Двамата веронци

ПЪРВА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Валентин и Скок.

СКОК

Синьоре! Ръкавицата ви, моля!

ВАЛЕНТИН

Не, мойте са на мен.

СКОК

Е, ваша воля!

Помислих, че желана е за вас.

ВАЛЕНТИН

Я дай насам! Разбира се, е моя!

О, бих я разпознал между безброя

от ръкавички! Силвия!…

СКОК

Синьора Силвия! Синьора Силвия!

ВАЛЕНТИН

Защо викаш, глупако?

СКОК

Защото е далече, господарю!

ВАЛЕНТИН

Но кой ти каза да я викаш?

СКОК

Ами вие я викахте, господарю! Може да съм сбъркал.

ВАЛЕНТИН

Все бързаш!

СКОК

А преди казвахте: „Все се бавиш!“

ВАЛЕНТИН

Стига! Познаваш ли синьора Силвия?

СКОК

Тази, по която ваша милост е лапнал?

ВАЛЕНТИН

Какво? Отде си познал, че съм влюбен в нея?

СКОК

От цял ред признаци, господарю. По примера на господин Протей и вие сте се научили да стоите с ръце, скръстени на гърдите като меланхолик; да се унасяте в любовни песни като глухар; да се движите все самичък като прокажен; да въздишате като ученик, загубил буквара си; да хълцате като девойче, което погребва баба си; да стоите без храна като болен на строга диета; да будувате нощем като богаташ, който се бои от крадци; да говорите носово като просяк на Великден. Фу! Навремето, когато се смеехте, кукуригахте като млад петел; когато вървяхте, стъпвахте като лъв; отказвахте се от храна само след добро хапване; и гледахте меланхолно само вследствие на празна кесия. А сега една мадама ви е преобразила така, че като ви гледам, не мога да позная прежния си господар!

ВАЛЕНТИН

И всички тези недостатъци личат в мен?

СКОК

Те личат и извън вас!

ВАЛЕНТИН

Искаш да кажеш, че и други ги носят?

СКОК

Не, вие ги носите, а други трябва да ги понасят!

ВАЛЕНТИН

Друг да страда от тях? Не вярвам.

СКОК

Тук сте прав, защото извън вас никой друг не страда от толкоз лудости. Но и вие сам сте извън себе си, а пък лудостта е така вътре във вас, че прозира като пикоч през колба7, и който ви види, тутакси, без да е лекар, познава от какво сте болен.

ВАЛЕНТИН

Запитах те дали познаваш синьора Силвия.

СКОК

Тази, която ядете с очи на трапезата?

ВАЛЕНТИН

И това ли си забелязал? Да, точно тя!

СКОК

Е, не я познавам

ВАЛЕНТИН

Е, как? Знаеш, че съм я гледал, пък не я познаваш?

СКОК

Не е ли една такава, без капка чар?

ВАЛЕНТИН

Напротив! Тя дори е може би не толкоз хубава, колкото чаровна!

СКОК

А, тогава, господарю, всичко ми е съвсем ясно.

ВАЛЕНТИН

Кое „всичко“ ти е съвсем ясно?

СКОК

Това, че тя си е направо грозна, но понеже ви е очаровала, на вас ви се струва, че…

ВАЛЕНТИН

Нищо подобно, хубостта й е невероятна и очарованието й няма цена!

СКОК

Е и това, господарю, е ясно.

ВАЛЕНТИН

Кое е ясно?

СКОК

Че сигур много се рисува и затова хубостта й не е за вярване и чара й никой не цени!

ВАЛЕНТИН

Как никой? Аз го ценя извънредно високо!

СКОК

Та вие изобщо не сте я виждали грозна!

ВАЛЕНТИН

Че кога е била грозна?

СКОК

Преди да се влюбите в нея!

ВАЛЕНТИН

Аз се влюбих в нея, когато я видях, и сега продължавам да я виждам прекрасна!

СКОК

Щом сте влюбен в нея, не можете да я виждате.

ВАЛЕНТИН

Защо?

СКОК

Защото любовта е сляпа. О, ако имахте моите очи или ако вашите виждаха ясно, както по времето, когато се подигравахте на господин Протей, че излизал от къщи без жартиери8!

ВАЛЕНТИН

И какво щях да видя тогава?

СКОК

Нейната грозота и собствената си лудост. Защото вашият приятел забравяше да си стегне гащите от любов, а вие от любов още малко и ще почнете да излизате без тях!

