Фурията на принцепса

Глава 25

Тави не можа да прецени колко дълго е работил в просторната зала на Ларарл, преди вратата да се отвори и пазачът, присвил очи срещу ярките факли, които Тави беше поискал, да пусне Кайтай при него. Тави вдигна поглед от мястото си сред половин дузина огромни пясъчни маси. Те бяха предвидени да се използват от удобно приклекнали каними, но за алеранците се оказваха неудобни: твърде високи, за да се седне на тях, и твърде ниски, за да е практично да стоиш прав. Гърбът го болеше ужасно. Той се изправи, направи гримаса и се протегна, когато Кайтай затвори вратата след себе си.

— Красус е тук — каза Кайтай без предисловия. — Бил е нападнат от ворди по пътя към пристанището. На връщане е трябвало да ги заобиколи в широка дъга. Ранен е.

Тави прехапа устни.

— Колко сериозно?

— Максимус се грижи за него, но е напълно изтощен.

Кайтай пристъпи по-близо и го целуна нежно по бузата. Докато го правеше, тихо прошепна:

— Всички останали рицари Аери са наблизо, невидими. Красус каза, че шуаранците държат в плен няколко хиляди от хората на Варг в лагер недалеч оттук.

Тави се усмихна и й върна целувката.

— Кажете им да стоят настрани — прошепна той в отговор. — И да не казват нищо на Варг.

Кайтай кимна едва доловимо и обърна поглед към пясъчните маси, разглеждайки всяка една. Купища листа лежаха до тях, притиснати с прости тежести от полиран черен камък.

— Какво е това?

Тави се обърна към масите и прокара пръсти назад през косата си.

— Канимските райони — отговори той.

Той посочи една от купчините.

— И докладите, взети от всеки един от тях.

Кайтай огледа масите и документите.

— Прочете ли всичко това?

Тави махна неопределено с ръка.

— Не познавам писмеността им толкова добре, колкото бих искал.

Кайтай изсумтя.

— Тя е също толкова безсмислена, колкото алеранската.

— Да — каза Тави, — но имах години да практикувам алерански.

Тя се усмихна леко.

— Какво успя да научиш?

Тави поклати глава.

— Доста. Но не съм сигурен какво точно търся.

Той посочи към първата маса, където имаше множество черни и бели камъни, изобразяващи силите на ворда и канимите.

Те заемаха цялата повърхност на масата.

— Нараш. Районът на Варг. Те са били нападнати първи. Докладите оттам са най-объркващи и противоречиви.

Кайтай го погледна.

— Това е направено нарочно.

Тави кимна.

— Мисля, че вордът е създал няколко гнезда, запазвайки ги максимално дълго време в тайна, след което е атакувал едновременно, причинявайки възможно най-голям хаос и объркване. От това, което прочетох, мога да предположа, че повечето нарашански офицери отначало са помислили, че ги нападат съседите им. Когато са осъзнали истината, вече е било твърде късно.

Той посочи последователно следващите маси.

— Кадан, Ренгал, Иргат… Всички те са паднали в рамките на една година.

Пое си дълбоко дъх, за да не потрепери. Това не бяха само имена на райони — всеки от тях някога е бил дом на население, сравнимо с алеранското, макар и заселено в много по-малък географски регион. Въпреки армиите си, тъмната сила на жреците си и дивата воля да защитават собствените си земи, всички те бяха паднали така, както падат житни класове в краката на фермер с всеки замах на сърпа му.

Тави кимна към съседната маса.

— Мараул. Те са издържали почти година. Но за това време са били обградени и откъснати от Шуар. След което… — Тави сви рамене. — Шуар е останал единствения непревзет район.

— Какво търсиш? — попита Кайтай.

Тави поклати глава.

— Още не съм сигурен. Търсих модели. Опитвам се да разбера как мислят, как действат.

— Вордите? — попита Кайтай. — Или канимите?

По лицето на Тави пробяга усмивка.

— Да — отговори той, усмивката избледня. — Поне за момента бих се зарадвал на перспективата за дългогодишна вражда с канимите.

Кайтай отговори без усмивка.

— Красус съобщи, че е видял около осемдесет-деветдесет хиляди воини на ворда в центъра на Шуар.

