Женската сексуалност

Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му

Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги засяга, и емоционалния климат на отношението на родителите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствително към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.

Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си.

Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.

Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез получените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.

Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.

Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е“, „Имате момиче“, и гласът на майката, която отговаря: „Чудесно!“ или „Жалко! Предпочитах да е момче!“ Към приема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името — женско или неутрално. Когато момичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката — запозната с това, което става при общуването на детето с майка му, — ми каза: „Добре я приехме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!“ В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неутрално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неизразена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предизвиква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойството относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.

Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченцето коя е майка му и кой баща му, особено ако то не познава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори — може би главно — ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновяване. Виждала съм деца с психически смущения от сирашки домове — осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, — които изпиваха думите ми по време на психотерапия, когато им разказвах малкото, което знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хората от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги поболяваше.

Тези два етапа означават, че чрез думите на момичето се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамилното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родителите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.

Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.

Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама“ и т.н. фалическата функция на либидото означава, че всичко, което има етическа и естетическа стойност позволява да се извърши възприятиен обмен между майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прекрасно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличието на означаващи думи за всички части на тялото му, както и за половия му орган, е важно, тъй като неназованото е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбере. Спомням си за едно момченце, което наричаше половия си орган „моя грях“. Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Толкова е просто да се каже пенис или вулва. Може впрочем, както за името, така и за половия орган да има прякор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.

Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всичко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всички части на тялото му и без колебание половия му орган.

Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му манипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурбация, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама.“ Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на зараждането на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към външния свят. Още щом проговори и ако изпитва доверие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така“, би трябвало да отговори възрастният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мастурбация, извън момента на заспиването, ако не се отегчава. Мастурбацията може да е орална (смучене на палеца), анална (игра на задържане или изхвърляне на изпражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) — всички тези еротични игри от ранната възраст запълват липсата на по-диференцирани символни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е принудено да се върне към опипване на тялото си и на ерогенните му зони. Сексуалното възпитание на най-малките, освен точните думи, обозначаващи всички области на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тялото, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходими за поддържането на детето, за храната му, които, помагайки му да развива пренесените си върху обекти нагони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражненията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възрастния въпроса „Къде отиваш?“ и възрастният му отговаря, че отива в тоалетната, за да „се изака“ и той, са предостатъчни за сфинктерното образование на детето. Истинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзряването на централната нервна система, достига до континенцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.

Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.

Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет месеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст нататък доминираща роля за формирането на здрава чувственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от средата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спонтанно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедневието — момиченцето е вече готово за здравословен живот на нефригидна жена.

Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е момиче, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си орган, чието име знае, който му доставя незабранени удоволствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.

Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ануса. За него това е магическо ако. Моментът е важен, защото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя следи в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред.“ Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?“ Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще… ти каже.“ Детето непрекъснато задава въпроси, но когато не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възможност за други въпроси, на които да се отговаря в момента на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.

В този момент едиповият комплекс е твърде напреднал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечтите и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполезно е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъжи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мислиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко.“ Понякога такъв отговор е достатъчен, за да освободи детето, понякога, когато чувствеността му е силно ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, когато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, освободителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря.“ Това съвсем просто изразяване на забраната за инцест облекчава момиченцето, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.

В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две години у децата и когато обучението се извършва постепенно, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикновено има около себе си много малки обожатели на неговата възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия комплекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.

Шести етап. Любопитството на момиченцето се пробужда все повече и то иска да научи подробности за близостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето — ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) — точния отговор за любовните отношения и физическия контакт между родителите му. Трябва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така предложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото този разговор може да се проведе от няколко души), окончателно го освобождава от инцестните остатъци в отношението му към бащата (хетеросексуални) и към майката (хомосексуални).

Женският нарцисизъм леко се прекършва по време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всичките му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. После настъпва фазата на физиологична латентност и нагоните му намират своята сублимация в културата, обществото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа женския му нарцисизъм.

Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травмираща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъщерята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложнява, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не разбират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно нещата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис.“

Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието в семейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женствеността чрез поведение, което я валоризира (а целомъдрието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.

У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!“ и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се установи, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормални. Защото въображаемият еротичен живот не изглежда нормален за момичето, както за момчето.

Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на гениталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.

По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мензиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно започнало да получава кръвоизливи, заради които го завели на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпратил при гиноколожка, която също не успяла да я прегледа и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подобри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братчето си. Точно тези братоубийствени желания бяха предизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в зачеването.

От момента, когато момиченцето приеме (и дори приеме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е запознато, макар и не в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, гениталното му либидо по отношение на фалоса и на желанието за бъдещо проникване започва да се конструира. Затова е много важно на девойката да бъде обяснено понятието за ерекция, която прави възможно вкарването на пениса. При липса на обяснение на еректилното функциониране на мъжкия член, което съответства на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуицията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при срещите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченцата, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логиката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едиповата възраст, се смесват с възможната реалност на изнасилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здравата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.

Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайорство, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месеци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.

Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, безсмислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята“.

