Годината на Кобрата

Въведение

Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.) отбелязва един от върховете, ако не и връхната точка от развитието на Древноегипетската империя по отношение както на вътрешната, така и на външната политика. Това е период на великолепие, разкош и триумфален империализъм. Той е обаче и време на големи промени и бурни събития, най-вече през последните години от управлението на Аменхотеп III и бързото възкачване на трона на Великия еретик Ехнатон, довело до горчив сблъсък между религиозните идеологии на фона на все по-осезаемата заплаха от настъпващата империя на хетите.

Аз имах големия късмет да получа достъп до този древен документ, за който се твърди, че е — с думите на една по-нова епоха — „пълната и откровена изповед“ на човек, живял в окото на бурята: Маху — началник на полицията на Ехнатон и на неговите наследници. Той ни се разкрива като доста зловеща фигура — отговарял е за сигурността в империята, затова му се е налагало да бъде бдителен. Тази изповед като цяло съвпада със свързаните с Маху свидетелства, открити от други археологически източници — като откритията при Ел-Амарна, града на Атон (Ахетатон) или предметите от собствената му гробница, в която така и не е бил положен. Като един проницателен наблюдател на своето време, Маху е бил човек, чиято ръка почти непрестанно е била на дръжката на меча (вж. Историческата бележка).

Изглежда, Маху е написал изповедта си значително време след бурните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Водел си е записки, които по-късно преписва, вероятно по време на краткото управление на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Ръкописът на Маху е преведен цели шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., на демотично писмо и е преписан отново по време на Римската епоха на смесица от латински и койне7.

Неговата изповед, която реших да публикувам като трилогия, отразява тези различни периоди в превода и поправките. Така например Тива е гръцкият вариант на Уасет8, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвани.

В първата част на трилогията — „Възходът на Атон“, Маху описва въздигането и падението на Ехнатон: мистериозното изчезване на този фараон, опита на неговата царица Нефертити да завземе властта, както и бруталната й и трагична смърт. Във втората част — „Възкачването на Тутанкамон“, Маху размишлява върху мистерията около тези драматични събития. Той и останалите от Кап — вече господари на Египет, но свързани от вечните връзки на детството — все още не могат да се отърсят от случилото се и се страхуват от онова, което може да последва. Страховете на Маху се оказват повече от оправдани. Могъщ узурпатор, който се представя за Ехнатон, се появява при Делтата и подсилва заплахата от гражданска война. Маху трябва едновременно да се справи с тази ситуация и да се опита да разбере какво наистина е станало с някогашния му господар. В резултат от тези си търсения той попада на изключително опасни за бъдещето на Египет тайни, като и на скандална информация за Хийа, втората съпруга на Ехнатон, а отгоре на всичко е въвлечен в смъртоносно политическо съперничество с подлия лорд Ай. Накрая Маху плаща своята дан на това противопоставяне и години наред е поставен под домашен арест. Призован е отново в двора по много зловеща причина: младият фараон Тутанкамон страда от сериозна умствена болест…

Сега, „Годината на Кобрата“ подема разказа на Маху: състоянието на Тутанкамон се влошава, но явен наследник няма. Хетите, враговете на Египет, напредват през Ханаан, а Ай продължава със сложните кроежи. Паяжината е оплетена, капаните са поставени…