Железният крал

1

Английската кралска емблема. — Б. пр.

2

Херцог Гийом Аквитански (1071–1127) е пръв по време френски поет на романски език и една от най-представителните и привлекателни фигури на Средните векове. Голям феодал, голям любовник и голям поет, неговият начин на живот и неговият мироглед са били съвсем необикновени за своето време. Рафинираният разкош в неговите замъци е първообраз на прословутите „дворове на любовта“. Желаейки да се освободи напълно от властта на Църквата, той отка — зал на папа Урбан II да участвува в кръстоносния поход, макар че за целта папата специално го посетил в неговите владения. Възползувайки се от отсъствието на съседа си граф дьо Тулуз, той му заграбил земите. Малко по-късно, поблазнен от разказите за чудни приключения, заминал на Изток, начело на една армия от 30 000 души, и стигнал чак до Ерусалим.

Неговите „Стихове“, от които са се запазили само 12 поеми, въвеждат в романската, а по-късно и във френската литература една идеализирана концепция за жената и любовта, каквато преди не е имало. Те са първоизточникът на голямото любовно-лирично течение, което прекосява, напоява и обогатява цялата френска литература. Този принц-трубадур не е останал незасегнат от влиянието на испано-арабските поети.

3

Ваша светлост; обръщение към принцове, висши духовници, висши велможи. — Б. пр.

4

Старо обръщение към благородници, свещеници, лекари и адвокати. — Б. пр.

5

Аферата за наследството на Артоа, една от най-големите драми за наследство във Франция, за която многократно ще става дума в този том, се очертава по следния начин:

Луи Свети дал през 1237 година графството-перство Артоа в собственост на брат си Робер. Този Робер д’Артоа I имал син Робер II, който се оженил за Амиси дьо Куртене, владетелка на Конш. Робер II имал две деца: Филип, починал в 1298 година от рани, получени в сражението при Фюрн, и Мао, която се омъжила за Отон Бургундски, граф палатен, т.е. дворцов граф. След смъртта на Робер II за наследството на графството се явили двама претенденти: Робер III, нашият герой, и неговата леля Мао, която се позовавала на едно разпореждане на обичайното право в Артоа. Филип Хубави разрешил спора в 1309 година в полза на Мао, която след смъртта на съпруга си станала и регентка на графството Бургундия. Тя омъжила двете си дъщери, Жана и Бланш, за втория и третия син на Филип Хубави. Поменатото кралско решение е било до голяма степен съобразено с тези женитби, чрез които френската корона придобила графството Бургундия и графството Франш, дадено като зестра на Жана. И така Мао станала графиня-пер д’Артоа.

Робер не се примирил и в продължение на двадесет години водил с рядко упорство, по съдебен път и по пътя на саморазправата борба, при която и двете страни поставили в действие всякакви средства: доноси, клевети, фалшификация на документи, магия, отрова, политическа агитация. Както ще видим, тази борба завършила трагично за Мао, трагично за Робер, трагично за Англия и Франция.

Що се касае до бургундската фамилия или по-точно до бургундските фамилии, свързани с тази афера, както и с всички останали големи афери на кралството, по онова време имало две съвсем независими помежду си Бургундии: Бургундия-херцогство, васална земя на френската корона, и Бургундия-графство, съставляващо палатинат, зависим от Свещената империя. Столицата на херцогството била Дижон, а на графството Дол. Прословутата Маргьорит Бургундска произхождала от херцогското семейство, а братовчедките й етърви — Жана и Бланш — от графското.

6

Палатен — дворцов, придворен. — Б. пр.

7

Сир — господарю. — Б. пр.

8

Суверенният орден на рицарите на Ерусалимския храм (Тампл) е бил основан през 1128 година, за да осигури охраната на светите места в Палестина и да пази пътищата на поклонничеството. Изработеният от свети Бернар устав бил строг. Той повелявал на рицарите целомъдрие, бедност и послушание. Забранено им било „да се заглеждат в жените… да целуват жена — било вдовица, било девица, било майка, сестра, леля, било каквато и да е друга жена“. Длъжни били във война да приемат бой един срещу трима и нямали право да се освобождават от плен чрез откуп. Позволен им бил лов само на лъвове.