Новината накара Тави да се намръщи. Осемдесет или деветдесет хиляди. Битка с толкова много вордски воини на открита територия би била равносилна на самоубийство за алеранските легиони. Единственият шанс би бил съюз с войските на Насаг — а хората му едва ли биха се зарадвали на такава възможност. Две години война бяха породили много тежки чувства и от двете страни.

Поглеждайки за момент пясъчната маса, към огромния брой черни камъчета и сравнително малкото бели камъчета, които им се противопоставяха, Тави изпита чувство на пълна безнадеждност. Само преди няколко години той беше само овчар. Не, дори не това. Чичо му беше овчар. Тави беше чирак на овчар.

О, разбира се, сега той има титла: негово кралско височество, Гай Октавиан, принцепс на Империята, очевиден наследник на алеранската корона.

С това и остър нож той можеше да реже хляб.

Как трябва да се справи с тази ситуация? Как да вземе правилното решение — решение, което може да доведе до смъртта както на алеранците, така и на канимите?

Толкова ли е арогантен, че да си мисли, че има правото да решава? Или просто тихомълком се беше побъркал?

Тънката топла ръка на Кайтай се плъзна по врата му и той я погледна.

— Не съм сигурен, че ще се справя с това — каза й той почти шепнешком.

Кайтай го погледна сериозно.

— Трябва — каза тя също толкова тихо. — Вордът няма да спре дотук.

— Знам — каза Тави. — Но… дори не мога да въплътя фурия, Кайтай. Как да спра това, което видяхме там?

— Алеранецо. Не помня неспособността да въплътяваш фурии да те е спирала преди.

— Различно е — тихо отговори той. — Това е по-голямо и по-трудно. Ако вордът не бъде спрян…

Той поклати глава.

— Това ще е краят. На всичко. На канимите. На моя народ. На твоя. Нищо няма да остане.

Усети как Кайтай докосна брадичката му и повдигна главата му, за да срещне неговия поглед. Тя се наведе към него и го целуна.

Това беше дълга, бавна и дълбока целувка, и когато тя най-накрая се откъсна от него, зелените й очи бяха широко отворени и потъмнели до оттенък на изумруд.

— Алеранецо — каза тя тихо, — истинската сила няма нищо общо с фуриите.

Тя притисна своя палец в центъра на челото му.

— Силен, но глупав враг е лесно да бъде победен. Интелигентният враг винаги е опасен. Твоята сила се увеличи. Не позволявай да се увеличи и глупостта ти.

Тя нежно го погали по бузата.

— Ти си един от най-опасните хора, които познавам.

Тави изучаващо я погледна.

— Наистина ли мислиш така?

Тя му кимна.

— Аз съм изплашена, алеранецо. Вордът ме плаши. Ужасена съм от това, което могат да направят на моя народ.

Той я погледна в очите.

— Какво имаш предвид?

— Страхът е враг. Уважавай го. Но не му позволявай да те победи, преди още битката да е започнала.

Тави отново погледна към пясъчните маси.

— Страхувам се — каза той след малко, — страхувам се, че няма да мога да ги спра. Че хората, които зависят от моята защита, ще умрат.

Тя бавно кимна.

— Разбирам. Преди винаги е имало някой друг, някой по-възрастен, който може да се намеси. Който може да те прикрие. Майка ти и чичо ти. Маестро Килиан. Гай Секстус.

— А сега — каза Тави — съм само аз. Няма на кой друг да разчитам.

— И никой друг няма да е виновен — добави Кайтай.

Тави за момент сведе глава.

— Чувствам се… някак твърде малък за това.

— Би било глупаво от твоя страна да не се чувстваш така — отвърна Кайтай.

Тя го хвана за ръката.

— Има много неща, в които имам опит. Отлично яздя. Катеря се страхотно. Опитен крадец съм. Знам как да се бия, танцувам и любя. Инстинктите ми са несравними.

Тя взе в ръце една от купчините листа и отново го погледна.

— Но това… не. Да сглобявам хиляди парченца информация. Това не е за мен. Това е твоята дарба, алеранецо.

Тя му подаде листата.

— Знанието е твоето оръжие — очите й заблестяха. — Победи ги с него.

