Господин Неустоим

- Почакай! - Мег забърза след нея. - Няма да се нанеса в къщата, в която си отраснала.

Тори сложи ръка на кръста си; Мег никога не я бе виждала по-сериозна.

- Не можеш да останеш у Тед.

Мег вече го знаеше, но мразеше да й заповядват.

- Противно на всеобщото мнение, никой от вас няма думата. И освен това смятам да се върна в църквата.

Тори изсумтя.

- Наистина ли смяташ, че той ще ти позволи да го направиш след онова, което се случи?

- Тед не ми позволява каквото и да било. - Тя решително се върна при количката. - Благодаря на Шелби за гостоприемството й, но имам други планове.

Тори я последва.

- Мег, не можеш да се пренесеш при Тед. Наистина не можеш.

Преструвайки си, че не я чува, Мег се отдалечи с количката си.

Не беше в настроение да работи върху бижутата си, докато чакаше клиенти, затова извади копието на „Американска земя", което беше взела назаем от Тед, но дори думите на най-интелигентните природозащитници в страната не можаха да задържат вниманието й. Първата четворка жени се зададе и тя остави книгата настрани.

- Мег, чухме за взлома.

- Сигурно страшно си се уплашила.

- Кой го е направил според теб?

- Обзалагам се, че са искали да се доберат до бижутата ти.

Мег сложи лед в чашите, наля напитките и отговори на въпросите им възможно най-кратко. Да, страшно беше. Не, нямаше представа кой може да е бил. Да, от сега нататък възнамеряваше да бъде много по-внимателна.

Втората четворка й зададе същите въпроси, ала тя и тогава не го осъзна напълно. Едва когато всички те бяха на феъруея, си даде сметка, че нито една от осемте жени не беше споменала целувката на Тед на партито, нито думите му, че са двойка.

Не разбираше. Жените в този град обожаваха да се ровят в живота на другите, особено в този на Тед, така че не ги възпираше възпитанието. Какво ставаше?

Отговорът я осени едва когато следващата четворка си тръгна от количката й.

Никоя от жените, с които беше говорила досега, не беше присъствала на обяда у Франческа. Те просто не знаеха. Двайсетте гостенки, станали свидетели на случилото се, се бяха наговорили да потулят всичко.

Мег се отпусна в седалката и опита да си представи многобройниге телефонни обаждания предишната нощ. Почти можеше да чуе как всяка от гостенките на Франческа се заклева върху Библията (или последния брой на списание „Инстайл"⁵⁷) да не каже никому нито думичка. Двайсет юпокарки от Уайнет бяха дали обет за мълчание. Не можеше да трае дълго, не и при обикновени обстоятелства. Но когато ставаше дума за Тед, може би щеше да успее.

Докато Мег обслужваше следващата групичка, те отново говореха само за нахлуването в църквата и изобщо не споменаха

Тед. Това обаче се промени половин час по-късно, когато пристигнаха последните две жени. В мига, в който ги видя да слизат от количката за голф, Мег разбра, че този разговор ще бъде различен. И двете бяха присъствали на обяда. И двете бяха станали свидетелки на случилото се. А сега и двете идваха към нея с подчертано недружелюбни физиономии.

По-ниската от двете, съсухрена брюнетка, която всички наричаха Куки, започна без заобикалки:

- Всички знаем, че ти стоиш зад нахлуването в църквата, ясно ни е и защо си го направила.

Мег би трябвало да го предвиди, ала не беше.

По-високата жена свали ръкавицата си за голф.

- Беше си наумила да се пренесеш при него, а той не го искаше, затова реши да направиш така, че да му е невъзможно да откаже. Съсипала си собствения си дом, преди да отидеш на работа у Франческа онази сутрин.

- Не може да го вярвате наистина.

Куки извади един стик от чантата си, без да си поръча обичайната напитка.

- Не мислеше сериозно, че ще ти се размине, нали?

След като те си тръгнаха, Мег взе да кръстосва напред-назад, а после се отпусна тежко върху дървената пейка. Още нямаше и единайсет часът, а въздухът вече тегнеше от горещина. Трябваше да се махне. Тук нямаше никакви изгледи за бъдещето. Никакви истински приятели. Никаква работа, която да си заслужава. И все пак щеше да остане. Щеше да остане, защото мъжът, в когото се беше влюбила толкова глупашки, бе изложил на опасност бъдещето на града, на който толкова държеше, само за да оповести пред света колко много означава тя за него.

И това я сгряваше до дъното на душата й.

Телефонът й започна да звъни малко след това. Първото обаждане беше от Тед.

- Чух, че местната женска мафия се опитва да те изкара от къщата ми. Не им обръщай внимание. Оставаш при мен и се надявам, че възнамеряваш да приготвиш нещо вкусно за вечеря. - Дълга пауза. - Аз ще се погрижа за десерта.

Следващото обаждане беше от Спенс, така че тя не вдигна, той обаче остави съобщение, че се връща след два дни и ще

изпрати лимузина, за да я изведе на вечеря. След него позвъни Хейли и я помоли да се видят при снекбара през обедната й почивка в два часа. Когато Мег отиде, там я очакваше неприятна изненада - Бърди Китъл, настанила се срещу дъщеря си на една от кръглите зелени масички.

Беше облечена за работа в морав плетен костюм. Сакото й беше преметнато през облегалката на стола, разкривайки бяла блуза и пълни, опръскани с лунички ръце. Хейли не си беше дала труда да се гримира, което би се отразило добре на външния й вид, ако не беше толкова бледа и напрегната. Появата на Мег я накара да скочи от стола, сякаш беше на пружина.

- Мама иска да ти каже нещо.

Мег нямаше желание да чуе нищо, което Бърди имаше да й казва, ала въпреки това се настани на празния стол между тях.

- Как се чувстваш? - попита тя Хейли. - По-добре от вчера, надявам се.

- Нищо ми няма.

Хейли се облегна в стола си и зачопли шоколадовата курабия, която лежеше върху къс навосъчена хартия пред нея. Мег си спомни разговора, който беше подочула по време на обяда у Франческа.

„Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм - казала бе Бърди. - Кълна се, ако забременее..."

Предишната седмица Мег беше видяла Хейли на паркинга с върлинест младеж на нейните години, но когато го спомена, Хейли започна да увърта.

Тя отчупи парченце от курабията. Мег се бе опитала да ги продава от количката си, ала парченцата шоколад много бързо се разтопяваха.

- Хайде, мамо - каза Хейли. - Попитай я.

Бърди стисна устни и златната й гривна издрънча в ръба на металната масичка.

- Чух за взлома в църквата.

- Да, изглежда, всички са научили.

Бърди извади сламката от опаковката и я пъхна в безалкохолната си напитка.

- Преди няколко часа говорих с Шелби. Много мило от нейна страна да те покани да останеш у тях. Не е била длъжна да го прави.

- Знам - отвърна Мег възможно най-неутрално.

Бърди натисна сламката между кубчетата лед.

- Тъй като, изглежда, не си съгласна да отседнеш у тях, Хейли си помисли...

- Мамо! - Хейли я стрелна с убийствен поглед.

- Е, добре деее. Аз си помислих, че може би ще се чувстваш по-удобно в хотела. По-близо е до клуба от къщата на Шелби, така че няма да ти се налага да шофираш толкова много до работата, а точно сега имам свободни стаи. - Бърди заби сламката толкова силно, че проби дупка в дъното на хартиената си чаша. - Можеш да се настаниш в Жасминената стая, безплатно. Тя има и малка кухничка, както вероятно си спомняш, след като толкова пъти си я почиствала.

- Мамо! - Червенина нахлу в бледото лице на Хейли. От нея се излъчваше някаква трескавост, която разтревожи Мег. - Мама също иска да дойдеш, не съм само аз.

Мег дълбоко се съмняваше, но за нея означаваше много, че Хейли държи на приятелството им достатъчно, за да се опълчи на майка си. Взе си парченце от курабията, която Хейли не ядеше.

- Благодарна съм ви за поканата, но вече имам други планове.

- Какви планове? - попита Хейли.

- Щ е се върна в църквата.

- Тед за нищо на света няма да ти позволи - заяви Бърди.

- Вече смени ключалките и аз искам да се прибера у дома.

Не спомена охранителната камера, чието инсталиране той

възнамеряваше да довърши днес. Колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре.

- Е, невинаги получаваме онова, което искаме - заяви Бърди философски. - Възнамеряваш ли изобщо някога да започнеш да мислиш за друг, освен за себе си?

- Мамо! Хубаво е, че ще се прибере в църквата. Защо трябва да бъдеш толкова негативна?

- Съжалявам, Хейли, но ти отказваш да признаеш каква огромна каша забърка Мег. Вчера, у Франческа... Ти не беше там, така че няма как...

- Не съм глуха. Чух те, докато говореше по телефона с Шелби.

Очевидно в плана за потулване се бяха появили пукнатини.

Бърди едва не събори напитката си, докато ставаше от стола.

- Правим всичко по силите си, за да оправяме твоите бъркотии, Мег Коранда, но не можем да го сторим сами. Нуждаем се от поне малко съдействие от твоя страна.

Тя грабна сакото си и се отдалечи, а червената й коса искреше на слънцето.

Хейли натроши курабията си върху хартиеното квадратче.

- Според мен трябва да се върнеш в църквата.

- Изглежда, че ти си единствената, която мисли така. - Хейли зарея невиждащ поглед в далечината и Мег я изгледа с тревога. - Ясно е, че не се справям особено добре със собствените си проблеми, но виждам, че нещо те безпокои. Ако искаш да говориш, аз съм насреща.

- Няма за какво да говоря. Трябва да се връщам на работа.

Хейли грабна чашата на майка си, както и надробената курабия и отиде в снекбара.

Мег се отправи към сградата на клуба, за да вземе количката с напитки. Беше я оставила до чешмичката и тъкмо бе стигнала, когато иззад ъгъла се зададе много позната и много нежелана фигура. Дизайнерската й лятна рокля и обувките „ Лубутен" говореха, че не е дошла да играе голф. Вместо това решително се отправи към Мег, а острите й токчета чаткаха по асфалта, поне докато не стигна до тревата.

Мег потисна порива да се прекръсти, но не можа да потисне стона си, докато Франческа спираше пред нея.

- Моля ви, не казвайте това, което смятам, че се каните да кажете.

- Е, аз също не съм на върха на щастието, че се налага да го направя. - Едно бързо движение с ръка вдигна марковите й слънчеви очила на главата, разкривайки искрящите й зелени очи, чиито клепачи бяха докоснати с нежен бронзов грим, а нежна черна спирала обгръщаше бездруго гъстите й мигли. Потта отдавна бе отмила малкото грим, който Мег си беше сложила сутринта, и докато Франческа ухаеше на френски парфюм, Мег миришеше на разляна бира.

Тя сведе очи към дребничката майка на Тед.

- Може ли поне да ми дадете пистолет, за да се гръмна?

