Деветдесет и трета година

1

Цит. по: А. В. Луначарский. Собр. соч. в 8-ми томах, т. 6, М., 1965, стр. 98.

2

В. И. Ленин. Собр. соч., 4-е изд., т. 10, стр. 339.

3

Цит. по: А. В. Луначарский., Собр., соч. в 8-ми томах, т. 6, М., 1965, стр. 84.

4

Цит. по: André Wurmser. Conseil de révision. P., 1973, p. 167.

5

Статията и обяснителните бележки в края на книгата са взети от съветското издание на романа на френски език: Victor Hugo. Quatre vingtrelse, Editions du Progrès, Moscou.

6

Сантер, Антоан-Жозеф (1752–1809) — политически деец от Великата френска революция, началник на националната гвардия в Париж (1792–1793), дивизионен генерал във Вандея.

7

Аргон, Жемап и Валми — места, където републиканските войски победили австро-пруските през 1792 г.

8

Гойе, Луи-Жером (1746–1830) — френски политически деец и адвокат, член на Законодателното събрание и на правителството на Директорията, неин последен директор. След преврата на 18 брюмер се отказал от политическа дейност.

9

Бушот, Жан-Батист-Ноел (1754–1840) — френски политически деец, якобинец, военен министър (1793–1794), проявил голяма енергия при снабдяването на революционните войски с продоволствие и боеприпаси.

10

Парижката комуна — общинско правителство на Париж (1789–1795).

11

Клебер, Жан-Батист (1753–1800) — френски генерал, влязъл като доброволец в революционната армия, командувал войските във Вандея и на Рейн. През египетската кампания (1798–1799) бил командуващ войските след заминаването на Наполеон за Франция.

12

Хугеноти — име на протестантите калвинисти, утвърдило се от средата на XVI в. Привърженици на свободата на вероизповеданието, хугенотите се борели против абсолютизма.

13

10 август — денят на народното въстание на 10 август 1792 г., съборило монархията и провъзгласило републиката.

14

Вестерман, Франсоа-Жозеф (1751–1794) — френски генерал, участник във войните против европейската коалиция и против Вандейския бунт, екзекутиран заедно с Дантон.

15

Капет — така наричали през революцията крал Луи XVI, като имали пред вид династията на Капетингите (987–1328) следващите поколения на която били династията Валоа (1328–1589) и династията на Бурбоните (1589–1848).

16

Жирондинци — през периода на Великата френска революция представители на политическата групировка (фактически партия) Жиронда, наречена така поради това, че най-видните дейци били избрани в Законодателното събрание, а след това в Конвента от този департамент. Те защищавали интересите предимно на републиканската търговска и земевладелска буржоазия. Лидери: Ж. П. Брисо, П. В. Вернийо, Ж. А. Кондорсе и др. Първоначално жирондинците влизали в състава на Якобинския клуб и се борели против абсолютизма. Отделянето от лявото крило на якобинците станало от есента на 1791 г., когато жирондинците започнали пропаганда за незабавна война против коалицията на феодално-монархическите държави в Европа. Жирондинците разчитали да разширят по този начин границите на Франция и да завземат нови пазари, а също така да отвлекат народните маси от класовата борба. След свалянето на монархията жирондинците, които заемали ръководно положение в Конвента, дошли на власт и се опитали да спрат развитието на революцията, като се изказвали против републиканската форма на управление. През октомври 1792 г. били изключени от Якобинския клуб и постепенно се превърнали в консервативна и контрареволюционна сила. Народното въстание през юни 1792 г. съборило властта на жирондинците. Съюзявайки се с всички контрареволюционни сили, те се опитвали да разпалят гражданска война против якобинците, като инспирирали убийството на Марат, но бунтовете им в Нормандия и Южна Франция през юни 1793 г. били смазани. След преврата на 9–10 термидор (27–28 юли 1794 г.) жирондинците станали една от най-войнствуващите сили на контрареволюцията.

17

Каронада — късоцевно оръдие, поставено на лафет с четири колела, използувано във флотата през XVIII и XIX в.

18

Хош, Лазар (1768–1797) — френски бригаден генерал, командувал армията през периода на войните против европейската коалиция; участвувал в потушаването на Вандейския бунт.

19

Граф д’Артоа (1757–1836) — брат на крал Луи XVI. Два дни след падането на Бастилията (1789) избягал в чужбина, където ръководил изменническите действия на аристократите емигранти. През 1814 г., след събарянето на Наполеоновата империя, се върнал във Франция. През 1824 г., след смъртта на своя брат Луи XVIII, станал крал на Франция под името Шарл X. Провеждал политика в защита на интересите на най-реакционните слоеве на аристокрацията и на висшето католическо духовенство. Свален от Юлската революция през 1830 г., избягал и умрял в чужбина.

20

Йоркски херцог (1763–1827) — втори син на английския крал Георг III. През време на войната на европейската коалиция против революционна Франция командувал английските войски в Холандия. Претърпял поражение и през 1794 г. отплавал обратно в Англия. С неуспех завършили и действията на английските войски под негово командуване през 1799 г. Бездарен пълководец, но много честолюбив и користолюбив човек.

21

Прийор, Пиер-Луи (1756–1827), наречен Прийор от департамента Марна — политически деец от Великата френска революция, якобинец, член на Учредителното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение. Като комисар на Конвента проявил голяма енергия в борбата с вандейските бунтовници.

22

Латремуй, Антоан-Филип (1772–1794), принц дьо Талмон — френски генерал, върнал се от емиграция, за да се присъедини към Вандейския бунт. През 1794 г. бил арестуван и екзекутиран.

23

Роан — аристократически род, който бил в близко родства с кралската династия на Бурбоните и имал големи имоти в Бретан.

24

Д’Елбе, Морис-Жиго (1752–1794) — френски генерал, един от ръководителите на Вандейския бунт, сменил Катлино. Бил разстрелян по присъда на Революционния трибунал.

25

Лескюр (1766–1793) — един от вождовете на Вандейския бунт.

26

Боншан, Шарл дьо — един от главните ръководители на вандейските бунтовници; умрял от рани, получени в бой (1793).

27

Ларошжаклен, Анри дьо (1772–1794) — един от вождовете на Вандейския бунт, голям земевладелец.

28

Силз — един от вождовете на вандейските бунтовници.

29

Катлино, Жак (1759–1793) — един от главните вождове на Вандейския бунт.

30

Стофле, Никола (1751–1796) — един от вождовете на Вандейския бунт, известен с жестокостта си към пленените републиканци, разстрелян по присъда на военния съд.

31

Берар — един от вождовете на вандейските бунтовници.

32

Буленвилие — един от вождовете на бунтовниците във Вандея.

33

Шарет, Франсоа дьо ла Контри (1763–1796) — един от вождовете на Вандейския бунт, известен с убийствата си на пленени републиканци; взет в плен и разстрелян.

34

Гастон — един от вождовете на вандейските бунтовници.

35

Паш, Жан-Никола (1746–1823) — деец от Великата френска революция, жирондинец, след това якобинец, военен министър и кмет на Париж (1793–1794).

36

Жоли — един от вождовете на вандейските бунтовници.

37

Брут, Марк-Юний (ок. 85–42 пр.н.е.) — организатор на заговора против римския император Юлий Цезар; според легендата — негов син.

38

Санкюлоти — име на представителите на простолюдието, активни участници във Великата френска революция, дадено им, понеже не носели culotte — къси кадифени панталони, с каквито ходели само аристократите.

39

Граф дьо Канкло, Жан-Батист-Камий (1740–1817) — френски генерал, командувал Западната армия през 1793 г., бореща се против вандейските бунтовници.

40

Виконт дьо Миранда — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в. между Франция и европейската коалиция.

41

Виконт дьо Боарне, Александър (1760–1794) — френски генерал на армията на Рейн. Екзекутиран през 1794 г. Съпругата му Жозефин Таше дьо ла Пажри станала през 1796 г. съпруга на генерал Бонапарт и императрица на Франция. Наполеон се развел с нея през 1809 г.

42

Валанс, Сирюс-Мари-Александър, граф дьо (1758–1822) — френски генерал, участник във войната против европейската коалиция. През 1793 г. емигрирал. След връщането си във Франция през 1800 г. участвувал в походите на Наполеон. При Бурбоните — член на Камарата на перовете.

43

Маркиз дьо Кюстин, Адам-Филип (1740–1793) — френски генерал, екзекутиран поради обвинение, че е предал крепостите Конде и Майнц.

44

Херцог дьо Бирон (1747–1793) — генерал от френската революционна армия.

45

Херцог дьо Шартр, Луи-Филип (1773–1850) — син на Орлеанския херцог Филип Егалите; преструвал се привърженик на революцията, но през 1793 г. участвувал в контрареволюционния заговор на генерал Дюмурие. Избягал в чужбина. След Юлската революция от 1830 г. станал крал на Франция, а Февруарската революция от 1848 г. го свалила от престола.

46

Егалите — херцог Орлеански, Луи-Филип-Жозеф, така наречен Филип Егалите (1747–1793), член на Якобинския клуб и на Конвента. Гласувал за екзекутирането на крал Луи XVI. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

47

Д’Орвилие, Луи, граф (1708–1792) — френски адмирал.

48

Дампиер, Огюст-Пико, маркиз (1756–1793) — френски генерал, отличил се в битката при Жемап.

49

Ларуари, маркиз дьо — един от главните вождове на вандейските бунтовници.

50

Дюдрене — един от вождовете на вандейските бунтовници.

51

„Монитьор“ — правителствен вестник, излизал от 1789 до 1848 г. По-късно преименуван в „Журнал офисиел дьо ла Репюблик франсез“.

52

Уиндхъм, Уилям (1750–1810) — английски политически деец от партията на вигите. Военен министър в правителството на Пит младши, станал враг на френската революция.

53

Хууд, Съмюъл (1724–1816) — английски адмирал, лорд на адмиралтейството, командуващ флотата в Средиземно море през периода на войната с революционна Франция. Превзел Тулон (1793), а после отстъпил, като отвличал или изгарял френските кораби.

54

Дийози, Шевалие дьо — един от вождовете на вандейските бунтовници.

55

Парен, Пиер-Матийо (1755–1831) — френски генерал, участвувал в щурмуването на Бастилията, в борбата против Вандейския бунт, а също и в заговора на Бабьоф.

56

Tormentum belli (лат.) — оръдие на войната.

57

Vis et vir (лат.) — сила и мъжество.

58

Колесницата на Апокалипсиса — символичен образ, заимствуван от Апокалипсиса — Откровенията на Йоан Богослов, последната книга на Новия завет, в която се съдържа пророчество за края на света.

59

Лекинио, Жозеф-Мари (1740–1813) — деец от Великата френска революция, член на Конвента, якобинец, проявил голяма енергия на поста комисар във Вандея; след контрареволюционния преврат на 9 термидор бил арестуван, но след това освободен.

60

Валазе, Шарл-Елеонор (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.

61

Конвент — висш законодателен и изпълнителен орган на първата Френска република (септември 1792 — октомври 1795). Бил избран след народното въстание от 1792 г., което съборило монархията и накарало Законодателното събрание да отмени цензовата избирателна система. Депутатите на Конвента образували три групировки: жирондинци, якобинци и „Блато“. В историята на Конвента различават три периода: 1) жирондински, 2) якобински, 3) термидориански. При якобинците Конвентът станал висш орган на якобинската диктатура и изпълнявал най-важните задачи на революцията (победа над контрареволюцията, ликвидация на феодалните отношения в селото, приемане на демократическата конституция от 1793 г.). Конвентът и отчитащите се пред него Комитет на общественото спасение, Комитет на обществената безопасност и др. съставяли правителството на якобинците. Термидорианският Конвент ликвидирал основните социални и демократически завоевания на якобинците и подготвил преминаването към режима на Директорията в интерес на едрата буржоазия.

