През XIV век Лондонската кула все още бележела източната граница на града и манастирските градини я отделяли от същинския град. Мостът Тауър тогава не съществувал и само Лондън Бридж прекосявал Темза, преди да се стигне до кулата. Централната сграда, Бялата кула, чийто строеж бил започнат през 1078 година по заповед на Вилхелм Завоевателя, почти не е променила външния си вид след 900 години с изключение на разширените си прозорци, но общият изглед на крепостта бил доста различен по времето на Едуард II. Сегашните крепостни стени още не били издигнати. Тогавашните външни стени са днес вътрешната петоъгълна крепост с дванадесет кули, построена от Ричард Лъвското сърце. Бялата кула е единствената добре запазена сграда от началото на XI век.
Терминът „конетабъл“ бил официалното звание на коменданта на кулата.
Бъдете готов за довечера, милорд (англ.).
Той ще дойде с нас (англ.).
Епископът? (англ.).
Той ще ви чака отвън, когато се стъмни (англ.).
Вероятно в кулата Бошан, която носи това име от 1397 година, когато в нея бил затворен Тома дьо Бошан, който по странно съвпадение е внук на Роджьр Мортимър. Прозорчетата на клозетните помещения често се оказвали слабото място на крепостите. През подобен отвор са се вмъкнали след едва ли не безнадеждна обсада войниците на Филип Август в голяматд френска крепост Шато Гайар, построена от Ричард Лъвското сърце.
Кой е там? (англ.)
Гребете бързо! (англ.).
Свири тревога! (англ.).
Терминът парламент, означаващ събрание, се употребявал първоначално и във Франция, и в Англия за едни и същи институции, но скоро те приели различна форма и предназначение.
Френският парламент, първоначално без постоянно седалище, а впоследствие установен в Париж, бил съдебна институция, упражняваща правосъдие по разпореждане на краля и от негово име. Кралят назначавал съдиите само за една сесия. По време на Филип Хубави съдийската длъжност станала доживотна.
Английският парламент имал не само съдебна, но и политическа власт. Той бил един вид разширен кралски съвет, свикван по усмотрение на краля, като той определял и членовете му — едри барони, лаици или духовници и представители на графствата и грасовете, посочвани от шерифите. Политическата роля на Английския парламент по начало се свеждала до двустранно информиране: кралят уведомявал народа чрез избраните от самия него представители за мерките, които възнамерява да вземе, а те от своя страна уведомявали краля с петиции или устни изложения за желанията на народа. Теоретично английският крал бил пълновластен господар в парламента, който символично и пасивно се присъединявал към политиката му, но на практика, ако кралете изпаднели в затруднение или се случели слаби и лоши управници, парламентът налагал волята си на суверена и той трябвало да се съобразява с нея.
Подобен прецедент е Великата харта в 1255 година, наложена на Йоан Безземни от бароните. Парламентът се намесва активно и при Едуард II и го принуждава да приеме попечителски съвет от барони, избрани от парламента.
В 1318 година Роджър Мортимър, пръв съдия и кралски наместник в Ирландия, победил ирландския крал Едуард Брус. Екзекутирането му бележи края на ирландското кралство, но Англия дълго след това не можела да утвърди властта си в Ирландия.
Процесът за Глостърското графство бил неясен и заплетен. Той възникнал поради нереалните претенции на Хю Диспенсър Младия, който искал да заграби всички владения на покойния си тъст, като ощети другите наследници и по-специално Морис ъв Бъркли. Това обезпокоило бароните от Югозападна Англия и Томъс ъв Ланкастър застанал начело на коалицията им, но допуснал грешки в стратегията и понесъл поражение при Шрузбъри в 1322 година. Двамата Мортимър били хвърлени в затвора, а самият Ланкастър бил осъден на смърт.
По всичко изглежда, че поръчението на Ексетър датира от август 1323 година. До първи октомври Едуард не е знаел накъде е заминал беглецът.
Първата френска поетеса Мари Френска е живяла във втората половина на XII век в двора на Хенри II Плантагенет, където била доведена от Алиенор Аквитанска, очарователната принцеса, която създала в Англия истински център за изкуство и поезия. Творбите на Мари Френска се радвали на известност не само докато авторката им била жива, но чак до XIV век.
Сдружението на сиенските банкери Толомей е много влиятелно и известно още от качалото на XIII век. Негов главен клиент е папската институция. Основателят му Толомео Толомей участвувал в едно посолство при папа Александър III, а при папа Александър IV сдружението си извоюва привилегията да обслужва единствено Светия престол.
Забраната на Шарл IV за изнасяне на френски монети вероятно дала повод за спекула и само четири месеца по-късно излязла нова заповед, с която се запрещавало купуването на злато и сребро на по-висок от установения в кралството курс.
След кралския съвет в Жизор през юли 1325 година се предвиждало кралят да ползува триста хиляди ливри от допълнително отпуснатите от папата четиристотин хиляди ливри, като в същото време съществувала клауза, че ако кралят не е начело на експедицията, по право ще я ръководи Шарл дьо Валоа и в такъв случай лично той ще разполага с папските субсидии.
Не трябва да се забравя, че между Франция и Англия са се водили две стогодишни войни. Първата (от 1152 до 1259 г,) приключва с Парижкия договор между Свети Луи и Хенри III Плантагенет. Втората стогодишна война започва през 1328 година по повод претенциите на английския крал за френската корона.
Тези цифри са изчислени въз основа на документи от XIV век, като се съди от преброяването на енориите и на огнищата във всяка енория, и като се приемат четири души на огнище, приблизително към 1328 година.
