Двамата веронци

ПЪРВА СЦЕНА

Верона. На градския площад.

Влизат Валентин и Протей2.

ВАЛЕНТИН

Не ме възпирай, мили ми Протей —

младежите, отрасли у дома си,

във разума остават сиромаси

и да не бяха те сковали тук

очите на любимата девойка,

аз бих те убедил да дойдеш с мене

и видиш чудесата на света

наместо като охлюв, свил се вкъщи,

да похабиш най-златните си дни

в безличен мързел. Но понеже любиш,

люби и в любовта бъди щастлив,

тъй както бих желал и аз да бъда,

щом чуя сам любовната присъда!

ПРОТЕЙ

И тръгваш, значи? Сбогом, Валентине!

За мен спомни си, щом съгледаш нещо

забележително, и съучастник

усещай ме във всеки миг на радост,

а при опасности — ако се случат —

осланяй се на жарките молитви,

които твоят ходатай духовен

безспирно ще отправя към небето!

ВАЛЕНТИН

Четейки ги в любовните си книги!

ПРОТЕЙ

В любимата си книга!

ВАЛЕНТИН

Таз, в която

Леандър3, за да среща свойта мила,

със плуване пресича Хелеспонта?

Хе, плитък разказ за дълбоки чувства!

ПРОТЕЙ

И Хелеспонта — плитък? Според мене

морето ти се вижда до колене!

ВАЛЕНТИН

А ти си уж във любовта до гуша,

но предпазливо си стоиш на суша!

ПРОТЕЙ

На суша ли? Не се шегувай с мене!

ВАЛЕНТИН

Добре тогаз: на сухо!

ПРОТЕЙ

Аз — на сухо?

ВАЛЕНТИН

А според теб какво е да купуваш

презрение с въздишки, хладен поглед —

със стонове, едничък весел миг —

със двайсет тягостни безсънни нощи;

успееш ли — да бъде спорна радост,

пропаднеш ли — безспорно да е мъка,

а и във двата — случая безумство?

ПРОТЕЙ

По тоя път ти луд ще ме изкараш!

ВАЛЕНТИН

По твоя път ти май ще станеш луд!

ПРОТЕЙ

Разправяй се със любовта, не с мен!

ВАЛЕНТИН

Но ти от нея си опитомен,

а който с господарка е такава,

не може за разумен да минава.

ПРОТЕЙ

Възможно, но писателите казват,

че както червеят подбирал само

най-редки пъпки, тъй и любовта

живеела във умове избрани.

ВАЛЕНТИН

Но казват при това, че както той

увреждал най-избързалите пъпки,

страстта и тя, докарвайки до лудост

недоукрепналите умове,

убивала цъфтежа им в зародиш,

а с него и надеждите за плод.

Но що съм седнал ум на теб да давам,

поклоннико на чувствата безумни? —

На пристана4 баща ми вече чака,

да ме изпрати във далечен път!

Прощавай!

ПРОТЕЙ

Не, и аз ще те изпратя.

ВАЛЕНТИН

Не, драги мой, сега да се простим!

И непременно ми пиши в Милано

за своите успехи в любовта,

а също и за всичките неща,

които тук без мене ще се случат.

И аз ти давам дума, че ще пиша.

ПРОТЕЙ

Дано Милано ти дари сполука!

ВАЛЕНТИН

А твоята да те намери тука!

Излиза.

ПРОТЕЙ

Той гони слава, а пък аз — любов.

Приятел жертва той по неин зов,

а аз бих жертвал зарад любовта

приятелите, себе си, света!

Ти, Джулия, така ме промени,

заради теб от толкоз вече дни

не слушам разум, за света нехая,

от мисли крея, в блянове витая!

Влиза Скок.

СКОК

Простете, господине, но не сте ли

видели господаря ми?

ПРОТЕЙ

Току-що

се разделихме. Вече е на кея.

СКОК

И, значи тъй — зарязал си лакея?

Сега в Милано как ще стигна сам?

Какъв овен съм, само аз си знам!

