Господин Неустоим

Пикапът като че ли не се нуждаеше от много гориво - може би заради водородната клетка, която Луси беше споменала. При нормални обстоятелства Мег би се заинтригувала от нещо подобно, ала единственото, което я интересуваше сега, бяха монетите на дъното на чантата й. Един долар и шест цента.

Докато си тръгваше от бензиностанцията, най-сетне прие факта, който най-малко й се искаше да приеме. Беше стигнала до дъното. Беше прегладняла и мръсна и единственият дом, който имаше, бе останал почти без гориво. От всичките й приятелки най-лесно можеше да измъкне пари от Джорджи Йорк Шепърд. Неуморимата Джорджи, която се издържаше сама от съвсем малка.

Джорджи, Мег е. Аз съм недисциплинирана и безцелна и имам нужда да се грижиш за мен, защото не мога да го правя сама.

Една каравана мина покрай нея на път за града. Мег не бе в състояние да понесе мисълта да се върне при кариерата и да прекара още една нощ, мъчейки се да убеди сама себе си, че това е просто поредното приключение. Вярно, и преди бе спала на тъмни, страшни места, но само за няколко дена и винаги с дружелюбен водач наблизо и четиризвезден хотел, очакващ я в края на пътуването й. Ала сега наистина беше бездомна. Съвсем малко я делеше от това, да бута празна пазарска количка по улицата.

Искаше баща си. Искаше той да я прегърне силно и да й каже, че всичко ще бъде наред. Искаше майка й да я помилва по косата и да я увери, че в тъмното не се крият чудовища. Искаше да се сгуши в своята стара стая в къщата, в която никога не я бе свъртало.

Ала колкото и да я обичаха, родителите й никога не я бяха уважавали. Също като Дилън, Клей и чичо й Майкъл. А поискаше ли пари от Джорджи, приятелката й също щеше да се присъедини към този списък.

Мег се разплака. Големи, мекушави сълзи на самоотвращение към гладната, бездомна Мег Коранда, която се бе родила с всички възможни предимства на своя страна и въпреки това не бе успяла да постигне нищичко. Отби от пътя и спря на западналия паркинг пред крайпътно заведение със заковани прозорци. Трябваше да се обади на Джорджи сега, преди баща й да си спомни, че все още й плаща телефонната сметка, и да престане да го прави.

Прокара палец по бутоните и опита да си представи как ли се справя Луси. Тя също не се беше прибрала у дома. Какво ли бе измислила, за да се оправя, което убягваше на Мег?

Църковна камбана отбеляза, че е станало шест часът, и й напомни за къщата, която Тед беше подарил на Луси за сватбата. Един пикап с куче на платформата отзад мина по пътя покрай нея и телефонът се изплъзна между пръстите й. Църквата на Луси! Празна.

Спомни си, че докато отиваха натам, бяха минали покрай кънтри клуба, защото Луси й го беше посочила. Спомняше си и цял куп криволичещи улици и завои, но в Уайнет беше пълно със задни улици. По кои по-точно беше минала Луси?

Два часа по-късно, тъкмо когато се канеше да се откаже, Мег откри онова, което търсеше.

6.

Старата дървена църква се издигаше на едно възвишение в края на чакълена алея. Фаровете на Мег осветиха четвъртитата бяла камбанария точно над главния вход. В тъмното не можеше да види обраслото с трева гробище от дясната страна, но знаеше, че е там. Помнеше също така, че Луси бе взела ключа от скривалището му в подножието на стъпалата. Насочи фаровете на колата към предната част на сградата и започна да опипва камъните и храсталаците. Камъчетата се впиваха в коленете й, издраска кокалчетата си, но така и не намираше ключ. Да счупи някой от прозорците, й се струваше светотатство, но трябваше да влезе.

В лъча на фаровете тялото й хвърляше гротескна сянка върху простичката дървена фасада. Когато се обърна към колата, под един храст видя грубо издялана каменна жаба. Вдигна я и откри ключа отдолу. Пъхна го дълбоко в джоба си, за да е на сигурно място, паркира ръждомобила, извади куфара си и изкачи петте дървени стъпала.

Според Луси лютераните изоставили малката селска църквица през шейсетте години. От двете страни на двукрилата врата имаше по един сводест прозорец. Ключът се завъртя леко в ключалката. Въздухът вътре беше застоял и горещ. Когато бе дошла тук предишния път, вътрешността на църквата беше окъпана от слънчева светлина, ала сега мракът й напомняше за всички филми на ужасите, които беше гледала някога. Затърси опипом ключ за осветлението, надявайки се електричеството да не е изключено. Като по магия, два бели стенни аплика се събудиха за живот. Не можеше да ги остави запалени прекадено дълго, за да не ги забележи някой... само толкова, колкото да се огледа наоколо. Пусна куфара на пода и заключи зад себе си.

Пейките бяха изнесени, оставяйки празно, кънтящо пространство. Онези, които бяха построили църквата, очевидно не вярваха в украсата. Не, никакви стъклописи по прозорците, високи сводове и внушителни каменни колони за строгите лютерани. Помещението беше тясно, едва ли бе широко повече от девет метра, с изтъркани чамови дъски на пода и два вентилатора, висящи от простичкия таван от релефни метални плочки. Пет дълга полукръгли прозореца се издигаха на всяка от стените. Строго стълбище отвеждаше до галерията за хора в задната част - единственото разточителство, което строителите на църквата си бяха позволили.

Луси бе споменала, че Тед бе живял тук известно време, докато къщата му стане готова, ала каквито и мебели да си бе донесъл, вече ги нямаше. Останало бе единствено грозно кресло, част от пълнежа на който стърчеше през една дупка в кафявата му тапицерия, както и черна метална кушетка, която Мег откри в галерията. Луси бе възнамерявала да обзаведе помещението с уютни места за сядане и боядисани масички и да го украси с фолклорни мотиви. Единственото, за което Мег я беше грижа в този момент, бе дали има течаща вода.

Гуменките й изскърцаха по стария чамов под, докато отиваше към малката врата вдясно от онова, което някога е било олтарът. Зад вратата откри миниатюрна стаичка, която служеше едновременно за кухня и склад. Прастар, беззвучен хладилник, от онези със заоблените ръбове, почиваше до малък страничен прозорец. Имаше също така старомодна емайлирана печка с четири котлона, метален шкаф и порцеланов умивалник. Перпендикулярно на задната врата, друга врата отвеждаше в баня, по-модерна от всичко друго наоколо - с тоалетна, бял умивалник и помещение за душ. Мег се взря в Х-образните порцеланови кранчета и бавно, изпълнена с надежда, завъртя едното от тях.

От главата на душа рукна чиста вода. Толкова елементарно. Толкова разкошно.

Не я беше грижа, че няма топла вода. За броени минути донесе куфара си, съблече се, грабна шампоана и сапуна, които беше задигнала от хотела, и се пъхна под душа. Ахна, когато студената струя я обля. Никога вече нямаше да приеме този лукс за даденост.

След като се подсуши, завърза копринената рокля, която бе носила на предсватбената вечеря, под ръцете си. Тъкмо беше намерила в металния шкаф неотворена кутия със солени бисквити и шест консерви с доматена супа, когато телефонът й иззвъня. Вдигна и чу познат глас.

- Мег?

Мег остави кутията със супа настрани.

- Луси? Миличка, добре ли си? - Бяха минали близо две седмици от нощта, в която Луси бе избягала, и последния път, когато двете се бяха чули.

- Добре съм - отвърна приятелката й.

- Защо шепнеш?

- Защото... - Пауза. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?

Мег изпъна гръб.

- Не знам. Може би.

- И аз така си помислих.

- Харесваш ли го?

- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...

- Тогава определено трябва да преспиш с него. - Думите на Мег прозвучаха по-твърдо, отколкото бе възнамерявала, но Луси не забеляза.

- Иска ми се, но...

- Бъди развратница. Ще ти се отрази добре.

- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.

- Това трябва да ти говори много.

- Права си. - Мег чу звук от спиране на чешма. - Трябва да вървя - каза тя припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те.

Беше прозвучала изтощено, но и развълнувано. Размишлявайки върху разговора им, Мег довърши една чиния със супа. Може би в крайна сметка всичко щеше да свърши добре. Поне за Луси.

Въздъхна и изми тенджерката, след което изпра мръсните си дрехи с препарата за съдове, който откри под мивката, насред цял куп миши изпражнения. На сутринта щеше да се наложи да заличи всички следи, че е била тук, да си събере нещата и да ги отнесе в колата, в случай че Тед реши да намине. Ала засега имаше храна, подслон и течаща вода. Беше си спечелила малко време.

Следващите две седмици бяха най-ужасните в живота й. Докато Арлис правеше дните й все по-отвратителни, Мег си мечтаеше да се върне в Лос Анджелис, ала дори да можеше да го направи, нямаше къде да отседне. Не можеше да отиде при родителите си, чиято лекция на тема строга любов се беше запечатала в паметта й. Не можеше да отиде и при приятелките си, които до една имаха семейства, така че можеше да пренощува у тях, но не и да им гостува по-дълго. Когато Бърда с видима неохота я уведоми, че най-сетне е изплатила дълга си, Мег изпита единствено отчаяние. Не можеше да напусне хотела, преда да си е намерила друг източник на прихода, не можеше да си тръгне и от града, не и докато църквата на Луси бе единственият й подслон. Трябваше да си намери друга работа в Уайнет. За предпочитане такава, в която да получава бакшиши на ръка.

Предложи услугите си като сервитьорка в „Роустабаут", долнопробното заведение, където се събираха местните.

- Ти прецака сватбата на Тед - заяви собственикът - и се опита да завлечеш Бърди. Защо да те наемам?

Е, дотук с „Роустабаут".

През следващите няколко дни Мег мина през всички барове и ресторанти в града, ала никой от тях не търсеше служители. Или поне не търсеше нея. Запасите й от храна бяха несъществуващи, зареждаше едва по десетина литра бензин наведнъж, а скоро щеше дай се наложи да си купи тампони. Нуждаеше се от кеш, и то незабавно.

Докато махаше поредното отвратително валмо косми от поредната отвратителна вана, си помисли колко пъти бе забравяла да остави бакшиш на камериерките, почистващи хотелските й стаи след нея. Досега всичко, което бе събрала от бакшиши, бяха някакви си мижави двайсет и осем долара. Щяха да са повече, ако Арлис не притежаваше плашещата способност безпогрешно да си набелязва гостите, които бе най-вероятно да проявят щедрост, и първа да провери стаите им. Наближаващият уикенд може и да се окажеше печеливш, ако Мег успееше да измисли как да я надхитри.

Кени Травълър, бившият главен шафер на Тед, организираше събиране за голф за приятелите си, които щяха да дойдат от всички краища на страната и да отседнат в хотела. Мег може и да ненавиждаше голфа заради начина, по който гълташе природни ресурси, но от почитателите му можеха да бъдат изкарани пари и тя прекара целия четвъртък, мислейки как да припечели нещо от уикенда. До вечерта вече имаше план. Той включваше разход, който едва можеше да си позволи, ала тя си заповяда да мине през супермаркета след работа и да инвестира двайсет долара от мижавата си заплата в непосредственото си бъдеще.

На следващия ден изчака голфърите да започнат да се прибират от петъчната си игра и докато Арлис не гледаше, грабна няколко хавлии и започна да чука по вратите.

- Добър ден, господин Самюълс. - Мег си лепна широка усмивка за пред сивокосия мъж, който й отвори. - Помислих си, че може да поискате допълнителни хавлии. Навън е толкова горещо. - Тя постави едно от скъпоценните десертчета, които беше купила предишната вечер. - Надявам се, че сте имали хубав мач, но ето нещо сладичко, в случай че не сте. Поздрав от мен.

- Благодаря, миличка. Това е много мило. - Господин Самюълс извади щипката си за пари и отдели една петдоларова банкнота.

Докато си тръгне от хотела тази вечер, Мег бе изкарала четиресет долара. Гордееше се със себе си така, сякаш беше спечелила първия си милион. Но ако възнамеряваше да повтори успеха си и на следващия ден, щеше да се наложи да измисли нещо друго, което изискваше още един малък разход.

- По дяволите, не съм ял такъв от години - каза господин Самюълс, когато отвори вратата в събота следобед.

- Домашно приготвен. - Мег го дари с най-широката си и очарователна усмивка, докато му подаваше чистите хавлии, заедно с ецно от индивидуално опакованите десертчета „Райе Криспис"¹⁵, които бе правила до след полунощ предишната вечер. Би било по-добре, ако бяха курабии, но кулинарните й умения бяха ограничени. - Ще ми се само да беше студена бира - добави тя. - Наистина оценяваме, че всички сте отседнали тук.

Този път получи десетачка.

Арлис, която вече бе станала подозрителна заради намаляващите хавлии, на два пъти едва не я залови, но Мег успя да й се изплъзне и докато отиваше към апартамента на третия етаж, в който беше настанен някой си Декстър О'Конър, 'джобът на униформата й бе приятно пълен. Предишния ден господин О'Конър не си беше в стаята, но днес вратата отвори висока, поразително красива жена, увита в един от меките халати на хотела. Дори и току-що излязла от банята, без никакъв грим и с мокри кичури коса, полепнали по шията й, тя изглеждаше безупречно - висока и стройна, с яркозелени очи и огромни диамантени обици в ушите. Изобщо не приличаше на Декстър. Нито пък мъжът, когото Мег зърна над рамото й.

Събул обувките си и с бира в ръка, в голямото кресло в стаята седеше Тед Бодин. Нещо прещрака в ума на Мег и тя разпозна в лицето на брюнетката жената, която Тед бе целунал на бензиностанцията преди няколко седмици.

- О, чудесно. Допълнителни хавлии. - Огромна сватбена халка с диаманти проблясна, когато тя посегна да вземе пакетчето върху хавлията. - И домашно приготвено десертче „Райе Криспис"! Виж, Теди! Откога не си ял такова?

- Не бих могъл да кажа, че си спомням - отвърна Теди.

Жената пъхна хавлиите под мишница и разви найлоновата

опаковка.

- Обожавам ги. Ще й дадеш ли десетачка?

Той не помръдна.

- Тъкмо ги свърших. Както и всичките си пари.

- Изчакай малко. - Жената се обърна, вероятно за да вземе портмонето си, но само след миг отново се обърна към нея. - Господи! - Тя изпусна кърпите. - Ти си тази, която провали сватбата! Не те познах в униформа.

Тед се надигна от креслото и дойде до вратата.

