Двамата веронци

ПЪРВА СЦЕНА

В гора край границите на Мантуа.

Влизат неколцина Разбойници.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Нащрек, приятели! Пристига пътник!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

И десет да са, хвърляй се без страх!

Влизат Валентин и Скок.

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Там стой на място и парите давай

или ще легнеш, за да си ги вземем!

СКОК

Закъсахме я, господарю! Тези

разбойници ще ни светят маслото!

ВАЛЕНТИН

Приятели!…

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

По-точно: врагове!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Мълчете там!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Изглежда честен мъж!

ВАЛЕНТИН

Послушайте, аз нямам що да губя —

съдбата беше срещу мен враждебна:

каквото имам — всичко е на мен!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Къде си се запътил?

ВАЛЕНТИН

Към Верона.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

А откъде си тръгнал?

ВАЛЕНТИН

От Милано.

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

А дълго време ли живял си там?

ВАЛЕНТИН

Шестнайсет месеца, но още дълго

останал бих, ако не бях прокуден.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Какво? Нима изгнаник си и ти?

ВАЛЕНТИН

Да, точно тъй.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

А за какво?

ВАЛЕНТИН

За нещо,

което с разкаяние признавам:

убих човек, макар при равни сили,

без подлости, във рицарски дуел.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Тогава си невинен. И какво?

В изгнание за тази дреболия?

ВАЛЕНТИН

И мисля, че присъдата ми беше

не много строга.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Знаеш ли езици?

ВАЛЕНТИН

На младост бях щастлив да ги изуча —

без тях в чужбина щях да съм нещастен!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Заклевам се в обръснатото теме

на шишкавия Робинхудов поп21,

от него става главатар за нас!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Май тъй ще е… Две думи, господа!

СКОК

Да тръгнем с тях! Това са според мене

по-доблестни крадци от много други!

ВАЛЕНТИН

Мълчи, глупако!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

А на какво разчитате в живота?

ВАЛЕНТИН

На своята звезда!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Тогава знайте,

че има между нас и хора знатни,

изхвърлени зарад младежки буйства

от обществото. Аз самият бях

изгонен от Верона за това, че

ме пипнаха при опит да открадна

една девойка от рода на Дука.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Пък аз напуснах Мантуа, защото

във миг на гняв намушках едного.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

И аз попаднах тук за дреболия.

Но на въпроса: своите вини

разказахме ви, за да разберете

защо извън законите живеем,

понеже виждаме ви надарен

с приятна външност и от вас узнахме,

че знаете езици, пък човек

с такива точно качества ни трябва.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Освен това и вие сте изгнаник

и затова ви каним най-любезно

за главатар на нашата дружина.

Какво ще кажете, нима не щете

да извлечете от бедата полза

и с нас да заживеете на воля?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

Е, хайде! Казвай! Щеш или не щеш?

Ако едничко „да“ произнесеш,

на теб ний всички ще се подчиним

като на вожд или на крал любим!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

А отказа ти ще ти струва смърт!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

За да не казваш, че си ни отказал!

ВАЛЕНТИН

Добре, приемам! Ще живея с вас:

но при условие, че никой няма

да изнасилва дами беззащитни

и да краде грошове от бедняци!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

От тези подлости и ний страним.

Вървете подир нас да ви покажем

къде съкровището ни се крие —

то ваше е, тъй както сме и ние!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Милано. Пред двореца на Дука.

Влиза Протей.

ПРОТЕЙ

Доскоро само лъгах Валентин,

а вече трябва Турио да мамя

и под предлог, че препоръчвам него

за своята любов да правя път!

Но Силвия е толкоз чиста, строга,

че няма никога да се подкупи

със дарове без стойност като моите:

щом само спомена за вечна вярност,

кори ме за невярност към другаря,

а щом се закълна, че я обичам,

клейми ме, че погазвам друга клетва.

И въпреки насмешките й чести,

аз предан съм й като ловно куче

и колкото по пъди ме, по-силно

въртя покрай полата й опашка!…

Но оня вече иде и ще трябва

на нощната му песен да пригласям!

Влиза Турио, следван от Свирачи.

ТУРИО

О, вий сте се промъкнали пред нас?

ПРОТЕЙ

Синьоре, обичта ни се промъква,

където я възпират!

ТУРИО

Обичта ви?

Нима обичате и вий наблизо?

ПРОТЕЙ

Разбира се, щом виждате ме тук.

ТУРИО

Вий — Силвия?

