Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га!
— Господа, и сега продължава говорящият; филм „Гарван грачи“.
Раненият Магарини лудо тича и носи на гърба си леля Дана Дебелана и чича Лича.
А бай Мулешко завика подир него:
— Запри се, Магаринчо! Прости ме, братко мили!
А Гарванчо добави:
— Запри се! И прости на бай Мулешка. Той, без да иска, с ножа по гърбеца те засегна. Стана грешка. Прости го ти сега! Га-га! При нас ела!
Но кой ти чува? Магарини гърлището надува и с тежкия товар все тича, тича… Най-после, кой знае как, между два княжевски трамвая се намери. Единият отива, а другият се връща. И Магарини със сила всемогъща отхвърли връх колата и леля Дана, и чича Лича, па плю си на краката и почна по релсите да тича. И както размахваше опашка, с железните въдици на края опашката о жиците се хваща. По нея тръгва ток. И Магарини полетява с по-голяма скорост от трамвая.
— Зър-зър-зър! — лети към Княжево и никъде не спира. Ала дружина скиорска го съзира и вик надава:
— О, Магарини, ти ли си? Спри, спри, спри! И в Княжево ни отнеси! Там шанцата ще осве-тиме и със скокове юнашки ще придобием славно име!
— Стой! — извика Магарини, — Качете се, та да вървиме!
Но в тоя миг се чу и бай Мулешковият вик:
— Магарине, Магарине-е! Почакай малко! И нас със Гарча покачи ни!
— Га, га-а! И ний пристигаме сега! Почакай, почакай малко, Магарине! И рибата довлече бай Мулешко. Почакай! Ще окачим и нея. И тя с Мулешка ще се влачи!
А бай Мулешко с мъка крачи и рибата довлича. Дружината на трамвай „Магарини“ се покачи.
А за трамвая бай Мулешко рибата окачи и седна върху нея.
Готово!
Зър-зър-зър!… — лети към Княжево е товара Магарини. Такъв трамвай кой може да надмине?
Дори и Гарванчо редом с тях едвам летеше. А скиорската дружина размахваше ръце и от все сърце крещеше:
— Ура! Напред! Напред към планините! G отлични скокове навред сме ние винаги прочути!
А Магаринчо слуша, не се стърпява, навирва си ушите и от все гърло заревава:
— Аха, аха-а! Не се хвалете! За после дръжте си хвалбите! И нека всеки знае, че бае Магарини със ски света ще смае и първенците ще надмине!
А скиорската дружина главата му притиска и се киска:
— И ти не се хвали, о, Магарини! Ще видим горе колко чиниш! А сега спри да слезем! И ако искаш, с нас ела, да видим как те бива!
— Сега, сега! Слезнете и вървете! Като вас виждал съм такива. Тоз час за ски отивам. И ида, ида!…
— Добре, добре!
И тръгна славната дружина. А Магарини към Княжево замина с бай Мулешко.