62

Данните са взети от морските архиви. Състояние на флотата през март 1793. — Бел.авт.

63

Тампл — древен манастир, построен през XII в. от религиозния орден на тамплиерите. През време на Великата френска революция служил като затвор, в който било хвърлено кралското семейство. Съборен през 1811 г.

64

Сенешал — офицер от кралския двор, чието задължение било да съобщава ястията.

65

Учредително събрание — първото висше представително и законодателно събрание във Франция през периода на Великата френска революция. Възникнало от Генералните щати през 1789 г. Повечето от членовете на Учредителното събрание принадлежали към блок на едрата буржоазия и либералната аристокрация, използуващ преобладаващото си положение за собствени интереси. След приемането на конституцията на 30 септември 1791 г. Учредителното събрание отстъпило мястото си на Законодателното събрание.

66

Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници.

67

Гупил дьо Префелн (умрял през 1801) — деец от Великата френска революция, депутат в Генералните щати, умерен либерал. През 1795 г. бил избран за член на Съвета на старейшините, а по-късно бил негов председател.

68

Свети Вартоломей — един от дванадесетте апостоли на Христа в Новия завет.

69

Фроте, Луи (1755–1800) — граф, монархист, един от вождовете на бунта на шуаните в Нормандия, разстрелян по присъда на съда.

70

Рошкот, Фортюне-Гийом, граф дьо (1769–1798) — френски земевладелец-монархист, командувал един от отрядите на вандейските бунтовници; бил арестуван, осъден и екзекутиран.

71

Шуанерия — въстание на селяните-роялисти в Бретан и Нормандия (1793), наречено така по името на предводителя му Жан Шуан (вж.бел. към стр. 74: Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници). Движението на шуаните е описано в известния роман на Балзак.

72

Карно, Лазар (1753–1823) — виден математик, деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение, създател на четиринадесет армии на републиката през време на борбата с интервентите, наречен „организатор на победата“. След Реставрацията бил екстерниран от Франция.

73

Aures habet, et non audiet (лат.) — уши има, но не чува.

74

Законът за подозрителните, приет от Конвента на 17 септември 1793 г., предписвал на местните власти да арестуват и предават на съд хората, които не били сигурни в политическо отношение.

75

Мерлен от Дуе, Филип-Антоан, граф (1754–1838) — юрист и политически деец, председател на Конвента; по-късно служил на Наполеон.

76

Франклин, Бенджамин (1706–1790)американски политически деец, буржоазен демократ, виден учен. През 1776–1785 г. — представител на САЩ във Франция, спомогнал активно за сключване на Американо-френския договор за съюз (1778) и за влизането на Франция във войната срещу Англия.

77

Русо, Жан-Жак (1712–1778) — виден представител на френското просвещение през XVIII в., един от основоположниците на френската буржоазно-демократическа литература. В съчиненията на Русо, изпълнени с протест против феодалния гнет и абсолютизма, са формулирани буржоазно-демократическите искания за равенство. Русо особено издига правото на народа на въстание и обосновава закономерността на бъдещата буржоазна революция. Той вярва, че с установяването на демокрацията ще изчезне потискането на човека от човек. Учението на Русо оказало голямо влияние върху политическите възгледи на дейците на Великата френска буржоазна революция.

78

Марат, Жан-Пол (1743–1793) — деец от Великата френска революция, учен, публицист, доктор по медицина (1775). От септември 1789 г. издавал вестник „Приятел на народа“ — боен орган на революционната демокрация. Изобличавал решително половинчатостта на политиката на жирондинците. Като се занимавал с въпросите на политиката, Марат разработвал социалните проблеми, защищавайки интересите на народа и на неговите най-бедни слоеве, сред които се ползувал с огромна популярност. От 1792 г. — член на Конвента. През април 1793 г. под натиска на жирондинците бил изключен от Конвента и предаден на Революционния трибунал, обаче бил оправдан и върнат в Конвента. Заедно с Робеспиер ръководил подготовката на народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., което съборило Жирондата. Марат бил убит от Шарлот Корде.

79

Малуе, Пиер-Виктор (1740–1814) — френски политически деец, основал монархическия Клуб на безпристрастните. След падането на монархията емигрирал и се завърнал във Франция през периода на Консулството.

80

Quantos effundit in usus! (лат.) — За мнозина тече струята му!

81

Кайе дьо Жервил, Бон-Клод (1752–1796) — френски политически деец, адвокат, бил прокурор на парижкото кметство, министър на вътрешните работи.

82

Питу, Луи-Анж (1767–1842) — френски писател, автор на контрареволюционни песнички.

83

Дюпле, Морис (1738–1820) — собственик на дърводелска работилница в Париж, якобинец, привърженик на Робеспиер, който живял в неговата къща през времето на революцията и бил сгоден за дъщеря му.

84

Вулан, Жан-Анри (1751–1801) — парижки адвокат и политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; един от организаторите на контрареволюционния преврат на 9–10 термидор.

85

Монфлабер, маркиз дьо — френски политически деец, преструвал се на убеден републиканец и присвоил си прякора Десети август (деня на свалянето на монархията).

86

Робеспиер, Максимилиан-Мари-Изидор (1758–1794) — деец от Великата френска революция, адвокат. През 1789 г. — депутат в Генералните щати от третото съсловие, а след това в Учредителното събрание, където защищавал интересите на народа и принципите на демокрацията. Робеспиер заемал най-радикална позиция в главното — аграрния въпрос. Страстен борец за идеята за политическо равенство. През август 1792 г. Робеспиер бил избран в революционната Парижка комуна. През септември 1792 г. бил пръв по броя на гласовете в Конвента; един от ръководителите на народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г.; един от главните вдъхновители на революционната политика на дошлите на власт якобинци. От 1793 г. фактически ръководител на Комитета на общественото спасение, Робеспиер изиграл огромна роля за мобилизирането на народните сили и за победата над вътрешната и външната контрареволюция. След термидорианския преврат Робеспиер и неговите съратници били арестувани и гилотинирани без съд.

87

Фрерон, Станислас-Луи-Мари (1754–1802) — френски политически деец, публицист, член на Конвента; като комисар в Тулон натрупал състояние чрез подкупи и злоупотреби. Страхувайки се от разобличаване, станал привърженик на събарянето на якобинската диктатура, един от главатарите на термидорианската реакция.

88

Негосиантизъм — меркантилен дух; така наричали през време на революцията стремежа да се поставят личните интереси над интересите на държавата.

89

Фукие-Тенвил, Антоан-Квинтен (1746–1795) — френски политически деец, обществен обвинител в Революционния трибунал. Екзекутиран след преврата на 9 термидор.

90

Шансене (1760–1794) — редактор на ултрароялисткия вестник „Деяния на апостолите“ („Actes des Apôtres“). Екзекутиран през 1794 г.

91

Дюбоа-Крансе, Едмон-Луи-Алексис (1747–1814) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Учредителното събрание и на Конвента, военен министър, реформирал френската армия (1793).

92

Бомарше, Пиер-Огюстен-Карон дьо (1732–1799) — френски писател, автор на пиесите „Севилският бръснар“ (1775) и „Сватбата на Фигаро“ (1784), в които смело и остроумно критикува Френското общество.

93

Давид, Жан-Луи (1748–1825) — френски художник, който по едно време бил близък на якобинците. Член на Конвента, хвърлен в затвора след 9 термидор. Ползувал се от покровителството на Наполеон. Известна е картината му „Смъртта на Марат“.

94

Мерсие, Луи-Себастиан (1740–1814) — френски писател, автор на есета и народни драми, излезли скоро преди революцията („Картини от Париж“).

95

9 термидор (27 юли 1794 г.) — денят, когато станал контрареволюционният преврат в конвента, който съборил якобинската диктатура и сложил край на революцията.

96

Сен-Жюст, Луи дьо (1767–1794) — деец от Великата френска революция, член на Конвента и член на Комитета на общественото спасение (1792), един от ръководителите на якобинската диктатура. Сен-Жюст направил значителен принос в организирането на победата по външните фронтове, особено като комисар на Конвента в Рейнската и в Северната армия (1793–1794). Виден теоретик, идеолог на дребнобуржоазния егалитаризъм, той предложил в трудовете си проект за организиране на обществото върху принципите на буржоазната демокрация и равенството на дребните стокопроизводители, обаче в политиката на якобинците тези планове били утопия. Сен-Жюст бил гилотиниран заедно с Робеспиер.

97

Талиен, Жан-Ламбер (1767–1821) — френски политически деец, якобинец, съдействувал за преврата на 9 термидор и станал един от водачите на реакцията.

98

Синай — връх на Синайския полуостров; според Библията на този връх бог се явил на пророк Мойсей.

99

Куртий — старинен квартал в Париж в района на предградията Тампл и Белвил, място, където се събирали парижаните. Тези събирания в увеселителни заведения били прекратени през време на революцията и възобновени при Директорията.

100

Регентството е периодът на управлението на херцог Филип Орлеански (1715–1723), племенник на Луи XIV, станал регент след смъртта му при непълнолетието на Луи XV. За този период били характерни разпуснатият живот на двора и разстроеното състояние на държавните финанси.

101

Директорията е правителството, сменило Конвента през 1795 г. Тя действувала в интерес на едрата буржоазия, водела реакционна вътрешна и външна политика и завършила с преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799 г.).

102

Трималхион — герой от „Сатирикон“ на древноримския писател Петроний (I в.). Фигурира особено в разказа „Пир у Трималхион“. Образ на богато парвеню и лакомник.

103

„Старият корделиер“ — вестник на Камий Демулен, привърженик на Дантон. Спрян след разгрома на дантонистите.

104

„Приятел на народа“ — революционен вестник, издаван от Марат от 12 септември 1789 до 14 юли 1793 г.

105

Маркиз дьо Сад, Донасиен-Алфонс-Франсоа (1740–1814) — френски писател. Героите на романите му са обзети от мания да накарат невинни хора да страдат. Оттук — и „садизмът“. В творчеството му е вложена и идея на бунтарство против обществото и бога.

106

Жокрис — герой в старите френски комедии, тип на глупав и заплес.

107

Мирабо, Оноре-Габриел, граф дьо (1749–1791) — френски политически деец и журналист, известен оратор, един от представителите на третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Привърженик на конституционната монархия, той бил обвинен в измяна.

108

Бобеш — френски уличен актьор и певец от началото на XIX в., станал особено известен през времето на Империята и Реставрацията.

109

Термопили — планински проход в Тесалия (Гърция), където 900 спартанци начело с цар Леонид се сражавали геройски срещу многохилядната войска на персийския цар Ксеркс (480 г. пр.н.е.).

110

Гомора — споменат в Библията град, жителите на който били унищожени за разпуснатост и разврат.

111

Медуза — в древногръцката митология зло и коварно женско същество, една от трите горгони (вж.бел. към стр. 343 за Горгона: Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.).

112

Варле, Жан (1764–?) — деец от Великата френска революция, един от ръководителите на „бесните“, борещи се против жирондинците; критикувал и якобинците.

113

Гюфроа, Арман-Беноа-Жозеф (1742–1801) — френски политически деец и публицист, член на Конвента.