- Не ставай глупава - отвърна Франческа. - Ако имах пистолет, вече да съм те застреляла собственоръчно. - Тя замахна, за да пропъди мухата, имала дързостта да из бръмчи прекадено близо до изящното й лице. - Къщата ни за гости не е свързана с основната постройка. Никой няма да те притеснява.

- Трябва ли да ви наричам „мамо"?

- Господи, не. - Нещо се появи в ъгълчето на устата й. Тримаса? Усмивка? Невъзможно бе да се каже. - Наричай ме Франческа, като всички останали.

- Супер. - Мег пъхна пръсти в джоба си. - Само от любопитство, в този град има ли изобщо някой, който е в състояние да не се бърка в чуждите работи?

- Не. Ето защо от самото начало настоях с Дали да имаме жилище в Манхатън. Знаеш ли, че Тед беше на девет години, когато за първи път дойде в Уайнет? Можеш ли да си представиш колко от местните странности щеше да прихване, ако беше живял тук от раждането си? - Тя подсмръкна. - Дори не ми се мисли.

- Благодарна съм ви за поканата, както и за тези на Шелби и Бърди Китъл, но бихте ли съобщили на останалите от змийското гнездо, че смятам да се върна в църквата.

- Тед за нищо на света няма да го допусне.

- Тед няма думата - сопна се Мег.

Франческа издаде звук на задоволство.

- Доказателство, че съвсем не познаваш сина ми така добре, както си мислиш. Къщата за гости е отключена, а хладилникът е зареден. Дори не си и помисляй да ми се противопоставиш.

И тя си тръгна. През тревата. По пътечката за количката.

Чат... чат... Чат... чат... Чат... чат...

Докато излизаше от служебния паркинг тази вечер и поемаше по алеята, извеждаща на магистралата, Мег отново прекарваше през ума си ужасния си ден. Нямаше никакво намерение да се пренесе в къщата за гости на Франческа Бодин, нито у Шелби Травълър, нито пък в хотел „Уайнет Кънтри Ин". Нямаше обаче да остане и у Тед. Колкото и ядосана да беше на жените от този град, които се бъркаха навсякъде, не можеше да тръгне против тях. Независимо колко ужасни бяха, независимо от това, че се бъркаха в чуждия живот и съдеха другите, те просто постъпваха така, както според тях бе правилно. За разлика от толкова много американци жителите на Уайнет не знаеха дори значението на думите „гражданска апатия". Освен това реалността беше на тяхна страна. Мег не можеше да живее с Тед, не и докато двамата Скипджак бяха наоколо.

Изведнъж нещо политна към колата. Мег ахна и натисна спирачки, но беше твърде късно - в предното й стъкло се блъсна камък. С крайчеца на окото си тя улови някакво движение между дърветата, изключи от скорост и изскочи навън. Подхлъзна се на чакъла, ала успя да запази равновесие и се втурна към горичката около служебната алея.

Бодили се впиха в шортите й и одраскаха краката й, когато потъна в храсталаците. Отново зърна някакво движение, но дори не беше сигурна дали е човек. Знаеше единствено, че някой пак я беше нападнал, а на нея й беше писнало да бъде жертва.

Навлезе още по-навътре между дърветата, ала нямаше представа накъде да поеме. Спря, за да се ослуша, но не чу нищо освен собственото си накъсано дишане. Най-сетне се отказа. Който и да беше хвърлил камъка, беше успял да избяга.

Когато се върна при колата си, все още трепереше. Паяжина от пукнато стъкло бе плъзнала по предното стъкло, но ако извиеше врат, почти успяваше да вижда достатъчно добре, за да шофира.

Докато пристигне в църквата, гневът й бе помогнал да се овладее. Ужасно искаше да види пикапа на Тед, паркиран отвън, но него го нямаше. Опита да използва ключа си, за да влезе, но ключалката беше сменена, както и очакваше. Слезе по стъпалата и надникна под каменната жаба, макар да знаеше, че Тед няма да е оставил новия ключ там. Обикаля насам-натам още известно време, докато не откри охранителната камера, инсталирана в голямото пеканово дърво, което някога бе подслонявало богомолците, излизащи от служба.

Тя размаха юмрук срещу него.

- Тиодор Бодин, ако не се появиш тук възможно най-скоро и не ме пуснеш да вляза, ще строша някой от прозорците!

След това се отпусна тежко на най-долното стъпало и зачака, но само след миг скочи, прекоси гробището и отиде при потока.

Вирът я очакваше. Съблече се по бельо и се гмурна. Хладна и гостоприемна, водата се затвори над главата й. Стигна до каменистото дъно, оттласна се и се показа на повърхността. Гмурна се отново, опитвайки се да отмие ужасния ден от себе си. Когато най-сетне се охлади, напъха мокрите си крака в гуменките, грабна мръсните си работни дрехи и се отправи обратно към църквата само по подгизнало бельо. Излезе измежду дърветата и се закова на място.

На един надгробен камък от черен гранит беше приседнал великият Далас Бодин. Скийг Купър, верният му кади, стоеше до него.

Ругаейки под носа си, Мег се шмугна обратно между дърветата и нахлузи шортите и потната си риза. Да се изправи срещу

бащата на Тед, бе съвсем различно от това, да се оправи с жените. Прокара пръсти през мократа си коса, заповяда си да не показва никакъв страх и бавно пристъпи в гробището.

- Наглеждате бъдещото си лобно място?

- Все още не - отвърна Дали. Беше се настанил удобно, протегнал дългите си, обути в дънки крака, а прошарената светлина играеше в сребърните нишки на тъмнорусата му коса. Дори на петдесет и девет години той беше много красив мъж, от което съсухрената грозота на Скийт изпъкваше още повече.

Краката й шляпаха в гуменките, докато се приближаваше.

- Има и по-лоши места от това.

- Предполагам. - Дали кръстоса глезени. - Земемерите пристигнаха ден по-рано и Тед отиде заедно с тях при депото за отпадъци. В крайна сметка сделката за комплекса може и да се получи. Казахме му, че ще ти помогнем да пренесеш вещите си у тях.

- Реших да остана тук.

Дали кимна, сякаш го обмисляше.

- Не ми изглежда особено безопасно.

- Той е монтирал поне една камера.

Дали отново кимна.

- Истината е, че двамата със Скийт вече пренесохме нещата ти.

- Нямахте право!

- Въпрос на гледна точка. - Дали обърна лице към ветреца, сякаш проверяваше посоката му, преди да замахне със стика. - Ще отседнеш у Скийт.

- У Скийт?

- Той не говори много. Реших, че би предпочела да се нанесеш при него, отколкото да се налага да си имаш работа с жена ми. Нека ти кажа, че никак не обичам, когато тя се разстройва, а ти определено й го причиняваш.

- Тя се разстройва от всякакви щуротии. - Скийт премести клечката за зъби от единия ъгъл на устата си в другия. - И никакви приказки не помагат, каквато си е Франси.

- При цялото ми уважение... - Мег прозвуча като някой адвокат, но спокойната увереност на Дали я объркваше така, както никоя от жените не бе в състояние. - Не искам да живея със Скийт.

- Не виждам защо не. - Скийт отново премести клечката. - Ще си имаш свой собствен телевизор и хич няма да ти се пречкам. Обичам обаче да ми е подредено.

Дали се надигна от надгробния камък.

- Можеш да караш след нас или пък Скийт ще вземе колата ти, а ти ще дойдеш с мен.

Непреклонният му поглед бе красноречиво доказателство, че решението е взето и Мег с нищо не би могла да го промени. Тя претегли опциите си. Да се върне в църквата, точно сега определено не беше една от тях. Нямаше да се пренесе и при Тед. Той може и да не разбираше защо, но тя знаеше. Това оставяше Шелби и Уорън Травълър, хотела, къщата за гости на Франческа или Скийт Купър.

С обруленото си от времето и слънцето лице и опашка като на Уили Нелсън между раменете, Скийт приличаше повече на скитник, отколкото на човек, който беше натрупал няколко милиона като кади на голф легенда. Мег събра останките от гордостта си и го изгледа надменно.

- Не позволявам на съквартирантите ми да вземат дрехите ми назаем, но обичам да си правим малки спа партита всеки петък вечер. Маникюр и педикюр. Ти ще направиш моя, аз - твоя. Такива неща.

Скийт премести клечката за зъби в устата си и погледна към Дали.

- Май пак ни се падна от устатите.

- Така изглежда. - Дали извади ключовете на колата от джоба си. - Все още е твърде рано да се каже.

Мег нямаше представа за какво говорят. Те тръгнаха пред нея и тя чу как Скийт се изкиска.

- Помниш ли онази нощ, когато замалко да оставим Франси да се удави в басейна?

- Идеята определено беше привлекателна - отвърна любящият съпруг на Франси.

- Добре, че не го направихме.

- Неведоми са пътищата господни.

Скийт метна клечката за зъби в храсталака.

- Напоследък са същински лабиринт.

Когато за първи път обходи имението на семейство Бодин, Мег беше видяла малката каменна къща на Скийт. От двете страни на вратата, боядисана в невзрачен жълто-кафяв цвят, имаше прозорци, а единствената украса беше американското знаме, което висеше безжизнено на пилона близо до пътеката, отвеждаща до входа.

- Постарахме се да не ти разбъркаме нещата прекадено много, докато ги местехме. - Дали й отвори да влезе.

- Много мило.

Мег прекрачи в безукорно чиста дневна, боядисана в малко по-светло жълто-кафяво. Основните мебели в нея бяха два скъпи, изключително грозни кафяви фотьойла за релакс, обърнати към големия телевизор с плосък екран, който висеше на стената. Точно над него беше окачено пъстроцветно сомбреро. Единственият естетичен щрих в стаята беше красивата черга с пръстен цвят, подобна на онези в кабинета на Франческа. Мег подозираше, че Скийт не я е избрал сам.

Той взе дистанционното и включи на канал за голф. През големия свод срещу входната врата се виждаха част от коридор и кухня с дървени шкафове, бели плотове и редичка керамични кутийки с формата на английски къщурки. По-малък телевизор с плосък екран висеше над кръгла дървена маса с четири меки въртящи се стола.

Мег последва Дали по коридора.

- Спалнята на Скийт е в края. Хърка ужасно, така че няма да е зле да си купиш тапи за уши.

- Става все по-хубаво и по-хубаво, а?

- Временно е. Докато нещата се поуталожат.

Прииска й се да го попита кога точно очаква да стане това, но се отказа. Дали я въведе в оскъдно мебелирана спалня с мебели в ранноамерикански стил: двойно легло, покрито с ватирана завивка на геометрични фигури; скрин; обикновен стол и още един телевизор с плосък екран. Досущ като останалата част от къщата, и тази стая беше боядисана в жълто-кафяво; върху голия под, застлан с плочки, стояха куфарът й и няколко кашона. През отворената врата на дрешника Мег видя дрехите й да висят от голяма дървена закачалка, обувките й бяха подредени грижливо отдолу.

