Двамата веронци

ПЪРВА СЦЕНА

Милано. В един манастир.

Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР

На запад сводът пламна във позлата

и време е да срещна бегълката

пред постницата на отец Патрикий.

Пришпорваните от любов пристигат

на срещите си точни до секунда,

освен тогаз, когато подранят.

Влиза Силвия.

Но ето, туй е тя!… Добра ви вечер,

прекрасна господарко!

СИЛВИЯ

Ах, дано

да е такава! Бързо, Егламур,

към задните вратца на манастиря!

Боя се да не хванат мойта диря.

ЕГЛАМУР

Гората е наблизо тук, мадам.

Докато тръгнат, ний ще бъдем там!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Турио, Протей и Джулия.

ТУРИО

А как откликва тя на моите чувства?

ПРОТЕЙ

Откликва по-добре, макар да прави

известни критики по ваш адрес.

ТУРИО

Краката ми намира сигур дълги?

ПРОТЕЙ

По-скоро слаби.

ТУРИО

Аз ще си обуя

нагънати ботуши за езда!

ДЖУЛИЯ (настрани)

И тя веднага ще ви каже „да“!

ТУРИО

А как намира образа ми?

ПРОТЕЙ

Хубав.

ТУРИО

Не, тук послъгва — аз съм малко мургав!

ПРОТЕЙ

Но „мургав мъж е бисер за жената“.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Подобен бисер би било добре

да си останеше във дън море!

ТУРИО

Харесват ли й моите беседи?

ПРОТЕЙ

Военните — не много.

ТУРИО

С други думи,

любовните намира по-добри?

ДЖУЛИЯ (настрани)

Не знам какво намира, но умира

за миг да я оставите на мира!

ТУРИО

А за куража ми какво говори?

ПРОТЕЙ

Че е безспорен.

ДЖУЛИЯ (настрани)

И къде ще спори,

като подобен пъзльо няма втори!

ТУРИО

А за рода ми?

ПРОТЕЙ

Счита го прочут.

ДЖУЛИЯ (настрани)

Родът прочут, а пък плодът му — шут!

ТУРИО

А за имотите ми?

ПРОТЕЙ

Съжалява.

ТУРИО

Защо?

ДЖУЛИЯ (настрани)

Защото таз глава със плява

ще дойде време да ги управлява!

ПРОТЕЙ

Защото май ще трябва да се чака,

додето станат ваши… Иде Дукът!

Влиза Дукът.

ДУКЪТ

Къде сте, господа! Да сте видели

тук нейде моя рицар Егламур?

ТУРИО

Аз не!

ПРОТЕЙ

И аз!

ДУКЪТ

А Силвия?

ПРОТЕЙ

И нея!

ДУКЪТ

Тогава е избягала при оня

негодник Валентин! И Егламур

я придружава! Постникът Лоренцо

в гората ги съзрял, като се молел —

за него той уверен е, а казва,

че е познал под маската и нея.

Освен това тя трябваше да иде

на изповед, а пък отец Патрикий

не я е виждал. Бягството е, значи,

установено. Да не губим време!

Конете си седлайте бързо: среща

при хълма, дето се отбива пътя

към Мантуа! Побързайте! След мен!

Излиза.

ТУРИО

Такова щастие й се предлага,

а тя — глупачката — от него бяга!

Ха, не за нея аз ще яхна коня,

а нему за да дам урок суров!

Излиза.

ПРОТЕЙ

А мен съвсем не ме е яд на оня,

но нея да преследвам съм готов!

Излиза.

ДЖУЛИЯ

Пък аз не тях, а теб на кон ще гоня,

за да си върна твоята любов!

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората край границите на Мантуа.

Влизат Разбойници, които водят Силвия.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Търпете! Трябва да ви отведем

при главатаря.

СИЛВИЯ

Да търпя навикнах —

видяла съм далеч по-тежки мъки!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК

Води я, хайде!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Спътникът й де е?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК

По-бърз от нас, успя да ни избяга,

но Мозес и Валерий го преследват.

Води ти нея, ний ще гоним него;

шумака обкръжен е — ще го пипнем!

Втори и Трети разбойник излизат.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК

Е, хайде! Да вървим към пещерата

на главатаря! И не се плашете —

той честен мъж е, няма да посегне

на беззащитна дама като вас.

СИЛВИЯ

О, Валентин, за тебе страдам аз!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Другаде в гората.

Влиза Валентин.

ВАЛЕНТИН

Как бързо навикът създава склонност!

По-мила ми е днес таз горска пустош

от всички многолюдни градове.

Тук мога сам-самичък да настройвам

плача горчив на своя клет живот

към тъжния славеев съпровод.

