Георги Аспарухов

Послеслов

Ако беше жив, Георги Аспарухов може би сам щеше да разкаже своя живот, да ни поведе по своя път на състезател. И сигурно той много по-добре от нас щеше да се представи и сподели онези вълнения, които съпътствуват играта с кожената топка и разтърсват издъно сърцата на милионите нейни почитатели. Впрочем такова едно автоповествование е било замислено още в годините на неговата най-голяма слава. Доцент Иван Попов, тогавашен директор на издателство „Народна младеж“ и негов личен приятел, ни напомни за този случай: „Предложихме му такава идея с условието, че ще му помага някой писател. Съгласи се. Дори седнахме и изработихме плана. И тъкмо да се захванем за работа, той дойде в издателството и отсече: «Отказвам се! Не е удобно и правилно да се издаде книга за мене. Има и други добри, и по-добри футболисти. На пример Якимов. Защо да не се започне с него? Та той е несравним майстор. Има всичко — техника, виждане, импровизации.» И се отказа, идеята пропадна.“

Когато прегледахме още веднъж написаното, изведнъж забелязахме колко много имена на футболисти и треньори са вплетени в разказа за Гунди. Иначе и не можеше да бъде. Аспарухов беше рожба на едно поколение, на едно динамично време. Беше свързан с това поколение и с това време. Без тях той не би бил това, което е, не би бил Гунди!

Странно нещо е животът! Сега пишем за него, разговаряме за него. А го няма. Много рано го изтръгна смъртта от нас — толкова рано, че е страшно да си помисли човек. Но пишем и разговаряме за този спортист, сякаш е жив и пред очите ни. Другояче не може да бъде. Как да го забравим! Колко добре и силно го каза писателят Банчо Банов в своя великолепен очерк:

„Присъствието му въпреки всичко винаги ще се чувствува и усеща, когато сме на стадиона и се взираме в младите, за да открием него. Заслужилият майстор на спорта, комунистът Георги Аспарухов, е и в днешния ден големият критерий, по който мерим майсторството, съдим за високите спортни и нравствени добродетели, изграждаме в съзнанието си образа на човека и състезателя, който е синоним на онова победно и голямо дело, към което сме се устремили всички.“