Женската сексуалност

Бременност

Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата“ на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарцисизъм прекалено би удължило настоящия труд. Нееднократно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.

Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да действа в нарцистичната диалектика. Още в т.нар. пасивен период на предгениталното либидо (когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния характер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.

Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, което сме мислили за наука — наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Нарушаването на научния статут се извърши в рамките на една техника — между впрочем много точна — на ненамеса: техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.

Наблюдаемото в този регистър генитално либидо позволява на изследователя да разбере безличното. Тук освободената от тежестта на въображаемата символика също като че ли играе своята креативна роля (оценима само във фалическите си последствия) — и това е неопровержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либидото е креативно чрез символичните плодове на проявите си, произлизащи от човешката интелигентност. Отсам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символични дадености.

След зачатието, което за пръв път кара субекта в зародиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си, детето — в случая женският зародиш — расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието — успокояващо или тревожещо — на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бременността и бъдещото човешко същество, което се подготвя в нея, от друга — бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато родителят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш, съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.

Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато лекуват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.

Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на желанието си: или желанието й е скрито, или личността й е отхвърлена вследствие на бременността. При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на детето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексуалното желание на майката — любовен, едипов, остатъчен или преносен. Трябва обаче да се подчертае, че травмите, причинени от бащата или от по-възрастните представители на двата рода, които не одобряват плодовитостта на майката, са особено болезнени за зараждащото се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.

Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете — в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност, преценена като недостатъчна, за да задържи афективния интерес на майката, то може да се почувства като символ на екскремент за двамата си родители.

Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за любов, установявана клинично чрез фантазмите на родителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ органичен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като животински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназначено да го опитоми, може да прикрие тази характеристика и тя да проличи единствено по време на психоанализа. В качеството си на структурираща диалектика процесът на идентификация не следва критериите за ценност на човешкия индивид. Психоаналитичната клинична картина на свръхранните неврози у деца видимо здрави по рождение показва, че почти винаги става дума за смущения в структурирането на представата за тялото, символизираща Аза, през периода на първичния нарцисизъм в процес на вътреутробна и следователно дородова организация. Тук се касае за предобектно либидо, но и за либидо във фройдисткия, сексуалния смисъл на думата. Това наистина е една символична функция на плодовитост на междуемоционалнйте и органични отношения, функция все още изключително автохтонна, но вече подготвяща субективните източници на обектното либидо — орален, анален, генитален. Остатъчните следи от фиксацията й са установими при всяка достатъчно дълбочинна психоанализа.

Именно вследствие на либидните травми от този период, когато организмът на детето е в симбиоза с майчиния, нарцистичните изпитания по време на еволюцията в по-сетнешните стадии (изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърняване на зоната на ерогенно предимство) могат да доведат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози — истински физически разстройства, придружени с дълбоки нарцистични рани.

Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витални прояви, наречени инстинктни, моделира тенденциите на То. Сякаш бременността е колкото органично, толкова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се изгражда според органично-емоционален регистър, разпростиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на страховете от изнасилване или кастрация, според това кое от споменатите две крайни възприятия преобладава.

В случаите, които оставят нараняващи следи, представени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на морално оспорване с привкус на виновност на символичната им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това: било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация (нарцистична ендогенна вина); било обстоятелствата в живота им са такива, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико-социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща линия символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).

Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалността на детето, в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)по време на символичната среща между две личности, които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето, Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя страна представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането — зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Раждане

Следва най-напред да се каже, че страхът от смъртта, изпитван от човешкото същество, е свързан с преживените от всеки рискове в момента на раждането, когато животът преминава от вътрешна симбиоза с тялото на майката към въздушна среда и отношения на външна зависимост в диадата майка-дете.

Тази промяна — със съвкупността от усещания на свръхнапрежение, после на освобождение — е в основата на всички страхове, които ще се появят в критичните процеси на развитието. Но ако раждането бележи сигурната победа над един повече или по-малко значителен органичен риск, то е и източник на определен емоционален риск. Да предположим например, че на излизане от утробната си водна среда детето се озове в свят, който му откаже или „забрави“ да му осигури топлината на люлката, сигурността на двете сведени над него глави, обединени от радостта си от появата му на света — тогава преходът ще е твърде брутален, твърде травмиращ.

Имаме всички основания да смятаме, че здравото в либидно и органично отношение кърмаче усеща начина си на съществуване в света в пълно съзвучие с афектите на родителите си при раждането му, включително с емоционалната им реакция на първата му отлика — пола му, мъжки или женски. Можем да кажем, че ако бъде разпознато като добро, хубаво и приятно, че ако се срещне с майка, доволна от майчинството си, обичана от съпруга си, щастлива да открие в детето си чертите на брачния си съюз, кърмачето-момиче вече е преодоляло един риск.

Новороденото момиченце е подложено и на риска на алчността — архаична, остатъчна или регресивно-сексуална — на възрастните от обкръжението му; тук става дума главно за собствената му майка, която повече от всеки друг, поради телесните си усещания за задоволство и фрустрация, ще накърни или няма да накърни либидната му способност за развитие чрез силата на ерогеннитеси нагони, свързани с промените в кинестезичните и сензорно-двигателните й усещания. Така във възрастта, когато се организира оралният стадий, хищните майки повече се нуждаят от детето си, отколкото то от тях. Те повече се нуждаят от фалическата маса на детето, което държат в прегръдките си под предлог, че се грижат за него, отколкото от партньора си, в чиито обятия изпитват не толкова силна радост. Тези жени не стигат до истинско наслаждение в сексуалните си отношения, докато съприкосновението с тялото на кърмачето понякога им я доставя — това са хомосексуални майки, независимо дали го съзнават.

Първо орално-анално детство

Да приемем засега, че дадено кърмаче момиче, родено в добро физическо състояние от майка също в добро физическо състояние и с едипови тенденции в ранния стадий, т.е. положителна в отношенията на обектно пренасяне, е здраво и способно на структуриращо либидно отношение с майка си. Връзката с майката от кърмаческия период неизличимо ще бележи, бъдещите емоционални и сексуални особености на детето.

На този стадий задоволяването на всичките му потребности — слухови, обонятели, зрителни, по-късно орални са свързани с присъствието на майката. Майката е първият обект, усещан като фалически и вдъхващ сила чрез любов и наслада не само орална, но и отнасяща се до цялото тяло и до всичките му биологически ритми. Но ако тя е усещана като отнемаща силата на кърмачето, тогава присъствието й предизвиква у него преобърнати или нарушени перисталтични поведения и реакции: анорекеия, храносмилателни и вегетативни смущения, токсикози.

Оралните наслади — смучене, хапане и звуците, които ги придружават — се съчетават с еротични усещания за хващане, пасивни или активни, орални или генерализирани, сред които не са изключени и маточно-вулвените и мамияарните. Връзката майка-дете е отношение на взаимна зависимост, по-жизнено необходима за детето, отколкото за майката. Затова всяко страдание през този период е изживявано като раздяла с майката или като заплаха от разпадане на диадата.

Не е излишно да се повтори, че ако майчината роля е абсолютно доминираща, и то дълго време, в развитието на момичето, тя може да бъде напълно изиграна само от майка, чиято физическа и символична личност е оценена от бащата. В противен случай момичето ще се окаже в двойствена ситуация — по отношение и на тялото и на сърцето си, което ще му попречи да се отъждестви с майката чрез интроекция на пола й (след като, преди фалическата фаза, е интроецирало тялото й).

През пасивния орален и анален стадий повърхността на кожата на цялото тяло е ерогенна и чувствителна към всяко приятно усещане. Ласките, придружени с хармоничните сензорни възприятия на сетивните органи, действащи от разстояние (очи, уши, ноздри), представляват за детето блаженство, свързано с еуфоричното чувство за задоволяване на потребностите му. Обратно, резките и нехармонични усещания накърняват благополучието му и несъмнено събуждат спомени за наситените с прекален шум усещания в самотата след раждането. Тогава то търси сигурност, до майката дарителка на добро — гръдта й, гнездото на ръцете й винаги се свързват от здравото дете с преоткрития покой.

Зоните на хранителния обмен са области от привнасящ и изхвърлящ тип. Привнасящ: кръгово затворената уста, привличаща, бозаеща, с езика й, способен да обхваща и да избутва зърното; изхвърлящ: вулвата и ануса. Тези зони на хранителен обмен дават стила на символичния начин за емоционално връзка: от вкарването произлиза интроекцията; от изкарването произлиза отхвърлянето — първичен дар, направен на майката, самата тя последователно привнасяща и отнемаща, като допълнение към функционирането на детето. Релационното либидо майка-дете в пасивната храносмилателна фаза (орална и анална) свързва в пасивната фалическа маса на тялото на момиченцето — надарено с лигавични разграждащи и абсорбционни възможности в своя еротично многокръгов хранопровод — представяй асоциации с избрания през този храносмилателен период либиден обект. Майката-хранителка е формално усещана като многопипалеста, удължена и изхвърляща топла течност, приятна за поглъщане — образ формален, зрителен и обонятелен. Именно тази мамиларна майка е звуковата и осезателна представа на желанието му. Майката е първият обект на момиченцето, както и на момченцето.