- Продаваш сладкиши без разрешително, а, Мег? Това е в груб разрез с правилата на града.

- Това са подаръци, господин кмете.

- Бърди и Арлис знаят ли за твоите подаръци?

Брюнетката се изстъпи пред него.

- Забрави това. - Зелените й очи проблясваха от вълнение. - Тази, която провали сватбата. Направо не мога да повярвам. Заповядай, влез. Имам някои въпроси за теб. - Тя отвори вратата докрай и подръпна Мег за ръката. - Искам да чуя защо точно реши, че госпожица Как-й-беше-името е толкова неподходяща за Теди.

Мег най-сегне бе срещнала някой друг, освен Хейли Китъл, който не я мразеше заради онова, което беше направила. И изобщо не се учудваше, че този някой бе очевидно омъжената любовница на Тед.

Тед мина пред жената и свали ръката й от тази на Мег.

- Най-добре се връщай на работа, Мег. Непременно ще съобщя на Бърди колко си прилежна.

Мег стисна зъби, ала Тед не беше свършил.

- Следващия път, когато се чуеш с Луси, не пропускай да й съобщиш колко много ми липсва. - С едно движение на пръстите той развърза халата на жената, придърпа я към себе си и впи устни в нейните.

Броени секунди по-късно вратата се затръшна в лицето на Мег.

Мег ненавиждаше двуличието и при мисълта, че всички в града смятат Тед за олицетворение на почтеността, докато той чукаше омъжена жена, я хващаше бяс. Готова бе да се обзаложи, че аферата бе започнала по време на годежа му с Луси.

Паркира пред църквата и се залови с трудоемката задача да примъкне вътре всичко, което притежаваше - куфара си, хавлии, храна, чаршафите, които бе взела назаем от хотела и които възнамеряваше да върне веднага щом може. Отказваше да прекара дори още една секунда в мисли за Тед Бодин. По-добре да се съсредоточи върху положителното. Благодарение на голфърите имаше пари за бензин, тампони и малко хранителни продукти. Не беше кой знае какво постижение, но бе достатъчно, за да отложи унизителните обаждания на приятелките си.

Облекчението й обаче не трая дълго. Още на следващата вечер, тъкмо когато се канеше да си тръгне от работа, откри, че един от голфърите (не беше трудно да се досети кой) се бе оплакал на Бърди от камериерка, която ходела да си проси бакшиши. Бърди повика Мег в кабинета си и с огромно задоволство я уволни на момента.

Комитетът за възстановяване на библиотеката се бе събрал в дневната на Бърди и се наслаждаваше на кана от нейното прочуто ананасово мохито.

- Хейли отново ми е сърдита. - Домакинята им се облегна в осъвремененото кресло от средата на века, което току-що бе претапицирала с ленена дамаска с цвят на ванилия (плат, който не би издържал и един ден в дома на Ема). - Защото уволних Мег Коранда, моля ви се. Казва, че Мег нямало да може да си намери друга работа. Плащам на камериерките си повече от добре и госпожица Холивуд не би трябвало умишлено да си проси бакшиши.

Жените се спогледаха. Те до една знаеха, че Бърди плаща на

Мег с три долара по-малко на час, отколкото на всички останали, нещо, което Ема никак не одобряваше, въпреки че идеята беше на Тед.

Зоуи се заигра с боядисаната в розово макаронена мидичка, която бе паднала от брошката, забодена в яката на бялата й блуза без ръкави.

- Хейли открай време си е мекосърдечна. Обзалагам се, че Мег се е възползвала от това.

- По-скоро мекоглава - заяви Бърди. - Знам, че всички сте забелязали как се облича напоследък, и оценявам, че никоя от вас не го спомена. Мисли си, че ако си покаже гърдите, Кайл Баском ще я забележи.

- Беше ми ученик, когато преподавах на шести клас - обади се Зоуи, - и ще ви кажа, че Хейли е прекадено интелигентна за това момче.

- Опитай се да го кажеш на нея. - Бърди потропа с пръсти по облегалката на креслото си.

Кейла остави гланца за устни и взе чашата си с мохито.

- Хейли е права за едно. Никой в града няма да вземе Мег Коранда на работа, не и ако иска след това да може да погледне Тед Бодил в очите.

Ема открай време не обичаше онези, които малтретират по-слабите, и отмъстителното отношение на града към Мег я караше да се чувства неудобно. От друга страна, не можеше да прости на Мег за ролята, която беше изиграла в нараняването на един от любимите й хора.

- Напоследък доста си мисля за Тед. - Шелби прибра едната страна на късата си руса коса зад ухото и се вгледа в новите си отворени балеринки.

- Не си само ти. - Кейла се намръщи и докосна диамантения си медальон.

- И то твърде много. - Зоуи задъвка долната си устна.

Това, че Тед си оставаше необвързан, бе подхранило старите

им надежди. На Ема й се искаше и двете да приемат, че той никога няма да се обвърже с някоя от тях. Кейла беше твърде претенциозна, а Зоуи предизвикваше у него възхищение, не любов.

Време бе да насочи разговора обратно към темата, която досега избягваха - как да съберат остатъка от парите, които им трябваха. Обичайните източници на големи суми в града (между които бяха Ема и съпругът й Кени) все още не се бяха съвзели от загубите, които бяха понесли след последния икономически срив и вече бяха отделили всичко, което можеха, за половин дузина нуждаещи се местни благотворителности.

- На някого да му е хрумнала нова идея за набиране на средства? - попита Ема.

Шелби почука с показалец по предния си зъб.

- Може би на мен.

Бърди простена.

- Не и още една разпродажба на сладкиши. Последния път четирима души получиха хранително отравяне от кокосовия пай с яйчен крем на Моли Додж.

- Томболата с одеяла беше ужасяващо изживяване - не се сдържа да добави Ема, макар да не обичаше да допринася за всеобщата негативност.

- Кой иска всеки път щом влезе в спалнята си, да вижда мъртва катерица? - попита Кейла.

- Беше коте, а не мъртва катерица - заяви Зоуи.

- На мен ми приличаше на мъртва катерица - настоя Кейла.

- Не става дума нито за сладкиши, нито за одеяла. - Очите на Шелби придобиха замечтан вид. - Нещо друго. Нещо... по-голямо. По-интересно.

Всички я погледнаха въпросително, ала Шелби поклати глава.

- Първо искам да го обмисля.

Колкото и да се опитваха, останалите не успяха да изкопчат нищо повече от нея.

Никой не искаше да вземе Мег на работа. Нито дори мотелът в покрайнините на града.

- Имаш ли представа колко разрешителни са нужни, за да остане това място отворено? - каза й червендалестият управител. - Няма да направя нищо, с което да ядосам Тед Бодин, не и докато екмет. По дяволите, дори и да не беше кмет...

Така че Мег ходеше от едно място на друго, а колата й гълташе бензин като строителен работник вода в летен следобед. Минаха три дни, после четири. На петия, докато се взираше през писалището в новоназначения помощник-управител на кънтри клуб

Помощник-управителят беше амбициозен младок, слаб, с очила и грижливо оформена брада, която подръпваше, докато обясняваше, че въпреки скромния статус на клуба, който бе само наполовина частен и далеч не толкова престижен, колкото предишната му работа, „Уиндмил Крийк" си остава домът на Дадас Бодин и Кени Травълър, две от най-големите легенди в професионалния голф. Сякаш Мег не знаеше.

„Уиндмил Крийк" бе и клубът на Тед Бодин и неговите приятелчета и тя изобщо не би си хабила бензина, за да идва до тук, ако не беше прочела в местния вестник, че наскоро назначеният помощник-управител на клуба преди това е работил в някакъв голф клуб в Уейкоу, което го правеше чужденец в града. Тъй като бе възможно все още да не е научил, че тя е злодеят на Уайнет, Мег бе вдигнала телефона и за огромно свое изумление, си бе уговорила интервю за този следобед.

- Работата е от осем до пет - каза той. - Почивният ден е понеделник.

Мег така бе свикнала с отказите, че се бе разсеяла. Нямаше представа за каква работа й говори, нито дали й я беше предложил.

- Това е... съвършено - отвърна тя. - От осем до пет е чудесно.

- Заплащането не е голямо, но ако си изпълняваш задълженията както трябва, бакшишите би трябвало да са добри, особено през почивните дни.

Бакшиши!

-Приемам!

Помощник-управителят плъзна поглед по измисленото й CV, а после и по тоалета, който бе успяла да скалъпи от отчаяно ограничения си гардероб - памучна поличка, бяло потниче, черен колан с капси, гладиаторски сандали и обиците от династия Сун.

- Сигурна ли си? - попита я със съмнение в гласа. - Да караш количката с напитките, не е кой знае каква работа.

Мег преглътна порива да му отговори, че тя не е кой знае какъв служител.

- Съвършено е за мен.

' В отчаянието си бе плашещо лесно да забрави убеждението си, че игрищата за голф съсипват околната среда.

Докато помощник-управителят я водеше навън, за да я за

познае със супервайзъра й, на Мег й беше трудно да осмисли факта, че най-сетне има работа.

- На ексклузивните игрища няма колички за напитки - изсумтя той. - Ала тукашните членове очевидно не са в състояние да изчакат до деветата дупка, за да грабнат следващата бира.

Мег бе отраснала край коне и нямаше представа за какво й говори. Нито пък се интересуваше. Имаше работа.

Когато по-късно този следобед се прибра у дома, паркира зад старата барака, която бе открила в храсталаците отвъд каменната ограда на гробището. Тя много отдавна бе изгубила покрива си, а около рушащите се стени бяха избуяли увивни растения, кактуси и суха трева. Тя издуха къдриците от потното си чело, докато вадеше куфара си от багажника. Поне бе успяла да скрие малките си запаси от хранителни продукти зад някакви изоставени кухненски уреди, но дори и така непрестанното опаковане и разопаковане започваше да я изтощава. Докато влачеше нещата си през гробището, си мечтаеше за климатик и място, от което не трябваше да заличава следите си всяка сутрин.

Беше краят на юни и в църквата бе по-горещо отвсякога. Валма прах се разхвърчаваха, щом включеше вентилаторите на тавана, които не правеха нищо друго, освен да пораздвижат въздуха, ала тя не можеше да рискува да отвори прозорците, така както се опитваше да не пали осветлението, след като се стъмни. Което не й оставяше друга възможност, освен да си легне горе-долу по същото време, по което някога излизаше за нощен живот.

Съблече се по потниче и бикини, обу си чехли и излезе през задната врата. Докато се провираше между гробовете, погледът й падаше върху имена като Dietzel, Meusebach, Ernst. Трудностите, пред които бе изправена, бяха нищо в сравнение с онези, които бе трябвало да преодолеят всички тези почтени немци, когато бяха оставили познатото зад себе си и бяха дошли да си създадат нов дом в една враждебна страна.

От другата страна на гробището се издигаха дървета, а отвъд тях широк поток, подхранван от водите на река Педерналес, образуваше закътано вирче, което Мег бе открила скоро след като се нанесе в църквата. Бистрата вода беше доста дълбока в средата и тя бе започнала да идва тук всеки следобед, за да се разхлади. Гмурна се, борейки се с неприятната мисъл, че фен клубът на Тед Бодин щеше да направи всичко по силите си тя да бъде уволнена веднага щом я видят. Трябваше да се погрижи да не им даде друга причина, освен неприкрита омраза. Какво говореше за живота й фактът, че най-висшият й стремеж бе да не оплеска карането на количка с напитки?

Тази нощ галерията за хора бе особено гореща и Мег се въртеше върху пълната с бучки кушетка. Трябваше да отиде в кънтри клуба рано сутринта, затова се мъчеше да заспи, но когато най-сетне се унесе, внезапен шум я изтръгна от съня. Отне й няколко секунди, докато разпознае звука. Вратата долу се отваряше.

Тя скочи рязко в същия миг, в който някой запали осветлението. Според пътническия й будилник беше полунощ. Сърцето й задумка. Беше се подготвила Тед да се появи в църквата през деня, докато я няма, ала изобщо не беше очаквала среднощно посещение. Опита да си спомни дали бе оставила нещо в главното помещение. Измъкна се от леглото и надникна над парапета на галерията.

Мъж, който изобщо не беше Тед Бодин, стоеше насред кораба на църквата. Въпреки че бяха горе-долу на един ръст, той изглеждаше малко по-тежък, а косата му беше по-тъмна, почти синкавочерна. Беше Кени Травълър, голф легенда и главен шафер на Тед Бодин. Беше се запознала с него и британската му съпруга Ема на пред сватбената вечеря.

Сърцето й заби още по-учестено, когато чу скърцането на други гуми. Повдигна глава малко по-високо, но не видя никакви забравени дрехи или обувки.

- Беше отключено - каза Кени няколко секунди по-късно, когато другият се присъедини към тях.

- Луси трябва да е пропуснала да заключи последния път когато е била тук - отвърна неприятно познат мъжки глас. Беше минал едва месец от провалилата се сватбена церемония, а той бе изрекъл името на Луси напълно безстрастно.

Мег отново надигна лекичко глава. Тед бе отишъл в средата на помещението и стоеше там, където някога се бе издигал олтарът. Носеше дънки и тениска, а не роба и сандали, ала въпреки това тя почти очакваше да го види как вдига ръце и се обръща към Всевишния.

Кени беше в началото на четиресетте, висок, як и също толкова невероятно красив, колкото и Тед. В Уайнет определено не липсваха красавци. Кени взе една от бирите, която Тед му подаде, и отиде в другия край на стаята, където се настани между втория и третия прозорец.

- Какво говори за този град фактът, че се налага да се срещаме тайно, за да поговорим насаме? - подхвърли той и отвори кутията с бира.

- Говори повече за любопитната ти жена, отколкото за града. - Тед се настани до него с бирата си.

- Лейди Ема действително обича да знае какво се случва. - Гальовният начин, по който Кени произнесе името на жена си, разкриваше чувствата му към нея. - От сватбата насам непрекъснато ме тормози да прекарвам повече време с теб. Смята, че се нуждаеш от утехата на мъжкото приятелство и други такива щуротии.

- Типично за лейди Ема. - Тед отпи от бирата си. - Попита ли я какво точно има предвид?

- Боях се да чуя отговора.

- Страшно се е запалила по литературните клубове напоследък, а?

- Изобщо не трябваше да я назначаваш за културен директор на града. Знаеш колко на сериозно взема подобни неща.

- Трябва да й направиш още едно бебе. Няма чак толкова енергия, когато е бременна.

