Двадесет спомена

17. ТРЕПТЯЩА СТЕНА.

Николай се обърна към трептящите екрани на мониторите, заели цялата стена.

— Вече остарявам — каза той. — Здравето ми е запазено — имах късмет с избора на програмите за дълголетие — ала ми липсва някогашната дързост. Загубил съм гъвкавостта си, проницателността си. А и районът се разрасна твърде много, вече не мога да се справям с всичко. Нямам друг избор, освен да се оттегля.

Той внимателно наблюдаваше лицата на екраните, за да не пропусне и най-малкото ответно потрепване. През своите двеста години живот бе усвоил изкуството да чете по изражението на лицата. Уменията, които владееше, бяха останали непокътнати — угаснала бе само искрата на волята. Неочакваното му изявление бе разбило маската на сдържаност и лицата на членовете на Управителния съвет сякаш пламтяха от честолюбие и алчност.