ПРОТЕЙ

Да, нея… зарад вас.

ТУРИО

Тогаз благодаря ви зарад нея…

Е, господа, настройвайте! И живо!…

Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

ХАЗАИНЪТ

Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

ДЖУЛИЯ

Защото не ми е весело, хазаино.

ХАЗАИНЪТ

Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

ДЖУЛИЯ

Но дали ще мога и да го чуя?

ХАЗАИНЪТ

Разбира се!

ДЖУЛИЯ

Тогаз не ми трябва друга музика!

Музика.

ХАЗАИНЪТ

Шшшт! Слушай!

ДЖУЛИЯ

Не го виждам! Между тях ли е?

ХАЗАИНЪТ

Да. Но тихо, да ги чуем!

ХАЗАИНЪТ

Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?

ДЖУЛИЯ

Не, музикантът.

ХАЗАИНЪТ

Защо, какво му има?

ДЖУЛИЯ

Много е фалшив!

ХАЗАИНЪТ

Да не са му лошо настроени струните?

ДЖУЛИЯ

Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.

ХАЗАИНЪТ

Виждам, имаш нежно ухо.

ДЖУЛИЯ

Не, той има грубо сърце!

ХАЗАИНЪТ

Изглежда не обичаш песните?

ДЖУЛИЯ

Никак, когато са на два гласа!

ХАЗАИНЪТ

Но как леко изменяше съпровода!

ДЖУЛИЯ

Тъкмо тези измени най ме дразнят!

ХАЗАИНЪТ

Значи искаш всички да свирят едно и също?

ДЖУЛИЯ

Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?

ХАЗАИНЪТ

Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.

ДЖУЛИЯ

А къде е този Ланс?

ХАЗАИНЪТ

Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.

Музиката спира.

ДЖУЛИЯ

Тихо! Да се скрием! Разотиват се!

Отдръпват се.

ПРОТЕЙ

Бъдете, синьор Турио, уверен,

че аз ще зная да я увещая!

ТУРИО

А после с вас къде ще се намерим?

ПРОТЕЙ

При моста на свети Григорий.

ТУРИО

Сбогом!

Излиза, следван от Свирачите.

Горе се появява Силвия.

ПРОТЕЙ

Госпожо, приемете моя поздрав!

СИЛВИЯ

Благодаря за песента, но, моля,

кажете: кой сте?

ПРОТЕЙ

Този, чийто глас

вий бихте разпознавали сред други,

да знаехте как предано е вам

сърцето му!

СИЛВИЯ

Синьор Протей?

ПРОТЕЙ

Ваш роб!

СИЛВИЯ

Какво желаете?

ПРОТЕЙ

Да угодя

на вашите желания!

СИЛВИЯ

Отлично —

на първото от тях ще угодите,

като веднага идете да спите!

Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,

нима ме мислиш толкова суетна,

та се надяваш, че ще ме подкупиш

с ухажването си, когато зная,

че клел си се тържествено на друга?

Върви при нея и моли за прошка,

а колкото до мене, аз кълна се,

пред бледата царица на нощта23:

тъй чужди са ми твоите молби,

че зарад тях дълбоко те презирам

и чудя се на себе си как още

съм седнала да губя време с теб!

ПРОТЕЙ

Признавам, че обичах една дама,

но тя е мъртва!

ДЖУЛИЯ (настрани)

Ако питат мен,

аз мисля, че не съм все още в гроба!

СИЛВИЯ

И мъртва да е, Валентин е жив,

а той ти е приятел и ти знаеш,

че сме сгодени! Как не те е срам,

когато няма го, да ме задиряш!

ПРОТЕЙ

Отнейде чух, че бил умрял и той.

СИЛВИЯ

И аз тогава мъртва съм, защото

сърцето ми ще бъде в гроба с него!

ПРОТЕЙ

О, позволете ми да го изровя!

СИЛВИЯ

А по-добре ще бъде любовта си

да погребеш при своята любима!

ДЖУЛИЯ (настрани)

Той даже не я чува!

ПРОТЕЙ

О, прекрасна,

щом вашето сърце е тъй жестоко,

благоволете да ми подарите

поне портретчето, което зърнах

във стаята ви — ще обичам него!

Щом другаде е вашата любов,

аз сянка съм и моя дял ще бъде

на сянката ви предано да служа.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Защото, щом обича нещо с плът,

на сянка става то от любовта му!

СИЛВИЯ

Противно ми е да съм нечий идол,

но за измамник като вас подхожда

на образи измамни да се моли.