ВАЛЕНТИН

Тогава, драги, и ти трябва да си влюбен, защото вчера сутринта забрави да ми лъснеш обувките

СКОК

Да, господине, бях се влюбил във възглавницата си. Добре че ме набихте за моята любов, та и аз да мога да ви смъмря за вашата!

ВАЛЕНТИН

Все пак аз любя и стоя на своето!

СКОК

Ако вместо да стоите, бяхте седнали на своето… може би ще ви мине по-бърже.

ВАЛЕНТИН

Снощи тя ме помоли да й съчиня няколко стиха до едного, когото обичала

СКОК

И вие й ги съчинихте?

ВАЛЕНТИН

Да.

СКОК

И не ги направихте поне малко да куцат?

ВАЛЕНТИН

Направих ги, колкото можах, по-правилни… Тихо! Тя иде!

Влиза Силвия.

СКОК (настрани)

Чудесен куклен театър! И той такъв палячо! Тя го кара да говори вместо нея!

ВАЛЕНТИН

Мадам и повелителко, стократно добро утро!

СКОК (настрани)

Ти й дай една добра нощ вместо милион завъртулки!

СИЛВИЯ

Синьоре и поклоннико, на вас хилядократно!

СКОК (настрани)

Виж я ти! Вместо той на нея, тя му плаща с лихва!

ВАЛЕНТИН

Написах писъмцето ви, госпожо,

до този ваш приятел неизвестен,

ала не бих го сторил, да не беше

дългът ми на покорен ваш слуга.

Подава и писмо

СИЛВИЯ

Стилът му е добър. Благодаря ви!

ВАЛЕНТИН

О, не! Едва ли съм сполучил с него,

но тъй като не знаех до кого е,

принуден бях да пиша общи думи.

СИЛВИЯ

Измъчила съм ви, изглежда, много?

ВАЛЕНТИН

Какво говорите! Кажете само,

ще ви напиша хиляди такива!

Ала все пак…

СИЛВИЯ

„Все пак“? Добро начало!

„Все пак“ какво?… Не, не, все пак мълчете!

Все пак вземете си назад писмото!

Все пак за второ няма да ви моля.

СКОК (настрани)

Ти ще молиш „все пак“. И още как „все пак“!

ВАЛЕНТИН

Не ви харесва, значи?

СИЛВИЯ

Не, напротив,

но щом е без охота съчинено,

отказвам се. Вземете го!

ВАЛЕНТИН

Но то е

за вас, госпожо!

СИЛВИЯ

Знам, но вече, не,

не го желая. Нека е за вас!

Бих искала да бъде по-горещо!

ВАЛЕНТИН (взема писмото)

Ще ви напиша друго още днес!

СИЛВИЯ

Добре. И прочетете си го сам!

Дано ви трогне! А в противен случай…

ВАЛЕНТИН

Ако ме трогне, то какво тогава?

СИЛВИЯ

Тогава го задръжте за труда си!

Довиждане, поклоннико!

Излиза.

СКОК

О, ребус! О, енигма! О, тайнственост премудра,

о, чудеса неясни подобно нос на мутра!

Загадъчност, която по-трудно ще разкрия

от ветропоказател върху камбанария!

Той страстно я ухажва, а тя го разиграва

и кара ученика уроци да й дава.

Прекланям се! Това е наистина идея:

той сам да съчинява писмата си от нея!

ВАЛЕНТИН

Ей, ти, какво умуваш там на глас?

СКОК

Не, аз само си играех с рими, вие сте по умните работи.

ВАЛЕНТИН

От какво заключаваш?

СКОК

От това, че синьора Силвия ви е избрала за свой представител.

ВАЛЕНТИН

Пред кого?

СКОК

Пред вас самия. Тя ви ухажва косвено!

ВАЛЕНТИН

Как „косвено“?

СКОК

Исках да кажа „писмено“.

ВАЛЕНТИН

Та тя не ми е писала!

СКОК

Че защо й е да ви пише, когато вие, синьоре, сам си пишете! Още ли не сте разбрали шегата?

ВАЛЕНТИН

Не. Вярвай, като ти казвам!

СКОК

Именно: не вярвам, като ми казвате! Е, щом не сте схванали шегата, сериозното и него ли не схванахте?

ВАЛЕНТИН

Него схванах. Обсипа ме с ядни думи.

СКОК

Да, но ви даде и писмо!

ВАЛЕНТИН

Но то беше за нейния приятел!

СКОК

И е стигнало своя получател!