Като единствена добре организирана военна сила тези монаси бойци давали командния състав на бандите, често пъти твърде разюздани, които съставлявали кръстоносните армии. Поставяни винаги в първите редици при атака и в ариергарда при отстъпление, страдащи често от некомпетентността и съперничествата на командуващите принцове, те загубили по бойните полета в течение на два века повече от 20 000 души — число, значително за ефективите им. Към края допуснали няколко пагубни стратегически грешки.

През цялото това време те се проявявали като добри администратори и тъй като всички имали нужда от тях, европейското злато се стичало в джобовете им. Цели провинции били поставени под тяхно попечителство. В продължение на сто години тамплиерите осигурявали действителното управление на Латинската империя в Цариград. Движели се из света като господари и не плащали данъци, нито даждия, нито някакви такси. Зависели само от папата. Имали командерии из цяла Европа и в Средния Изток, но центърът на организацията им бил в Париж. Обстоятелствата ги довели до големи банкови операции. Светият престол и главните европейски владетели имали при тях текущи сметки. Давали заеми срещу залог и авансирали откупи за пленници. Император Балдуин им заложил „истинския кръст на Христа“.

Експедиции, завоевания, богатства — всичко при тамплиерите е било чрезмерно, включително и процесът, който довел до унищожението им. Пергаментният свитък, който съдържа записа на разпитите им през 1307 година, е дълъг двадесет и два метра и двадесет сантиметра. По този гигантски процес споровете не са престанали и досега. Някои историци се обявяват против обвиняемите, други против Филип Хубави. Няма съмнение, че повдигнатите срещу тамплиерите обвинения са до голяма степен лъжливи или преувеличени; но също така няма съмнение, че тамплиерите са допуснали доста сериозни догматически отклонения. Продължителните им пребивавания в Ориента ги поставили в допир с известни увековечени обреди на първичната християнска религия, а също така и с ислямската религия, срещу която са се борили, а даже и с някои тайнствени езотерични традиции на древния Египет. Така че по силата на едно твърде обичайно за средновековната инквизиция отъждествяваме, по повод церемониите им при приемането, се повдигнало обвинението в идолопоклонничество, демонизъм и магьосничество.

Аферата с тамплиерите не би представлявала голям интерес, ако не беше дала отзвук чак в нашата съвременност. Известно е, че орденът на Тампл веднага след официалното му разтуряне се е възстановил под формата на тайно международно сдружение и имената на тайни велики магистри се срещат чак до XVIII век.

Тамплиерите са основоположници на Компаньонажа (работнически отраслови сдружения), институция, която и днес съществува.

За далечните си командерии тамплиерите се нуждаели от работници християни. Организирали ги и им дали правилник, наречен „дълг“. Тези работници не носели меч, били облечени в бели дрехи и като участници в кръстоносните походи построили в Средния Изток грамадни крепости, чийто стил се нарича в архитектурата „великолепие на кръстоносците“. Там възприели някои методи в работата от античността, с които си послужили на запад при строежа на готическите църкви. В Париж тези компаньони живеели около Тампл или в съседните квартали и се ползували с данъчни привилегии. Този квартал в продължение на петстотин години бил център на квалифицираните работници.

Посредством сдруженията на компаньоните тамплиерският орден се свързва с началото на франкмасонството. Във франкмасонството срещаме „изпитанията“в приемните церемонии и дори съвсем определени емблеми, които са същите като на бившите работнически сдружения, и факт, още по-странен — срещат се и върху гробовете на някои архитекти от фараонския Египет. Всичко това дава основание да се мисли, че тези обреди, емблеми и стил на работа са били внесени в Европа от тамплиерите.

9

Средновековният календар не е бил като днешния и се е различавал в отделните страни.

В Германия, Швейцария, Испания и Португалия официалната година започвала на Коледа. Във Венеция — на 1 март, в Англия — на 25 март, в Рим — ту на 25 януари, ту на 25 март, в Русия — на пролетното равноденствие.

Във Франция официалната година започвала на Великден. Това се нарича великденски стил или френски стил. Този странен обичай да се счита за начало на годината един празник с непостоянна дата е довел до разлика и в продължителността на годините — някои били с 330, други с 400 дни, а имало и години с два пролетни сезона — единият в началото, другият на края! Този великденски стил е източник на безброй заблуждения и точното определяне на датата е било свързано с големи затруднения. Така например по този стил краят на процеса на тамплиерите остава в 1313 година, защото през 1314 година Великден се пада на 7 април. Едва през 1564 година при царуването на Шарл IX, предпоследният крал от династията Валоа, за началото на годината се определя 1 януари. Русия възприела новия стил през 1725 година, Англия в 1752 година и Венеция едва при превземането й от Бонапарт. Указаните в настоящия разказ дати са, разбира се, по нов стил.

