Гарван грачи (Смешен филм за деца)

КОЛКО ЧИНИ МАГАРИНИ

Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га!

— Господа, пак продължава говорящият филм „Гарван грачи“.

Магариии крачи и с лъвска сила влачи риба тежка. Над него Гарванчо захвърка и заграчи:

— Напред към бай Мулешко!

А бай Мулешко се задава, гледа и се чуди: каква е тая риба с магарешки крака? Мале мила! Как може? Рибешка уста, а от нея се подава магарешка глава!

В туй време, додето бай Мулешко се съвземе, Магарини гръмко заревава:

— Ехей! Здравей! Това се вика лов! Ела при мене, бай Мулешко! Съвети дай ми ти сърдечни, какво да сторим с тоя лов! Да свърша всичко съм готов.

— Ах, ти ли си, бре Магарини? Че как тъй стана, мамин сине! Това чудовище как хвана! Елате с Гарча двама тука! От тая по-голяма слука — кажи му здраве! Сега ме чуйте що ще правим! Ще яхна тая риба аз и този час ще идем на пазара. Ще я продам без мъка на рибаря. А скрит в нея, Магарини ще чака сгоден случай, за да покаже колко чини. Сега напред!

— Да, да-а! Добър съвет! — изкряка Гарчо.

— Приет, приет! — добави Магарини. — Да вървиме!

На рибата бай Мулешко се покачи. Пред него Гарванчо заграчи.

Каквото бай Мулешко рече, така стана. Намериха рибаря. И рибата цена висока хвана.

Дори и бай Мулешко като помощник-продавач остана. Възпретна той ръкави, па завика:

— Тука, тука! Пресна, едра! Без забава реже, дава! Който купи, ще повтори!

Леля Дана Дебелана с чича Лича вече тичат. Тя отдалече говори:

— Де бре, чичо, какво чудо! Риба като нас дебела! Ще си купим, ще похапнем, та каквото ще да става!

— Реже, дава, реже, дава! Чичо Личо се провикна:

— Хайде де! Сечи, рибарю! Ей оттука! Тъй наслука! Премери я. Колко дойде, честно плащам!

Леля Дана Дебелана се поклаща и добавя:

— Ех, каква яхния, леле, от таз риба ще направя!

Бай Мулешко дигна ножа. Ала така се увлече, че забрави Магарини. С мъжка сила той замахна. Рибешкия гръб разсече и засегна Магарини…

В миг той ревна, рипна, охна, като граната изскочи, литна горе, падна доле, върху пода се стовари. Той отхвръкна, купувачите издигна. Те летят, от страх примират.

— Майчице, какво магаре!

Но когато се съвземат, те разбират, че ги влачи хала съща и със сила всемогъща реве, та земята търси:

— Бай Мулешко, бай Мулешко! Жежко, жежко, жежко, жежко. Никак не беше човешко, дето гърба ми посече! И така ме натовари! Ала и яма що да сторя! Нали пусто съм магаре!