Признато или не, именно така днешните момичета и момчета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.

Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, която да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понастоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведено в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стойност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, които по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.

Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, които не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подигравките на приятелките си и на момчетата и са отстъпили, без да изпитват желание, нито любов. В крайна сметка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, защото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, които могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност“ подобни съвсем млади девойки идват на консултация при психоаналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас — освен когато страдаха от видими за обществото смущения — и не ни се отдаваше случай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.

Откакто съществуват и свободно се използват противозачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, защото не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, искат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възприеман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички — абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзнателната психология, а за несъзнаваното у девойката.

Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като неин резултат

В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:

1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са свързани с желания, включително с желанията на майката, говори, че е хубаво, че е добре „добре“ да се яде и дори „много“ да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира изпражненията от седалището на детето, когато са хубави, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетически чувства), която се състои в това, че щом детето се научи да контролира движенията на ръцете си, то започва да опипва храната и фекалиите си. В този момент предметът, който досега е бил „хубав“ за гълтане, се оказва „не хубав“ за пипане. А другият предмет, хубав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.

2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действията хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто“ или „лошото“ правене с ръце.

По време на тези две фази, в условия на езикова комуникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася желанието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се унищожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля — това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, които е приятно да се пипат. Ето защо през този садистичен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на детето, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е хубаво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава възпитание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и дефекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтанния му ритъм, на детето не му се спи — обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма играчки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъществяване, което не е нито „добро“, нито „лошо“, но което даден тип възпитание прави „лошо“. От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да развият мазохистичен морал, за да останат в хармония с родителите си.

3. Фалическата фаза, вече започнала с валоризирането на зърното на гърдата — частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията — валидна, изхвърлена и дадена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразена в мимиките на майката.

Но фазата, наречена фалическа по отношение на детеродните органи, достига до забелязването на сексуалното различие. Тя настъпва с известно закъснение, когато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за детето полът още не съществува. Става дума за общо еротични чувствени области и — нещо специфично еротично, но недоловено нито от детето, нито от възрастните — за възбудни усещания във вулвата и може би във вагината на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пениса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го.“ Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето — като вижда, че не е успяло да раздразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?“ В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с нейното. И като следствие — тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, предизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?“ Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди.“ На момичетата трябва да се казват точните думи.

Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми“, а това говори много за значението на означаващото корем за момичето, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.

От тази възраст на първична кастрация нататък разликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.

Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значенията на думата „дърпам (спусъка)“ за момичетата и момчетата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си“, за момчето означава „стрелям — бум-бум!“ За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката“, различно извършвано от двата пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Момчето хваща топката отвътре навън — пренос на оралното, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато“. Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момчето мести предмети заради удоволствието да ги мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентификация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.

От момента, в който момичето е приело, като доказателство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично развитие, отколкото у момчето. Любопитството, желанието „да прави“, желанието за частичен обект представляват магически квадратчета или таткови пениси, представени от куклите. Очарованите близки мислят, че момичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.

Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистичната анална и фалическа фаза момчето продължава етиката на дуалната ситуация, в която представя чрез поведението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.

Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въображаемия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изразява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го изразява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулвата си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства сигурно и че не са нарекли това „лошо“. Ако са го нарекли „лошо“, то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.

Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кукла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза: „Тя няма пъпка, не е интересна.“ В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се домакински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите неестетични гънки, любов към копчетата — една сублимация, която радва момичетата, е желанието да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на нещата в кухини или дупки — не в дупки навън, както прави момчето — в чанта, с която не желае да се раздели, и т.н. е знак, че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.

4. Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е. сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носителите на фалос, мъжете, се проявява чрез отъждествяването с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и отъждествяването на тялото с предмет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гледат или поне момичето така си мисли — панделки в косите, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни. Момичето е крайно изобретателно и само си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика — привличането на погледа и вниманието на мъжете.

5. Освободената походка, физическата сръчност изществото се развиват у момичетата — и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, — обратно на момчетата, които развиват сила и акробатичност. Момичетата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвижват кльощавите си крайници, докато момичетата извършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.

6. Маскирането. Момчетата обичат да се маскират като нещо, което им дава чувството, че се налагат над другите. Те биха искали да са полицаи, войници, президенти на Републиката, шофьори на камион, началници на влакове; момичетата се стремят да бъдат майки, дами, младоженки, да се покриват с воали, да си слагат бижута, лак на ноктите и червило на устните, дори ако майка им не го прави много често.

7. Фазата на навлизането в едиповия комплекс се изразява в естетиката на момичето вече не с желанието само да си прави бижута, а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва истории, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, когато жените шофират не по-малко от мъжете, момичетата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат. Момчето се идентифицира с най-силния, докато момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.

Двигателните игри на момичето са много по-статични от тези на момчето. Момичето скача на въже на място, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат много. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го прибере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална, толкова и вагинална.

Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници“, опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним.“ Е, момичето се гони известно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.

