

Сингулярност като научен термин има множество значения, но най-общо се описва като състояние на уеднаквяване на определени характеристики на изследвания обект до степен, в която характерът на обекта коренно се променя. – Б. пр.

[

←30

]

Игра на думи. Corpus – лат. ез. – означава „тяло”. – Б. пр.

[

←31

]

Измислен от автора шрифт. – Б. пр.

[

←32

]

Популярна американска бира. – Б. пр.

[

←33

]

xkcd. (с подзаглавие „Уебкомикс за романтика, сарказъм, математика и лингвистика”) – уебкомикс, създаден през 2005 г. от американския карикатурист Рандал Мънроу. – Б. пр.

[

←34

]

Велен – тънък пергамент. – Б. пр.

[

←35

]

Шега от типа „можеш да избереш всеки цвят, който искаш, стига да е черен”. – Б. пр.

[

←36

]

Става дума за продукти, които са били произведени с дефект, но дефектът е отстранен още в завода, преди да излязат за продажба. Въпреки това цената им обикновено е по-ниска. – Б. пр.

[

←37

]

Лигерад – велосипед с конструкция, която позволява колоездачът да е в легнало или полулегнало положение. – Б. пр.

[

←38

]

Сделки тип ППП – IPO (Initialpublic offering) – първично публично предлагане на акциите на дадено дружество за открита продажба. – Б. пр.

[

←39

]

Джаксън Полък (1912–1956) – американски художник, главна фигура в абстрактния експресионизъм. Има уникална техника, която се състои в капане и пръскане на боята върху платното. – Б. пр.

[

←40

]

Леонард Ойлер (1707–1783) швейцарски математик и физик, работил през голяма част от живота си в Русия и Прусия. Един от най-великите и плодовити математици изобщо в историята на математиката – събраните му съчинения обхващат от 60 до 80 тома. – Б. пр.

[

←41

]

Ad libris – неправилен лат. ез. Предлогът ad се използва само с винителен падеж (accusativus), т.е. фразата трябва R&eAd libros – „към книгите”, „отнасящо се за книгите”. – Б. пр.

[

←42

]

Локомотивчето е герой от детската книжка The Little Engine that Could, една от най-популярните американски приказки. Публикувана за първи път в САЩ през 1930 г., но мотивът е по-ранен. Историята учи децата на оптимизъм и упорит труд, символ на американската мечта – Б. пр.

[

←43

]

Codex vitae – лат. ез. – „книгата на живота”. – Б. пр.

[

←44

]

Първата програма за електронни таблици – VisiCalc (VisibleCalculator). – Б. пр.

[

←45

]

Pecunia – лат. ез. – „богатство, пари”. – Б. пр.

[

←46

]

„Амтрак“ – държавна компания, която се грижи за междуградската пътническа железопътна система в САЩ. – Б. пр.

[

←47

]

Игра на думи. На англ. ез. reek означава „воня, смрад”. – Б. пр.

[

←48

]

Чарлз Бабидж (1791–1871) – британски математик, философ и изобретател, създал изчислителна машина, която се смята за предшественик на компютъра, но остава само на теория, като проект. – Б. пр.

[

←49

]

Името идва от фалшива машина, играеща шах, Механичният турчин, конструирана през XVIII в. от Волфганг фон Кемпелен. По-късно става ясно, че е мистификация и всъщност вътре е стоял човек. През 2005 г. „Амазон” създава софтуерна апликация със същото име, за да координира програмни задачи с човешкия интелект. – Б. пр.

[

←50

]

Претцел – тип печен хляб, приготвен от тесто, в повечето случаи във формата на възел. – Б. пр.

[

←51

]

Град в окръг Санта Клара, в района на залива на Сан Франциско. – Б. пр.

[

←52

]

Изображението на делфин и котва се свързва по традиция със сентенцията Festina lente, прието е за нейно символично изражение. — Б. пр.

[

←53

]

„МобиДик”, X. Мелвшт, „Изток-Запад”, 2014 г.; „Одисеи”, Джеймс Джойс, „Изток-Запад”, 201.1 г.; „Невидимия”, X. Уелс, изд. „Фама”, 1997 г. – Б. пр.

[

←54

]

Грифо Геритзун вероятно е събирателен образ от Франческо Грифо (печатар, работещ за Мануций и автор на известни шрифтове) и Гериг Геритзун, което е рожденото име на прочутия мислител Бразъм Ротердамски, който също е бил сътрудник на Мануций. – Б. пр.

[

←55

]

Известна и като Декартова координатна система (правоъгълна координатна система) – използва се, за да се определят положенията на точките в равнина (или в някакво пространство) чрез числа. – Б. пр.

[

←56

]

Град в окръг Санта Клара в района на залива на Сан Франциско. Тон е сред съставните градове на Силициевата долина. В Маунтин Вю е базирана компанията „Гугъл”. – Б. пр.

[

←57

]

Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. — Б. пр.

[

←58

]

Венчър капиталистите – инвеститори, които се интересуват от дялово участие в бизнеса. Те се ангажират с допълнителни отговорности, свързани с дейността на фирмата – определяне насоките на развитие, управление на финансите и т.н. – Б. пр.

[

←59

]

Заклинание, използвано в поредицата „Хари Потър”, което позволява да се разкрият съставките в някоя магическа отвара или частите на заклинание. – Б. пр.

[

←60

]

Синият екран (или Синият екран на смъртта, Blue Screen of Death, BSOD) – популярно название на съобщение за критична грешка, появяващо се на син фон, което се среща понякога при потребителите на Windows. – Б. пр.

[

←61

]

Американска нефтена корпорация. Създадена през 1870 г. от Джон Рокфелер и съществувала в първоначалния си вид до 1911 г., когато САЩ обявява, че има незаконен монопол над нефтената търговия, и тя се разбива на отделни компании. – Б. пр.

[

←62

]

For He's a Jolly Good Fellow – популярна английска песен c френски произход, датира от XVIII в. – Б. пр.

[

←63

]

ОРС – оптично разпознаване на символи (OCR – optical character recognition); технология за конвертиране на печатен текст в текстов файл. – Б. пр.

[

←64

]

Термин от кинематографията – рисувано изображение на обстановката (пейзаж, околни градове, селища и т.н.), което позволявала се създаде илюзията за околната среда. – Б. пр.

[

←65

]

„Галата" – японска аркадна игра, тип фиксирана стрелба с космически кораб, излязла през 1981 г. – Б. пр.

[

←66

]

N-грама – последователност от я-елементи. От семантична гледна точка може да е последователност от звуци, знаци, букви, думи. Диаграма на Вонегът – прочута диаграма за изграждането на една история, създадена от Кърт Вонегът. – Б. пр.

[

←67

]

Движение за свобода на словото (Free Speech Movement) – студентско протестно движение от учебната 1964–1965 г. в „Бъркли”, Калифорнийския университет. – Б. пр.

[

←68

]

Блумбърг терминал – централна компютърна система, чрез която може да се получи достъп до всички пазари и до системата за електронна търговия с облигации и др. ценни книжа, произведена от компанията „Блумбърг”. – Б. пр.

[

←69

]

Якшини – индийски женски божества от по-нисък ранг, духове на плодородието и плодовитостта. – Б. пр.

[

←70

]

„Чиракът на магьосника”, Реймънд Фийсг, изд. „Бард”, 2000 г. – Б. пр.

[

←71

]

Колофон – страница с данните за книгата: заглавие, име на автор и на преводач, издателство, година на издаване и др. информация. – Б. пр.

[

←72

]

Маргинал – ръкописна забележки в белите полета на книгите. – Б. пр.