ПРОТЕЙ

С овчарите се случва всеки ден

да дирят някой рогльо заблуден.

СКОК

Излиза, че според вас господарят

ми е овчар, а аз съм му овена?

ПРОТЕЙ

Една догадка най-проникновена…

СКОК

Тогава моите рога са и негови!

ПРОТЕЙ

…и едно чисто овнешко заключение!

СКОК

Значи, настоявате, че съм овен?

ПРОТЕЙ

Точно. И че господарят ти е овчар.

СКОК

Това не е вярно и аз мога да го опровергая!

ПРОТЕЙ

Пък аз мога да го докажа!

СКОК

Нали овчарят дири овена, а не овенът — овчаря? Аз диря господаря си, не той — мене. Значи, не съм овен.

ПРОТЕЙ

Да, но овенът тича след овчаря за храна, а не обратното. Ти също тичаш след господаря си за заплата, а не той след тебе. Значи, си овен. Сега, вярвам, всичко ти е ясно от „А“ до…

СКОК

До „Бе-е-е!“

ПРОТЕЙ

Добре изблеяно! Само че кажи още нещо: предаде ли писмото ми на синьора Джулия?

СКОК

Да, господине. Заблуденият овен даде писмото ви на блудната овчица, но тя, овчата му блудница, нищо не ми даде!

ПРОТЕЙ

Пасището не е за овни като тебе.

СКОК

А вие какво чакате? Аз да бях, вместо да пасувам, вече да съм го опасъл.

ПРОТЕЙ

Кошара за такива опасни тревопасни!

СКОК

Не искам кошара — искам да си шаря.

ПРОТЕЙ

Не обичаш оградите, а?

СКОК

Наградите ли, господине? Как да не ги обичам! А вашата любима нищо не ми даде, като й занесох писмото ви!

ПРОТЕЙ

Какво ти каза?

СКОК

Кимна.

ПРОТЕЙ

Как кимна?

СКОК

Както й скимна.

ПРОТЕЙ

От горе на долу?

СКОК

И от долу на горе!

ПРОТЕЙ

Слушай, внимавай, ще отнесеш нещо!

СКОК

Аз отнесох писмото ви и каква полза? Нищо вече не ща да отнасям!

ПРОТЕЙ

Бога ми, имаш бърз ум!

СКОК

Бърз-бърз, пък не може да стигне бавната ви кесия!

ПРОТЕЙ

Хайде, какво каза тя? Отвори си устата!

СКОК

Ако и вие си отворите кесията, та моите новини и вашето, дето звъни, да се разминат във въздуха и едновременно да стигнат до получателите си.

ПРОТЕЙ

Добре, дръж за труда ти!

Дава му монета.

Е, какво каза тя?

СКОК

Правичката да ви кажа, господине, работата май трудно ще стане.

ПРОТЕЙ

От какво извади това заключение?

СКОК

От това, че нищо не извадих от нея: щом тя не даде петак за писмовния израз на душата ви, значи, че пет пари не дава за самата нея. Изглежда, че сърцето й е твърдо като стомана, затова пращайте й елмази — само елмазът надвива стоманата!

ПРОТЕЙ

И нищо ли не каза?

СКОК

Нищо. Даже не каза колкото вашето: „Дръж за труда ти!“ Защото и на вас парите ви се свидят, както свидетелства това нещастниче тук; така че си носете в бъдеще посланията сам; а пък аз ще отнеса вашите поздрави на моя господар!

Излиза.

ПРОТЕЙ

Върви закриляй кораба, защото

той всички бури ще издържа твърд,

додето носи тебе, на когото

въжето е предсказаната смърт!

Друг пратеник ще диря. Мойта мила

навярно при вида на тоз овен

писмото ми не е удостоила

със капчица симпатия към мен!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Верона. В градината пред дома на Джулия.

Влизат Джулия и Лучета.

ДЖУЛИЯ

И, значи, ти, Лучета, ме съветваш

да падна във властта на любовта?

ЛУЧЕТА

Съзнателното падане, госпожо,

ни пази от пропадане по-лошо.