По същия начин въображаемото, свързано с раждането, е различно при момичетата и момчетата. Когато момиченцето говори за времето, „когато ще е голямо“, то си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъдещето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едновременно татко и мама.

Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да играят на доктор. Това е защото момичетата се отъждествяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А момчетата се отъждествяват преди всичко с личността.

Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, винаги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпочитат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с личността, която я играе.

Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Момчетата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така играят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.

Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член — пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасността, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхранение. Както и умението да крие съкровищата си.

Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ерогенната зона е изложена на показ, както у момчето, то рискува много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пениса му. Следователно то се страхува от нападението на големите. В същото време желае да ги предизвика, за да прикрие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърдени от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локално пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от момичетата, която може да сполети и тях.

Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасивни орални и анални нагони, защото те са не само заплаха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава привлекателните подробности, обгръщащите движения — това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестикулите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм — момчето трябва да се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотврати разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокойни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момчета. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и символично чрез името си — то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му — всички те носят името му.

Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символично посредничество, синът може да бъде обладан от афектите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в сравнение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближава, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъства едва доловим страх от регрес, страхът да не се превърне в бебе; ако пък бащата е много силен и гръмогласен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.

Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важна в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положение е останало досега незабелязано и че съдбата на мъжете е смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.

Да видим сега какви са причините за тревожността. За момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае, научило е как да го обезоръжава. Понякога чрез плач, или като го разсмее, или като демонстрира покорство. Във всички случаи тревожността е избягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отношение на себе си.

Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените, пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжката му гордост. Ето на това тежко условие — непрекъснато да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган — дължи мъжът правото да се смята носител на пола си.

До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърнена от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си — докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, — няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нужда околните непрекъснато да й го казват. За да узрее генитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната етика и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистична съдба тя е в по-изгодна позиция.

Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм

Различните типове женски оргазъм са познаваеми както обективно, от свидетелството на мъжете, така и субективно, от свидетелството на жените. Голямото разнообразие от свидетелства позволява в някаква степен да се доближим до истината и да установим известно съвпадение в оргазмения феномен при всички жени.

Нагоните са с ендогенен произход и са свързани с живота на женския организъм. Щом бъде съобщено на сетивата на жената, желанието, каквато и да е екзогенната сензорна причина, която го е предизвикала, се фокусира в гениталната област. Жената изпитва усещане на клиторна еректилност и кръгово вагинално кръво-напълване, придружено с топлина и с хуморална секреция, както и с възбудно удоволствие с усилващ се интензитет, достигащо до максимума си — оргазма. Последният понякога се придружава от хуморална емисия, още по-подчертана отколкото при фазата на засилване на удоволствието, понякога не се придружава с такава. След апогея на кръвонаггълване и наслада, възбудната чувствителност намалява сравнително бързо до пълното спадане на напрежението, характеризиращо се с оттегляне на кръвта от ерогенната зона и спиране на хуморалния секреторен процес, както и с локална физиологична нужда от почивка, което прави мъчителни и понякога болезнени опитите за изкуствено възбуждане чрез външно дразнене. След оргазма жената изпитва общо телесно отпускане, което често води до по-дълъг или по-кратък сън. Различаваме:

— клиторен оргазъм;

— клиторно-вулвен оргазъм;

— вагинален оргазъм;

— маточно-околоматочен оргазъм, който погрешно се смесва с предишните, особено с вулво-вагиналния, защото не се осъзнава от жената, така че тя никога не говори за него. Смятам, че трябва да го различаваме както по обективни описателни причини, така и по либидни причини, засягащи психоаналитичната теория6.

Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вторите, но може и да са неразличими един от друг в общото удоволствие на жената.

На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.

Необходимата продължителност за постигане на оргазъм е много различна дори за една и съща жена. Интензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зависят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си, изобщо и в дадения момент. Веднъж изпитан по време на коитус и при липса на особено разстройващи елементи в отношенията на двойката, оргазмът винаги се повтаря с различно качество и интензитет, но без никога да слиза под определено минимално ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувствената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на гениталната сексуалност на жената.

Прието е да се смята, че клиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удоволствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проникването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуждането на зърната следва да се свърже (клинично и главно теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и клторното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у девственици, които се дължат на продължаващата мастурбация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любовник.

Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разочароващ, несъзвучен, двусмислен, противоречащ на вулвеното удоволствие, което иначе би задействал. Този факт може би се дължи на еректичното съответствие на клитора с мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпускането на всички мускули с изключение на перинеалните, обслужващи пенисното захващане — тяхната двигателност е слабо осъзната, и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаичен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тогава, въпреки ексклузивното си значение, почти не е посилно диференцирани усещания.

Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво-вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в момента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган — фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, — за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувствителност, преди да са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният оргазъм не уталожва сексуалното напрежение.

Ако тази очевидност не е достатъчно известна на мъжете, то е, защото те обикновено искат да доставят на жената удоволствие, което им се струва възбуждащо за нея — нали те разбират от тези работи; несъмнено е също, че удоволствието от еректилността на малкия пенис на партньорката им е за тях забавно и не толкова опасно, колкото жадния отвор на вагината, фантазмиран понякога като бездна и дори като зъбата бездна.

