Схемата на така полученото човечество е прогресивен континуитет. Цялостта му се поддържа от връзките между близки по развитие или характер светове или групи хора (близки тезауруси). Възникнали проблеми от мащаба на цял свят се решават от най-близките нива (желателно дори същото като на света), които могат да предложат успешно решение.
Цялото познание, култура и достижения на дадена група хора може да се определи като тезаурус на тази група. Тезаурусът представлява взаимосвързано количество информация, и се подчинява на законите, които управляват такива системи. Един от тях касае хибридизирането на тезауруси, и гласи: колкото по-далечни са два тезауруса, толкова по-трудно е хибридизирането им до консистентен и плодоспособен хибрид, но толкова по-плодотворно е, ако е успешно. (Пример — хибридизацията в биологията: биологичните организми, сортове и видове също са вид тезауруси, системи генетична информация.)
Континуитетът на тезауруса е неговата непрекъснатост. При такова разнообразие на култури и посоки на развитие би било много лесно някои от тях да се откъснат и де факто да изгубят връзката (в смисъл взаимното разбиране) с останалите. Специална организация, наречена Свръзката (вж. съответната част), се грижи това да не се случва; начините са всички възможни — от издирване или дори създаване на подходящи междинни звена, та дори до временно задържане развитието на тезауруса в някои насоки, докато не се подсигури здравата му връзка с цялото.
Чрез разделянето на групираните по интереси и възгледи хора Безтелесните от Свръзката целят дивергенция на тезауруса. Получените стабилни дивергирани тезауруси после се хибридизират, и полученият обогатен тезаурус се използва от Безтелесните; от резултатите му често извличат полза и Аугментираните, а когато някой от хибридизираните тезауруси е на Стандартни — и Стандартните. В известен смисъл, по-развитите нива отглеждат по-неразвитите нива като добитък (и имат също толкова малко скрупули към тях). За щастие, клане в буквалния смисъл на думата няма, а доенето и стригането е в област, която не лишава отглежданите от нищо. (Това не значи обаче, че Стандартните биват пазени да не правят грешки, независимо колко тежки — с изключение на пълно самоунищожение, и то ако тезаурусът им е уникален.)