ДЖУЛИЯ

А между тез, които ме ухажват,

на тебе кой най-много ти харесва?

ЛУЧЕТА

Избройте ми ги пак и ще ви казвам

оценките на простия си разум.

ДЖУЛИЯ

Да почнем с кавалера Флоримонд5.

ЛУЧЕТА

Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,

но не за мене, ако бях на вас!

ДЖУЛИЯ

Как гледаш на Меркацио тогава?

ЛУЧЕТА

Така: че е богат, ала не става!

ДЖУЛИЯ

А за Протей бих искала да знам.

ЛУЧЕТА

О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…

ДЖУЛИЯ

Защо смути те неговото име?

ЛУЧЕТА

Защо ли? О, кой дявол съблазни ме

да дрънкам със такава свобода

за тези благородни господа?

ДЖУЛИЯ

Ала защо спря тъкмо на Протей?

ЛУЧЕТА

Защото превишава много всички,

които изброихте!

ДЖУЛИЯ

А с какво?

ЛУЧЕТА

Със туй, че мойто женско естество

му даде мигом своята награда.

Допада ми, защото ми допада!

ДЖУЛИЯ

И да си дам ръката на Протея?

ЛУЧЕТА

Ако държите мъничко на нея.

ДЖУЛИЯ

А тъкмо той най-слабо ме привлича!

ЛУЧЕТА

Но точно той най-силно ви обича!

ДЖУЛИЯ

Не, той мълчи, такива аз не ща!

ЛУЧЕТА

Покрита жар по топли във пещта!

ДЖУЛИЯ

Не, който люби, винаги говори.

ЛУЧЕТА

Но истинската обич не дърдори!

ДЖУЛИЯ

А аз отде да знам,

когато той е ням?

ЛУЧЕТА

Щом трудността е там,

вземете туй, мадам!

ДЖУЛИЯ

Какво е туй писмо?

ЛУЧЕТА

Ще каже то само!

ДЖУЛИЯ

Не, ти кажи! На тебе кой го даде?

ЛУЧЕТА

На Валентин лукавият лакей,

но писал го е май синьор Протей.

Скок срещна ме и взех писмото аз,

от ваше име и заради вас.

ДЖУЛИЯ

Тъй, значи! Виж я, сводницата млада!

С бележки тайни и със шушу-мушу

ще застрашаваш моята невинност!

Не те е срам! Занятие достойно,

а ти за него пък достойна двойно!

Върни това, на който го е писал,

или сама не ми се връщай вкъщи!

ЛУЧЕТА

За моята услуга ми се пада

не мъмрене, а инаква награда!

Изпуска писмото на земята.

ДЖУЛИЯ

Върви, не искам да те виждам тук!

ЛУЧЕТА

Добре! Додето ум ви дойде друг!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Да бях поне надникнала във него!

Но срам ме е обратно да я викна

и да я моля да извърши туй,

зарад което току-що гълчах я!

Глупачката! Защо не ме накара

да го отворя — знае се отдавна,

че женско „не“ не е дотам беда,

защото често означава „да“.

Какви ги прави любовта! Фу, фу!

Като дете бавачката си драска,

а подир боя моли я за ласка!

Как строго смъмрих милото момиче,

когато то тъй много ме зарадва;

как учех челото си да се мръщи,

когато бе сърцето ми в усмивки!

Сега ще трябва да й искам прошка

за глупостта си… Хей, Лучета!

Влиза отново Лучета.

ЛУЧЕТА

Моля?

Желаете ли нещо, господарко?

ДЖУЛИЯ

Не е ли време вече за обяд?

ЛУЧЕТА

Нима ви трябва и трапеза друга,

като ядете своята прислуга

по всяко време?

Вдига писмото от земята.

ДЖУЛИЯ

Стой! Какво е то?

Какво там вдигна?

ЛУЧЕТА

Нищо!

ДЖУЛИЯ

А защо

наведе се тогава?

ЛУЧЕТА

Зарад тази

изпусната хартийка.