114

Платон (427–347 пр.н.е.) — древногръцки философ-идеалист, ученик на Сократ, идеолог на робовладелската аристокрация.

115

Дракон (ок. VII в. пр.н.е.) — атински законодател, чиито закони се отличавали с крайна жестокост.

116

Минерва — богиня на мъдростта и на занаята в древноримската митология.

117

Палада, Палада Атина — богиня на мъдростта в древногръцката митология.

118

Темида — богиня на правосъдието в древногръцката митология, изобразявана с превръзка на очите и с везни в ръка.

119

Епископат — организация на левите якобинци, свързана тясно с плебейските маси на Париж; помещавал се в бившето здание на парижката епископия, откъдето взел и името си.

120

Гара, Доминик-Жозеф (1749–1833) — деец от Великата френска революция, член на Учредителното събрание и на Конвента; бил министър на правосъдието, а също и на вътрешните работи (1793). Сенатор при Наполеон.

121

Брауншвайг, Карл, херцог (1735–1806) — немски княз и генерал; през 1792 г. бил главнокомандуващ на австро-пруските войски, нахлули във Франция; обърнал се с ултиматум към революционна Франция, което довело до събитията от 10 август 1792 г. Претърпял поражение в битката при Валми.

122

Инар, Аври-Максимен (1755–1825) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента. При Наполеон получил титлата барон.

123

Гоншон, Антоан — френски генерал, участвувал в борбата против вандейските бунтовници.

124

Фурние, Клод, по прякор Американеца (1745–1825) — деец от Великата френска революция, якобинец.

125

Лафайет, Мари-Жозеф, маркиз дьо (1757–1834) — френски генерал и политически деец, взел участие във войната за независимост в САЩ, за което бил наречен „герой на двете части на света“. Във Франция участвувал в революциите от 1789 и 1830 г.

126

Анрио, Франсоа (1761–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, началник на парижката национална гвардия. Екзекутиран заедно с Робеспиер.

127

Бисетр — приют за стари и душевно болни хора (XVII–XVIII в.), разположен в селцето Вал-дьо-Марн.

128

Ларейни, Габриел-Никола дьо (1625–1709) — шеф на полицията в Париж при Луи XIV.

129

„Татко Дюшен“ — популярен вестник, издаван под редакцията на левия якобинец Ебер.

130

Шнайдер, Ейлож (1756–1794) — френски епископ, отказал се от сана си и присъединил се към революцията. Бил обществен обвинител при Революционния трибунал.

131

Данжу, Жан-Пиер (1760–1832) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента.

132

Ламбал, Мари-Терез-Луиз, принцеса дьо (1749–1792) — близка на кралица Мари-Антоанет. Екзекутирана поради обвинение в организиране на контрареволюционен заговор.

133

Бьорнонвил, Пиер, маркиз дьо (1752–1821) — френски генерал, военен министър (1793), сенатор при Наполеон, след реставрацията на Бурбоните — маршал.

134

Моморо, Антоан-Франсоа (1756–1794) — книжар, преминал към левите якобинци, член на Клуба на корделиерите.

135

Гусман (1752–1794) — деец от Великата френска революция, испанец по произход; играл видна роля в борбата против жирондинците; екзекутиран заедно с Дантон и дантонистите.

136

Ебер, Жак-Рене (1757–1794) — деец от Великата френска революция, редактор на вестник „Татко Дюшен“, привърженик на революционния терор, на борбата със спекулантите, на затварянето на черквите. Против него и привържениците му, ебертистите, се опълчили привържениците на Робеспиер и дантонистите. Екзекутиран поради обвинение в заговор против якобинското правителство.

137

Стикс — в древногръцката митология река в подземното царство. Тетида, майката на героя от Троянската война Ахил, го направила неуязвим от стрелите на враговете, като го къпела във водите на Стикс.

138

Пигмалион — легендарен гръцки скулптор от Кипър, създал статуята на Галатея и полюбувал се на творението си. По негова молба богинята Афродита съживила Галатея и Пигмалион се оженил за нея.

139

Минос, Еак и Радамант — от гръцката митология: Минос, легендарен цар на Крит, син на Зевс и Европа, съдия в царството на мъртвите; заедно с Еак, син на Зевс и нимфата Егина, са известни със своята справедливост, а Радамант, син на Зевс и Европа, е известен с мъдростта си.

140

Планината (la Montagne) — така се наричала лявата демократическа групировка в Конвента, представляваща партията на якобинците, понеже нейните представители — монтанярите — заемали горните места в заседателната зала.

141

Жиронда — вж.бел. към стр. 30: Жирондинци — през периода на Великата френска революция представители на политическата групировка (фактически партия) Жиронда, наречена така поради това, че най-видните дейци били избрани в Законодателното събрание, а след това в Конвента от този департамент. Те защищавали интересите предимно на републиканската търговска и земевладелска буржоазия. Лидери: Ж. П. Брисо, П. В. Вернийо, Ж. А. Кондорсе и др. Първоначално жирондинците влизали в състава на Якобинския клуб и се борели против абсолютизма. Отделянето от лявото крило на якобинците станало от есента на 1791 г., когато жирондинците започнали пропаганда за незабавна война против коалицията на феодално-монархическите държави в Европа. Жирондинците разчитали да разширят по този начин границите на Франция и да завземат нови пазари, а също така да отвлекат народните маси от класовата борба. След свалянето на монархията жирондинците, които заемали ръководно положение в Конвента, дошли на власт и се опитали да спрат развитието на революцията, като се изказвали против републиканската форма на управление. През октомври 1792 г. били изключени от Якобинския клуб и постепенно се превърнали в консервативна и контрареволюционна сила. Народното въстание през юни 1792 г. съборило властта на жирондинците. Съюзявайки се с всички контрареволюционни сили, те се опитвали да разпалят гражданска война против якобинците, като инспирирали убийството на Марат, но бунтовете им в Нормандия и Южна Франция през юни 1793 г. били смазани. След преврата на 9–10 термидор (27–28 юли 1794 г.) жирондинците станали една от най-войнствуващите сили на контрареволюцията.

142

Дантон, Жорж-Жак (1759–1794) — деец от Великата френска революция, юрист. Напредничавите възгледи и ораторският талант на Дантон му осигурили широка популярност. През септември 1791 г. той се сближил с якобинците. Участвувал в организирането на въстанието на 10 август 1792 г., което съборило монархията. Министър на правосъдието в новото правителство. Изиграл голяма роля в борбата с австро-пруската интервенция през август — септември 1792 г., бил избран в Конвента. През 1792 г. — фактически ръководител на първия състав на Комитета на общественото спасение. Занимаващ се с външната политика, отхвърлял плановете за „революционна война“, тоест за насилствено унищожаване на феодалния ред в Европа. Във вътрешната политика, съответно с изострянето на борбата между монтанярите и жирондинците, заемал все по-уклончива позиция, като търсел компромис между партиите, което накарало якобинците да го извадят от състава на новия Комитет на общественото спасение през юли 1793 г. Около Дантон се оформила опозиционна групировка, която рязко нападала правителството на якобинците. Дантон и неговите приятели били предадени на Революционния трибунал и на 5 април били екзекутирани.

143

Лютер, Мартин (1483–1546) — теолог, основател на протестантизма (лютеранството) в Германия.

144

Palloy fecit (лат.) — направено от Палоа.

145

Корде, Шарлот (1768–1793) — френска аристократка, свързана с жирондинците, убийца на Марат. Екзекутирана по присъда на Революционния трибунал.

146

Комитет на общественото спасение — ръководен орган на якобинската диктатура. Учреден през април 1793 г., следил дейността на министрите и при извънредни обстоятелства трябвало да взема мерки против външните и вътрешните врагове. В първия състав на Комитета на общественото спасение преобладавали привържениците на Дантон. С идването на власт на якобинците на 10 юли 1793 г. комитетът бил преизбран и ръководна роля взели привържениците на Робеспиер, който станал негов фактически ръководител (други членове: Л. Карно, Ж. М. Коло д’Ербоа, Ж. Н. Бийо-Варен). През есента на 1793 г. Комитетът на общественото спасение съсредоточил в ръцете си ръководството на всички страни на държавната и политическата дейност, станал страшен орган в борбата с контрареволюцията. Кризата на якобинската диктатура довела през пролетта на 1794 г. до открит конфликт между Робеспиер и неговите противници. След термидорианския преврат комитетът загубил значението си и бил ликвидиран от конституцията на 26 октомври 1795 г.

147

Немезида — богиня на отмъщението и на правосъдието в древногръцката митология.

148

Ром, Шарл (1750–1795) — френски философ-просветител, деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание и на Конвента, якобинец, виден математик, провел реформата на републиканския календар; осъден на смърт след потушаването на въстанието през май 1795 г. в Париж, завършил живота си със самоубийство с нож.

149

Пюизе, Жозеф, граф дьо (1755–1827) — френски офицер-монархист, един от главните ръководители на Вандейския бунт, оставил мемоари.

150

Серван, Жозеф (1741–1808) — френски генерал и политически деец, бил военен министър.

151

Дюмурие, Шарл-Франсоа (1739–1823) — френски генерал, министър на външните работи (1792), победител в битките при Валми и Жемап, заел Белгия. Разбит при Нервинд (1793), бил отстранен от командуването по решение на Конвента и преминал на страната на врага.

152

Нервинд — село в Белгия, близо до което на 18 март 1793 г. френските войски под началството на Дюмурие били разбити от австрийските войски, командувани от Кобургския княз. Това поражение имало тежки последици за революционна Франция.

153

Рабо-Сент-Етиен, Жан-Пол (1743–1793) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента, автор на история на Великата френска революция.

154

Монтескьо, Франсоа-Ксавие, херцог дьо (1756–1832) — френски политически деец, представител на духовенството в Генералните щати (1789), член на Учредителното събрание (1790), привърженик на старото право, критикувал Конституцията; емигрирал в Англия, върнал се след преврата на 9 термидор. След реставрацията на Бурбоните станал пер на Франция, член на Френската академия.

155

Вюрмсер, Дагобер-Зигизмунд (1724–1797) — австрийски генерал, служил във френската армия, преминал после на служба в Австрия. През 1793–1796 г. участвувал във войните против Франция.

156

Мьоние — френски генерал, участник във войните на революционна Франция против европейската коалиция, отличил се при отбраната на Майнц през 1793 г.

157

Дарвил — френски генерал от времето на революцията в края на XVIII в.; демократите го подозирали в измяна.

158

Мутон, Жорж (1770–1838) — френски генерал, участник във войните в края на XVIII — началото на XIX в.

159

Ньойи, граф дьо — френски генерал от времето на революцията през XVIII в., подозиран в измяна от демократите.

160

Станжел, Анри — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в. Взел участие в смазването на Вандейския бунт. Загинал в Италия.

161

Лану, Рене–Жозеф (1740–1793) — френски генерал, претърпял поражение в битката с войските на европейската коалиция, обвинен в измяна и екзекутиран.

162

Лигоние — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в.; обвинен в измяна и екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

163

Меву, Жак-Франсоа, барон дьо (1750–1810) — френски генерал и политически деец, участник във войната против Вандейския бунт. Потушил въстанието в Париж през 1795 г. Участник в египетския поход на Наполеон.

164

Дилон, Артюр, граф дьо (1750–1794) — френски генерал, монархист, екзекутиран поради обвинение в измяна.