Първи хетеросексуални влечения

Твърде рано обаче, още в началото на кърменето, щом се погрижат за тялото му и кърмата (течната майка) започне да се смила, кърмачето момиче отвръща лице от майка си при приближаването на бащата или на друг мъж, за да насочи вниманието си към него. То сякаш попада в полето на обонятелно или слухово привличане, което предшества появата на зрението и се установява и у слепи или глухи момиченца, фактът, че е привлечено от мъжете в ситуация, в която временно няма нужда от грижи и храна, навява на мисълта, че женствеността на момиченцето е разсеяна в цялото му тяло и реагира на допълващата мъжественост, която се излъчва от мъжките тела.

По-късно, когато се научи да протяга ръце към четвъртия, петия месец — присъстваме на същата гледка. Ако бащата, схващан като атрибут на майката, се появи, когато момиченцето има нужда от храна или от грижи — или от регресия, ако е потиснато, — той бива пренебрегнат, защото в този момент избраният обект на желанието на детето е майката. Но ако, щом бъде обслужено, щом задоволи нуждата си от храна и от изхвърляне, в полето на вниманието му се появи мъж, момиченцето се отвръща от майка си, за да протегне към него ръце, дори ако не го познава. Появи ли се обаче друга жена, то небрежно я поглежда и се отвръща от нея, за да протегне ръце към майка си, която познава.

Същото отношение на пренебрегване на представителите на собствения пол и на положително приемане на представителите на противоположния пол се наблюдава и при момченцето. За него майката е не само обект на пасивното и активно, орално и анално либидо, какъвто е за момиченцето, но и — особено ако наоколо няма други жени — обект на дифузно сексуално привличане. В редките случаи, когато момичето, през периода на телесна зависимост от грижите и храненето, осигурявани от майката, не приема с ентусиазъм приятелските аванси на представител на мъжкия пол от обкръжението му, то е, защото майката е афективно затворена за този мъж. Когато майката се отнася към мъжа положително, момичето неминуемо ще бъде привлечено от него. Докато, дори когато майката е положително настроена към даден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В същото време синът ще има винаги положителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, освен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.

Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже, да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция. Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си“, т.нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този процес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц2.

Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоциативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фалически тип и доколкото инвестират в тялото на момиченцето, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, както при излизането от центробежната матка; това се явява продължение на периода, през който тялото — изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката — също е функционирало фалически по отношение на пасивното преминаване, докато е търсило пролука в затворилата го кухина.

Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влечения като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание — желанието на момичето да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.

За да бъде това, което е — решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, — едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъдеща жена, то вече се стреми да ползва възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и оплодена от него.

Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на организиращия се едипов комплекс у момиченцето.

Когато по време на психоанализа у възрастния индивид се открият едновременно конфликтни хетеросексуални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е подложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевидна двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката — на вид едно лице — всъщност е неделим елемент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител — бащата. Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съживят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ранен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и предметът е стар.

Да се върнем на развитието на момичето. В него действат предобектни либидни нагони в процес на организация и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.

Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка — подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с майката — неподвижна маса по отношение на нейната маса, която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мимики — от тях произхожда говорът, — при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на основно средство за общуване.

Играта „Ку-ку — ето те!“, включваща овладяно изчезване и появяване, бележи достъпа до алегоричното владеене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден“ и „довиждане“, е друг подобен белег.

Отсъствието на майчината личност предизвиква напрежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъствието й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръста.

От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване“ вулвата си.

Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.

Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. У всички деца игровите дейности са придружени от стенични експулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.

Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на перисталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.

През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза — садистично орална (зъбна) и анална — с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.

Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект — общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите — активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е активно.

Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и автономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализацията на телесния образ на субекта продължава, като видимо води, в момента на реализацията си, до експанзивен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окончателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия — майката или пода (земята), пасивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.

Така както всяко перисталтично движение на хранопровода му пренася от оралния до аналния полюс хранителното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то донася или отнася, във всеки случай „премества“ неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.

Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Преместването на тялото му, немотивирано от съгласие със самото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновременно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелираното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и употребата на език-посредник; последният отначало изглежда магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.

За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не“ на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да“. Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласува движенията си с тези на майка си и по-късно с движенията на някой друг. Този начин на подчинение съответства на една прагматична диалектика. Именно чрез несполуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.

Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равнява по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за болезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепостният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със света, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елиминация, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъствието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея“. По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихиите — майката е последователно вещица, фея и царица.

Целият език на човешката нежност и омраза е съставен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.

През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за другите — те не го ядат, нито желаят — анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.

В случай на девитализиращо изпитание на празнота — глад или жажда — или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук“, на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него“, на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало“. Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст, за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване — когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.

От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето приисва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и изнасилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни, които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.

През този период на разграничаване на валоризйрания обект — според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи — се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).

Второ детство

С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си — звучност, обозначаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характеристика, която най-напред свързва с уринирането.

То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополучие, безспорно у момичето, както и до желанието да притежава центробежен пенис като момчетата. Това се придружава с изследвания, с проучвателна дейност — която момичето извършва само или с помощта на момчетата,

— мотивирана от безпокойството му, причинено от очевидната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пенис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпката“ си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.

По това време майката е напълно интроецирана в качеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично — орална хранеща майка чрез успокояващите си, възстановителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.

Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхващия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Бащата е възприеман формално като майката, но в по-висок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усещан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представата за сила.

Здравото дете иска, по подобие на родителските форми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен“ като татко, „голяма и хубава“ като мама; като големите, като дамите — магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен“ в аналния и уретрален фалически стадий, така както „хубав“ и „вкусен“ са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния стадий.

Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите крайници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си — може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: скелетно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с животните, не нарекат удължението „опашчица“, или, отъждествявайки само пениса с животните, не го назоват „животинчето“; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.

Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на споменатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или заместниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да промени нарцистичното усещане, предизвикано от болезнената изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от страна на призования като експерт възрастен.

Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто съществува, че в половия му орган е локализирана определена чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Многобройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характеристика — вулва във формата на „пъпка с дупка“ — като награда от страна на бащата и възможност да стане като майката.

Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пенис у последните; и че вследствие на това те често реагират по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Контактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у момиченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емоции на удоволствието, необходим етап към по-сетнешното достигане до сублимация. Често явление е момчетата от три до шест години (в детската градина) да заявяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.

Понякога тези великодушни предложения биват отклонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис“, и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат центробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те започват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна мастурбация — мастурбацията не е само физическа манипулация, но и проява на самовлюбеност — и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагиналния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си останат пасивни обекти, затворени в детската стая.

Обратно на казаното от Фройд, изключително многобройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отговори на въпросите на момиченцето, то бързо преодолява раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в началото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслушано без укор. Същото важи за думите, с които момиченцето разказва за социалния си обмен с другите — главно с деца на негова възраст, — думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всички случаи на афективно здраве за момичетата е неоспорима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка“ на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато сегашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс — съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на жената, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.

Откритието на особения му полов орган засилва още повече в очите на момиченцето стойността на телесната му форма, издута и фалическа, и прави още по-интересни желаните женски гърди, които то свързва с пениса, наблюдаван у мъжете. Едно момиченце ми казваше: „Не бива да се пипат пъпките. Ще ни ги отрежат… не… ако ги пипаме, няма да станат като на момчетата… няма да имаме гърди.“ Случва се дори обучени от момчетата момичета да мислят, че майка им има три гърди или три пениса; видях това във фигурките, моделирани от четиригодишно момиченце, което ми съобщи: „Баща ми има само един, с който пишка.“ Друг път същото момиченце каза: „Но пък той печели парите! А мама има хубави сутиени, но не бива да ги пипам.“ Друго момиченце водеше следния разговор в градината със своя приятелка на същата възраст, около четири-пет години: „А пък ако майката умре, когато има бебе, таткото му дава да цица… не с биберон, ами с онова нещо, от което излиза мляко… видях го, пък и той ми каза.“ Ставаше дума за фантазми, а не за тайно наблюдение на еякулация; но местоимението „той“ — другото момиченце не попита за кого се отнася, защото знаеше, и само кимна, — това „той“ беше бащата-заместник на фалическата майка.

След този втори вулвено-клиторен етап, предшестван от усвояването на сфинктерната чистота и на говора (между две и две и половина години), ролята на онова, което е открито или негласно валоризирано в словесните, сензорни, телесни и сензуални инициативи, активни и пасивни, ролята на онова, което е позволено от фалическата майка — символ на всяка власт и на всяко знание, и от бащата — символ на всеки авторитет, е абсолютно капитална за сексуалността и личността на бъдещата жена. Ако момичето е възпитавано от майчински настроена жена, която не е фригидна и е сексуално задоволена от мъж с бащинско отношение към детето (дори ако това не е родният му баща), тогава у него ще се изгради мощна женска емоционална нагласа и нефригидно бъдещо сексуално поведение.

