Глава 6

— Разбира се, че сме в състояние на война — сърдито измърмори Амара на Бърнард. — Ние на практика винаги сме в състояние на война. Имаме постоянен конфликт с канимите, продължаващ от поколения конфликт на Защитната стена, както и периодични спорове с войнствени орди на маратите и техните зверове.

— Шшшт, любов моя — каза Бърнард и я потупа по ръката.

Те седяха доста далеч над ложата на Върховен лорд Рива, но Бърнард не си беше направил труда да съчетае цветовете си с тези на Дом Рива. Зелените и кафяви цветове на граф Калдерон като правило се съчетаваха с пейзажа около дома му, но сред алените и златни одежди на гражданите на Рива това имаше обратен ефект.

Но, както й изглеждаше на Амара, това изобщо не притесняваше мъжа й.

— Просто не виждам смисъл да се разиграва драма от това — каза Амара и скръсти ръце. — Оставя драматичната пауза да продължава прекалено дълго.

— Това е голяма стая — каза Бърнард, оглеждайки се наоколо. — Дай му минута. Можеш ли да видиш къде е Ерен?

— Седи със сестра ти в ложата на лейди Плацида — небрежно каза Амара.

— С Исана? — намръщи се Бърнард. — Разбира се, беше прекалено много да иска от Гай да я остави на мира.

— Тихо, паузата свърши — каза Амара и стисна ръката на Бърнард.

— Врагът, който преди се смяташе само за теоретична, неопределена заплаха, се превърна в истинска, много сериозна заплаха за Империята — продължи Гай. — Вордът е в Алера.

Амара почувства как тялото на Бърнард се напрегна.

— Към момента може само да предположим, че те са пристигнали и са се заселили примерно в края на миналото лято, след края на бунта на Калар, в пустошта югозападно от града.

— Подходящо място за това — избоботи Бърнард.

Амара промърмори нещо в съгласие. Този район беше идеален за ворда да се установи и да започне да се разпространява. Беше богат на гори и пълен с дивеч, като в същото време там практически нямаше хора.

Всъщност именно затова те успяха да стигнат до Калар през този регион в похода с Първия лорд. Поход, който сега беше известен като „походът без фурии“. В резултат те освободиха великата огнена фурия Калас, която живееше под планината до град Калар. Успяха да го направят, преди побърканият Върховен лорд Калар да я използва, за да погуби много хора със себе си в момента, в който легионите най-накрая го победят.

— Открихме присъствието им преди месец — продължи Първият лорд, — когато започнаха да атакуват южните патрули около Пустошта. Веднага бяха изпратени групи курсори и бойни патрули от рицари, за да определят броя на врага и местоположението му.

Той спря и обходи с поглед Сенаториума.

— Загубите ни бяха катастрофални.

— Кървави врани — изръмжа Бърнард. Дясната му ръка се сви в юмрук, кокалчетата му изпукаха — ако бяха достатъчно внимателни, би трябвало… никой не се вслуша.

— Ти опита — прошепна Амара.

— Най-близкият легион, един от новосформираните временни каларски легиони, беше изпратен да защитава района — продължи Гай. — Той влязъл в схватка с ворда на около тридесет мили на юг от Пустошта и бил разбит в рамките на час. С изключение на двама рицари Аери, спасили се с бягство, за да съобщят за съдбата на легиона, никой друг не е оцелял.

Шепотът стихна.

Гай продължи да говори с безстрастен тон.

— Всички войски в региона, включително Сенатската гвардия и двата временни каларски легиона, веднага бяха прегрупирани и обединени и срещнаха противника в северния край на Пустошта. Не можем да сме напълно сигурни какво се е случило там, но очевидно и във втората битка никой не е оцелял.

Мъртва тишина увисна над потресения Сенаториум.

Гай се обърна към широкия плитък басейн в центъра на амфитеатъра и махна с ръка над него.

Гладката повърхност на водата се накъдри, а след това се превърна в познати планини, долини и реки — пълноцветна карта на цяла Алера, в която градът на всеки Върховен лорд беше отбелязан с непропорционално голям модел на съответната цитадела — включително и мрачната, с огнен кратер на върха, планина Калас — на мястото, където някога се намираше град Калар.

