Доклад на малцинството

5

Идентификационната карта беше на името на Ърнест Темпъл, безработен електротехник, живеещ от ежемесечните държавни помощи. Този Ърнест имаше жена и четири деца някъде в Бъфало, а в сметката му имаше стотина долара. Мазната зелена карта му позволяваше да се придвижва свободно из цялата страна, без да има постоянно местожителство. Разбира се, на човек, който търси работа, му се налага да пътува много и често може да се окаже далеч от родния си дом.

Андертън изучи стандартното описание на Ърнест Темпъл, докато пътуваше през града в полупразния автобус. Очевидно и двете карти бяха направени специално за него, тъй като описанието съответстваше напълно. Той се замисли доколко ли съвпадат отпечатъците от пръстите и картата на мозъчната активност… те, разбира се, не могат да са идентични. Да, на външен вид документите са редовни, но ще свършат работа само при повърхностен оглед, но и това е по-добре от нищо.

Към документите имаше и десет хиляди в брой. Андертън прибра парите и картите в джоба си и едва сега обърна внимание, че на хартията, с която бяха увити доларите, имаше внимателно отпечатано послание. На пръв поглед то беше напълно безсмислено, затова Андертън объркано го прочете няколко пъти: „Наличието на МНОЗИНСТВО логически предполага наличието на МАЛЦИНСТВО“.

Най-накрая автобусът пристигна в предградията, разпрострели се на много мили наоколо. Евтини хотели, кръчми, полусрутени жилища, така и не възстановени след въздушните атаки. Андертън се надигна, за да слезе на първата автобусна спирка.

Няколко от останалите да седят пътници любопитно оглеждаха скъсаните му дрехи и кървящата рана на бузата, но вече му беше все едно.

Затова пък портиерът на мизерния хотел не се интересуваше от нищо, освен от бакшиша си. Андертън получи ключ без никакви въпроси, качи се на втория етаж и отвори вратата на тясната, тъмна, миришеща на плесен едноместна стая. С невероятно облекчение той незабавно заключи вратата и пусна завесите. Стаята беше миниатюрна, но чиста. Креват, гардероб, настолен календар, стол, лампа, радиоприемник с отвор за 25 цента.

Той пъхна четвърт долар в този отвор и тежко се стовари на кревата. Всички основни станции, разбира се, предаваха полицейската сводка. Избягал престъпник — това е невероятна сензация, нещо напълно екзотично. Сегашното поколение дори не е чувало за такова нещо. Публиката и журналистите виеха от възторг.

„… Този човек е използвал високото си служебно положение, за да се скрие преди обвиняващата го информация да попадне в ръцете на полицията. — Професионалният глас на диктора изразяваше благородно негодувание. — Притежавайки длъжностни приоритети, той първи е преглеждал постъпващите инфокарти и е използвал доверието, оказано му от народа, за да наруши обичайната процедура за откриване и арест. През цялото време, докато престъпникът е заемал поста комисар от полицията, той е арестувал много потенциално виновни личности, запазвайки по този начин живота на много невинни хора. Този човек на име Джон Елисън Андертън, е създал теорията, а след това и системата на предпрестъпността. Профилактиката на престъпленията се базира върху предварителното откриване и арест на потенциалните престъпници. Системата на Андертън работи върху основата на така наречените доклади, които идват от мутантите, способни да предвидят предстоящите събития. Тези трима ясновидци, чиято основна функция…“

Гласът на диктора заглъхна, когато Андертън влезе в миниатюрната баня и затвори вратата зад себе си. Той се съблече, пусна водата в мивката и започна внимателно да почиства засъхналата кръв от ранената си буза. Вече си беше купил марля, бинт, медицински спирт и всичко останало, което можеше да му потрябва, от аптеката на ъгъла. А утре сутрин ще си купи здрави и чисти, но задължително вече употребявани дрехи. Сега той е безработен електротехник, а не катастрофирал комисар от полицията.

Радиото в стаята продължаваше да бърбори, но Андертън го възприемаше само на подсъзнателно ниво. Стоейки пред потъмнялото спукано огледало, той загрижено оглеждаше и опипваше с пръст счупения си преден зъб.

„Корените на системата с тримата ясновидци се простират до компютърната практика в средата на нашия век. Как са проверявали резултатите от компютърните изчисления? С помощта на втори, напълно идентичен компютър, в който са се вкарвали същите начални данни. Но два компютъра не винаги са достатъчни. Ако получените от тях резултати не съвпадат, е невъзможно да се определи a priori кой от двата отговора е верен. Решението на този проблем се базира върху статистиката и се състои в това, че за проверка на резултатите от първите два компютъра се използва трети. По такъв начин се получава т.нар. «доклад на мнозинството». Ако резултатите на два от тези три компютъра съвпадат, именно този отговор се счита за верен, а другия — за грешен. Според статистическите данни е много малко вероятно два компютъра да дадат един и същи грешен резултат…“

Андертън трепна и се втурна обратно в стаята, изпускайки кърпата на пода. Треперейки от вълнение, той се наведе над радиоприемника, за да не изпусне нито една дума.

„…Затова обикновено се използват трима мутанти. Единодушието и на тримата е желателен, но рядко достижим феномен, както обясни изпълняващия длъжността комисар на полицията Едуард Уитлър. Много по-често аналитиците получават общ доклад от двама ясновидци плюс така наречения «доклад на малцинството» от третия мутант, който често се нарича «особено мнение», и се отклонява от другите по някои параметри, най-често по време и място на престъплението, а така също и по някои второстепенни детайли. Това явление добре се обяснява от теорията за «мултивариантно бъдеще». Ако съществуваше само един път, по който времето ни води в бъдещето, ние не бихме могли да променим това бъдеще, дори с информацията, получена от ясновидците. Но успешната работа на агенцията по предпрестъпност доказва…“

От възбуда той не можеше да стои на едно място. Доклад на мнозинството! Значи само две маймунки са дали информацията, записана на картичката, обвиняваща комисаря Андертън. В това е и смисълът на посланието, което откри в пакета с пари и документи.

Ами докладът на малцинството? Какво е станало с информацията, постъпила от третия мутант? Очевидно неговото „особено мнение“ не е било отчетено…

Той погледна часовника си и видя, че вече минава полунощ. Пейдж отдавна си е заминал и няма да се върне в „маймунарника“ до сутринта. Шансът беше малък, но си струваше да опита. Може би Пейдж ще се съгласи да прикрие бившия си началник… Ако откаже, всичко е свършено.

Само докладът на третия мутант можеше да оневини бившия комисар на полицията Андертън.