10

Замъкът на тамплиерите, пристройките и насажденията му, както и всички съседни улици са образували квартала на Тампл и това име остава и до днес. Голямата кула, в която е бил затворен Жак дьо Моле, почти пет века по-късно послужил за тъмница на Луи XVI. Оттам бил отведен на гилотината. Тя е била разрушена през 1811 година.

11

Сержантите са били дребни чиновници, натоварени с разнообразни обществени и съдебни функции. Службата им е близка с тази на пазачите на портите. Между другото те са били длъжни да придружават или предхождат краля, министрите, членовете на парламента и на университета. Тояжката (палката) на днешните полицаи е далечна останка от тояжките на някогашните сержанти. През 1254 година имало шестдесет сержанти специално предназначени за полицията в Париж.

12

Сол или су — стара монета, равна на една двадесета част от франка. — Б. пр.

13

Тази концесия, давана на някои търговски корпорации да продават пред или в дома на владетеля, вероятно е пренесена от Ориента. Във Византия право да имат дюкяни пред входа на императорския дворец имали търговците на парфюми, тъй като техните есенции са били приятни за носа на василевса.

14

Една она е равна приблизително на 1,20 метра. — Б. пр.

15

Щитоносец, низш рицарски ранг. — Б. пр.

16

Думата „прево“ (преведена с комендант) означавала кралски служител, който обединявал в ръцете си службите, разделени днес между префектите, началниците на войсковите поделения, дивизионните комисари, данъчните агенти и чиновниците по регистрацията. Понятно е, че не са се ползували със симпатии. Но по онова време в някои области те започнали вече да разделят функциите си с данъчните бирници.

17

В името на отца (лат.). — Б. пр.

18

Хартията от памук, за която се предполага, че е китайско изобретение и която най-напред се е наричала „гръцки пергамент“, защото венецианците са я заварили да се употребява в Гърция, е била внесена в Европа през X век. Ленената хартия (или от парцали) е била донесена малко по-късно от испанските сарацини. Първите хартиени фабрики в Европа са построени през 13 — и век. От съображения за трайност и здравина хартията не се употребявала за официални документи, които трябвало да бъдат снабдени с висящи печати.

19

Офицер, натоварен с вътрешната служба в жилището на владетеля. — Б. пр.

20

Второто „аз“ (лат.). — Б. пр.

21

От тези събрания, учредени по времето на Филип Хубави, датира обичаят френските крале да прибягват до народни допитвания. Впоследствие те получили названието „генерални щати“и от тях на свой ред са произлезли след 1789 година първите френски парламентарни институции.

22

Игра на думи: Плоабуш във фонетичен превод значи „прегъни-уста“, а плоакю — „прегъни-задник“. — Б. пр.

23

Обръщение към мъж, който не е от благороден произход. — Б. пр.

24

Знак за предотвратяване, злина при лъжлива клетва или за изгонване на дявола. — Б. пр.

25

Глупак, самохвалко, крадец, но най-вече глупак (итал.). — Б. пр.

26

Обръщението на „ти“ във френския език съществува само между роднини, любовници и близки приятели. Когато високопоставено лице се обърне кьм по-нискостоящо на „ти“, то е ласкателно, защото по този начин го поставя наравно със себе си. — Б. пр.

27

Сине мой (итал). — Б. пр.

28

В Средните векове понятията за време са били много по-неточни, отколкото днес. За обозначение е служило църковното разделение на „прим“, „тиерс“, „нон“и „вепр“.

Прим започвал около 6 часа сутринта, тиерс са били сутрешните часове, нон — обяд, пладне, и вепр — надвечер до залез слънце.

29

Облеклото на благородническите вдовици приличало на облеклото на калугерките и се състояло от дълга черна рокля без украса и накити, бяла кърпа около брадичката и врата и бял воал на косите.

30

Обичам те, толкова много те обичам. — Б. пр.