ДЖУЛИЯ

И на нея

ти казваш „нищо“?

ЛУЧЕТА

Нищо е за мен,

понеже не засяга моя милост.

ДЖУЛИЯ

Тогава нека там да си лежи!

ЛУЧЕТА

Да са лъжи? Не, то е чиста правда!

ДЖУЛИЯ

Поемка някаква от твой поклонник!

ЛУЧЕТА

Да. Бих желала да му я изпея,

но намерете съпровод към нея!

ДЖУЛИЯ

Не, по-добре изпей му я самичка

по музиката на „Любовен лек“6!

ЛУЧЕТА

„Любовен лек“ за нея не отива —

не лек, а много тежък е мотива!

ДЖУЛИЯ

Ако е тъй, ще иска втори глас.

ЛУЧЕТА

Разбира се! Започвайте тогаз!

ДЖУЛИЯ

Защо не ти?

ЛУЧЕТА

Височко е за мен.

ДЖУЛИЯ (взема писмото)

Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!

ЛУЧЕТА

Не, моля ви се, запазете тона!…

Джулия й удря плесница.

О, тази нота беше много горе!

ДЖУЛИЯ

Така ли!

ЛУЧЕТА

Да, тя просто изпищя!

ДЖУЛИЯ

А таз? Дали е по-приятна тя?

Настъпва я.

ЛУЧЕТА

Не, тя пък беше прекалено ниска!

ДЖУЛИЯ

Разбирам! Значи, още ти се иска?

ЛУЧЕТА

Но аз го правя за синьор Протея!

ДЖУЛИЯ

Пък аз брътвежа му ще разпилея!

Скъсва писмото.

Не пипай там! И още тук се мае!

Парченцата на място остави!

ЛУЧЕТА (встрани)

На туй писмо гневи се, а мечтае

до утре второ да я разгневи!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Поне да бях наистина сърдита!

О, пръсти зли, разкъсали тез думи,

които ви облъхнаха с любов!

Оси, които смучете нектара,

а след това избивате пчелите,

които са го сбирали! Целувам

с молба за прошка всяко дребно късче!

Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,

ужасна Джулия, аз твойте букви

ще хвърля върху каменните плочи

и гордостта им ще потъпча с крак!

А туй какво е, скъсано в средата?

„Любовно нараненият Протей“!

О, скъпото ми наранено име,

леглото болнично на мойта пазва

ще те приеме, за да те лекува,

но най-напред устата те целува,

за да открие раната ти. Боже,

тук има пак „Протей“!… И тук „Протей“!…

Горкичкият!… О, ветре лек, недей

да вееш силно, да сбера отново

нещастните му буквички!… Не тези

на мойто име! Тях ужасен вихър

да ги издигне на възбог и пръсне

във кипналото пенесто море!

Но гледай, гледай — неговото име

до моето! „Злочестият Протей

до сладката му Джулия“! О, не!

Ще скъсам свойто!… Не, ще го оставя!

Сърце не дава да ги разделя —

ще сгъна листчето, да се прегърнат!

Целувайте се, карайте се двете,

правете, милички, каквото щете!

Влиза отново Лучета.

ЛУЧЕТА

Госпожице, обядът е готов.

Баща ви чака.

ДЖУЛИЯ

Да вървим тогава!

ЛУЧЕТА

А тези тъй ли ще останат тука,

да сплетничат?

ДЖУЛИЯ

Вдигни ги, ако искаш,

понеже са ти толкоз симпатични!

ЛУЧЕТА

Симпатия аз нямам, но си патя

заради вас…

Събира късчетата.

Тъй. Всички ги събрах.

ДЖУЛИЯ

Да, виждам, че грижовна си към тях!

ЛУЧЕТА

Вий виждате, мадам, но и Лучета

да знаете, че вижда с тез очета!

ДЖУЛИЯ

Добре, добре, ще тръгнеш ли най-сетне?

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Верона. В дома на Антонио.

Влизат Антонио и Пантино.

