Двадесет спомена

15. УНАСЛЕДЕНИ ДАРБИ.

Николай погледна момичето със старомодните очи.

— Моят шеф по безопасността ми даде досието, в което са записани криминалните ви деяния — каза й той. — Нарушаване на авторското право, организирани грабежи, заговор за ограничение на търговията. На колко години сте всъщност?

— На четирийсет и четири — отговори му момичето. — Ами вие?

— Към сто и десет. Трябва да проверя в архивите. — Нещо във вида на това момиче го смущаваше. — Откъде имате тези древни очи?

— На майка ми са. Наследила съм ги. Но вие, разбира се, сте Преобразуван. Не бихте могли да знаете какво е това майка.

— Напротив — отвърна й Николай. — Мисля, че познавах майка ви. Беше ми жена. След смъртта й аз ви създадох чрез клониране. Предполагам, че това деяние ме прави… забравил съм думата.

— Баща.

— Точно така. Очевидно е, че сте наследили търговския й нюх. — Той отново прегледа личното й досие. — Имате ли нещо против да прибавите още едно престъпление — многобрачието, към останалите?

…Психически лабилните също могат да свършат работа. Ограничението на търговията показва различно лице на близкия видеоекран. Някое и друго откритие по въпроса за смисъла на битието. Твоето лично досие не му излиза от ума. Изпъкналото му чело не може да побере система данни…