У момиченцето на година и три месеца или малко повече цялото тяло, усещано от него като фалическо, многопръстно и многоотворно, е ерогенно за милувки навсякъде по външната кожна повърхност. То е още по-способно да изпитва наслада от милувки на мястото на лигавиците, на границите, отделящи външното, видимо за другите и осезавано от него тяло, от вътрешното тяло, непознато за другите и за него, място на важни усещания, които обаче остават неясни и дифузни.

Любопитството и откриването на автономни усещания, които момиченцето само си доставя, не бива, когато са споделяни с майката или заместника й, да бъдат предмет нито на укори, нито на похотливо насърчение. Опознаването на тялото никога не може да стане само чрез майчините ласки. Момиченцето трябва да продължи своето самостоятелно изследване, което при всяко завоеванието прави, според етиката на възрастта му, по-очовечено, защото е повече „като другите жени“. Точно по този начин — многобройните наблюдения го потвърждават — ерогенните зони се определят в тялото му като такива, като места на удоволствие, свързани с мисълта за контакт с избраното и обичано същество. Това същество все повече ще бъде бащата, който скоро — заедно с придобиването на телесната самостоятелност, позволяваща на момиченцето само да се мие и облича, само да поддържа ежедневни социални контакти в детската градина, в магазина, у съседите, у дома — ще бъде ясно разграничен от майката, както и от другите мъже.

Изследването на тялото, което довежда до мастурбация, не засяга само клиторно-вулвената област. Съществува и назална, орална, анална и пъпна мастурбация; последната, не толкова известна на възрастните, пробужда вътрешно-коремни усещания, свързани с отвора на пикочния канал и с вулвата. Има и една no-рядка мастурбация, на мамилите, която успокоява в момеят на големи и мъчителни изпитания, усещани като кастриращи.

Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата

Когато става дума за оралния полюс, не бива да се забравя ролята, която играе на тази възраст езикът — той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст — както за момчето, така и за момичето. Момичетата обаче проговарят по-рано и по-добре от момчетата. Те имат „остър“ език като компенсация на „атрофирания“ пенис. Много по-често се плезят и с тази мимика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центробежен пенис, както някои биха си помислили заради асоциацията с формата на езика3.

Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от оралното и аналното. За „казването“ излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диференцирана способност). „Правенето“ се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване“ и „правене“ са фалически и изречените и чути думи, както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цялостната му личност. Ако това казване и правене е достатъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към съществото си, към изборите си. То е прието, признато, следователно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и понякога осезаем ефект — награда или наказание.

Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отношения, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждествява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето — момиче или момче — усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.

На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане“, предизвикваща желание да се докосне и вземе. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай“, поставена между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, майката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосновено „не взимай-не гледай“, явяващо се втори елемент от двойката, поради който — когато го гледа и напразно желае — детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.

Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва задоволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на пространство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето (момиче или момче) се чувства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и вижда как майка му се отдалечава.

Единственото му „имам“ е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога“ се измерва с продължителността на стеничното й присъствие в него. Активното му „мога“ се измерва чрез разстоянието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче разпознава пасивното си можене само по страданието, причинено му от недостатъчно активното му можене — майката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито повици и думи предизвикват появата на всичките й атрибути и по-специално на другите хора и на баща му, майката, „голямата“, държи цялата власт. Да я загуби за детето означава да загуби света. Да говори като нея означава да участва във властта й.

Ако през този период наложи на казването и правенето строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия стадий. Това може да доведе до осакатяване или до насочване на изборите и преживяванията му чрез удоволствието, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в нещо казано от него на събеседника, или чрез думите на възрастния, оценяващ казаното от детето.

До петгодишна възраст най-голямата радост на децата, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социалните игри като играта на „продавачи“.

Колкото до думите, свързани с екскременти, те винаги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата. Това свидетелства в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата куклите; последните служат за образов посредник в бъбренето, свързано с дуалните фалически еротични отношения, с които момичетата, за разлика от момчетата, обичат да се забавляват.

Кукли

Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-разпространена сред момичетата, отколкото сред момчетата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес. Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчинско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата-близнак е представена от куклите-животни — субективно хуманизирани фетиши.

Куклите заместници на орален или анален обект, които задоволяват потребностите на детето да се грижи и наказва, обслужват преноса на фалическо-нарцистични емоции, възникващи във взаимотношенията. Тези игри са силно ерогенни; следователно те са пренос на мастурбационна функция, тъй като в случая нямаме изживяна, а само субективна емоционална среща. Точно както мастурбацията, тези игри остават скрити за възрастните. Присъствието на наблюдател винаги намалява нарцистичната им ерогенна стойност.

Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то е защото предполага, че майка му изпитва към него орално, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за сублимация след изтласкване, а за фетишистко еротично (либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?

Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у момичето — гордо, че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, — тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис, бащиния. Момичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах“ — измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за „да си играем двамата“ и „после той ще ми даде една кукла“. Тук имаме игра на думи4, защото момчетата „стрелят“ по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата „дърпат“ центростремително.

Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазмират и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!“ често означава „Аз те умрях“. Колкото до момичето, то иска да стане господарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене“. С други думи: докажи ми, че съм те взела в плен, че си запленен от мен.

Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване“ или „власт“ над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена“ кукла, „дъщеря“, избрана от момичето.

Следващите два примера доказват, че куклите наистина обозначават ерогенни зони.

Едно момиченце, единствено дете на две и половина години, за пръв път вижда момче да уринира. То се отдалечава тичешком, отива при кръстницата си (нито майката, нито бащата присъстват) и й казва: „Кръстнице, искам да ми подариш кранче, за да пишкам като Пол.“ Смутена, кръстницата отговаря: „Но аз нямам кранче.“ „Ти си лоша, всички са лоши и ние, момичетата, си нямаме нищо…“ Момченцето, което е тръгнало след нея, я утешава, като я прегръща: „Не плачи, можеш да го гледаш и да го пипаш, когато искаш, позволявам ти.“

През ваканцията по-малката от две сестри, пет и половина годишно момиченце, което още не е забелязало сексуалните различия, се къпе заедно с братовчедите си. Изведнъж момиченцето извиква: „Това си е мое“ и хищно сграбчва пениса на едно от момчетата, което се залива от смях. Смехът му раздразва и разочарова момиченцето, което го пуска и крещи: „Нищо не искам, не искам да се мия, не искам да се обличам, нито да вечерям, нито да си лягам“. После избухва в плач. „Толкова съм нещастна и всички ми се подиграват. Защо съм момиче?…“ И отново изпада в отчаяние, а майката я успокоява. През следващите дни момиченцето здраво стиска куклите си фетиши и непрекъснато заявява на същия братовчед, който вече не му обръща внимание: „Няма да ти ги дам, те са си само мои и ако ги искаш, ще ги скрия.“ Той отговаря: „Не ти ща куклите, дръж си ги!“ Тя не слуша и продължава ядосано да избягва контакта с момчетата; на другия ден отказва да се къпе с тях, на следващия също, докато по-голямата й сестра продължава да се къпе с тях. Три дни по-късно нещата се уталожват, добрият емоционален обмен и съвместните игри отново започват.

Структуриране на личността

Момиченцето изгражда личността си през периода на придобиване на самостоятелност в поддържането на тялото си. А колко често в същия период от живота му кастриращата майка му пречи да направи това чрез прекалени грижи, чрез свръхзакрила!

Структурирането се извършва чрез процеса на фалическа идентификация с активното и пасивно поведение на майката — или на заместниците й — и чрез свързания с него процес на интроекция на майката; последният позволява желанията, изпитвани от майката или от жените възпитателки, да станат желания и на момиченцето.

Двата процеса са функция от допълващата диалектична среща на жизнеността на детето и на тази на средата му, среща, често усложнена от намесата на външни обстоятелства. Детето винаги тълкува събитията според това дали му додават или му отнемат жизненост. Въображаемата емоционална хармония между личността му и личностите на двамата родители се възприема като предизвикана от добротворна или злотворна магия. Тази магия играе за детето ролята на въображаем „псевдо-плод“ на усещанията му за мастурбационно еротично удоволствие или на ерогенните му вълнения.

Всичко „ражда“ — в смисъла, според който дърветата раждат листа, цветове и плодове, — всичко ражда щастие или нещастие. Този начин на магическо разбирателство между псевдогениталните отношения на човешкото същество и света може да остане (и наистина остава) пропорционален на не-търсенето на отношения на ли-чен контакт и на техните телесни ефекти. Изпреварващото субективно-емоционално впечатление магически ражда сходни плодове.

