Едно възможно бъдеще (Версия 0.12) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Григор Гачев (Типове светове) #6

Типове светове

По начало, около две трети от населението на Земята е избрало да живее на светове, които като „социален договор“ продължават развитието от момента на Разделението, евентуално с уклон в една или друга насока. Около една трета са избрали (предимно под влияние на тезаурусите от фантоматиката) за подходящо за съществуване ниво на развитие от миналото — времената отпреди Разделението, надигането на Информационната ера, Викторианската епоха, Средновековието, древните цивилизации или дори още по-стари времена. (Отделно от това, много светове от първите две трети на практика са преустановили научно-техническото си развитие, или то става твърде бавно, по най-различни причини — малко население, твърде малко ресурси за наука, предразсъдъци…) Много светове, от всички етапи на развитие, реализират не толкова даден етап, колкото точно определен тезаурус (като правилно произхождащ в крайна сметка от художественото наследство). На тази база са започнали първите опити за класифициране на световете по типове.

Точно разделение на световете по типове няма как да съществува — всеки свят е свободен да се развива и определя както сметне за необходимо (или както се случи). Полученото разнообразие няма как да бъде вкарано във фиксирани рамки. Единственото ограничение се е оказала човешката изобретателност. Официална класификация на световете по типове не съществува, но почти всички Стандартни използват някакви варианти на дадената по-долу. Много светове са вкарани в нея с малко или повече напън, много светове са причислени към едно или друго място в нея с малко или повече уговорки, и почти във всеки раздел има подраздел „други“.

Също така, много светове съчетават различни тезауруси; на един и същи свят могат да съжителствуват повече или по-малко мирно примерно викториански тезаурус и няколко племенни. Понякога дори към различните тезауруси водят различни трансмитери. В такива случаи обикновено един свят се обозначава според тезауруса, при който излиза единственият трансмитер (обикновено първият пуснат, по-рядко най-отвореният или най-развитият), или различните тезауруси се водят всеки поотделно, с уговорката, че се намират физически на един и същи свят.

Типовете светове са описани към периода от около хиляда години след Разделението. Списъкът далеч не е изчерпателен; вероятно има важни и масови типове, които са пропуснати… :-)

Пост-Разделенски светове

Вероятно най-многобройният тип светове; над половината човечество при Разделението е избрало такива светове. (Хиляда години по-късно това съотношение вече не е запазено — прирастът на повечето пост-Разделенски светове е под средния за човечеството.). Културата им е базирана на продължаване на развитието на човечеството от нивото на Разделението нататък по алтернативни пътища. На голям процент от тях получаването на големи аугментации и/или превръщането в Безтелесни е ограничено (поне легално) в различна степен и/или по различни признаци, или дори е забранено. На други — обратно, дребни аугментации дори се поощряват, или направо се изискват. На тези светове е широко разпространено мнението, че Безтелесните и Аугментираните са само отклонения, изключения, че прогресът на човечеството реално е прогресът на пост-Разделенските светове, и че терминът „Резерват“ се отнася за другите светове, но не и за тях. (Другите светове пък често смятат, че пост-Разделенските светове са задънена еволюционна улица с прекалено високо самомнение.)

Имат много голям брой подтипове. Също така, някои други типове светове реално са пост-Разделенски, обособени по определен признак — напр. Стражевите светове. За някои се спори дали трябва да бъдат смятани за пост-Разделенски, или са отделен тип — напр. киберпънковите светове. Преобладаващата част поддържат развитие предимно в научно-техническата област; има обаче огромни клонове, поставили ударението в други насоки — философия, екология, дори параспособности (някои от последните — по-малко или повече успешно; смята се, че Безтелесните имат пръст на такива места; за някои те потвърждават с половин уста, за други твърдят, че отначало са „побутнали тук-там“, но нещата вече вървят и без тяхна помощ, за трети — че нямат нищо общо).

Много пост-Разделенски светове приличат заради силната технизация на световете на Аугментираните — за незапознат човек е трудно да се оправи на тях, а понякога е направо опасно. Там са и най-големите достижения на обикновени Стандартни в областта на науката и техниката (последното е малко спорно, тъй като немалко пост-Разделенски светове са повече или по-малко отворени за Аугментирани и Безтелесни, и там често се работи в сътрудничество). На някои от тези светове средностатистическият жител е по-механизиран и киборгизиран, поне външно, от повечето Аугментирани.

Пост-Разделенците като цяло гледат хората от останалите светове отгоре надолу, с леко (или не дотам леко) презрение заради тяхната „изостаналост“. От това им отношение не са смогнали да ги отучат нито прословутата демонстрация през 891 г. ОР на медиумите от Морфей, нито дори резултатите от няколкото опита на такива светове да „продават фасони“ на Върховните елфи.

Повечето пост-Разделенски светове имат силни икономики, чрез които неведнъж буквално са покорявали съседни светове. Като правило, несъгласните от покорената планета са измолвали нов свят от Безтелесните, ако са били достатъчно, а покореният свят в течение на едно-две поколения се е превръщал в силен икономически конкурент на покорителя. Разправя се като анекдот, но е истина един случай, когато два подобни свята осем пъти сменят това кой от тях налага икономическото си господство на другия.

Пред-Разделенски светове

Касае се за светове, основната част от тезауруса на които лежи във времето между началото на 21 век и Разделението. Голямата част от тях се опитва да моделира времето точно отпреди появата на първите Аугментирани и Безтелесни; на тези светове обикновено аугментациите и създаването на Безтелесни са строго забранени. Немалко обаче не страдат от този предразсъдък, просто са преценили това време като динамично по техен вкус — не толкова напрегнато като бурните Разделенски години, но по-интензивно и весело от мудното Средновековие или дори Викторианската епоха и 20 век. (Академия е такъв свят, със забележката „специализиран в наука“ — или пародия на наука, ако предпочитате.)

Много историци твърдят, че пред-Разделенското време е „ни риба, ни рак“. За пред-Разделенските светове до голяма степен важи същото. Популярна шега е, че пред-Разделенските светове са създадени като идея от Безтелесните за забавление, тъй като са най-шантавите (макар и далеч не най-екзотичните). Всъщност в това има зрънце истина — Предразделението е „кръстопътно“ време, с много възможни разклонения на развитието, някои от тях незаслужено потъпкани от историята. Разуми от „Свръзката“ са споделяли, че в областта на дивергирането и хибридизирането на тезаурусите възлагат на пред-Разделенските светове още повече надежди, отколкото на пост-Разделенските.

Анализите на Безтелесните показват, че при разделяне на световете по етапи на развитие, наличният тезаурус към момента е потенциално най-широк точно на този етап. В същото време, реализираният на практика тезаурус там е най-тесен — пред-Разделенските светове обикновено са се затворили в определен калъп, и много трудно излизат от него. Сред тях почти не се срещат странни и смайващи отклонения на цели светове, каквито има в почти всички други типове светове — а точно там такива отклонения биха били най-полезни. Затова и „Свръзката“ работи най-интензивно точно там.

Един от начините на Свръзката за разширяване на тезауруса в този тип светове, като в същото време се запази цялостта и плътността на типа (поради широкия си потенциал той е ключов за запазване на континуитета на човечеството в този му край) е натрупването на голям брой отклонения на индивидуално ниво, за да търсят те вътресветова дивергенция. Затова и на пред-Разделенските светове се открива на практика най-голямото разнообразие на индивидуални възможности, умения и начини на мислене — дори където то не е логично да се очаква. Заслугата за това, естествено, е на Свръзката.

Средновековни светове

Средновековните са един от най-често срещаните типове светове. (Това се оспорва; някои класификации причисляват към тях фентъзи-световете, други — не, и т.н.) Имат огромен брой разновидности, обикновено без строга граница между тях.