31

От края на XI век и установяването на нормандската династия английската аристокрация в по-голямата си част произхождала от Франция. Основана от нормандските барони, придружители на Вилхелм Завоевател, подновена от Плантагенетите от Анжу и Аквитания, тя запазила родния си език и обичаи. През XIV век френският език продължавал да бъде обичайният език на английския двор, за което свидетелствува изразът: „Honni soit qui mal y pense“, изречен от крал Едуард III в Кале, когато оправял жартиера на графиня Солсбъри, израз, станал впоследствие девиз на Ордена на жартиерата.

Кореспонденцията между кралете се водела на френски, а много английски благородници притежавали имения и в двете страни.

Нека отбележим още, че през първите две години от живота си крал Едуард III e идвал два пъти във Франция. При първото си пътуване той за малко не е бил задушен в люлката си от пожар, който избухнал в замъка Мобюисон. Тук говорим за второто му пътуване.

32

„Жонгльор“ в Средните векове е бил поет, певец, актьор и прочие, въобще един вид развеселител. — Б. пр.

33

Кандидат-рицар (бакалавър) във феодалната йерархия е бил средният чин между рицар и екюе (щитоносец). Титлата се давала на благородници, които не са имали средства да поддържат собствена войска, или на млади благородници, кандидати за рицари.

Екюе в буквален смисъл значи гербоносец на рицаря.

34

Суверенните владетели, папите, големите благородници и висшите граждански и църковни сановници са имали свои пратеници, облечени в съответни униформи с гербове и натоварени с официални поръчки. Кралските пратеници при пътуване имали право на предимство при реквизирането на коне за смените. По този начин са изминавали лесно по сто километра дневно.

35

Така обозначената отрова вероятно е била живачен сулфацианид. Тази сол дава при горене сярна киселина, живачни пари и цианохидратни съединения, които могат да предизвикат същевременно цианохидратно и живачно отравяне. Впрочем всички тези средновековни отрови са били изготвяни на базата на живака, вещество, ползуващо се с голямо внимание от страна на алхимиците.

36

Филип Хубави може да се смята за първи галикански крал, т.е. независим от Римската църква. Бонифаций VIII обяви с вулата „Unam sanctam“… „…че всяко човешко създание е подчинено на Римския първосвещеник и че това подчинение е условие за спасението на душата му“. Филип Хубави непрекъснато се е борил за независимостта на гражданската власт по светски въпроси. Брат му Шарл, обратното, бил решителен привърженик на папските схващания.

37

През времето на Филип Хубави архивите са били сравнително нова институция. Тя е била създадена едва от Луи Свети, който е поискал да се групират и класират всички документи, отнасящи се до правото и обичаите във Франция. Дотогава документите са се съхранявали — доколкото въобще са се съхранявали — от благородниците и от общините. Кралят държал при себе си само договорите и документите, отнасящи се до имуществата на короната. При първите Капетини (крале от династията Капе) тези документи са били пазени в един фургон, който следвал краля при всичките му придвижвания.

38

Несторианци — привърженици на схващането, че Исус Христос има две лица. — Б. пр.

39

Възникнали към средата на XIII век, „гражданите на краля“ съставлявали особена категория поданици, които, прибягвайки до кралското правосъдие, се освобождавали било от подчинението си към някой господар, било от задължението за пребиваване в определен град и зависели само от централната власт. Тази институция се развила широко през царуването на Филип Хубави. Може да се каже, че гражданите на краля са били първите французи, които са имали правен статут, подобен на статута на съвременните граждани.

40

В онази епоха мито се е плащало и за движението на стоките из страната. — Б. пр.

41

В онази епоха църквата е събирала средства от „милостиня“. Вероятно авторът има пред вид някакъв църковен данък. — Б. пр.

42

Удряй! — Б. пр.

43

Да… съгласни сме… така да направим. Б. пр.

44

Брат, архиепископ. Б. пр.

45

Имайте доверие.

46

За да им донесе нещастие.

47

Стара френска мярка, равна на 1,188 м. — Б. пр.

48

Мястото, където са издигали бесилките. — Б. пр.

49

От местността Поату. — Б. пр.

50

Тоаз = 1,949 м (старофренска мярка). — Б. пр.

51

Според документите и докладите на посланиците, с които разполагаме, може да се заключи, че Филип Хубави е получил кръвоизлив в една немоторна зона на мозъка. Втори, смъртоносен удар е последвал на 26 или 27 ноември.