Тави си пое дълбоко дъх и мълчаливо пое документите.

— Мараул — възкликна той три часа по-късно.

Кайтай вдигна поглед от мястото, където в момента седеше с шепа черни и бели камъни, след като преди това отнесе новините на покрива и се върна. Тя играеше някаква игра, включваща драскане с нож по камъните и поставянето им в пресечните точки на разчертани линии.

Тя го гледа известно време, след това завъртя очи и каза:

— Ама да, разбира се, как веднага не се сетих?

— Мараул — отново каза Тави. — Беше точно пред очите ми. Ето на какво трябва да обърнем внимание. Защо те са издържали цяла година, докато съседите им са се предали след три-четири месеца? Какво е било различното?

Кайтай сведе глава.

— Армията им е била по-силна? Нарашанците като че ли ги уважаваха повече.

Тави поклати глава.

— По времето, когато са ги нападнали, вордът вече е бил завладял трите съседни области. По-качествената войска може отчасти да компенсира разликата в числеността, но само отчасти, все пак и те се уморяват, получават рани и губят концентрация. Вордът би трябвало да ги смаже.

— По-добро тактическо позициониране? — предложи Кайтай.

Тави поклати глава и посочи съответната маса.

— Там всичко е блата. Има малко естествени защитни точки и дори те са слаби.

— Тогава какво?

— Това е въпросът — каза Тави. — Какво?

Той грабна пачката документи до модела на Мараул и започна да чете.

Отне му два часа да изгради правдоподобна теория и дори това стана възможно само благодарение на подробния доклад, написан от един от ловците на майстора на войната Ларарл.

На шуаранските ловци изглежда е било възложено да наблюдават бойните действия в Мараул, като събират разузнавателни данни както за своите съседи, така и за нашествениците. По някакъв начин тази информация караше Тави да се чувства малко по–комфортно, отколкото преди.

Вратата се отвори и Ларарл влезе в стаята, а Анаг се мяркаше зад него. Огромният златист каним тръгна право към Тави.

— Е?

— Поставихте ли допълнителни пазачи? — попита Тави.

Ларарл присви очи, но ушите му потрепнаха в знак на потвърждение.

— На всяка врата в кулата. Никой ворд не може да се приближи на по-малко от сто ярда от вас.

Тави кимна.

— Мисля, че имам представа какво трябва да направим.

В стаята настъпи тишина.

— Бихте ли били така любезен — изръмжа Ларарл, — да споделите мислите си.

— Вбесява, когато прави така, нали? — каза Кайтай.

Ушите на Анаг потрепнаха развеселено, но младият каним не каза нищо.

— Преди да обясня — каза Тави, — мисля, че и Варг трябва да е тук.

Ларарл изсумтя и погледна Анаг. Той изчезна, насочвайки се към стълбите, водещи към покрива на кулата, и след няколко минути се върна с Варг. Огромният каним с черна козина размени канимски поздрав с Ларарл, после с Тави, и приближи до пясъчната маса, показваща Мараул.

Тави започна без предисловия.

— Нашият опит с вордите ни научи, че тяхната най-голяма сила е и тяхната най-голяма слабост — централизираното командване.

— Тези кралици, за които говорихте — изръмжа Ларарл.

Тави кимна.

— Кралиците държат вордите около себе си в абсолютно подчинение — ако им заповядат да направят нещо, което ще доведе до смъртта им, те ще го направят без замисляне.

Варг издаде ниско ръмжене.

— Неспособни са да мислят самостоятелно.

— Или поне не много добре — потвърди Тави. — Без кралица начело вордите почти не се различават от животните. Те действат по специфичен начин. Кралицата, която избяга от Алера, е дошла тук и е създала колония някъде на тайно място. Родила е още две кралици, които след това са заминали, за да създадат свои собствени колонии, и т.н.

— И всеки път броят на вордите и кралиците се е утроявал — каза Ларарл.

— Може би не — каза Тави. Той започна да вдига черни и бели камъни от картата на Мараул. — Тук концентрацията на ворди се увеличава за атака — каза той, като ги постави по-близо, в повече или по-малко отделни линии от противоположните страни на картата.