Световете, които са запазили истински средновековни порядки и начин на живот, са много малко. Повечето са модифицирали средновековния тезаурус по начин, който подобрява съществено продължителността и качеството на живота. Често болестите са отчасти или напълно елиминирани; установени са социални правила или са осигурени ресурси, които да не позволяват средновековни в лошия смисъл на думата отношения, и т.н.

Строги критерии за Средновековен свят не съществуват. Най-често светове биват причислявани в тази група, ако имат феодален тип социални отношения, и/или поддържат ниво на научно-техническо развитие, еквивалентно на Средновековието. Както винаги обаче преценката отчита особеностите на света като цяло, а не само отделни критерии.

Границата между средновековни и фентъзи-светове е силно размита. Доста средновековни светове разполагат с фентъзи-същества. На някои има орки. На класическите средновековни светове обаче, дори да има такива същества, те са малко, редки и без практическо значение за живота там.

Един интересен подвид на средновековните светове са т.нар. „училища“. Това са светове, на които е реализирано прераждане в най-буквалния смисъл на думата. При физическа смърт личността не се изгубва. Обикновено й се дава време в някакъв вид симулакрум, за да осъзнае наученото през поредния живот, и да го съвмести в стройна система с останалите си познания и качества. След това тя отново се преражда (не винаги като човек или разумно същество), за да живее пореден живот. Спомените от предишните животи се запазват в различна степен на различните светове (и при различните личности); най-често човекът знае, че преди е бил някой друг и че след като умре ще се прероди отново, но разполага по време на обикновения си живот само с най-общи личностни качества от натрупаното през животите; колкото повече е натрупаното, толкова повече се запазва. Твърди се, че преди прераждането личността избира какво от опита си да запази по време на следващия живот и какво — не; не е известно дали това е истина; може би на някои светове е, а на други — не. Когато (или ако) познанията и качествата на личността достигнат определена степен, след поредното прераждане Безтелесните (които осъществяват всичко това технически) й дават право да държи специален изпит. Приелите и положили успешно изпита биват приемани за Безтелесни, ако пожелаят.

Списъкът на световете тип „училища“ далеч не се изчерпва само със средновековните; смята се обаче, че тази концепция е възникнала и изпробвана продължително най-напред на тях. Иначе се смята, че светове-училища има на всички етапи на развитие на Стандартни и на доста на Аугментирани. Не е известно дали това не е само религиозен възглед; Аугментираните твърдят, че за тях по принцип всяко съществуване има еквивалента на живот на свят-училище; от друга страна, светове-училища са били еднозначно доказани на всички нива на развитие на Стандартни. Единствено при Средновековните обаче са отделени в отделен подтип, по исторически причини.

Фентъзи-светове

Това са светове, най-често средновековни (има обаче от примитивни до пост-Разделенски), които разполагат със значително количество фентъзи-същества, и/или животът там е повлиян от тези същества в значителна степен.

Повечето видове фентъзи-същества идват от земната митология или художествено наследство; има обаче и видове, които не са били познати преди или по време на Разделението. За много от тях с голяма увереност се знае, че са измислени като концепция от Безтелесните.

Видовете фентъзи-същества са огромен брой. Класически, макар и не много разпространени, са драконите. На доста светове се намират гномове, всевъзможни духове и призраци, странни диви неща и митични същества като еднорози, грифони и т.н. На някои се срещат силфиди, духове на планини или други големи места, дори до местни богове с огромна мощ.

Произходът и същността на фентъзи-съществата са най-различни. Често те са проявления на Безтелесен, който е поел задължението да осигурява фентъзи-елемент на определен свят. Понякога са проявления на изкуствен разум, създаден с тази цел. Понякога са изкуствено създадени същества на биологична или псевдобиологична основа. За някои се смята, че са хора в изкуствени или модифицирани тела, получили „втори живот“ след смъртта си по някаква договореност — особено по-важните от тях, местни богове и пр.

Интересна информация на тази тема е разказал Ангел Братоев от Академия. При посещение на Смоланд — свят, базиран като тезаурус на средновековието в Скандинавия — той при екскурзия из дивите планини се натъкнал в една пещера лично на Коболд — зло планинско джудже от местните предания, пазител на рудните залежи. За няколкостотин години на Коболд му било дошло до гуша, и си изплакал историята на първия (и вероятно единствен) чужденец, който видял (било му е забранено да я споделя с местните). По начало той бил човек от 21 век, замразил се поради неизлечима болест. При Разделението Безтелесните го размразили и му предложили втори живот „докато му се живее“, с уговорката първите пет хиляди години да работи за тях. За първите хиляда години трябвало да бъде Коболд.

Подобна информация разказва Тоширо Фудзияма, изследовател на фентъзи-световете, който е имал удоволствието на един от тях да изслуша откровение от Богинята на разврата (и да изкара повече от месец в обятията й, което му се отразило чудесно — от 120 килограма при ръст под средния станал 65). По начало тя била родена трийсетина години преди Разделението, изключителна красавица, но нимфоманка. Избрала си подходяща професия, но това не й помогнало — само дето била призната за най-добрата жива в занаята. Признанието й спечелило какви ли не клиенти; от един, принципно Безтелесен, си изпросила точно преди Разделението безсмъртие, като богиня на фентъзи-свят. Той си изпълнил обещанието, но както сметнал за добре… Тоширо Фудзияма добавя, че славата и определението на тази богиня са само професия, и че тя всъщност е много свестен човек и топла душа.

Развлекателни светове

Това са светове, специализирани изцяло или почти изцяло в развлеченията. Съществуват, естествено, изцяло или почти изцяло от туризъм.

Смята се, че са най-разнообразният като физически характеристики вид светове — много разчитат за развлекателност на странни природни необичайности. Балонът например е свят с размерите на Юпитер, но с гравитация една трета от земната. Планините на Азор вероятно са безкрайно високи. Най-голямата измерена дълбочина на моретата на Плитчина е малко над 2 метра, най-голямата измерена височина на сушата — също. Шестте слънца на Хюи Йон почти не оставят време за нощ на планетата, и всяко има свой цвят. Броят „пластове“ на Долната Земя още не е известен окончателно, съществуват подозрения, че е безкраен. Че са безкрайни се подозира и за пещерите от Кейв Уърлд; като минимум е доказано, че на много места коридори минават през едно и също физическо пространство, без обаче да имат връзка помежду си, неизвестно как.

Почти няма Развлекателни светове, които официално да позволяват само един вид развлечение (въпреки че почти винаги един е основен); дори на редките изключения, като Арената от възел 611, цъфти нелегална търговия с наркотици, забранени фантоматични удоволствия, проституция и др. Съществуват немалко светове, които са публични домове; някои от тях страдат от типичната за сценаристите на порнофилми липса на въображение, други — не (а някои го имат и в излишък… дори прекалено голям, според някои от гостите). Има доста светове, посветени на определени видове спорт, и какво ли още не.

Както и може да се предположи, културните развлечения са доста рядко застъпени. В цялото човечество на операта е посветен един-единствен свят. (Но пък оперите на него са прочути из цялото човечество.) Има три свята, посветени на литературата. (И които са дали на човечеството не особено много талантливи писатели, но пък купища устати критици със самочувствие.) Посветените на музиката като цяло светове не са малко, но надали съществува човек, на когото да са по вкуса всички. (За един от тях, специализиран в църковната музика, битува веселият израз: „Всички по цял ден само седят и пеят осанни — по-скучен от това сигурно е само християнският рай.“) Подобно е положението и с другите класически изкуства. Всички светове на културата като брой заедно далеч отстъпват на броя на световете за схватки като Арената, или световете-публични домове. А като доходи пък да не говорим.

Все пак добре говори за човечеството фактът, че най-разпространените Развлекателни светове са туристическите. Разнообразието им е огромно — на практика не съществува някакъв вид туризъм, който да е измислило човечеството, и който да не е реализиран на някой от световете като основен.