Вагиналната възбуда носи сладострастни усещания на кръвонапълване на вулво-вагиналните лигавици и води до кръгови ритмични движения, вълнообразно развиващи се отвън навътре. Тези усещания властно изискват от един момент на интензивност нататък проникването на пениса, представата за който се налага като единствения правилен и желан обект. Вълнообразното всмукване, което влагалището упражнява върху пениса, изисква минимален тонус на перинеалните мускули. То носи наслада и на двамата партньори, като насладата се увеличава от мъжките движения напред и назад, съответстващи на перисталтичните вагинални движения и на па-риеталния вагинален натиск, дължащ се на перинеалните мускули. Двигателността на вагината по време на удоволствие се усеща от жената, но не може да бъде напълно овладяна. Тя е отчасти рефлекс на удоволствието. Ако жената не е фригидна, през фазата на вагинална наслада и от момента на проникването се извършва промяна в общия мускулен тонус. Настъпва отпускане на мускулите на двигателното тяло и успоредно отслабване на самонаблюдението и самоконтрола. Изглежда, че от момента на телесното притежание на пениса, неосъзнатото или предсъзнателно понятие за фалос у другия бива преодоляно и че с него изчезват и външните референции на телата. Ритъмът, интензивността, качеството на възприятийно-двигателния обмен на коитуса изглеждат свързани както с формалното и позиционно съгласие на партньорите, така и е емоционалното им съгласие.

От тези наблюдения е извадено заключението, че сексуалното удоволствие може да се постигне чрез анатомо-физиолргична стратегия, сродна с кинезитерапията. Не е изключено допирът на мъжкия пенис едновременно до клитора и до шийката на матката да задвижи дотогава задържан оргазъм, но в този случай става дума много повече за мастурбационния и фетишистки аспект на сексуалните отношения, може би задоволителни за удоволствието, отколкото за гениталния им аспект и символичните му ефекти върху отношенията между партньорите.

На вагинално ниво неразбирателството в коитуса можеда дойде от несъразмерността на половите органи или от противоречия в ритъма на партньорите, или от други дисхармонии, но е свързано и с умствени и афективни разминаващи се представи, които сами по себе си отричат положителната стойност на половия акт.

В случай на разбирателство между партньори със сходен ритъм, кръговите вълнообразни вагинални движЕния се разпространяват неосъзнато върху стените на влагалището, които поемат пениса и предизвикват отделяне на секрет в маточната шиийка. Ако е в контакт с пениса, последната предизвиква, в максималната точка на вагиналната възбуда, вагинални спазми, чийто ефект върху мъжкия сексуален апарат е еякулацията на спермата в максималния оргазмичен момент, изживяван от жената. Действащата и съзнаваща своята наслада жена може оттук нататък да бъде само пасивна и изцяло обзета от приемащи усещания, особено след ерогенното задвижване на маточната шийка, чието участие предизвиква истински задоволителен оргазъм. Спадането на напрежението, което оргазмът донася обаче, не е толкова продължително, колкото когато е резултат от съчетаването на вагиналния с маточно-околоматочния оргазъм. Недостатъчното спадане на сексуалното напрежение вследствие единствено на вагиналния оргазъм може, у някои жени, които твърде бързо са получили оргазъм, да доведе до неколкоминутен кръгово-вулвен вагинален спазъм, no-рядко до спазъм на ануса, понякога болезнен — това са признаци на остатъчно нагонно напрежение, дължащо се на липсата на тренинг на маточното тяло в движенията, характерни за женския оргазъм.

Излизането на сцената на матката и на широката лигавица по време на полов акт е обикновено предизвикано от осезателната пенисна възбуда на задната страна на влагалището, на шийката или от нахлуването на сперма в маточната шийка.

Маточно-околоматочният оргазъм се характеризира с обръщателни движения на матката отпред назад и отзад напред с известна ритмична артикулираност с шийката на матката, с вълнообразни движения на матката, които продължават движенията на влагалището, но от смучешто-всмукателен тип, така че за няколко секунди сперматозоидите биват изпратени в маточните тръби, нещо, което се потвърждава от наблюденията (без маточно-околоматочен оргазъм времето за придвижването им е много по-дълго). Движенията при маточно-околоматочния оргазъм са напълно рефлекторни и жената осъзнава много рядко и много смътно — ако изобщо осъзнава — тяхното започване. Този оргазъм й носи характерното за него висше, скрито и безмълвно наслаждение, дълбоко до степен на несъвместимост с усещането й, че е жива. Нейният партньор е единственият му свидетел. Непосредствено след края на този заключителен органично-психичен кръговрат жената идва в съзнание, което е изгубила за кратко време, спомняйки си отнеслото я като водна стихия наслаждение в последния момент на влагалищното проникване и изпитвайки породено от това чувство на върховно блаженство и благодарност към партньора си.