- Три деца са достатъчно. Особено деца като нашите. - И този път в гласа му ясно се долавяше гордост.

Известно време двамата продължиха да отпиват от бирата си в мълчание. У Мег трепна искрица надежда. Стига да не влезеха по-навътре, където бяха разпилени дрехите й, нещата все още можеха да завършат добре.

- Мислиш ли, че този път ще купи земята? - попита Кени.

- Трудно е да се каже. Спенсър Скипджак е непредсказуем. Преди шест седмици ни каза, че със сигурност се е спрял на Сан Антонио, а ето ти го отново тук.

Мег бе дочула достатъчно разговори, за да знае, че Спенсър Скипджак е собственикът на „Вайсрой Индъстрис", огромна санитарна компания, и човекът, на когото всички разчитаха да построи луксозен комплекс за голф, който да привлече както туристи, така и заможни пенсионери, и да спаси града от икономическите му затруднения. Очевидно единственият по-голям

бизнес в Уайнет беше компания за електроника, част от която бе собственост на Уорън Травълър, бащата на Кени. Само че една компания не бе достатъчна, за да поддържа местната икономика и градът отчаяно се нуждаеше от работни места, както и от нов източник на приходи.

- Трябва да се погрижим Спенс да си изкара невероятно утре - заяви Тед. - Да му покажем какво бъдеще го очаква, ако избере Уайнет. Ще почакам до вечерята, преди да действам - ще му изложа данъчните облекчения, ще му напомня колко изгодно ще получи земята. Нали знаеш?

- Само ако притежавахме достатъчно от земята на „Уиндмил Крийк", за да сринем мястото и да построим комплекса там. - Начинът, по който Кени го каза, говореше, че неведнъж го бяха обсъждали.

- Далеч по-евтино би било да строим, така е. - Тед остави бирата си толкова рязко, че кутията изтрака. - Тори искаше да играе с нас утре, така че я предупредих - видя ли я да се навърта около клуба, ще накарам да я арестуват.

- Това няма да я спре - заяви Кени. - А последното, от което се нуждаем, е сестра ми да цъфне на игрището. Спенс знае, че не може да ни победи, но направо ще откачи, ако загуби от жена, а късата игра на Тори на практика е толкова добра, колкото и моята.

- Декс ще каже на Шелби да държи Тори настрани.

Мег се зачуди дали Декс е съкратено от Декстър, името, под което беше регистрирано любовното гнезденце на Тед в хотела.

Той се облегна на стената.

- Щом чух за плана на Тори да стане четвъртият играч в нашата група, накарах татко да се върне от Ню Йорк.

- Това определено ще напомпа егото на Спенс. Да играе с великия Далас Бодин. - Мег долови нотка на раздразнение в гласа на Кени, нещо, което не убегна и на приятеля му.

- Стига си се държал като ревниво момиче. Ти си почти толкова известен, колкото и баща ми. - Усмивката на Тед се стопи и той отпусна ръце между коленете си. - Ако не успеем, градът ще страда повече, отколкото ми се иска да мисля.

- Време е да съобщиш на хората колко сериозно е всъщност положението.

- Те вече знаят. Ала засега не искам никой да го изрича на глас.

Двамата мъже довършиха бирата си в мълчание. Най-сетне Кени стана да си върви.

- Вината не е твоя, Тед. Нещата вече бяха отишли по дяволите, когато остави да те изберат за кмет.

- Знам го.

- Не можеш да правиш чудеса. Можеш единствено да дадеш най-доброто от себе си.

- Твърде дълго си бил женен за лейди Ема - измърмори Тед. - Звучиш точно като нея. Още малко и ще ме поканиш да се включа в литературния ти клуб.

Двамата продължиха да се закачат по този начин, докато излизаха навън. Гласовете им заглъхнаха. Разнесе се рев на двигател. Мег се отпусна на пети и въздъхна с облекчение.

А после си даде сметка, че лампите все още светят.

Вратата отново се отвори и по чамовите дъски на пода отекнаха стъпки. Тя погледна надолу. Тед стоеше насред църквата, пъхнал палци в задните джобове на дънките си. Отново гледаше натам, където някога бе имало олтар, но този път раменете му бяха увиснали едва забележимо - рядка възможност за Мег да види незащитения мъж под хладнокръвната му външност.

Мигът отмина прекадено бързо. Той пристъпи към вратата на кухнята. Стомахът на Мег се сви от ужас. След секунда до ушите й достигна много силна и много сърдита ругатня.

Тя наведе глава и зарови лице в ръцете си.

Сърдит тропот на крака отекна в църквата. Може би, ако беше много, много тиха...

- Мег!

7.

Мег се хвърли към кушетката.

- Опитвам се да спя - извика тя, приготвяйки се за битка. - Ако нямаш нищо против!

Тед изтрополи по стълбите и подът в галерията затрепери под краката му.

- Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?

Мег приседна на ръба на кушетката и опита да си придаде вид, сякаш току-що се бе събудила.

- Е, очевидно не спя. Какъв ти е проблемът, така или иначе? Нахлуваш тук посред нощ... И не бива да ругаеш в църква.

- Откога си се настанила тук?

Мег се протегна и се прозя, мъчейки се да си придаде нехаен вид. Би било доста по-лесно, ако носеше нещо по-впечатляващо от гащички с пиратски черепи и тениската, забравена от един от гостите на хотела.

- Нужно ли е да крещиш толкова силно? - каза тя. - Притесняваш съседите. А те са мъртви.

- Откога?

- Не съм сигурна. Някои от надгробните камъни са от средата на деветнайсети век.

- Говоря за теб.

- О! Тук съм от известно време. Ти къде си мислеше, че съм отседнала?

- Изобщо не съм мислил за това. И знаеш ли защо? Защото изобщо не ме интересува. Искам да се махнеш от тук.

- Вярвам ти, но това е църквата на Луси, а тя каза, че мога да остана колкото си поискам.

Или поне би го казала, ако изобщо я беше попитала.

- Грешиш. Това е моята църква и ти още утре сутринта ще се махнеш от тук и няма да се върнеш.

- Задръж малко. Ти подари тази църква на Луси.

- Беше сватбен подарък. Няма сватба. Няма и подарък.

- Не мисля, че съдът би приел подобен аргумент.

- Нямаше договор!

- Ти или си човек, който държи на думата си, или не си. Честно казано, започвам да мисля, че не си.

Той свъси вежди.

- Църквата е моя и ти пребиваваш тук незаконно.

- Ти го виждаш по твоя си начин, аз - по моя. Това е Америка. Всеки има право на мнение.

- Грешиш. Това е Тексас. И моето мнение е единственото, което има значение.

Което бе далеч по-вярно, отколкото на Мег й се щеше да признае.

- Луси искаше да се настаня тук, така че оставам.

Определено би искала Мег да се настани тук, ако знаеше за това.

Тед сложи ръка върху парапета на галерията.

- В началото ми беше забавно да те тормозя, но играта ми омръзва. - Той бръкна в джоба си и извади щипка за пари. - Искам да се махнеш от този град още утре. Това ще ускори нещата.

Извади банкнотите, прибра празната щипка в джоба си и разпери парите като ветрило, така че тя да може да ги преброи. Пет стодоларови банкноти. Мег преглътна с усилие.

- Не бива да носиш толкова пари в брой.

- Обикновено не го правя, ала един от местните земевладелци мина през кметството, след като банката беше затворила, за да си плати данъка. Не се ли радваш, че не можах да оставя парите да се мотаят там? - Той пусна банкнотите върху кушетката. - След като се одобриш с татенцето си, накарай го да ми напише чек.

И с тези думи се обърна към стълбите.

Мег обаче не можеше да допусне той да има последната дума.

- На интересна сцена се натъкнах в хотела тази събота. През цялото време на годежа ли изневеряваше на Луси, или само през част от него?

Той се обърна и плъзна поглед по нея, задържайки го подчертано върху гърдите й, където беше отпечатано логото на тениската.

- През цялото време изневерявах на Луси. Но не се тревожи. Тя никога не заподозря каквото и да било.

И той изчезна надолу по стълбите. Няколко секунди по-късно лампите угаснаха и входната врата се захлопна след него.

На следващата сутрин, със затварящи се за сън очи, Мег подкара към работа, а парите прогаряха радиоактивна дупка в джоба на отвратителните й нови бермуди с цвят каки. С петстотинте долара на Тед най-сетне можеше да се върне в Лос Анджелис и да се настани в някой евтин мотел, докато си намери работа. След като родителите й видеха, че е в състояние да се заеме сериозно с нещо, несъмнено щяха да отстъпят и да й помогнат да започне на чисто.

Но не. Вместо да се махне от града с парите на Тед, тя бе решила да остане, за да започне напълно безперспективна работа, като кара количката за напитки в кънтри клуб.

Униформата не бе чак толкова ужасна, колкото полиестерната рокличка в хотела, но не й отстъпваше много. В края на интервюто помощник-управителят й беше връчил жълта спортна риза с тъмнозеленото лого на клуба. Беше се видяла принудена да използва скъпоценните си бакшиши, за да си купи сама къси панталони с цвят каки, евтини бели гуменки и няколко чифта отвратителни спортни чорапки, които не бе в състояние дори да погледне.

Докато караше по алеята на клуба, беше бясна на себе си, задето бе прекадено упорита да вземе парите на Тед и да избяга. Ако ги беше получила от някой друг, вероятно щеше да го направи, но не можеше да понесе да приеме дори един цент от него. Решението й беше още по-идиотско, защото бе сигурна, че той ще направи всичко по силите си, за да я уволнят, веднага щом разбере, че тя работи в клуба. Повече не можеше да се преструва, дори и пред себе си, че знае какво прави.

Паркингът за служители беше по-празен, огколкото Мег очакваше да го завари в осем сутринта. Докато влизаше през служебния вход, си напомни, че трябва да внимава Тед и приятелчетата му да не я забележат. Отиде до кабинета на помощник-управителя, но той беше заключен, а целият първи етаж на клуба - празен. Тя отново излезе навън. На игрището имаше неколщша голфъри, ала единственият служител, който се виждаше, бе един мъж, поливащ розите. Когато го попита къде са всички, той й отвърна на испански нещо за това, как били болни, след което я насочи към една врата на приземния етаж.

Спортният магазин беше обзаведен като стара английска кръчма, с тъмно дърво, месингови аплици и килим на синьо-зелено каре. Пирамиди от стикове за голф се издигаха като стражи между грижливо подредени купчинки от екипи за голф, обувки и козирки с логото на клуба. Магазинът беше празен, ако не се броеше спретнатият тип зад щанда, който трескаво натискаше клавишите на телефона си. Когато се приближи, Мег прочете името му върху лепенката на гърдите му. Марк. Беше малко по-нисък от нея, на около двайсет и пет години, слаб, с грижливо подстригана светлокестенява коса и хубави зъби - някогашно колежанче, което за разлика от нея се чувстваше съвсем удобно в спортна риза, украсена с логото на кънтри клуба.

Представи му се и той вдигна поглед от телефона си.

- Страшен ден си избрала да започнеш работа. Кажи ми, че си била кади или поне играеш голф.

- Не. Аз съм новото момиче за количката с напитки.

- Аха, разбирам. Но си била кади, нали?

- Гледала съм „Слуги и господари"¹⁶. Това брои ли се?

Марк очевидно не се отличаваше с кой знае какво чувство за хумор.

- Виж, нямам време за празни приказки. Всеки момент ще пристигне много важна четворка. - След разговора, който бе чула снощи, на Мег не й беше трудно да се досети кои са членовете на тази толкова важна четворка. - Току-що открих, че всичките ни кадита, с изключение на един, както и повечето от останалите ни служители, са получили хранително натравяне. Вчера от кухнята са поднесли развалено кисело зеле на обяда за служителите и повярвай ми, някой ще си изгуби работата зарад и това.

Мег изобщо не харесваше накъде отиваше разговорът. Ама никак.

- Аз ще бъда кади на ВИП госта ни - продължи Марк и излезе иззад щанда. - Лени (той е един от постоянните ни кадита) мрази кисело зеле и вече идва насам. Дали ще е със Скийт, както обикновено, което си е истинско облекчение. Но все още не ми достига един кади, а няма време да търся друг.

Мег преглътна.

- Онзи мил човек, който поливарозите до пилона...

- Не говори английски. - Марк започна да я побутва към една врата в задната част на магазина.

- Несъмнено има още някой от персонала, който не е ял от киселото зеле.

- Да, барманът ни, който е със счупен глезен, и Джени от счетоводството, която е на осемдесет години. - Докато отваряше вратата и й даваше знак да излезе, Мег почувства, че я оглежда преценяващо. - Не мисля, че ще е проблем да носиш чантата в продължение на осемнайсет дупки.

- Но аз никога не съм играла голф и не знам нищичко за него. Дори не уважавам тази игра. Всички изсечени дървета и пестицидите, които причиняват рак. Ще бъде истинска катастрофа. - По-голяма, отколкото той можеше да си представи. Преди броени минути бе обмисляла как да остане незабелязана от Тед Бодин. А сега това.

- Аз ще ти казвам какво да правиш. Ако се справиш добре, ще спечелиш много повече, отколкото, като караш количката с напитки. Възнаграждението за начинаещ кади е двайсет и пет долара, но онези мъже дават страшно големи бакшиши. Ще получиш поне четиресет отгоре. - Той задържа вратата, за да може тя да мине. - Това е стаята на кадитата.

В претъпканото помещение имаше продънен диван и няколко сгъваеми метални стола. Табло за съобщения с надпис „Хазартът - забранен" висеше над сгъваема маса, върху която бяха разпилени карти за игра и чипове за покер. Марк включи малкия телевизор и взе едно DVD от рафта.

- Това е образователното филмче, което пускаме на хлапетата в детската ни програма за кадита. Изгледай го, докато дойда да те взема. Не забравяй да стоиш близо до играча си, но не чак толкова, че да го разсейваш. Не откъсвай очи от топката и се грижи стиковете да са чисти. Винаги носи кърпа. Оправяй разместените чимове на феъруея и следите от топката върху грийна¹⁷ - гледай мен. И не говори. Не и ако някой от играчите не те заговори.

- Не ме бива в това, да си държа устата затворена.

- Е, гледай днес да е различно, особено що се отнася до мнението ти за игрищата за голф. - Той спря до вратата. - И никога не се обръщай към член на клуба по друг начин, освен с „господине" и „госпожо". Никакви малки имена. Никога.