Ерогенният сексуален интензитет е толкова богат на образово представяне на избраното лице, че всеки субективен ерогенен акт е въображаем творчески акт. Следствието от това е, че всеки акт, сътворяващ неговия субективен образ — свързан с бащата, отъждеетвен с майката или интроециращия — носи освобождаване от напрежението. Същата тази магия, все още действаща в търсения начин на плодовитост, замества у обладаните от натрапчиви идеи понятието за функционална телесна допълняемост. Благодарение на нея — и точно затова те остават фиксирани върху нея — техният Аз се задържа на стадия на неотказване от едиповия комплекс, като така и не се стига до разграничаване между субект и обект. „Не говори за смъртта“ е останка от този начин на орално мислене, чрез който ни карат да се боим от смъртта или от пожеланието за смърт (афект на раздяла и отхвърляне) под предлог, че смъртта е неприятна и че нанесеното на обекта неудоволствие е част от магията. Докато всъщност ние нямаме никакъв опит със смъртта и сме свикнали да се радваме при раждане, макар новороденото почти никога да няма щастлив вид: Това са магическите емоции на добавеното и отнетото, които са субективен факт за живите същества. Според тази логика да пожелаеш смъртта на някого означава да му причиниш зло, за да се почувстваш самият ти свободен, че си го отхвърлил, след като заради него си изпитвал чувства на отчуждаващо притежание или на осакатяващо отнемане — става дума да скъсаме пакта на отъждествяване с него, да го сведем до състояние на екскремент.

В диалектиката на процеса на идентификация, интроекция и отхвърляне участват елементи, които винаги се появяват при психоанализа: природата на детето, спонтайните му типологични възможности да успее да се е отъждествил с избраната личност и да интроецира поведението й (привличане или отхвърляне), както и възможностите, които са му предоставени от възпитателката. Участват също истински майчинските или не избори на възпитателката и културните характеристики на социалната среда, чийто представител е бащата чрез неизречените си или изречени указания и чрез стила на емоционално, културно и сексуално допълване, който налага на жена си и децата си, явно или прикрито, посредством патриархалната нагласа, въведена от приетото от семейството му име.

Всичко опасно в начинанията или желанията му, всичко нежелано или вредно за един или повече от един член на групата трябва да бъде отхвърлено и се изживява като разделящо детето от родителите му, от които е зависимо, чрез нещо като символичен канал, изразяващ вербализирани емоции. Езикът е представителен за тази емоционална комуникативна връзка.

Тази символична връзка носи смисъла на обичане или необичане между личностите. Ако изречените от обичаното лице думи като реакция на казаното или направеното от момиченцето са порицаващи или отхвърлящи, зависимото дете усеща изтъняване на символичната връзка. Емоционалният поток може също да спре (страх от кастрация) напълно или частично; в последния случай имаме раздяла между емоционалната маса на инвестираното тяло и една негова отдалечена от центъра част — твърде ерогенна и подложена на твърде силно напрежение; тази раздяла се осъществява по начина на зъбното, сфинктерното или ръчно-изтръгващото стягане от садистично-орален поглъщателен тип.

Обратно на комплекса за кастрация, ранното травматично скъсване осакатява представата за тялото и прави невъзможно структурирането на Аза. От това следват крайно сериозни характерологични или душевни и функционални разстройства в късното детство у субекти, които иначе са преминали нормално предела на третата година. Те не могат да се преодолеят без психоаналитично лечение, без пренос и самостоятелна работа чрез анализ на страданията, причинени от лишаването от очакваната обич. Без лечение ще се появят аномалии в обектните отношения най-късно в момента на приетата генитализация, т.е. когато се легализират междучовешките отношения за мъжа и когато започне изпитанието на бременността в легална ситуация за жената.

В случай на благоприятно либидно развитие структуриращото поведение на детето продължава, образът, който си е създало за кинетичното тяло, поставено в услуга на вегетативното му тяло, укрепва вследствие на изживяванията на тялото му (действителни) и на сърцето му (емоционални) при срещата със сексуални обекти от обкръжението му и главно с родителите му.

Всичко, което е желано и благоприятно за поддържане на съществото и за развитието му без вредни ефекти за другите, може да бъде попито, вдишано; оттам идва страхът от изнасилване при сблъсъка с привличащи и поглъщащи орални и вагинални емоции в случаите, когато привличащият обект е твърде обемист като маса или като стойност. Вероятно заради тази диалектика на добавящия и отнемащ контакт в отношението между телесната маса и храносмилателните й излази, след тригодишната си възраст децата се чувстват заплашени от прекалено силното сексуално напрежение; последното е изпитвано при кастрация (символична) или изхвърляне от страна на майката, при насилване от страна бащата или понякога на майката по време на телесни грижи или прояви на неуместна нежност.

Несъмнено поради тази логика на формите, усвоена но време на храносмилателното функциониране, детето се бои от телесния контакт с възрастния — в която и да е част на тялото му да се осъществява — всеки път, когато собственото му тяло е място на привличащи генитални ерогенни усещания — фалическо-центробежни за момчето (възбуден пенис) и фалическо-центростремителни за момичето (кръгово кръвонапълнени вулва и влагалище). Необходимо е (и всички наблюдения на деца между три и шест години го доказват) детето да изживее своите нагони, придружени от прелъстяващи мимики от разстояние, чрез символични посредници, чрез езика или чрез друго лице посредник, истинско или въображаемо, схващано като „пратеник на обичта“.

Крайно любопитно е впрочем, че на шестгодишна възраст и момиченцата, и момченцата са забравили или изтласкали първичната си интуиция за връзката между гениталната част на тялото им с допълващата част на противоположния пол. Въпреки това момиченцата не се отказват от механизма на отбрана и избягване на непознатата съблазън. Всички момиченца от година и половина до три години, вече усвоили понятието човешка личност и извън семейното триединство, имат съзнание за кухия си полов орган, който притежава дупка, за да позволи на момченцата да сложат вътре своя релефен полов орган с цел игрово удоволствие, споделено с момчетата без никаква идея за зачеване. Това е доказателство за доверието, което оказват на онези момчета, които вместо да ги избягват, смятайки ги за кастриращи, ги избират за другарчета в игрите и за „годеници“.

Някои деца изразяват това и с думи и явно точно от тази интуиция произлиза играта им на избягване на телесния контакт със сексуално вълнуващи възрастни, докато телесната среща между деца често води — още преди три години и до пет-шест години — до игри, възприемани като естествени, без спонтанно табу, без никакъв фантазъм за ендогенна и словесно изразима вина. Тези игри впрочем не избират непременно контакт, симулиращ полов акт, макар че и това може да се случи. Те приемат най-разнообразни форми и биват социализирани по-късно чрез двусмисления израз „да си поиграем на доктор“, а не чрез израза „да си поиграем на татко и мама“.

Игрите „на татко и на мама“, на „учителка“ — съответстващи за момичетата на играта на войници при момчетата — общо взето си остават релационни игри между фалически личности с определена социална, мъжка или женска, роля. Те изграждат поведение, свързано с потомството, дома, държавата — всичко това като имитация на поведението на възрастните. В тях се наблюдават и садистични анални или орални дейности, упражнявани върху „децата“ или върху „пленения враг“, но те винаги са осмислени като възпитателни или военни.

Играта „на доктор“, напротив, е еротична, засягаща гениталната област, по-специално когато става дума за преслушване, изследване на тялото, опипване, вкарване на предмети, наречени „термометри“. След шестгодишна възраст тези игри често пораждат чувство за вина — децата се крият, за да изпитат удоволствие от тях — и не са само подражателни.

Навлизане в едиповия комплекс — край на третата година

Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му — то желае мъжете и приема това желание; дори често упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли“ половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша такава, защото си нямаш и не те желая!“ — сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майката, то се опитва да я „утеши“, като й дава възможност да му осигури (да му „направи“) грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ранното му детство.

Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фалическото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на представител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуалността по отношение на тялото на майката е необходима; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но останала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.

За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме острите форми, с които боравят мъжете, или с които борави майката, дори ако това причинява болка; очаква проникване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.

Това, което то търси на първо място, очевидно е даденото от тялото му разрешение за всичко, което познава експериментално от телесната си напълнена форма — предаваща или приемаща, — форма, която трябва да запази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и закриляла го; след това момиченцето търси разрешенито, дадено от истинската майка — образец за съхраняващи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, които нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (които използва и изразява) й които придават стила на фантазмите му.

Структурирането на Аза в служба на гениталното либидо ще зависи от въображаемото културно поведение — чрез жестовете, израженията или думите, — мълчаливо или открито позволявало във всеки даден момент от истинските майка и баща; това поведение, прието или не, ще придаде смисъл на съществуването, признато, вало-ризирано или не, на всичко, което засяга гениталната област на тялото, както и смисъл на този смисъл — желанието.

Структурата на Аза по отношение на либидото ще се изгради също чрез това, което е позволено от собственото тяло според законите на съхранението му и на развитието му на основата на оралното, анално и телесно функциониране; после чрез това, което е позволено от майката, главното отговорно лице, опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е подобно на неговото. И наистина, от момента на раждането, когато детето разбива и преминава границите на утробата, майката — гнездо, носителка, снабдителка, опипваща и кърмеща — е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всички рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на съхраняването на неговата цялост, преоткрита като форма и като орално, анално, еротично и телесно функциониране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, символ на владеенето на разпокъсаните елементи, на господството над космическите елементи.

Майката — и бавачката или жената, която постепенно я е заместила — е следователно усещана от детето, момиче или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й — весело, успокояващо, тъжно или неспокойно — очертава границите на онова, което е одобрено от нея и означава „може“ или на онова, което не е одобрено от нея: „Внимание, недей, опасност!“ Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на момичето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалността на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сексуалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.