- Франси неведнъж предлага да обзаведе мястото вместо него - каза Дали, - но Скийт обича нещата да са простички. Имаш си собствена баня.

- Ура.

- Кабинетът му е в съседната стая. Доколкото знам, не го използва за нищо, така че можеш да си правиш бижутата там.

Той няма да забележи, освен ако не изгубиш дистанционното, което държи върху шкафа за документи.

Входната врата се тресна и дори каналът за голф не успя да заглуши звука от гневни стъпки, последвани от заповедническия рев на любимия син на Уайнет:

- Къде е тя?

Дали погледна към коридора.

- Казах й на Франси, че трябваше да си останем в Ню Йорк.

18.

В отговор нанахълтването на Тед, Скийт усили телевизора. Мег се стегна и показа глава в дневната.

- Изненада.

Бейзболната шапка на Тед закриваше очите му, ала стиснатата му челюст вещаеше буря.

- Какво правиш тук?

Мег махна драматично към креслото.

- Намерих си нов любовник. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин.

- Гледам голф - изсумтя Скийт, - а нищо не чувам.

Дали излезе в коридора зад нея.

- То е, защото оглушаваш. От месеци ти повтарям да си купиш слухов апарат. Здрасти, синко. Как мина при депото?

Тед не сваляше ръце от хълбоците си.

- Какво прави тя тук? Трябваше да се настани при мен.

Дали отново насочи вниманието си към Мег, сините му очи

бяха ясни като пролетно небе.

- Казах ти, че това изобщо няма да му хареса, Мег. Следващия път ме послушай. - Той поклати печално глава. - Направих всичко по силите сидаяразубедя, синко, но Мег определено е от упоритите.

Пред Мег имаше две възможности. Тя избра онази, която не включваше това, да цапардоса някого.

- Така е най-добре.

- Най-добре за кого? - отвърна Тед. - Определено не и за мен. Нито пък за теб.

- Всъщност е. Нямаш представа...

- Най-добре ще е да го обсъдите насаме. - Дали придоби престорено притеснен вид. - С майка ти днес ще вечеряме в клуба. При нормални обстоятелства бих ви поканил да се присъедините към нас, но май се е събрало доста напрежение.

- Много ясно, че се е събрало напрежение! - изруга Тед. - Някакъв психар й е вдигнал мерника и аз я искам там, където ще ми е под око.

- Съмнявам се, че тук ще й се случи нещо лошо. - Дали се отправи към външната врата. - Освен на тъпанчетата й.

Вратата се затвори след него. От изпитателния поглед на Тед, в съчетание с влажните й дрехи и лепкавото бельо, по тялото на Мег пробягаха тръпки. Тя се върна в стаята и коленичи пред куфара си.

- Имах труден ден - започна, когато го чу да влиза след нея. - Ти също можеш да си вървиш.

- Не мога да повярвам, че си ги оставила да те убедят! Мислех, че си по-корава.

Мег изобщо не се учуди, че беше прозрял играта на баща си. Извади от куфара пликче, в което грижливо бяха прибрани тоалетните й принадлежности.

- Гладна съм и имам нужда от душ.

Тед спря да крачи напред-назад и се отпусна на леглото, така че матракът изстена под него. Секундите си течаха, докато той най-сетне проговори, толкова тихо, че Мег едва го чу:

- Понякога така ми се иска да се махна от този град, че чак ме боли.

Обзе я прилив на нежност. Остави плика настрани и отиде при него. Звукът на реклама за виагра, долитащ откъм дневната, я накара да се усмихне, докато сваляше бейзболната му шапка.

- Ти си този град - прошепна тя.

А после го целуна.

Два дни по-късно, докато седеше край петия тий и четеше за компостиране в големи мащаби, Мег видя един от по-младшите кадита да се носи към нея с количката.

- Трябва да отидеш в спортния магазин. Аз ще поема тук.

Мег се върна в клуба с неговата количка, обзета от лошо

предчувствие, което се оказа напълно оправдано. Едва беше прекрачила прага на магазина, когато две големи потни ръце закриха очите й.

- Познай кой е?

Тя потисна един стон, след което се стегна.

- Мъжественият акцент ме навежда на мисълта за Мат Деймън, но нещо ми подсказва... Леонардо ди Каприо, нали?

Отекна гръмогласен смях, ръцете се отпуснаха и Спенсър Скицджак я обърна с лице към себе си. Носеше панамената си шапка, светлосиня спортна риза и тъмен панталон. Голямата му уста беше разтеглена в широка усмивка, разкриваща големи бели зъби.

- Определено ми липсваше, госпожице Мег. Няма друга като теб.

Освен това имаше невероятно известни родители и бе повече от двайсет години по-млада от него - неустоима комбинация за един егоманиак.

- Здрасти, Спенс. Благодаря за подаръците.

- Сапунерката е от новата ни линия. В магазините се продава за сто осемдесет и пет долара. Получи ли съобщението ми?

Мег се престори, че не разбира.

- Съобщение?

- За тази вечер. Покрай цялото това пътуване напоследък не ти обръщах достатъчно внимание, но от сега нататък това ще се промени. - Той махна към клуба. - Отървах те от работа до края на деня. Отиваме в Далас. - Той я сграбчи за ръката. - Първо ще си напазаруваш в „Нейманс", след ова ще пийнем в „Адолфъс” и накрая - вечеря в „Имението"⁵⁸. Самолетът ми ни чака.

Затегли я към вратата и този път очевидно нямаше да й позволи да му се изплъзне, както досега. Най-примамливата възможност, която Мег виждаше пред себе си, бе да му каже да върви на майната си, ала земемерите все още бяха в града, сделката за комплекса беше почти подписана и тя не можеше да прецака всичко в последния момент.

- Толкова си внимателен.

- Идеята за „Нейманс" беше на Съни.

- Тя е невероятна.

- Тя пък ще прекара деня с Тед. Двамата имат доста да наваксат.

Съни може и да не беше чула за целувката по време на обяда, но беше почти сигурно, че е чувала за легендарните умения на Тед в леглото, и Мег подозираше, че ще направи всичко по силите. си лично да провери дали слуховете са верни. Освен това Мег знаеше, че той няма да я докосне. Стресна се, че има подобно доверие на един мъж. Нима и преди не се бе доверявала на мъже? Ала никой от тях не беше Тед.

Тед... който я беше обявил за своя пред целия град, запращайки последиците по дяволите. Глупава, идиотска постъпка, която означаваше всичко за нея.

Тя прехапа долната си устна.

- Познаваме се достатъчно добре, за да бъда откровена с

теб, нали?

Начинът, по който Спенс присви очи, не беше никак окуражаващ, така че тя заряза гордостта си и се нацупи престорено.

- Ами ако всъщност най-много искам урок по голф?

- Урок по голф?

- Имаш толкова прекрасен удар. Напомня ми на този на Кени, само че него не мога да го помоля за урок, а искам да се науча от най-добрия. Моля те, Спенс. Ти си страхотен играч. Това би означавало за мен много повече от още едно пътуване до Далас, където съм била поне хиляда пъти. - Всъщност само един, но той не го знаеше и двайсетина минути по-късно двамата вече бяха на тренировъчното игрище.

За разлика от Тори, Спенс беше ужасен учител и много повече се интересуваше от това, тя да се възхити на неговия удар, отколкото да й помогне да усъвършенства своя, ала Мег се държеше така, сякаш беше кралят на инструкторите по голф. Докато той говореше ли, говореше, Мег усети, че се пита дали наистина е толкова твърдо решен да построи екологично игрище за голф, колкото Тед смяташе. Когато най-сетне поседнаха на пейката, за да си починат, тя реши да го поразпита.

- Страшно си добър в голфа. Кълна се, Спенс, любовта ти към играта си личи във всичко, което правиш.

- Играя от дете.

- Ето защо толкова го уважаваш. Виж се само. Всеки, който има пари, може да построи игрище за голф, ала колцина са толкова далновидни, че да построят игрище, което ще се превърне в еталон за бъдещите поколения?

- Вярвам, че трябва да постъпваме така, както е правилно.

Това беше окуражаващо. Мег настъпи още малко.

- Знам, ще кажеш, че природозащитните награди, които със сигурност ще спечелиш, не са най-важното, но със сигурност заслужаваш цялото признание, което несъмнено ще получиш.

Поуплаши се, че е отишла прекадено далеч, но за пореден път беше подценила бездънното му его.

- Някой трябва да създаде нов стандарт - заяви той, повтаряйки онова, което Мег бе чула от Тед.

Тя натисна още малко.

- Не забравяй да наемеш фотограф, за да снима депото за отпадъци такова, каквото е сега. Аз не съм журналист, но предполагам, че многобройните комисии, които раздават наградите, ще искат наистина добри снимки „преди и сега".

- Е, да не слагаме каруцата пред коня, госпожице Мег. Все още нищо не съм подписал.

Разбира се, не беше очаквала да й разкрие окончателното си решение, но все пак се беше надявала мъничко. Високо над тях закръжи ястреб и Спенс започна да й приказва нещо за вечеря в едно от местните лозя. Ако се налагаше да вечеря с него, Мег предпочиташе да го направи някъде, където да е пълно с хора, затова заяви, че единствено барбеиото на „Роустабаут” е в състояние да задоволи апетита й.

И наистина, едва се бяха настанили на масата, когато започнаха да пристигат подкрепления. Пръв се появи Дали, последван от Шелби Травълър, която дори не си беше губила времето да си сложи спирала. Брус, бащата на Кейла, все още по спортни шорти, нахлу след тях, мятайки гадни погледи на Мег, докато си поръчваше. Явно нямаха намерение да я оставят насаме със Спенс и докато стане девет часът, групата им вече заемаше три маси, от които отсъствието на Тед и Съни се набиваше на очи.

Преди да си тръгнат от клуба, Мег си беше взела душ в съблекалнята и се беше преоблякла в резервните си дрехи - най-обикновена сива блуза, пола камбана и сандали. Простичкото облекло обаче изобщо не бе в състояние да обезкуражи Спенс, който все гледаше да си намери повод да я докосне или да се притисне в нея. Прокара пръст по китката й, намести салфетката в скута й и докосна гърдите й, докато посягаше към шишето с лют сос. Лейди Ема правеше всичко по силите си, за да отвлече вниманието му, ала Спенс държеше всички козове и възнамеряваше да се възползва от този факт, за да получи онова, което искаше. Ето как Мег се озова на паркинга, под червено-синята неонова табела на бара, долепила телефона до ухото си.

- Татко, до мен стои един от най-големите ти почитатели - каза тя, когато баща й вдигна. - Знам, че си чувал за Спенсър Скипджак, основателя на „Вайсрой Индъстрис". Те произвеждат най-луксозните уреди за баня. Той е истински гений.

Спенс се ухили и гърдите му се издуха под светлината от неоновия знак като едно от суфлетата на готвач Дънкан преди трагичния му край.