Благодарение на вградените от строителите на Сенаториума фурии Амара ясно виждаше модела в басейна дори от ложата, и тя внимателно се взря в нея, както и всички присъстващи.

Докато гледаше, цялата брегова ивица на югозапад от планината Калус започна да става мръсно кафяво-зелена, сякаш покрита с някаква плесен, която постепенно започна да се разпространява по сушата на север и изток, плъзгайки се неумолимо напред през останките на град Калар и продължи да напредва към долината Амарант.

След известно време Амара разпозна в тази плесен кроач — странното, подобно на восък вещество, което покриваше всичко там, където вордът започва да се разпространява, погребвайки и убивайки под себе си всичко живо.

Кроачът продължи да расте и вече беше преполовил пътя към долината.

— Врагът се е придвижил толкова много — около двеста мили от първата точка на контакт — за по-малко от месец. Веществото, което виждате изобразено на картата, е известно като кроач. Това е някаква плесен или гъбичка, която расте по пътя на ворда, убивайки всички растения и животни.

На пейката до Амара седна внушително изглеждащ възрастен провинциален граф в закърпена и избледняла златистоалена туника и озадачено поклати глава.

— Не — промърмори той на себе си. — Не, не, не. Това е някаква грешка.

— Нашите въздушни разузнавачи потвърдиха, че целият район, който виждате показан тук, е изцяло покрит с това вещество — продължи Гай. — В момента единственото живо нещо там са вордите.

— О, я стига — надигна се лорд Рива, бузите му бяха зачервени и потни. — Не може да очаквате от нас да повярваме, че някаква си гъбичка е заплаха за нашата Империя?

Първият лорд погледна към Върховния лорд и присви очи.

— Милорд, председателят на Сената не ви е дал думата. Нарушавате протокола. Правото на изказване ще бъде дадено на всички за въпроси и дискусии възможно най-скоро, но в този момент е важно да…

— Какво се опитвате да получите от нас с това представление? — сърдито го прекъсна Рива, повишавайки глас. — Чуйте ме, Гай. Зимата всеки момент ще настъпи. Първото заледяване ще унищожи това… замърсяване, и тогава едно компетентно военно ръководство ще е достатъчно за овладяване и унищожаване на нашествениците. Не виждам причина за този театър…

Гай Секстус се обърна към Върховен лорд Рива.

— Грантус — каза Гай с равен тон, — нямам време за това. Всеки момент на забавяне увеличава опасността за живота на всички ни.

Изражението му се втвърди.

— Може би дори за твоя собствен.

Рива ужасено погледна Гай, очите му се разшириха, а след това се наляха с кръв от гняв. Юмруците му няколко пъти се свиха и отпуснаха, когато осъзна, че Първият лорд почти открито го заплаши с дуел.

Лорд Акватайн насочи поглед към Гай като сокол към плячка, преди да атакува.

Амара внезапно се напрегна.

Първият лорд поемаше ужасен риск. Амара смяташе, че в разцвета на силите си Гай е бил най-могъщият призовател в Алера, но тя по-добре от всеки друг знаеше каква част от демонстрираната сила на Първия лорд е акт на храброст, проява на чиста воля. Под външната показна енергия Гай беше уморен старец, а Рива, въпреки не съвсем блестящия си интелект, все още беше Върховен лорд на Алера и притежаваше огромна сила.

Легитимният статут на Октавиан далеч не беше солиден. Ако Първият лорд умре днес, особено като се има предвид нуждата от силен лидер, Атис Акватайн напълно резонно щеше да получи трона, за който толкова отдавна мечтаеше.

Гай знаеше това. Но дори подобни размишления да го притесняваха, той не го показа нито с жест, нито с поглед. Вместо това Първият лорд се обърна към Рива с изражение на превъзходство на лицето си и зачака.

В крайна сметка нерешителността на Рива се оказа далеч по-добра защита от всяко призоваване. Затлъстелият Върховен лорд прочисти гърлото си и изръмжа.