165

Фридрих II (1740–1786) — крал на Прусия, защитник на интересите на едрите земевладелци, провел някои ограничени реформи; водил завоевателни войни, като се стремял да разшири територията на Прусия.

166

Брисо, Жан-Пиер (1754–1793) — френски политически деец, един от лидерите на жирондинците, издател на вестник „Френски патриот“, член на Законодателното събрание и депутат в Конвента, борил се против якобинците. Екзекутиран по присъда ма Революционния трибунал.

167

Дидро, Дени (1713–1784) — философ-материалист, писател, критик, теоретик на изкуството. Основател на „Енциклопедията“ (1751), автор на романи и драматически произведения.

168

Волтер, Франсоа-Мари-Аруе (1694–1778) — виден френски писател, поет и драматург, един от най-големите дейци на френското Просвещение.

169

Шазо, Жан-Франсоа-Симон (1747–1818) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

170

Петион, Жером (1756–1794) — френски политически деец, кмет на Париж, председател на Конвента, жирондинец. След идването на якобинците на власт завършил живота си със самоубийство.

171

Керсен, Арман-Ги-Симон, граф дьо (1742–1793) — френски политически деец и вице-адмирал. Член на Законодателното събрание, председател на жирондинците в Конвента.

172

Мортон, Мортон-Шабрийон, Жак-Анри (1750–1793) — френски генерал, участник във войната за независимост на Америка и във войната на революционна Франция против европейската коалиция.

173

Банвил — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в., обвинен в измяна и екзекутиран.

174

Дюфриш-Валазе — вж.бел. към стр. 57 за Валазе: Валазе, Шарл-Елеонор (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.

175

Жансоне, Арман (1758–1793) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, жирондинец, арестуван и екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

176

Лидон, Бернар-Франсоа (1752–1793) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец, арестуван и завършил живота си със самоубийство.

177

Шамбон, Антоан-Беноа — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; след преминаването на властта в ръцете на якобинците избягал от Париж; през 1793 г. бил убит.

178

Ролан, Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (1734–1793) — френски политически деец, преминал към жирондинците, министър на вътрешните работи (1792). Самоубил се, след като узнал за екзекутирането на жена си.

179

Комитет на обществената безопасност — един от комитетите на Конвента, учреден на 2 октомври 1792 г. Главна задача — борба с вътрешната контрареволюция. Добил значение през якобинската диктатура и намирал се под общото ръководство на Комитета на общественото спасение. През пролетта и лятото на 1794 г. се изострили търканията между привържениците на терористичните мерки по отношение на противниците на революционните мероприятия и Комитета на общественото спасение с неговата по-умерена политика. В навечерието на термидорианския преврат в състава на комитета проникнали контрареволюционни елементи. Прекратил дейността си с разпускането на Конвента.

180

Ленде, Жан-Батист-Робер (1749–1825) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение, в който ръководел продоволствието. Редактирал „Доклада за престъпленията на Луи Капет“. За участие в заговора на Бабьоф бил арестуван, но след това оправдан. При Наполеон се отказал от политическа дейност, а при реставрацията на Бурбоните бил изгонен от Франция.

181

Нарбон, Нарбон-Лара, Луи, граф дьо (1755–1813) — френски генерал и политически деец, военен министър (1791). Емигрирал в Англия и се върнал след преврата на 18 брюмер. При Наполеон бил на дипломатическа служба.

182

Луве, Луве дьо Кувре, Жан-Батист (1760–1797) — френски писател, автор на романа „Приключенията на Фоблаз“; член на Законодателното събрание и на Конвента, присъединил се към жирондинците; при идването на власт на якобинците избягал от Париж.

183

Кобургът, Фридрих-Жозиас (1737–1815) — княз Кобургски, австрийски генерал, командувал войските на европейската коалиция, бил разбит в битката при Фльорюс.

184

Льокоантр-Пюираво, Мишел-Матийо (1751–1827) — деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание и на Конвента; бил комисар на Конвента във Вандея и в някои други департаменти; по-късно — член на Съвета на петстотинте; заемал някои постове през периода на Консулството и на Империята; след втората реставрация на Бурбоните бил изгонен.

185

Клермон-Тонер, Станислас, граф дьо (1757–1792) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, конституционен монархист, основател на Клуба на безпристрастните, убит в деня на падането на монархията (10 август 1792 г.).

186

Фоше, Клод (1744–1793) — френски политически деец, епископ, член на Конвента, публицист. Екзекутиран заедно с жирондинците.

187

Прюдом, Луи-Мари (1752–1830) — френски журналист с буржоазно-демократическо направление, автор на памфлети и брошури, редактор на един от влиятелните вестници.

188

Клуб на якобинците — фактически политическа партия. Якобинците били представители на революционно-демократическата буржоазия, съюзили се със селячеството, работниците, занаятчиите, градската и селската беднота против феодалната вътрешна и външна контрареволюция. Якобинците оглавявали борбата на народните маси против монархията и поддържащите я фелани, а след събарянето на монархията — против политиката на жирондинците. Превръщането на последните в контрареволюционна сила накарало якобинците да оглавят народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., съборило властта на Жирондата и довело до установяването на якобинската диктатура. Връзката на якобинците с народа предопределила това, че задачите на буржоазната революция се решавали с плебейски методи и тя приела ярко изразен демократически характер. Якобинците представлявали блок, отразяващ интересите на разнородни социални сили. Нарастването на противоречията на якобинската диктатура водело до изострянето на противоречията в този блок и до образуването на групировки, влизащи в остра борба помежду си. На 27 юли 1794 г. властта на якобинците била съборена в резултат на контрареволюционния термидориански преврат.

189

Тренк, Фридрих, барон (1726–1794) — пруски офицер, преминал в служба на Русия, а после на Австрия. Лежал десет години в затвори по заповед на Фридрих II. Арестуван в Париж по подозрение в шпионаж, екзекутиран през 1794 г.

190

Шение, Андре дьо (1762–1794) — френски поет, присъединил се към революцията, но след това се отказал от нея. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал за прославяне на Шарлот Корде и за връзки с монархистите.

191

Пайан, Клод-Франсоа дьо (1766–1794) — деец от Великата френска революция, член на Революционния трибунал, екзекутиран като привърженик на Робеспиер.

192

Кофинал, Жан-Батист (1754–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, заместник-председател на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

193

Кутон, Жорж-Огюст (1756–1794) — деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента — и на Комитета на общественото спасение, якобинец, екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

194

Матевони — така, по името на героя от народния фарс Матевон, наричали революционерите, преследвани от роялистите.

195

Барбару, Шарл-Жан-Мари (1767–1794) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; след идването на якобинците на власт избягал от Париж и се опитал да организира контрареволюционен бунт.

196

31 май — денят на започването на народното въстание в Париж от 31 май — 2 юни 1793 г. Народните маси обкръжили зданието на Конвента и поискали арестуването на депутатите-жирондинци. Властта преминала към якобинците.

197

Цербер — в древногръцката митология триглаво куче, пазещо входа на подземното царство. Херакъл го победил.

198

Лакроа, Жан-Мишел (1751–1820) — френски политически деец, член на Конвента, принадлежащ към жирондинците, арестуван през време на въстанието от 31 май — 2 юни, но освободен след преврата на 9 термидор и възвърнат в Конвента.

199

Мори, Жан-Сифрен (1746–1817) — френски политически деец, абат, депутат от духовенството в Генералните щати; през 1791 г. емигрирал. При Наполеон оглавявал Парижката епархия.

200

Казалес, Жан-Антоан-Мари дьо (1758–1805) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, монархист.

201

Сиейес, Еманюел-Жозеф (1748–1836) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, на Конвента, на Съвета на петстотинте, директор (при Директорията); заедно с Наполеон организирал преврата на 18 брюмер, временно консул, отстранен след това от власт.

202

Вернийо, Пиер-Виктюрниен (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента, екзекутиран по присъда на революционния трибунал.

203

Сийри, Шарл-Алексис, маркиз дьо (1737–1793) — френски политически деец, генерал, член на Учредителното събрание и на Конвента, екзекутиран за връзка с участниците в заговора.

204

Бюзо, Франсоа-Никола-Леонор (1760–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента. Избягал от Париж и вдигнал контрареволюционен бунт. Завършил живота си със самоубийство.

205

Саладен, Жан-Батист-Мишел (умрял през 1813) — деец от Великата френска революция, адвокат и съдия, член на законодателното събрание и на Конвента; арестуван през време на якобинската диктатура; след преврата на 9 термидор освободен. През следващите години станал монархист. След преврата на 18 брюмер се отказал от политическа дейност.

206

Лазурс. Мари-Давид-Албен (1763–1793) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, жирондинец, екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

207

Льоба, Филип-Франсоа-Жозеф (1765–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, приятел на Робеспиер, член на Комитета на обществената безопасност; при преврата на 9 термидор завършил живота си със самоубийство.

208

Дамиен, Робер-Франсоа (1715–1757) — наказан чрез разкъсване на четири части за атентат срещу крал Луи XV.

209

Льожандр, Луи (1752–1797) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след това един от главатарите на термидорианската реакция.

210

4 август — има се предвид нощното заседание на Учредителното събрание на 4 август 1789 г., на което било взето решение за частично ликвидиране на феодалните повинности с цел да се спрат селските въстания. Тези повинности били напълно ликвидирани от Конвента на 17 юли 1793 г.

211

Госпожа Ролан, Жан-Манон-Флипон (1754–1793) — жена на политическия деец Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (вж.бел. към стр. 136: Ролан, Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (1734–1793) — френски политически деец, преминал към жирондинците, министър на вътрешните работи (1792). Самоубил се, след като узнал за екзекутирането на жена си.), собственица на известен салон, близък на жирондинците. Когато била арестувана и се намирала в затвора, тя написала мемоари, които по-късно станали известни. Екзекутирана през 1793 г.

212

Правосъдието през септември — става дума за септемврийските събития през 1792 г., когато били наказани няколко хиляди арестувани контрареволюционери, убити от народните маси под ръководството на левите якобинци. Целта на тези убийства била да се разстрои заговорът на контрареволюцията, разчитаща на помощта на австро-пруските войски, приближили се до Париж.

213

21 януари — денят на екзекутирането (21 януари 1793 г.) на Луи XVI.

214

Монморен, Арман-Марк, граф дьо (1746–1792) — френски политически деец, министър на външните работи, контрареволюционер, екзекутиран през 1792 г.

215

14 юли — денят, в който е била превзета Бастилията през 1789 г.

216

6 октомври — има се предвид народното въстание през 1789 г. накарало кралския двор да се премести от Версай в Париж.

217

20 юни — денят на демонстрацията в Париж, организирана от жирондинците с цел да се предотврати революцията. Демонстрацията отложила за кратко време падането на монархията.

218

Площад „Грев“ — мястото в Париж, където били извършвани екзекуциите.

219

Каин — в Библията син на Адам и Ева, убиец на брат си Авел.

220

Анахарсис Клоотс (1755–1794) — френски политически деец, философ и публицист, член на Конвента, близък на левите якобинци, привърженик на воденето на войната до пълната победа на революцията в цяла Европа. Арестуван по подозрение за връзки с чужди агенти и екзекутиран.