Викториански светове

Базирани са на тезауруса на Великобритания за времето на управлението на кралица Виктория — средата до края на 19 век: ранен капитализъм с останки от късно средновековие. Често са съчетание на викторианство с други, най-често племенни тезауруси (има обаче съчетания дори с пост-Разделенски). Не са твърде много, но са били признати за отделен вид.

Основното, което подчертават всички такива светове в тезауруса си, са консерватизмът и маниерността. Израсналите в „доброто общество“ млади хора най-често допреди първата си брачна нощ (или посещение на публичен дом) имат доста карикатурна представа за това как изглежда без дрехи другият пол. Викторианското облекло е задължително; на някои от световете се стига до абсурди, примерно селянин да оре нивата си, облечен с костюм и цилиндър. Викторианските нрави — също: има светове, където дори вътре в семейството се говори на „вие“, и употребата на „ти“ (и много други прояви на близост) се смятат за аморални, развращаващи или дори престъпни.

На някои от световете „доброто общество“ включва на практика всички жители. (На един от тях, в опит да подпомогнат идеята, е приет закон, че човек може да бъде благородник не само на отделен административен район, но и на отделен квартал или махала, или дори къща; там вероятно над 95% от населението са благородници на еди-къде си.) На други „обществото“ е по-малък процент, но на твърде малко то е, както е било реално, под 10% от населението. На един от тези светове около 150 години след Разделението са потърсили помощта на Безтелесните, за да се създадат роботи-слуги, и така цялото население от хора да може да спада към „обществото“; Безтелесните учтиво са отказали. Идеята не е била изоставена, и в момента светът преговаря с пост-Разделенски свят, голям производител на роботи, но спазарената досега цена е свръх силите му.

Повечето такива светове са управлявани от кралски фамилии (някъде по една на свят, другаде — по няколко съперничещи си). Някои упражняват републиканство; поне на един няма никакво управление (но затова пък има добре развито и школувано правосъдие, базирано на прецедентна система).

Нивото на развитие на тези светове не винаги е фиксирано към втората половина на 19 век. Някои би трябвало да се окачествят по развитие по-скоро като пост-Разделенски. Няколко от световете експериментират с развитие на алтернативни научно-технически тезауруси. (Един от тях е базиран на „случайно“ налучкана технология за получаване на енергия от вакуума, докато иначе нивото му на развитие е фиксирано на около началото на 20 век, и техниката и технологиите му изглеждат като извадени от фантастичен филм или роман от първата половина на 20 век. Друг експериментира със забрана на електричеството като технология, във всяко едно отношение; там могат да бъдат видени апокалиптични парни машини, водни колела, турбини и механизми, способни да вземат дъха на любителите на странното…)

Викторианските светове често смятат себе си за стожерите на възпитанието и морала на човечеството. На някои от тях вицът „Моля за извинение, че шофирам с гръб към вас“ е банална реалност. Някои от тях смятат всички останали светове за упадъчни и развратени. (Което понякога не пречи на ръководителите им да посещават охотно светове — публични домове.)

На много невикториански светове викторианците биват смятани заради възпитанието си за „надути плондири“, и отношението към тях е като към префърцунен бял в негърско гето от края на 20 век. Съществуват например популярни списъци какви неща могат да се направят от викториански цилиндър; повечето от тях не пропускат да подсетят читателя, че след като преправите и използвате цилиндъра (примерно за нощно гърне), не бива да забравяте да го върнете на притежателя му.

Популярно мнение сред учените-Стандартни е, че класическите викториански светове сами по себе си не представляват интерес за Свръзката, и биват пазени единствено заради хибридните тезауруси, които евентуално биха могли да дадат. От Свръзката са отказали официален коментар по въпроса; неофициалният е, че не е точно така. (Което про— и антивикторианци тълкуват на кой както му изнася.)

Племенни светове

Общоприето е, че терминът „племенни“ не е точен — тази група включва и световете, базирани на тезауруса на древните цивилизации: Египет, Месопотамия, древна Гърция, дори Рим. Най-голямата група обаче са световете, реализиращи тезауруси от времето на племената. Броят на тези светове е приблизително равен на броя на тези, базирани на древни цивилизации, но племенни тезауруси се реализират и на твърде много светове, които официално не спадат към тази група — покрай „основния“ тезаурус. Около този вид гравитират и доста други светове — например вудуистките, които формално се водят вид Конфесионални. Разхвърляни са из всички Възли.

Древните цивилизации на Земята, като Египет или Вавилон, се радват в Резервата на прилична почит — по около десетина свята са базирани на техния тезаурус (най-често доста модифициран — иначе голям процент от населението на тези светове би трябвало да са роби; на някои светове и е така). Шест или седем свята са базирани на древна Индия (само четири от тях обаче поддържат кастовата система, като на два тя е значително облекчена, за да е по-приемлива); още поне петнайсетина са базирани на индийската митология, но е било прието те да бъдат причислявани към Конфесионалните. Най-преуспял в това отношение обаче е древен Китай, с неговите около стотина свята. (Световете, базирани на тезауруса на Полинезия, са още повече, но Полинезия официално не се брои за древна цивилизация.)

Официално е базиран на тезауруса на древна Финикия само един свят, и той е абсолютна туристическа атракция. Изхранва се предимно от търговия, която върти с много околни светове. В същото време обаче на планетата му не се допускат технологии, които биха нарушили класическия тезаурус. Дори търговските му средства — космически кораби, търговски консулства, представители — е невъзможно да бъдат сбъркани: тези, които ги виждат за пръв път, обикновено са смаяни от това колко финикийски може да изглежда, и в същото време колко нормален и функционален може да бъде примерно космически кораб. Дори капитаните на товарни космически кораби от пост-Разделенски светове признават, че финикийските кораби не им отстъпват в нищо — а в същото време облеченият в роба и сандали капитан изглежда на мостика им най-естествено… На много други светове обаче, не всички от тях Племенни, има местни финикийски тезауруси. Подобно е положението и с тезаурусите на маите, ацтеките и инките — те имат по един-два официални свята и по още поне десетина-петнадесет тезауруса на други светове.

Голям куриоз са четирите свята, базирани на тезауруса на Атлантида. Както може да се предполага, единственото общо между тях е името — то е горе-долу единственото сигурно в този тезаурус, и всеки го тълкува и реализира по свой начин. Много пъти е имало опити да бъде изработен по-богат общ тезаурус, всичките са се проваляли заради „непреодолими различия във вижданията“. Въпреки това четирите свята са смайващо единни във външната си политика, и успешно са наложили да бъдат преместени като подвид от Художествените светове (където реално им е мястото) при Племенните. Популярна шега по техен адрес е „е, да, те могат да си позволят всичко — нали всеки момент ще потънат…“

Основната маса светове от този вид обаче са същинските племенни тезауруси. Разнообразието там е невероятно. Тук има всякакви светове, които се кланят на някоя древна религия, но не са достатъчно религиозни, за да бъдат обявени за Конфесионални. Доста древни истории, племена и т.н. са успели да си извоюват по един-два свята — и те са тук. Тук са и всевъзможни тезауруси, базирани реално на художествени произведения за древността, но не достатъчно на някое определено, за да бъдат Художествени. Тук причисляват и тези светове, които са отрекли прогреса като цяло, и са се върнали далеч назад в историята, но нямат официално установена религия. Най-сетне, тук са и всякакви други светове, които имат нещо по-важно племенно или древно в тезауруса си, и не изглеждат подходящи да са никъде другаде.

Древен Китай(Подвид на Племенните светове)

На тезауруса на древен Китай са базирани около сто свята. Това е най-многобройният отделен подвид на Племенните светове. На тази база те се опитват да си извоюват признаване за отделен вид — засега без особен успех.

