Големият преден двор

Мазето служеше на Тейн като работилница и като изложбена зала за антики. В единия край имаше дълги скамейки, отрупани със сечива, инструменти и кутии, пълни с всякакви джунджурии. Навсякъде се виждаха купища най-обикновена смет. В другия край на мазето бяха разположени разпадащи се столове, изтърбушени легла, старинни скринове и също толкова старинни шкафчета, стари, но калайдисани кофи за въглища, тежки решетки за камина и много други неща, които Тейн бе събирал от тук и там срещу възможно най-ниско заплащане.

Той и Бийсли оставиха внимателно телевизора на земята. Аби неотлъчно ги наблюдаваше от стълбите.

— Ах, Хайръм! — рече възбудено тя. — Сложил си таван тук! Сега мазето ти изглежда съвсем иначе!

— Ъъъ? — измънка въпросително Тейн.

— Таван, казвам! Сложил си таван!

Тейн рязко вдигна глава и погледна нагоре. Това, което каза Аби, бе вярно. Имаше таван, само че той никога не го беше поставял.

Тейн преглътна, наведе глава, после рязко я изправи и отново погледна нагоре. Таванът все още си беше там.

— Не е някаква сглобена плоскост! — възкликна Аби с явно възхищение. — Изобщо не се виждат болтове! Как си го направил?

Тейн отново преглътна и гласът му се върна.

— Сетих се за едно-две неща — рече той едва-едва.

— Трябва и в нашето мазе да направиш такъв таван. Мазето ни е страхотна гледка! Бийсли смъкна тавана и го сложи в гостната, ама на Бийсли са му счупени ръцете.

— Да, гос’жа — рече кисело Бийсли.

— Ще го направя веднага, щом намеря време — обеща Тейн, готов да обещае какво ли не само, за да ги накара за излязат.

— Щеше да имаш много повече време — каза Аби язвително, — ако не се мотаеше нагоре-надолу из провинцията и не купуваше тези строшени, стари мебели, които наричаш антики. Навярно можеш да излъжеш местните хора, които идват до тук с колите си, обаче мене не можеш да излъжеш.

— От някои мебели изкарвам добри пари — спокойно отвърна Тейн.

— А за други ти смъкват ризата от гърба — рече Аби.

— Имам стар порцеланов сервиз — точно такъв, какъвто търсеш — каза Тейн. — Взех го преди ден-два. Много изгодно го купих. Мога да ти го дам евтино.

— Не ме интересува — отвърна тя и стисна здраво устните си, после се обърна и тръгна обратно нагоре по стълбите.

— Днес не е на кеф — рече Бийсли на Тейн. — Очертава се тежък ден. Винаги е такава, когато става рано сутрин.

— Не й обръщай внимание — посъветва го Тейн.

— Опитвам се, но не мога. Сигурен ли си, че не ти трябва помощник. Ще ти работя за малко пари.

— Съжалявам, Бийсли. Виж какво… защо не дойдеш някоя вечер, за да поиграем малко на дама2.

— Ще дойда, Хайръм. Ти си единственият, който ме кани на гости. Всички други или ми се смеят, или ми крещят.

— Бийсли, идваш ли? — изрева Аби надолу по стълбите. — Цял ден ли ще стърчиш там? Имам да тупам черги!

— Да, гос’жа — рече Бийсли и заизкачва стълбите.