— Моля да ме извините, че говорих без ред, председателю, сенатори, уважаеми граждани.

Той сърдито погледна Гай:

— Ще се въздържа от опити да насоча вниманието ви към очевидни неща до по-добри времена.

Устата на Акватайн се разплу в ленива усмивка. Амара не беше напълно сигурна, но й се стори, че той съвсем леко склони глава, изразявайки с този жест на фехтовачите одобрението си към Гай.

Гай продължи прекъснатата реч, сякаш нищо не се е случило.

— Вордът не се ограничи с атаки само към въоръжените сили. Цивилните също бяха атакувани и подложени на безмилостно унищожение. Предвид мащаба на нашите загуби на бойното поле, много хора така и не получиха предупреждение за нашествието му или не се вслушаха в него, докато не стана прекалено късно да бягат. Броят на жертвите е ужасяващ.

Гай спря, за да обходи с поглед Сенаториума. Когато отново заговори, произнасяше отчетливо всяка дума.

— Повече от сто хиляди алеранци — холтъри, свободни и граждани — бяха убити.

Вълна от писъци и шокирани възклицания премина през Сенаториума.

— Преди четири дни — продължи Гай — вордът достигна до най-южните владения на Върховен лорд Церес. Лорд председателю, почитаеми сенатори, неговата дъщеря и наследница Верадис е тук сега, за да даде показания пред Сената и да говори от името на негова светлост баща си.

Гай отстъпи назад, а председателят за кратко отново се върна на подиума.

— Ще благоволи ли лейди Верадис да се яви пред Сената?

Амара наблюдаваше как грациозната, сериозна млада жена става от мястото си, а русата й коса трепти като паяжина при движението й.

Бърнард се наклони към нея и прошепна:

— Церес има син, нали? Мислех, че той е единственият наследник на Церес.

— Очевидно — отвърна Амара — е загинал.

— Благодаря ви — каза Верадис и фуриите на сградата разнесоха думите й из целия Сенаториум. Нейният глас напълно съответстваше на лицето й — звучеше ниско и доста мрачно за жена.

— Баща ми изказва съжалението си, че не може да присъства тук лично, но сега е на бойното поле заедно с нашите легиони, задържайки ворда в опит да даде шанс на хората да се спасят с бягство. Именно по негова заповед аз съм тук да помоля Първия лорд и неговите събратя, Върховните лордове, да помогнат на Церес в най-отчаяния му час.

Тя направи пауза, замирайки неподвижно, след което се прокашля. Първите няколко думи на следващото й изречение прозвучаха глухо и сподавено.

— Моят брат Вереус загина в битка с нашествениците, заедно с половината от легиона си. Хиляди наши холтъри бяха убити. Почти половината от владенията на милорд баща ми бяха погълнати от ворда. Моля ви, милорди. След това, което направи бунтът на Калар с нашата земя…

Тя вдигна брадичка и макар изражението на лицето й да беше напълно спокойно, Амара виждаше сълзите, които блестяха по бузите й.

— Имаме нужда от вашата помощ.

Със съвършено самообладание Верадис слезе от трибуната и се върна на мястото си в ложата на нейния Дом, а Амара изведнъж почувства с абсолютна сигурност, че младата жена не подозира за стичащите се по бузите й сълзи — тя щеше да ги задържи, използвайки водната си фурия.

След като изчака кимването на председателя, Гай отново зае трибуната.

— В момента оценката ни за числеността на врага се колебае между сто и двеста хиляди — но за да бъдем честни, това не ни говори много. Ние знаем малко за техните индивидуални способности, но не знаем почти нищо за техните възможности за тактическо взаимодействие.

— Но все пак знаете нещо — включи се тих глас, достатъчно силен, въпреки че говорещият не беше на трибуната. Лорд Акватайн уверено погледна Гай: — Знаете, че те са изключително опасни. При еднакви други условия те превъзхождат същото количество алерански легиони.

Ревът, надигнал се при тези думи, беше мигновен и силен. Всички знаеха, че легионите са непобедими.

