Гарван грачи (Смешен филм за деца)

ПЪРВЕНЕЦ

Трак-тряк-трак-трак. Га-га-га-га.

— Господа, Магарини към селото крачи, да дири ски, та и той като спортист да се прослави.

Бай Мулешко се поотби в една кръчма край селото да си похапне и посръбне.

А скиорската дружина към планината се отправи и шанцата задмина. И почна да се качвай се спуща. Но изведнъж зачу се рев до бога. И вдигна се тревога.

— Кой реве?

— За помощ кой зове?

— Напред, момчета! От гибел да го отървеме, А през туй време Магарини, потънал във снега, реве със всички сили:

— Хора, бре-е! Де сте, бе-е! Тук сега-а във снега-а, ще умра-а!

Към тоз ужасен вик се спуснаха за миг сърцатите скиори. И над снега отгоре измъкнаха потъналия скиор. Наблизо имаше стобор.

И някой се провикна:

— Дъските откъртете! По-скоро тук ги донесете! На подкованите нозе на Магарини за ски ги прикрепете!

Додето Магарини се усети, дъските бяха вече на нозете. На всяка нога по една.

— Сега напред! Нагоре по тая върла стръмнина! — Това е лесно за скиори, но що да чини Магарини? Опитва тъй, опитва инак — не може крачка да възлезе. Задъха се, език изплези и на молба удари:

— Не мога-а! Не мога-а! Помогнете ми, другари!

И скиорската дружина започва да го тика. Но доста време мина, а той не мръдва. Тогава най-малкият скиор извиква:

— Задните крака напред му обърнете и за опашката теглете!

— Така, отлично! Браво!

— Теглете все нагоре и дръжте здраво!

Дано не се случи някой да изпусне, Магарини с такава сила надолу ще се спусне, та ще повлече и нас, и всички, що на пътя му се мернат!

За здравата опашка го дърпа дружината юнашка и с дружна сила прекомерна чак горе го извлича.

Тогава мъдри Магарини разбра, що трябва тук да чини. Погледна отвисоко, посочи шанцата там долу и затръби на вси страни с гръмовен глас:

— Настана вече моят час! Да види целий свят какво аз мога!

Най-главният скиор приятелски му рече:

— Послушай, приятелю стари, о, човече, пардон, о, магаре! Такъв опасен спорт недей подхваща!

Но Магарини главата си поклаща:

— Аз слушам, приятелю стари, о, магаре, пардон, о, човече, но тука няма да послушам вече. Прослава диря аз, прослава! Разберете! Не ми пречете!… Едно, две…

И Магарини полетя. Като хала надолу се понесе. От шанцата отлитна и хвръкна като самолет…

Когато кацна, беше вече най-великият скиор по цялата земя.

И забръмчаха телеграфи, радиоапарати:

— Хвала и чест на Магарини! Той всички първенци по дяволите прати!