Но ти, която в мойта гръд живееш,

недей отсъства дълго от дома си,

за да не би, прояден от скръбта,

да рухне той, без спомен да остави!

О, Силвия, присъствието твое

ще укрепи отслабналата сграда,

спаси овчаря си, о, нимфо млада!…

Но кой шуми? Навярно моите хора.

На таз гора във мрачния гъстак

закон е волята им — сигур пак

нападнали са някой мирен пътник.

Обичат ме, но трудно се оказа

от навика им лош да ги отуча.

Но някой иде! Скрий се, Валентине!

Скрива се.

Влизат Протей, Силвия и Джулия.

ПРОТЕЙ

Мадам, макар да не цените никак

това, което робът ваш ви дава,

аз сторих ви услуга: със опасност

за собствения си живот спасих ви

от оня, който щеше безусловно

да ви насили — дайте ми в замяна

един-единствен благосклонен поглед!

По-щедър дар не смея да ви искам —

по-дребен вий не можете намери!

ВАЛЕНТИН (настрани)

Не е ли сън това? Не! Виждам! Чувам!

О, помогни ми да търпя, любов!

СИЛВИЯ

О, боже мой! О, колко съм нещастна!

ПРОТЕЙ

Нещастна бяхте, но откак съм с вас,

би трябвало да бъдете щастлива!

СИЛВИЯ

Но, оттогаз съм двойно по-нещастна!

ДЖУЛИЯ (настрани)

И аз! И аз!

СИЛВИЯ

Ако ме сграбчи лъв,

бих предпочела той да ме разкъса,

но не да съм спасена от Протей!

Небето само знае колко силно

обичам Валентин, как той по-скъп е

за мен от собствената ми душа;

и същото небе ще потвърди,

че точно толкова ми е омразен

лъжливият Протей! Не ми досаждай!

ПРОТЕЙ

Кой дързък подвиг аз не бих извършил

дори да е на косъм от смъртта —

зарад един любезен поглед ваш?

Уви, жените винаги са груби

към оня, който искрено ги люби!

СИЛВИЯ

А ти, Протей, нима си по-добър

към Джулия, която те обича?

В сърцето й кристално прочети —

нали докрая верността си ти

в безбройни клетви подари на нея

и после ги престъпи и развея,

за да се втурнеш лудо подир мен!

Сега лишен от верност си, освен

ако създадено ти е сърцето

със две отделни верности; а туй е

по-зле дори, отколкото да нямаш

изобщо никаква. Проклет двуличник!

Подлец, измамил своя пръв другар!

ПРОТЕЙ

Кой гледа дружба в любовта!

СИЛВИЯ

Кой? Всеки

освен Протей!

ПРОТЕЙ

Така! Добре тогава!

Щом силата на думите ми нежни

отпора ти не може да стопи,

ще взема любовта ти по войнишки,

срещу законите на любовта!

СИЛВИЯ

О, боже мой!

ПРОТЕЙ

Насила ще те имам!

ВАЛЕНТИН (излиза напред)

Ръцете долу, звяр, измамник низък,

разюздано животно!

ПРОТЕЙ

Валентин!

ВАЛЕНТИН

Обикновен приятелю — защото

такива са приятелите днес:

приятели-предатели! — ти, мойто

доверие измами! О, небе,

не бих повярвал просто, да не бе

окото ми свидетел! Как ще казвам,

на някого „приятел“, щом веднага

ще ме прекъсва споменът за теб?

Щом дясната ръка е вероломна

спрямо гръдта, кому да имаш вяра?

Невернико Протей, заради тебе

доверието си в света загубих!

От свой боли най-много; миг ужасен,

когато във приятеля си драг

откриваш най-заклетия си враг!

ПРОТЕЙ

Дълбоко съм виновен и посрамен!

Прости ми, Валентине! Ако мога

със свойта мъка да откупя злото,

което ти нанесох, от сърце

предлагам ти я! Тя не е по-малка

от моя грях!

ВАЛЕНТИН

Тогава той платен е

и ти отново честен си за мене.

Тоз, който няма милост във сърцето,

не е за тука, нито за небето,

че даже бог в гнева си не изтрайва,

когато някой грешник се покайва;

и в знак, че пак приятел твой оставам,

правата си над Силвия ти давам!

ДЖУЛИЯ

Тежко ми!

Припада.

ПРОТЕЙ

Моят паж!

ВАЛЕНТИН

Ей, младо! Ей!

Отвори очи! Какво ти стана?

ДЖУЛИЯ

О, господине, моят господар

ми даде пръстен, който аз, във дар,

бях длъжен да предам на госпожата,

пък аз забравих и не и го дадох!