Той си тръгна, а М ег се свлече на изтърбушения диван. Филмчето започна. За нищо на света нямаше да нарече Тед Бодил „господин". Дори за всички бакшиши на света.

Половин час по-късно Мег стоеше пред спортния магазин, нахлузила нещо, наподобяващо отвратителен зелен лигавник, който й стигаше до хълбоците и който бе завързала над ризата си, правейки всичко по силите си да стане невидима, като се криеше зад Марк. Тъй като беше поне пет сантиметра по-висока от него, опитите й бяха обречени. За щастие, четиримата души, които идваха към тях, бяха прекадено погълнати в разговор за закуската, която бяха довършили току-що, и вечерята, която планираха за тази нощ, за да я забележат.

С изключение на мъжа, който трябва да беше Спенсър Скипджак, Мег веднага ги разпозна - Тед, баща му Дали и Кени Травълър. И с изключение на Спенсър Скипджак, тя не помнеше някога да е виждала толкова много мъжко съвършенство на едно място, нито дори на червения килим в Холивуд. У никой от тези трима богове на голфа нямаше следи от присадена коса, повдигащи обувки или изкуствен тен. Това бяха тексасци - високи и стройни, със стоманени очи и сурова красота; мъжествени типове, които не бяха чували за мъжки кремове, обезкосмяване на гърдите или подстрижки за повече от двайсет долара. Това бяха истински мъже - архетипният американски герой, цивилизоващ Запада със стикове за голф вместо с карабини.

Освен че имаха еднакъв ръст и конструкция, Тед и баща му не си приличаха особено. Тед имаше кехлибарени очи, докато тези на Дали бяха яркосини, непомътнели от изминалите години. Докато Тед беше ъгловат, уДали всичко бе някак изгладено. Устните му бяха по-пълни от тези на сина му, почти женски, профилът му - по-мек, ала и двамата бяха поразително красиви и с еднаквата им небрежна походка и уверено излъчване никой не би ги помислил за друго, освен за баща и син.

Прошарен мъж, с вързана на опашка коса, малки очи и сплескан нос се показа от стаята за чантите, както Мег бе научила вече. Това можеше да бъде единствено Скийт Купър, мъжът, който според Марк бил най-добрият приятел на Дали Бодин и дългогодишен кади. Марк се запъти към малката групичка, а Мег наведе глава и приклекна, преструвайки се, че си връзва гуменките.

- Добро утро, господа - чу да казва Марк. - Господин Скипджак, днес аз ще ви бъда кади. Чух, че сте страхотен голфър, и нямам търпение да ви видя да играете.

До този миг Мег не се бе замисляла точно към кой от играчите ще я придаде Марк.

Лени, мразещият кисело зеле кади, се приближи до тях. Беше нисък, със загрубяло от слънцето лице и изпопадали зъби. Взе една от огромните чанти за голф, облегната на Стойката, преметна я през рамо така, сякаш беше лятно сако, и се насочи към Кени Травълър.

Което оставяше... Но разбира се, че щеше да й се падне Тед. Какво друго би могла да очаква, когато животът й отиваше по дяволите?

Той все още не я беше забелязал и Мег се зае да завърже връзките на другата си гуменка.

- Господин Бодин - каза Марк, - днес ще пробвате съвсем нов кади...

Мег стисна зъби, извика в съзнанието си образа на баща си в най-заплашителната му роля и се изправи.

- Сигурен съм, че Мег ще се справи отлично.

Тед се вкамени. Кени я гледаше с интерес, Дали - с неприкрита враждебност. Мег вирна брадичка, изпъна рамене и си заповяда да срещне кехлибарените очи на Тед Бодин.

Едно мускулче в ъгълчето на челюстта му потръпна.

-Мег.

Докато Спенсър Скипджак беше наблизо, даде си сметка тя, Тед не можеше да каже онова, което би искал. Тя кимна и се усмихна, но не отвърна дори с едно най-просто „Здравейте", нищо, което би я принудило да го нарече „господине". Вместо това отиде до Стойката и вдигна последната чанта.

Беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше, и Мег се олюля едва забележимо. Докато премяташе широката презрамка през рамо, се запита как ще съумее да влачи това нещо цели осем километра през неравното игрище под изпепеляващото тексаско слънце. Щеше да се върне в колежа. Да довърши бакалавърската си степен и да вземе диплома по право. Или пък счетоводство. Само че не искаше да бъде адвокат или счетоводител. Искаше да бъде богата жена с неограничени авоари, които да й позволяват да пътува по целия свят, да среща интересни хора, да усвоява местни занаяти и да си намери любовник, който да не е нито луд, нито гадняр.

Групичката се отправи към тренировъчното игрище, за да загрее. Тед се опита да изостане, за да я направи на нищо, но не успя да се откопчи от почетния гост. Мег подтичваше след тях, вече запъхтяна под тежестта на чантата.

Марк дойде при нея и каза тихичко:

- Тед ще поиска клина за пясък, когато стигне до тренировъчното игрище. След това айрън номер девет, айрън номер седем, вероятно и номер три и накрая драйвъра¹⁸. Не забравяй да ги почистиш, след като ги е използвал. И внимавай да не изгубиш новите му чорапчета.

Всички тези инструкции започваха да се смесват в главата й. Скийг Купър, кадиго надали, я погледна изучаващо с изпъкналите си очи. Под бейзболната шапка посивяващата му опашка падаше доста под раменете му, а лицето му й напомняше за сушена на слънце кожа за чанти.

Когато стигнаха тренировъчното игрище, тя остави чантата със стиковете на Тед и извади един айрън с буквата S. Тед за малко да й откъсне ръката, докато го издърпваше от нея. Мъжете започнаха да загряват и Мег най-сетне имаше възможност да разгледа Спенсър Скипджак, санитарния гигант. Над петдесетгодишер, той имаше изпито лице, което й напомняше за Джони Кеш¹⁹, и макар че все още нямаше шкембе, бе започнал да наедрява около кръста. Въпреки че беше гладко обръснат, челюстта му тъмнееше едва забележимо. Панамена шапка, обточена с лента от змийска кожа, почиваше върху тъмна коса, прошарена от сребристи нишки. На кутрето си носеше сребърен пръстен с голям камък, а около косматата му китка беше закопчан скъп часовник. Имаше силен боботещ глас и държание, което издаваше както голямо его, така и очакването всички да му обръщат внимание.

- Миналата седмица играх в „Пебъл"²⁰ с няколко момчета от Професионалната асоциация - оповести той, докато надяваше ръкавица за голф. - Аз платих за всичките. Страшно добре играх.

- Боя се, че не можем да се мерим с „Пебъл" - каза Тед. - Но ще направим всичко по силите си, за да се получи хубава игра.

Четиримата започнаха да загряват. Скипджак й се струваше опитен играч, но Мег подозираше, че не може да се мери с двама професионалисти и Тед, който бе печелил Аматьорската купа, както неведнъж бе чула. Тя приседна на една от дървените пейки, за да гледа.

- Ставай - изсъска й Марк. - Кадитата никога не сядат.

Естествено, че не сядаха. Би било прекалено разумно да го правят.

Когато най-сетне си тръгнаха от тренировъчното игрище, кадитата изостанаха зад играчите, които обсъждаха предстоящия си мач. Мег успя да чуе достатъчно, за да разбере, че ще играят нещо, наречено „най-добрата топка" - Тед и Дали срещу Кени и Спенсър Скипджак. След всяка дупка играчът с най-малък брой удари, печелеше точка за своя отбор. Отборът с най-много точки печелеше мача.

- Какво ще кажете за двайсетдоларов Насау²¹, за да е по-интересно? - предложи Кени.

- По дяволите, момчета - възрази Скипджак, - с приятелчетата ми всяка събота играем на хилядадоларов Насау.

- Против религията ни е - провлачи Дали. - Ние сме баптисти.

Съмнително, при положение че сватбата на Тед трябваше да се състои в презвитерианската църква, а Кени Травълър беше католик.

Когато стигнаха до първия тий, Тед се приближи до Мег и протегна рък с отровен поглед в очите.

- Драйвър²².

- Откакто станах на шестнайсет години - отвърна тя. - Ами ти?

Той посегна покрай нея, свали чорапчето на най-дългия стик и го извади.

Скипджак беше пръв. Марк прошепна, че останалите играчи ще трябва да му дадат общо седем допълнителни удара²³, за да бъде играта справедлива. Ударът му изглеждаше впечатляващ, ала никой не каза нищо, така че може и да не беше. След него наред беше Кени, а после Тед. Дори Мег нямаше как да не види силата и изяществото в предварителния му замах, но когато настъпи моментът за истинския удар, нещо се обърка. Малко преди да докосне топката, той изгуби равновесие и я запрати наляво.

Всички се обърнаха към нея. Тед си беше лепнал обичайната усмивка на светец, ала в очите му горяха пъклени огньове.

- Мег, ако нямаш нищо против...

- Какво направих?

Марк побърза да я дръпне настрани и й обясни, че да допуснеш два стика в чантата да се ударят, докато играчът замахва за удар, е престъпление против човечеството. Сякаш това, че замърсяваха потоци и съсипваха мочурища, нямаше значение.

След това Тед направи всичко по силите си да я хване насаме, но тя успя да го избягва до третата дупка, когато един лош удар го вкара в пясъчен изкоп - бункер, както го наричаха. Заради цялото това раболепие - да му влачи чантата и да трябва да го нарича „господине" (нещо, което досега беше успяла да избегне), беше наложително тя да нанесе първия удар.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше накарал да ме уволнят от хотела.

Той има безочието да придобие вбесено изражение.

- Не съм накарал да те уволнят. Беше Лари Стелман. Два дена подред си му разваляла следобедната дрямка.

- Петстотинте долара, които ми предложи, са в горното джобче на чантата ти. Ще очаквам да получа част от тях под формата на много щедър бакшиш.

Той стисна челюст.

- Имаш ли представа колко е важен днешният ден?

- Забрави ли, че снощи подслушах разговора ти? Така че знам точно какво е заложено на карта и колко много искаш да впечатлиш важния си гост.

- И все пак ето те тук.

- Е, поне за тази катастрофа не можеш да виниш мен. Макар да ми е ясно, че точно това ще направиш.

- Не знам как си успяла да се вредиш като кади, но ако си мислиш, че...

- Чуй ме добре, Тиодор. - Мег стисна ръба на чантата. - Накараха ме да го направя. Ненавиждам голфа и нямам представа какво правя. Никаква, ясно ли ти е? Така че те съветвам да сториш всичко по силите си да не ме притесняваш допълнително. - Тя отстъпи назад. - А сега стига си приказвал и удари проклетата топка. И този път ще съм ти задължена, ако направиш така, че да полети напред, та да не се налага да обикалям насам-натам след теб.

Той й отправи убийствен поглед, който изобщо не се връзваше с репутацията му на светец, след което издърпа един стик от чантата, доказвайки, че прекрасно може да го прави и сам.

- Щом свършим тук, двамата с теб веднъж завинаги ще си уредим сметките. - Удари топката с мощен, подхранван от яростта замах, о който се разхвърча пясък. Топката отскочи на десетина ярда²⁴ пред грийна, търкулна се по възвишението до флагчето, задържа се за миг на ръба на дупката и тупна вътре.

- Впечатляващо - заяви Мег. - Кой би предположил, че съм толкова добър инструктор по голф.

Той хвърли стика в краката й и се отдалечи с широка крачка, докато останалите го поздравяваха за добрия удар от другата страна на феъруея.

- Защо не метнеш малко от този късмет насам? - Тексаският акцент на Скипджак не може да беше истински, понеже той беше родом от Индиана, ала очевидно бе от онези, които обичат да се вписват.

На следващия грийн Мег беше кадито йай-близо до флагчето. Докато Тед замахваше с пътъра си²⁵, Марк й кимна едва забележимо. Тя си беше научила урока, че не бива да прави неочаквани движения, затова дори когато всички се разкрещяха, изчака топката на Тед да удари флагчето и тупне в дупката, преди да го извади.

Дали простена. Кени се ухили. Тед наведе глава, а Спенсър Скипджак заяви тържествуващо:

- Изглежда, че кадито ти току-що ти коства тази дупка, Тед.

Мег забрави, че от нея се очаква да бъде няма... както и изпълнителна, весела и раболепна.

- Какво направих?

Марк беше пребледнял от челото до логото на ризата си.

- Наистина съжалявам за това, господин Бодин. - След това се обърна към нея с мрачна сдържаност: - Мег, не може да допуснеш топката да се удари във флагчето. Това се наказва.

- Играчът се наказва заради грешката на кадито? Това е глупаво. Топката, така или иначе, щеше да влезе.

- Не се тревожи, миличка - ободряващо каза Скипджак. - На всекиго може да се случи.

Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един удар повече и изобщо не се опита да скрие своето ликуване, след като никой не успя да вкара топката.

- Изглежда, че моето бърди²⁶ току-що ни спечели тази дупка, партньоре. - Той плесна Кени по гърба - Сещам се за онзи път, когато играх с Бил Мъри и Рей Романо²⁷ в „Сайпръс Пойнт". И двамата са страшни образи...

Сега Тед и Дали изоставаха с една дупка, ала Тед го посрещна невъзмутимо... много ясно.

- Ще наваксаме на следващата дупка.

На Мег изобщо не й беше трудно да разтълкува свирепия поглед, който й отправи тайно от другите.

- Ама че нелепа игра - измърмори тя двайсетина минути по-късно, след като отново го прецака, нарушавайки поредното абсурдно правило. Опитвайки се да бъде добър кади, тя вдигна топката на Тед, за да избърше полепналата по нея мръсотия, само за да установи, че не й е позволено да го прави, докато топката не е на грийна, а местоположението й - маркирано. Сякаш в това имаше някаква логика.

- Добре, че направи бърди на първата и втората дупка, синко - подхвърли Дали. - Днес определено имаш страшно лош късмет.

Мег не виждаше смисъл да пренебрегва очевидното.

- Аз съм лошият късмет.

Марк я стрелна с предупредителен поглед, задето беше нарушила правилото да не говори и задето не беше нарекла Дали „господине”, ала Спенсър Скипджак се разсмя.

- Поне е откровена. Което не може да се каже за много жени.

Беше ред на Тед да й отправи предупредителен поглед, този

път, за да й забрани да изкоментира идиотското подвеждане на цял пол под един общ знаменател. Не й стана приятно, че Тед толкова добре бе разчел мислите й. И определено не харесваше Спенсър Скипджак, който беше самохвалко и обичаше да ръси имена на знаменитости, които познаваше.