По време на Втората стогодишна война сраженията, гладът, епидемиите намаляват с повече от една трета населението на страната. Едва четири века по-късно Франция достига демографското и икономическото си равнище от времето на Филип Хубави и синовете му. В началото на XIX век все още в пет департамента средната гъстота на населението е под съответната цифра през 1328 година. А дори в наши дни някои цветущи през Средновековието градове, разорени от Стогодишната война, не са достигнали тогавашното си състояние. Този факт достатъчно красноречиво показва какво струва една война на дадена нация.
Игра със зарове и жетони, първообраз на таблата.
Читателят може би ще се изненада, че при обсадата на Ла Реол през 1324 година били използувани огнестрелни оръдия, защото е прието да се смята, че за пръв път те били използувани в битката при Креси през 1346 година. Всъщност барутът се появява в артилерията двадесет години преди това редом с класичната или антична артилерия, изстрелваща чрез метателни машини камъни или запалителни средства в обсадените градове. Снарядите на първите огнестрелни оръдия били същите, само начинът на изстрелване бил нов. Вероятно Шарл дьо Валоа е първият стратег, въвел във Франция тази нова военна техника, изобретена в Италия, и неговият син не е трябвало да се изненадва толкова от малките снаряди, изстреляни срещу него в Креси.
През тази епоха френският крал не е сюзерен на Авиньон, но с гарнизона си във Вилньов и поради географското положение над папското градче Филип Хубави е държал под наблюдение Светия престол и цялата църква.
Това действително става седем години по-късно, през 1330 година, когато жителите на Рим избират антипапата Николай V.
Папският дворец доста се различава в сегашния си вид от замъка на Йоан XXII. Огромната сграда, с която се слави Авиньон, е дело на папа Бенедикт XII, папа Климент VI и папа Инокентий VI, ала все пак Йоан XXII с право се смята основател на папския дворец.
Син на хлебар от Фоа, Жак Фурние, доверено лице на папа Йоан XXII, на свой ред става папа десет години по-късно под името Бенедикт XII.
Йоан XXII обичал екзотичните животни и имал в замъка си менажерия с лъв, два щрауса и една камила.
Този въпрос е бил основателно повдигнат, защото през Средновековието кралските синове имали често по шест, а дори и по осем кръстници, но за истински се смятали тези, които държали детето над кръщелния купел.
Процесът за анулиране на брака между Шарл IV и Бланш Бургундска, запазен в ръкописите на Френската национална библиотека, е документ, изключително богат със сведения относно религиозните церемонии в кралските семейства.
Побратимяването чрез размяна и смесване на кръв се е практикувало още от дълбока древност.
Също така (лат.) — Б. пр.
Когато папа Климент V му дава това разрешение през 1313 година, Шарл дьо Валоа е бил едва четиридесет и три годишен.
Най-достопочтеният и най-благочестивият епископ на Екситър? (лат.).
Аз съм каноникът и секретарят на Артезианската комисия (лат.).
Конкубинатът на кралица Изабел с барон Мортимър е разкрит (лат.).
На Шарл, син на краля на Франция, граф дьо Валоа и д’Анжу (лат.).
Маса… бутилка… вино (итал.).
Татко мой (итал.).
През същата врата е бил принуден да излезе и Луи XVI, за да отиде на ешафода. Не може да отминем това съвпадение и съдбоносната връзка между ордена Тампъл и династията на Капетите.
Шаали в гората Ерменонвил е един от първите готически паметници в Ил-дьо Франс. Кралете често отсядали в някогашните абатства и манастири не толкова поради благочестието си, а защото през Средновековието абатствата и манастирите служели за странноприемници, при това по-удобни от замъците.
С писмото си от 19 юли 1326 година, в което пише: „И освен това, синко, изискваме да не се жените, преди да се върнете при нас, както и без наше съгласие и заповед. И не вярвайте на ничий съвет, противен на бащината Ви воля, както ни повелява мъдрият Соломон…“
Харидж е получил статут на община с харта, издадена през 1318 година от Едуард II. Това пристанище скоро заема челно място в търговията с Холандия и през Стогодишната война кралският флот тръгва оттам за континента. Четиринадесет години след като дебаркира с майка си тук, Едуард III поема от Харидж за битката при Еклюз, първото от поредицата поражения, които Англия нанася на френските морски сили.
Жан дьо Ено не участвува в съвета, защото е чужденец, но интересно е да се отбележи присъствието на Анри дьо Бомон, който поради същия претекст бил изключен от Английския парламент от Едуард II и именно поради това се присъединил към партията на Мортимър.
Несправедливо е почти да не се споменава името на Адам Орлитън в трудовете за Херифорд, защото този духовник е построил най-значителния архитектурен паметник в града, красивата кула на катедралата.
Картата на Ричард дьо Бело, запазена в катедралата на Херифорд, била изработена няколко години преди назначаването на Адам Орлитън в тази епархия, но била обявена за чудотворна по негово време. Тя представлява много интересен документ за средновековното схващане за вселената и графичен синтез на тогавашните познания.
Нормандските укрепени замъци, датиращи от началото на XI век и запазили типичната си архитектура до началото на XIV век, са устояли не само на неприятелските атаки, но и на времето. Предавали са се по стечение на политическите обстоятелства, а не под военен напор, и досега са щели да останат непокътнати, ако Кромуел не ги е разрушил до основи с изключение на три. Замъкът Кенилуърт се намира на дванадесет мили северно от Стратфорд.
Хроникьорите, а и много историци след тях, които виждат в принудителните премествания на Едуард II в края на живота му само израз на излишна жестокост, като че ли не ги свързват с войната срещу Фландрия. Заповедта за преместването му от Кенилуърт е издадена в деня, когато Робърт Брус обявява война на Англия, а повторната смяна на затвора му съвпада с края на войната.
Добре е (лат.).