Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

КОМУНИКАТОРИТЕ

Голямата част от техниката, създадена от напредналите Стандартни, почти всичката на Аугментираните и всичката, създадена от Безтелесни, се управлява през специални интерфейси за връзка между човек и машина — т.нар. комуникатори. (Аугментираните обикновено разполагат с вживени или вградени комуникатори; при Безтелесните комуникаторът обикновено е част от същността им, и/или може да бъде създаден мигновено чрез възможностите им.)

В широкия смисъл на думата комуникатор е всеки интерфейс между съзнание и каквото и да било друго (вкл. друго съзнание). Стандартните обикновено имат предвид под думата устройства, направени за връзка между ума на Стандартен и техника, управлявана чрез комуникатор, или съзнания на Аугментирани или Безтелесни; по-рядко — за пълна връзка с друго съзнание на Стандартен.

Както почти винаги в такива случаи, Аугментираните и Безтелесните ползват извънредно точни, но и сложни класификации на комуникаторите, докато Стандартните използват опростена класификация. В нея комуникаторите са разделени на класове. Строга граница между различните класове няма, разделението е „за удобство на класификацията“.

Първи клас комуникатор е всяко едно устройство за връзка, управлявано чрез механични изводи (клавиши, бутони, ръчки…), глас или движения на тялото. Тук спадат всички популярни видове компютърни терминали, телефони, видеофони и т.н.

Втори клас комуникатор се управлява чрез мисли. Технологиите, чрез които той приема мислите, са различни — някои са достъпни и използвани дори от Стандартни, други са неразбираеми дори за Аугментирани. Обратното пренасяне на информация обикновено става по същия начин — такъв комуникатор например може да предава сензорен вход пряко в ума на комуникиращия, все едно той възприема нещата със собствените си сетива. Предаваната информация може да се обработва, филтрира и модифицира, теоретично безкрайно, но на практика в определени граници, в зависимост от какво позволява комуникаторът.

Трети клас комуникатор позволява фронтиране на личност — „разпределяне“ или „пренасяне“ на личността на комуникиращия върху различни потоци данни, различни места и т.н. В известен смисъл той придава на комуникиращия Стандартен или Аугментиран някои от качествата на Безтелесен. Чрез него например човек може да бъде на няколко места едновременно (и да изпълнява различни задачи на всяко място, без да се разконцентрира или да губи връзката с цялото). Личността при фронтирането може да бъде модифицирана на „другия край“ по определен начин (прави се рядко, но принципно е възможно). Елементи или части от личността могат да бъдат оставяни с определена задача върху подходящ носител (напр. компютърен симулатор, или изкуствено тяло), и след интервал от време да бъдат „погълнати“ и усвоени обратно. Фронтирането на личността позволява и много други възможности. Това е и най-високият клас комуникатор, който може да се използва от Стандартни пълноценно — ограничението е в това какво може да понесе като вид комуникация същността на Стандартния (и да остане след това същност на Стандартен).

Четвърти клас комуникатор позволява пълно пренасяне, мултиплициране, сливане, преструктуриране или модифициране на личността, заедно с цялата й памет и всичките й качества, и ако е необходимо и има връзка с подходящ трансмитер, със създаване или пригаждане на съответния физически носител. Теоретично погледнато, всеки Безтелесен е просто личност с вграден в нея комуникатор от четвърти клас, и подходящ трансмитер. Твърди се, че тези възможности са най-долната не повече от една хилядна от възможностите на комуникатор четвърти клас; повечето негови други възможности обаче са неразбираеми за Стандартните. Дори от Аугментираните подобни комуникатори използват само Възловите отговорници и някои особено високо Аугментирани. Носят се слухове, че ако Стандартен успее да използва пълноценно дори само основите на четвърти клас комуникация, това се зачита за успешно положен изпит за приемане за Аугментиран или дори Безтелесен; подобно нещо обаче на практика не се е случвало никога. Учените смятат, че принципна разлика между комуникатор трети и четвърти клас няма, просто този от трети клас е „орязан“ до само тези възможности, които са за Стандартни.

По-високи класове комуникатори принципно съществуват, но като правило Стандартните дори не могат да разберат какво принципно те биха могли да предложат в повече от четвърти клас.

Интересен момент е лъгането чрез комуникатори. Отначало се е смятало, че втори клас комуникатор не позволява лъжи, но на практика се оказало, че не е никак трудно да се лъже и чрез него: въпрос на тренировка и настройка на начина на мислене. Сливането на личностите, предлагано от трети клас комуникатори, се оказало по-костелив орех за лъжците — принципни технологии как да се лъже и при него са били разработени още със създаването на този клас, но са били нужни повече от сто години, за да бъдат доведени до практическа използваемост, и още поне триста години са били на практика неизвестни за обществото. Реализирането им е много по-трудно, отколкото лъгането чрез мисъл през втори клас комуникатор; на практика са недостъпни за повечето Стандартни. Обикновено са базирани на създаване и поддържане на изкуствено калкирани личности; съществуват и други методи. Принципно се предполага, че сходни техники биха позволили да се лъже и чрез четвърти клас комуникатори; данните някой да е успял обаче са твърде оскъдни, заради твърде оскъдното използване на четвърти клас комуникатори от Стандартни и Аугментирани.