Маточно-околоматочният оргазъм винаги задоволява напълно жената от емоционална и физическа гледна точка. Никога не бива последван от еластични болки или пасивен или активен реактивен вагинизъм. Неговото действие на енергетично обновление се усеща във всички психосоматични и емоционални области.

При наличието на тези благотворни последици на сексуалния оргазъм разбираме защо в романа си „Най-добрият свят“ Ощъс Хъксли измисля хумористична обществена организация със задължително оргазмено задоволяване. Разбираеми са и теоретично оправданите рационални мотивации, подтикнали някои психоаналитици като Райх например към търсене на психотерапевтична техника за „довеждане“ на субекта до оргазъм. Но пълната липса на критичност у пациентката и у психоаналитика при тези „упражнения“ е причина за силното разочарование от четенето на подобни трудове. Научният идеал на Аза, който се излъчва от тях — идеал на блажено и терапевтично блудство — е перверзен идеал, който поддържа опасна псевдомистика в психоанализата или no-скоро представлява нейно фетишистко извращение.

Съвсем различна е стойността на оргазма, настъпващ при единението на две личности, свързани от любов. Тогава половите актове символизират взаимно даряване на присъствие, изпълнено с внимание един към друг. Мимолетната въображаема възможност да достигнат до фалоса, която двамата си обещават и дават взаимно във веществеността на телата си, фокусира смисъла на тяхното желание, т.е. на цялото им същество7.

За жената плодът от пълния вагинален и маточно-околоматочен оргазъм, получен от половия акт, е троен: уталожваме на всяко напрежение, нирванно блаженство и всеки път убеденост за дотогава неизживявано подобно щастие. Тя изпитва чувство на признателна нежност към своя партньор, чиято личност е единственият свидетел на съществуването й в прекъсналото време и съзнание на нейния оргазъм, и може би единственото оправдание за нейната „цепнатина“. Личността на любимия човек се свързва с чувството й и с усещането й за обновление.

Към това се прибавят емоционални звучения от съвсем особено качество, когато половият акт има дори и нищожни шансове да бъде плодовит, особено ако всеки от партньорите е социално готов да поеме тази евентуалност. Това със сигурност е специфично за женския генитален оргазъм. Дали защото е отглас от архаичното желание за пениса на бащата, заместен в ранното детство от куклата фетиш? Дали поради отварянето към бъдещето на акт, който, сам по себе си съвсем алогичен, е при все това напълно приет от жената и който бъдещото дете разполага в триединната диалектика на плодовитостта, плодовитост, означаваща живата дълговечност на разбирателството между влюбените отвъд мимолетната дуална среща?

Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата, съзнателен акт в спряло време, на място, където двете тела се дереализират от загубата на съвместното и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точката, в която се проявява безличното могъщество на фалоса, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между инстинкта към живота с учестените в амплитудата си ритми на вегетацията, кръвообращението и дишането, докато се стигне до лудото препускане на сърцата, и инстинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоставяне на „съзнателното“ съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.

Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изисква от жената цялостно участие в емоционалната и сексуалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм, предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.

Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й, каквито и да са фантазмите й по отношение на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъства наистина в действителността, ако я няма прегръдката му при срещата на телата, в игрите и доведения докрай полов акт, нарцисизмът на жената само ще усложни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при появата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.

Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, когато — след като жената възвърне съзнанието си — предизвиква задоволеност, пречупена през свързаната с генетичното й развитие призма на либидото. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естетическа пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно напрежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към собственото тяло, към света, за пълно анулиране на невротичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нарцисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъстващо място.

Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във филогенетичен план първичната сцена на всеки от партньорите, носейки им по този начин, Заедно с въображаемата онтогенична регресия, основополагащия за всяка човешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за триединна съдба на желанието? Усещането за пълна сигурност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е едновременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.

Допълнителната възбуда на жената, понякога изваждането й от състояние на фригидност чрез различни видове садистично речево, мимическо или телесно поведение от страна на обичания партньор, могат да бъдат разбрани на основата на нарцистичната опасност жената да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над пасивните нагони. Усещания на границата на болезненото в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благодарение на този друг се чувства траен обект. Желанието да бъдат заставяни, принуждавани да понасят половия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчната опасност от садистично-оралното, садистично-аналното и агресивно-уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното инвестиране на всички стадии, в това число на гениталния, в самото място на женския полов орган. Последният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасилване и подтиква в още по-голяма степен Аза към подчинение. Ето защо удоволствието за жените, които искат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.

Фригидност

Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволствието от сексуалното реализиране, как става така, че жените биват толкова често онеправдани в това отношение? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от жените, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете често са непохватни по време на акта на дефлориране. Впррчем това би могло да се избегне, ако бащите изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките — с дъщерите си.

Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.

Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньори, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има любов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в случаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се между жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любовник, преди да го е познавала.

В това отношение разполагам със свидетелство, каквото е лечението на фригидни жени без знанието на техния съпруг или любовник. Констатира се промяна единствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствието да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първопричината им несъзнаваните задържащи процеси, които са много по-ранни от гениталния й живот и от срещата с мъжа и които съпругът или партньорът само са актуализирали.