ВАЛЕНТИН

Ти вярваш ли в това?

СКОК

А трябват ли слова?

Изпълнено от страх и свян,

до днес девойчето, горкото,

не е посмявало само

да вземе във ръка перото.

Какво да стори? И тогаз,

безспорно вдъхновено свише,

накарало е своя мил,

на нейния любим да пише!

Как само го казах! Като по книга!… Ей, господарю, време е за обяд!

ВАЛЕНТИН

Аз ядох вече.

СКОК

Извинявайте, господине, но ако любовта живее като хамелеона, само от въздух9, моя милост се поддържа с по-питателни храни и един добър бифтек сега… Не бъдете, моля ви се, като вашата възлюбена! Имайте милост, имайте мъничко милост!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Верона, В дома на Джулия.

Влизат Протей и Джулия.

ПРОТЕЙ

Не се сърди! Търпение, любима!

ДЖУЛИЯ

Щом няма как, ще трябва да търпя.

ПРОТЕЙ

Повярвай, скоро ще се върна тука!

ДЖУЛИЯ

Ако сърцето ти не свърне нейде.

Вземи това от Джулия, за спомен!

Дава му пръстен.

ПРОТЕЙ

А ти това от мен! Да се сменим!

ДЖУЛИЯ

И таз целувка свята по устата

съюза ни свещен да запечата!

ПРОТЕЙ

Ръката си ти давам в знак на вярност:

ако пропусна във Милано час,

по Джулия забравил да въздъхна,

през следващия час нещастна случка

да ми плати за грозната измяна!

Баща ми чака! Не, не говори!

Зове ме приливът! Ах, не, не този

на сълзите ти! Той ме спира тук!

Прощавай, Джулия!

Джулия излиза.

И нито звук?

Как скромна вярната любов била:

не с думи тя говори, а с дела!

Влиза Пантино.

ПАНТИНО

Синьоре!

ПРОТЕЙ

Ида!… О, прощален миг

с ридаеща душа и ням език!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Верона. На улицата.

Влиза Ланс10 с кучето си.

ЛАНС

Не, трябва ми поне още час, за да си дорева! Целият ни Лансовски род си го има тоя недостатък. Получих си причастието от наследството като оня, блудкавия син, и тръгвам с господин Протей към двора на миланския Дук. Но този мой Сръдльо11 е най-безчувственото куче на света: майка ми плаче, баща ми реве, сестра ми се дере, слугинчето вие, котката чупи пръсти, цялата къща е загубила ума и дума, а този коравосърдечен пес — нито сълза! Камък! Хладен, валчест, речен камък! В сърцето му има толкоз жалост, колкото у някой подъл кучи син! И евреин би заплакал, ако ни видеше как се разделяхме! Баба ми, дето от десет години не вижда, и тя за малко да ослепее от плач, като ме изпращаше! Сега ще ви покажа как беше: тази обувка тука е баща ми… Не, баща ми по-добре да е тази, лявата… Не, не, лявата е майка ми… Не, и така не върви. Хай, да му се не види, как да го реша това?… А така е, така е, на тази подметката й е по-изтъркана. Тази обувка, с дупката, е, значи, майка ми. А тази е баща ми. Ха, така! Дявол да го вземе! Дотук добре. Сега виждате ли тази тояга? Тя е сестра ми. Дето викат: „Жълта като пръст, суха като тръст.“ Тази шапка е слугинята ни, а кучето съм аз… Не, кучето ще си е кучето, а пък аз ще бъда куч… Не, чакайте, обърках се, кучето съм аз, а пък аз съм си аз. Ха, така! Ето как беше. Отивам първо при баща си: „Татко, благослови ме!“ Обувката не трябва да каже дума от вълнение. Само плаче. Аз го целувам, ето така. Той още циври. Отивам при майка си… Ах, защо не може тази тук сега да се разбъбри като смахната! Целувам я и нея, значи… Точно така. И дъхът й без разлика… После отивам при сестра си, гледайте я само, как се люшка и хълца от мъка!… И през цялото време този пес, ей го, седи си и не може да изцеди една сълзица, една думичка да пророни! А вижте ме мен как поливам праха!

Влиза Пантино.

ПАНТИНО

Ланс, бързо, бързо! Какво си се разхленчил бе, човек? Приливът дойде, господарят ти е на палубата, корабът е отвързан! Не чуваш ли? Отвързан е! Ще го изпуснеш и не можеш го догони!

ЛАНС

Първо, е вързан и, второ, и да го изпусна, няма да седна да го гоня!

