Инвидия замръзна и погледна кралицата.
— Не прави фатална грешка, Инвидия — спокойно каза кралицата. — Още един мъртъв алеранец не означава нищо за мен. Както и за вас, в дадения случай. Убийте ги. И аз ще удържа на думата си.
Инвидия прехапа устни. После бавно се наведе напред и протегна ръка към дръжката на меча. След като го докосна, нещо в нея сякаш се втвърди и направи изражението й невъзмутимо и студено като стъкло през зимата. Ръката й сякаш набра сила, щом докосна острието. После тя вдигна меча и се обърна с твърд поглед към двете алеранки. Безумна, горчива ярост се изливаше от нея като дима от овъглените трупове около тях.
— Вие сами си навлякохте неприятностите.
Всичко стана много бързо. В един миг Инвидия правеше крачка напред с меча на мъртвеца в ръката си.
В следващия се чу свистене на въздух, после звук като плясък на камшик и назъбено острие, подобно на връх на копие, но издълбано от кост, изригна от гърдите й, вляво от гръдната кост. Копието прониза обгорената жена и съществото, вкопчило се в тялото й, с един-единствен удар, и тя агонизиращо изви гръб, очите й се отвориха широко, а устата й се разтегна в безгласен писък.
От топящият се въздушен воал изплува ръка, стискаща каменен нож, плъзна се около тялото на Инвидия и с бързо, уверено движение преряза гърлото й от ухо до ухо.
Инвидия Акватайн се свлече върху кроача, кръвта й бликна като фонтан, а в очите й замръзна израз на шок и ужас, ярост и болка. Тя бавно обърна глава, за да впие объркан поглед в жената, която я беше убила.
Графиня Калдерон застана над нея с окървавения каменен нож в ръка и прошепна:
— Ето как свършват предателите в Алера.
Очите на Инвидия се замъглиха и последният й дъх спря в гърлото. Тя бавно се отпусна на пода, а краката на съществото на гърдите й се разтресоха неконтролируемо. Краката на самата Инвидия потрепнаха още няколко пъти, сякаш бягаше от нещо.
После пребледнялото й лице клюмна на една страна, очите й се затвориха и тя замря.
Исана шокирано се втренчи в Амара. През цялото това време курсорът е бил в кошера. Сигурно е влязла заедно с Антилус и Фригия, скривайки присъствието си с воал, несъмнено с намерение да убие вордската кралица. Но кралицата беше заобиколена от стена от остриета и напълно фокусираната върху вътрешния си конфликт и болка Инвидия беше станала идеалната мишена.
Амара се наведе и изтръгна костното копие от тялото й, като подпря с ботуш рамото на мъртвата жена. Оръжието беше късо, не повече от три до три и половина фута дължина и дебело колкото китката й, украсено с резба в маратски стил. Костно копие и каменен нож, помисли си Исана, не могат да бъдат усетени от Инвидия. Амара взе двете примитивни оръжия и се обърна към кралицата с дръзка небрежност.
Кралицата присви черните си блестящи очи и Исана почувства прилив на дълбок, пламтящ гняв, излъчен от нея на вълни, който бързо изчезна. В същото време съществата с остриета, които заобикаляха кралицата, плавно се разделиха, опразвайки пространството между нея и Амара.
— Това — отчетливо каза кралицата — беше неприятно.
— Как по-точно? — небрежно попита Амара.
Кралицата отговори, но Исана беше разбрала каква е целта на Амара. Прехапа устни, сложи ръка върху прасеца на Ария и пръстите й се свиха. Без да използва лечебна вана, беше трудно да се каже колко зле е Ария. Беше като да се опитваш да четеш книга под вода: зрението и мастилото замъглени, но въпреки това тя я усети достатъчно добре, за да разбере, че Ария знае какви точно са нараняванията й и че всъщност полага усилия да се излекува. Исана мълчаливо започна да подкрепя усилията на лейди Плацида и тя усети това, като болките на другата жена започнаха да отстъпват и раните й заздравяват.
— Тя беше… уникално полезна за мен — бавно каза кралицата.
Амара изтръска с пръст кръвта от върха на копието и каза:
— Тя все още е полезна. Можете да я изядете.
— Нея — каза кралицата с присвити очи, — както и вас.
Амара вдигна копието си в мълчалива покана и подигравателно се поклони на кралицата.
Исана стисна още по-здраво крака на Ария, влагайки цялата си енергия да й помогне.
И кралицата, и курсорът призоваха въздушни фурии, за да увеличат скоростта си, и се втурнаха една към друга като две размазани петна. В последния момент Амара хвърли каменния нож и кралицата трябваше да го прихване с острието си. Амара се приведе и се плъзна покрай нея, едва избягвайки обратния замах на меча. Курсорът се изправи на крака, претърколи се под поредния удар на преследващата я кралица, след което се обърна рязко и хвърли копието към кралицата с невероятна скорост.
