Женската сексуалност

Въведение

Според психоанализата развитието на сексуалността изцяло се обляга на съществуването и структурата на либидото. Фройд описва различни стадии на либидната организация в психофизиологичното развитие на човешкото същество. В ранните стадии сексуалността не обслужва плодовитостта на вида, а само я подготвя чрез субективното, органично и характерово структуриране на човешкото същество, чийто все още незрял репродуктивен апарат е генитално еднополов.

Що се отнася до вълненията и желанията му обаче, човешкото същество е дълбоко двуполово. Обикновено на термина женско се придава пасивният смисъл на приемането, а на термина мъжко — активният смисъл на предаването, значения, които двете понятия дължат на биологичната си организация. Но ако сексуалните нагони са или с активна, или с пасивна доминанта, либидото — в психоаналитичния смисъл на думата — е винаги активно.

Половата зрелост през пубертета е либидният стимул, който определя телесния аспект, мъжки или женски, на сексуалността. Генитално локалиризаната поява на спермата у момчето и на менструацията у момичето потвърждава в собствените им очи физиологичната роля, отредена на всеки от тях в сексуалните отношения.

От физиологичното юношество нататък нещата се развиват сякаш либидото, за да осигури запазването на вида, се стреми да се осъществи чрез сексуално допълващи се индивиди.

Неосъзнатият критерий на стремежа и доближаването до избраното същество изглежда винаги е очакваната плодовитост — плодът неизменно, е ако не съзнателно желан, то несъзнателно въвлечен в срещата между мъжа и жената.

Разглеждайки аномалиите в телесно-еротичното и характерово-емоционалното сексуално поведение на съвременниците си, Фройд открива, че всяка аномалия в органичното генитално поведение (субективно оправдана или не), всяко любовно поведение може да се разбере чрез изучаване на дълбокото несъзнавано. В него се намират динамично действащи противоположни представи, заложени във въображаемите умствени схеми на субекта, в забранените му желания. Изучаването им чрез метода на свободното асоцииране показва, че те са участвали в структурирането на личността, датиращо от предгениталния инфантилен период. Така Фройд открива възловата роля на едиповия комплекс и на следствието му — страха от кастрация, този специфично човешки енергетичен кръстопът на императивната сила, наречена от него либидо, която спомага за съхраняването на вида, както и ролята на другите сили, способстващи за запазването на човешкото същество като участник в социалния живот на дадена група.

Фройд е обозначил с термина разрешаване на едиповия комплекс промяната в организацията на личността, настъпваща в резултат на превъзмогването на тези конфликти. Комплексът разделя предгениталните етапи на либидото от гениталния стадий и социалната му и културна еволюция. Фройд описва едиповия комплекс у момчето като конфликтен енергетичен кръстопът, достигнат от либидото, което е противоречиво свързано с представи за телесен контакт, последователно и различно еротизирани по отношение на двете родителски личности. Например момчето е подложено на риск от дезорганизация, която би била ендогенна заплаха за личността или пола му, ако в представите му се извърши осъществяване на гениталните му желания към майка му. То трябва да се откаже от всякакво еротично желание към нея и, по благоразумна аналогия, към сестрите си, които във въображението си свързва с нея.

Преди комплекса, по време на предгениталните етапи на либидото, последното е въображаемо насочено към родителските обекти, към личността им и пола им.

В момента на преодоляването на комплекса идва ред на емоционалната драма със заплахата от кастрация, която, макар и ендогенна, се изживява като произлязла от бащата със съгласието на майката. — След разрешаването на едиповия комплекс активното либидо, вече откъснато от обекта на пенисното си желание (майката), и пасивното либидо, откъснато от аналното си желание (бащата) се завръщат в личността на момчето. Бащата символично им е отговорил, белязвайки сина със знака на своя закон, знак, който има стойност на символична кастрация, освобождаваща непоносим страх, и на постепенен достъп, извън въображаемите вълшебства, до могъществото на мъжа в обществото. Либидото се завръща в субекта с гениталната си същност, като пенисът и инцестните желания остават на заден план. То нарцистично се пренася върху обществената личност на субекта, върху културното му развитие. Оралните и анални сублимации на момчето се организират с оглед откъсването от семейството. То се отъждествява със собствения си баща, превърнал се в дееротизиран ментор на неговата борбеност и изобретателност; приспособява се към законите на общността, които управляват поведението на възрастовата му група.