— Според вашите доклади, майстор на войната, вордите са нападнали Мараул първо тук — той премести един черен камък в най-северния край на линията напред. — После тук.

Той премести напред съседните камъни от двете му страни.

— После тук, всеки път на двадесет мили по-нататък — той премести следващите два камъка. — И така нататък. Всеки път, когато са предприемали нападение, те са действали по този начин.

Варг присви очи и огледа картата, а опашката му нервно се мяташе наляво и надясно.

— Заповеди — каза той. — Това обяснява закъснението. Заповедите на кралицата са се предавали нагоре и надолу по линиите им.

Тави спокойно кимна.

— Отне ми време да го осъзная. В Алера използваме фурии за предаването им. Отделните легиони могат да се движат съгласувано, почти едновременно. Не толкова безупречно, колкото го прави вордът, но много по-бързо, отколкото ако заповедите се пренасяха по куриери.

— Но в Мараул вордите не са настъпили едновременно — каза Ларарл.

— Именно. Придвижването им се е осъществявало от препредадени заповеди, а не от едновременното управление на десетки кралици, работещи заедно от разстояние — Тави почука с пръст по първоначалния камък. — Заповедите е трябвало да достигнат до всяко следващо подразделение по веригата. Кралицата е трябвало да започне атаката.

Варг изръмжа нетърпеливо:

— Теориите не са нищо повече от сътресение на въздуха и загуба на време, докато не бъдат доказани. Имате ли други аргументи в полза на тази теория?

— Основната контраатака на мараулците е била насочена към най-северните позиции на врага — отговори Ларарл. Той пристъпи към масата и седна до Тави, без да крие интереса си. — Вижте терена. Тук е безсмислено да се започва голяма контраатака. В близост няма нищо със стратегическа стойност, а и след като се превземе, няма начин да се защити ефективно — той погледна Тави. — Кралицата?

Тави кимна.

— Мисля, че някой от мараулците се е досетил за съществуването на кралицата. Мисля, че те са изчакали поредното придвижване на северната й войска и са я ударили с всички сили — Тави премести няколко бели камъка към северната граница на местоположението на вордите и изтласка черния камък обратно към границата на района. — Те са унищожили северните сили на ворда, макар и с цената на големи загуби. Но след това почти три седмици са изтласквали останалите ворди — единствения път, когато това е било правено, ако се съди по вашите доклади, майстор на войната.

Тави премахна няколко черни камъка и два бели камъка, докато всичко се върна в първоначалните си позиции. Силите на Мараул бяха намалели, но все още контролираха картата.

— Три седмици по-късно вордът отново е започнал да атакува с по-големи сили — той посочи към пясъчната маса. — Един и същи сценарий, приличащи си битки в продължение на година, ожесточени атаки на врага и последващо отблъскване на ворда от мараулските воини.

Ларарл тихо изръмжа.

— Докато вордът не ги е стопил.

Тави кимна.

— Майстор на войната — каза Тави, обръщайки се към Ларарл, — съдейки по докладите на вашите разузнавачи, вордите са действали хаотично, когато са атакували Мараул, а ордите, които атакуват укрепленията тук, се движат в изключително правилен ред.

— Така е — каза Ларарл и леко наклони глава на една страна.

— Моята теория — бавно каза Тави — е, че по някаква причина те не са имали кралици. Мисля, че могат да имат само една първична кралица и двете дъщери, които тя е родила.

— Стерилни? — изръмжа Ларарл.

Тави сви рамене.

— В противен случай причината, поради която са създали това неудобство за себе си, е непонятна.

Варг размърда уши в знак на съгласие.

— Атаката срещу укрепленията е координирана. Следователно тук има кралица.

— И още една командва силите в нашия тил — каза Ларарл.

Той погледна Тави.

— Може ли една кралица да контролира цялата орда под стените ми?

Тави разпери ръце.

— Опитът показва, че би могла, но тази й способност има ограничен радиус на действие, някъде около двадесет мили, възможно е и по-малко.

Ларарл кимна.

— Значи трябва да убием тези кралици.

— И после какво? — попита Тави със спокоен глас: — Да убиеш повече от милион ворди за по-малко от три седмици? Защото точно толкова е необходимо на първоначалната кралица да роди нова дъщеря, ако битката при Мараул е някакъв показател.