221

Бабьоф, Франсоа-Емил, наречен Гракх (1760–1797) — френски революционер, комунист-утопист. Запознаването с идеите на Ж.-Ж. Русо и Г.-В. Мабли превърнало Бабьоф в убеден привърженик на „съвършеното равенство“. Бабьоф разработил план за създаване на „колективни ферми“ вместо едри земевладения (1785), а след това проект за смела аграрна реформа. През 1793 г. той бил секретар на продоволствената администрация на Парижката комуна. Издавал вестник „Народна трибуна“, като последователно защищавал интересите на безимотните маси. След преврата на 9 термидор, като убеден противник на термидорианския Конвент, станал организатор и ръководител на движение „в името на равенството“. През пролетта на 1796 г. готвел народно въстание. По донос бил арестуван и екзекутиран.

222

Дону, Пиер-Клод-Франсоа (1761–1840) — деец от Великата френска революция, член на Конвента. Историк, един от създателите на Института, автор на литературна история от Франция.

223

Тома Ленде (1761–1840) — деец от Великата френска революция, свещеник, а по-късно епископ, член на Учредителното събрание и на Конвента, якобинец. По-късно бил член на Съвета на старейшините; след това се отказал от политическа дейност.

224

Масийо, Жан-Батист (1743–1818) — деец от Великата френска революция, епископ, отказал се от духовния си сан, членна Учредителното събрание и на Конвента; бил комисар на Конвента в редица департаменти.

225

Вожоа — деец от Великата френска революция, главен викан рий на парижката архиепископия, член на революционния комитет, ръководещ въстанието на 10 август 1792 г.

226

Шабо, Франсоа (1756–1794) — деец от Великата френска революция, бивш монах-капуцин, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

227

Дом Жерл, Кристоф-Антоан (1736–1801) — френски политически деец, монах, депутат в Генералните щати.

228

Залата за игра с топка във Версай, където на 20 юни 1789 г. депутатите на Генералните щати от третото съсловие се провъзгласили за Национално събрание и дали клетва „да не си отидат, докато не изработят конституцията на Франция“. На този сюжет има една известна картина от Давид.

229

Одран, Ив-Мари (1741–1800) — деец от Великата френска революция, абат, член на Законодателното събрание и на Конвента. Убит от роялистите.

230

Гут, Жав-Луи (1740–1794) — епископ, икономист, депутат в Генералните щати, екзекутиран по обвинение в контрареволюционна пропаганда.

231

Законодателно събрание — висше законодателно учреждение във Франция, създадено въз основа на конституцията от 1791 г. и сменило Учредителното събрание.

232

Грегоар, Анри (1750–1831) — епископ, член на Учредителното събрание и на Конвента, един от първите, които внесли предложение за провъзгласяването на републиката.

233

Коло-д’Ербоа, Жан-Мари (1750–1796) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение; спомогнал за преврата на 9 термидор.

234

Ришельо, Луи-Франсоа-Арман дьо Винро дю Плеси, херцог дьо (1696–1788) — маршал на Франция, внук от брат на кардинал Ришельо, член на Френската академия.

235

Дюсо, Франсоа-Жозеф (1769–1824) — френски критик, едни от основателите на вестник „Журнал де деба“.

236

Карл Хес — немски княз (от рода на Хесенските херцози), посетил Париж и минавал за якобинец.

237

Монто, Луи-Мари-Бон, маркиз дьо (1754–1824) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

238

Вилат, Йоахим (1769–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Революционния трибунал; екзекутиран след преврата на 9 термидор.

239

Антонел, Пиер-Антоан, маркиз дьо (1747–1817) — френски политически деец, икономист и публицист, член на Законодателното събрание и на Революционния трибунал, арестуван за участие в заговора на Бабьоф, но оправдан.

240

Борепер, Никола-Жозеф дьо (1740–1792) — френски генерал, участник във войните против европейската коалиция, комендант на Вердюн, застрелял се при предаването му на пруските войски.

241

Кондорсе, Мари-Жан-Антоан-Никола, маркиз дьо (1743–1794) — деец от Великата френска революция, математик, икономист, философ-просветител, постоянен секретар на Академията на науките; член, а после и председател (1792) на Законодателното събрание, жирондинец, депутат в Конвента.

242

Гракхи, братята Тиберий (162–132 пр.н.е.) и Гай (154–121 пр.н.е.) — политически дейци, трибуни и оратори на древния Рим; опитали се да извършат аграрна реформа в интерес на дребните селяни. Законопроектът срещнал съпротивата на аристократите и Тиберий бил убит. Гай Грахк извършил редица демократически реформи в интерес на плебеите и също бил убит.

243

Лешел, Жан (1760–1793) — френски генерал, борил се против Вандейския бунт, попаднал в плен при вандейците, умрял в затвора.

244

Каламбурът е при произнасянето на имената; „l’échelle“ — стълба, „charette“ — количка.

245

Филипо, Пиер-Никола (1754–1794) — деец от Великата френска революция, депутат в Конвента, комисар в редица департаменти; екзекутиран заедно с Дантон.

246

Алкие, Шарл-Жан-Мари (1759–1826) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; през времето на Директорията — член на Съвета на старейшините.

247

Симон Еврар (1764–1824) — другарка на Марат, помагала му при издаването на вестник „Приятел на народа“.

248

21 септември — денят на провъзгласяването на републиката през 1792 г.

249

Варен — град на Аргона, недалеч от белгийската граница, където на 22 юни 1791 г. бил познат и задържан избягалият крал Луи XVI със семейството си.

250

Съвет на старейшините — горна камара на Законодателния корпус през периода на Директорията (1795–1799). Долната камара се наричала Съвет на петстотинте.

251

18 Брюмер — 9 ноември 1799 г., денят на държавния преврат, свалил правителството на Директорията и сложил началото на военно-буржоазната диктатура на Наполеон.

252

Персие, Шарл (1764–1838) — френски архитект.

253

Гаран-Кулон, Жан-Филип (1748–1816) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте, при Наполеон станал сенатор, получил титлата граф.

254

Льопелетие дьо Сен-Фаржо, Луи-Мишел (1760–1793) — деец от Великата френска революция, якобинец, председател на Учредителното събрание и депутат в Конвента, убит от роялист.

255

Декларация за правата на човека (и на гражданина), приета от Учредителното събрание на 27 август 1789 г. Съгласно Декларацията всеки човек има право на свобода, политическо и социално равенство, собственост; провъзгласявали се сувереността на нацията, безопасността и съпротивата срещу угнетяването и т.н.

256

Римски сноп — ликторски сноп, емблема на ликторите, служители на длъжностни лица в древния Рим, носещи сноп пръчки и брадва.

257

Ликург (IX в. пр.н.е.) — легендарен цар на Спарта, създател на закони, определящи нейния обществено-политически строй.

258

Солон (ок. 640–ок. 558 пр.н.е.) — древногръцки политически деец; извършил в Атина реформи, ограничаващи влиянието на древните аристократически родове.

259

Вадие, Марк-Гийом-Алексис (1736–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, член на Комитета на обществената безопасност; участник в преврата на 9 термидор.

260

Витрувий, Марк Полио (I в. пр.н.е.) — древноримски архитект.

261

Иезекиил — древноеврейски пророк, автор на една от книгите на Библията.

262

Сансон, Шарл (1740–1806) — парижки палач, който екзекутирал Луи XVI, а след това описал смъртта му; неговият син Анри (1767–1840) екзекутирал кралица Мари-Антоанет.

263

Карие, Жан-Батист (1756–1794) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, комисар в редица департаменти, проявил крайна жестокост срещу контрареволюционерите и отзован от Конвента.

264

Клуб на феланите — политически клуб на „конституционните“ роялисти (1791–1792), излезли от състава на Якобинския клуб. Този клуб заседавал в зданието на манастира на феланите до Тюилри. Борейки се против републиката за заздравяване на конституционната монархия, феланите виждали в това средство да не допуснат развитието на революцията, заплашваща интересите на едрата буржоазия.

265

Леньело, Жозеф-Франсоа (1750–1829) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност, участник във войната против Вандейския бунт.

266

Месидор — десетият месец на републиканския календар (от 20 юни до 19 юли).

267

Буше, Франсоа (1703–1770) — френски художник, автор на картини, изобразяващи пасторални сцени и митологични сюжети.

268

Кервелеган, Огюстен-Бернар-Франсоа (1748–1825) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента; през време на якобинската диктатура се криел в Бретан; участвувал в потушаването на народното въстание в Париж през май 1795 г.

269

Гюаде, Маргерит-Ели (1758–1794) — френски политически деец, жирондинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

270

Сал, Жан-Батист (1759–1794) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента.

271

Лоз-Дюпре, Клод-Ромен (1747–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента и на Законодателното събрание.

272

Кинет, Никола-Луи, барон дьо Рошмон (1762–1821) — френски политически деец, член на Законодателното събрание в на Конвента, бил комисар на Конвента в редица департаменти.

273

Янсенист — последовател на янсенизма, религиозна доктрина на холандския теолог Янсений (1585–1636).

274

Камю, Арман-Гастон (1740–1804) — деец от Великата френска революция, член на Учредителното събрание и на Конвента; юрисконсулт и пръв пазител на Националните архиви; бил арестуван от изменника генерал Дюмурие и предаден на австрийците.

275

Парис, Франсоа дьо (1690–1727) — френски църковен деец, янсенист, на когото мълвата приписвала, че прави най-различни чудеса.

276

Камий Демулен (1760–1794) — деец от Великата френска революция, участвувал в подготовката на щурмуването на Бастилията, издавал популярния вестник „Les Révolutions de France et de Brabant“ (1789–1791), член на Конвента, влизащ в партията на Дантон. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал заедно с Дантон.

277

Дюпон, Жакоб Луи (1755–?) — френски политически деец, свещеник, отказал се от сана си и проповядвал идеите на атеизма и борба с религията, член на Законодателното събрание и на Конвента.

278

Ланжюине, Жан-Дени, граф дьо (1753–1827) — френски политически деец, жирондинец, член на Учредителното събрание и на Конвента; през време на якобинската диктатура избягал и отново станал член на Конвента, а след това член на Съвета на старейшините; при Наполеон — сенатор, а през периода на Реставрацията — пер.

279

Дюкос, Жан-Франсоа (1765–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

280

Евриал — герой от „Енеидата“ на Вергилий.

281

Боайе-Фонфред, Жан-Батист (1766–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.

282

Ребеки, Франсоа-Трофим (1744–1794) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.

283

Пилад — в древногръцката история герой от Троянската война, братовчед и неразделен приятел на Орест.

284

Ришо, Хиацинт (1757–1822) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в редица департаменти; по-късно член на Съвета на петстотинте; след това не играл голяма роля.

285

Бирото, Жан-Бонавантюр-Блез-Иларион (1758–1793) — френски политически деец, Жирондинец, член на Конвента; преминал към контрареволюционния бунт в Бордо; след разгромяването на бунта арестуван и екзекутиран.

286

Виже, Луи-Етиен (1758–1820) — френски поет и драматург, автор на редица комедии.

287

Хораций, Квинтус Флак (65–8 пр.н.е.) — древноримски поет, автор на известни оди и сатири и на трактата „Изкуството на поезията“.

288

Понтекулан, Луи-Гюстав, граф дьо (1764–1853) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; при Наполеон — префект и сенатор; след Реставрацията — член на Камарата на перовете.

289

Марбоз, Франсоа (1739–1825) — деец от Великата френска революция, епископ; бил член на Конвента, от който бил изключен поради това, че подписал протест против осъждането на жирондинците; след преврата на 9 термидор бил върнат в Конвента; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

290

Сен-Мартен, Франсоа-Жером (1744–1814) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; по-късно — член на Съвета на петстотинте, депутат в Законодателния корпус на Наполеоновата империя.