ПАНТИНО

Ама ти за какво говориш бе!

ЛАНС

За този вързания тук! Това е най-неблагодарният от всички песове на света! И да ме пита човек защо съм се привързал към него!

ПАНТИНО

Хайде бе! Аз ти говоря за кораба, че е отвързан и ще го изтървеш; а изтървеш ли кораба, изтърваш пътуването; изтървеш ли пътуването, изтърваш господаря си; изтървеш ли господаря си, изтърваш службата… Защо ми запушваш устата?

ЛАНС

За да не си изтървеш езика!

ПАНТИНО

Казвам ти го, за да си предупреден!

ЛАНС

Е, щом и утре е ден, защо да бързам? Няма да изпусна нито прилива, нито кораба, нито господаря, нито службата! Ако реката пресъхне, ще я напълня със сълзи, ако вятърът стихне, ще издуя платната с въздишки!

ПАНТИНО

Тръгвай, тръгвай! Пратиха ме да те викам.

ЛАНС

Че викай, кой ти пречи!

ПАНТИНО

А бе ти ще тръгваш ли?

ЛАНС

Вече съм тръгнал! Защо викаш?

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Валентин, Силвия, Турио и Скок.

СИЛВИЯ

Поклоннико!…

ВАЛЕНТИН

Госпожо!…

СКОК

Защо се мръщи този?

ВАЛЕНТИН

Навярно от любов!

СКОК

Каква любов? Към вас?

ВАЛЕНТИН

Към моята любима.

СКОК

Друснете му един!

СИЛВИЯ

Поклоннико, изглеждате печален!

ВАЛЕНТИН

Щом казвате, навярно тъй изглеждам.

ТУРИО

Изглеждате? Туй значи, че не сте!

ВАЛЕНТИН

Възможно е.

ТУРИО

И значи, сте двуличник?

ВАЛЕНТИН

Навярно съм, но колкото и вий.

ТУРИО

Какъв изглеждам, а не съм например?

ВАЛЕНТИН

Например умен.

ТУРИО

А по какво решихте, че не съм?

ВАЛЕНТИН

По глупостта ви.

ТУРИО

Къде намирате я вие?

ВАЛЕНТИН

Под дрехите ви тя се крие.

ТУРИО

Завиждате ми може би за плаща?

ВАЛЕНТИН

Да, глупостта ви със разкош си плаща.

ТУРИО

Какво?

СИЛВИЯ

Защо сте гневен, синьор Турио? Вие съвсем сменихте цвета си!

ВАЛЕНТИН

Оставете го, мадам — господинът е нещо като хамелеон.

ТУРИО

Който би предпочел да се нахрани с кръвта ви, отколкото да диша един въздух с вас12!

ВАЛЕНТИН

Казахте ли нещо, синьоре?

ТУРИО

Заради вас няма да го повтарям!

ВАЛЕНТИН

Позната история — винаги свършвате, преди да сте почнал!

СИЛВИЯ

Признавам, чудна словесна престрелка! И извънредно бърза!

ВАЛЕНТИН

Бяхме добре запасени с муниции, мадам.

СИЛВИЯ

А кой ви е снабдителят, поклоннико?

ВАЛЕНТИН

Самата вие, мадам. Господин Турио заема огъня на своята духовитост от погледа ви и е тъй любезен да изразходва заема си във вашето общество.

ТУРИО

Господине, ако плащате със своя дума на всяка моя, скоро ще ви накарам да фалирате!

ВАЛЕНТИН

Не се съмнявам, уважаеми. Хазната ви сигурно пращи от думи, защото, както личи по ливреите на слугите ви, вие им плащате с редовни месечни обещания.

СИЛВИЯ

Господа, моля ви! Баща ми пристига!

Влиза Дукът.

ДУКЪТ

Отблизо ви обсаждат, виждам, дъще…

Баща ви, Валентине, бил добре.

Дали ще ви зарадват две-три вести

от вашите другари?

ВАЛЕНТИН

Ваша милост,

ще бъда свръхщастлив да са добри!

ДУКЪТ

Вий имате съгражданин на име

Антонио, нали?

ВАЛЕНТИН

Да, ваша милост.

Това е мъж от знатна кръв, почитан

сред гражданството.

ДУКЪТ

Няма ли той син?

ВАЛЕНТИН

Да, има и такъв, че заслужава

един родител с тъй отлична слава!

ДУКЪТ

Вий знаете ли го?