- Последния път, когато бях във Вегас, попаднах на Майкъл Джордан в една от частните стаи...

Мег успя да премине седмата дупка, без да наруши нито едно правило, но раменете я боляха, новите гуменки й бяха направили мехур на кутрето, беше й горещо, а й оставаха още единайсет отвратителни дупки. Да влачи петнайсеткилограмова торба със стикове за голф вместо атлетичния, метър осемдесет и пет сантиметров шампион, който спокойно можеше да го прави сам, й се струваше все по-нелепо. Ако тези здрави, силни мъже бяха прекадено мързеливи, за да носят собствените си стикове, защо не си вземеха колички за голф? В това с кадитата нямаше никаква логика. Освен...

- Добър удар, господин Скипджак. Направихте го без грешка. - Марк кимна с възхищение.

- Страхотно се възползвахте от вятъра, господин Травълър - каза Лени.

- Завъртя я като пумпал - рече Скийг Купър на бащата на Тед.

Докато слушаше как кадитата възхваляват играчите си, Мег

заключи, че всичко е заради егото. Да си имаш свой собствен отбор от клакьори. Тя реши да изпробва теорията си.

- Леле! - възкликна, когато отново дойде редът на Тед. - Страхотен удар. Колко далеч отиде само. Чак... ей там.

Мъжете я зяпнаха. Последва дълга пауза, нарушена най-сетне от Кени:

- Ще ми се и аз да можех да удрям топката така. - Още една пауза. - Далеч.

Мег се зарече да не казва нито дума повече и сигурно щеше да успее, ако Спенсър Скипджак не обичаше толкова много да говори.

- Внимавай сега, госпожице Мег. Ще използвам малка хитринка, която научих от Фил Микелсън²⁸, за да изпратя тази топка точно до флагчето.

Тед настръхна, както винаги щом Скипджак се обърнеше към нея. Несъмнено очакваше Мег да им подлее вода и тя определено би го направила, ако от това зависеха единствено неговите щастие и благосъстояние. Само че още нещо беше заложено на карта.

Беше изправена пред невъзможен избор. Последното, от което планетата се нуждаеше, бе още едно игрище за голф, гълтащо природни ресурси, ала дори тя виждаше колко много страда градът. Във всеки брой на местния вестник съобщаваха за поредния малък местен бизнес, видял се принуден да затвори, или пък за още една останала без средства благотворителна организация, която не е в състояние да се справя с увеличеното търсене на услугите й. И как би могла да съди другите, когато самата тя водеше живот, който едва ли можеше да се нарече природосъобразен, като се започнеше с гълтащата й бензин кола? Както ида постъпеше сега, щеше да бъде лицемерка, така че реши да последва инстинкта си, да изостави още няколко от принципите си и да се държи като добро момиче заради един град, който я мразеше.

- Да ви гледа човек как играете голф, е истинско удоволствие, господин Скипджак.

- Ами, аз съм слабак в сравнение с тези момчета.

- Но те играят голф по цял ден - възрази тя. - Вие си имате истинска работа.

Стори й се, че чу как Кени Травълър изпръхтя.

Скицджак се разсмя и отвърна, че му се искало тя да му бъде кади, въпреки че не знаела нищо за голфа и щели да му трябват повече от седем удара, за да компенсира нейните грешки.

Когато спряха в клубното помещение между деветата и десетата дупка, резултатът беше равен - четири дупки за Тед и Дали, четири за Кени и Спенсър и една, където нямаше победител. Мег получи кратка почивка - не дрямката, за която си мечтаеше, но достатъчно време, за да наплиска лицето си със студена вода и да сложи лепенки на мехурите по стъпалата си. Марк я дръпна настрани и я скастри, задето фамилиарничела с членовете на клуба, вдигала прекалено много шум, не се държала достатъчно близо до играча си и му хвърляла гадни погледи.

- Тед Бодин е най-свестният в клуба, не разбирам какъв ти е проблемът. Отнася се с уважение към всички служители и дава големи бакшиш.

Мег подозираше, че това едва ли ще важи за нея.

Марк се отдалечи, за да продължи да се подмазва на Кени, и Мег отиде до голямата тъмносиня чанта на Тед, изпълнена с отвращение. Златистите чорапчета за стиковете бяха в тон с шевовете. Само две чорапчета. Очевидно вече беше изгубила едно. Тед се приближи иззад нея, намръщи се при вида на липсващото чорапче, а после насреща й.

- Прекалено се умилкваш около Скипджак. Стой настрани.

Е, дотук беше с доброто момиче. Тя понижи глас.

- Израснала съм в Холивуд, така че много по-добре от теб разбирам мъжете с гигантско его като него.

- Така си мислиш ти. - Той нахлупи бейзболната шапка, която държеше, на главата й. - И си сложи шапка, по дяволите. Тук имаме истинско слънце, не онова жалко подобие, на което сте свикнали в Калифорния.

На десетата дупка, Мег извади Тед и баща му от играта, като изскубна няколко бурена, за да улесни Тед. Ала дори и с трите дупки, които му беше коствала, както и няколкото заблудени удара на Тед, когато твърде настойчиво се опитваше да скрие точно колко й е бесен, той си оставаше наистина борбен.

- Днес играеш много странно, синко - отбеляза Дали. - Мигове на брилянтност, съчетани с умопомрачителна лудост. От години не съм те виждал да играеш толкова добре... нито пък толкова зле.

- Случва се, когато сърцето ти е разбито. - Кени замахна с пътъра си от ръба на грийна. - Понякога полудяваш малко. - Топката му спря на няколко сантиметра от дупката.

- Плюс унижението от това, че зад гърба ти всички в града все още те окайват. - Скийт, единственият кади, на когото беше разрешено да фамилиарничи с играчите, махна някакъв боклук, паднал на тревата.

Дали се приготви за удар с пътъра.

- Опитах се да му дам пример как да задържи една жена. Той обаче не ми обърна никакво внимание.

Изглежда, че им доставяше удоволствие да се шегуват със слабите места на другите. Дори собственият баща на Тед. Изпитание за мъжествеността или нещо такова. Ако приятелките й се отнасяха една с друга така, както тези мъже, нещата щяха да завършат със сълзи. Ала Тед просто се усмихна лениво, изчака реда си и вкара топката от три метра.

Докато се отдалечаваха от грийна, по причина, която Мег така и не разбра, Кени Травълър реши да каже на Спенсър Скипджак кои са родителите й. Очите на Скипджак грейнаха.

- Джейк Коранда ти е баща? Ама че работа. А аз си мислех, че си станала кади за пари. - Той премести поглед между нея и Тед. - Вие двамата да не сте двойка?

-Не! - казаМег.

- Боя се, че не - отвърна Тед нехайно. - Както можеш да

предположиш, все още опитвам да се съвзема от разваления си годеж.

- Не мисля, че го наричат развален годеж, когато те зарежат пред олтара - изтъкна Кени. - На това обикновено му казват катастрофа.

Как можеше Тед да се притеснява, че тя ще го изложи пред Скипджак, когато собствените му приятели се справяха толкова добре? Скипджак обаче като че ли си изкарваше страхотно и Мег си даде сметка, че тези свойски майтапи го карат да се чувства един от тях. При цялото си тъпашко, момчешко държание, Дали и Кени го бяха разбрали какъв е.

След като научи чия дъщеря е, Скипджак се лепна за нея.

- Е, какво е да отраснеш с баща като Джейк Коранда?

Бяха й задавали този въпрос безброй пъти и Мег все още се обиждаше, че хората не говореха по същия начин за майка й, която бе точно толкова преуспяла, колкото и баща й. И този път тя използва дежурния си отговор:

- И двамата ми родители за мен са просто мама и татко.

Тед най-сетне осъзна, че може и да има някаква полза от нея.

- Майката на Мег също е известна. Ръководи голяма агенция за таланти, но преди това е била прочут модел и актриса.

Майка й бе участвала точно в един филм, „Затъмнение в неделя сутрин", където се беше запознала с баща й.

- Я чакай малко! - възкликна Спенсър. - Дяволите да го... Като хлапе имах плакат на майка ти в стаята си.

Още нещо, което Мег бе чувала безброй пъти.

- Я виж ти.

Тед я стрелна с кос поглед.

Скипджак не престана да говори за известните й родители, докато не стигнаха до седемнайсетата дупка. Благодарение на няколко удара с пътъра двамата с Кени изоставаха с една дупка и той изобщо не беше доволен. Още по-недоволен стана, когато точно преди Кени да замахне, телефонът му иззвъня и той вдигна. Оказа се жена му, за да му каже, че се е порязала, докато работела в градината, и отишла на лекар, за да я зашият. От отговорите на Кени разбраха, че порязването не е сериозно и жена му не искаше и да чуе той да прекрати мача, но оттогава Кени стана разсеян.

Мег виждаше колко много Скипджак иска да спечели, виждаше също така, че нито на Тед, нито на Дали им идва на ума да отстъпят дори когато на карта беше заложено бъдещето на

града. Дали от самото начало играеше отлично, а непостоянното представяне на Тед бе останало зад гърба му. Мег имаше странното чувство, че той дори се наслаждава на предизвикателството да навакса трите дупки, които бе изгубил заради нея.

Скипджак се сопна на Марк, задето се забавил да му подаде стика. Усещаше, че победата му се изплъзва, а заедно с това и възможността да се хвали, че двамата с Кени Травълър са победили Дали и Тед Бодин на собственото им игрище. Дори престана да дотяга на Мег с въпросите си.

Всичко, което отбор Бодин трябваше да направи, бе да пропусне няколко удара и Спенсър Скипджак щеше да бъде в щедро разположение на духа за предстоящите им преговори, ала те като че ли не го осъзнаваха. Мег не разбираше. Би трябвало да ласкаят огромното его на своя гост, вместо да играят така, сякаш единственото, което има значение, е резултатът от мача. Очевидно смятаха, че да си подхвърлят шегички и да накарат Скипджак да се чувства един от тях, е достатъчно. Ала Скипджак беше от сръдливите. Ако Тед искаше да го размекне, двамата с баща му трябваше да изгубят този мач. Вместо това те правеха всичко по силите си, за да запазят водачеството си с една дупка.

За щастие, Кени дойде на себе си на седемнайсетия грийн и с един страхотен удар с пътъра изравни двата отбора.

На Мег изобщо не й хареса решителният блясък в очите на Тед, когато той замахна за първия удар на последната дупка. Той зае стойка, вдигна драйвъра... и в същия миг тя, без да иска нарочно, изпусна чантата със стиковете му за голф...

8.

Стиковете се изтърсиха на земята с трясък. И седмината мъже, застанали около осемнайсетия тий, рязко се обърнаха към нея. Мег опита да си придаде смутен вид.

- Опа. Да му се не види. Голяма грешка.

Топката на Тед се беше приземила в далечния ляв ръф²⁹ и Скипджак се ухили.

- Госпожице Мег, определено се радвам, че не си ми кади.

Мег зарови в пръстта с върха на гуменката си.

- Наистина съжалявам.

Как ли пък не.

И как реагира Тед на нейния гаф? Благодари ли й, задето му беше напомнила кое е най-важно днес? Или пък дойде при нея и стовари стика си върху главата й, както беше сигурна, че иска да направи? О, не. Господин Самото съвършенство бе прекадено хладнокръвен за нещо такова. Вместо това той й отправи ангелската си усмивка, приближи се до нея с нехайна стъпка и собственоръчно вдигна чантата си.

- Не се притеснявай, Мег. Току-що направи мача още по-интересен.

Мег никога не бе виждала човек, който да се преструва по-добре от него, но дори ако останалите не го усещаха, тя знаеше, че е бесен.

Всички заедно поеха по феъруея. Лицето на Скипджак беше зачервено, ризата лепнеше на масивните му гърди. Мег разбираше играта достатъчно добре, за да знае какво трябва да се случи. Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един допълнителен удар на тази дупка, така че, ако всички други направеха пар, той щеше да спечели дупката за своя отбор. Но ако Дали или Тед направеха бърди, Скипджак също щеше да се нуждае от такова, за да я спечели, нещо, което изглеждаше доста невероятно. В противен случай мачът щеше да завърши с неудовлетворителен равен резултат.

Благодарение на намесата й Тед беше най-далеч от флагчето, така че беше пръв за втория удар. Тъй като никой от останалите не беше достатъчно близо, за да ги чуе, Мег успя да му каже точно какво мисли.

- Остави го да победи, идиот такъв! Не виждаш ли кожо много означава това за него?

Вместо да се вслуша в думите й, той приземи топката във феъруея, спечелвайки си позиция, която дори Мег виждаше, че бе съвършена.

- Малоумник - измърмори тя. - Ако направиш бърди, почти е сигурно, че гостът няма как да спечели. Наистина ли смяташ, че това е най-добрият начин да го предразположиш за отвратителните си преговори?

Тед метна стика към нея.

- Знам как се играе тази игра, Мег, също като Скипджак. Не е дете.

И той се отдалечи.

Дали, Кени и навъсеният Скипджак приземиха топките си на грийна с по три удара, ала Тед го направи само с два. Беше изоставил всякакъв здрав разум. Очевидно да загубиш мач беше смъртен грях за онези, които почитаха бога на голфа.

Мег първа стигна до топката на Тед. Намираше се върху голяма туфа трева, подхранвана от химикали, в съвършена позиция за бърди. Мег свали чантата със стиковете от рамо, замисли се за миг върху принципите си, след което с всичка сила стовари гуменката си върху топката.

Когато чу Тед да се приближава зад нея, побърза да поклати печално глава.

- Колко жалко. Изглежда, че е заседнала в дупка.

- Дупка? - Тед я избута настрани и видя топката си, потънала дълбоко в тревата.

Докато отстъпваше назад, Мег забеляза Скийт Купър - застанал на ръба на грийна, той я наблюдаваше с малките си, заобиколени от бръчици очи. Тед се взираше в топката.

-Какво, по...

- Някакъв гризач. - От начина, по който Скийт го каза, Мег разбра, че бе видял точно какво се е случило.

- Гризач? Тук няма никакви... - Тед рязко се обърна към нея. - Не ми казвай...

- Можеш да ми благодариш по-късно - заяви тя.

- Проблем ли има? - провикна се Скипджак от другия край.

- Тед го закъса - извика Скийт в отговор.

На Тед му бяха необходими два удара, за да излезе от душата, в която Мег го беше закопала. Все пак успя да направи пар, но то не беше достатъчно. Кени и Скипджак спечелиха мача.