Тезаурусът на древен Китай, както при почти всички Племенни светове, като правило е сериозно редактиран, за да бъде по-интересен за живеене в него. Не само че робство на практика няма (всъщност на повечето светове има, но обикновено робите се ползват с доста права, каквито в реалната история не е имало — често например продажбата в робство е за определено време, нечовечното третиране на робите е забранено и наказуемо, а на един от световете например те имат официално право на месечен отпуск), но и често са въведени какви ли не обичаи и правила, каквито в истинския древен Китай не са и сънували. На места дори са добавени митологични елементи — духове на прадедите, митични същества (включително дори дракони), и какво ли не още — та дори до китайските божества. Един от тези светове, наричан неформално Хюлик (истинското му име, както и на почти всички светове от този вид, е Чун Куо), се е прочул особено в това отношение: населението му като генетичен произход е почти изцяло от кавказката раса (и по генетичен път се е докарало да изглежда по-китайски от кой да е китаец), формализирането по китаизмите е доведено до пълно вманиачаване (азбуката канджи е допълнена до над сто хиляди йероглифа, въведени са и се спазват безогледно всякакви възможни правила и наредби, които заприличали на някого на „много китайски“, и т.н.), там не може даже да преспиш в гостилница, без да те навестят чии ли не духове и прочее, и тези, които не приличат на китайци, биват третирани с ледено презрение. (Ако по начало не приличаш, проблемът не е фатален — трансмитерът към Хюлик може да променя външността по поръчка, и се твърди, че е по-голяма веселба от коя да е зала с криви огледала.)

Почти всички светове от тази група спазват безусловно културното наследство от този период. На всеки такъв свят има Император, който е безусловен господар на живота и смъртта на поданиците си; на някои дори има формално право да налага смъртно наказание. (Не е ясно как са се споразумели със Свръзката по въпроса; фактът е, че Свръзката поддържат достъп до тези светове, а на тях никога не е имало изпълнено смъртно наказание, и почти никога — отсъдено.) Двадесетина от тези светове със съвместни усилия допълват и изчистват Императорския етикет, на който е длъжен да се подчинява Императорът; около две трети от световете го спазват буквално, и почти всички — в някаква степен. Цялата останала административна система на древен Китай също е реализирана.

Някои от тези светове са точно копие на Земята; както не е трудно да се сети човек, „мястото на срещата е известно“. Останалите области или за ненаселени, или по тях живеят различни племена, реализиращи племенни тезауруси, а на два свята изобщо ги няма — тази част на Азия е единствената суша.

Някои от тези светове печелят много от туризъм. Човек би се смаял от това колко плащат туристите, за да се снимат, облечени като стражи, по местната Велика китайска стена. Патицата по пекински, оризът и други подобни удоволствия са задължителни навсякъде, доста чести са и прочутите публични домове. На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните; например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит; перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо, и най-трудно за допускане, е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен — вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им — не. (Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма, и всички са просто допуснати до дадена роля туристи.)

Праисторически светове

Това са светове, които са базирани на тезауруси за времето отпреди съществуването на човечеството. Реално всички или почти всички от тях би трябвало да са при Художествените светове, но за да се намали количеството в тази група, са били отделени като вид.

Най-любими и популярни, естествено, са световете с динозаври — повече от половината Праисторически са такива. (Динозаври има и на много не-Праисторически светове, но всеки свят с по-древен тезаурус, който има динозаври, е бил сложен тук.) Представата за динозавър варира между различните светове доста. На едни те са с люспи, на други с пера или пероподобни образувания. Почти на всички са застъпени големите видове; някои обаче имат пълно видово богатство, а има два-три, на които има само малки видове динозаври. (На единия от тях пък има в добавка огромни видове праисторически бозайници.)

Почти винаги динозаврите са изкуствено създадени биологични видове; на доста места се твърди, че в създаването на вида са използвани истински гени от древни динозаври, добити по най-екзотични начини. Към момента няма динозаври, за които да е еднозначно доказано, че носят истински гени от някогашни динозаври. Някои от описаните начини и документации изглеждат достатъчно убедителни, за да могат да са истински. На повечето светове обаче сериозните учени смятат, че видовете са създадени изцяло изкуствено. Нивото на интелекта им е различно — на повечето светове са „с мозък колкото орех“, но има светове, на които някои динозаври са способни да разбират говор и да изразяват простички мнения или желания. (На един от световете има раса динозаври, призната за разумна.) Отношенията между динозаврите и хората на различните светове са доста различни — от непримиримо взаимоизтребление до форма на симбиоза.

Други праисторически светове имитират предимно времената на терциера или ледниковите епохи. Има обаче някои, които имитират камбрия или силура, а някои — карбона. На един от „карбонските“ светове няма животни, но растителното богатство и плътността на растенията е зашеметяващо — традиционните земни джунгли изглеждат пред него като тундра; местните жители се шегуват, че растенията там са достатъчно агресивни, за да не им трябват животни. Световете, базирани на ранния палеозой, са общоизвестни като спокойно и приятно място за живеене. (За океаните на някои от тях това не е съвсем точно — там се намират понякога неща с повече зъби, отколкото пипала, по-малко глави, отколкото усти, и достатъчно малко акъл, за да налетят на всичко, което мърда.)

Базираните на терциера светове, както и може да се очаква, гъмжат от гигантски изкопаеми бозайници. (Тук-таме са и още по-гигантски от оригиналите.) Твърде малко нямат мамути; почти навсякъде мамутите са създадени на базата на генни проби от няколко мамута, намерени замръзнали и добре запазени под ледовете в Сибир. От подобен произход са и някои други възстановени видове от ледената епоха и терциера; повечето обаче са създадени изкуствено.

Като изключим някои Праисторически светове, изхранващи се предимно от туризъм, повечето са заселени от привърженици на спокойния живот и „традиционните ценности“, най-вече близостта до природата. (Е, малко хора биха искали да са по-близо до природата благодарение на това, че природата тъкмо е изкъртила с един удар покрива на къщата им и преценява изотгоре ще може ли да ги лапне на един залък, или ще трябва на няколко.) Доста хора обаче смятат спокойните измежду тях за прекалено скучни, така че в крайна сметка броят им не е твърде голям, населението — също.

Америка — Студената война

Точно след края на Втората световна война икономиката на САЩ е половината от световната икономика. Като се изключи военното противопоставяне на СССР, те са хегемон в света. Животът в САЩ по това време има своята силна привлекателност: гарантирани всевъзможни свободи, американска мечта, простичко дефинирани добро и зло, и т.н. Световете от този тип базират тезауруса си на това време.

Всеки свят като правило е обвързан с определен етап от развитието на САЩ пред втората половина на 20 век — петдесетте, шейсетте, седемдесетте… Тези светове често са широко отворени за преселване на население от един на друг подобен, с цел намаляване на вътрешните различия и запазване на избраното от всеки свят ниво.

Често тези светове са малко особени, понякога — комични. Правени са например многобройни опити да се установи хипи-свят, но всичките са се оказвали твърде краткотрайни — или икономиката на този свят не издържа, или той се променя като тип и престава да бъде такъв. Въпреки това опитите продължават, така че по всяко време има по един-два активни хипи-свята; солидна част от популацията им просто мигрира от своя на друг, когато нейният престане вече да бъде хипи-свят. Съществуват светове, поставили ударението на тезауруса си върху антикомунизма — някои от тях са обявили за враг някой близък комунистически или силно социален свят (който понякога изобщо не подозира това, или пък го смята за виц номер едно), други поради липса на конкретен противник се борят срещу „комунизма по принцип“. Един от тези светове, Гетисбърг IV, си е спечелил славата на абсурден до налудничавост — там пещерният антикомунизъм без определен противник съжителствува със силен фентъзи-елемент; огромният процент от населенито му са пришълци; на заселилите се там отначало е много интересно, но бързо им омръзва, и се връщат по своите светове, или отпътуват другаде; мястото им се заема от други, чули и решили да опитат чудото. Друг един от тези светове геройски реализира точно копие на програмата „Аполо“, за да спази духа на традицията, но с един дребен проблем: светът им няма луна, и свързаната с Луната част от нещата се извършва до символична Луна — изстреляно на подходяща орбита и надуто там 20-метрово кълбо, пълно с пенопласт…

В тази група биват причислявани (по-точно искат да бъдат причислявани) и известно количество светове, чието развитие не съответства на САЩ от 1945–1990 (повечето са пост-Разделенски), но държат чрез това си самоопределяне да подчертаят наследяването на „пионерския и лидерски дух на Америка“. Някои от тези светове по-скоро би трябвало да се определят като киберпънкови. Някои реализират експериментално расизъм и апартейд (като не винаги бялата раса е фаворизираната), и обикновено не са гледани с добро око от околните светове (въпреки че расизмът и апартейдът им обикновено са в що-годе цивилизовани граници).