Срещата — в едно и също време — на нагонните вълнения на детето и на емоционалната несигурност на майката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на посоката на нагона (нагонния вектор).

Срещата — на едно и също място, географическо, пространствено или телесно — на нагонни вълнения, свързани със запомнянето на несигурността или на сигурността на майката, нарцисизира или не, поддържа или не етиката на осъществяването на желанието.

Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да изразят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия;

— според това, което е позволено да се експериментира върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е позволено като функционално съответстващо на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си полюси на функциониране, с изключение все пак на гениталния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;

— според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от другите фалически лица от женски пол, валоризирани от бащата;

— според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от другите представители на мъжкия пол, валоризирани от майката.

Наблюденията потвърждават, че в момента на зараждането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда“ — така казва, закривайки очите си.

Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, родител или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправената си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт — който се схваща като разрушителен — с прекалено силното, прекалено голямото.

Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръща в предмет — какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се приближи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница — „аз те гледам, ти не гледаш“, — която в телесен и етически смисъл съвпада с някогашната игра „куку — ето го!“, детето потвърждава интереса си чрез заявеното му отричане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.

От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стремежът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведението на „блъскане“ на женското тяло също се разиграва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово преследва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционалните тела — оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проникване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.

Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от половете; то се дължи на разликата в телесното развитие между детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресивност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позволява да се сдържи еротичното напрежение, което си остава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт“. Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и момчета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се приближаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заставаше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, намира убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само заместник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годишна възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.

С други думи, детето се приближава до всеки възрастен, който в момента не го привлича еротично; ако наоколо няма познат и родителите му отсъстват, то се приближава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физиономията си.

Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кинетични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява проникващ или привличащ начин на прелъстяване — игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и придружена от откриването на възбуждащи усещания в гениталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари“, освен от разстояние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Момичето не желае проникване чрез телесен контакт, а избирателно внимание от страна на представител на мъжкия пол — то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществяването.

И това е толкова вярно, че момиченцето приема бонбони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздействието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.

За децата от двата пола именно от този момент нататък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.

Законът, който в момента на отзвучаването на едиповия комплекс на седем-осем години и още повече през пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предполага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Гениталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измести към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на неподвижното вещество на настоящата му личност.

Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфването му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която повечето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чувственост води до фригидност.

В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното местоимение „аз“ в говора, фамилното име като име на бащата, социалното отношение към дадена къща, на която детето знае адреса, възрастта му, която то сега обича да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като неговото — мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.

Детето често говори на животните, no-рядко на растенията, но само човеците му отговарят — явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.

Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, макар да е означено, илюстрирано, представено от телесното място, където се проявява, за да бъде възприето от субекта-свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждествява се с властта да отрече безредните нагони на тялото си. А ако има родители, които се нареждат в йерархията на етическите ценности, опитът му със субективните усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.

Тялото му е място за референция за другия. То открива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане — тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслаждава на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържане тялото му става място на постоянност на желанието. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани — нежеланието на обекта се придружава от неговото невъзприемане.

Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасността от осъществяване чрез консумиране (похищение) — а то може да бъде смъртоносно, — е пространството, в което желанието на човешкото същество съвпада в нарцистичен план с личностната му идентичност.

Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото — невъзприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за нестойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара“ бе смятана за обширно географическо нищо, нежелано от никого, нищо, което на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, означено като смъртоносно, зло и обезсърчително за посетителите, с изключение може би за някои мистици.

Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрастните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които уважават свободата на детето да прикрива дейности, вълнения и желания, често неясни и отдалечени — за възрастния — от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилване или кастрация. Възрастният, който уважава този вид поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съответствие с емоционалните усещания, свойствени на детето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава културното прикриване, като оставя символна свобода на въпросите, засягащи сексуалността. По този начин целомъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана — емоционална модалност.

Структуриращата едипова ситуация може да възникне само чрез обмен на символи. Именно вербализирането на фантазмите и отговорът чрез културни и социални фантазмени вербализации формират личността на детето, момиче или момче. Ако назоваването на сензорните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отговори, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъдрено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитостта и междуличностния сговор с членовете на семейната група.

Молбата за достъп до гениталното либидо се изразява чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител — т.е. да защити идеята за необходимата допълняемост на родителските полове, които са в основата на живота, — детето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на отношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурността си.

Опасност от удължаването на ситуацията в двойка. Комплекс за мъжественост

Клинически съществуват два типа комплекс за мъжественост. Най-яркият е този на момиченцето, което отрича всяко отъждествяване с момичешкото или женското поведение: то е момче във фантазмите си и обича да се облича в мъжки дрехи. Държи се като гамен, има остър език, понякога е много работливо телесно и интелектуално, в афективните си отношения с децата проявява спортен и момчешки дух. В този случай мастурбацията слабо присъства, момичето проявява no-скоро склонност да се бие. Еволюцията на такива момичета към прагматично социално приспособяване се постига чрез възпитание от страна на либерален човек, способен да търпи нарцистичните им изисквания, както и шумните им афективни реакции, особено в интернатите, където те създават впечатление на хомосексуални, каквито са много рядко. Могат обаче да станат такива, ако се разочароват от баща си или ако той реално отсъства (смърт, изоставяне), ако изпитват мотивирано раздразнение по отношение на мъжете или бъдат прелъстени от лесбийки, които пришпорват нарцисизма им в доминиращ, любовен, декларативен или аскетичен стил.

В последния случай имаме свръхнапрежение в сексуалното място, желано от другия, или контаминация с напрегнато въздържане в гениталното място, докато в същото време желанието е насочено към обект без достъпна телесна материалност. Другият, най-малко доловим за обкръжението, е изцяло фантазмен. Момичето живее в мастурбационен сън и изпитва ценестезични усещания, свързани с въображаемата му орална, анална или фалическа власт (като в детските приказки). То развива малко сублимации на орален или анален фализъм в обмена между тялото си и прагматичната среда. Всичко е въображаемо — момичето почти не говори на реалните лица, но разказва много неща на куклата си, живее в компанията на литературни герои или на техния измислен живот. Тук се забелязва реална опасност от нарцистична невроза, защото, бидейки незаинтересовани от прагматичния живот, тези момичета могат в най-добрия случай да развият интелектуален фализъм, успявайки в учението и превръщайки се впоследствие в негови затворнички. При тях пълноценното възникване на едиповия комплекс дори не се подготвя. Всичко се изживява във въображаемия, несподелен и все по-невъзможен за споделяне живот.

Предедипова ситуация в тройка

Жените, с изключение на майката, биват валоризирани като обекти на идентифициране само ако живеят в двойка и ако достатъчно се интересуват от момиченцето, за да му позволят да постигне властта си. Изискваното от детето съчетаване не винаги е с лице, то може да бъде и с прагматична дейност, която то харесва и в която би могло да успее. За момиченцето това е завидно нарцистично съчетаване с активна фалическа сила, което му носи еротични усещания, когато имитира възрастните, докато за последните става дума само за работа, за културна медиация, по природа невротична, освен в патологичните случаи на натрапливости. Тази власт, придобита от зрелите жени, за която момиченцето научава в тяхно присъствие, е за него залог за власт над другите; то е очаровано от нея, от факта, че обществото, „господата и дамите“ дори им дават пари в замяна.

Жените, които поради положението си в междуличностните отношения не стават за възпитателки на момиченцето, са тези, чиято обществена функция е да се занимават с него; за тях се предполага, че нямат друг интерес, освен да се грижат за себе си и за детето, че нямат никакъв сексуален интерес. Поради обстоятелството, че дадена жена получава пари от родителите му, като продава грижите си, двойката бавачка-дете се превръща в двуфалически еротичен обект за родителите, пасивен и следователно фетишистки обект, освен в словесния обмен.

От този момент нататък всичко засягащо еротичните интереси, формални или междуличностни, на сексуалната област на тялото ще бъде валоризирано само от позволителното и насочващо внимание на някое възрастно (или по-възрастно от детето) лице. Става дума главно за лица от неговия пол, които детето валоризира по контаминация на базата на признатата фалическа и обществена стойност на родителите му и на възрастните. Всички момичета, които сме наблюдавали в семейна среда, са задавали на майката, на възрастната възпитателка, на „големите“ преки или непреки въпроси относно проблемите, свързани с тази скрита област, очевидно все още ненужна за друго, освен за ярки „магически“ усещания. Отговорите, които порицават интереса към тази област или осмиват отнасящите се към нея вярвания, са винаги травмирапщ, когато идват от възрастен възпитател, особено ако е от същия пол като детето. Те могат да изтласкат гениталните нагони, които са започнали да се представят на детето чрез сигнализацията, отсъстваща или присъстваща, на пениса, и които се изразяват чрез въпроси за дупката, за онова, което един или друг казва за нея, за приликата на половия орган с майчиния, за мнението по този въпрос на бащата, за противоречивите твърдения на разпитваните момичета и момчета. Всичко това се върти около женската сексуална форма, сравнена с мъжката сексуална форма, и около етическата й стойност за лицата от двата пола.

Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване

Между шест и осем-девет години едиповите фантазми се характеризират у момичето с желанието за истинско дете, положено в него чрез проникването на бащиния пенис, желание, придружено със смъртоносно съперничество с майката. Тези фантазми са напълно спонтанни и също така спонтанно, без никаква нужда от словесно изразяване, нито от наблюдаване на сексуалните отношения на възрастните, момичето достига до логичното заключение за несъответствието на малкото й влагалище и обемно непропорционалния бащин пенис. Оттук страхът от изнасилване от всички пениси, на които може да се придаде стойност.

Страхът от изнасилване от бащата в едиповата възраст е за развитието на момичето същото, което е страхът от кастрация за развитието на момчето.

Може дори да се каже, че всяко сексуално желание повиква представата за центростремителен пенис, чиято енергетична стойност е равна на стойността на липсата — колкото по-интензивен е повикът, толкова по-забележителен е пенисът във фантазиите, толкова по-фантастична е силата на човешкия му носител; дързостта му и презрението му към границите на благоприличието са до такава степен изключителни, че малката влюбена изтласква образовата представа за истинското лице. Ако си представя баща си, пробиващата магическа сила няма ограничения, защото той е, благодарение на структуриращата функция, отредена му от нея още от зародишния й живот, оста, която я вертикализира, която стимулира емоциите й и укротява природата й, която стабилизира нагоните й в тяхното полиморфно изражение, като им служи за представа на символичния фалос, желан, но трудно постижим, още повече, че в очите на момичето, той е изключително притежание на кастриращата майка.

Като се отъждествява с майка й и се проецира върху нея, дъщерята се надява във фантазмите си, често изразени словесно, че някой ден, може би по погрешка, баща й ще помисли нея за жена, и ще се оженят и ще имат много деца. Тази надежда подплатява игрите й на маскарад, когато слага обувките с високи токове на майка си, когато се разхожда с чантата й или какъвто и да е друг принадлежащ й аксесоар, когато бута количката на куклата си, убедена, че е жена на баща си, или по-скоро убедена, че той й принадлежи. Съществуването на бащата като такъв е достатъчно, за да позволи цялото това структуриране, не е необходимо той и активно да се занимава с възпитанието на дъщеря си. Фаличната му роля на неоспорим господар на емоционалната вселена на дъщеря му е абсолютна, какъвто и да е стремежът му да опознае истински личността й.

Желанието за свързана с бащата „власт“, извлечена от него и упражнявана върху него, доминира всички фантазми на момичето и мотивира прагматичната му дейност. В това отношение майката е възприемана като амбивалентна: от една страна тя пречи на дъщеря си в отношенията й с бащата, от друга — й е полезна чрез помощта, която може да й окаже, за да постигне целта си — да й подражава, за да се хареса на бащата. Жадната агресивност, произтичаща от диалектиката на оралното либидо и преобладаваща в отношението към майката, както и, аналната диалектика на правенето, целяща да привлече интереса на бащата, да отблъсне пречките в лицето на майката съперничка, като използва без свян клевети и сплетни по неин адрес, за да накара бащата да й отмъсти, са различими в поведението на момиченцата още от тригодишната им възраст.

На същата възраст обаче неврозите с хомосексуални компоненти започват да възпрепятстват установяването на едиповия комплекс у тях, като пораждат етика на съответствие с желанията им. Това задържа момиченцето в активен или пасивен — според случая — комплекс за мъжественост, т.е. в реактивно поведение от натрап-лив тип, което впоследствие се развива в конверзионна хистерия.

Начало на стадия на разрешаване на едиповия комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема желанието на пола си

На шестгодишна възраст, в емоционално най-разгорещения период на едиповия комплекс, наблюдаването на сексуалните отношения на някоя двойка, или на родителската двойка, както и вербализирането от страна на други деца на начина на тези отношения, могат да доведат до травма. Всъщност всичко зависи от емоционалната ситуация, съществуваща между майката и дъщерята. И наистина във възрастта, когато страхът от изнасилване сам по себе си стимулира гениталната чувственост, сдържана от законното усещане за лична непълноценност, прибягването до областта на сигурност, представяна от майката, когато е обичана, обичаща и проявява разбиране, може да бъде особено полезно. Когато момиченцето споделя чути неща и от предпазливост изразява възмущение и учудване от приказките на присъствалите му другарчета, всичко зависи от начина, по който майката ще приеме това; ако тя потвърди точността на фактите, като прибави към тях идеята за желание и удоволствие като част от сексуалния живот на възрастните, както и тази за евентуалната плодовитост като резултат от половия акт, тя ще разкрие пътя на здраво генитално либидно развитие. Колкото по-малко приема и обяснява, толкова по-голямо чувство за вина ще предизвика у детето по отношение на гениталните му нагони. Обяснението, дадено от майката при такова споделяне, позволява на събитието да допринесе за ведростта на чувството за принадлежност към женския пол. Ако вместо да и се скара, да я накаже или да отрече фактите майката потвърди реалността на проникването на мъжкия полов орган в женския, което дъщеря й случайно е забелязала или което й е било съобщено от друг, ако придружи това потвърждаване с обяснението, често липсващо на момиченцата, за необходимостта от временна ерекция на пениса, ако й разкаже за сладостната мотивация, предхождаща този факт, тя позволява на дъщеря си да разбере ролята на допълняемостта между мъжа и жената. Майката категорично трябва да обясни, че при възрастните, когато телата и сърцата са в съгласие, става дума за естествено удоволствие, а не за нещо отвратително или болезнено. Подобен разговор по повод на инцидентно събитие, каквото винаги се случва в този период от живота на момиченцето, внася, обяснявайки реалността, известна сигурност по отношение на смущаващите усещания, които е изпитвало и добре разпознава в себе си може би с кранчето на ясното си съзнание, сигурност, поддържана от пълното с разбиране снизхождение на майката. По този начин идеята за сексуално отказване от възрастния обект намира подкрепа. Колкото повече сексуалните отношения биват обяснявани и опознавани, толкова по-категорично ще бъде отказването по ендогенни мотиви поне временно, до половата зрелост — възраст, все още далечна за момичето, възраст, в която физическият облик на тялото му ще стане, както твърди майката, подобен на този на всички жени.

Ситуацията с три лица с полове, признати като места на желание, три лица, две от които са от един и същи пол и си съперничат в желанието си към третото, може в такъв случай напълно да се изживее в нейния екзистенциален конфликт от момичето, което трябва да го разреши само, за да достигне до зрелостта.

У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризирани в междуличностните отношения, не е нито прелъстяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това отказване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов остатък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би могло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приглушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сексуална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състояние на хомосексуална подражателна зависимост от майката или от валоризираните от бащата жени. Въпросният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничество с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята — винаги усложнени от присъствието на бащата, както и разбирателството между тях — разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.

В този случай обаче липсва всякаква истинска нежности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживяна и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.

Разрешаване на едиповия комплекс

По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който може да бъде много кратък, на т.нар. трудна възраст — критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равновесие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцистична рана.

След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либидото у момичето води до генитален избор на собствената му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на оралните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти — баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фалически нагони предимно в услуга на гражданската личност на момичето в извънсемейни избори, като активна участничка в женски, по-рядко смесени, културни групи.

Част от пасивните орални, анални и фалически нагони, представени обонятелно, зрително, слухово, осезателно и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вулво-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава момичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект — било за да ги накара да завиждат, било за да бъде прието в малките кРИтерии на момичетата, които се съюзяват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазмира в тази насока.

Пубертет

Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано влизане в категорията на девойките.

През този период нагонното разпределение се засилва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежанието на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразено, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.

Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата.

В наши дни влиянието на стила „филмова звезда“ играе неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперничество с другите момичета — различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосексуални съчетавания тази свръхвалоризация влече сублимирани сексуални и хетеросексуални съперничества, както и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.

Първична сцена

Аз лично я смятам за истинската крайна точка в преодоляването на едиповия комплекс; тя много често липсва в психичната структура на нашите съвременници.

Плодът на първичната сцена, изживявана въображаемо и вербално спрямо друга човешка личност, за предпочитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позволява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в женското тяло — като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол — на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти се поставя в услуга на това телесно инвестиране (представено като фалическо), както и на инвестирането в телесните кухини, главно в гениталната област, чрез специфично женски културни дейности.

На тези вложения съответстват последователни етики: мимически красноречивата етика на оралния стадий за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на аналния стадий на междуличностните отношения, на изгодната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, субдимирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръжение.

На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едиповия родител извън единствената първична сцена на зачатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единственият изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване — от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.

От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за организиращата се генитална едипова структура, травматичният шок, дължащ се на изненадата по време на присъствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.

Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травматизира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина, ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.

Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в корема ти и как?“ Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на развод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице — зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце“5.

Какво точно либидно структуриращо, какво посветяващо и променящо става в първичната сцена — ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?

Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триединно съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител — винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотична майка.

Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения — идентификации, интроекции и проекции, — кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение, формираща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най-близката приятелка…

Изтласкване в пубертета

С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на момиченцето може да тръгне към очакване на пенисно привличане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде насърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от двамата родители.

Този фалически избор — или фалотрбпично привличане — на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на много активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката — било защото последната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазняване на бащата от дъщерята, било защото бащата, чийто собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестрите му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуални фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емоционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, принуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чувствителност.

Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръвосмесителна връзка и не е могла да вербализира сексуалните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпротивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат до позволено и структуриращо въобразяване на първичната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му — емоционалното отношение на иронично фабулирана ретроспективна — ревност, която в пубертета придружава винаги вълнуващото споменаване за тази сцена.

Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили гениталното структуриране на личността си (според общите положения, характерни за този стадий), нито че гениталните им пътища са място на инвестиране на сексуални нагони, различни от аналните или оралните, със заплахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оправдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира), може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.

Колкото по-богати на прагматични женски и обществено стойностни придобивки (култура, кухня, домакински умения, танци, музика, артистични занимания, срещи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедиповият и латентният период, толкова по-лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеросексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завършила с достъпа до първичната сцена.

Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят страдание и безпокойство при „неразположение“ на момичета, здравословно подготвени за това от женствени майки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както самите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни своите обещания, което той прави понякога.

Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.

Соматични и психически трудности през пубертета

Неразположенията или дребните гинекологични симптоми, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват според начина, по който социалната среда, главно женската, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикриват съперническата си ревност чрез свръхзакрилнически грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създадат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по този повод.

Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодишно момиченце до пакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца“; предупреждение, отправено към тринайсетгодишно момиченце: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но момчетата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти“; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете…“; бащата на същото момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя оттам.“ На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук.“ На друго едно (при същите условия) — загрижено: „Ако се изкъпеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от това, те живеят само за вас.“

Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърждение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодарение на културния порив, позволяващ окончателното преодоляване на едиповия комплекс.

В психосоматичните случаи обаче е доста често известен брой хетеросексуални нагони да продължават да понасят изтласкване, което не винаги довежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реакции. Интензивността на критичните признаци, когато предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за момиченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.

Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се усложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръжението от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта“, който би го разбрал, към социалната група, която би го освободила от чувството за ненужност и затвореност, изпитвано в семейството.

Здравото, следедипово пубертетно изтласкване

Не би следвало да наричаме изтласкване в патологичния смисъл на думата потискането на някои от хетеросексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз — гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразяването на сексуалното влечение на правилата на социалното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетичния Свръхаз.

Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и придружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е достатъчен някой случаен разговор, в който майката, уважавана жена или мъж, или пък лекар, да направят освобождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „истинската любов“ — завладяваща за тази възраст тема, откритите разговори в семейството за филми, за неприлични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нарочно изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръхаз, който предпазва девойката от сексуални опити, предприети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за някого.

Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарцистично сладострастния отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схващана като кастрираща майка).

Най-баналният израз на горното е жертването на гениталните избори заради духа на групата или клана — родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично приписва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, усложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девойки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по-бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на подрастващите, които остават статични и обладани от натрапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоционалното и еротично задоволяване, което може да ги направи мазохисти.

Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс

Онова, което в поведението на бащата валоризира жените, ще развие фалическото либидо в услуга на женската личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява — в личностен и в генитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката — единствения изцяло валоризиран от личността на последната — и се усеща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.

Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради планове за социално съществуване и за изпитателно отдалечаване от семейното огнище, като развива истинската й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъжена жена, като й засвидетелства съответното уважение и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!

Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мастурбация и романтични фантазми за изнасилване и похищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустошения, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите телефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желанието им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствената им хомосексуалност, насочена към дъщерята и комбинирана с проекция на желанията им за прелюбодейство. Чрез подобни прояви майките така да се каже „слагат пръти в колелата“ на свободното развитие на сескуалността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.

Патологичното следпубертетно изтласкване — резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс

След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фобична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвестиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и поява на невротични симптоми.

В клиничен план различаваме:

1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвестиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одобрява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни представители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в областта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато вагинични и страдат от функционални смущения в пикочните канали и мехура, от стенично или пасивно неконтролируемо напикаване, дневно или нощно.

2. Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното инвестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична релационна система), в аналността (констипация, колибацилогенни стазиси), в оралността и дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, меланхолични и хипохондрични състояния.

3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече инвестираните и не предизвикващи чувство за вина телесни зони — вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране — когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включването в женски дейности — характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за комплекс за мъжественост само на базата на видимото поведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжкарана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюване на пенис.

В този момент на съперничество с майката избирателното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в културните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измести тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение експлоатиращо чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята.

Този структуриращ личността период на латентна хомосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъства във всички генитални вълнения, приписвани на майката и тъждествени с тези на момичето, както и в любовните емоционални усещания, свързани с мастурбационните фантазии.

През този период афективната роля на бащата е незаменима: той трябва да разреши фантазмите, като се прави, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото време чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява.

След появата на страха от изнасилване, който изпитва вследствие на едиповите си желания — както чрез образа на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за бременността и центробежния взлом на зародиша при раждането, — девойката, подпомогната от социалните закони, изцяло се отказва от инцестните желания — отначало истински, после въображаеми — за едипово дете и напълно или частично от мастурбацията. Бляновете, любовните романи, мечтите донасят разсеяна емоционална или по-определено — генитална чувственост, която рядко продължава дълго поради страха от кастрация и изнасилване, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътрешно-нарцистична мъжественост, описан no-горе у предедиповото момиче, който всъщност се превръща в състояние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мастурбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържание, изоставяйки го.

Мастурбацията у девойката със здрава либидна еволюция

Не е рядко някои девствени девойки, особено ако са ориентирани от желанието за центростремителен пенис или ако са истински вулво-вагинални, активни и изобретателни в телесно и интелектуално отношение, изобщо да не се отдават на мастурбация. И то не поради изтласкване, а от невежество или от целомъдрено очакване на силно валоризираната обектна любов, в сравнение с която самотните ласки й изглеждат лишени от сексуален интерес. Докато най-малкият нежен поглед, дошъл от обичано момче, най-малкото, писмо, написано от самата нея, дори неизпратено, са по-богати на вълнение.

Дефлорация и първи полов акт

Продължението на сексуалната и афективна еволюция на девойката зависи много от първия полов акт и от мъжкото поведение на партньора. Най-женствените девойки, най-подходящите да се превърнат в жени в пълния смисъл на думата, способни на вагинални и маточно-околоматочни оргазми, могат да бъдат травматизирани от първия си полов акт, особено ако, освен желанието, което изпитват, са и много влюбени в партньора си или са законно обвързани с него чрез брак.

Да дари тялото си на мъж чрез коитус е за жена, приела сексуалната си чувствителност, много по-важен дар от получения от мъжа поради простото надценяване на фалическия мъжки полов орган. Затова чувството за еротичен неуспех или откриването на грешка в емоционалния и социален избор е нарциетична рана, нанесена на цялата й личност и добавяща истинско чувство за малоценност към едно телесно изживяване, винаги възприемано като изнасилване; изнасилване, което е очаквала като сладострастно откритие, а то се е оказало кастриращо.

Подобен неуспех е наистина травма за нарцисизма както на пола, така и на личността на девойката; в такива случаи тя най-често решава да се пази от всички мъже, като генерализира първия си опит с неделикатен или сексуално незрял партньор. Тя толкова е очаквала от него и всичко е загубила — девствеността си, илюзиите си и доверието си в живота. Това може да я превърне в нарцистично фригидна, пасивно отмъщваща си жена или във вагиничка с невротичен Аз, разтърсван от конфликта между желанието й активно да притежава пениса на партньора си по канибалски начин и вулво-вагиналната й отмъстителна фригидност.

Когато става дума за отдавна полово узряла девственица, първият акт е винаги неуспешен от еротична гледна точка. Не защото спукването на девствената ципа е болезнено, а защото е очаквано като такова, което съсредоточава девойката върху собствените й усещания вместо върху тези, които дава на мъжа, без да броим притесненията й за зрелищното и валоризиращр кървене. Освен това, като се имат предвид магическите очаквания, съпровождали дълго фантазмираното желание, този първи истински полов акт изглежда понякога сроден с черния хумор или с водевила, сравнен с голямата чувствена и романтична сцена от мечтите на девойката. Накратко, за жената първият полов акт е най-много еротичен полу-успех, никога истински успех. Винаги има риск от регресия поради пробуждането на ендогенните садистични фантазми чрез нарцистично отклоняване.

От нарцистична гледна точка първият коитус може да бъде огромен успех, както и обратното — катастрофален неуспех. И това зависи единствено от мъжа; само че в повечето случаи той е по-незрял и от жената. Би било огромен успех, ако мъжът прояви признателност за намерението на девойката да му дари тялото си, ако подкрепи гордостта й от издигането й в ранг на жена; но обикновено той схваща събитието като еротична награда и ако то не е нарцистично потвърдено от верба-лизираното възхищение на партньорката му от мъжествеността му или от красотата на половия му орган, се усеща окраден от гордостта на девойката, станала жена за сметка на възобновеното му чувство за кастрация. Би било катастрофален неуспех, ако след акта мъжът изглежда безразличен, особено ако се е показал телесно брутален.