Кени като че ли искаше единствено да се прибере при жена си, вместо да се радва на победата си, ала Спенсър не спря да се хили чак до клубното помещение.

- На това му се вика мач. Жалко, че накрая изгуби, Тед. Кофти късмет. - Докато говореше, той отброяваше банкноти от една голяма пачка - бакшиша на Марк. - Добра работа свърши. Можеш да ми бъдеш кади по всяко време.

- Благодаря, господине. За мен бе удоволствие.

Кени даде няколко двайсетачки на Лени, стисна ръката на партньора си и пое към вкъщи. Тед бръкна в джоба си, натъпка някакъв бакшиш в шепата й и сключи пръстите й около него.

- Не ти се сърдя, Мег. Ти направи каквото можа.

- Благодаря.

Беше забравила, че си има работа със светец.

Спенсър Скипджак се приближи зад нея, сложи ръка на кръста й и я разтърка. Повече от гадно.

- Госпожице Мег, Тед и приятелите му ще ме водят на вечеря днес. За мен ще бъде чест, ако ме придружиш.

- Господи, с удоволствие, но...

- На драго сърце ще дойде - намеси се Тед. - Нали, Мег?

- При нормални обстоятелства, да, но...

- Не бъди срамежлива. Ще те вземем в седем часа. Мястото, където Мег е отседнала в момента, е малко трудно за откриване, така че аз ще шофирам. - Той я погледна и стоманеният блясък в очите му красноречиво говореше, че ще й се наложи да си търси друго място за живеене, ако откаже.

Мег преглътна.

- Неофициално облекло?

- Съвсем неофициално - отвърна той.

Докато мъжете се отдалечаваха, тя се замисли над отвратителната перспектива да бъде принудена да отиде на среща с егоцентричен самохвалко на годините на баща й. Беше достатъчно гадно само по себе си, но щеше да бъде още по-ужасно, докато Тед следи всяка нейна крачка.

Тя разтърка схванатото си рамо и разтвори длан, за да види бакшиша, който беше получила, задето четири часа и половина беше влачила нагоре-надолу петнайсеткилограмова чанта със стикове за голф под парещото тексаско слънце.

Там почиваше еднодоларова банкнота.

Неонови реклами на бира, еленски рога и спортни сувенири украсяваха квадратния дървен бар в средата на „Роустабаут". Край две от стените на долнопробното заведение имаше сепарета, край третата - билярдни маси и видео игри. През уикендите свиреше кънтри група, ала сегаот джубокса до малкия издраскан дансинг се носеше Тоби Кийт³⁰.

Мег беше единствената жена на масата, което я караше да се чувства мъничко като компаньонка в клуб за джентълмени, макар да се радваше, че съпругите на Дали и Кени ги няма, тъй като и двете я ненавиждаха. Бяха я настанили между Спенсър и Кени, точно срещу Тед, който седеше от другата страна на масата заедно с баща си и Скийт Купър, верния му кади.

- „Роустабаут" е същинска институция по тези места - каза Тед, докато Скипджак довършваше чиния с ребърца. - Много неща е видял. Добри, лоши и грозни.

- Определено си спомням грозните - обади се Скийт. - Като например когато Дали и Франси се изпокараха на паркинга. Беше преди повече от трийсет години, много преди да се оженят, но хората и до днес говорят за това.

- Така си е - потвърди Тед. - Нямате представа колко пъти съм чувал тази история. Майка ми забравила, че е наполовина колкото баща ми, и се опитала да му откъсне главата.

- И почти успя. Онази нощ беше като обезумяла - продължи Скийт. - Аз и бившата жена на Дали едва успяхме да ги разтървем.

- Не е точно, както се опитват да го изкарат - каза Дали.

- Точно както се опитват да го изкарат си е. - Кени прибра телефона си, след като провери как е жена му.

- Ти пък откъде знаеш? - изръмжа Дали. - Тогава беше още хлапе и дори не беше там. Да не говорим пък за твоята история на паркинга на „Роустабаут". За нощта, когато лейди Ема ти се ядоса и ти задигна колата. Наложи ти се да я гониш по магистралата.

- Не ми отне много дълго да я настигна - заяви Кени. - Жена ми никак не я биваше като шофьор.

- Все още не я бива - каза Тед. - Най-бавният шофьор в окръга. Даже миналата седмица заради нея стана огромно задръстване на Стоун Куори Роуд. Трима души ми се обадиха, за да се оплачат.

Кени сви рамене.

- Колкото и да се мъчим, не можем да я убедим, че ограниченията на скоростта не са просто учтива препоръка.

Бяха продължили в този дух през цялата вечер. Забавляваха Скипджак с дружелюбното си южняшко дърдорене, докато Спенс (както й беше заръчано да му казва) ги слушаше развеселено и с мъничко арогантност. Харесваше му да го ухажват тези известни мъже, приятно му бе да знае, че притежава нещо, което те искат, нещо, което можеше и да не им даде. Прокара салфетката по устата си, за да избърше част от соса за барбеюо.

- Странни обичаи имате в този град.

Тед се облегна в стола си, спокойно отпуснат както винаги.

- Не ни спира кой знае колко бюрокрация, това поне е сигурно. Хората тук не виждат смисъла от прекадено много канцеларщина. Ако искаме да направим нещо, просто го правим.

Спенс се усмихна на Мег.

- Имам чувството, че всеки момент ще ми сервират платено рекламно съобщение.

Крайно време беше да го направят. Мег беше уморена до смърт и не искаше нищо друго, освен да се свие на кълбо в галерията си в църквата и да заспи. След катастрофалното си представяне като кади беше прекарала остатъка от деня, карайки количката за напитки. За съжаление, непосредственият й началник беше някакъв хлапак с минимални умения в общуването и никаква представа как беше организирал работата си нейният предшественик. Откъде да знае, че жените в клуба са пристрастени към диетичния студен чай „Аризона" и се сърдят, ако той не ги очаква на четиринайсетия тий? И все пак това не бе толкова ужасно, колкото да остане без „Будвайзер Лайт”. В крайно интересен случай на самозаблуда, по-пълниг членове на клуба, изглежда, бяха заключили, че думата „лайт"³¹ означава, че могат да пият двойно повече. Коремите им би трябвало да са достатъчно доказателство, че грешат, но очевидно не бяха.

Най-учудващо от всичко обаче бе колко неотвратигелен й се бе сторил денят. Би трябвало да ненавижда работата в кънтри клуб, но й беше приятно да е навън, дори и да не можеше да кара където си поиска из игрището, а вместо това бе принудена да паркира или на петия, или на четиринайсетия тий. Това, че не я уволниха, беше бонус.

Спенс се опита да надникне в блузата, която тя си беше направила от копринения шал, който бе носила на вечерята преди сватбата, и която сега бе съчетала с чифт дънки. През цялата вечер я докосваше - проследяваше очертанията на костите в китката й, галеше я по рамото и по кръста, преструваше се, че се интересува от обиците й, за да потърка долната част на ухото й. Тед не беше пропуснал нито едно докосване и за първи път, откакто се бяха запознали, изглеждаше доволен, че тя е тук. Спенс се наведе прекадено близо към нея.

- Ето пред каква дилема съм изправен, госпожице Мег.

Мег се премести малко по-близо до Кени, нещо, което правеше през цялата вечер, докато почти се беше озовала в скута му. Той като че ли не забелязваше, сякаш толкова бе свикнал да го свалят, че дори не го усещаше. Тед обаче забелязваше и искаше тя да си стои на мястото, там, където Спенс можеше да продължи да я опипва. Тъй като усмивката му не се променяше нито за миг, тя сама не беше сигурна откъде го знае, ала го знаеше и следващия път, когато го хванеше насаме, възнамеряваше да му каже да добави „сводник" към дългото си впечатляващо CV.

Спенс започна да си играе с пръстите й.

- Трябва да избирам между два хубави парцела. Единият - в предградията на Сан Антонио, град, в който кипи оживена търговска дейност. Другият е насред нищото.

Тед мразеше подобни игрички. Мег го разбра, когато го видя да се обляга още по-назад в стола толкова невъзмутим, колкото изобщо би могъл да бъде човек.

- Най-красивата част от нищото, която можеш да си представиш. И те искат да я съсипят с хотелски комплекс и грижливо поддържани игрища за голф.

- Не забравяй, че едва на трийсетина километра от града има самолетна писта. - Кени си играеше с телефона си.

- И почти нищо друго - продължи Спенс. - Никакви луксозни бутици за дамите. Никакви нощни клубове и изискани ресторанти.

Скийт се почеса по челюстта и ноктите му простъргаха по наболата посивяваща брада.

- На мен не ми се струва, че е кой знае какъв недостатък. Означава просто, че хората ще харчат повече пари в твоя комплекс.

- Когато не идват в Уайнет, за да се порадват на живота в малкия американски градец - добави Тед. - Като „Роустабаут” например. Какво по-автентично от това място - не е някаква фалшива национална верига с изкуствени рога по стените. А всички знаем колко много богаташите ценят автентичността.

Интересна забележка от устата на един мултимилионер. На Мег изведнъж й хрумна, че всички на масата, освен нея, са адски богати. Дори Скийт Купър трябва да беше скътал няколко милиона от наградните фондове, спечелени като кади надали.

Спенс обви пръсти около китката й.

- Да потанцуваме, госпожице Мег. Трябва да изгоря калориите от вечерята.

Не искаше да танцува с него, затова освободи ръката си, уж за да си вземе салфетка.

- Не разбирам съвсем защо толкова искаш да построиш курортен комплекс. Вече оглавяваш голяма компания. Защо ти е да си усложняваш живота допълнително?

- Има неща, които един мъж е предопределен да направи. - Прозвуча като реплика от някой от най-ужасните филми на баща й. - Чувала ли си за човек, на име Хърб Колер?

- Не мисля.

- „Колер Кампъни". Най-големият ми съперник.

Мег не се интересуваше особено от обзавеждане за бани, но дори тя беше чувала за „Колер Кампъни", така че кимна.

- Хърб притежава „Америкън Клъб" в Колер, Уисконсин, както и четири от най-добрите игрища за голф в Средния запад. Всяка стая в „Америкън Клъб” е обзаведена с най-съвременните аксесоари за баня. Има дори музей. Всяка година мястото е начело в ранглистата.

- Хърб Колер е важен човек - заяви Тед толкова непресторено, че Мег почти извъртя очи. Наистина ли тя бе единствената, която виждаше истинското лице под маската му? - Определено е легенда в света на голфа.

А Спенсър Скипджак искаше да надмине съперника си. Ето защо толкова държеше да построи този комплекс.

- Жалко обаче, че Хърб не построи комплекса си някъде, където хората могат да играят целогодишно - подхвърли Дали. - Уисконсин е страшно студен щат.

- Поради което аз бях достатъчно умен да избера Тексас - каза Скипджак. - Като малък често идвах тук от Индиана, на гости на семейството на майка ми. Винаги съм се чувствал като у дома си в Щата на самотната звезда³². Повече тексасец, отколкото хужър³³. - Той отново насочи вниманието си към Мег. - Където и да го построя, непременно кажи на баща си, че е поканен да дойде и да играе като мой гост.

- Обещавам. - Атлетичният й баща все още обичаше баскетбола, а благодарение на майка й сега яздеше за удоволствие, ала Мег изобщо не си го представяше как размахва стик за голф.

Днес беше говорила поотделно и с баща си, и с майка си, но вместо да ги помоли за пари, им бе съобщила, че си е намерила страхотна работа във важен кънтри клуб в Тексас. Макар и да не каза, че е координатор по забавленията, не си направи и труда да поправи майка си, когато тя стигна до подобно заключение и заяви колко прекрасно било, че Мег най-сетне била намерила полезен отдушник на вродените си творчески наклонности. Баща й просто се радваше, че има работа.

Мег повече не можеше да мълчи.

- На някого от вас хрумвало ли му е да оставите тази земя на мира? Искам да кажа, светът наистина ли се нуждае от още едно игрище за голф, гълтащо още и още природни ресурси?

Тед се намръщи почти незабележимо.

- Зелените площи за отдих са полезни за здравето на хората.

- И още как - отсече Спенс, преди Мег да успее да каже нещо за голфърите и техните „Бъдвайзер Лайт". - Двамата с Тед много сме говорили за това. - Той дръпна стола си назад. - Хайде, госпожице Мег. Много харесвам, тази песен.

Макар Спенс да беше този, който я дърпаше, Мег би могла да се закълне, че почувства как невидимата ръка на Тед я побутва към дансинга.

Спенс се оказа приличен танцьор, песента беше бърза, така че нещата започнаха добре. Ала когато пуснаха балада, той я притегли толкова близо до себе си, че токата на колана му се притисна в нея, да не говорим и за нещо доста по-неприятно.

- Не знам какво се е случило, за да се озовеш в това положение. - Лицето му докосваше ухото й. - Но изглежда, имаш нужда от някого, който да се погрижи за теб, докато си стъпиш на краката.

Мег се надяваше, че няма предвид онова, което й се струваше, че има предвид, ала доказателството под колана му потвърждаваше подозренията й.

- Не става дума за нищо, от което да се почувстваш неудобно - продължи той. - Просто да прекараме малко време заедно.

Мег нарочно се спъна в крака му.

- Ох. Май трябва да седна. Днес ми излязоха един-два мехура.

Спенс нямаше друг избор, освен да я последва обратно до масата.

- Не можа да ми издържи, на темпото.

- Обзалагам се, че са малко онези, които могат - каза господин Слагач.

Спенс придърпа стола си по-наблизо и преметна ръка през раменете й.

- Хрумна ми страхотна идея, госпожице Мег. Да отидем във Вегас тази вечер. Ти също, Тед. Позвъни на някое гадже и ела с нас. Ще се обадя на пилота си.

Толкова бе сигурен, че ще се съгласят, че веднага посегна към телефона си, и тъй като никой от мъжете на масата не се опита да го разубеди, Мег разбра, че трябва да се оправя сама.

- Извинявай, Спенс, но утре съм на работа.

Той смигна на Тед.

- Кънтри клубът, в който работиш, не е кой знае какво и съм сигурен, че Тед без проблем ще убеди шефа ти да ти даде ден-два почивка. Какво ще кажеш, Тед?

- Ако той не може да го направи, аз мога - заяви Дали, хвърляйки я на вълците.

Кени също се включи:

- Нека аз. На драго сърце ще се обадя в клуба.