Взаимното валорйзиране на партньорите в любовната игра преди половия акт и в речевия обмен на нежности след оргазма е винаги важно в гениталната диалектика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, отколкото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от страна на мъжете произлизат много случаи на станала обичайна фригидност у жени иначе способни да изпитват оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата ситуация, които като момиченца са искали да се идентифицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.

Невежеството на някои жени в областта на еротиката не винаги произхожда от изтласкването на гениталните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъствие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на личност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недостатъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее — без опасност от кастрационен страх в замяна — да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нарцистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,

нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.

Половият орган на жената също е ангажиран в любовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жената изпитва любов към някой мъж и го желае, но половият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фиксирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита“ от партньор, който отвръща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до гениталността и нейните разновидности на сублимиране.

Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в срещата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копулиране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен резултат.

Еротична или любовна генитална незадоволеност и изтласкване

Сексуалните и любовните отношения между двама партньори, достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат, посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на плодотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използват либидните й възможности без изтласкване, без невроза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпускане от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнавано неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаждение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е много голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласкване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранното структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да останат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.

Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в детството си и се е развивала добре до пубертета (включително и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой партньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нарцисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по отношение на оргазмената фрустрация, но много по-малко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена генитална организация на либидото не е съвместима единствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жената е доверието, вложено в любимия човек.

Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистични жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосексуални, хистерични или дори психотични, не са фригидни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-вагинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фактът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросексуалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично равновесие.

По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, когато фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която претендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в същото време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Партньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбоките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, докато клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са останали безмълвни.

Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувствителност на предните генитални пътища, която единствено е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява културната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван оргазъм, тя изпитва приятност от половите актове с обичания партньор, от когото е обичана и желана, а от друга страна фактът, че не страда от невроза, че емоционалното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпитанието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всичко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още нерешен теоретичен въпрос.

След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата динамика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженство? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може да са канализирали, а после сублимирали голямо количество нарцистично либидо върху практически дейности, върху културни дейности и ако партньорът й не я увлича към частичното удоволствие на гениталните ерогенни зони, събуждайки нейното еротизиране в това отношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов орган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може — от любов към него и чрез доказателствата, които му дава за това — да изразява и символизира всички генитални нагони без, собствено казано, частичната сексуална зона на тялото й и частичната сексуална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.

Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.

Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализирани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „оформяне“ и женската си съдба извън семейството. Ако пасивните орални и генитални нагони, съчетани с пасивните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всички нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и културни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата красавица“).

Пубертетът, постоянното напрежение, което менструацията събужда, цикличната жизненост на гениталните й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперничество с другите жени и също така, ведно с тях, споделено съучастничество срещу мъжете. В това време либидото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано инвестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвестирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълнението на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гениталност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; знае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинството.

Жената желае майчинството от рано — още от пубертета — и това желание се дължи по-често, мисля, на инстинкта към смъртта, отколкото на пасивните й генитални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момичето може да доминира, когато разрешаването на едиповия комплекс не е белязало половия й орган с кастрацията на оралните и аналните нагони и те не са били освободени с цел сублимиране в служба на субекта. Желанието да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във физиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на отдаването на тялото си, към което я подтикват гениталните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на желанието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала нивото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.

От друга страна, жена, която често е бивала сексуално задоволявана, особено в ранния предгенитален стадий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чувства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни генитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-малко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексуалното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.

Накратко, като че ли има противоречие между богатството на културните вложения при жената и нарцистичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сексуално задоволяване в мъжа. Мисля също, че не съществува жена, която никога не изпитва сексуално задоволяване при срещите си с мъж и при половия акт.

Колкото до половия орган на жената като място, пространство на тялото й, чувствителна и чувствено настройвана от любовната игра nyracat която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непознато, без поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезването на едиповия комплекс е истински факт, колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спомнят, че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарование. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ, съответстващ на интуицията на жената за желанието й, което, след като е престанало да се стреми към частичен орален или анален обект, както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка — въображаем обект на дар от бащата в действителността — обрича половия й орган на мълчание, но само поради липса на събеседник в реалността на настоящето й.

Във всеки случай, каквото и да е положението с мастурбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристиките на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволеността и верността на обичаната от тях жена, Нарцисизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зрелостта.

Повечето жени могат да достигнат с партньора си ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за тялото и сърцето си — до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.

От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен начин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях полов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените, които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е представлявало анален полов акт или само пасивно подчинение на мастурбационни действия на инцестен възрастен. Изнасилването в детството посредством животни е много тежко деструктуриращо, защото е следствие от промискуитета с перверзен или дори психопатичен възрастен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която детето се е почувствало като предмет в ръцете на родителите, отдадени на желанието си да го „възпитат“. Сексуална травма за момичето ей да бъде подложено от майка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсивна тревожност на майката, несъзнаваща своята перверзност, като момичето понася тази тревожност от благосклонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.