Затуй пратете утре за портрета —

ще го получите. И лека нощ!

Скрива се.

ПРОТЕЙ

Да, лека като тази на осъден,

когото призори очаква смърт!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Хайде, хазаино!

ХАЗАИНЪТ

Бога ми, съвсем бях заспал!

ДЖУЛИЯ

А къде живее господин Протей?

ХАЗАИНЪТ

В моята страноприемница, къде! Да вървим, че нощта вече преваля!

ДЖУЛИЯ

Не, още има дълго тя да трай,

но и дотук ми се видя без край!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Пак там.

Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР

Божествената Силвия поиска

в тоз утрин час да бъда тук, защото

за нещо важно бил съм й потребен…

Мадам! Мадам!

Силвия се появява горе.

СИЛВИЯ

Кой вика?

ЕГЛАМУР

Егламур.

Покорен ваш слуга за цял живот!

СИЛВИЯ

Стократно добро утро, верни мой!

ЕГЛАМУР

И вам стократно, господарко моя!

По вашата повеля дойдох рано,

за да ми кажете с какво могъл би

да ви помогне вашият слуга.

СИЛВИЯ

Повярвай, Егламур, не те лаская,

като ти казвам, че те считам рицар

изискан, смел, безукорен, завършен.

Ти знаеш несъмнено, че обичам

злочестия изгнаник Валентин

и че баща ми иска да ме свърже

със Турио, когото ненавиждам;

при туй си любил и си ми разправял

за дамата си, във чиято памет

на целомъдрие си се обрекъл…

О, Егламур, аз искам да отида

във Мантуа, където моят мил —

разказваха ми — бил се приютил,

а пътят е опасен и затуй

ще те помоля да ме придружиш,

разчитайки на твойта чест и доблест.

Не ме плаши със бащиния гняв,

а представи си мойта скръб моминска

и помисли как права съм да бягам

от този брак без обич, зарад който

и господ горе би ми пратил напаст!

Приятелю, сърцето ми, което

е пълно с грижи, колкото морето

е пълно с песъчинки, моли: „Помощ!“

Ако не щеш, поне не ме издавай —

защото аз ще тръгна и сама!

ЕГЛАМУР

Синьора, на сълзите ви съчувствам

и убеден, че те са непорочни,

повярвайте ми, толкова нехая

за следствията, колкото желая

от бедствията да ви отърва!

Кога ще тръгнем?

СИЛВИЯ

Още тази вечер.

ЕГЛАМУР

Къде да чакам?

СИЛВИЯ

При отец Патрикий,

където аз на изповед ще ида.

ЕГЛАМУР

Ще бъда точен. Сбогом, господарко!

СИЛВИЯ

До вечерта, любезни Егламур!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Пак там.

Влиза Ланс с кучето си.

ЛАНС

Дявол да го вземе, лошо става, когато един уж верен другар почне да се държи с господаря си като кучи син! Ей го: от паленце съм го отгледал; спасих го от удавяне, когато слепите му братчета и сестричета отидоха на дъното като нищо; така съм се грижил за него, че човек да му завиди на кучешкия живот! И как ли не го учих, как ли не го възпитавах! Всеки би рекъл: „Ето това се казва дрисьор!“ И какво? Изпращат ме да го закарам на мадам Силвия като подарък от моя господар и още не съм влязъл в трапезарията, този звяр да вземе да се намърда до чинията на господарката и да й отмъкне кокошата кълка! Голямо изложение, ей, когато един пес не знае как трябва да се държи в общество! Искаше ми се от него човек да стане; куче, което всичко да прави, тъй да се каже, интелектуалско куче — а то, какво излезе? Ако неми беше дошло на ума да взема върху себе сивината му, щяха да го обесят като едно нищо! На, представете си: този приятел заедно с няколко кучета — само че благородни, не като него — се вмъква под масата на Дука и преди още да мине време, ще прощавате за израза, колкото една пикня да пусне, цялата гостна замириса. „Марш!“ — вика един; „Чий е този пес?“ — вика друг; „Нашибайте го добре!“ — вика трети; „Да се обеси!“ — вика Дука. Аз нали съм му свикнал на парфюма, веднага си рекох: „Сръдльо ще да е!“; отивам при оня с камшика и му казвам: „Ама ти, друже — викам, — наистина ли ще го биеш това куче?“ „А, не — вика, — на шега!“ „Няма да е справедливо по отношение на него — викам, — аз я направих онази работа, сещаш се.“ „Щом е тъй — вика той, — смъквай гащите!“; нашиба ме едно хубаво и ме изрита. Е, питам сега: колко господари ще направят такова нещо за слугите си? И не ми е първица! В дървени букаи съм седял заради едни суджуци, дето тоя тук ги беше отпънал, та да не намаже той въжето; на позорен стълб съм стоял вързан заради едни гъски, дето негова милост им беше видял сметката, та той да не пати. Забравил си, а, негоднико? Ами оня номер, дето ми го направи, когато се сбогувах с мадам Силвия? Аз на тебе казах ли ти мене да гледаш и каквото аз правя, само това да правиш? Е, кога си ме виждал, като говоря с благородна дама, да вдигам крак и да и мокря криволината? А? Кога си ме виждал да правя такива безобразия?