ПРОТЕЙ

Къде е той? Я дай го!

ДЖУЛИЯ

Ей го тук.

Дава му пръстена.

ПРОТЕЙ

Но туй е онзи, който аз бях дал

на Джулия!

ДЖУЛИЯ

Ах, прошка, господарю!

Обърках ги! За дамата бе този!

Показва друг пръстен.

ПРОТЕЙ

Но оня откъде го имаш? Аз

на Джулия го дадох, като тръгвах!

ДЖУЛИЯ

А Джулия получи го тогаз

и Джулия донесе го на вас!

Разкрива се.

ПРОТЕЙ

Как? Джулия!

ДЖУЛИЯ

Узнай оназ, в която твоите клетви

тъй пищно разцъфтяха! Колко пъти

уби я ти със своята невярност!

Поруменей пред мъжките ми дрехи,

защото ти докара ме до този

нескромен маскарад, ако изобщо

е той нескромен, щом е от любов;

пък и кое от двете по е срамно:

да сменяме костюми ний, жените,

или сърцата вий да си мените?

ПРОТЕЙ

Сърцата — ний! Да, тъй е! Боже мой,

мъжете щяхме да сме съвършени,

ако не беше туй непостоянство.

Един порок — но колко подир него!

То води ни от грях към други грях,

преди да вкусим кой да е от тях!

Какво например виждам във лицето

на хубавата Силвия, което

не бих открил у Джулия, ако

я гледах с по-устойчиво око?

ВАЛЕНТИН

Ръцете ви! За бъднина щастлива!

И нека двойките ни станат две!

Когато двама любят се, не бива

да бъдат толкоз дълго врагове!

ПРОТЕЙ

Кълна се, моята мечта бе тая!

ДЖУЛИЯ

И аз кълна се, друго не мечтая!

Влизат Разбойници, Дукът и Турио

РАЗБОЙНИЦИТЕ

Чудесна плячка! Първокласна плячка!

Погледай, главатарю!

ВАЛЕНТИН

Да се пуснат!

Това е Дукът, моят господар!…

Със радост ви приема, ваша милост,

един от вашата немилост гонен!

ДУКЪТ

Как? Валентин?

ТУРИО

И Силвия е тук!

Но тя е моя!

ВАЛЕНТИН

Нещастнико, към нея не посягай,

че току-виж, прегърнал си смъртта!

И ако кажеш пак, че тя е твоя,

ще стъпиш в кратера на моя гняв

и няма да се върнеш във Верона.

Тя тук е, но опитай само с пръст —

какво ти с пръст! — със дъх да я докоснеш!

ТУРИО

Дотрябвала ми е! Глупакът само

рискува здравето си за жена,

която при това не го обича!

Задръжте си я — нека бъде ваша!

ДУКЪТ

И с двоен срам клеймя те за това,

че след като тъй шумно я преследва,

тъй лесно я отстъпваш изведнъж!…

А хваля теб за твоя дух на мъж,

храбрецо млад, и считам те достоен

за любовта на кралска дъщеря.

Изтрил обида и вражда забравил,

приемам те отново в своя двор —

поискай сана, който да приляга

на твоята заслуга несравнена,

и ще го имаш! Казвам ти пред всички:

дворянино на име Валентин,

аз давам ти на Силвия ръката,

със доблест извоювана от теб!

ВАЛЕНТИН

Щастлив направихте ме, ваша милост,

но в името на Силвия ви моля…

ДУКЪТ

Заради свойто име ще го имаш,

каквото и да бъде!

ВАЛЕНТИН

Тези люде,

с които горския живот споделях,

са хора ценни, умни, даровити.

Простете им разбойните дела,

върнете ги от дългата прокуда —

те вече променени са и могат

полезни да ви бъдат, господарю!

ДУКЪТ

Придума ме. Простено да им бъде!

Ти знаеш ги — ти служби намери им!

Сега назад — враждите да удавим

във танци, веселби и тържества!

ВАЛЕНТИН

Бих искал пътьом да ви забавлявам:

харесва ли ви този малък паж?

ДУКЪТ

Да! Миличко момче. Но вече пламна!

ВАЛЕНТИН

По-„миличко“, отколкото „момче“.

ДУКЪТ

Което вероятно ще рече?…

ВАЛЕНТИН

То ще рече невероятно нещо…

Протей, разбирам, става ти горещо,

но ще разкажа, за да те накажа,

за Силвия, за тебе и за Пажа,

а после: дружна сватба, дружен пир

и дружен път във щастие и мир!

Излизат.