ВАЛЕНТИН

Тъй, както зная

сам себе си — със него от детинство

приятели сме, но докато аз

ленивец бях и без да мисля, пръснах

годините, чиято сладка полза

облича в съвършенство старостта ни,

Протей — това е неговото име —

меда им сбра до края и сега е

на възраст млад, но възрастен по опит,

зелен на вид, но откъм разум зрял,

или накъсо — тъй като хвалбите

не могат стигна неговата стойност —

това е благородник съвършен,

от ни едно достойнство не лишен!

ДУКЪТ

Ей богу, ако всичко туй е вярно,

ще е способен да съветва крал

и фаворит да бъде на кралица!

Добре, добре! С високи препоръки

той тук дошъл е и възнамерява

да служи в двора ми известно време.

Вестта, надявам се, ще ви зарадва.

ВАЛЕНТИН

Ако ми липсва нещо, туй е той!

ДУКЪТ

Тогаз го приемете по достойнство.

На вас говоря, дъще, и на вас,

любезни Турио. За Валентин

молба такава, явно, е излишна.

Веднага ще ви го изпратя тук.

Излиза.

ВАЛЕНТИН

Това е оня рицар, който беше —

разказах ви — готов със мен да дойде,

ако една девойка не държеше

очите му заключени във своите.

СИЛВИЯ

Сега му ги е върнала навярно,

заменяйки ги с друг залог любовен?

ВАЛЕНТИН

Не, мисля, че тя още ги задържа.

СИЛВИЯ

Тогава ще е сляп, а как слепец

могъл би да намери път към вас?

ВАЛЕНТИН

О, любовта е с хиляди очи!

ТУРИО

Аз зная пък, че няма ни едно!

ВАЛЕНТИН

Видели сте я сигурно сами,

понеже тя пред грозното жуми!

Влиза Протей.

СИЛВИЯ

Пристигна гостенинът! Край на всичко!

ВАЛЕНТИН

Добре дошъл, Протей! Госпожо, моля,

на моя пръв приятел докажете,

че той е и за вас добре дошъл!

СИЛВИЯ

От доказателства той няма нужда,

ако това е оня, за когото

вий чакахте тъй жадно новини.

ВАЛЕНТИН

Да, той е. Разрешете му да бъде

слуга на ваша милост редом с мен!

СИЛВИЯ

Не съм заслужила слуга тъй ценен.

ПРОТЕЙ

Напротив, той, мадам, не е заслужил

да служи при тъй ценна господарка!

ВАЛЕНТИН

О, стига сте си служили със тази

игра на кой кого не е заслужил —

вземете го, госпожо, за слуга!

ПРОТЕЙ

Ще бъда горд усърдно да ви служа!

СИЛВИЯ

Усърдието винаги се плаща.

О, рицарю, макар и недостойна,

приемам ви за свой слуга от днес.

ВАЛЕНТИН

Ще ми плати, ако го каже друг!

СИЛВИЯ

Че ви приемам?

ВАЛЕНТИН

Че сте недостойна!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Госпожице, баща ви би желал

да ви говори.

СИЛВИЯ

Съобщи, че идвам!

Слугата излиза.

Елате, синьор Турио! А вие,

служителю мой нов, обогатете

приятеля си с новости от къщи

и после обадете ни се пак!

ПРОТЕЙ

И двама сме на вашите услуги!

Силвия и Турио излизат, последвани от Скок.

ВАЛЕНТИН

Е, как остави нашите? Разказвай!

ПРОТЕЙ

В отлично здраве. Всички те приветстват.

ВАЛЕНТИН

А твойте как са?

ПРОТЕЙ

Здрави са и те.

ВАЛЕНТИН

А дамата ти? Любовта върви ли?

ПРОТЕЙ

Защо да ти досаждам — аз те зная:

ти бягаш от истории любовни!

ВАЛЕНТИН

О, не! О, не! Животът промени ме!

Сега съм друг, приятелю — задето

наричах любовта с обидни думи,

властта й всемогъща ме осъди

на пости тежки, вопли непрестанни,

въздишки дневни и среднощни сълзи,

като при туй, за да не си почивам,

отпъдила съня от тез очи,

да пазят мойта скръб ги назначи!

Каква деспотка любовта била!

Сега разбрах, че на земята няма

по-зли тегла от нейните тегла,

от радостта й радост по-голяма!

„Любов“ туй име в моя ум витае

и думите ми пълни то едничко!