Виждала съм инхибиращото въздействие на травмирания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед. Болестта, малформацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава привличат погледите и ръцете на млади мъже и жени, които опипват, интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или девойката, без да се обръщат към нея? В такива социални ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъдещата зряла жена. Действително, за да инвестира личността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момиченцето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания, разговори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не разбират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят двусмислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си. Така се усложнява достъпът им до гениталното сексуално еротизиране. Случаите на „ексхибиционизъм“, наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невротизиращо значение при зряла или вече сексуално активна млада жена.

У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й — изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез облеклото и държанието си, а те са език за другите, — и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противоречие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в цялото тяло — чрез изместване и евентуално чрез деинвестиране на кухия полов орган, некрасноречив извън случаите на полов акт — в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.

Вторична фригидност

Когато поради някоя повече или по-малко оправдана от обстоятелствата причина, едно хармонично и щастливо семейство установи изчезването на сексуалния плам и партньорите не смеят да говорят за това нито помежду си, нито пред лекар или психолог, след известен брой неуспехи става много трудно за разочарованата жена и за унижения, но все пак изпълнен с мълчаливи претенции мъж да възстановят положението. Със събуждането на кастрационния страх, той няма желание, нито смелост да се обърне към тази, която е започнала да му се струва стена или пантера. Непрекъснато мисли за своя неуспех, изразява гласно фантазми за компенсация или от отмъстителност, че ще се възмездие другаде, прави го или става импотентен. Регресира до едипови чувства за малоценност. Смята, че не е обичан, щом тя не го желае. Случва се дори да иска жена му да си намери любовник, както някога майка му е имала баща му. Във всички случаи фантазира, че е излишен вкъщи. Мисли се за недостоен да се занимава с децата си, освен като непрекъснато им досажда с импулсивните си поучения, въпреки че ги обича. Опитва се да се задълбочи в работата си, но му липсва тонус, защото е недоволен от себе си заради денарцисизирания си полов орган, и може да регресира към пиянство или психосоматични болести. Тогава порочният кръг се затваря. Жената, денарцисизирана от думите на мъжа си, че не е желана, се затваря мазохистично в нещастието си и в домакинските, майчинските или социалните дейности по натраплив начин, който да я спаси от чувството за вина заради неспособния генитален Свръхаз8. Но се извършва латентна регресия към чувства на едипова малоценност и към ролята на жалък обект, каквато е била за бащата. Струва й се, че отново играе тази роля.

Необходимо е солидно социално уважение и дълъг предварителен период на сексуално съзвучие, за да могат такива хора да останат сплотени, като постепенно се превърнат във фалшиво целомъдрена братска двойка, където единият от двамата приема пасивно това, което счита за свод генитална импотентност в семейството, докато другият страда от онова, което смята, че е причинено колкото от него, толкова и от партньора му, и което отказва да приеме. Подобни социално и културно приемливи семейни двойки могат да се срещнат по повод на психологически прегледи на деца. В своето същество и обикновено по време на едщтовия комплекс, детето е проявител на гениталния конфликт между родителите. То някак не може да преодолее едиповия комплекс, въпреки че родителите не са клинично засегнати от невротични симптоми. Това е една от последиците от неосъзнатата бащина ревност към детето, когато е момче. Родителите страдат, а детето развива невроза.

Понасянето, без наличие на симптоми, на такива сексуални ситуации може да трае твърде дълго, до поява на либиден пристъп, свързан за единия от двамата възрастни с извънбрачно изкушение, което, ако бъде изтласкано, предизвиква симптоми у съпругата, децата или съпруга, въпреки че изкушеният не се е поддал и че никой не знае какво преживява. Ако обаче извънбрачното изкушение не бъде изтласкано, то предизвиква афективна криза в семейството, като успокояването на сексуалното напрежение е незабавно, както у неверния брачен партньор, така и у децата. Това позволява да се спре регресията, да се разговаря и много често, след въртопа на кризата, да се възстанови сексуалното равновесие в семейството; нещо повече, партньорите могат да се преоткрият един друг, по-съзвучни от преди9.

При тези случаи на вторична фригидност моментните емоции по време на половия акт играят дифузна роля, като оцветяват емоционалния климат с нежност или неприязън, с еротични игри или агресивни жестове. Поради чувствителността си към афективния климат жената може да не достигне до оргазъм при някои полови актове, което се схваща от нейния партньор като знак за отхвърляне. Всъщност не става дума за отхвърляне, а за временно инхибиране. И все пак липсата на оргазъм у жена, която обикновено е получавала такъв, денарцисизира съпруга й, особено ако двамата не могат да говорят за това.