Беше откъснала баща си от древната му пишеща машина или пък от майка й. Така или иначе, изобщо не беше доволен.

- За какво става дума, Мег?

- Направо няма да повярваш! - отвърна тя. - Колкото и да е зает, днес той ми даде урок по голф.

Раздразнението му отстъпи място на тревога.

- Неприятности ли имаш?

- Ни най-малко. Голфът е най-невероятната игра. Но ти, разбира се, го знаеш.

- Силно се надявам, че имаш адски добра причина за това, което правиш.

- Имам. Давам ти го.

Тикна телефона в ръката на Спенс, надявайки се всичко да мине добре.

Спенс начаса взе да фамилиарничи най-безсрамно, поднесе му филмова критика, примесена със санитарни съвети, предложи му да го повози в самолета си и му обясни къде точно да се храни в Лос Анджелис. Баща й очевидно не бе казал нищо, с което да го засегне, защото Спенс направо грееше, когато й върна телефона.

Баща й обаче далеч не беше толкова щастлив.

- Ама че идиот.

- Знаех си, че ще останеш впечатлен. Обичам те. - Мег затвори и вдигна тържествуващо палци срещу Спенс. - Рядкост е баща ми толкова бързо да хареса някого.

Един поглед към възторженото лице на Спенс й бе достатъчен, за да разбере, че разговорът само още повече бе засилил увлечението му по нея. Пръстите му се обвиха около ръцете й и той тъкмо я привличаше към себе си, когато вратата на бара се отвори и Тори, която най-сетне бе забелязала отсъствието им, й се притече на помощ.

- Хей, вие двамата, побързайте! Кени току-що поръча по три броя от всички десерти в менюто.

Спенс не сваляше хищнически поглед от Мег.

- С Мег имаме други планове.

- Шоколадов фондан? - извика Мег.

- И прасковен пай с канела! - възкликна Тори.

Успяха да вкарат Спенс вътре, но на Мег започваше да й писва от ролята й на заложница. За щастие, беше настояла да дойде със собствената си кола и след като хапна няколко залъка от фондана, стана от масата.

- Денят беше дълъг, а утре съм на работа.

Дали начаса се изправи.

- Щ е те изпратя до колата ти.

Кени тикна една бира към Спенс, спирайки го, преди да е успял да ги последва.

- Трябва ми бизнес съвет, Спенс, а не се сещам за никой по-подходящ от теб.

Мег успя да се измъкне.

Когато си беше тръгнала от работа предишния ден, бе установила, че предното стъкло на ръждомобила е сменено. Тед отричаше да го е направил, но тя знаеше, че е бил той. Досега никое друго от притежанията й не бе пострадало, но това не беше краят. Някой я мразеше и нямаше да се откаже, докато тя не си тръгне от Уайнет.

Когато се върна в къщата, завари Скийт заспал в креслото. Мина на пръсти покрай него и отиде в спалнята си. Докато си събуваше сандалите, прозорецът се плъзна нагоре и източеното тяло на Тед се пъхна вътре. Малки водовъртежи от удоволствие се завихриха в нея и тя наклони глава на една страна.

- Определено се радвам, че вече не се крием.

- Не исках да говоря със Скийт, а тази вечер дори ти не си в състояние да ме ядосаш.

- Съни най-сетне ти пусна?

- Още по-хубаво. - Той се ухили. - Ще бъде обявено утре. Спенс избра Уайнет.

Мег се усмихна.

- Поздравления, господин кмете. - Понечи да го прегърне,

но после се отдръпна. - Нали си даваш сметка, че сключваш сделка с дявола?

- Егото на Спенс е неговата слабост. Държим ли го под контрол, контролираме и самия него.

- Безмилостно, но вярно - каза Мег. - Все още не мога да повярвам, че всички онези жени са си държали езика зад зъбите.

- За какво?

- За временния ти пристъп на лудост по време на обяда у майка ти. Двайсет жени! Двайсет и една, ако броим мамчето.

Мислите на Тед обаче бяха другаде.

- Наел съм фирма за връзки с обществеността, която само чака знак. В мига, в който договорът за земята бъде подписан, ще разпространим прессъобщение, обявяващо Спенс за водеща фигура в природозащитното движение в голфа. Ще се погрижа от самото начало да бъде въвлечен прекалено дълбоко, за да не може да се измъкне по-късно.

- Страшно ми харесва, когато говориш мръснишки.

Докато го закачаше, я обзе безпокойство, усещането, че

нещо й убягва, но го забрави в мига, в който задърпа дрехите му. Той побърза да се включи и много скоро двамата се озоваха голи върху леглото й, а ветрецът, повяващ през отворения прозорец, галеше кожата им.

Този път Мег нямаше да допусне той да поеме контрола.

- Затвори очи - прошепна му. - Силно.

Той се подчини и устните на Мег проправиха пътечка до едно малко, напрегнато зърно. Задържа се за мъничко там, а после плъзна ръка между бедрата му. Целуна го, улови го в шепа, помилва го.

Клепачите му се повдигнаха натежали. Той посегна към нея, ала Мег се покачи отгоре му, преди да е успял да поеме контрола. Много бавно, тя го насочи към тялото си, което не беше напълно готово за подобно внушително нахлуване. Ала неохотното разтягане и болката я възбуждаха.

Очите му вече бяха напълно отворени. Мег започна да се плъзга по дължината му, опитвайки се да го поеме докрай, само за да почувства как ръцете му стисват бедрата й и я задържат. Челото му се сбърчи. Но тя не искаше да вижда по лицето му тревога. Искаше да види необуздана страст.

Само че той беше прекалено голям джентълмен.

Изви гръб в дъга и устните му уловиха едната й гърда, при което хълбоците му се раздвижиха и я повдигнаха от него.

- Не бързай толкова - прошепна до влажното й зърно.

Да, бързо!, искаше да изкрещи Мег. Бързо и трескаво, и необуздано, и страстно.

Ала Тед бе усетил колко е стегната и нямаше да го допусне. Нямаше да допусне тя да изпита дори моментен дискомфорт, за да задоволи него. Без да сваля устни от зърното й, той плъзна ръка между телата им и подхвана своите магьоснически трикове, възбуждайки я, докато тя не изгуби ума си. Поредното съвършено изпълнение.

Мег първа се съвзе и се измъкна изпод него. Очите му бяха затворени и тя се опита да почерпи успокоение от бързото повдигане и спускане на гърдите му и лъсналата от пот кожа. Ала въпреки разрошената коса и долната му уста, подпухнала леко от нейните целувки, й беше трудно да повярва, че действително го беше докоснала, не и наистина. Единствено споменът за онази безразсъдна целувка пред очите на всички й казваше, че не е глупачка.

Градът буквално се взриви при новината, че Спенс беше избрал Уайнет. През следващите три дай хората се прегръщаха по улиците, в „Роустабаут" се лееше безплатна бира, а в бръснарницата стари песни на „Куин" кънтяха от праисторически касетофон. Тед не можеше да отиде никъде, без мъжете да го тупат по гърба, а жените да се хвърлят на врата му (не че и досега не го правеха). Добрата новина засенчи дори съобщението на Кейла, че наддаването в търга бе достигнало дванайсет хиляди долара.

Мег почти не го виждаше - той или разговаряше по телефона с адвокатите на Спенс, които щяха да пристигнат всеки момент, за да финализират договора, или беше зает с операция „Избягване на Съни". Ужасно й липсваше, липсваше й не съвсем удовлетворяващият им сексуален живот.

Самата тя беше заета със своя собствена операция по избягване - на Спенс. За щастие, местните жители се бяха включили в усилието да го задържат настрани от нея. Въпреки това безпокойството, което я измъчваше от дай насам, отказваше да я напусне.

В неделя след работа тя се отби при вирчето си, за да се разклади. Беше се привързала истински към потока, както и към река Педерналес, която го подхранваше. Макар да беше виждала снимки как неочакваният проливен дъжд е в състояние да преобрази реката в помитаща всичко по пътя си стихия, с нея водата винаги бе гальовна.

Кипариси и ясени се издигаха по бреговете на потока и от време на време Мег зърваше някой белоопашат елен или броненосец. Веднъж иззад храстите се показа койот, който изглеждаше точно толкова учуден да я види, колкото тя - него. Ала днес магията на хладните води не й подейства. Мег не бе в състояние да пропъди тревожното усещане, че пропуска нещо важно. То се полюшваше пред нея, парченце плод, което все не успяваше да достигне.

Започнаха да се събират облаци, една сойка й се скара от клоните на близката дива череша. Мег изтръска водата от косата си и отново се гмурна. Когато се показа на повърхността, вече не беше сама.

Спенс се извисяваше над нея на брега, а дрехите й се полюшваха от големите му ръце.

- Не бива да плуваш сама, госпожице Мег. Не е безопасно.

Пръстите на краката й потъваха в тинята, водата се плискаше около раменете й. Трябва да я беше последвал до тук, ала тя бе прекадено погълната от мислите си, за да забележи. Глупава грешка, която човек с толкова много врагове не би трябвало да допуска. От гледката на дрехите й в ръцете му стомахът й се сви.

- Не се засягай, Спенс, но не съм в настроение за компания.

- А може би на мен ми омръзна да те чакам. - Все така с нейните дрехи в ръце, той се настани на един голям камък до хавлията, която Мег беше постлала на брега, и се вгледа в нея изпитателно. Беше облечен официално с тъмносин панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав, през която вече беше започнал да се поти. - Струва ми се, че винаги когато се опитам да подхвана сериозен разговор с теб, ти все успяваш да се измъкнеш.

Беше гола, с изключение на подгизналите й бикини и колкото и да й се искаше да гледа на Спенс като на някакъв смешник, той не беше такъв. Един облак закри слънцето. Мег стисна юмруци под водата.

- Аз съм безгрижен човек. Не обичам сериозните разговори.

- Настъпва момент, когато всеки трябва да стане сериозен.

От начина, по който докосваше сутиена й, я побиваха ледени

тръпки, а Мег не обичаше да се страхува.

- Върви си, Спенс. Не съм те канила.

- Или ти ще излезеш, или аз влизам при теб.

- Няма да изляза. Това не ми харесва и искам да си тръгнеш.

- Водата изглежда страшно примамлива. - Той остави дрехите й върху камъка до себе си. - Казвал ли съм ти, че в колежа тренирах плуване? - Започна да си сваля обувките. - Дори обмислях да се пробвам за Олимпиадата, но си имах твърде много други неща на главата.

Мег се гмурна по-дълбоко във водата.

- Ако действително проявяваш интерес към мен, Спенс, това изобщо не е правилният подход.

Той си свали чорапите.

- Трябваше да ти го кажа направо много по-рано, но Съни твърди, че понякога съм прекадено безцеремонен. Умът ми работи по-бързо от този на повечето хора. Според нея невинаги давам на хората достатъчно време да ме опознаят.

- Права е. Трябва да се вслушаш в думите на дъщеря си.

