Гарван грачи (Смешен филм за деца)

ВЕЛИК ПЕВЕЦ

Трак-трак-трак-трак!

Тонфилмът продължава. Ще видим как прославеният Магарини от много слава си изпати.

От завист скиорите познати оставиха Магарини, потънал от чутовния скок в снега дълбок. Напразно той ревеше:

— Господа! Не ме оставяйте самин! Върнете се, върнете! Не е ли срам за вас — прославеният Магарини да загине! Елате ме спасете! Освободете ми нозете!

Но никой го не чу и той остана сам-самичък. Прекара тежка нощ. На сутринта, когато слънце запрепича, той пак започна да реве:

— Докога аз ще се мъча тук в снега-а! И болки сещам по гърба. Навярно от скачането придобити рани. А слънцето препича. Какво сега ще стане?…

В туй време мина бояджия. Боя държеше във кутия. И спря го Магарини.

— Ах, помогни ми, господине!

— Но как?

— Освободи ми поне едина крак и раните със нещо намажи ми, че болката ме дразни.

— Добре, добре!

Измъкна му краката и раните нацапа със боята. И първенецът Магарини се превърна на животина чудновата.

И с мъки тежки и болежки от планината той се смъкна. Вървя, вървя, пристигна в София. До Зоологическата градина се домъкна. Побутна с крак вратата и при животните се вмъкна.

— Къде, Жирафомагарине? — запита го чистачът.

— Ох, остави ме да почина тука, господине! Едвам-едвам се влача.

— Заповядай, заповядай! Нали за редки жи-вотини като тебе са тез градини.

И Магарини край слона мина гордо-гордо. А той го гледа, очи пули. — Бре, какво е туй жирафомуле! Маймуната го спря и рече:

— Добре дошел! Аз чакам те отдавна вече. По радиото чух как се разнася твойто име из нашенско и вредом по чужбина! Ще бъдеш гордостта на нашата градина! Сега тук нещо да поуредиме, та нашия народ да поразвеселиме!

— Концерт! — отсече Магарини. — Пред лъва искам аз да се прочуя!

— Отлично — извика хитрата маймунка. — Концерта ще разглася аз Лично със звънец и със обяви, от мене по-големи.

И без да губи време, тя съобщи на всички животни, че Магарини-Жерафини ще пее арии из „Фауст“, „Риголето“ и „Аида“. И лъвът първи викна:

— Ида, ида!

След него ред по ред дойдоха всички животни. Започна Магарини. Отпусна своето гърлище. Но лъвът изрева:

— Я го вижте! Та нима песен е това! Да се накаже за измама!

Но Магарини прихна.

— Не слушам аз критик несвестен! Аз пея моя песен и с нея се гордея!

Но лъвът скочи.

— Сега ще видиш, майчин сине! Насмалко щеше да загине Магарини. Добре, че чу го бай Мулешко, който в София се беше върнал, и го избави от положението тежко. И тръгнаха към бай Мулешковата къща. Тогава Гарванчо ги зърна, че се връщат. При тях дойде и радостно заграка:

— Га-га! Приятна вест ви нося аз сега. Всичко, всичко, което тези дни задружно преживяхме на филм е вече снето. И в книга е разказано чудесно. На трима ни поставени са ликовете. Ако не вярвате, идете и книжката „Гарван грачи“ си купете. Разгледайте я и я прочетете! Га-га-га! Честити сме сега! Цял свят за нас говори! И най-добре ще сторим, то се знай, да сложим тъкмо тука, и ри най-върховната сполука — КРАЙ.