Настъпването на пубертета пробужда останалия без предназначение пол и предизвиква личността на момчето да използва ендогенно пробудените си еректилни сили пак за сексуални завоевания, но този път нарочно избрани вън от семейната група и особено желани, тъй като насърчават свойството, подбуждащо мъжа да се надскача, да проявява борбеност и да поема стимулиращия еротичен риск на гениталната си функция. Причинител на желанието му е такъв обект, който, извън телесните си граници и благодарение на еректилното привличане, което изпитва към него, му дава представа за собствения му пол.

фактът, че мъжките полови органи са функционално външни, както и анатомично външни спрямо коремната кухина, връзката между еротизацията на обекта и гениталната органична възбуда, предизвиквана от него, целият този мъжки сексуален „стил“ обяснява защо именно чрез изучаването на развитието на момчето Фройд е определил като момент на гениталната организация възрастта на съдбовния конфликт между мъжките ендогенни тенденции — на агресивност и борбеност — и мъжките сексуални тенденции.

Така че най-напред бе извършено психоаналитичното изучаване на мъжката сексуалност и на аномалиите й. Бисексуалността, наблюдавана в развитието на момчетата, се среща навсякъде — в биологията, в социологията; тя бе обявена за отговорна за аномалиите във възрастта на половата зрелост в мъжкото и женското поведение на животните, а оттам и на човека. Освен това, тръгвайки от изучаването на органичните нервни възбуди, Фройд предугажда, че неврозите се дължат на химически фактори. Хормонално доказана бисексуалност бе открита и в развитието на момичетата: непенисната характеристика на женския пол, разочарованието, изпитвано от момичетата в детството при откриването на неизгодното за тях различие на половите форми, предизвикващо гордостта на привилегированото момче, са накарали Фройд да мисли, че женската сексуалност се изгражда депресивно върху основата на това разочарование, несъмнено особено живо изживявано в условията на социални борби за равенство на половете в края на XIX век.

Ролята на бащата в сексуалността, организираща се по време на едиповия комплекс, е навявала Фройд и на мисълта, че бащата като реално същество има изключително или почти изключително структуриращо значение за човешкия индивид, мъжки или женски. От друга страна настъпването на пубертета при момичетата — като че ли предизвиква още по-голямо изтласкване от вече установеното и едва преодоляно изтласкване на пенисната амбиция през третата година. Но схващането за силата на изтласкването се съчетава зле с друго едно наблюдение на Фройд, засягащо, да я наречем, „еластичната“ моралност на жените, за която той с право смята, че се дължи на не толкова солиден Свръхаз и оттам на една по-лабилна психична структура.

Освен това според тогавашните изследвания върху хистерията това аномално ексхибиционистично отреагирване на сексуалната тревожност изглежда запазена женска марка, доколкото хистерията у мъжете получава обществен излаз във вербални политически възбуди или борческо-героични постъпки с демонстративен характер, поради което остава клинично неустановена.

Целомъдрието на буржоазния свят от края на викторианската епоха — до голяма степен лицемерно налага във възпитанието на момичетата стил, по силата на който нежният пол в заможните семейства е длъжен да живее със сведени очи. Поради широко разпространеното малокръвие девойките изглеждат трогателни, а детинските глезотии трябва да ги направят прелъстителки. Впрочем това възпитание започва едва след раздялата със селските бавачки, които са много по-свободни в чувствата си и стимулиращи за либидото във възрастта на предгениталната сексуалност.