- Престани с глупостите, Мег. Дадох ти предостатъчно време. - Пръстите му се заловиха с копчетата на синята риза. - Мислиш, че всичко, което търся, е малко секс. Аз искам повече, но ти отказваш да останеш на едно място достатъчно дълго, за да ме изслушаш.

- Извинявам се. Да се срещнем за вечеря в града и тогава можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

- За този разговор трябва да останем насаме, а това в града няма как да се случи. - Той разкопча ръкавелите си. - Двамата с теб имаме бъдеще. Може би не чак брак, но бъдеще. Заедно. Разбрах го в деня, в който се запознахме.

- Нямаме никакво бъдеще. Бъди честен. Привличам те единствено заради баща ми. Дори не ме познаваш. Просто си мислиш, че ме познаваш.

- Ето къде грешиш. - Свали си ризата, разкривайки отвратително космати гърди. - Живял съм по-дълго от теб и много по-добре познавам човешката природа. - Той се изправи. - Погледни се само. Караш шибана количка за напитки на третокласно обществено игрище, което нарича себе си кънтри клуб. Някои жени се справят отлично и сами, ала ти не си една от тях. Нуждаеш се от някого, който да плаща сметката.

- Грешиш.

- Така ли? - Той пристъпи към водата. - Родителите ти са те

изнежили. Грешка, която аз не допуснах със Съни. Тя работи във фабриката, откакто стана на четиринайсет, така че съвсем отрано научи откъде идват парите. Ала при теб не е било така. Ти си имала всички възможни ггоедимства и никаква отговорност.

Думите му съдържаха достатъчно истина, за да я жегнат.

Той спря до ръба на потока. Някъде изграчи гарван. Водата се носеше стремително около Мег и тя потрепери - от студ и от усещането за това, колко бе уязвима.

Ръцете му се спуснаха към катарамата на колана и Мег си пое рязко дъх, когато го видя да я разкопчава.

- Спри!

- Горещо ми е, а водата изглежда страхотно.

- Сериозно ти казвам, Спенс. Не те искам тук.

- Само си мислиш, че не ме искаш. - Събу си панталона, метна го встрани и застана пред нея. Косматият му корем стърчеше над белия слип, от който се подаваха бледи крака.

- Спенс, това не ми харесва.

- Сама си си виновна, госпожице Мег. Ако бяхме отишли в Далас, както исках вчера, можехме да проведем този разговор в самолета ми. - Той се гмурна. Водата плисна в очите й, Мег примига и за броени секунди той се показа до нея; косата му беше залепнала за главата, малки ручейчета се стичаха в синкавочерната му брада. - Какъв е истинският проблем, Мег? Мислиш, че няма да се погрижа за теб?

- Изобщо не искам да се грижиш за мен.

Не беше сигурна дали възнамерява да я изнасили, или просто иска да я принуди да му се подчини. Знаеше единствено, че трябва да се махне, ала когато отстъпи към брега, ръката му се стрелна и се сключи около китката й.

- Ела тук.

- Пусни ме.

Палците му се впиха над лактите й. Беше силен и я повдигна от дъното, разкривайки голите й гърди. Мег видя устните му да се приближават към нея, големите квадратни зъби се насочваха към устата й.

- Мег!

Измежду дърветата изскочи някаква фигура. Слаба, тъмнокоса, облечена във впити шорти и ретро тениска.

- Хейли! - извика Мег.

Спенс отскочи назад, сякаш го бяха ударили. Хейли се приближи още малко, а после спря. Прегърна се, като кръстоса ръце над гърдите си и стисна лактите си, несигурна как да постъпи.

Мег нямаше представа защо беше дошла, ала никога в живота си не се бе радвала повече да види някого. Гъстите сбърчени вежди на Спенс бяха надвиснали заплашително над малките му очи. Мег се насили да го погледне.

- Спенс тъкмо си тръгваше, нали, Спенс?

Яростта върху лицето му й каза, че с любовната им афера бе свършено. Беше спукала напомпаното му его и по този начин се беше изкачила до върха на списъка с враговете му.

Той излезе от водата. Белият слип беше залепнал за задника му и Мег извърна очи. Без нито веднъж да погледне към Хейли, която стоеше като вкаменена в сянката, той си обу панталона и нахлузи обувките си на бос крак.

- Мислиш си, че си ме победила, но не си. - Гласът му, докато си вземаше ризата, прозвуча почти като ръмжене. - Нищо не се случи тук и дори не си помисляй да се опитваш да твърдиш друго.

Той изчезна по пътеката.

Зъбите на Мег тракаха, а коленете й бяха омекнали, така че не можеше да помръдне.

Хейли най-сетне си възвърна дар словото.

- Аз... аз трябва да си вървя.

- Още не. Помогни ми да изляза от водата. Краката ми треперят.

Хейли се приближи до брега.

- Не бива да плуваш тук сама.

- Вярвай ми, повече няма да го правя. Беше глупаво. - Един остър камък се впи в стъпалото й и тя изкриви лице. - Подай ми ръка.

С помощта на Хейли успя да излезе на брега. Беше вир-вода и съвсем гола, ако не се брояха бикините й. Зъбите й загракаха още по-силно. Грабна хавлията, която беше взела със себе си, и се отпусна върху затопления от слънцето камък.

- Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

Хейли погледна към пътеката.

- Ще повикаш ли полицията?

- Наистина ли мислиш, че точно сега има някой, който би се противопоставил на Спенс?

Хейли разтърка лакътя си.

- Ами Тед? Ще му кажеш ли?

Мег си представи какво би станало, ако го направи, и онова, което видя, изобщо не й хареса. Ала нямаше и да го запази в тайна. Избърса косата си с кърпата и я направи на топка.

- През следващите няколко дни ще кажа в клуба, че съм болна, и ще се погрижа Спенс да не може да ме намери. Ала в мига, в който парите му влязат в банката, ще разкажа на Тед точно какво се случи. Както и на още няколко души. Трябва да знаят колко безскрупулен може да бъде. - Тя стисна хавлията. - Но засега го запази в тайна, става ли?

- Чудя се какво ли щеше да направи Спенс, ако не се бях появила.

- Дори не искам да мисля за това. - Мег грабна тениската си от земята и я облече; не беше обаче в състояние да докосне сутиена, който той беше опипвал. - Не знам защо провидението те доведе тук днес, но определено съм доволна. Какво искаш?

Хейли потръпна, сякаш въпросът я стресна.

- Аз бях... не знам. - Под грима й в лицето й нахлу кръв. - Минавах наблизо и ми хрумна, че може би искаш да... идем да хапнем по един хамбургер или нещо такова.

Ръцете на Мег замръзнаха върху ръба на тениската й.

- Всички знаят, че се пренесох при Скийт. Как ме откри тук?

- Какво значение има?

Хейли се обърна рязко и се отправи към пътеката.

- Почакай!

Ала Хейли не почака и реакцията й беше толкова странна, че Мег се изуми. А после всичко си дойде на мястото.

Гърдите й се свиха. Нахлузи джапанките си и се втурна след нея, минавайки напряко през гробището, вместо по пътеката. Джапанките се удряха в петите й, бурени се вкопчваха във все още влажните й крака. Стигна до църквата тъкмо когато Хейли изскочи иззад ъгъла, и й препречи пътя.

- Спри! Искам да говоря с теб.

- Махни се от пътя ми!

Хейли се опита да мине покрай нея, но Мег не я пусна.

- Знаеше, че съм тук, защото си ме проследила. Също като Спенс.

- Не знаеш какво говориш. Пусни ме!

Мег я стисна още по-силно.

- Ти си била.

- Престани!

Хейли опита да се освободи, ала Мег я държеше здраво, докато по тила й водата пъплеше като ледени пръсти.

- През цялото това време. Ти си влязла в църквата. Ти изпрати онова писмо и хвърли камък по колата ми. През цялото време си била ти.

Гърдите на Хейли се повдигаха учестено.

- Не знам... не знам за какво говориш.

Мократа тениска на Мег бе залепнала върху кожата й, ръцете й настръхнаха. Усети, че започва да й се повдига.

- Мислех, че сме приятелки.

Думите й отприщиха нещо в Хейли.

- Приятелки! Да, ти ми беше приятелка, и още как!

Вятърът се усили. Някакво животно прошумоли в храстите.

Мег най-сетне разбра.

- Заради Тед е...

Лицето на Хейли се сгърчи от ярост.

- Каза ми, че не си влюбена в него. Каза ми, че разправяш така само за да се отървеш от Спенс. И аз ти повярвах. Толкова бях глупава. Вярвах ти до нощта, в която ви видях заедно.

Нощта, в която Мег и Тед се бяха любили в църквата и тя бе видяла светлина от фарове. Стомахът й се сви.

- Шпионирала си ни.

- Не съм шпионирала! - извика Хейли. - Не беше така! Карах наоколо и видях пикала на Тед да минава покрай мен. Тъкмо се беше върнал в града и исках да говоря с него.

- Затова го последва до тук.

Хейли поклати отривисто глава.

- Не знаех къде отива. Просто исках да говоря с него.

- И го постигна, като ни изшпионира през прозореца.

Сълзи на ярост избиха изпод клепачите на Хейли.

- Ти ме излъга! Каза ми, че не е истина!

- Не съм те лъгала. Действително започна така. А после нещата се промениха и аз нямах намерение да го обявявам на всеослушание. - Мег я изгледа с отвращение. - Не мога да повярвам, че ми причини всички онези неща. Имаш ли представа как се почувствах?

Хейли си обърса носа с опакото на ръката.

- Не съм ти сторила нищо. Просто исках да се махнеш..

- Ами Кайл? Ето какво не разбирам. Мислех, че си луда по него. Виждала съм ви заедно.

- Казах му да ме остави на мира, но той взе да идва в клуба. - По бузите й се стичаше размазана спирала. - Миналата година, когато го харесвах, дори не искаше да говори с мен. А после, кога-, то престанах да го харесвам, изведнъж реши, че иска да излизаме.

Парчетата от мозайката продължаваха да си идват по местата.

- Не си се отказала от Тексаския университет заради Кайл. През цялото време е било заради Тед. Защото двамата с Луси не се ожениха.

-Е, и?

Носът й беше червен, по кожата й бяха избили петна.

- Правеше ли същото и с нея? Тормозеше ли я така, както тормозиш мен?

- С Луси беше различно.

- Тя щеше да се омъжи за него! Нея обаче си оставила на мира, но си се заела с мен. Защо? Ето какво не разбирам.

- Тогава не го обичах - яростно каза Хейли. - Не и така, както го обичам сега. Всичко се промени, когато тя го заряза. Преди това... падах си по него, както и всички останали, но то беше хлапашка история. След като тя си тръгна, сякаш видях цялата болка в сърцето му и поисках да я излекувам. Сякаш го разбирах така, както никой друг.

Още една жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин.

Очите на Хейли горяха.