291

Ювенал (ок. 60–ок. 140) — древноримски поет, автор на „Сатири“, изобличаващи пороците на древния Рим.

292

Боало, Жак (1751–1793) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

293

Бертран, Антоан-Мари (1749–1796) — деец от Великата френска революция, член на Клуба на корделиерите. Замесен в заговора на Бабьоф, екзекутиран през 1796 г.

294

Лестер-Бове, Беноа (1750–1793) — френски политически деец, член на Конвента; подписал протеста против изключването на жирондинците; взел участие в контрареволюционния бунт в Южна Франция; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

295

Льосаж, Дени-Тусен (1758–1796) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; през периода на якобинската диктатура се скрил; след преврата на 9 термидор бил върнат в Конвента.

296

Гомер, Жан-Еме (1745–1805) — френски политически деец, свещеник, член на Конвента; арестуван заедно с жирондинците, но след това освободен; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

297

Гардиен, Жак-Франсоа (1756–1793) — френски политически деец, член на Конвента; принадлежал към фракцията на Равнината; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

298

Манвиел, Пиер (1704–1793) — френски политически деец, член на Конвента; принадлежал към жирондинците; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

299

Дюплантие, Жак-Пол (1764–1814) — френски политически деец, жирондинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след осъждането на жирондинците подал оставка; по-късно — член на Съвета на петстотинте; след преврата на 18 брюмер се отказал от политическа дейност.

300

Лаказ, Жак (1764–1814) — френски политически деец, член на Конвента; подписал протест против изключването на жирондинците; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

301

Антибул, Шарл-Луи (1752–1793) — френски политически деец, член на Конвента, близък на жирондинците, екзекутиран заедно с тях.

302

Барвав, Жозеф (1761–1793) — френски политически деец, принадлежащ към партията на феланите, член на Учредителното събрание, известен оратор.

303

Мерлен от Тионвил, Антоан (1762–1833) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента при потушаването на Вандейския бунт; участвувал в преврата на 9 термидор.

304

Субрани, Пиер-Амабл дьо (1752–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след разгромяването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

305

Прериал — деветият месец на републиканския календар (от 20 май до 18 юни).

306

Льобон, Хюисманс-Франсоа-Жозеф (1765–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; екзекутиран след преврата на 9 термидор.

307

Бийо-Варен, Жак-Никола (1756–1819) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор бил заточен в Кайена; умрял в изгнание.

308

Фабр д’Еглантин, Филип-Франсоа-Назар (1750–1794) — френски поет, драматург и политически деец, якобинец, член на Конвента, автор на републиканския календар (1793). Екзекутиран заедно с Дантон.

309

Руже дьо Лил, Клод-Жозеф (1760–1836) — френски офицер, поет, автор на „Марсилезата“ (1792) и на други революционни песни.

310

Манюел, Луи-Пиер (1751–1793) — френски политически деец, генерален прокурор на Парижката комуна, член на Конвента, откъдето излязъл в знак на протест против гилотинирането на краля. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

311

Гужон, Жак-Мари-Клод-Александър (1766–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента. След потушаването на народното въстание през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

312

Лакроа, Жан-Франсоа (1754–1794) — член на Конвента, изпълнявал заедно с Дантон различни поръчения в Белгия; обвинен в незаконно забогатяване; екзекутиран заедно с Дантон.

313

Фрерон-Терсит, син на Фрерон-Зоил — има се предвид Фрерон, Луи (1754–1802) — френски политически деец, член на Конвента, син на Фрерон, Ели (1718–1776) — известен критик, враг на Волтер и на философите-просветители, осмян от Волтер в неговите сатири. Терсит — герой от „Илиадата“ на Омир, образ на уродлив и страхлив воин; Зоил (IV в. пр.н.е.) — критик, прославил се със завистливите си нападки срещу Омир; името му е станало нарицателно, когато се говори за невежествен и бездарен критик.

314

Рюл, Филип-Жак (1737–1795) — френски политически деец член на Законодателното събрание и на Конвента, якобинец; през време на термидорианската реакция бил арестуван и завършил Живота си със самоубийство.

315

Фуше, Жозеф (1759–1820) — френски политически деец, член на Конвента, монтаняр; за крайна жестокост на поста комисар на Конвента в редица департаменти бил отзован и изключен от Якобинския клуб. Участник в преврата на 9 термидор. При Директорията — министър на полицията; след това участник в преврата на 18 брюмер. При Наполеон — министър на полицията, сенатор, получил титлата херцог. Изменил на Наполеон през време на неговото бягство от остров Елба и спомогнал за реставрирането на Бурбоните. Свален от поста министър на полицията, приел австрийско поданство.

316

Камбулас — деец от Великата френска революция, член на Конвента, ляв якобинец.

317

Гилотен, Жозеф-Иняс (1738–1814) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, лекар, изобретател на гилотината.

318

Жаго, Грегоар-Мари (1750–1838) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

319

Жавог, Клод (1759–1796) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в редица департаменти; екзекутиран след разкриването на заговора на Бабьоф.

320

Ослен, Шарл-Никола (1752–1794) — френски политически деец, член на Парижката комуна, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; близък на якобинците; екзекутиран по обвинение за връзки с контрареволюционерите.

321

Бентабол, Пиер-Луи (1756–1798) — френски политически деец, дантонист, член на Конвента, участник в преврата на 9 термидор; след това член на Съвета на петстотинте.

322

Робер, Пиер-Франсоа-Жозеф (1762–1826) — френски политически деец, демократичен публицист, член на Клуба на корделиерите; член на Конвента; умрял в изгнание.

323

Кералио, Луиз-Фелисите (1758–1821) — френска писателка, съпруга на члена на Конвента Робер дьо Живе.

324

Амар, Жан-Пиер-Андре (1750–1816) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; арестуван след преврата на 9 термидор; по-късно арестуван във връзка със заговора на Бабьоф.

325

Руйе, Жан-Паскал (1761–1819) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след това един от главатарите на термидорианската реакция.

326

Шение, Мари-Жозеф (1764–1811) — френски поет и драматург, член на Конвента, а след преврата на 9 термидор — член на Съвета на петстотинте.

327

Панис, Етиен-Жан (1757–1832) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, на Комитета на общественото спасение и на Комитета на обществената безопасност.

328

Шарантон — кантонален център близо до Париж, където се намира известната психиатрична болница.

329

Прайд, Томас (умрял 1658) — деец от английската буржоазна революция, изминал пътя от войник до полковник от английската армия, ръководещ при Кромуел чистката на Дългия парламент (1648), след който крал Чарлз I Стюърт бил екзекутиран и била провъзгласена републиката.

330

Шалие, Мари-Жозеф (1747–1793) — френски политически деец, ляв якобинец, водач на лионските работници; екзекутирането му след контрареволюционния преврат послужило като тласък за въстание в Лион.

331

Женисийо, Жан-Жозеф-Винтор (1749–1804) — деец от Великата френска революция, член на Конвента, негов последен председател; министър през периода на Директорията, член на Съвета на петстотинте.

332

Леонар Бурдон, Бурдон дьо ла Крониер (1758–1815) — френски политически деец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор участвувал в арестуването на водачите на якобинската диктатура; член на Съвета на петстотинте.

333

Топсан — френска политически деец, член на Конвента, морски офицер.

334

Гупийо дьо Фонтен, Жан-Франсоа (1763–1823) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента във Вандея.

335

Лоран Льокоантр (1750–1805) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; едни от организаторите на преврата на 9 термидор.

336

Дюем, Пиер-Жозеф (1760–1807) — френски политически деец, лекар, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; станал противник на Робеспиер, участвувал в преврата на 9 термидор.

337

Сержан, Антоан-Франсоа, известен под името Сержан-Марсо (1751–1847) — френски художник и гравьор, член на Конвента и на Комитета на народната просвета, участвувал в основаването на Консерваторията; след преврата на 18 брюмер бил арестуван, емигрирал, живял в Италия.

338

Льобьоф — френски политически деец, член на Конвента.

339

„Льобьоф видя…“ — игра на думи: на френски „le bouf“ значи „волът“, а Льожандр бил касапин.

340

Томас Пейн (1737–1809) — американски политически деец, революционен демократ, публицист, пропагандирал идеите на Великата френска революция; преместил се във Франция и бил избран за член на Конвента.

341

Ровер, Жозеф (1748–1798) — френски политически деец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност, комисар на Конвента в провинцията; участвувал в преврата на 9 термидор; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

342

Шарлие, Луи-Жозеф (1754–1794) — френски политически деец, член на Конвента.

343

Талиен, Жак-Ламбер (1769–1820) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в Бордо, където се отдал на произволи и злоупотреби. За да избегне отговорността, преминал на страната на враговете на якобинската диктатура и спомогнал за преврата на 9 термидор.

344

9 термидор (27 юли 1794) — денят на контрареволюционния преврат, който сложил край на якобинската диктатура и довел до екзекутирането на вождовете на якобинците. Буржоазната контрареволюция, която започнала в този ден, е известна в историята под името термидорианска (юли 1794 — октомври 1795). След разпускането на термидорианския Конвент властта преминала към правителството на Директорията.

345

Камбасерес, Жан-Жак-Режи (1753–1824) — френски политически деец, член на Конвента; втори консул през времето на Консулството, архиканцлер при Империята, играл видна роля при създаването на кодекса на Наполеон.

346

Лапланш — френски политически деец, член на Конвента.

347

Тюрио дьо ла Розиер, Жак-Алексис (1753–1829) — френски политически деец, член на Конвента, участвувал при превземането на Бастилията, искал създаване на извънреден трибунал. Бил председател на заседанието на Конвента на 9 термидор, лишил Робеспиер от възможност да се защити.

348

Бурдон от Оаза, Франсоа-Луи (1751–1798) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, по-късно един от ръководителите на термидорианския преврат; член на Съвета на петстотинте. Съвременниците му го обвинявали, че е натрупал голямо богатство от спекулации. През 1797 бил арестуван за контрареволюционна дейност и заточен; умрял в заточение.

349

Файо — френски политически деец, член на Конвента, якобинец.

350

Таво, Луи-Жозеф (1767–1830) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Трибунала и на Законодателния корпус. След реставрацията на Бурбоните бил изгонен от Франция.

351

Верние — френски политически деец, член на Конвента.

352

Ревбел, Жан-Франсоа (1747–1807) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Директорията.

353

Бурбот, Пиер (1763–1795) — деец от Великата френска революция, ляв якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента във Вандея. След потушаването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт.

354

Гимберто — френски политически деец, член на Конвента.

355

Жар-Панвилие, Луи-Александър (1757–1822) — френски политически деец, депутат в Законодателното събрание, член на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте.

356

Льокарпантие, Жан Батист (1760–1828) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента и комисар на Конвента през периода на потушаването на Вандейския бунт.

357

Робержо, Клод (1753–1799) — френски политически деец, член на Конвента; след това член на Съвета на петстотинте, посланик на Франция в Хага, убит предателски от австрийците през време на конгреса в Ращадт, където се водели преговорите за мир между Франция и Австрия.

358

Льовасьор, Рене (1747–1834) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, автор на исторически мемоари, които Маркс използувал за статията „Борбата на якобинците с жирондинците“.

359

Ревершон, Жак (1746–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента. Бил председател на Якобинския клуб и секретар на Комитета на обществената безопасност. След преврата на 9 термидор се сближил с термидорианците.