Тед я наблюдаваше над бирената си бутилка, без да казва нищо. Мег отвърна на погледа му, толкова бясна, че кожата й гореше. Напоследък беше изтърпяла много, но това нямаше да понесе.

- Работата е там... - започна, процеждайки сричките с усилие. - Не съм точно свободна. Емоционално.

- В смисъл? - попита Спенс.

- Ами... сложно е. - Започваше дай се повдига. Защо животът нямаше бутон за пауза? В този момент се нуждаеше точно от това, защото без възможност да помисли на спокойствие, щеше да каже първото, което й дойде на ума, възможно най-глупавото, което можеше да измисли, но така беше, като нямаше бутон за пауза. - Тед и аз.

Бирената бутилка на Тед изтрака в зъбите му. Кени наостри уши, а Спенс придоби учуден вид.

- Тази сутрин казахте, че не сте двойка.

Мег си лепна насилена усмивка.

- Не сме. Засега. Но се надявам. - Думата заседна в гърлото й като кост. Току-що беше потвърдила подозренията на целия град за причините, накарали я да развали сватбата.

Кени обаче се облегна в стола си и заяви, по-скоро развеселено, отколкото обвинително:

- На Тед непрекъснато му се случват такива неща с жените. Никой от нас не може да проумее защо.

Без да сваля непринудената усмивка от лицето си, Тед процеди:

- Няма да го бъде, Мег.

- Единствено времето ще покаже. - Видяла веднъж колко много го беше ядосала, Мег моментално се въодушеви от темата, въпреки последиците, които думите й можеха да имат. - Имам лошия навик да се увличам по най-лошите мъже. - Остави им един миг, за да го преглътнат, и продължи: - Не че Тед не е съвършен. Дори прекадено съвършен, очевидно, но... в привличането невинаги има логика.

Рунтавите тъмни вежди на Спенс се сключиха.

- Не трябваше ли да се ожени за дъщерята на президента едва миналия месец?

- Края на май - отвърна Мег. - Луси е най-добрата ми приятелка. Беше същинска катастрофа, както несъмнено си научил от пресата. - Тед я наблюдаваше, лепнал дежурната непринудена усмивка на лицето си, ала един микроскопичен нерв в крайчеца на окото му подскачаше. Мег вече истински се забавляваше. - Само че Луси не беше подходящата жена за него. Благодарение на мен той вече го знае и откровено казано, благодарността му щеше да е смущаваща, ако не бях толкова хлътнала.

- Благодарност? - Гласът на Тед приличаше на закалена стомана.

По дяволите всичко. Мег махна с ръка и започна да си измисля като истинска дъщеря на актьора и сценарист Джейк Коранда.

- Бих могла да се престоря на срамежлива и да си дам вид, че не съм безпаметно (и наистина имам предвид безпаметно) влюбена в него, но никога не съм била от жените, които играят игрички. Винаги слагам картите си на масата. Така е по-добре в дългосрочен план.

- Откровеността е похвално качество - подхвърли Кени, без да крие, че се забавлява.

- Знам какво си мислите. Че е невъзможно да съм се влюбила толкова бързо, защото, независимо какво казват всички, аз не развалих сватбата. Само че... - Тя отправи пълен с обожание поглед на Тед. - За мен този път е различно. Толкова различно. - Не можа да се сдържи да не раздуха пламъците. - Пък и... ако се съди по посещението му късно снощи...

- Двамата сте се видели късно снощи? - попита баща му.

- Страшно романтично, нали? - Мег си измайстори замечтана усмивка. - В полунощ. В галерията...

Тед скочи на крака.

- Да танцуваме.

С едно движение на главата Мег се превърна в най-печалното създание на света.

- Мехур на стъпалото.

- Танцът е бавен - отвърна той с копринено мек глас. - Можеш да стъпиш на краката ми.

И преди да е успяла да се измъкне, той вече я дърпаше към претъпкания дансинг. Притисна я до себе си с желязна хватка. Поне не носеше колан, така че не трябваше да търпи токата му... нито разни други неща, докосващи се до тялото й. Единственото кораво нещо в Тед Бодин бяха очите му.

- Всеки път когато реша, че не е възможно да ми създадеш още неприятности, ти успяваш да ме изненадаш.

- Какво очакваше да направя? - не му остана длъжна тя. - Да отида във Вегас с него? Откога в длъжностната ти характеристика влиза и „сводник"?

- Нямаше да се стигне чак дотам. Всичко, което трябваше да сториш, е да бъдеш мила.

- И защо да го правя? Ненавиждам този град, забрави ли? И изобщо не ме е грижа дали ще построят тъпия ви голф комплекс. Аз не искам да го построят.

- Тогава защо ни помагаше досега?

- Защото се продадох. За да се храня.

- Това ли е единствената причина?

- Не знам... Стори ми се, че така е правилно. Господ знае защо. Противно на всеобщото мнение, аз не съм злата кучка, за която всички ме смятат. Но това не означава, че съм готова да стана проститутка за доброто на всички вас.

- Никога не съм твърдял, че си зла.

Прояви безочието да се направи на засегнат.

- Знаеш, че се интересува от мен единствено заради баща ми - изсъска тя. - Той е малък човечец с голямо его. Чувства се важен, когато се върти около известни хора, дори и такива като мен, чиято слава всъщност е взета назаем. Ако не бяха родителите ми, не би ме погледнал втори път.

- Не бих бил толкова сигурен.

- О, я стига, Тед. Да ти приличам на онези куклички, които богаташите обикновено си хващат?

- Не, не приличаш. - Гласът му омекна от огромно съчувствие. - Онези куклички обикновено са добросърдечни жени, чиято компания е много приятна.

- Не се и съмнявам, че говориш от личен опит. Между другото, на игрището за голф може и да си бог, но в танците никакъв те няма. Нека аз да водя.

Той пропусна една стъпка и я погледна странно, сякаш най-сетне го беше хванала неподготвен, макар Мег да не разбираше защо. Тя поднови атаката си:

- Имам идея. Защо ти и любовницата ти не отидете във Вегас със Спенс? Сигурен съм, че двамата ще се погрижите да си изкара добре.

- Това не ти дава мира, нали?

- Фактът, че си изневерявал на Луси? Абсолютно. В този момент тя се измъчва от угризения. И изобщо не си мисли, че няма да й разкажа и последната гнусна подробност за извънкласните ти занимания веднага щом ни се удаде възможност да си поприказваме по-дълго.

- Съмнявам се, че ще ти повярва.

- Не разбирам защо въобще си й направил предложение.

- Това, че не съм женен, започваше да ми пречи - отвърна той. - Бях готов да пристъпя към следващата фаза от живота си и имах нужда от съпруга. Впечатляваща съпруга. Като например президентска дъщеря.

- Някога обичал ли си я изобщо? Дори мъничко?

- Ти луда ли си? Всичко беше преструвка от самото начало.

Нещо й подсказваше, че й хвърля прах в очите, но разчитането на мислите му, с което се бе справяла толкова добре цяла вечер, този път не се получаваше.

- Сигурно е трудно човек да бвде на твоето място - заяви

тя. - Отвън - господин Самото съвършенство. Отвътре - Самото зло.

- Изобщо не е трудно. Останалите хора далеч не са толкова прозорливи, колкото теб.

Той отново й отправи нехайната си усмивка и за миг електрическа искра - толкова слаба, че едва си струваше да й обърне внимание... и все пак беше там - опари нервните й окончания.

- По дяволите! - възкликна той, давайки израз и на нейните чувства.

Мег обърна глава и видя какво беше привлякло вниманието му. Красивата му тъмнокоса любовница се бе насочила право към Спенс.

Заряза я и се върна на масата толкова решително, че бе истинско чудо как стъпките му не оставиха следи по пода. Стигна точно в мига, в който любовницата му протегна ръка на техния гостенин.

- Здравейте. Аз съм Тори Травълър О’Конър.

9.

Тори Травълър О’Конър? Мег си спомни разговора между Тед и Кени, който беше подслушала предишната нощ. Омъжената любовница на Тед беше сестрата на Кени?

Провлаченото тексаско произношение на Тори беше същински чувствен разкош.

- Чух, че днес си бил невероятен на последните девет дупки, Спенс. Нали нямаш нищо против да те наричам Спенс? Просто трябваше да се запозная с мъжа, натрил носовете на тези двамата.

Спенс изглеждаше поразен. Не беше трудно да разбере човек защо Тори имаше такъв ефект, с безупречните си черти, гладката мастиленочерна коса и дългите крака, обути в извънредно скъпи дънки. Три мънички сребърни амулетчета се полюшваха около врата й, огромен диамант проблясваше на лявата й ръка, още два, почти толкова големи, украсяваха ушите й.

Кени се намръщи насреща й. Застанали един до друг, невероятната им красота не оставяше никакво съмнение, че са брат и сестра.

- Защо не си вкъщи, за да се грижиш за племенниците ми?

- Защото те най-сетне заспаха. Необходими ми бяха няколко приспивателни, умело скрити в млякото им, но... Малки чудовища.

- Липсва им баща им - каза Кени. - Единственото стабилно влияние в живота им.

Тори се ухили и смушка брат си.

- Утре се прибира. Между другото, току-що говорих с лейди Ема. Каза, че ръката й си е съвсем добре, и ако й позвъниш още веднъж, тази вечер няма да ти пусне. - Тя целуна Тед по бузата. - Здрасти, господин кмете. Чувам, че днес си играл безобразно.

- Ако не се броят един ийгъл³⁴ и няколко бърдата - подхвърли брат й. - Най-шантавият мач, който някога съм виждал.

Тори се огледа наоколо, търсейки къде да седне, и когато не видя свободен стол, се настани върху дясното бедро на Тед.

- Странно. Обикновено играеш много стабилно.

- Спенс ме смути - отвърна Тед с цялата искреност на света. - Досега не съм играл срещу по-добър голфър с хандикап седем.

Кени се залюля на стола си.

- Цял куп интересни неща се случиха днес, Тори. Мег току-що разказа на Спенс за несподелената си любов към Тед. Кой да предположи, а?

Очите на Тори се разшириха от изненада, последвана почти мигновено от тревога. И тогава Мег разбра. Въпреки че седеше в скута на Тед като лъскава човекоядна пантера и го прегръщаше през раменете, двамата не бяха любовници. Не беше сигурна какви точно са отношенията им, защо бяха заедно в хотела, където Тори беше само по хавлия, нито защо тя го беше целунала онази нощ в колата му. Противно на всички доказателства за обратното (както и на думите на самия Тед), Мег знаеше извън всякакво съмнение, че тези двамата нямат интимна връзка.

Тори отпи от бирата на Тед и насочи вниманието си към Мег.

- Никога не ми омръзва да слушам женски истории, особено когато става дума за мъже. Кълна се, бих чела по един любовен роман на ден, ако не бях прекадено заета да тичам подир децата ми. И какво - просто му каза какво изпитваш, така ли?

Мег опита да си придаде искрено изражение.

- Вярвам в честността.

- Изглежда убедена, че ще го спечели - заяви Кени.

Тори върна бирата на Тед, без да сваля очи от Мег.

- Възхищавам се на самоувереността ти.

Мег разпери ръце.

- И защо да не го спечеля? Погледни ме само.

Очакваше ехидни усмивчици, но не позна.

- Интересно - каза Тори.

- Ни най-малко. - Тед плъзна бирата си настрани, така че Тори да не може да я достигне.

Тя тъкмо оглеждаше обиците на Мег.

- Добре, че не си чул най-новия план на мащехата ми да събере пари за ремонта на библиотеката.

- Шелби не ми е споменавала никакъв план - каза Тед и Тори махна с ръка.

- Сигурна съм, че все някой ще те посвети, рано или късно. Комисията още не е уточнила всички подробности.

Тед впери поглед в Кени.

- Лейди Ема да ти е споменавала нещо за това?

- Нито дума.

Тори обаче беше жена с мисия и нямаше да допусне никой да я отклони от нея.

- Откровеността ти е освежаваща, Мег. И кога точно осъзна, че си влюбена в Тед? Преди или след като Луси го заряза?

- Престани - мило каза Тед.

Тори вирна съвършено оформения си нос.

- Не говоря с теб. Когато става дума за жени, ти винаги пропускаш най-интересните моменти.

- След като тя си тръгна - отвърна Мег и добави, по-внимателно: - Засега няма кой знае какво за разказване. Все още се надявам да... да се справя с проблемите на Тед.

- Ще ми припомниш ли какви точно са тези проблеми? - помоли Тори. - Като се има предвид колко е съвършен. - От начервените й устни се откъсна тихо ахване. - О, господи, Теди... Не и това. Нали каза, че виаграта помагала. - Тя се наведе към Спенс и прошепна така, че всички я чуха: - Тед води геройска битка с импотентността.

Скийт се задави с бирата си. Кени се разсмя. Дали потръпна, а Спенс се намръщи. Не беше съвсем сигурен дали Тори се шегува, а не обичаше да се чувства изключен от ставащото. За първи път Мег изпита моментен прилив на съчувствие - не към Спенс, а към Тед, който изглеждаше все така безметежно спокоен, макар че определено не беше.

- Тори се шегува, Спенс. - Мег извъртя пресилено очи. - Наистина, наистина се шегува. - А после, с престорено чувство на вина: - Поне от това, което съм чувала.

- Стига толкова. - Тед почти събори Тори, когато се изправи рязко и я улови за китката. - Да танцуваме.

- Ако исках да танцувам, щях да поканя брат ми - възрази Тори. - Не някой с два леви крака.

- Не съм чак толкова зле.

- Достатъчно.

Кени се обърна към Спенс:

- Сестра ми е единствената жена в Уайнет - вероятно и в цялата Вселена - осмелила се да каже на Тед истината за уменията му като танцьор. Всички останали просто пърхат с мигли и се преструват, че е Джъстин Тимбърлейк³⁵. Адски е забавно.

Очите на Тед се спряха върху Мег само за миг, преди да се извърне и да поведе Тори към джубокса.

Спенс се загледа след тях.

- Сестра ти е необикновена жена.

- На мен ли го казваш!

- Двамата с Тед изглеждат много близки.

- Тори е най-добрата му приятелка от детските години. Кълна се, тя е единствената жена под шейсетте, която никога не е била влюбена в него.

- И съпругът й няма нищо против тяхното приятелство?

- Декс? - Кени се усмихна. - Не. Декс е достатъчно уверен в себе си.