- Тогава разбрах, че никога няма да обичам другиго така, както обичам него. А ако обичаш някого толкова силно, той трябва да ти отвърне със същото, нали така? Просто трябваше да го накарам да ме види такава, каквато съм наистина. И се получаваше. Нуждаех се единствено от малко време. А после се появи ти.

Хейли определено имаше нужда дая свалят на земята, а Мег беше достатъчно ядосана, за да го направи.

- Получавало се е единствено в твоите фантазии. Тед никога нямаше да се влюби в теб. Ти си прекадено млада, а той е прекадено труден.

- Тед не е труден! Как можеш да го кажеш!

- Защото е вярно. - Мег се отдръпна отвратено от нея. - Ти си дете. Осемнайсетгодишна, която се държи като дванайсетгодишна. Истинската любов те прави по-добър човек. Не те превръща в подмолен вандал. Наистина ли вярваш, че Тед би обикнал жена, наранила някого така, както ти - мен?

Думите й попаднаха право в целта и лицето на Хейли се сгърчи.

- Не исках да те нараня. Исках просто да си тръгнеш.

- Очевидно. Какво възнамеряваше да ми направиш днес?

- Нищо.

- Не ме лъжи!

- Не знам! - извика Хейли. - Аз... Когато те видях да плуваш... може би щях да ти взема дрехите. Може би щях да ги изгоря.

- Колко зряло. - Мег разтърка китката си там, където я беше стиснал Спенс. - Вместо това се показа от скривалището си, за да ме защитиш.

- Исках да се махнеш, не да те изнасилят!

Мег не мислеше, че Спенс щеше да я изнасили, но тя имаше склонност към оптимизъм.

Скърцане на гуми върху чакъл прекъсна разиграващата се драма. Двете се обърнаха едновременно и видяха бледосин пикап да се носи стремглаво по алеята.

19.

Мег беше забравила за охранителната камера, а Хейли изобщо не знаеше за нея. Тя вдигна рязко глава.

- Ще му кажеш какво направих, нали?

- Не - отвърна Мег. - Ти ще му кажеш. - Стореното от Хейли беше злобно и разрушително, но днес тя я беше защитила от Спенс и Мег й беше задължена. Улови я за раменете. - Чуй ме, Хейли. В този миг имаш възможност да промениш посоката на живота си. Да престанеш да бъдеш подло и злосторно дете, заслепено от любов, и да се превърнеш в жена с характер. - Хейли потръпна, когато пръстите на Мег се впиха в ръцете й, ала Мег не я пусна. - Ако не се изправиш смело и не посрещнеш последиците от своите постъпки, ще изживееш живота си в сенките - в плена на срама и знанието, че си гаден малък плъх, предал своята приятелка.

Лицето на Хейли се сгърчи.

- Не мога да го направя.

- Можеш да направиш всичко, което поискаш. В живота ряд-

ко получаваме мигове като този и знаеш ли какво мисля? Мисля, че начинът, по който постъпиш през следващите няколко минути, ще определи какъв човек ще бвдеш от сега нататък.

-Не, аз...

Тед изскочи от пикала и се втурна към Мег.

- Хората от охранителната компания се обадиха. Казаха, че Спенс бил тук. Пристигнах възможно най-бързо.

- Няма го. Тръгна си, когато се появи Хейли.

Само за миг Тед обходи с поглед голите й крака и влажната тениска, която не покриваше съвсем мокрите й бикини.

- Какво стана? Опита се да създава неприятности, нали?

- Да кажем просто, че не се държа особено приятно. Но не съм провалила голямата ти сделка, ако това искаш да знаеш. - Естествено, че не това искаше да знае. - Поне не мисля, че съм - добави тя.

Тревогата му за нея ли отразяваше облекчението, изписало се по лицето му, или за града? Повече от всичко на света искаше да му каже какво се е случило, ала това щеше да го постави в невъзможно положение. Колкото и трудно да беше, трябваше да почака, само още няколко дни.

Най-сетне Тед забеляза зачервените очи на Хейли и подпухналото й лице.

- Какво е станало?

Хейли погледна към Мег, очаквайки тя да я издаде, но Мег просто отвърна на погледа й. Хейли наведе глава.

- Аз... ужили ме пчела.

- Пчела? - повтори Тед.

Хейли отново погледна към Мег, сякаш я предизвикваше да каже нещо. Или пък я умоляваше да направи онова, което тя не бе състояние да стори сама. Секундите си течаха, а Мег не казваше нищо. Хейли прехапа долната си устна.

- Трябва да вървя - промърмори тя най-сетне с тих, страхлив гласец.

Тед си даваше сметка, че се е разиграло нещо повече от ужилване от пчела. Обърна се към Мег за обяснение, но тя не откъсваше очи от Хейли, която бъркаше в джоба на микроскопичните си шорти, за да намери ключовете от колата си. Беше паркирала форда обърнат към алеята, вероятно за да избяга възможно най-бързо, след като изгори дрехите на Мег. Извади ключовете и се взря в тях, все още очаквайки Мег да я издаде.

Когато това не се случи, пое към колата си със ситни, предпазливи крачки.

- Добре дошла в живота си оттук нататък - извика Мег след нея.

Тед я изгледа любопитно. Хейли забави несигурно крачка, а после спря. Когато се обърна, очите й бяха посърнали и умоляващи.

Мег поклати глава.

Мускулите в гърлото на Хейли се раздвижиха. Мег затаи дъх.

Хейли отново се обърна към колата си. Направи още една крачка. Спря и погледна Тед.

- Аз бях - избъбри на един дъх. - Аз направих всички онези неща на Мег.

Тед я зяпна.

- За какво говориш?

- Аз... аз обърнах църквата надолу с главата.

Рядко се случваше Тед Бодил да изгуби дар слово, ала сега се случи точно това. Хейли въртеше ключовете в ръцете си.

- Аз изпратих писмото. Аз залепих онези надписи на колата й и се опитах да отскубна чистачките й, и хвърлих камък по предното й стъкло.

Тед поклати глава, мъчейки се да го осмисли. След това рязко се обърна към Мег.

- Каза ми, че било камък, изпаднал от каросерията на някакъв камион.

- Не исках да се тревожиш - отвърна Мег.

Нито пък да замениш ръждомобила с последен модел джип, нещо, на което си напълно способен.

Той отново се завъртя рязко към Хейли.

- Защо? Защо го направи?

- За да... за да я накарам да се махне. Аз... съжалявам.

Като за гений, Тед загряваше бавно.

- Какво ти е сторила?

Хейли отново се запъна. Това беше най-трудната част за нея и тя за пореден път потърси помощ от Мег. Нямаше обаче да получи такава. Хейли стисна ключовете си в юмрук.

- Ревнувах от нея.

- Ревнувала си ?

На Мег й се прииска да не го беше казал с такова изумление.

Гласът на Хейли се снижи до шепот.

- Ревнувах теб.

-Мен?

Още изумление.

- Защото се влюбих в теб.

Всяка дума на Хейли беше пропита с нещастие.

- Това е най-голямата глупост, която съм чувал в живота си. - Отвращението на Тед беше толкова осезаемо, че на Мег почти й дожаля за Хейли. - Как може да показваш така наречената си любов, като тормозиш Мег?

Думата „любов" прозвуча като ръмжене, което окончателно срина фантазиите на Хейли.

Тя притисна ръце към стомаха си и заплака.

- Съжалявам. Аз... никога не съм искала да стигна толкова далеч. Аз... наистина съжалявам.

- Не е достатъчно - изплющя гласът му. А после хвърли в лицето й последното доказателство за това, колко несподелени бяха чувствата й към него. - Качвай се в колата си. Отиваме в участъка. И най-добре се обади на майка си, защото ще имаш нужда от цялата подкрепа, която успееш да намериш.

Сълзи се стичаха по бузите на Хейли, накъсани хлипове я давеха, но тя не наведе глава. Прие съдбата си и не възрази.

- Почакай. - Мег си пое голяма глътка въздух и я изпусна. - Аз съм против ходенето в участъка.

Хейли я зяпна. Тед махна с ръка.

- Нямам намерение да споря с теб за това.

- Аз съм жертвата, така че аз решавам.

- Как ли пък не! Тормозила те е и сега ще си плати.

- За разходите по смяната на предното ми стъкло - със сигурност.

Толкова беше бесен, че беше пребледнял под загара си.

- Много повече от това. Нарушила е поне една дузина закони. Влизане в чужда собственост, тормоз, вандализъм...

- А колко закона наруши ти, когато се качи на Статуята на Свободата?

- Бях на девет години.

- И гениален - изтъкна Мег, докато Хейли ги гледаше, без да разбира какво става, нито как то ще я засегне. - Това е равносилно на поне деветнайсет години, измервани в коефициент на интелигентност. С една година повече, опсолкото е тя.

- Мег, само помисли за онова, което ти причини.

- Не е необходимо. Хейли е тази, която трябва да го направи, и може и да греша, но ми се струва, че й предстои сериозно мислене. Моля те, Тед. Всеки заслужава втори шанс.

Бъдещето на Хейли зависеше от Тед, но в този миг тя не сваляше очи от Мег с изражение, което бе смесица от срам и удивление.

Тед я изгледа свирепо.

- Не го заслужаваш.

Хейли избърса бузите с пръсти и продължи да се взира в Мег.

- Благодаря ти - прошепна тя. - Никога няма да го забравя. И ти обещавам, че един ден ще ти се отплатя за това.

- Не се тревожи за мен - каза Мег. - Направи го заради себе си.

Хейли помисли над думите й, а после кимна - мъничко, колебливо движение, последвано от второ, по-уверено.

Докато Хейли отиваше към колата си, Мег си спомни натрапчивото усещане, че нещо й убягва. Трябва да беше това. Някъде в подсъзнанието си сигурно бе подозирала Хейли, макар да не беше сигурна как би могла.

Колата на Хейли се отдалечи, а Тед изрита чакъла с пета.

- Прекадено си мекушава, знаеш ли го? Прекадено мекушава, по дяволите.

- Аз съм разглезено дете на знаменитости, забрави ли? Познавам единствено мекото.

- Сега не е моментът за шеги.

- Хей, ако се сещаш за по-голяма шега от това, Тед Бодин да тръгне с обикновена простосмъртна като Мег...

- Престани!

Напрежението на деня започваше да си казва думата, ала Мег не искаше той да види колко уязвима се чувства.

- Не ми харесва, когато си кисел. То противоречи на природните закони. Ако ти си в състояние да се превърнеш в мърморко, кой знае какво още може да последва. Току-виж цялата Вселена експлодирала.

Без да обръща внимание на думите й, Тед прибра една мокра къдрица зад ухото й.

- Какво искаше Спенс? Освен да го зяпаш прехласнато и да го запознаеш с известните ти приятели?

- Ами... в общи линии това.

Мег обърна лице в шепата му.

- Има нещо, което не ми казваш.

- Бейби - измърка тя сексапилно, - има цял куп неща, които не ти казвам.

Той се усмихна и докосна долната й устна с палец.