360

Мор, Никола (1743–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в Шампан; след потушаването на въстанието през май 1795 г. се самоубил.

361

Бернар дьо Сент, Адриан-Антоан (1750–1819) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение; през 1795 г. арестуван; през 1816 г. изгонен от Франция.

362

Шарл Ришар — френски политически деец, член на Конвента от дясното крило на якобинците начело с Дантон.

363

Равнината — вж.бел., към стр. 170 за Блатото: Блатото — име, дадено на група депутати, които били мнозинство в Конвента. Блатото не се присъединявало към нито една от борещите се политически групировки, но вървяло след тази, която в даден момент била по-силна. Лидери на Блатото били Сиейес, Тибодо, Барас и др. Отначало те подкрепяли жирондинците, след това якобинците, а през периода на разцеплението на якобинския блок (март 1794 г.) — робеспиеристите; при термидорианския преврат преминали на страната на контрареволюцията. Името Равнината или Блатото било дадено поради това, че депутатите седели на долните пейки в заседателната зала.

364

Блатото — име, дадено на група депутати, които били мнозинство в Конвента. Блатото не се присъединявало към нито една от борещите се политически групировки, но вървяло след тази, която в даден момент била по-силна. Лидери на Блатото били Сиейес, Тибодо, Барас и др. Отначало те подкрепяли жирондинците, след това якобинците, а през периода на разцеплението на якобинския блок (март 1794 г.) — робеспиеристите; при термидорианския преврат преминали на страната на контрареволюцията. Името Равнината или Блатото било дадено поради това, че депутатите седели на долните пейки в заседателната зала.

365

Жерминал — седмият месец на републиканския календар (от 21 март до 19 април).

366

Дебри, Жан-Антоан дьо (1760–1834) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение; по-късно — член на Съвета на петстотинте; при Наполеон — префект.

367

Лаканал, Жозеф (1762–1845) — френски политически деец член на Конвента, а след това на Съвета на петстотинте; взел активно участие в създаването на литературните и научните учреждения, а също и в народната просвета.

368

Лантенас — френски политически деец, член на Конвента занимавал се с въпросите на началното обучение в училищата.

369

Ревелиер-Льопо, Луи-Мари (1753–1824) — френски политически деец, учен-ботаник, член на Учредителното събрание и на Конвента, близък на жирондинците; член на правителството на Директорията.

370

Гитон-Морво, Луи-Бернар, барон дьо (1737–1816) — виден френски химик; политически деец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение.

371

Мер — френски политически деец, член на Конвента.

372

Жан-Бон-Сент-Андре, Андре (1749–1813) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение.

373

Шап, Клод (1763–1805) — френски инженер и физик; създател на въздушния телеграф, задействувал за пръв път през 1793 г. между Париж и Лил.

374

Дюбойо — френски политически деец, член на Конвента; занимавал се с подреждането на архивите.

375

Коран Фюстие — френски политически деец, член на Конвента; разработвал проект за създаване на анатомически кабинет и музей по естествознание.

376

Гиомар — френски политически деец, член на Конвента; известен с това, че изработил план за речно корабоплаване и настоявал да се построи бараж на река Шелда.

377

Безар — френски политически деец, член на Конвента.

378

Рубенс, Петер-Паул (1577–1640) — велик фламандски художник.

379

Паганел, Пиер (1745–1826) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; автор на „Есе за френската революция“ (1810) и „Мемоари“.

380

Мило — френски политически деец, член на Конвента.

381

Рафрон дю Труйе, Никола (1723–1801) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор преминал на страната на реакцията.

382

Огюстен-Бон-Жозеф Робеспиер (1764–1794) — по-малък брат на Максимилиан Робеспиер, член на Конвента; екзекутиран след преврата на 9 термидор.

383

Фуседоар — френски политически деец, член на Конвента.

384

Бернарден дьо Сен-Пиер, Жак-Анри (1737–1814) — френски писател, автор на известния сантиментален роман „Пол и Виржини“ (1784), привърженик на идеите на Русо.

385

Лавиконтри, Луи-Тома (1746–1814) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение; след преврата на 9 термидор се отказал от политическа дейност.

386

Шатоньоф-Рандон, Александър-Пол, граф дьо (1757–1816) — френски политически деец, генерал, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност.

387

Гиарден, Луи (1758–1816) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента, комисар на Конвента в армията.

388

Телие — френски политически деец, член на Конвента.

389

Жантил — френски политически деец, член на Конвента.

390

Чарлз I (1600–1649) — английски крал от династията на Стюъртите, свален и екзекутиран през време на английската буржоазна революция.

391

Кромуел, Оливър (1599–1658) — водач на английската буржоазна революция, станал генерал през време на гражданската война. През 1653 г. бил провъзгласен за лорд-протектор и станал фактически диктатор на Англия, смазал народните въстания и действувал в интерес на буржоазията.

392

Банкал дез Исар, Жак-Анри (1750–1826) — френски политически деец, член на Конвента от фракцията „Блато“.

393

Албуис — френски политически деец, член на Конвента.

394

Занжиакоми — френски политически деец, член на Конвента.

395

Шайон — френски политически деец, член на Конвента.

396

Дюшател, Гаспар (1766–1793) — френски политически деец, член на Конвента, екзекутиран заедно с жирондинците.

397

Шенар, Нарбон и Валиер — прочути певци през време на революцията.

398

Базир, Клод (1764–1794) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, близък на десните якобинци начело с Дантон.

399

Армонвил, Жан-Батист, по прякор Червеният калпак (1756–1806) — деец от Великата френска революция, работник-тъкач, приятел на Марат, якобинец, член на Конвента.

400

Ламурет, Адриан (1742–1794) — френски политически деец, епископ, монархист, член на Законодателното събрание, известен с поетичната си реч, произнесена на 20 юни 7192 г. с цел да помири десните и левите. Речта имала въздействие, но същата вечер помирението било забравено. Оттук произлязъл и ироничният израз „целувката на Ламурет“.

401

Льоарди — френски политически деец, член на Конвента.

402

Барер, Барер дьо Виезак, Бертран (1755–1841) — френски политически деец и писател, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение, разделил се с Робеспиер поради възгледите си; след преврата на 9 термидор бил осъден на изгнание, но помилван.

403

Ораторията — политически клуб, обединяващ умерените либерали.

404

Лакло, Пиер-Шодерло дьо (1741–1803) — френски писател и офицер, автор на епистолярния роман „Опасните връзки“ (1782).

405

Еро дьо Сешел, Мари-Жан (1759–1794) — деец от Великата френска революция, два пъти председател на Конвента, член на Комитета на общественото спасение, автор на конституцията от 1793 г. Екзекутиран заедно с дантонистите.

406

Жюлиен — френски политически деец, член на Конвента.

407

Гамон, Франсоа-Жозеф — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, близък на жирондинците; заминал за Швейцария, за да избегне преследванията на якобинците; през периода на термидорианската реакция се върнал във Франция и отново заел мястото си в Конвента. През следващите години не играл голяма политическа роля.

408

Лалоа — френски политически деец, член на Конвента.

409

Гобел, Жан-Батист-Жозеф (1727–1794) — френски политически деец, близък на якобинците, член на Учредителното събрание; отрекъл се публично от епископския си сан; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал поради принадлежност към ебертистите.

410

Льоконт, Пиер (1745–1795) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в редица департаменти; убит по време на народното въстание през май 1795 г.

411

Феро, Жан (1764–1795) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента; убит през време на майското въстание от 1795 г.

412

Боаси д’Англа, Франсоа-Антоан (1756–1826) — френски политически деец, адвокат и писател, член на Учредителното събрание, председател на Конвента (1795); един от главатарите на термидорианската реакция; сенатор при Наполеон.

413

Братя Дюпра: Жан (1760–1793) — жирондинец, арестуван в екзекутиран, и Луи — монтаняр, скарал се с брат си, като го обвинил, че искал да посегне на живота му.

414

Принцеса Елизабет (1764–1794) — сестра на крал Луи XVI.

415

Одуен, Жан-Пиер (1764–1808) — френски политически деец публицист, якобинец, член на Конвента; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

416

Рюан, Пиер-Шарл (1750–1808) — френски политически деец, член на Конвента, якобинец; след това член на Съвета на петстотинте, а по-късно заемал различни административни и дипломатически постове.

417

Буонароти, Филип-Мишел (1761–1837) — френски революционер (роден в Пиза), съратник на Бабьоф, автор на „История на заговора на равните“ (1828).

418

„Кадет Русел държи речи“ — популярна песен на доброволците от 1792 г.

419

Модерантисти — привърженици модерантизма (политика на „умерените“) — така наричали жирондинците и другите представители на дясното направление.

420

Терористи — така контрареволюционерите наричали якобинците.

421

Прюнел дьо Лиер, Леонар-Жозеф (1748–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

422

Вилар, Ноел-Габриел-Люк (1748–1826) — френски политически деец, бивш епископ, отказал се от сана си през 1793 г., член на Конвента; при Наполеон станал сенатор.

423

Бутру, Лоран (1757–1816) — френски политически деец, член на Конвента, а по-късно член на Съвета на петстотинте.

424

Пти, Жан-Мартен, барон (1772–1856) — френски генерал, участник почти във всички войни през епохата на Великата френска революция и на Империята.

425

Тибодо, Антоан-Клер, граф дьо (1765–1854) — френски политически деец, член на Конвента, близък на фракцията „Блато“ взел участие в създаването на Гражданския кодекс.

426

„Монитьор“, т. XIX, стр. 81. — Бел.авт.

427

Сенека, Луций Аней (ок. 2 пр.н.е.–ок. 65 от н.е.) — древноримски философ и писател, възпитател на император Нерон, който го заподозрял, че участвува в заговор против него, и му заповядал да се самоубие.

428

Нерон (37–68) — римски император, отличил се със своята жестокост и подозрителност. Бунтът в армията го накарал да се самоубие.

429

Фокар — един от вождовете на вандейските бунтовници.

430

Нивоз — четвъртият месец на републиканския календар (от 21 декември до 19 януари).

431

Келти — древни племена от индоевропейската раса, обитавали Западна и Централна Европа; по-късно се разселили в Бретан, Белгия, Северна Испания, Англия, Ирландия, където се слели с тамошните народи; след покоряването на тези земи от римляните келтите се романизирали и загубили своя език, следи от който са се запазили най-вече в Бретан и Ирландия.

432

Камбиз — древноперсийски цар, син на Кир II Велики, управлявал от 529 до 521 г. пр.н.е., завоювал Египет, където сновал XXVII династия. Отличавал се с жестокост.

433

Друиди — келтски жреци.

434

Тевтат — главно божество на келтите, бог на войната.

435

Цезар, Гай Юлий (100–44 пр.н.е.) — държавник, пълководец и писател на древния Рим. В началото на политическата си дейност подкрепял програмата на демократическите групировки на робовладелската класа. Когато влязъл в състава на триумвирата, управлявал Галия, която напълно подчинил на Рим. След редица победи бил провъзгласен за пожизнен диктатор. Военната монархия на Цезар била диктатура на робовладелците. Цезар бил убит в резултат на заговор.

436

Жофроа Английски, Жофроа II (1158–1186) — бретонски херцог, син на английския крал Хенрих II.

437

Пиер Моклерк, Пиер дьо Дрьо (умрял през 1250) — бретонски херцог, вдигнал въстание против кралската власт, но накрая се подчинил на Луи IX. Участвувал в кръстоносния поход на Луи IX и бил взет в плен заедно с него.