Женски мазохизъм

Ясно е, че модулирането на чувствата между партньорите може, чрез засилването на агресивността, да предизвика фригидност у жена, която до този момент не е била фригидна. Тогава е сигурно, че някои реактивирани анални и орални сексуални и емоционални съставки задушават гениталната й нагласа за приемане на партньора. Тази амбивалентност, дължаща се на паразитирането на сърдечните отношения върху телесните отношения, може да предизвика съзнаван или несъзнаван зов за агресивно, един вид садистично поведение на партньора. Целта на подобен фантазъм, свързан със симулиране на действие, е да анулира, чрез изтърпяване на символично мускулно овладяване, началото на активна фалическа защита, която паразитира върху желанието за отдаване у жената и пречи на достигането до мускулно отпускане като необходимо условие за първенството на вагиналното еротично инвестиране и особено за пълния маточно-околоматочен оргазъм. Този вид фантазми и ответното поведение, което им позволява да започнат да се осъществяват, не се дължат на мазохистична структура на жената, нито на садистично поведение на мъжа. Това са помощни средства за засилване на пасивните генитални нагони — нагони, които могат да се появят при вторичната женска фригидност.

Мазохистичните перверзни са съвсем друго нещо. При тях болката, причинена от контузия, от взлом предизвиква оргазъм, без дори да е имало полов акт. Това е присъщо на хомосексуалните, поне латентно, жени, чието тяло е нарцистично инвестирано като частичен (зародишен или анален) фалос на майката; подчинено и отдадено на активен еротичен обект, играещ ролята на фалическа майка (или фалически баща), това тяло е в положение на въображаемо канибалско или умъртвяващо анално консумиране. Случва се предварителните игри да доведат до полов акт, но при мазохистичните перверзни това не винаги става. Третирането на тялото като фалическо е достатъчно за наслаждението на жената, затова партньори на такива жени са доста често импотентни мъже. Последните рядко попадат в кабинета на психоаналитика заради самите тях, но идват на консултация заради децата си, които имат различни смущения в развитието, дължащи се на невъзможност да структурират едиповото си либидо. Най-малкият симптом при тези деца е енурезията и особено енкопрезията при момчетата. Момичетата пък са белязани след пубертета от афективна изостаналост и липса на нарцисизъм към тялото си. Накратко, на децата, момичета или момчета, им е трудно да се диференцират от сексуална гледна точка.

Вагинизъм

Срещала съм само няколко случая на вагинизъм. На пръв поглед би могло да се помисли, че вагинизмът е преувеличена фригидност. Но обратно на последната, при всички пациентки, които съм виждала, ставаше дума за симптом на основно изтласкване на либидото от всички стадиии особено от гениталния и оралния стадий. Изпълненото с чувство за вина изтласкване произлиза от силно, много преждевременно хетеросексуално желание у жената, усложнено от агресивност без известен обект или чийто въображаем обект притежава страховита магическа мощ. Това е фобийна невроза. Вагинизмът никога не е единствен фобиен симптом, въпреки че се представя като единствено страдание на жената и тя говори за другите си фобии само по време на психоаналитично лечение.

Вагинизмът много често е свързан с компулсивно смучене на палеца в будно състояние или по време на сън. От друга страна, жените с вагинизъм притежават обикновено много женствена личност и на вид са неспособни на съзнавана отбранителна агресивност. Те са изпълнени с прелест, кротост и нежност към мъжете, които обичат и които ги търсят. По време на половия акт, който те съзнавано желаят, въвеждането на мъжкия член се спира от несъзнавана мускулна контракция, която прави невъзможно проникването му. Случаите, които съм виждала, бяха свързани с последици от изнасилване от бащата или заместител на бащата преди възрастта на възможните фантазми за маточно майчинство. Сънищата на жените с вагинизъм са сънища за стихийни катаклизмени опасности — буйни огньове, експлозии, — които пораждат страх след събуждането и едва се поддават на словесно описание. При повърхностно изследване се добива впечатлението, че есенциалният вагинизъм се наблюдава у жени с психотични зони в психиката си.

Смятам, че вагинизмът е невроза, коята се лекува по-лесно чрез психоанализа, ако психоаналитикът е жена. Това е един от редките случаи, в които полът на психоаналитика ми се струва от значение. Дали защото при жените с вагинизъм винаги се открива несъзнавания ранен фантазъм за изкормващо изнасилване от страна на майката, докато еротизираното момиченце от много рано, дори преди първичната кастрация, желае умъртвяващото изнасилване от страна на бащата? Тъкмо това представлява ядрото на вагинизма. Когато психоаналитикът е мъж, жената не може да говори. Искам да кажа да говори за себе си, да говори истината. Психоаналитикът я кара да мълчи, да се изплъзва, защото жените с вагинизъм изпитват съзнавано или несъзнавано силно сексуално желание към мъжете. Обикновено се лекуват от гинеколози. Психоаналитиците виждат само неуспехите — не само на диатермичното лечение, но и на хирургичното, защото съществува и такова. Трябва да се каже, че успехът на гинекологичното лечение чрез диатермия анулира блокиращото действие на фобията от вкарването на пениса, но винаги усложнява другите фобии на жената. Следователно, от клинична и психоаналитична гледна точка, вагинизмът е напълно различен от фригидността.