Повярвай ми: за мене любовта е

сега храна, вода, сън, въздух, всичко!…

ПРОТЕЙ

Личи си! Във очите заблестели

съдбата ти чета: кажи, не е ли

тя идолът, пред който се прекланяш?

ВАЛЕНТИН

Тя! Тя! Нали небесно същество?

ПРОТЕЙ

Не, земно е, но прелестно безкрай.

ВАЛЕНТИН

Не, не, кажи „небесно“!

ПРОТЕЙ

За какво

да я лаская?

ВАЛЕНТИН

Мене поласкай!

Възхвалите към Силвия са днеска

за мене като хапчета със мед!

ПРОТЕЙ

С горчиви ти лекува мойта треска

и ето че сега е твоят ред!

ВАЛЕНТИН

Тогаз я наречи, каквато е:

царица между всичките жени!

ПРОТЕЙ

Ако не смятам Джулия — съгласен!

ВАЛЕНТИН

Не, мили мой! Без тези уговорки

или обиждаш дамата ми!

ПРОТЕЙ

Значи,

пред своята да я предпочета?

ВАЛЕНТИН

И твойта предпочетена ще бъде

пред другите с честта да носи шлейфа

на Силвия, за да не би земята,

целунала го, тъй да стане горда,

че да откаже вече да тъче

на своите пролетни цветя килима

и всички времена да облече

във снеговете на безкрайна зима!

ПРОТЕЙ

Тоз пищен стил пък откъде го взе?

ВАЛЕНТИН

Вселената е в нейните нозе!

Една е тя, сама на тоя свят!

ПРОТЕЙ

И остави я да си е сама!

ВАЛЕНТИН

Не, аз съм неин! О, невиждан блясък!

Съкровище, далече по-богато

от пет морета с перли вместо пясък,

с вълни нектарни и скали от злато!…

О, господи! Прости, Протее мой,

че те оставям, но самичък виждаш

как просто луд съм! Силвия сега е

със този мой съперник малоумен,

когото нейният баща харесва —

защото е натъпкан със пари —

и ревността отвътре ме гори!

ПРОТЕЙ

Но тя нали обича теб?

ВАЛЕНТИН

О, да,

дори сгодени сме и най-подробно

сме уговорили часа венчален

и как до нея ще се изкатеря,

и бягството със въжената стълба,

и всичко, всичко нужно, за да стигна

до жажданото щастие… Ела,

ела, Протей, със мене в мойта стая

да ми помогнеш с дружески съвет!

ПРОТЕЙ

Върви напред, аз няма да се бавя:

нещата си от пристана ще взема

и подир мъничко ще бъда тук.

ВАЛЕНТИН

Нали ще бързаш?

ПРОТЕЙ

Да. Не се съмнявай!

Валентин излиза.

Ах, както жар пропъжда жар или

клин клин избива, тъй тоз образ нов

сърцето ми внезапно изцели

от спомена за прежната любов!

Кое — очите ми или речта й,

ликът й или моята невярност —

ме кара да умувам тъй безумно?

Да, дивна е, но също тъй е дивна

и Джулия, която аз обичам,

…или обичах, тъй като страстта ми

стопи се като восъчната кукла,

която до свещта загубва даже

и спомена от своите черти13.

Усещам как във мен хладее вече

приятелството ми към Валентин —

обичам милата му твърде много,

за да обичам него даже малко!

А щом се влюбих в нея тъй горещо,

преди да я познавам, кой знай колко

ще я обикна, щом я опозная!

Светликът на ума ми се размъти,

при срещата със външното от нея —

когато засияе и умът й,

боя се, че съвсем ще ослепея!

Дано страстта ми някак се смири —

не ще ли — всички средства са добри!

Излиза.

ПЕТА СЦЕНА

Милано. На улицата.

Влизат от различни страни Скок и Ланс, с кучето си.

СКОК

Ланс, ти ли си? Добре дошъл в Милано!

ЛАНС

Не бързай, момчето ми! Още не може да се каже, че съм добре дошъл. Винаги съм казвал тъй: човек не е зле свършил, докато не са го обесили; нито е добре дошъл, докато не са го поканили някъде и хазайката там не му е рекла: „Ха, добре дошъл!“

СКОК

Тръгвай тогава с мене, разбойнико! Ще те заведа в една кръчма, дето срещу пет стотинки ще получим петстотин „Добре дошли!“ Но я кажи, драги, как се разделиха твоят господар и синьора Джулия?

ЛАНС :

Ами че как! След като се прегърнаха доста за дълго, разделиха се съвсем набързо.

