Настъпи денят, когато Николай видя за първи път човек от расата на Механичните. Той беше дипломат и търговски представител, установил се в поселището, обитавано от народа на Николай. Николай и още няколко деца от детските ясли си играеха в коридора, когато дипломатът, накуцвайки, мина край тях. Единият му крак бе повреден и ритмично пощракваше и бръмчеше. Приятелят на Николай, Алекс, закуцука като него. Изведнъж мъжът се обърна към тях, а пластмасовите му очи се разшириха.
— Генетични отрепки — изръмжа Механичният. — Мога да ви купя и да ви продам или да ви накълцам на парченца. Вашите писъци ще са като музика за слуха ми.