Светове-затвори

За да предоставят Безтелесните възможност на свят да използва тяхна помощ (включително трансмитерна техника), те имат няколко условия. Едно от тях е светът да няма смъртно наказание, вместо него (ако е нужно) да се прилага постоянно изгнание от света. (Световете, отказали да премахнат смъртното наказание, не винаги биват отрязвани от връзка, но се взимат ефикасни мерки правителствата и населението им да не могат по никакъв начин да използват нито връзката, нито каквито и да било облаги от нея.) Отначало е имало случаи светове да се опитат да шмекеруват с това; реакцията на Безтелесните е била такава, че тези случаи много бързо са престанали. Резултатът е, че на много светове можеш да бъдеш убит много лесно и за какво ли не, но не и съдебно — смъртна присъда не съществува. Много хора смятат това за признак на цивилизоваността на Безтелесните; Аугментирани понякога са споделяли, че то е колкото цивилизованост, толкова и интерес към по-изключителните личности, и контрол върху съдбата им както е угодно на Свръзката.

Осъжданите на изгнание от който и да е свят минават през специална комисия, съставена от Безтелесни и Аугментирани, и разположена на Възловия свят. Тя се опитва да им подбере свят, на който те да биха обществено приемливи. Обикновено успява — като се има предвид разнообразието на световете във всеки Възел, дори сред престъпниците е трудно да се намери такъв, за който да няма полезна ниша някъде; често търсенето не се ограничава само в конкретния Възел. (А и немалка част от изгнаниците не са престъпници по общоприетите разбирания; някои просто са нарушили някое много важно, но иначе много глупаво правило на своя свят.)

Тези, за които не може да бъде подбран подходящ свят (като правило — напълно безнадеждни престъпници и социопати), получават предложение личността им да бъде преструктурирана. Някои се съгласяват. Преструктурирането се състои в премахване или пренасочване в полезна област на престъпните им наклонности; преминалите го обикновено са желани и добре приемани почти навсякъде, и обикновено стават образцови членове на обществото. Самоосъзнаването на личността се запазва в пълна степен. Чувството за вина за извършените преди престъпления бива регулирано според случая; обикновено биват вземани мерки то да не тормози личността до степен да я изкриви. Понякога биват поставяни условия, за да се получи право на преструктуриране на личността; например престъпници, които са извършили престъпленията си с идеята после да минат преструктуриране и да избегнат наказанието, често трябва да изтърпят подходящо наказание преди да получат право на преструктуриране. Също, личности, които нямат наистина никакви полезни качества (а това е толкова трудно, че не се знае дали изобщо е имало реално такива случаи, или това е само принципно положение), могат да получат някакви, за да имат с какво да започнат.

Тези, които откажат преструктуриране, биват изпращани на свят-затвор, който нямат право да напускат доживотно. (Носят се слухове, че понякога има и други варианти, но липсват документирани случаи.) Физиката им бива променяна по начин, който да изключи възможността да бъдат сбъркани с човек, който живее на този свят, но не е осъден, и който да им даде шансове за физическо оцеляване на света-затвор. Безтелесните твърдят, че приликата с Толкиновите орки не е била умишлено търсена, но няма Стандартен, който да е видял тези престъпници, и да повярва на това твърдение — съвпадението е пълно; оттам за тези престъпници и поколението им се е наложил терминът орки. И се смята като попадение за доста точно, защото дотам стигат обикновено хора, които са наистина безнадеждна отврат.

Макар и изключително рядко, сред Аугментираните и дори сред Безтелесните също се срещат безнадеждни престъпници. Те също биват изпращани на световете-затвори. Биват лишавани в една или друга степен от свръхкачествата си (много рядко — напълно; смята се обаче, че при тях лишаването от възможност за поколение е задължително), и биват обвързвани към света-затвор така, че да не могат да го напускат, дори ако са Безтелесни. Понякога такива същества се превръщат в истински властелини на злото; на много светове-затвори орките са ръководени именно от тях. Поне два такива свята са били напълно опустошени от орките; там живеят само орки. На един такъв свят бивш Безтелесен е водил петдесетгодишна много успешна война с голяма популация елфи; ходът на войната бил обърнат от пристигнало подкрепление Върховни елфи, което — точно в традициите на Толкин — намерило начин да лиши местния Саурон от голяма част от силата му.

На световете-затвори няма закон и ред, поне доколкото това зависи от орките. И като се има предвид психологията на обитателите им, са наистина отвратително място. Дори поддържането на връзка с тях е изключително неприятно и отчасти рисковано.

Като правило по начало световете-затвори не са с тежки условия за живот, а някои са били и много красиви. (За учените-Стандартни е загадка защо и за тези светове са необходими характерните промени на физиката на престъпника. Безтелесните са отказали обяснение; има най-различни предположения.) Орките обаче бързо ги правят негодни за обитаване. Ако групи от неосъдени решат да се заселят на свят-затвор (това се позволява и дори поощрява от Свръзката, и тези заселници имат всички права на свободни хора), едно от големите предизвикателства пред тях е да направят части от света отново годни за живеене (и да опазят тях и себе си от орките).

Почти всеки Възел има свят-затвор; някои имат по повече от един. Във Възел 611 светът-затвор е един — Средната земя. Релеен свят му е Академия.

Конфесионални светове

Конфесионалните светове са малко над петнадесет хиляди; отделно още поне пет хиляди са лишени от право на връзка, тъй като са отказали категорично да премахнат смъртното наказание. Разхвърляни са из всички Възли.

Конфесионалните светове установяват като водеща и в по-голяма или по-малка степен задължителна определена конфесия. В повечето случаи това е някаква религия — по-малко от хиляда конфесионални свята не са религиозни. Най-чести сред тях са комунистическите светове; има обаче и най-непредположими случаи.

Сред религиозните светове над една трета са ислямски. Малко под една четвърт са християнски, около една четвърт са базирани на някоя от източните религии. Около хиляда са базирани на различни секти, най-често ислямски или християнски. Десетина свята са базирани на юдаизма (шест от тях — на негови варианти), по няколко (общо поне триста-четиристотин) са на различни племенни и местни религии. Почти сто са базираните на древногръцката религиозна система, около двадесет — на римската. Около тридесет свята са базирани на вудуизъм (моди, моди…). Пак около толкова са базираните на сатанизъм (в повечето случаи сатанизмът им изглежда като весела пародия на реалния, въпреки че те си го приемат на сериозно).

Повечето по-известни секти също имат свои светове; някои — по повече от един. Забележително изключение е сциентологичната църква; смята се, че тя е единствената религия, на която много хора (най-вече неспадащи към нея) са искали да се предложи отделен свят, но тя е отказала. Смята се обаче, че поне двадесетина свята са реално под неин контрол, въпреки че на нито един от тях тя не се е обявила за официална и единствена религия. Двата свята на бахайската религия са постоянно в челото на класациите за най-търпими към чужди виждания светове.

