Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Всеки свят, раса и т.н. си имат свои митове, легенди и приказки. Има обаче концепции, които са споделяни от всички Стандартни, или от значителна част от тях, и не са били еднозначно изяснени. Често те биват наричани общочовешки митове; някои университети предлагат образователна дисциплина „общочовешка митология“.

Пясъчникът

Една от тайнствените концепции, които битуват в така описаното човечество, е така нареченият Пясъчник. Известна е не на всички Стандартни, но много учени си блъскат здраво главите върху нея.

Идеята е, че вероятно голям процент от Безтелесните започват същестуването си като деца (каквото и да означава деца в този случай). И че тези деца преминават детството си, играят игрите си, и т.н. някъде — което бива наричано условно Пясъчникът.

Произходът на концепцията е абсолютно неизвестен; всички опити да бъде изучен са давали твърде ограничен резултат. Вероятно е щяла да отмре и да бъде забравена, ако на някои Стандартни не е направил впечатление един факт: няма известен случай Безтелесните да са дали каквато и да било информация по този въпрос, дори дали подобно нещо съществува. Тъй като почти няма друг въпрос, на който те да не дават поне минимална информация (било дори невярна — имало е случаи, когато това е било хващано), идеята е направила впечатление. Самото наименование „Пясъчник“ е измислено от Стандартните.

Хипотезите за какво се касае са безброй.

Много Стандартни учени вярват, че Пясъчникът няма нищо общо с Резервата, и двете нямат никаква връзка. Някои си представят напълно отделна система от светове, подобна на Резервата. Други предполагат, че става дума за само един свят, или дори за нещо, което не може да бъде наречено свят по никакви критерии.

Доста разпространено е мнението, че Пясъчникът — това са всъщност световете-училища в Резервата. То като че ли вмества всичко в разбираеми и ясни рамки. Проблемът тук обаче е, че човек никога не може да бъде сигурен, че един свят не е всъщност свят-училище — тоест, при тази хипотеза няма как да се изключи напълно възможността Пясъчникът да покрива целия Резерват.

Други учени смятат, че Пясъчникът реално включва светове от Резервата, но по някакъв начин е „скрит“ от Стандартните, а вероятно и от Аугментираните. Както и в предишния вариант, и тук броят на хипотезите се доближава до този на учените. Надали има свят, контактите с който да са затруднени по каквито и да било причини, и да не е подозиран, че всъщност е Пясъчникът, или част от него. Много тезауруси (особено примитивни или пък свръхвисокоразвити), които са лесно достъпни, но не твърде атрактивни за външни хора — също.

Някои смятат, че Пясъчникът всъщност се състои от ръководствата на повечето светове, и че ръководителите им са прикрити Безтелесни, които се учат да властвуват над по-обикновените хора. Хипотезата се ползва с популярност и поддръжка сред кръгове, които имат изгода от нея. Други смятат, че Резерватът е част от Пясъчника — и по-точно лабораторията му за експерименти (намекът е, че тези експерименти са в най-добрия случай безотговорни).

Има най-сетне и учени, които смятат, че Резерватът е част от Пясъчника, но не като лаборатория с бели мишки. Те смятат, че това е частта, където прекарват „детството“ си тези Безтелесни, които започват като Стандартни или Аугментирани. Някои от тях смятат, че това кой ще стане Безтелесен е предопределено, че бъдещите Безтелесни са деца на Безтелесни, подхвърлени на Стандартните и Аугментираните за отглеждане, докато съзреят. Други — че доколкото човек теоретично може да попадне на изпит за Безтелесен, и да успее, това автоматично превръща Резервата в част от Пясъчника, ако не и в целия Пясъчник.

Естествено, мненията не са ограничени дотук. Има още неизброимо количество други, къде странни до абсурд, къде правдоподобни. В добавка, много учени смятат, че няма проблем да е вярно повече от едно мнение. Някои смятат, че доколкото става дума за Безтелесни, нищо чудно да има как всички тези мнения да са верни, дори тези, които видимо си противоречат.

Липсващите

След Разделението отначало е било на практика невъзможно човек да разбере къде е отишъл този или онзи негов познат (освен ако познатият не е бил предупредил преди Разделението къде ще отиде). Организирането на информационните връзки между световете в обща мрежа е отнело доста време; също така, Безтелесните още тогава са ограничавали пренасянето на информация между отделни Възли. Докато бъдат създадени някакви що-годе използваеми механизми един човек да бъде издирен сред цялото човечество, отминали няколко поколения. И дори тогава нямало как да се разбере дали човекът не е попаднал например на свят, който не позволява обмен на информация с него.

С времето обаче е имало много случаи, когато някой (или потомците му) са издирвали маниакално къде е отишъл някой съвременник на Разделението, и не са успявали да открият каквато и да било информация. Безследното изчезване на тези хора е било наречено „феномен на Липсващите“, а те самите — Липсващите.

Най-естественото предположение е, че тези хора са попаднали на светове без връзка, или просто следите им са се изгубили с времето. Немалко хора обаче не се задоволяват с него; привеждат се най-различни изследвания и статистики, съгласно които Липсващите са повече, отколкото обясняват тези двете. Привеждат се конкретни примери, когато някой бил тръгнал за еди-кой си свят, само че на света няма никакви следи да се е появявал някога. Има и много други подобни, повечето от които имат някакви естествени обяснения. Винаги обаче има изследователи, които не са съгласни с обясненията; освен това, има данни, за които засега няма обяснения. Както обикновено, Безтелесните са отказали сведения по въпроса.

Като начало, няма съгласие по въпроса колко точно са Липсващите. Повечето изследователи ги оценяват на 10-15% от тогавашното население; има обаче и различни оценки. Има изследователи, които твърдят, че има регистрирани случаи един човек отпреди Разделението да е попаднал едновременно на няколко различни свята след него, и да е живял там различни животи — тоест, възможно е при Разделението Безтелесните да са направили по повече от един екземпляр от някои или всички хора. Това обезсмисля въпроса колко са Липсващите — биха могли да бъдат всякакво количество, включително много пъти повече от броя на човечеството преди Разделението.

Въпросът къде са тези Липсващи е още по-мътен. Някои предполагат, че те са станали Безтелесни. Други — че Безтелесните са ги използвали в експерименти като лабораторни животни. Трети — че наличният сега Резерват е N-тата поредна версия, като предишните са били унищожени по най-различни, като правило лоши причини, от Безтелесните. Има предположения, че както има много различни Възли, така има и много различни Резервати, разделени напълно един от друг. Има всякакви други, някои откровено налудничави, предположения.

Каква е истината вероятно знаят само Безтелесните. Те обаче не само не я казват, но и не правят нищо, за да ограничат спекулациите около Липсващите. Някои предполагат на тази основа, че реално Липсващи може би изобщо няма, и това е слух, който Безтелесните сами са пуснали, по някакви техни си причини.

Безтелесните са отказали коментар и по този въпрос.