Мечът на кралицата го пръсна на стотици парченца и бесният ритъм на битката отново беше прекъснат. Амара бавно се изправи, без оръжие, облечена в леки дрехи вместо подсилено наметало. Кралицата я погледна с черните си блестящи очи и каза:
— Имах връзка с нея. Защо такова нещо се забелязва чак когато вече го няма? — тя отметна глава назад, все още гледайки Амара, и продължи: — Това вече не е забавно.
Тя тръсна китка в сякаш безцелно движение и в следващия миг се чу пронизителен жужащ звук. Амара ахна, залитна и се изви няколко пъти, сякаш блъсната от невидим удар.
Исана не беше сигурна какво се е случило, докато не видя половин дузина същества, приличащи на немислимо големи оси, да се гърчат по гърдите, корема, раменете, ръцете и краката на Амара. Всяко от тях имаше назъбено хитиново жило с дължина колкото женски пръст.
Амара шокирано се втренчи в гигантските оси. В следващия миг подбели очи и се свлече на земята. Гърбът й се изви в конвулсии, а краката и ръцете й заблъскаха по пода.
— Графиньо! — извика Ария.
Лицето й все още беше кървава маска, но поне кръвта вече не се стичаше и не я заслепяваше. Тя направи крачка напред, но раненият й крак поддаде и Ария едва не падна. Вордската кралица я погледна през рамо и направи абсолютно същия жест. Ария вдигна меча си в напразен опит да се защити, но жужащия звук само се засили и още оси влетяха през някакъв отвор в кроача високо горе на една от стените. Буквално стотици оси се втурнаха към лейди Плацида. Там, където срещнаха стомана, звукът звучеше по-скоро като метална градушка. Тя прикри очите си, но няколко оси удариха бузите, шията и включително един особено свиреп удар, при който жилото на осата прониза лявото й ухо и почти го откъсна.
Ария, задъхвайки се, падна на едно коляно. Отрова се вля в малките рани, а потокът от оси беше безмилостен и безкраен. Една я удари в бедрото, точно под полата от кожени каишки с метална подплата. Друга прониза ботуша й. Секунди по-късно осите просто я извадиха от равновесие и тя падна, крещейки пронизително от болка и отчаяние, а тялото й започна да се тресе като това на Амара.
Исана усети как пръстите й безпомощно се свиват около дръжката на ножа в ръката й. Въпреки че имаше някакво елементарно обучение с такова оръжие, тя не можеше да се сравнява с бойци като Амара или лейди Ария, а дори да можеше, никоя от тях не беше успяла да се защити. Очите й се насочиха към водния басейн, но той просто беше твърде далеч. Никога нямаше да успее да използва навреме съдържанието му.
Тъмният поглед на вордската кралица се фокусира върху Исана. Тя вдигна ръка — и тогава черните й очи се разшириха от изненада.
Лъскава метална ръка се протегна иззад Исана и внимателно взе оръжието на мъртвата Инвидия от ръката й. Тя извърна глава нагоре и видя Арарис да се откъсва от кроача като човек, който излиза от буре с мед. Това не беше същият Арарис, когото беше видяла за последно. Всеки инч от кожата му блестеше като полирана стомана. Бронята, с която беше облечен преди, сега я нямаше, и Исана осъзна, че призователят на метал по някакъв начин я беше направил част от собствената си плът.
Той направи две крачки напред, всяка от които падаше с повече звук и сила, отколкото на кое да е същество от плът и кръв. После завъртя меча няколко пъти, очевидно проверявайки теглото и баланса му. След това Арарис Валериан зае бойна позиция срещу вордската кралица и тихо каза със странно загрубял, дрезгав глас:
— Няма да я докоснеш.
Кралицата оголи зъби и изхвърли ръката си напред, съскайки. Три потока оси излетяха и се забиха в Арарис със стотици, всяка издаваше собствен жужащ звук — и всяка оса отскочи от стоманената му плът, падайки на пода върху останките от разкъсаната му риза. Краката и жилата им продължиха да потрепват.
Потокът от оси стихна и в тишината Исана ясно чу собственото си накъсано дишане. В краката на Арарис се беше образувала купчина безпомощни оси, достигаща до средата на бедрото му. Той много бавно и много плавно вдигна ръка и леко докосна дръжката на меча си, пръстите му я обхванаха един по един.
— Добре — прошепна той тихо. — А сега е мой ред.
И един от най-смъртоносните майстори на меча в Алера се втурна напред, преодолявайки разстоянието, което го отделяше от вордската кралица, а оръжието му все още оставаше в ножницата.
Кралицата нададе предизвикателен писък и се хвърли към него. В последния момент, преди да стигнат един до друг, и двата меча изскочиха като две размазани петна зелена светлина, отразена от стоманата. Буря от искри изригна в центъра на кошера.
Звънът на стомана, удряща стомана, и непрестанният облак искри правеше да изглежда така, сякаш се бият двадесет, а не само двама мечоносци. Това продължи две секунди, три, четири, а след това искрите се пръснаха по пода, разкривайки картина: Арарис, застанал пред вордската кралица и стискащ меча си с две ръце, а тя стоеше с лице към него и държеше меча встрани в отпуснатата си ръка. И бледата й буза бе белязана с тънка линия зелено-кафява кръв.