Има светове, които се кланят на Безтелесните. (Безтелесните неведнъж са заявявали в прав текст, че не одобряват това, и не са фаворизирали такива светове — но не са и вземали някакви специални мерки срещу тях.) На поне един от тези светове преклонението към Безтелесните е съчетано с открит расизъм; там дори се отричат общоизвестни и потвърдени от Безтелесните факти, като например че от човешката им съставка като цяло под 40% произхожда от бялата раса, и че Безтелесният, който формално заема най-високия пост в Свръзката, произхожда от шестима души, като само един от тях е бил от бялата раса, а двама от заместниците му са изцяло изкуствени разуми.

Има светове, където се кланят на вампиризма, светове с изкуствени анимистични религии, светове, където се кланят на най-различни сексуални обреди, или направо на полови органи, и какво ли не още — ум да ти зайде. Съществуват дори светове, които смятат себе си за ада на определена религия.

Много религиозни (и доста нерелигиозни конфесионални, а впрочем и някои неконфесионални) светове наричат себе си на своя език „Обетована земя“; по-малко са кръстени на някое религиозно величие или светиня; има и всякакви други. За да ги различават едни от други, околните светове обикновено им дават и други имена — напр. Градината на Сидхарта, или Ортодокс, или Нова Мека. Тези други имена не винаги са добре приемани на съответния свят…

Религиозните светове често са обект на насмешки и вицове, или източник на весели истории. Неведнъж зевзеци са организирали конкурси за най-шантава религия със собствен свят, но как да решиш дали е по-малоумно да се кланяш на слонски фъшкии, или на собствения си пъп… Дядото на Христина (от Академия), Възловият отговорник, е участвал в издирването на нов свят за изгнаник — бивш жрец, осъден на най-тежкото наказание, защото преиначил леко ритуалното слово (помощникът му изпуснал по време на обряд Свещения Мелничен Камък на крака му). Със собствен свят е успяла да се сдобие ислямска секта, която твърди, че обикновените мюсюлмани се кланят не на истинския Мохамед, а на негов съименник, когото Аллах им пратил по погрешка заради съвпадението на имената (а за истинския се сетил хиляда и шестотин години по-късно). И т.н., и т.н.…

Около 950 г. от Разделението е станал широко известен случай, когато първосвещеници от свят, кланящ се на компютрите, и разположен във Възел 611, са били тайно на Икс за компютърно обучение; оказало се, че с времето догмите в религията им станали толкова много, а полезната информация — толкова малко, че на света им не останал човек, който реално да може да направи със свещените компютри каквото и да било. Нещата се разчули, и се наложило свещениците да се върнат тайно на света си, като взели със себе си някакъв младок-програмист да ги обучава. Там обаче също станала издънка, и в крайна сметка програмистът бил обявен за пророк. Историята по-нататък има десетки варианти, и малко хора знаят кой е верният.

Стражеви светове

Първоначално Стражевите светове са били създадени по настояване на различни международни организации за сигурност, с цел защита при среща с враждебна цивилизация. С времето обаче Предният фронт ги е оставил далеч зад себе си; единствената известна към момента среща с друга цивилизация е била по-скоро враждебна, но с нещата се е справил изцяло Предният фронт. На запитванията какво е станало Предният фронт е отговорил, че е имало сблъсък, и че нещата са приключили с мирно споразумение, което не налага никакви ограничения на човечеството.

(Истината за този сблъсък е, че другата цивилизация е била стагниран тезаурус, сравним по развитие с Предния фронт към момента на сблъсъка. Самият сблъсък е продължил по-малко от секунда, приличал е много повече на логически диспут и опознавателна дискусия едновременно, отколкото на военни действия, и е завършил със заключението, че предвидимите начини на развитие на двата тезауруса не предполагат сблъсък на интереси в обозримото бъдеще; казано по-просто — не си пречат и не очакват да си пречат някога. След това контактът е бил прекъснат, по настояване на другата цивилизация, а Предният фронт е поел задължението да не навлиза в нейния периметър; къде се намира той, и какво представлява, не е описуемо в термини на Стандартни.)

Повечето Стражеви светове са създадени на базата на военни или милитаристични традиции; някои са на художествена база (има например светове, създадени по идеята „Дорсай“ на Гордън Диксън ). Някои са създадени като Стражеви светове още при Преселението; други са заселени по-късно. Почти всички са Стражеви от времето на заселването си; около 5% обаче са станали Стражеви впоследствие. Към 972 ОП всички Стражеви светове са или светове на Класически, или на (обикновено ниско) Аугментирани. Другите раси (виж „Расите“) към момента не са изявили желание да определят свой свят като Стражев; повечето от тях и вероятно не биха били добри войници, макар че идеята за Стражев свят на елфи прокарва студени тръпки по доста гърбове.

Към момента Стражевите светове изпълняват основно ролята на междупланетна полиция; случаите, когато им се налага да се намесват реално, са изключително редки. Въпреки това те непрекъснато се усъвършенстват във военните изкуства; смята се, че дори цял Възел без Стражевите светове в него няма никакви военни шансове срещу средностатистически Стражев свят.

Стражевите светове се ползват с една привилегия, която другите светове нямат — разрешена им е милитаризираност над една определена степен, и безпрепятствено използване на всякакви технологии за военни и оръжейни цели. (Милитаризираността всъщност се изисква от тях. Степента зависи от технологичното ниво на света; на практика всички Стражеви светове са пост-Разделенски като развитие. Племенни, Фентъзи или Праисторически светове понякога имат сходна степен на милитаризираност, но заради ниското им технологично ниво това се допуска.) Други светове биват възпрепятствани от такова развитие, освен ако официално не смятат да станат Стражеви. Възпрепятстването се извършва от наличните Стражеви светове; знае се, че при особено тежки случаи те биха имали подкрепата на Свръзката, но не е известно това да се е налагало на практика.

Към момента почти няма светове, чиито технологии да биха им позволили да противостоят военно на Стражев свят, дори за кратко време; освен това, ако някой Стражев свят срещне сериозен проблем, ще се обърне към Върховното командване, и проблемът ще си има работа с обединената армия на човечеството. Правилото е, че военна атака срещу някой свят, откъдето и да идва, се смята за война срещу човечеството — и при нужда това би мобилизирало всичките му ресурси, включително тези на Предния фронт; това е и вероятно единственото, което би могло да обедини цялото човечество.

Практика на Стражевите светове е да шпионират непрекъснато всички останали светове — дали там не се разработват свръхтехнологии с военно предназначение, и дали някоя от мирните разработвани не може да се приложи за военни цели от тях самите. (Реално шпионират основно светове на Стандартни; някои светове на Аугментирани са твърде развити, за да могат да бъдат шпионирани от Класически, така че за тях тихомълком се грижи Свръзката.) Другите светове са продънили ушите на Свръзката с оплаквания на тази тема. Има споразумение, че Стражевите светове ще развиват наука и икономика само в своята област и за своя издръжка, а други светове няма да развиват военни технологии, но оплакванията си продължават „по традиция“. (А понякога има и опити за разработване на военни технологии.) От Свръзката имат своя информация за спазването на споразумението, и при нарушения вземат едни или други мерки. Пример:

Единственият случай на междупланетна заплаха във Възел 611 от Разделението насам е заплашвал Ортодокс. Гениален диктатор е успял да установи контрол над Теоактлан, иначе демократичен и цивилизован свят, ориентиран главно към изучаване на Космоса, и когато се оказва пред неизбежната нужда от търсене на нови врагове, за да подтиска вътрешното недоволство, успява да уговори Безтелесните да му дадат трансмитер за връзка с близкото околопланетно пространство на Ортодокс. Формално е обяснил, че иска да изучава Ортодокс от орбита — практика, не толкова рядка между светове, ако единият от тях е затворен или почти затворен. Безтелесните, естествено, са знаели истината, но са си направили сметката достатъчно ходове напред.