Тед като че ли повече четеше конско, отколкото танцуваше, и когато двамата с Тори се върнаха на масата, той се постара да й намери празен стол и да го сложи възможно най-далеч от Спенс. Което не й попречи да започне да възхвалява Уайнет като съвършеното място за построяването на комплекс за голф, да се опита да отгатне на каква стойност възлиза състоянието на Спенс, да го покани на тържеството на мащехата си по.случай Четвърти юли³⁶ в понеделник и да го принуди да се съгласи на игра голф в събота следобед.

Тед изглеждаше наранен и побърза да оповести, че двамата с Кени ще се присъединят към тях. Тори хвърли поглед към Мег с палави искрици в очите, които обясняваха защо Тед искаше да я държи възможно най-далеч от Скипджак.

- И Мег отново ще бъде кади на Тед, нали?

- Не! - възкликнаха Тед и Мег едновременно.

Ала по някаква необяснима причина Кени реши, че идеята е страхотна, и когато Спенс заяви, че без Мег мачът няма да е и наполовина толкова забавен, присъдата й беше подписана.

Когато Спенс отиде в тоалетната, разговорът стана по-сериозен.

- Едно не мога да разбера - каза Тори на Тед. - Миналата пролет хората на Спенс ясно дадоха да се разбере, че се е отказал от Уайнет и се е спрял на Сан Антонио. А ето че преди месец, без никакво предупреждение, той цъфва отново и заявява, че Уайнет имал шанс. Ще ми се да знам какво се е случило, за да го накара да си промени мнението.

- В Сан Антонио са не по-малко изненадани от нас - отвърна Тед. - Мислели са, че в кърпа им е вързан.

- Толкова по-зле за тях. - Тори помаха на някого в другия край на помещението. - Ние се нуждаем от този комплекс повече от тях.

Когато стана време да си тръгват, Дали настоя да откара Спенс в хотела му, поради което Мег се оказа сама в мерцедеса на Тед. Изчака, докато стигнат до магистралата, преди да наруши тишината:

- Нямаш връзка със сестрата на Кени.

- Най-добре да й го съобщя.

- И никога не си изневерявал на Луси.

- Както кажеш.

- Освен това - Мег се загледа в спокойния начин, по който държеше волана, и се зачуди дали има нещо, което да не се удава с огромна лекота на това съвършено създание, - ако все още се нуждаеш да ти помогна със Спенс (а вярвай ми, определено е така), трябва да се споразумеем.

- Кой казва, че имам нужда да ми помагаш?

- О, имаш, и още как. - Мег зарови пръсти в косата си. - Направо да не повярва човек кожо е впечатлен Спенс от баща ми... а заради него - и от мен. Обидно е за майка ми, разбира се, като се има предвид кожо важна е тя в киноиндустрията, да не говорим, че е една от най-красивите жени на света. И все пак Спенс спомена, че плакатът й висял на стената в стаята му, и очевидно е запленен от мен, независимо по каква извратена причина. Което означава, че от пасив аз изведнъж се превърнах в актив и ти, приятелю, трябва да се постараеш мажо повече да ми угодиш, започвайки от скъперническите си бакшиши. Спенс даде цяла стотачка на Марк.

- Марк не му коства три дупки и не знам още колко лоши удара. Но добре. Утре бакшишът ти ще бъде сто долара. Минус петдесет долара за всяка дупка, която изгубя заради теб.

- Минус десет долара за всяка дупка, която изгубиш заради мен. Значи, се разбрахме. Между другото, не си падам особено по диаманти и рози, но една отворена сметка в супермаркета няма да остане неоценена.

Той й хвърли един от ангелските си погледи.

- Мислех, че си прекадено горда, за да вземеш парите ми.

- Да ги взема - да. Да си ги спечеля? Ни най-малко.

- Спенс не би стигнал толкова далеч в живота, ако беше глупав. Съмнявам се, че са му минали твоите измишльотини за несподелената ти любов към мен.

- Надявам се да са му минали, защото няма да му позволя отново да ме опипва, не и ако от това зависят всички комплекси за голф в света. И твоята неустоима особа е моето извинение.

Той повдигна вежди насреща й, след което свърна в тъмната тясна алея, отвеждаща до временния й дом.

- Не би било зле да размислиш. Той изглежда окей и е богат. Честно казано, би могъл да бъде отговорът на твоите молитви.

- Ако исках да сложа цена на женските си части, щях да си намеря по-съблазнителен купувач.

Отговорът й му хареса и той все още се усмихваше широко, когато спряха пред църквата. Мег отвори вратата, за да слезе от колата. Тед преметна ръка през облегалката на седалката й и я погледна по начин, който тя не можа напълно да разбере.

- Предполагам, че мога да идвам, когато поискам. Като се имат предвид силните чувства, които изпитваш към мен.

Кехлибарените му очи бяха приковани в нея, излъчващи еликсир от прехласнато внимание, съвършено разбиране, дълбоко уважение и опрощение на всичките й грехове.

Определено си играеше с нея.

Мег въздъхна печално.

- Първо трябва да се науча да живея с неземното ти съвършенство, преди дори да съм в състояние да помисля да ти покажа похотливата си страна.

- Колко похотлива?

- Бедна ти е фантазията. - Тя слезе от колата. - Лека нощ, Тиодор. Сладки сънища.

Изкачи стъпалата, отвеждащи до църковната врата, а фаровете на колата му осветяваха пътя й. Пъхна ключа в ключалката и прекрачи прага. Църквата я погълна. Тъмна, празна, самотна.

Прекара следващия ден в количката с напитки, без да я уволнят - същинско постижение, при положение че не бе успяла да се сдържи и бе напомнила на неколцина от голфърите да хвърлят проклетите кутии от напитките си в контейнерите за рециклиране, а не в кошчетата за боклук. Брус Гарвин, баща на Кейла, приятелката на Бърди, се държеше особено враждебно и Мег подозираше, че дължи работата си на интереса на Спенсър Скипджак към нея. Освен това беше истински благодарна, когато установи, че новината за фалшивото й признание в любов към Тед не се беше разпространила. Очевидно онези, които бяха станали свидетели на случилото се предишната вечер, бяха решили да си мълчат - истинско чудо в такъв малък град.

Мег поздрави Хейли, дъщерята на Бърди, когато отиде в снекбара, за да вземе пресен лед и да попълни запасите от напитки в количката си. Хейли или беше стеснила служебната си риза, или беше заела нечия чужда, защото гърдите й се очертаваха съвсем ясно.

- Госртодин Колинс играе днес, а той страшно си пада по „Геторейд"³⁷, така че гледай да имаш достатъчно.

- Благодаря за съвета. - Мег посочи витрината с десертчета. - Нещо против да взема няколко от тях? Ще ги сложа върху леда и ще видя дали ще се продават.

- Добра идея. И ако видиш Тед, ще му предадеш ли, че трябва да говоря с него?

Мег искрено се надяваше да не го види.

- Изключил си е телефона - обясни Хейли, - а днес трябва да му напазарувам хранителни продукти.

- Ти му пазаруваш?

- Върша различни неща. Изпращам колети. Правя неща, за които той няма време. - Тя извади няколко кренвирша от съда, в който се варяха. - Май ти споменах, че съм личната му асистентка.

- Да, наистина го спомена. - Мег прикри развеселеността си. Беше израснала, заобиколена от лични асистенти, и те правеха доста повече от това, да изпълняват дребни поръчки.

Когато се прибра вкъщи тази вечер, отвори прозорците, доволна, че вече не е нужно да се крие, и отиде да се изкъпе в потока. След това се настани по турски на пода и се зае да разгледа непотърсените бижута, които й бяха разрешили да вземе от кутията за изгубени вещи в клуба. Харесваше й да работи с бижута и през последните няколко дена у нея беше започнала да покълва една идея. Донесе прастарите клещи, които беше намерила в кухнята, и се зае да разглоби една евтина гривничка.

Отвън спря кола и няколко секунди по-късно Тед прекрачи прага с небрежен и неимоверно привлекателен вид, облечен в тъмносин спортен панталон и смачкана сива спортна риза.

- Да си чувал за почукване на вратата?

- Да си чувала за влизане в чужда собственост?

Ризата му беше разтворена и разкриваше почернялата от слънцето ямка в основата на шията му. Мег се загледа миг по-дълго, отколкото трябваше, след което натисна закопчалката на гривната.

- Днес получих съобщение от Луси.

- Не ме интересува. - Той пристъпи в стаята, донасяйки със себе си отблъскващия мирис на концентрирана доброта.

- Все още не иска да ми каже какво прави, нито пък къде точно се намира. - Клещите й се изплъзнаха и пршципаха пръста й, карайки я да разкриви лице. - Всичко, което каза, е, че не са я заловили терористи и да не се тревожа.

- Повтарям, не ме интересува.

Мег засмука пръста си.

- Напротив, интересува те, макар и не така, както биха се интересували повечето изоставени младоженци. Гордостта ти е

пострадала, ала сърцето ти не е наранено, още по-малко пък - разбито.

- Не знаеш нищо за сърцето ми.

Желанието да се държи гадно не я напускаше и докато за втори път откъсваше очи от отвратителната му разгърдена риза, тя си спомни нещо, което беше чула от Хейли.

- Не смяташ ли, че е малко смущаващо мъж на твоите години да живее с родителите си?

- Не живея с родителите ми.

- Почти същото е. Къщата ти е в същия имот.

- Имотът е голям, а на тях им е приятно да съм наблизо.

За разлика от нейните родители, които я бяха изхвърлили от къщи.

- Колко мило - заяви тя. - Мамичка завива ли те в легълцето всяка вечер?

- Не и ако не я помоля. А и ти едва ли си тази, която може да си прави шегички за мамичка.

- Така е. Само че аз не живея с моята. - Не й харесваше как се извисява над нея, затова стана от пода и се приближи до единствената холна мебел - грозно кафяво кресло. - Какво

искаш?

- Нищо. Просто отпускам малко. - Той отиде до един от прозорците и прокара палец по рамката.

Мег се настани на облегалката на креслото.

- Тежък живот водиш, така е. Работиш ли изобщо? Искам да кажа, освен така наречената ти работа като кмет.

Въпросът й като че ли го развесели.

- Естествено, че работя. Имам си бюро и острилка за моливи, и всичко останало.

- Къде?

- Местоположението се пази в тайна.

- За да държи жените настрани?

- За да държи всички настрани.

Мег се замисли над думите му.

- Знам, че си изобретил някакъв гениален софтуер, от който си изкарал цял куп пари, но не съм чувала нищо за него. Каква работа имаш?

- Доходоносна. - Той кимна извинително. - Извинявай. Прекадено голяма дума, която няма да разбереш.

- Това беше гадно.

Той се усмихна и се загледа във вентилатора на тавана.

- Направо не мога да повярвам колко е горещо, а още е едва първи юли. Трудно е да си представи човек колко по-ужасно ще стане. - Поклати глава, изражението му - простодушно като на светец. - Възнамерявах да сложа климатик за Луси, но сега се радвам, че не го направих. Изобщо нямаше да можеш да заспиш при мисълта за всичкия този флуоровъглерод, изпускан в атмосферата. Имаш ли бира?

Мег го изгледа свирепо.

- Едва успявам да си позволя мляко за закуска.

- Живееш, без да плащаш наем - напомни й той. - Най-малкото, което можеш да сториш, е да държиш бира в хладилника, в случай че ти дойдат гости.

- Ти не си гост. Ти си напаст. Какво искаш?

- Църквата е моя, забрави ли? Не е нужно да искам каквото и да било. - Той посочи бижутата на пода с върха на поодраскана, но много скъпа мокасина. - Какво е това?

- Дрънкулки.

Тя коленичи и се зае да ги събира.

- Надявам се, че не си платила много за тях. Е, въпрос на вкус, предполагам.

Мег вдигна поглед към него.

- Това място има ли пощенски адрес?

- Много ясно. Защо питаш?

- Просто искам да знам къде живея. - Освен това имаше нужда да й изпратят някои неща, прибрани в дрешника й у дома. Намери лист хартия и си записа адреса, който той й продиктува. След това кимна към предната част на къщата. - След като така и така си тук, ще пуснеш ли топлата вода? Започва да ми писва от студени душове.

- На кого го казваш!

Тя се усмихна.

- Не може все още да страдаш от последиците от тримесечния сексуален мораториум на Луси?

- По дяволите, жените наистина много обичат да приказват.

- Казах й, че е глупаво. - Прииска й се да беше достатъчно гадна, за да му каже, че Луси вече си е намерила любовник.

- Най-сетне сме на едно мнение за нещо - заяви той.

- И все пак... - Мег отново се залови да прибира бижутата. - Всички знаят, че можеш да имаш всяка безмозъчна жена в

Уайнет. Не виждам къде точно ти е проблемът с намирането на сексуална компания.

Той я изгледа така, сякаш току-що беше станала член на Клуба на идиотите.

- Е, да - продължи Мег. - Това е Уайнет, а ти си Тед Бодин. Ако оправиш една от тях, ще трябва да ги оправиш всичките.

Тед се ухили.

Възнамерявала бе да го подразни, не да го развесели, затова опита отново:

- Твърде жалко, че не бях права за теб и Тори. Тайна афера с омъжена жена би била решение на проблема ти. Почти тожова добро, колкото и да си женен за Луси.

- Какво искаш да кажеш?

Мег протегна крака и се облегна на ръцете си.

- Никакви емоционални бъркотии. Нали се сещаш - от рода на неподправена любов и истинска страст.

В продължение на един дълъг миг той я изгледа с непроницаеми кехлибарени очи.

- Смяташ, че между мен и Луси не е имало страст?

- Не искам да те засегна (е, добре, може би съвсем малко), но искрено се съмнявам, че си способен на каквато и да било страст.

Един обикновен смъртен би се обидил, но не и свети Тиодор. Той просто придоби замислено изражение.

- Нека видя дали съм разбрал правилно. Неудачница като теб ме анализира?

- Предлагам ти една малко по-различна гледна точка.

Той кимна. Помисли. А после направи нещо, което изобщо не беше в стила на Тед Бодин. Отпусна клепачи и я огледа демонстративно през притворени очи. Започна от върха на главата и се плъзна надолу по тялото й, спирайки се тук-там по пътя си. Върху устата й. Върху гърдите. Върху извивките на хълбоците й. Оставяйки след себе си малки горещи водовъртежи от желание.

Неизразимият ужас, че не е недосегаема за него, я накара да предприеме нещо и тя скочи на крака.

- Загуба навреме, господин Б. Освен, разбира се, ако няма да платиш.