Влизат Протей и Джулия

ПРОТЕЙ

Та, значи, казваш се Себастиан?

Харесваш ми, ще те използвам скоро.

ДЖУЛИЯ

Усърдно ще ви служа, господине.

ПРОТЕЙ

Не се съмнявам… Ти бе, изтърсако,

Два дни поред къде се разтакава?

ЛАНС

Как къде, господарю, около кучето. Нали ми наредихте да го закарам на синьора Силвия?

ПРОТЕЙ

И какво каза тя за мъничкото ми бижу?

ЛАНС

Ами тя, господарю, каза, че за такъв кучи подарък заслужавате благодарност — куча верижка.

ПРОТЕЙ

И не го ли прие?

ЛАНС

Е, как ще го е приела, като ей го, връщам го!

ПРОТЕЙ

Какво? Ти си й завел от мое име този пес?

ЛАНС

Дребничкото, господарю, едни хлапета ми го задигнаха на пазара и затова й занесох моето. То е десет пъти колкото онуй и значи и подаръкът е бил десет пъти по-голям.

ПРОТЕЙ

Да ми намериш мъничкото, инак

не ми се мяркай пред очите! Тръгвай!

Върви! Какво стоиш да ме ядосваш!

Глупак, от който сбирам само срам!

Ланс излиза.

Себастиан, приемам те на служба,

защото си красив и умен момък,

с добри обноски и природна дарба,

способен за неща, които трудно

бих поверил на тоя селяндур.

Вземи тоз пръстен и го занеси

на съвършената и несравнима

синьора Силвия! Аз бях обичан

от таз, която ми го подари.

ДЖУЛИЯ

Но тя от вас едва ли е била

обичана, щом нейния подарък

дарявате на друга. Или тя

умряла е?

ПРОТЕЙ

Не, жива е.

ДЖУЛИЯ

Уви!

ПРОТЕЙ

Защо „уви“?

ДЖУЛИЯ

Защото й съчувствам.

ПРОТЕЙ

Защо пък й съчувстваш, не разбирам!

ДЖУЛИЯ

Защото вас обича тя навярно

тъй, както вий — синьората. А ето,

любящата ви чака без надежда,

любимата дори не ви поглежда —

и туй, че в любовта все тъй върви,

причина бе за моето „уви!“.

ПРОТЕЙ

Добре, добре! Но пръстена занес й,

с това писмо към него, и спомни й

за обещания чаровен образ.

Донес го после в стаята ми, дето

ще ме намериш в скръб и самота!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Дали се би заела нейде друга

със толкова мъчителна услуга?

Наивни мой Протей, ти сам наемаш

лисичка твоите пилета да пази,

ала и аз, наивница, те жаля,

когато ти направо ме презираш!…

Но той обича я — затуй презря ме,

пък аз обичам го — затуй го жаля!

На тръгване му дадох този пръстен,

за да му спомня моята любов,

и праща ме сега — злочест посланик! —

да прося, без охота да получа,

да нося, без желание да връча,

да хваля, без да искам да ми вярват.

Ако на него съм служител предан,

ще изменя на себе си тогава!

Какво да сторя? Само туй остава:

хвалител да му бъда толкоз хладен,

че той да бъде предано предаден!

Влиза Силвия със Свита.

Добрутро, уважаеми! Аз диря

синьора Силвия. Къде е тя?

СИЛВИЯ

Ако е тук пред теб, какво би сторил?

ДЖУЛИЯ

Помолил бих я най-напред да чуе

молбата, със която съм изпратен.

СИЛВИЯ

Изпратен от кого, любезни момко?