СКОК

Но тя ще се ожени за него, нали?

ЛАНС

Не.

СКОК

Хайде бе! Няма ли той да се омъжи за нея?

ЛАНС

И той не.

СКОК

Значи, са скъсали?

ЛАНС

Няма такова нещо. Всичко им е здраво.

СКОК

Е, как стана тая работа?

ЛАНС

Ами както винаги. На него като му ставаше и на нея й ставаше.

СКОК

Нищо не разбирам, глупако!

ЛАНС

Ами как ще разбереш, тъпако! Тоягата ми е по-схватлива от тебе!

СКОК

Е, какво ти разбира толкова тоягата?

ЛАНС

Всичко. Казвам й: „Огъни се!“ — огъва се; казвам й: „Изправи се!“ — изправя се.

СКОК

Защото я държиш.

ЛАНС

Че теб господаря ти те държи от толкоз време, а ти пак не се изправяш.

СКОК

Хайде, кажи последно: ще стане ли сватбата или не?

ЛАНС

Питай песа ми! Ако каже „да“, ще стане: ако каже „не“, тогава пък ще стане: ако ли пък нищо не каже, а само завърти опашка, това вече значи, че ще стане.

СКОК

Значи, ще стане. Защо го увърташ толкоз?

ЛАНС

Защото тайните аз ги казвам само иносказателно.

СКОК

Добре, и това ми стига. А ти разбра ли, че моят господар и дъщерята на Дука се обичат и че синьор Валентин може да стане голям дук.

ЛАНС

Винаги съм го мислил за такъв!

СКОК

За какъв „такъв“?

ЛАНС

За както го каза: голям бук!

СКОК

Ах, ти, кучи сине, ще ме разбираш обратно!

ЛАНС

О, брат му не познавам, но ти казвам за него, магарешко чедо!

СКОК

И аз за него ти казвам, че може да стане дук!

ЛАНС

Да стане и дудук, ако ще, мен какво ми влиза в работата. Ако ще ме водиш в кръчмата, хайде! Ако не, значи, че си евреин, нечестивец и вън от правата вяра!

СКОК

Това пък защо!

ЛАНС

Защото аз направо ти дадох вяра, че ще ме почерпиш, а ти сега се дърпаш! Ще вървим ли или напротив?

ЛАНС

Ще вървим, разбира се!

Излизат.

ШЕСТА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влиза Протей.

ПРОТЕЙ

Да скъсам с Джулия — ще стъпча клетва,

да любя Силвия — ще стъпча клетва,

да лъжа Валентин — ще стъпча клетва,

и тъкмо тази сила, от която

към първата от клетвите бях тласнат,

ме прави днес клетвопрестъпник троен!

Любов, която сладко изкуси ме,

на жертвата си дай сега съвет,

как тежкия си грях да оправдае!

Звезда е таз, в която вчера вярвах,

но днес боготворя самото слънце,

а бива ли разсъдъкът да спазва

обети безразсъдни? Няма воля

тоз, който зарад някаква си дума

не сменя грозното със по-красиво!…

Фу, „грозно“! Светотатствена уста,

как каза го за същата, чиято

върховна власт над себе си зовеше

до вчера със безброй горещи клетви!

Не мога да разлюбя!… Мога, мога,

но таз, която длъжен съм да любя!

Простете, Джулия и Валентине!

Запазя ли ви, себе си загубвам,

загубя ли ви, себе си намирам

и Силвия! Пък аз съм си по-мил

дори и от най-милия приятел,

и после любовта стои над всичко,

а Джулия, със Силвия сравнена,

е просто етиопка14! Не, решен съм —

че Джулия е жива, ще забравя,

щом мъртва е към нея любовта ми,

и Валентин далечен ще ми стане,

на Силвия щом имам близостта!

Но как на себе си да бъда верен,

не сторя ли предателство към него?

Да, тази нощ по въжената стълба

той смята стаята й да достигне

със помощта на своя пръв съперник.

Без бавене за готвеното бягство

ще кажа аз на нейния баща:

той, бесен, ще прогони Валентин,

защото готви Турио за зет,

а аз, когато Валентин замине,

и Турио да надхитря ще зная.

Любов, сега от думи към дела!

Ти ум ми даде — дай ми и крила!

Излиза.

СЕДМА СЦЕНА

Верона. В дома на Джулия.

Влизат Джулия и Лучета.