При такива обществени условия потискането, на което е подложено добре възпитаното момиче по време на едиповия комплекс, е още по-травмиращо — то попада на терен, станал нестабилен поради отсъствието на първия обект на отъждествяване (бавачката или бавачките), несъчетан с бащата. Интроекцията на този първи обект подтиква момиченцето да бъде активно, сръчно в ръцете и дръзко в приказките както в семейството си, така и сред прислугата. Но средата му в късното детство, родителите и възпитателите му, осигуряват закрила само ако напълно се отрече от първото си отъждествяване.

Към това следва да се прибавят и глупавите четива, в които не е трябвало да има и следа от сексуалност, за да се опази девствената чистота на девойчето, четива, които, заедно със закъснението на емоционалната зрелост и невежеството, нажежават вълнението от неосъществими ангелски фантазми. Така процъфтява фалшивата мистика.

Какво чудно тогава, че в социалния контекст, в който се извършват психоаналитичните наблюдения, женската сексуалност е обявена за инфантилна и клиторна, а бракът, за който повечето от жените нямат никаква подготовка (те дори не биват осведомявани за менструацията и я изживяват като срамно бедствие), само преподписва отричането на пола им, онемял благодарение на съгласуваните усилия на баща и майка, действащи така по морални съображения и за по-удобно.

Някои жени впрочем, по различни причини, между които обучението, дадено им от съпруга или любовника, чудесно „проговарят“ в генитално отношение, но точно те не са изучавани от психоаналитиците. А и те бързо „влизат на хората в устата“, когато сексуалността им засияе в обществото, лъчиста и привлекателна. Достатъчно е да цитираме мотивите за присъдата в неморалност, издадена над Флобер за романа му „Мадам Бовари“. Така че ако една жена е щастлива в любовта, тя трябва да демонстрира студенина, за да изглежда „порядъчна“. Ако полът й говори красноречиво, тя трябва да мълчи за онова, което изпитва във връзка с него.

Ето кои са според мен биологическите и социологически причини, които са усложнили изучаването на женското сексуално поведение.

След двете последни войни обществото се промени и навсякъде в Европа жените получиха равни граждански права с мъжете; децата от заможните и средните класи са хранени естествено или изкуствено от собствените си майки и са отглеждани от собствените си родители; литературните и научни познания са достъпни за момичетата, както и за момчетата; въпреки това трудностите в изучаването остават.

Фройдисткото понятие либидо означава „количествено променливата сила, позволяваща да се измерят процесите и промените в областта на сексуалната възбуда“. Да не забравяме тази дефиниция. Но въпросната сила, опосредствана от нагони (а знаем, че на органично равнище нагоните съвпадат с някои химически явления), може да бъде изучавана само в обективизацията й, т.е. в начините, по които се изразява от субекта на желанието спрямо обекта на нагона. Психоанализата се занимава с клинично наблюдаемото либидо, наблюдаемо ако не пряко, то чрез изучаването на несъзнаваните му динамики.

Но говорим ли за изучаване, говорим за наблюдаващ и наблюдаван. От друга страна, за да се извърши, изучаването трябва да се опосредства чрез определен език — държане, мимики, думи — идващ от наблюдавания; език, който, за да бъде чут, приет и разбран, следва да срещне — прекалено добре знаем това — наблюдаващ, несъзнателно въвлечен и съзнателно приел да бъде въвлечен в онова, което възприема. Ние, психоаналитиците, прекрасно знаем как затруднява свидетелството ни това условие, колко грешки, дължащи се на собствените ни структури, проекции, съпротиви, вредят на работата ни. Така например може да се теоретизира след, но никога по време на наблюдението и съпротивата спрямо този принцип е една от най-трудните за преодоляване, тъй като теорията предпазва от рисковете на вживяването.

Друг препъни-камък: за психоаналитика наблюдаваният може да бъде обект в либидния смисъл на думата, т.е. той може да търси в него някогашна своя допълваща представа или да разпознае настоящия си нарцисизъм.