ДЖУЛИЯ

От моя господар, синьор Протей.

СИЛВИЯ

Ах, да! Разбирам. За един портрет,

нали така?

ДЖУЛИЯ

Отгатнахте, синьора.

СИЛВИЯ

Подай го, Урсула!… Връчи това

на господаря си и му кажи,

че образът на Джулия, която

той вече е забравил, би подхождал

на стаята му по-добре от този.

ДЖУЛИЯ

Госпожо, прочетете туй писмо!…

Предава и писмо.

Ах, извинете! Сбърках! Дал съм друго!

Върнете ми го! Вашето е туй!

Взима си първото писмо и предава на Силвия друго.

СИЛВИЯ

Не, дай го да му хвърля един поглед!

ДЖУЛИЯ

Не мога! Ще прощавате, синьора!

СИЛВИЯ

Защо да го отварям? Няма нужда.

И без да го чета, отлично зная,

че господарят ти го е натъпкал

със клетви и тържествени обети,

които, без да трепне, ще разкъса,

тъй както аз разкъсвам този лист!

Скъсва писмото.

ДЖУЛИЯ

Но той изпраща ви и своя пръстен!

СИЛВИЯ

И срам за него, че ми го изпраща,

защото сам сто пъти ми е казвал,

че дар му е от Джулия! О, не!

От пръста му той вече осквернен е,

но няма моят пръст да го надене!

ДЖУЛИЯ

Благодаря ви!

СИЛВИЯ

Ти? А за какво?

ДЖУЛИЯ

Заради нея. Само щом си спомня

как моят господар я изтерза!

СИЛВИЯ

Нима я знаеш ти?

ДЖУЛИЯ

Какъв въпрос!

Аз просто като себе си я зная

и често стон в гръдта ми е звучал,

изтръгнал се от нейната печал!

СИЛВИЯ

Навярно знае, че Протей я мами?

ДЖУЛИЯ

Досеща се. И затова е скръбна.

СИЛВИЯ

Не е ли тя красива?

ДЖУЛИЯ

Беше нявга!

Когато знаеше, че е любима,

прекрасна беше като вас самата,

но щом занемари огледалата

и свойта маска срещу слънце24 хвърли,

природата тъй бързо й опърли

челото лилийно и ослани

тъй розите на нейните страни,

че, вярвайте ми, днес е тя на тен

посърнала и смугла като мен!

СИЛВИЯ

А иначе? На ръст например как е?

ДЖУЛИЯ

И в туй е като мене. Ясно помня,

че скоро, като правихме забава

по случай Петдесетиица, играх

заради ролята във нейна рокля25

и казаха, че ми била стояла

като по мярка. Мойта господарка

горчиво плака този ден, защото

във образа злочест на Ариадна26,

оставена от подлия Тезей,

аз плаках с тъй естествени сълзи,

че чух я как във залата простена,

и този неин стон се отрази

върху и тъй покъртващата сцена!

СИЛВИЯ

О, тя ще те запомни с благодарност,

добри младежо! Щом си я представя

измамена, забравена, самотна!…

О, господи! Аз вече се разплаках!

Прощавай! Дръж това като награда

за твоята привързаност към нея!

Дава и кесия и излиза.

ДЖУЛИЯ

Ако ви срещне нейде, тя ще знае

да си плати дълга! Каква чудесна,

красива, добродетелна душа!

Като я слушам, мисля си, че може

на камък да удари господаря,

щом тя сърцето си така отваря

за господарката! Любов, любов!

Как ти сама със себе си играеш!

Да видим! Че какво, да бях и аз

със нейната прическа, моят образ

на този тук едва ли би отстъпил!

Художникът май леко е послъгал!

Или пък аз лаская се? Да видим:

аз руса съм, а тя е кестенява —

ако е нейното предимство тука,

ще свърши работа една перука!

Очите ни са сини и на двете,

а моето чело е по-високо —

какво тогава толкоз вижда в нея,

което да не би открил и в мене,

ако не беше сляпа любовта?

Борба на сенки: нейният портрет

съперник е на моя образ блед…

Сама те нося, идол нарисуван,

да бъдеш обожаван и целуван,

когато знам, че само да би бил

с по-ясен взор езичникът ми мил,

не теб, а мен, веществената мен,

той би поставил в храма си свещен!

Знай, сянко, че добра съм с теб, защото

запомних на модела ти доброто,

но иначе — кълна се в боговете —

избола бих очите ти и двете!

Излиза.