В продължение на хиляди години те бяха дисциплинираната стена от стомана и мускули, спираща всеки противник — а ако легионерът не е могъл да приключи битката с победа, то е само защото са му я изтръгнали от пръстите с невероятни усилия.

До този момент…

Много дълго време легионите не се бяха изправяли пред истинска заплаха.

Ледените в продължение на векове бяха неутрализирани от Защитната стена. В сблъсъците с канимите рядко вземаха участие повече от няколкостотин воини-вълци — поне докато Калар не сключи сделка с един от техните ренегати и буквално покани ордите им на алеранския бряг преди три години.

Маратите понякога печелеха отделни битки, но никога не удържаха окончателна победа, а само гарантираха, че контраатаките на алеранците ще стават по-чести и неизбежни.

Децата на Слънцето отдавна бяха мъртви, а кралството им беше погълнато от непроходимите джунгли. Малоранд окончателно изчезна преди около осем века. Авар, Юрани, Дех — всички бяха изчезнали, без да оставят нищо друго освен имената си, които Амара смътно си спомняше от уроците по история. Някога всички те са били съперници и тирани на по-младата, по-малка и по-слаба Алера.

Но легионите бяха променили всичко това. Конфликт след конфликт, битка след битка, година след година, век след век легионите бяха положили основите на днешната държава. Беше направено смело, но смелостта все по-рядко беше на почит в легионите, след като Алера затвърди положението си. Върховните лордове бяха започнали да ценят по-солидните, по-консервативни капитани, които се грижеха за техните портфейли така, както и за войниците им.

Възможно ли е легендарната сила на легионите да се е превърнала във фантазия? Ами ако вече не са непреодолимата защита на Алера срещу нейните врагове?

Амара скръсти ръце…

Тя намери тази идея за неудобна. За мнозина тя беше недопустима — както и показваше реакцията на пълния Сенаториум при заявлението на Акватайн.

Амара шепнешком призова Сирус да приближи лицето на Гай, така че да види всеки детайл, и забеляза съсредоточените погледи, който си разменяха с Акватайн. Макар да не беше воден призовател, тя ясно разбра какво се криеше в тези погледи и усети как оловно чувство на страх пронизва костите й. Гай нямаше проблем да приеме това твърдение. Първият лорд беше уверен в това.

— Ред! — извика Първият лорд с глас, който прогърмя над рева на събраната тълпа. — Граждани! Съблюдавайте реда в Сенаториума!

Отне малко време, докато тълпата отново се успокои.

Въздухът в Сенаториума кипеше от ярост и напрежение и, макар Амара да се съмняваше, че болшинството от тълпата ще го признае, от първичен страх.

— През последните няколко години на представители на всеки легион беше казано всичко, което знаем за ворда — казва Първият лорд. — Той представлява безпрецедентна заплаха, която се разпространява с мълниеносна скорост. Ние трябва да реагираме бързо и с огромна сила, ако искаме да го отблъснем. За тази цел заповядвам на всеки Върховен лорд, с изключение на Фригия и Антилус, незабавно да изпрати по два легиона за операции срещу ворда.

— Възмутително! — изрева Рива, а кръглото му лице цялото поаленя, докато се надигна от стола си: — Вие отивате твърде далеч, Секстус! Нито един Първи лорд за петстотин години не се е държал толкова самонадеяно.

Гай за пореден път се обърна към Върховен лорд Рива, но този път остана безмълвен.

— Да, основополагащите закони на оригиналния Примус ви дават такава власт — кипеше Рива, — но е очевидно, че сме надраснали тези древни мерки! Това паникьорство не е нищо повече от жалък и напълно прозрачен опит за задържане на властта, точно както и обявяването на внезапната поява на вашия така наречен легитимен внук. Вие не сте над нас, Гай Секстус! Вие сте само пръв сред равни! Сред равни, врани да изкълват егоистичните ви очи, и аз по-скоро ще отида при враните, отколкото да се подчиня на вашите…

Спокойно, без видимо да бърза, Върховен лорд Атис Акватайн се изправи от мястото си в ложата, обърна се към парапета, разделящ го от лорд Рива, и извади своя меч, който проблесна в сребристо петно. Раздаде се съскащ звук, звън на стомана и масивният дървен парапет се раздели на две части, а краищата им димяха и светеха в оранжево.