В случаите, когато първият полов акт е бил успешен или поне полу-успешен по отношение на удоволствието, но затова пък напълно успешен в афективен план и засилващ взаимното доверие между партньорите, вероятно е сексуалната еволюция на жената да се насочи към все по-пълни оргазми до постигането на маточно-око-ломаточен оргазъм. Докато не бъде призната от ценен от нея мъж като хубава в голотата си и желана девойката остава нарцистично лишена от генитална естетическа стойност.

Изтласкването на гениталното либидо, до което може да се стигне и спонтанно, по ендогенен начин, обикновено се извършва твърде късно в живота на жените и е следствие единствено на еротичен неуспех, дължащ се на сексуалната или емоционална неспособност на партньора им. Гениталното изтласкване е за жената смъртоносният плод на генитална консумация с нарцистично наранен партньор, Чийто пол или личност не са достигнали до определено ниво на генитална сексуална еволюция.

Аз лично смятам, обратно на Фройд, че няма възраст за гениталното еротично разцъфтяване на жената. Успешното лечение на вагинична девственица на петдесет и две години потвърди това мое мнение — след като предедиповите й сексуални задръжки с орален и анален либиден характер бяха преодоляни, се оказа, че гениталният й избор не е бил изтласкан.

Майчинската функция в сексуалната еволюция

Думата „майка“ не означава жена като пасивно зачеващо създание или жена съзнаваща, че е заченала и родила деца от плът и кръв; „майка“ означава, отвъд благополучната или злополучна история на зародиша и кърмачето, човешката представа за съзидателност, самият символ на човешката плодовитост. Тъй като плодовитостта се възприема като обусловена от фалоса, детеродната майка се превръща сама за себе си и за другите в образ на автохтонния фалос не само по време на бременността, но и през кърмаческия период, преди детето да постигне експресивна подвижност на тялото си по отношение на околния свят.

Майката е жива матрица — тя знае как, от кого, за кого има смисъл животът, който носи в себе си. Този смисъл, който тя не може да изрази, се проявява чрез развиващото се в нея дете. Бременната жена, съзнаваща или не бременността си, може да изрече предателски думи по повод на евентуалното си или реално зачеване, думи, често противоречащи на истинските й чувства и изразени чрез езика на тялото й. Детето е живот и този живот е непознато, истинско, живо, въплътено слово. Каквото и да е съзнателното отношение на бременната, тя достига не чрез него, а чрез соматичното си поведение спрямо плода си до истинското си, радостно или отхвърлящо, приемане на гениталното си положение, приемане винаги неосъзнато, или осъзнато, но премълчавано.

Зачеването означава за нея да изрази чрез сексуален телесен акт своето обуславящо пасивно подчинение, активно обусловеното си приемане или безусловното си себеотдаване на законите на сътворението.

Няма да се разпростирам тук върху различните либидни роли на функцията на майката в износването на детето и грижите за него — регресивна роля или катар-зисна, освобождаваща от страха, или отчуждаваща катексична.

Изследването на вариациите на ролите е свързано едновременно с изучаването на нарцисизма и с това на първите емоционални човешки отношения в ранните или психотични невротични структури, с по-трудното изучаване на соматичния ефект, проявяващ се в телесността на кърмачето и в биологическите му функции, съвместими с всички вариации на здравословното му състояние и на възможностите му да оживее.

Менопауза, старост

От психологическа гледна точка тук отново се сблъскваме с проблемите на приспособяването на Аза към неписаните или явни правила, управляващи в обществото отношенията на социалните личности, и по-специално към онова в тези правила, което противоречи на проявите на желанието и нарцисизма.

Жените, останали деца, с неустановен или непрекъснато прехвърлян върху обекти на пренос едипов комплекс, както и тези с неразрешен комплекс, виждат преследващата заплаха на старостта в хормоналната мутация, която подписва края на евентуалната им физиологическа плодовитост. След изчезването на знака на плодовитостта им, те страдат при мисълта, че вече не са етически и естетически ценни като жени; ако дотбгава жената е усещала съществуването си като лишено от символична плодовитост и се е чувствала единствено полезна като майка и домакиня, това страдание се превръща в истински страх от кастрация.

Психоаналитиците забелязват смущенията на менопаузата — усилване на страха от фалическа кастрация, изживяван в стил на въображаемо преследване от девойки от подрастващото поколение, болезнена ревност, свръх-компенсираща изтласкана анална или орална хомосексуалност — само когато този вид майки създават трудности в юношеската еволюция на порасналите си дъщери и синове. За самите себе си тези жени no-скоро се консултират е лекари от всички специалности, с козметиди, гледачки и психиатри, които викат на помощ според степента на покрусата си и проявите й.

Всички симптоми са от областта на завръщането към магическата мисъл — да се върне времето назад, като се отрича, че миналото си е минало.

Либидното желание обаче не намалява с настъпването на менопаузата, а у клиторните или клиторно-вулвените жени понякога дори се увеличава по горепосочените регресивни причини, дължащи се на телесен и полов нарцисизъм, който придава екстремен стил на любовните отношения — в последните се забелязва свръхвзискателност към фалоса, близка до еротоманията.

Ако обратно, първичната кастрация и после добре изживеният едипов комплекс са дарили жената с плодовита съдба в областта на сърцето, тялото и сублимациите, менопаузата настъпва без много шум и разкрива пред жената период на разгръщане на социалната й личност, на голяма физиологична и афективна стабилност, на достъп до известна „мъдрост“, съставена от опитност и здравомислеща снизходителност. Тогава идеалът на гениталния Аз се поставя в услуга на другите: защита на общите интереси на дадена група, грижи за внуците, подкрепа на младите, които жената облекчава от домакинските, майчински и възпитателни грижи.

Така нарцисизмът у жените, поддържан от социалното им приобщаване, оставя място за здраво генитално либидо, в хармония с това на другите лица от всички възг расти, а поносимостта им към нарцистичните рани се увеличава. Способността им да се себераздават става незаменима в очите на младите. Кой от нас не е познавал някоя възрастна, спокойна и сияйна жена, която опростява всички проблеми и тревоги на околните, явява се неизчерпаем източник на надежда и опит и въпреки възрастта си, която обикновено отслабва умствените механизми, притежава по най-естествен и неосъзнат начин висока сърдечна интелигентност.

След отпадането на сексуалните желания този вид ведри възрастни жени функционират различно от образа, който създават у другите възрастните мъже. Докато последните олицетворяват приетата самота, силата на духа отвъд съпротивляващото се безсилие на тялото, жените, достигнали споменатия тип мъдрост, символизират приемането на редуването на сезоните, на живота и смъртта. Те въплътяват отворения за всички прием, „наивно“ придавайки стойност на дребните неща от живота, за да изразят радостта от сърдечния обмен, като по този начин вдъхват чрез нещо просто и сериозно човешка надежда на отчаяните.

Обратно, невротичната старост у жената носи маската на ужаса. Взискателната агресивност е символизирана от необичаните и необичащи стари баби Яги. Присъствието на подобни уродливи същества, по инстинкт алчни, подплашени от това, че непреодоляната им тревожност остава без възможна медиация, все още боящи се от изнасилване в своите дребни и смешни нарцистични притежания, представлява истинска заплаха за генетичното им потомство, което за тях, в симбиотичната им регресия, символизира злото, фалическия друг, когото мразят, за да продължат да се чувстват могъщи. Свещени чудовища в някои богати семейства, където въплътяват оцелелия прародител, валоризиран от материалните си придобивки, за които потомците му ламтят, те водят хорото като вещиците от „Макбет“, вдъхващи страх, омраза и почит, извратени и развращаващи онези, които поради възпитанието си трябва да ги уважават и, заедно с тях, да уважават всички мъртви ценности. Трябва да прибавим също, че старците никога не достигат интензитета на развращаващата власт на тези озлобени старици, дотолкова свързаната с майчинството женственост е богата на патогенна сила, разстлана върху потомството им.

На тази крайна картина на взискателната, фрустрирана, тиранична невротична старост от афективно параноичен инволутивен тип се противопоставя крайната картина на регресиралата старица, изпитваща нужда от бащински и майчински грижи, пасивно изразявана под формата на генерализирана фобия към всеки живот, към всяко движение, към всяка емоция, на несигурност в живеенето, сякаш живеенето може само да ускори идването на края на живота — да драматизира, като стене и предсказва катастрофи както за себе си, така и за обкръжението си, да си съперничи с всичко, което интересува потомците й, за да се превърне на всяка цена в тяхна първа грижа, да бяга от натрапчивия страх от смъртта, такава е същността на неосъзнатия й живот. Този тип депресивна старица е още по-вреден за потомството си от предишния.

Накратко, неврозата на старите жени има само една характеристика — тя е проводник на невротизиращ климат на всички нива на потомството, при това в много по-голяма степен от неврозата на старците.