АНТОНИО

Кажи, Пантино, за какво със брат ми

беседвахте тъй дълго в манастира?

ПАНТИНО

За вашия Протей.

АНТОНИО

Какво той каза?

ПАНТИНО

Той чуди се, че вие го търпите

да пропилява младостта си вкъщи,

когато други не тъй знатни хора

изпращат синовете си в чужбина;

кой — щастие военно да печели,

кой — острови да дири из морята,

кой — висшите науки да постига;

той мисли, че Протей би преуспял

във всяко от тез поприща различни

и каза ми да настоя пред вас

във къщи вече да не го държите,

та старостта му да не се разкайва,

че младостта му свят не е видяла.

АНТОНИО

Ти няма за какво да настояваш: таз

мисъл ме измъчва вече месец.

Така си е, той времето си губи

и няма ум и дарби да развие,

не бъде ли напътстван и изпитван

във школата богата на света:

в труд само сбира опитност човек

и в бързия летеж на своя век!

Ала кажи: къде да го изпратя?

ПАНТИНО

Навярно чули сте, че неотдавна

приятеля му Валентин постъпи

на служба при миланския владетел?

АНТОНИО

Да, чух.

ПАНТИНО

Пратете и сина си там!

При двора той в турнири ще участва,

ще чува думи на изящни хора,

ще усвои цял ред изкуства, нужни

за неговата младост и дворянство.

АНТОНИО

Добър съвет! И колко ми харесва

ще ти докаже начинът, по който

ще го последвам: син ми ще замине

при първата възможност за Милано!

ПАНТИНО

Узнах, че Дон Алфонсо утре рано

натам повеждал цял отряд велможи

със намерението да предложи

услугите си рицарски на Дука.

АНТОНИО

Протей ще тръгне с тях! Удобна слука!

Но ето го! Сега ще му го кажа!

Влиза Протей.

ПРОТЕЙ

О, сладък час! О, сладки редове!

О, почерк — изразител на сърцето!

О, клетва мила — залог на честта!

О, само нашите бащи да искат

да подпечатат чистите ни чувства!

О, дивна Джулия!

АНТОНИО

Добрутро, синко!

Какво е туй писмо?

ПРОТЕЙ

Това ли, татко?

Два реда с поздрави от Валентин.

Един приятел общ ми ги донесе.

АНТОНИО

Я дай го тук, да видя новините!

ПРОТЕЙ

Но в него, татко, няма новини.

Разказва само, че живял приятно,

че бил обсипан с милости от Дука,

и кани ме при него да съм идел

и споделил щастливата му участ

АНТОНИО

А как отнасяш се към таз покана?

ПРОТЕЙ

Като поставям бащината воля

над волята на първия приятел.

АНТОНИО

Във твоя случай тези две съвпадат.

А ти познаваш нрава на баща си —

щом нещо иска, иска го и край!

Реших известно време да прекараш

със Валентин във свитата на Дука.

Каквото той от къщи получава,

това ще получаваш ти от мен.

Бъди готов да отпътуваш утре

И не извъртай! Твърдо съм решил!

ПРОТЕЙ

В тъй кратък срок едва ли ще успея —

поне с ден-два поотложете, татко!

АНТОНИО

Ако остане нещо, ще го пратим

отделно подир теб, но утре тръгваш.

А ти, Пантино, помогни, по-бърже!

да стегнем този господин за път!

Излиза, следван от Пантино.

ПРОТЕЙ

Решил от огъня да се избавя,

в морето скочих и сега се давя.

Че Джулия ми пише, скрих нарочно,

боейки се за нашата любов,

а ето че по този повод точно

аз сам изтеглих жребия суров.

О, как напомня утрото любовно

несигурната слава на Април —

едва проблесне слънцето гальовно

и вече облак чер го е закрил!

Влиза отново Пантино.

ПАНТИНО

Синьор Протей, баща ви вече вика,

а вие го познавате поне!

ПРОТЕЙ

Да, ида!… Подчинява се езика,

но, ах, сърцето вика: „Не и не!“

Излизат.