- Не можеш да запрашваш нанякъде сама. Всички се мъчат да му попречат да остане насаме с теб, но ти също трябва да помогнеш.

- Знам. И можеш да ми вярваш, че няма да се повтори. Макар че не мога да ти кажа колко ме дразни това, че аз съм тази, която трябва да се крие само защото някакъв разгонен богаташ...

- Знам. Не е правилно. - Той долепи устни до челото й. - Просто стой настрани от него още няколко дена, след което можеш да му кажеш да върви по дяволите. Всъщност аз ще го направя вместо теб. Не мога да ти опиша колко ми е писнало този клоун да управлява живота ми.

То се завърна без предупреждение. Усещането, че нещо я дебне. И то нямаше нищо общо с Хейли Китъл.

Небето беше притъмняло, вятърът прилепваше тениската към тялото й.

- Н е... Не ти ли се струва странно, че Спенс не е чул за нас? Нито пък Съни? Толкова много хора знаят, но не и те. Съни не

знае, нали?

Тед погледна към облаците.

- Изглежда, че не.

Мег усети, че не й достига въздух.

- Двайсет жени те видяха да ме целуваш на онзи обяд. Някои от тях трябва да са казали на съпрузите си, на някоя приятелка. Бърди е казала на Хейли.

- Вероятно.

Облаците, които се гонеха по небето, хвърляха сянка върху лицето му и плодът, който с всички сили се опитваше да достигне, дойде малко по-близо. Пое си голяма глътка въздух.

- Всички тези хора знаят, че сме двойка. Но не и Спенс и Съни.

- Това е Уайнет. Всички искат да помогнат.

Плодът се полюшваше толкова близо, че Мег можеше да вдъхне уханието му, ала то вече не беше приятно, а сладникаво и зловонно.

- Толкова лоялни хора.

- Трудно ще намериш по-добри.

И просто така отровният плод тупна в ръката й.

- През цялото време си знаел, че никой няма да каже каквото и да било на Спенс и Съни.

Някъде в далечината отекна гръм... Тед изви глава към охранителната камера в дървото, сякаш за да се увери, че е там.

- Не разбирам накъде биеш.

- О, разбираш, и още как. - Изрече следващите си думи на един пропит с болка дъх: - Когато ме целуна... когато оповести пред всички онези жени, че сме двойка... знаел си, че те ще го запазят в тайна.

Той сви рамене.

- Всеки прави каквото поиска.

Плодът се разпукна в ръцете й, разкривайки червива, зашила сърцевина.

- Всичките ти приказки за откритост и честност, за това, колко мразиш да се криеш. Аз ти повярвах.

- Наистина мразя да се крия.

Облаците препускаха над главите им, отекваха гръмотевици и яростта на Мег стана неудържима.

- Бях така трогната, когато ме целуна пред всички. Ликувах, че си готов на подобна жертва. За мен! Но ти... ти не си рискувал нищичко.

- Я чакай малко. - В очите му пламна справедливо възмущение. - Ти ме направи на нищо онази нощ. Заяви, че постъпката ми била глупава.

- Това ми казваше главата ми. Ала сърцето ми... глупавото ми сърце... - Гласът й се прекърши. - То пееше.

Той потръпна.

-Мег.

Чувствата, които се гонеха по лицето на този мъж, който никога не би наранил съзнателно някого, бяха болезнено ясни за разчитане. Изумление. Тревога. Съжаление. Мег ги ненавиждаше... ненавиждаше и него. Искаше да го нарани така, както той я беше наранил, и знаеше точно как да го накаже. Като бъде откровена.

- Влюбих се в теб - каза тя. - Досущ като всички останали.

Той не бе състояние да скрие потреса си.

- Мег...

- Ала и аз означавам за теб толкова малко, колкото и всички те. Толкова малко, колкото означаваше и Луси.

- Спри.

- Аз съм такава идиотка. Онази целувка означаваше толкова много за мен. Допуснах да означава толкова много. - От гърдите й се откъсна рязък смях, който всъщност беше ридание; вече не бе сигурна на кого от двамата е ядосана повече. - И начинът, по който искаше да остана у вас... Всички се тревожеха за това, но ако се беше случило, те биха пожертвали живота си, за да те прикрият. И ти го знаеше.

- Правиш от нищо нещо.

Ала отказваше да срещне очите й.

Погледът й се плъзна по силния му изчистен профил.

- Достатъчно е само да те видя и ми се приисква да затанцувам - прошепна тя. - Никога не съм обичала някого така, както обичам теб. Никога не съм си представяла, че е възможно да изпитвам нещо, подобно на това, което изпитвам към теб.

Устните му потръпнаха, а очите му потъмняха от болка.

- Мег, аз държа на теб. Не си мисли, че не е така. Ти си... ти си прекрасна. Караш ме...

Той поспря, опитвайки се да открие точната дума, и Мег се усмихна презрително през сълзи.

- Карам ли сърцето ти да пее? Изпълвам ли те с желание да затанцуваш?

- Разстроена си. Просто...

- Моята любов е пламенна! - Думите изригнаха от нея. - Тя гори. Кипи и бушува, дълбока и силна Ала всички твои чувства са хладни и оскъдни. Ти стоиш край страничната линия, където не трябва да се потиш толкова. Ето защо искаше да се ожениш за Луси. То беше изчистено. Логично. Е, аз не съм такава. Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми.

Съпроводен от мощен гръм, от небето рукна дъжд. Лицето на Тед се разкриви.

- Не казвай това. Разстроена си.

Протегна ръце към нея, но тя се дръпна рязко.

- Махай се от тук. Остави ме на мира.

- Не и така.

- Напротив, именно така. Защото ти искаш единствено онова, което е най-добро за другите. А точно сега най-доброто за мен е да остана сама.

Дъждът се усилваше. Мег почти можеше да види как везните вътре в него се раздвижват. Опитват се да претеглят плюсовете и минусите. Искаше да постъпи правилно. Винаги. Такъв беше.

И когато му позволи да види колко много я беше наранил, не би могла да го нарани повече.

Ярка мълния проряза въздуха. Тед я издърпа по стъпалата на църквата, до козирката над входа. Тя се откъсна от него.

- Махай се! Не можеш ли да направиш поне това?

- Моля те, Мег. Всичко ще се оправи. Трябва ни просто малко време. - Понечи да помилва лицето й, ала когато тя потръпна, (жали ръка. - Разстроена си. Разбирам те. По-късно тази вечер ще...

- Не. Не тази вечер.

Пито утре. Пито когато и да било.

- Изслушай ме. Моля те... Утре през целия ден имам срещи със Спенс и хората му, но утре вечер ще... Ще вечеряме у нас, където никой няма да ни прекъсва. Само аз и ти. И двамата ще сме имали време, за да обмислим всичко това, и ще го обсъдим.

- Аха. Време да помислим. Това ще оправи всичко.

- Бъди справедлива, Мег. Дойде ми изневиделица. Обещай ми. - Гласът му одрезгавя. - Ако не ми обещаеш да се видим утре, няма да мръдна от тук.

- Добре - отвърна тя сковано. - Обещавам.

-Мег...

Отново понечи да я докосне и тя отново се дръпна.

- Просто си върви. Моля те. Ще говорим утре.

Гледа я толкова дълго, че сякаш никога нямаше да си тръгне. Ала най-сетне го направи, а тя остана на най-горното стъпало на църквата, гледайки го как се отдалечава в дъжда.

Когато го изгуби от поглед, най-сетне направи онова, което не бе могла да стори по-рано. Сви зад ъгъла на църквата и счупи един прозорец. Едно-единствено стъкло, само колкото да бръкне вътре и да свали резето. След това повдигна прозореца и се покатери в прашното си празно убежище.

Той очакваше да се видят утре вечер, за да обсъдят нейната несподелена любов спокойно и разумно. Беше му обещала.

Когато поредната гръмотевица разтърси църквата, Мег си помисли колко лесно бе да се наруши едно такова обещание.

В галерията за хора откри чифт дънки, които Дали и Скийт бяха пропуснали, когато събираха нещата й. В кухнята все още имаше храна, ала тя нямаше апетит. Вместо това закрачи напред-назад по стария чамов под и се замисли за всичко, което я бе довело до този миг. Тед не можеше да се промени. Наистина ли бе повярвала, че е в състояние да я обикне? Как бе могла да си помисли, дори за миг, че е различна от останалите?

Защото й беше разкрил части от себе си, които не бе разкривал пред никоя друга, и това я бе накарало да се почувства различна. Но то бе просто една илюзия и сега тя трябваше да си тръгне, защото да остане тук бе невъзможно.

При мисълта, че никога вече няма да го види, едва не рухна, затова се съсредоточи върху практическата страна на въпроса. Старата безотговорна Мег би скочила в колата си още тази нощ и би избягала. Ала новата й подобрена версия имаше задължения. Утре беше почивният й ден и никой нямаше да я очаква на работа, така че щеше да има време да свърши всичко, което бе необходимо.

Изчака, за да е сигурна, че Скийт ще е заспал, преди да се върне в къщата. Докато хъркането му огласяше коридора, тя седна на бюрото в кабинета му, където изработваше своите бижута, и извади жълт бележник. Написа указания за онзи, който щеше да поеме количката с напитки след нея, в които обясни как най-добре да я зарежда, изброи предпочитанията на редовните играчи и добави няколко реда за рециклирането на чашите и кутиите. Работата й може и да не беше висша математика, но тя почти бе удвоила приходите от количката с напитки и се гордееше с това. Накрая написа: „Работата е това, което сам си направиш от нея". После обаче се почувства глупаво и го задраска.

Докато довършваше гривната, която беше обещала на Тори, се мъчеше да не мисли за него, но то беше невъзможно, и на зазоряване, когато пъхна готовата гривна в един подплатен плик, очите й бяха зачервени, а тя бе изтощена и по-тъжна, отколкото когато и да било през живота си.

Когато излезе от стаята, Скийт ядеше любимата си зърнена закуска на кухненската маса, подпрял пред себе си вестника, отворен на спортната страница.

- Имам добри новини - насили се да се усмихне Мег. - Тайният ми враг беше разкрит и неутрализиран. Не ме питай за подробности.

Скийт вдигна поглед от закуската си.

- Тед знае ли за това?

Мег с огромно усилие се пребори с вълната на болка, която заплашваше да я погълне всеки път щом си помислеше, че никога вече няма да го види.

- Да. Така че се връщам в църквата.

Не й беше приятно да го лъже, ала се нуждаеше от причина да си събере нещата, без да събуди подозренията му.

- Не виждам защо си се разбързала - измърмори Скийг и отново се зае със закуската си, а Мег изведнъж си даде сметка, че старият мърморко ще й липсва, както и още доста хора от този шантав град.