След изпробване на трансмитера Теоактлан изсипва през него флота от над петстотин космически завоевателни кораби (всъщност преоборудваните транспортни на Теоактлан), с идеята те да кацнат на Ортодокс и да завладеят планетата. Отговорникът на Ортодокс, който е предупреден да следи този трансмитер, съобщава на Свръзката, и те алармират Легиона — единият от двата Стражеви свята в този Възел. Легионът е изпратил през свой вход към същия трансмитер при Ортодокс два тежки космически крайцера; три денонощия по-късно крайцерите са се върнали и са докладвали за пълното унищожение на вражеската флота (включително пълното почистване на остатъците от разрушените й кораби; от флотата на Теоактлан няма нито един оцелял). Това е довело до падането от власт на диктатора на Теоактлан. Населението на Ортодокс така и не е разбрало нищо. А Свръзката са елиминирали проблема по широобхватен и поучителен начин, който в същото време не им е отнел никакви усилия. (Не че съответното количество усилия би представлявало какъвто и да е проблем за почти който и да е Безтелесен.)

Традициите на Стражевите светове като правило са строго милитаристични. Всички те членуват в и се подчиняват на организация, наречена „Върховно командване“, която цели да координира усилията им в случай на нужда. Тъй като това никога не се е налагало, тя реално се занимава само с изглаждане на дребни противоречия и налагане на обща армейска унификация на някои от елементите на Стражевите светове.

На всички Стражеви светове съществува строг военен порядък. Всички, или почти всички възрастни (освен инвалидите и престъпниците) имат военни чинове, и се намират непрекъснато на военна служба. (Обикновено половината работоспособно население се занимава с патрулиране или учения, другата половина е заета в икономиката, и периодично се сменят.) Всички елементи на живота са военизирани — от обучението на децата до упражняването и на най-обикновените професии. Достигането на зрелост на децата се отбелязва с получаването на военно звание. Обитателите им най-често не презират хората от други светове, но за тях самите „цивилен“ е безмилостна обида, а девоенизирането (обявяване за негоден за военна служба) може да бъде повод за самоубийство. Възпитанието, да не кажа дресировката, в това отношение е тотално и всеобхватно. Изразът „има една гънка на мозъка — от фуражката“ е пословичен за хората от Стражевите светове из цялото човечество; самите Стражевици не го смятат за обиден — блестящият ум не е на най-високо ниво в ценностната им скала, много повече ценят дисциплината и честта. Никой от Стражев свят не би могъл да си представи да влезе при по-висшестоящ без козируване и рапорт, или да излезе без да поиска разрешение — дори ако другият е чужд консул, който никога не е имал военен чин, или собственият му баща при семейно събиране. Вицовете на тема семейните им отношения са доста пиперливи; самите Стражевици често не могат да разберат какво смешно има в подобни напълно нормални по техните представи неща.

Художествени светове

Това са светове, които реализират тезауруси от различни художествени произведения. Разнообразието им е много голямо. Около един процент са базирани на тезауруса, създаден от Дж. Р. Р. Толкин, и в често ги класифицират като отделен тип, или поне подтип — Толкинови светове. Непрекъснато се правят опити и различни други типове светове да бъдат причислявани тук; по думите на виден социолог от времето на Разделението, повече или по-малко цялото човечество вече е плод на художествената си култура. В интерес на систематиката типът е ограничен до световете, базирани на тезауруса от точно определени художествени произведения — иначе би трябвало тук да бъдат прибавени и почти всички фентъзи-светове, а също и доста други групи.

Отделно от това някои светове, базирани по начало на художествени произведения, са причислени към други типове. От четирите свята, базирани на цикъла „Дорсай“ на Гордън Диксън, два са признати за пълноценни Стражеви светове. Много светове, базирани на фентъзи-произведения, но без да са по едно определено произведение или цикъл, биват причислявани към фентъзи-световете. Някои, базирани на романи за примитивните хора, са поставени при племенните светове. Някои, базирани на пред-Разделенска научна фантастика — при космическите, или на други места.

Строга класификация на художествените светове няма, в тази група има всякакви. Повечето художествени тезауруси са представени с по само един свят. Като правило със свои светове са се сдобили художествени тезауруси, които предполагат интересен и пълноценен живот не само за шепа образи, а за големи количества хора — този факт рязко е ограничил списъка им, и е оставил популярни художествени произведения с изключително богати тезауруси без свои светове. Цели типове произведения, консумирани масово в миналото, като например сапунените сериали, едва задържат по един свят с под милион души население. Четири пъти са правени опити да се стартира свят, базиран на тезауруса от романите за Джеймс Бонд — до максимум петдесетина години и най-големите ентусиасти се отказват и връщат по световете си: няма как всеки да е част от приключението, така че за повечето обитатели е скучно.

Има и обратни изключения — светове по тезауруси от почти неизвестни произведения процъфтяват, поддържат големи маси население, понякога дори се разделят на нови светове. До немай-къде странен е фактът, че един от най-успешно развиващите се тезауруси е хибрид на базата на произведения за Земята след атомна война; привържениците му са заселили вече четири свята, оформени като различни варианти, и се очаква всеки момент да им бъдат дадени още два нови. Световете им не са най-приятното място за живеене, но очевидно предизвикателството води до интересен и осмислен живот.

Толкинови светове(Подтип на Художествените светове)

Създаденият от Толкин културологичен тезаурус с времето е придобивал все повече популярност. Почитателите му са навсякъде по света, и се множат с напредъка на нанотехнологиите и фантоматиката. Така че при Разделянето са се събрали огромен брой желаещи за светове, базирани на този тезаурус. Вече са били създадени реално и основните раси, описани от Толкин.

Много специалисти смятат Толкиновите светове за класически фентъзи-светове. Други са на мнение, че те трябва да бъдат разглеждани като отделен тип.

Човечеството разполага с около седемстотин Толкинови свята. Малко над петстотин са разположени в един общ Възел, известен като Толкиновия възел; почти две трети от световете в него са Толкинови. Малко под двеста такива свята има из останалите възли. Почти всички Толкинови светове извън Толкиновия възел са били светове-затвори преди заселването им от Толкиновите раси; почти всички продължават да изпълняват тази си функция.

Типично за един Толкинов свят е населението му — предимно от описаните от Толкин раси (виж „Расите“), и начинът на живот, сходен с описания от Толкин. На повечето Толкинови светове живеят по няколко раси. (На почти всички Толкинови светове има и орки, но те обикновено не биват броени сред расите.)

На около тридесет живеят само елфи; около двадесет от тях, събрани в една Релейна група (виж „Расите“ — „Елфи“, за елфите-шовинисти), позволяват достъп единствено на елфи. (В миналото са се опитали да забранят достъпа дори на Безтелесни; Безтелесните са отказали да се съобразят с това, безкрайно учтиво и също толкова категорично.) Тези светове са почти единствените Толкинови светове, където няма орки; на някои от тях никога не е имало, на другите елфите са ги изтребили напълно. (Това са и единствените успешни случаи за пълно изтребление на орките на свят, където ги е имало по начало.)

Само джуджета живеят на два Толкинови свята; достъпът на други раси там не е забранен, но биват учтиво помолени да не се заселват на тях. Като се има предвид войнствеността на джуджетата, няма случай някой да не се е съобразил. На Хазад-дум, единия от тези светове, са най-големите градежи на джуджета над земята; гледките там са впечатляващи, и той печели доста от туризъм. И двата свята имат огромни мрежи от тунели, мини и всевъзможни други подземия, за които се твърди, че отстъпват на джуджешките тунели единствено на един друг Толкинов свят — Гил-Естел. Иначе не са кой знае какво като достижения. И на двата има орки, сведени до отчаян минимум от секирите и неуморността на джуджетата.

Само хора живеят на шест Толкинови свята, и всички тези светове са много интересни. Един от тях е базиран на Толкиновите легенди за Средната земя от Старите времена; другите пет тръгват от културологичното наследство на Втората епоха и Нуменор. Два от тях вървят по свой, странен и запленяващ път на развитие, подобен донякъде на този на елфите, и много логично изводим от описанията на Толкин за уменията на нуменорейците, като тяхно развитие. Безтелесните твърдят, че наистина отначало са имали пръст в това, но после са се отдръпнали, и хората са постигнали всичко останало сами. На всичките шест свята има различно количество орки.

