Гарван грачи (Смешен филм за деца)

АХ, ТУЙ МАГАРЕ!

Трак-трак-трак-трак!

Га-га-га-га!

Господа, започва говорящият филм „Гарван грачи“.

Трак-трак, га-га!

Това значи: черноперко кълве млин в тава, на извисен комин. Кълве и зове певеца Магарини с приятелски слова:

— Ела, певецо благ! Гост драг бъди ми! Навред аз славя твойто име. Мъдрец си ти и твоят глас трепти като божествена музика. Ела да си пооблажиш езика. Разкошен млин аз имам тука! Качи се! Нямай страх от правия комин и от случайна злополука! На кино всичко може. И нещо да се случи, не дай си боже, недей се плаши! Знай — киномайсторите вещи ще му намерят леснината. Не виждаш ли тавата и мене как сме на комина закрепени?

— Аха, аха! Разбирам. Ида! — отвръща Магарини и слага преден крак на бай Мулешковата къща. Подига си и задницата тежка. И хоп на покрива се качи. Крачи. Дига предни крака и по комина се катери. А Гарванчо отгоре грачи:

— Така-така! След миг при мен ще се намериш. Така-така! Нагоре! Все нагоре. Недей се спира! Браво!

А Дългоушко се катери здраво.

— Ах, стигнах най-подире!

— Добре дошел! И да не губим време! Да почнем да ядеме!

— Да, да-а-а! — реве усмихнат гостът драг. И почва да яде. Лапа, лапа, лапа. Поема дъх и лапа пак. Коремът му расте, расте. А Гарчо гледа изумен. Уста разтваря. Очи пули! Ще стори пакост това муле! И виква:

— Бай Мулешко, бай Мулешко, излез, че на другаря ми е тежко!

Излиза бай Мулешко. Гледа: балон космат. Над него две уши стърчат. Бай Мулешко грабва набързо прът и почва да подпира госта ястелив.

Подпира и мърмори:

— Ах, туй магаре, туй магаре! — кой дявол го подстори на връх комина да се качи! А и ти, зловеснико проклети, на хубаво не грачиш! Какво ли зло ще ни сполети! Вятърко всесилни, пази ни!

А Магарини лапа, лапа, лапа. Суровото тесто в корема му кипи, кипи, кипи. Навън напира.

Бай Мулешко пухти отдолу и подпира. Ах, туй магаре, туй магаре! А Гарванчо примира, дъх запира. И в миг магарето избухва — гръм, трясък, рев! Ужасен вик! Глава, крака, опашка летят нагоре към небето. А Гарчо и Мулешко с дълбока мъка на сърцето нареждат:

— Тежко, тежко, тежко!

Но вие не тъжете, читателю любезни! Наш Дългоушко от небето пак ще слезне. Че има още да си пати и да се слави с лудории чудновати.