Когато изучаваният обект — пациентка, по време на психоанализа или жена в живота — е наблюдаван от жена, пък била тя и психоаналитичка, ще рече запозната с изброените трудности, последните изглежда са още по-големи, отколкото за психоаналитика. Главно заради майчинските й черти, които могат по екзогенен път да доведат до междупреносна регресия, спъваща ендогенната работа.

Обстоятелството, че психоаналитичната терапевтика отдавна и резултатно се практикува от жени, с нищо не променя горното, тъй като ако е надарена с женски телесни характеристики, личността на психоаналитика позволява на пациентите и от двата пола да приложат стил на пренос на регресивните позиции на либидото, улеснен от пасивното и майчинско значение на психо-аналитика. С други думи фактът, че психоанализата се практикува с успех от жени се дължи на по-малката съпротива, оказвана от пациентите при свободното асоцииране. На нас ни плащат, за да знаем, че при психоанализата субектът се лекува сам и че ние сме там — в качеството си на обществена личност, методично ангажирана в този междучовешки контакт — само като присъствие: образна подкрепа, нарцистичен или обектов компаньон, жива и договорена измама в часовете, предназначени за сеансите на междучовещки контакт, в които само времето може да се заплати и се заплаща. Присъствието на внимателно пасивния — и понякога словесно активен — психоаналитик осигурява на анализирания посредничеството, позволяващо му да изясни нагоните си и единствено тях, а не да осъществи органично-психична връзка между себе си и психоаналитика.

Анализираният, този, който извършва своята психоанализа, е малко или повече спънат в работата си от налагащата се личност на психоаналитика, от неосъзнатите мотиви, които му се струва, че долавя, от диференцираните проекции, които личността му понася по-лесно или по-трудно. Именно в това нерядко се корени причината пациентите да избират психоаналитици жени и понеже в тази професия — както във всяка друга — съществува търсене и предлагане, в това е и причината за техния успех. Субектът, решен да предприеме психоанализа, понякога е по-малко подозрителен към жените. Също както, ако ще срещаме някое животно в оградено поле, бихме предпочели да е крава, а не бик, анализираният предпочита странната личност, която се нарича психоаналитик и седи зад него, да е жена, а не мъж. Без да броим факта, че за една жена е по-лесно да стои часове наред физически неподвижна, внимателна и възприемчива.

Аз лично бих искала в тази книга да запозная читателите със свидетелството на една жена за жените. Под общото заглавие „Гениталното либидо и женската му съдба“ ще се опитам, очиствайки думата съдба от фаталното й, магическо или детерминистично звучене, да говоря като жена, майка и психоаналитичка с повече от двайсетгодишна практика и да изложа наблюденията си над развитието на сексуалността у момичетата, като цитирам само чертите, срещани у мнозинството от тях.

Наблюденията ми, свързани с любовните и еротични прояви у жените, идват не само от класическите психоанализи на жени, но и от изключително изобилната клинична документация — с която разполагам поради факта, че приемам много родители, — отнасяща се за деца и юноши със смущения в психосоциалното си развитие. В такива случаи винаги се срещам и с двамата родители — отначало заедно, после поотделно, — често и с бабата и дядото. Винаги съставям възможно най-задълбочена анамнеза и когато няколко деца в едно семейство имат невротични смущения, често съветвам и родителите да се подложат на психотерапия. Така откривам — апостериори и защото детето е вече на път да оздравее, — че родителите без да знаят са живели с невротични симптоми, и научавам, с леко насочване на разговора, какво става в сексуалния живот на жените, независимо дали присъстващите разбират или не разбират това. Ще разкажа в тази книга преживявания, събирани през двайсет и две годишната ми практика, и ще споделя с читателя някои от размислите ми на жена, вдадена в работата и наблюденията си, които потвърждават или отричат теоретичните хипотези.