В Толкиновия възел има две Релейни групи, по-голямата част от световете в които са населени от т.нар. Върховни елфи (виж „Расите“ — „Елфи“). Върховните елфи не забраняват на никого да се заселва на техните светове, умишлено търпят дори някакъв минимум орки, но заселилите се и задържали се са много малко. Причината е, че Върховните елфи са способни да набият комплекси дори на повечето Аугментирани, въпреки че полагат огромни усилия да не го правят. Причината е самата им същност, а тя много трудно може да бъде скрита. Малкото успели да се задържат край тях хора и джуджета като правило далеч превъзхождат расите си както в познания и умения, така и като личности. (Около 900 г. след Разделението два технологични свята са имали жестоко скарване за авторството върху пакет технологии за машинна псевдоорганика; накрая единият от тях наел за дипломат в преговорите човек от свят на Върховните елфи. Другият отказал да преговаря с новия дипломат и заявил, че назначаването му е нечестно, и така доказва неправотата на наелите го. Отказът не бил приет от арбитъра-Безтелесен с довода, че човек от свят на Върховните елфи не би защищавал теза, ако не е уверен в правотата й, и е в състояние да разбере коя е правата. Което и било истината.)

Космически светове

Отначало са били водени като подраздел Пост-Разделенски светове; на много места и сега биват водени така. Все повече обаче се налага мнението, че това е отделен раздел.

Типичното и определящо за раздела е, че голяма част от населението на света работи и живее не на планетата на света, а на космически кораби или станции. Твърди се, че 5% е границата, над която един свят бива причисляван тук (има и изключения); има и светове, в които под 5% от населението е за постоянно на планетата. Има Космически светове, които не са земеподобни, и на тях не може да се живее без скафандри, или дори специални укрития. Съществуват дори такива, които нямат централен свят — това е просто отвор на портал към пространството около съответния Релеен свят, през който се прелита с космически кораб. Безтелесните споделят, че най-честият начин да се отвори за заселване нов Космически свят, е просто корабите с преселенците да се пуснат някъде из Космоса, където да си намерят подходящо местообитаване. Твърди се, че не винаги такива преселенци успяват да запазят връзката със системата трансмитери, и се изгубват; не е имало обаче случай изгубени преселенци да открият съществуващ вече свят, и да бъдат регистрирани на него.

Сред Космическите светове има както светове на Стандартни, така и на Аугментирани; тук са и, средно статистически, най-плавните преходи и най-малките разлики между двата типа раси.

Като подтип на Космическите светове са лепнати (без особено реално основание — просто за да не се създава за тях отделен тип, тъй като не са много) световете, които моделират Земята, или земеподобна планета, в далечното бъдеще. Отличават се главно по флората и фауната си (често смайващо абсурдни, а понякога откровено изсмукани от нечий пръст), понякога и по географията (представата за бъдеща география на различните светове също може да бъде твърде различна).

Светове на Аугментирани

Разликите вътре в този тип са много по-големи, отколкото във всички останали светове на Стандартни, взети заедно. За удобство на Стандартните обаче повечето светове на Аугментирани биват слагани в него. Има, разбира се, и изключения — Стражевите светове на Аугментирани се водят при Стражевите светове; някои други светове на Аугментирани, характерът на които е по-силно изразен от проявите на аугментираност, също се водят при съответните групи светове — Художествени, или Фентъзи, или Космически…

Разликите между подтиповете тук като правило са по-малки, отколкото между типове или дори подтипове светове на Стандартни. Причината е, че няма толкова ясно разграничение на подтиповете; броят им е много по-голям, отколкото на типовете и подтиповете Стандартни (за сметка на много по-малкия брой на светове средно в тип). Също така, обикновено един свят на Аугментирани поддържа много и твърде различни тезауруси (често — и тезауруси на Стандартни); дори когато поддържа само един, този тезаурус най-често е много по-широк и от най-широките тезауруси на Стандартни, базирани на единичен свят.

Точна класификация на подтиповете му просто няма. Дефинирани са десетина-двадесет от най-масовите подтипове (с по пет-десет свята в подтип), и сред Стандартните непрекъснато се водят горещи спорове и научни битки какви други подтипове е логично, нужно и редно да се дефинират.

Стандартната представа за свят на Аугментирани е за свръхтехнологичен, свърхурбанизиран и прочее свят. Много от тях наистина са такива; някои изглеждат на Стандартните като особено абсурден, шантав и на моменти зловещ техно-кошмар. Има обаче светове, които са по-природни, или по-праисторически, или по-ирационални от кой да е свят на Стандартни. За някои от тях терминът „свят“ се използва просто фигуративно — изобщо не се касае за планета, или дори за каквото и да било подобие на реално пространство с обичайните физични закони. Има и всякакви други съчетания, които могат да смаят чието и да било въображение.

Светове на Безтелесни

Безтелесните като правило нямат нужда от светове, за да живеят. Въпреки това някои от тях са избрали да живеят на определен свят (понякога и на повече от един, дори едновременно). Смята се, че най-често го правят на светове на Стандартни или Аугментирани; около стотина свята в Резервата обаче се водят официално светове на Безтелесни.

Този тип няма подтипове — всеки свят в него е сам за себе си. Почти всички класификации на светове само го споменават; почти винаги Стандартните и Аугментираните не го взимат предвид, когато говорят за световете в системата (освен ако не се каже изрично, че нещо важи за, или и за световете на Безтелесни — а такива неща са много малко).

Разнообразието на тези светове дори превишава това на Аугментираните, въпреки малкия им брой. На един от тях, наричан популярно Хилядата сетива, нещата могат да бъдат възприемани по безброй различни начини, в зависимост от подхода на желаещия, или личността му. Каквото за един е планинска поляна, за друг може да е океанско дъно, или вътрешност на огромна машина, или модернистичен град, или структура преплетени електромагнитни полета, или симфония от пряко комуникирани настроения… На друг, известен като Реката, непрекъснато всичко се променя; твърди се, че промените зависят от всеки, който ги вижда, но поне Стандартните не са успели засега да установят каквато и да било връзка. На трети, наричан от повечето хора История, всяко заспиване, поне на Стандартни, води до сън, който включва цял един живот някъде и някога; твърди се, че до най-много два-три месеца на него и най-издръжливите или полудяват, или придобиват твърде много от качествата на Безтелесни. И тези светове са направо банални на фона на някои други.

Повечето Стандартни смятат, че на светове на Безтелесни не се допускат Стандартни или Аугментирани, но това не е истина — няма свят на Безтелесни, който да отказва достъп на другите раси. На някои такива светове не-Безтелесните биват учтиво молени да не се заселват (има случаи, които пренебрегват тази молба — последствията са най-различни, понякога никакви). На други самата идея за заселване е немислима, по едни или други причини. На трети заселването е свободно, някъде с определени ограничения или предупреждения, другаде — без.

На един от тези светове, известен само с официалния си номер, има такова условие за заселване: докато живееш там, трябва да си Безтелесен: ако не си, но искаш да се заселиш, ти дават съответните възможности. Когато това се разбрало, потокът кандидат-заселници бил страховит. На никого не било отказано, но с предупреждението, че да бъдеш Безтелесен не е толкова лесно или приятно, колкото повечето Стандартни мислят. И наистина, оказало се, че по-малко от един на сто хиляди издържа повече от година. Отказалите се твърдят, че просто са разбрали с времето, че това не е каквото са очаквали или желали, и че не им харесва. Към 972 ОП броят Стандартни кандидати за заселници на този свят е спаднал почти до нулата. (Повечето отказали се да опитат не толкова вярват, че и на тях няма да хареса, колкото подозират някакъв мръсен номер на Безтелесните.)