438

Френският род Блоа — древен френски графски род, притежавал големи владения в Бретан; по-късно владенията на този род преминали към рода на херцозите Шатийон; последният потомък на този род продал владенията си на херцог Луи Орлеански (1391). При крал Луи XII територията Блоа била присъединена към земите на короната.

439

Монфор, Симон, граф Лейчестър (1208–1265) — английски политически деец, оглавил въстанието против Хенрих III, крал на Англия; управлявал Англия от 1263 до 1265 г.; при него бил създаден първият английски парламент, в който били допуснати представители на градовете.

440

Рене II, виконт дьо Роан (1550–1586) — представител на едно от най-старите аристократически семейства, участник в гражданските войни през XVI в., командувал войските на хугенотите в крепостта Ларошел.

441

Госпожа дьо Севинье, Мари дьо Рабютен-Шантал, маркиза дьо (1626–1696) — френска писателка, авторка на известните „Писма“, писани до дъщеря й и до други лица.

442

Троглодити — древни племена, живели в землянки и пещери.

443

Тайефер — един от вождовете на вандейските бунтовници.

444

Гуж-льо-Брюан — един от вождовете на вандейските бунтовници.

445

Куртиле-льо-Батард — един от вождовете на вандейските бунтовници.

446

Господин Жак — прякор на един от вождовете на вандейските бунтовници.

447

Шарл дьо Боарди — един от вождовете на вандейските бунтовници.

448

Бернар дьо Вилньоф — един от вождовете на вандейските бунтовници.

449

Шалбос — един от вождовете на вандейските бунтовници.

450

Шарл Плешивия, Шарл II Плешиви (823–877) — крал на Франция, водил с братята си война за разделяне на владенията на своя баща Луи Благочестиви. Вердюнският договор (843) дал на Шарл II Плешиви Западнофренското кралство (голяма част от съвременна Франция).

451

Боетиду — един от вождовете на вандейските бунтовници.

452

Том II, стр. 35. — Бел.авт.

453

Ален Ределер (Азли) — един от вождовете на вандейските бунтовници.

454

Сапино (1736–1793) — един от главните вождове на вандейските бунтовници, убит в бой; между ръководителите на бунта бил и неговият племенник Шарл-Анри дьо Сапино (1760–1829).

455

Виконт Сепо, Мари-Пол-Александър (1769–1821) — един от главните ръководители на вандейските бунтовници.

456

Тристан Отшелника — един от вождовете на вандейските бунтовници.

457

Абатът Берние — един от вождовете на вандейските бунтовници.

458

Форе — един от вождовете на вандейските бунтовници.

459

Нансиа — един от агентите на френската аристократическа емиграция в края на XVIII и началото на XIX в.

460

Мелине, Франсоа (1738–1793) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец.

461

Пюизе, том II, стр. 35. — Бел.авт.

462

Клефт — борец за свобода в Гърция, хайдутин.

463

Дюгесклен, Бертран (ок. 1315–1380) — френски пълководец произхождащ от бретонската аристокрация, герой през Стогодишната война.

464

Роже Мулиние — един от вождовете на вандейските бунтовници.

465

Шевалие дьо Бовилие — един от вождовете на вандейските бунтовници.

466

Вемпфан, Луи–Феликс, барон дьо (1744–1814) — френски генерал, конституционен монархист, командувал армията на жирондинците, воюваща против якобинците; претърпял поражение, избягал и се скрил до преврата на 18 брюмер.

467

Федералисти — име, дадено от якобинците на жирондинците за това, че последните търсели опора в провинцията в борбата си против якобинците и се стремели да отслабят политическата централизация на страната.

468

Лалозер — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец.

469

Горса, Антоан-Жозеф (1752–1793) — френски политически деец, член на Конвента, близък на жирондинците, борил се против якобинската диктатура; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

470

Мейан — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец.

471

Дюшател — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец.

472

Ахил — един от най-прочутите герои на древногръцките легенди. Герой от Троянската война, възпят в „Илиадата“; загинал от стрелата на Парис, която насочил Аполон.

473

Протей — в древногръцката митология морско божество, син на Нептун, притежаващо дар да пророкува и способност да мени външния си облик.

474

Вилхелм Тел — герой на народна швейцарска легенда от XIV в., селянин, който отказал да се поклони на шапката на австрийския ерцхерцог, окачена на площада на градчето Алторф. За това наместникът Геслер му заповядал да стреля в ябълка, поставена на главата на неговия син. Тел пронизал ябълката със стрела. Бил хвърлен в затвора, избягал и убил ерцхерцога.

475

Кимерия — древна страна на брега на Азовско море, населена с племена, завоювали през VII в. пр.н.е. Лидия (Мала Азия).

476

Сократ (470–399 пр.н.е.) — древногръцки философ, учението на когото стигна до нас в „Диалози“ на Платон и „Спомени“ на Ксенофонт.

477

Атрей — в древногръцката легенда микенски цар, мразещ своя брат Фиест. Той го поканил на пир, където поднасяли ястия, приготвени от убитите от него синове на Фиест. Боговете проклели Атрей и неговите потомци — Атридите.

478

Никола Рапен (1535–1608) — френски поет, един от управниците на Бретан, борил се за нейната независимост от кралската власт.

479

Франсоа дьо Лану, по прякор Желязната ръка (1531–1591) — френски капитан, участник в гражданската война през XVI в., борил се на страната на хугенотите. Автор на „Политически и военни речи“ (1585).

480

Plus quam civilia bella (лат.) — повече от гражданска война.

481

Велзевул — божество у древните финикийци; у християните — сатана.

482

Алкивиад (450–404 пр.н.е.) — атински генерал, ученик на Сократ, водач на демократическата партия, инициатор на военна експедиция против Сицилия (415). Обвинен в светотатство (разрушаване на статуи на Хермес), избягал в Спарта; след това помирил се с Атина. Убит по заповед на един от тираните.

483

Хирон — според древногръцката легенда кентавър, който бил възпитател на Ахил.

484

Орест — герой от Троянската война, убил майка си Клитемнестра, за да й отмъсти за убийството на баща си Агамемнон.

485

Ариман — гръцкото име на древноперсийския и зороастърския бог Анхра-Майуна, олицетворяващ злото, разрушителното начало.

486

Ормузд — гръцкото име на Ахурамазда, върховно божество, олицетворяващо принципа на доброто в религията на огнепоклонниците и в зороастърската религия на древна Персия, Средна Азия и Задкавказието.

487

Dolorosa (лат.) — Скърбящата.

488

Антиливан — планински масив между Сирия и Ливан.

489

Тиберий (42 пр.н.е. — 37 от н.е.) — римски император, който, съзнавайки своята непопулярност, се настанил на остров Капри (27 пр.н.е.) и управлявал оттам с голяма жестокост.

490

Шенонсо — замък от епохата на Възраждането, построен над река Шер.

491

Стил Мансар — архитектурен стил, свързан с имената на двама френски архитекти: Мансар, Франсоа (1598–1666) и Ардуен-Мансар, Жюл (1646–1708), първият архитект на Луи XIV; по негови проекти са построени редица известни здания в Париж и Версай.

492

Колбер, Жан-Батист (1619–1683) — френски държавен деец направил значителни преобразования почти във всички сфери на държавната дейност, активизирал вътрешната и външната политика на Франция.

493

Лувоа, Мишел Льотелие, сеньор дьо Шавил, маркиз дьо (1641–1691) — френски държавен деец, един от главните министри на Луи XIV, извършил реорганизация на френската армия.

494

Навкратийски — от Навкратис, гръцки град в древен Египет (VII в. пр.н.е.).

495

Свида (X в. от н.е.) — съставител на голям тълковен речник на гръцкия език, съдържащ собствени имена и изрази от античната и ранновизантийската писменост.

496

Казобон, Исаак (1559–1614) — швейцарски елинист и теолог, калвинист.

497

Кловис, Хлодвиг (465–511) — крал на франките, обединил различните племена, основател на франкската монархия, станал крал на цяла Галия; покровителствувал разпространението на католицизма, пръв от езическите крале приел католичеството.

498

Barnabus sanctus falcem jubet ire per herbam (лат.) — свети Варнава заповядал на сърпа да жъне тревата.

499

Грешка в книгата, липсва буква или букви. Може би „криза“. — Бел.кор.ел.изд. ckitnik. Проверено: http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/The_Works_of_Victor_Hugo_1000552491/641

500

Данте Алигиери (1265–1321) — велик италиански поет, роден във Флоренция, а умрял в Равена. Започнал да пише стихове още от юношеска възраст, в които възпявал любовта си към Беатриче и оплаквал ранната й смърт. Най-известното му произведение е „Комедия“, наречена „Божествена“, която се състои от три части: „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. В нея поетът разглежда въпроси на богословието, морала, историята, науката, политиката, естетическите понятия на епохата и т.н.

501

Вергилий, Марон Публий (70–19 пр.н.е.) — велик древноримски поет, автор на „Буколики“ („Пастирски песни“), на „Георгики“ („Поема за земеделието“) и на прочутата поема „Енеида“, в която се разказва за странствуванията на Еней след падането на Троя и за основаването на Римската държава.

502

Ал-Едризи (1099–1164) — арабски учен.

503

Московският „Апостол“ — има се предвид първата печатна книга в Русия „Апостол“, издадена от Иван Фьодоров през 1564 г.

504

Vox in deserto (лат.) — глас в пустиня.

505

Есхил (ок. 525–456 пр.н.е.) — древногръцки драматург, наречен „баща на трагедията“. Произхождал от знатен атински, род, израснал в Елевсина — стар религиозен и културен център на Атика. Взел участие във всички най-важни сражения през периода на гръцко-персийските войни, някои от които отразил в произведенията си.

506

Пиндар (ок. 518–442 пр.н.е.) — древногръцки поет, роден в Беотия. Особено известен с епиникиите си — тържествени хорови песнопения, предназначени за изпълнение при тържества, прославящи победителите и техния род.

507

Белона — богиня на войната в древноримската митология.

508

In daemone deus (лат.) — в демона бог.

509

Хекуба — героиня от „Илиадата“, съпруга на Приям; през време на Троянската война загубва мъжа си и почти всичките си деца.

510

Омир — легендарен поет на древна Гърция, считан за автор на епическите поеми „Илиада“ и „Одисея“. Античните биографии го представят като странствуващ сляп певец. Според преданията за честта да се нарекат родно място на поета са спорили седем града: Смирна, Хиос, Колофон, Саламин, Родос, Аргос и Атина. Източниците определят различно време на живота му от XII до VII в. пр.н.е. Прието е всичко, което е огромно, баснословно, необикновено по размери и сила, да се нарича „омировско“. Такива сравнения употребява на някои места и авторът на тази книга.

511

Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.

512

Евменида — в древногръцката митология евмениди са наричали ериниите (богините на отмъщението), тоест „благосклонни“ към разкаялите се грешници.

513

Сизиф — митологичен древногръцки цар, осъден от боговете заради неговите разбойничества и жестокости да търкаля в подземното царство след смъртта си към върха на планина един камък и да не може да го изкачи догоре, защото камъкът все падал надолу.

514

Луцифер — по-старото име на планетата Венера, зорница; в християнската митология — сатана, дух на злото.

515

Аса, Луи (1733–1760) — капитан в Овернския полк, пожертвувал се при една засада за честта на армията.

516

Евклид — прочут древногръцки математик, живял през царуването на Птоломей I (III в. пр.н.е.).