Колкото до теоретичните постановки, до които прибягвам понякога, бих приканила читателя да ги разглежда само като разумна научна осигуровка. Тя ми помага да обознача някои процеси на освобождаване в поведението, наблюдавано по време на трудната еволюция на психоанализата, или да определя кризисните моменти и трудностите на някои подрастващи деца с оглед на евентуалните бъдещи поражения, както и да им помогна чрез психотерапия по-лесно да ги превъзмогнат. Когато тео-ретизирането ми позволява едновременно да разбера процеса на деструктуриране и да оправдая от аналитична гледна точка контрапреносното поведение (последвано от либидна реорганизация на базата на възстановения нарцисизъм на лекувания обект), аз го смятам за валидно до доказване на противното, съзнавайки, че критерият за валидност (повече отколкото критерия за ценност) винаги е спорен.

Що се отнася до либидото като теоретично понятие, ще се опитам да го изследвам чрез начините, по които се обективира, следвайки метода, завещан ни от Фройд и развит по-късно на базата на концептуалните му принцишгот психоаналитиците от двата пола. И тъй като тук ще говоря за генитално либидо, налага се да опитам — отвъд фактите — да структурирам масата от данни с помощта на икономическата теория на обектното либидо.

От зората на психоанализата насам са правени много изследвания, насочени към изясняване на първите обектни отношения. Някои продължителни психоанализи на възрастни субекти са показали появата в преноса на релационни модуси, датиращи от времето на дуалните, канибалски и разкъсващи отношения, свързвали детето с майката. Мелани Клайн хвърли много светлина върху ранните обектни отношения, които се преоткриват в психозите, където нарцистичното либидо, както и силата на гениталните физиологични нагони, са сведени до нивото на еротично изразяване на кърмачето1.

Сигурно е, че психоаналитичните наблюдения над възрастни индивиди, продължителна подлагани на терапия, потвърждава архаичното съществуване на междучовешко либидо с канибалски стил, в което етиката на добрия или лошия обект играе безспорна роля. На мен лично наблюдението над рано травматизирани деца и над деца, които още от рождение показват смущения в отношенията с другите, ми доказа съществуването на ранни стадии на либидото, в сравнение с които оралният и аналният са твърде развити. По-късно съм откривала следи от тези ранни стадии в сънищата на възрастните и по-специално в психосоматичните симптоми — органни неврози или понякога психози на системи от органи.

Не смятам, че ще е излишно да се облегна на тези изследвания, защото онова, което в медицинските наблюдения някога (нерядко и сега) наричаха „сексуална сфера“, добре предава функционалните смущения, свързани с разстроената органичност на генитално-пикочната система у мъжа и на генитално-пикочно-чревната система у жената — тук спадат и функционалните смущения в млечните жлези. Все към тая сфера принадлежат функционалните нарушения на гласовите връзки (добре познати на ото-рино-ларинголозите), както и характерологията на любовното поведение — и емоционално, и сексуално.

Съвременният напредък на химията и биологията позволява да се осветлят понятията хромозомен соматичен пол и гонаден пол, и потвърждава химическото съществуване на ендогенни фактори на сексуалните прояви. Но тези понятия не могат да ни осведомят за умствените представи, които ръководят междучовешките отношения, като използват дадени мъжки или женски сексуални възможности — установими чрез биологично или химическо изследване — в организирано, социално плодовито психологическо поведение, целящо да открие допълващ партньор, или в поведение, отклонило се от еротичното си осъществяване, или пък сублимирало в културна дейност.

Биологическата наука не обяснява липсата на сексуален апетит в биологично „женските“ жени, нито липсата на оргазъм у функционално нормални жени, нито неспособността на здрави жени да зачеват от плодовити мъже, жени, чийто стерилитет няма физиологична причина и които могат да бъдат оплодени от други мъже. Освен това във всички случаи на клинична хомосексуалност наблюденията показват абсолютна мъжественост у мъжете или женственост у жените в соматичните им и гонадни сексуални характеристики и на хромозомно, и на химическо ниво. И обратно, в много случаи на клинична хетеросексуалност те показват не особено диференцирани сексуални характеристики.

Не, нито днес, нито утре химията или патологоанатомията няма да съумеят да изяснят субективността на сексуалните сили на привличане въпреки прогреса на науката, от която самият Фройд е очаквал ключ към изучаваните от него проблеми.