ДЖУЛИЯ

Лучета, мила моя, помогни ми,

във името на любовта те моля,

кажи ми, живо дневниче, в което

записала съм всичките си мисли,

как бих могла без ущърб за честта си

във път да се отправя към Милано,

за да намеря своя скъп любим?

ЛУЧЕТА

Но пътят е мъчителен и дълъг!

ДЖУЛИЯ

Не чувства пътя старецът поклонник,

когато с немощни нозе измерва

царства безкрайни — как ще го почувства

жена, летяща на криле любовни,

и то към дивна цел като Протей!

ЛУЧЕТА

Все пак ще бъде по-добре, госпожо,

да го изчакате да се завърне!

ДЖУЛИЯ

О, боже мой, нима не си разбрала,

че да го виждам, е храна за мен?

Смили се, погледни ме как линея,

оставена без него толкоз дълго!

Да беше те докосвала любов,

би знаела, че е еднакво мъдро

да се подклажда огън с буци сняг

или гаси сърдечен пламък с думи.

ЛУЧЕТА

Че кой гаси ви пламъка? Аз само

се мъча да му сдържам яростта,

за да не би да лумне той извън

пределите на здравия ни разум.

ДЖУЛИЯ

Но колкото по искаш да го спреш,

ти повече разпалваш го! И аз

приличам на рекичка: щом от яз —

сама го знаеш — бъде тя възпряна,

ръмжи, реве в нетърпелива пяна,

а щом я пуснат, ромоли приветно

със всяко свое камъченце цветно,

целува всяка тръст и всеки лист,

надвесил се над бързея й чист,

и през гори, ливади и градини

извива във игриви серпентини,

дордето в океана си се влей…

Затуй да ме възпираш ти недей!

Като река ще бъда търпелива

и моето сърце не ще унива,

дорде не стигна своя мил кумир

и не намеря в погледа му мир,

като душа, след дълъг труд приета

в мира на Елисейските полета15!

ЛУЧЕТА

Но как, в какво ще тръгнете на път?

ДЖУЛИЯ

Не в женски дрехи, за да не възбуждам

желания у пътника безпътен.

Ще ми намериш облекло, в което

да имам вид на благороден паж.

ЛУЧЕТА

Нима ще си отрежете косата?

ДЖУЛИЯ

Не, само ще я стегна със корделки

на възел чета и на джуфки разни —

днес младите мъже са по-чудати

дори от нас.

ЛУЧЕТА

Тогаз какъв модел

да бъде панталонът ви, госпожо?

ДЖУЛИЯ

Това звучи като: „А колко дълга

полата ви да пуснем, господине?“

Уший го просто, както му е ред!

ЛУЧЕТА

Редът му е със джоб, издут отпред16.

ДЖУЛИЯ

Не те е срам!

ЛУЧЕТА

А за какво, мадам?

Сега кроят ги все с издуто там,

а вий ще можете да си държите

в туй джобче макарите и иглите!

ДЖУЛИЯ

Снабди ме, моля те, със облекло,

което ще намериш за прилично.

Но питам се: какво светът ще каже,

щом разбере за моята постъпка?

Боя се от присъдата му строга.

ЛУЧЕТА

Тогаз си стойте вкъщи!

ДЖУЛИЯ

Не, не мога!

ЛУЧЕТА

Тогаз пък забравете страховете,

багажа си сберете и вървете!

Ако Протей със радост ви посрещне,

какво, че друг ви бил изпратил с укор?

Но той дали?…

ДЖУЛИЯ

Какво „дали“? Това е

последното, в което се съмнявам!

Порой от клетви, океан от сълзи,

безброй от доказателства за обич

ме уверяват, че Протей ме чака!

ЛУЧЕТА

Войска, която хвърлят във атака

измамниците!

ДЖУЛИЯ

Знам ги: долни хора

със долни помисли. Но моя мил

под праведна звезда се е родил:

даде ли слово, сякаш подпис дава,

даде ли клетва, сякаш прорицава,

очите му неистина не знаят,

сълзите му от искреност сияят,

той цял е по-далече от лъжата,

отколкото небето от земята!

ЛУЧЕТА

Дано да го заварите такъв!

ДЖУЛИЯ

Ако обичаш мен, не го обиждай

със подозрения! Ще те обичам,

ако обичаш него, инак — не!…

Ела, ела да дообмислим всичко

за пътя, който няма да е кратък!

Ще разполагаш отсега нататък

със моите имущества и име,

но срещу тях без бавене стегни ме

за тръгване! Върви, недей се мая!

Миг повече не мога да изтрая!

Излизат.