Очите й се разшириха и тя невярващо погледна надолу към разреза на лицето си. Устната й се повдигна, издаде съскащ звук и насочи меча си към него.
И мигновено два метални звяра скочиха напред, заплашвайки го с остриетата си. Невероятно бързи и силни, те атакуваха Арарис. Остриетата се спуснаха към мъжа, когото Исана обичаше, и сърцето й почти изскочи от гърдите.
Но Арарис Валериан им беше равностоен.
Първите две остриета бяха унищожени във фонтани от бели и зелени искри. Друго острие го удари в гърдите и отскочи в нов дъжд от искри, докато той хвана четвъртото в буквално стоманена хватка и спокойно го прекара през крайника на другия ворд, забивайки го в стената отзад.
Мечът му проблесна веднъж, пронизвайки уловеното чудовище, а после той се завъртя и изхвърли левия си юмрук напред през защитата на ворда право в главата му. Металният му юмрук проби черепа на съществото като чук, а ръката му потъна до лакътя. С плавно и спокойно движение той извади ръката си и вордът се свлече на земята.
Почти не беше мръднал от мястото си.
Очите на вордската кралица се присвиха и тя отново се хвърли към Арарис с проблясващ меч. Отново искри заляха кошера и Исана трябваше да вдигне ръка, за да предпази очите си. А когато двамата се разделиха, втори разрез красеше бузата на кралицата, почти успоредно на първия, но на инч по-близо до гърлото.
— Сама по себе си скоростта не е достатъчна — каза Арарис почти нежно. — Техниката ви е небрежна. Не сте тренирали достатъчно.
Устата на вордската кралица много бавно се разтегна в усмивка. Очите й се плъзнаха нагоре-надолу по блестящото му тяло и каза:
— Метална кожа. Впечатляващо. Боли ли?
— Доста — каза Арарис.
Кралицата направи бърз жест с лявата си ръка и температурата в кошера рязко спадна. Ледени кристали започнаха да се образуват върху стоманената кожа на Арарис, първо тук-там, след което я покриха в дебел слой. Исана почувства приливът на агония в Арарис, когато болката от замръзналата стомана започна да го пронизва дори през защитата, която имаше като призовател на метал.
— А сега боли още повече — каза кралицата и се хвърли в нова атака.
Арарис направи първото си защитно движение и се чу писък на метал. Той изкрещя във внезапна агония, която стана толкова силна, че разби защитата му срещу болка и го остави на нейната милост, удряйки по сетивата на Исана като ледени нокти. Той залитна назад от кралицата, виейки от болка при всяко измъчено движение. Успя да парира първите два удара, после и третия, но пропусна четвъртия и мечът на кралицата го улучи в рамото.
Чу се особен, кух звук и мрежа от пукнатини рязко се разпространи по повърхността на металната му кожа.
Арарис се задави от друг писък с широко отворени очи и падна на едно коляно пред вордската кралица.
— Не можете да ме спрете — каза вордската кралица и мечът й светна с бяло-зелен пламък. Тя се наведе над Арарис: — Никой от вас не може да ме спре.
Исана протегна ръка към водата в малкия басейн. Тя я накара да скочи към кралицата, но недостатъчно бързо. Вордската кралица усети как водният стълб се приближава и направи крачка назад, за да го избегне. А докато водата преминаваше покрай нея, кралицата протегна ръка и Исана усети как тя изтръгва контрола върху водата от нея толкова лесно, колкото самата Исана би я откъснала от дете. Кралицата изпрати стълба вода към Арарис, където тя веднага започна да замръзва върху бронята му, причинявайки още повече болка на ранения мъж.
Кралицата се обърна да погледне Исана и каза:
— Бабо, имате само един шанс да живеете. Съгласете се да управлявате победените алеранци и да ми помогнете сега и аз ще пощадя вас и вашата половинка.
Исана се изправи на мястото си и погледна вордската кралица. После много бавно поклати глава.
— Така да бъде — каза кралицата.
Исана затвори очи и точно тогава някъде отвън изреваха тръби, високо и ясно. Това не бяха роговете на канимите, нито по-високият, сребърен звук на корабите от флота. Това бяха истински тръби, изсвирени от истински легионерски тръбачи, и високият и ясен зов отекна по гръбнака на Исана. Главата на вордската кралица се завъртя на една страна и тя изсъска:
— Не. Не, той не може да бъде тук. Все още не.
Тръбите отново прозвучаха. Земята затътна под тежестта на много крака. Отвън воините-богомолки започнаха да пищят за опасност — и всички тези звуци показваха един неоспорим факт. Гай Октавиан беше дошъл да се бие с вордската кралица.
— Убийте ги — изръмжа кралицата. — Убийте всички тях.
После приклекна и скочи към небето, проправяйки се път нагоре през дупките в тавана на кошера, и с писък излетя навън.
Шестте звяра с остриета се обърнаха към Исана, Арарис и ранените, оцелели от неуспешния опит за убийство.