Лорд Акватайн насочи меча си към Рива и внезапно огънят се плъзна по оръжието, пламъци се извиха от стоманата и тя започна да свети със зловещо оранжево сияние.

— Грантус — каза Акватайн достатъчно силно, за да го чуят всички присъстващи. — Затвори страхливите си устни над празнотата, където е изчезнал мозъкът ти, и ги дръж там. След това постави мързеливия си безформен задник обратно на стола и го направи веднага. Или се изправи срещу мен в дуел.

Рива така се опули, че Амара ясно виждаше бялото на очите му от мястото, където седеше, дори без помощта на Сирус. Той няколко пъти отвори и затвори уста, след което внезапно седна.

Акватайн рязко кимна и бавно се завъртя в кръг, а върхът на пламтящия му меч се насочи към ложите на всички Върховни лордове. Заговори със спокоен, уверен тон, и гласът му отекна из Сенаториума с помощта на собствените му фурии, в което Амара не се съмняваше.

— Някой друг има ли възражение да се подчинява на законните заповеди на Първия лорд?

Очевидно никой нямаше възражения.

Акватайн отпусна острието и пламъкът угасна. Той се обърна към Гай, спусна се от мястото си в ложата, прекоси амфитеатъра и се насочи към трибуната на Сената. После се поклони на Първия лорд и му подаде меча си с дръжката напред.

— Моите легиони са под ваше командване, сър. Ще ги изпратя веднага. В допълнение ви предлагам собствените си услуги за решаване на този проблем.

Гай кимна в знак на благодарност и прие меча, след което го върна с дръжката напред към Акватайн.

— Благодаря, ваша светлост. Вашата подкрепа е много навременна. Надявах се, че ще се съгласите да бъдете капитан на тази кампания.

Акватайн прибра меча в ножницата, удари с юмрук в гърдите в легионерски поздрав и застана отдясно на Гай.

— Кой е с нас? — възкликна той и внимателно огледа залата.

Лейди Плацида се изправи.

— Милорд мъжа ми вече се включи в подкрепата на нашия приятел и съсед лорд Церес — каза тя. — Верадис, скъпа, той трябва да пристигне в Церес до края на деня.

— Атикус? — каза Акватайн. — Парция?

И двамата лордове се изправиха, обещаха подкрепата си и започнаха да обсъждат колко време ще отнеме на войските да пристигнат.

— Хм — въздъхна Бърнард. — Неочакван обрат.

— За какво говориш? — попита Амара.

— Акватайн става привърженик на Гай.

Амара вдигна вежди.

— Какво мислиш, че прави?

— Изглежда като подкрепа.

Амара поклати глава.

— Помисли какво направи. Той обединява Империята. Действа като неин защитник. Повежда всички срещу смъртоносна заплаха, каквато Алера никога не е виждала, докато в същото време принцепсът отсъства — тя мрачно се усмихна. — Някои дори биха могли да кажат, че отсъствието му се набива прекалено на очи.

Бърнард примигна.

— Това е абсурд.

— Разбира се. Но не всеки ще го знае. Тави е неизвестна фигура. Много хора биха предпочели да видят прочут, доказан ветеран от алеранската политика като следващ Първи лорд. Ако Акватайн оглави тази война и спечели, той ще стане и герой. Освен това… — Амара сви рамене — Гай няма да живее вечно.

Бърнард се взря в пода с израз на отвращение.

— И Гай просто… просто ще му позволи да го направи?

— Мисля, че искаше той да го направи — каза Амара.

— Велики фурии, защо?

— Защото независимо от всичко, той може да помогне — спокойно каза Амара. — Защото имаме нужда от него, за да оцелеем.

Тя стана.

— Скоро ще приключат. Да тръгваме, преди да попаднем в тълпата.

— Къде?

— В Цитаделата — отвърна Амара. — Ако не греша, Гай смята да ни извика — тя хвърли поглед към другата страна на Сенаториума, — и сестра ти също.

Загрузка...