Ларарл забарабани с нокти по пясъчната маса. Получи се особен звук, съпоставим с пукане на насекоми, и Тави потисна появилото се потръпване.

— Какво предлагаш да правим? — попита Ларарл.

— Да бягате — просто отговори Тави, — спасявайки колкото се може повече от хората си от ворда.

— Къде да бягаме? Цяла Кания е наводнена с ворди.

— В Алера — спокойно каза Тави.

Ларарл издаде кашлящ звук, в който определено присъстваше горчивина.

— Предлагаш на моя народ да се откаже от дома си, за да станат роби в земите на демоните?

— И без вас си имам достатъчно проблеми с робството — сухо каза Тави. — Не.

Той си пое дълбоко дъх.

— Бих искал твоите хора и хората на Варг да застанат рамо до рамо с нас срещу ворда.

В стаята настъпи мъртва тишина.

— Те няма да спрат с Кания — каза Тави. Тихите думи падаха като олово, прости и тежки. — Трябва да действаме заедно или един по един ще умрем.

Мълчанието се проточи.

Ларарл обърна глава към Варг.

Канимът с черна козина известно време се взираше в пясъчната маса. После погледна Ларарл.

— Би трябвало да се получи интересна битка, как мислиш?

Канимът със златистата козина впи поглед в Тави, очите му се присвиха.

— Той наистина ли е твой гадара?

Варг размаха уши в знак на съгласие.

— Проляхме кръв заедно и си разменихме мечове.

Ушите на Ларарл заеха изправено положение, показвайки силно удивление.

— Думата му е надеждна — каза Варг.

— И трябва да разберете, че ще трябва да си имаме доверие — каза Тави. — Информацията трябва да бъде ограничена. Ако греша за кралиците или пък други създания на ворда могат да четат мисли, те много лесно ще ни се противопоставят. Трябва да владеем инициативата, в противен случай никой от нас няма да оцелее и седмица.

На Варг и Ларарл им отне известно време, за да преглътнат това, но в крайна сметка Варг размърда уши в знак на съгласие.

— Вие имате много кораби — каза Ларарл, — но не са достатъчни за цял Шуар.

— Нека аз да се притеснявам за това.

Ларарл погледна към Варг, който присви уши до главата си, което беше равносилно на алеранското вдигане на рамене.

— Моят опит показва, че алеранската магия е по-ефективна от тази на нашите жреци. Тя не само убива.

Ларарл изсумтя и посочи пясъчната карта на Шуар.

— Ако изтегля достатъчно воини, за да убия кралицата и да защитя народа си, вордът ще помете защитата на укрепленията.

— Няма да изпращаме воините ти да убиват кралицата — каза Тави.

— Дори да обединим силите на твоите и моите хора, пак няма да успеем, Тавар — изръмжа Варг.

— Тях също няма да ги изпращаме да убиват кралицата — каза Тави. — Ще го направим ние самите.

— Уау — възкликна Кайтай, в очите й блесна разбиране. — Интересно.

— Сами? — повтори Варг.

Тави кимна.

— Наличните тук мои и ваши хора, заедно с всички ловци, които можете да осигурите, ще проследят и ще убият кралицата. Щом направим това и вордите загубят координация, тогава всеки каним — Тави впи поглед в Ларарл и подчерта тази дума, — всеки един каним ще има реален шанс да стигне до брега.

Ларарл се втренчи в Тави, без да мига. След това леко наклони глава на една страна.

— Да. Всеки.

Варг погледна от единия към другия и замислено изръмжа:

— В момента кралицата е в самия център на своята орда, Тавар. Ще е изключително трудно да се доберем до нея.

— Нека и за това да се притеснявам аз — отговори Тави.

Ларарл издаде кратко, раздразнено ръмжене.

— Ако само ти знаеш детайлите на операцията, как можем да си сътрудничим ефективно?

Варг направи жест с лапа.

— Съгласен съм. Твоят план би ни ограничил, както и ворда.

Тави оголи зъби в усмивка.

— Да. Но ние имаме нещо, което вордът няма.

Варг заинтересовано наклони глава.

— И какво е това?

— Мастило.