Изтощена от болката и липсата на сън, тя едва бе започнала да си събира нещата, когато не издържа и полегна. Въпреки мрачните сънища се събуди късно следобед. Събра си багажа възможно най-бързо, но дори така не успя да стигне в банката преди три часа. Изтегли почти цялата наличност по жалката си сметка, оставяйки едва двайсет долара. Закриеше ли я, всички служители щяха да започнат да й задават въпроси и само пет минути след като прекрачеше прага на банката, Тед щеше да знае, че си заминава. А тя нямаше да понесе още един сблъсък.

Единствената пощенска кутия в града се намираше до стъпалата на малкия пощенски клон. Тя изпрати предизвестието си и указанията за количката с напитки на Бари, помощник-управителя. Докато пускаше плика с гривната на Тори, една кола спря в забранената за паркиране зона. Прозорецът до шофьора се смъкна и през него се показа главата на Съни Скипджак.

- Търсих те. Забравих, че днес клубът е затворен. Да пийнем нещо и да си поговорим.

Съни беше истинско въплъщение на деловата елегантност с лъскавата си тъмна коса и платинени бижута. Мег никога не се бе чувствала по-уязвима.

- Боя се, че точно сега не е удобно. Имам да свърша цял куп неща.

Като например да се кача в колата си и да обърна гръб на мъжа, когото толкова обичам.

- Отмени ги. Важно е.

- За баща ти ли става дума?

Съни я погледна безизразно.

- Какво за баща ми?

- Нищо.

Няколко минувачи спряха и ги зяпнаха, без дори да се опитват да го скрият. Съни, заетата бизнес дама, забарабани с нетърпеливи пръсти по волана.

- Сигурна ли си, че не можеш да отделиш няколко минути от натоварената си програма, за да обсъдиш перспективата за едно бизнес начинание?

- Бизнес начинание?

- Виждала съм бижутата ти. Искам да говорим. Качвай се.

Плановете на Мег за бъдещето бяха, меко казано, неясни.

Тя претегли риска от забавяне на отпътуването си с един час и ползата от това, да чуе какво има да й каже Съни. Съни може и да беше трън в задника, но освен това беше интелигентна бизнес дама. Мег пропъди нежеланието да се озове в затворено пространство с друг член на семейство Скипджак и се качи в колата.

- Чу ли, че имаше статия за конкурса с Тед не къде да е, а в „Уолстрийт Джърнъл"? - подхвърли Съни, докато потегляше по улицата. - Част от поредица за изобретателни подходи към набирането на средства за благотворителност.

- Не, не съм чула.

Съни шофираше с една ръка.

- Всеки път когато се появи още една статия, залогът скача. Цялото това национално внимание започва да ми излиза скъпичко, но от доста време не съм си позволявала да харча разточително. - Телефонът й иззвъня и тя пъхна апарата под сърпа на лъскавата тъмна коса, полюшващ се над ухото й. - Здравей, татко.

Мег настръхна.

- Да, прочетох го и говорих с Уолфбърг - продължи Съни. - Ще се обадя на Тери още тази вечер.

В продължение на няколко минути двамата говориха за адвокати и за покупката на земята. Мислите на Мег се върнаха към Тед само за да бъде изтръгната от тях, когато чу Съни да казва:

- Ще трябва да проверя по-късно. Точно сега съм с Мег. - Тя погледна към Мег и извъртя очи. - Не, ти не си поканен да се присъединиш към нас. Ще се чуем по-късно. - Послуша за момент, намръщи се и прекъсна. - Звучеше ядосан. Какво става с вас двамата?

Мег приветства връхлетелия я гняв.

- Баща ти не знае как да приема откази.

- Ето защо е толкова преуспял. Той е интелигентен и целеустремен. Не разбирам защо толкова се дърпаш. А може би разбирам.

Мег нямаше желание да води този разговор и съжали, че се е качила в колата.

- Искаше да говорим за бижутата ми - каза, докато излизаха на магистралата.

- Продаваш прекадено евтино. Нещата ти са много оригинални и са привлекателни за снобите. Трябва да се насочиш към по-висок клас клиенти. Иди в Ню Йорк. Използвай връзките си, за да си намериш правилните купувачи. Престани да хабиш произведенията си, предлагайки ги на местните. Не можеш да си създадеш репутация на сериозен дизайнер в Източен Исус, Тексас.

- Добър съвет - отвърна Мег, докато подминаваха „Роустабаут". - Мислех, че отиваме да пийнем нещо.

- Първо ще се отбием за малко до депото.

- Вече съм го виждала и нямам желание да се връщам.

- Трябва да направя малко снимки. Няма да се бавим. Освен това там можем да говорим на спокойствие.

- Не съм убедена, че е необходимо.

- Необходимо е, и още как.

Съни свърна по пътя, отвеждащ до депото.

Той беше застлан с чакъл след последния път, когато Мег бе идвала тук, деня, когато двамата с Тед се бяха любили, облегнати на пикала му. Нов прилив на болка я блъсна в гърдите.

Съни паркира до ръждясалия знак, извади фотоапарата от чантата си и слезе от колата, а всяко нейно движение излъчваше целеустременост. Мег никога не бе срещала толкова уверен в себе си човек.

Нямаше намерение да остане да се спотайва в колата, затова също слезе. Съни допря апарата до окото си и се съсредоточи върху депото за отпадъци.

- Това е бъдещето на Уайнет. - Апаратът щракна. - Отначало бях против това, да строим тук, но след като опознах града и хората, си промених мнението.

„След като опозна Тед Бодин", помисли си Мег.

Съни продължи да снима от друг ъгъл.

- Такова уникално място. Истинската Америка и така нататък. По принцип татко не си пада особено по малки градчета, но

тук всички се държат страхотно с него, а и страшно му харесва, че може да играе с хора като Дали и Тед, и Кени. - Тя свали апарата. - Що се отнася до мен... Не е тайна, че проявявам интерес към Тед.

- Ти и всички останали жени по света.

Съни се усмихна.

- Ала за разлика от всички останали аз съм и инженер. В интелектуално отношение сме равни, а колко други жени могат да се похвалят с това?

„Не и аз", помисли си Мег.

Съни мина зад знака на депото и насочи обектива към тръбите за метан. - Разбирам технологиите, които го интересуват. - Фотоапаратът изщрака. - Мога да оценя страстта му към екологията както на научно, така и на практическо ниво. Той притежава забележителен ум и не са много онези, които са в състояние да не изостават от такъв интелект.

Поредната жена, която смяташе, че знае от какво се нуждае Тед. Мег не можа да се сдържи:

- И Тед споделя чувствата ти?

- И това ще стане. - Съни отново свали апарата. - Така поне се надявам. Аз съм реалистка. Може и да не стане както искам, но аз съм като баща ми. Не отстъпвам пред предизвикателствата. Вярвам, че с Тед имаме бъдеще заедно, и възнамерявам да направя всичко по силите си това да стане реалност. - Тя погледна Мег право в очите. - Е, нека свалим картите. Искам да си тръгнеш от Уайнет.

- Така значи? - Не виждаше причина да й обяснява, че вече щеше да го е направила, ако тя не я беше спряла. - И защо?

- Не е нищо лично. Смятам, че си много добра за баща ми. Напоследък той е доста потиснат. Напредването на годините и всичко останало. Ти отвлече мислите му от това. Проблемът за мен е, че спъваш Тед. Той никога няма да признае, че разчита на теб, но то е очевидно.

- Смяташ, че Тед разчита на мен?

- Виждам го в начина, по който те гледа, начина, по който говори за теб. Знам, че Луси Джорик е най-добрата ти приятелка. Напомняш му за нея и докато ти си тук, на него ще му бъде страшно трудно да продължи напред.

Толкова умна и все пак толкова глупава.

- Освен това искрено вярвам, че жените трябва да си помагат -

продължи Съни. - Да бъдеш толкова близо до него, не е добре за теб. Дори не мога да изброя от кожо хора чух, че вече си го превъзмогнала, но и двете знаем, че не е точно така. Приеми го, Мег. Тед никога няма да си падне по теб. Двамата нямате нищо общо.

Освен богати родители, привилегировано детство, страст към екологията и висок праг на търпимост към абсурдното, нещо, което Съни никога нямаше да разбере.

- Тед се чувства добре с теб, защото му напомняш за Луси - продължи тя. - Но това е всичко. Останеш ли тук, спъваш само себе си и усложняваш връзката ми с него.

- Не си от онези, които увъртат.

Съни сви рамене.

- Вярвам, че човек трябва да бъде откровен.

Ала онова, което тя наричаше откровеност, не бе нищо друго, освен коравосърдечно пренебрежение към всички чувства и мнения, които не съвпадаха с нейните.

- Тънките игрички никога не са ме привличали - заяви тя, гордо развявайки своята самомнителност като знаме. - Ако си съгласна да изчезнеш, аз съм готова да ти помогна да започнеш бизнес с бижутата си.

- Подкупваш ме?

- Защо не? Ти не си лоша инвестиция. Включвайки истински реликви в своите украшения, ти си открила чудесна пазарна ниша, която може да бъде много доходна.

- Само дето не съм сигурна, че искам да се занимавам с бижутерство.

Съни не бе в състояние да проумее, че някой би могъл да обърне гръб на обещаващо бизнес начинание, и тя едва прикри презрителната си усмивка.

- Какво друго можеш да правиш?

Мег тъкмо се канеше да й отговори, че ще прави с бъдещето си каквото тя реши, когато чу как по чакъла изсвириха гуми. Двете се обърнаха едновременно тъкмо когато една непозната кола удари спирачки. Слънцето я заслепяваше и Мег не можеше да види кой седи зад волана, но прекъсването изобщо не я учуди. Добрите жители на Уайнет нямаше да я оставят задълго сама с един Скипджак.

А после вратата на колата се отвори и стомахът й се сви. Мъжът, който слизаше от тъмния седан, беше Спенс. Тя се обърна към Съни.

- Откарай ме обратно в града.

Ала Съни беше приковала очи в баща си, който се приближаваше към тях, а панамената шапка засенчваше горната част на лицето му.

- Татко, какво правиш тук?

На Мег не й бяха останали никакви сили, за да се справи с това.

- Искам да се върна в града още сега.

- Остави ни сами - нареди Спенс на дъщеря си. - Има няколко неща, които трябва да кажа на Мег на четири очи.

- Не! Не си отивай.

Тревогата на Мег обърка Съни и усмивката, с която бе посрещнала баща си, избледня.

- Какво става?

Спенс махна с глава към колата на дъщеря си.

- Ще се видим в града. Върви.

- Стой, където си, Съни - каза Мег. - Не искам да оставам насаме с него.

Съни я изгледа така, сякаш е прокажена.

- Какъв ти е проблемът?

- Мег е страхливка - заяви баща й - Ето какъв й е проблемът.

Ала Мег повече нямаше да бъде безпомощната му жертва. - Съни, вчера баща ти се опита да ме насили.

20.

- Да те насиля? - Спенс се изсмя грубо. - Това си го биваше. Покажи ми поне една следа, където и да било по себе си, и аз ще ти дам един милион долара.

Обичайното хладнокръвие на Съни се беше изпарило и тя изгледа Мег с погнуса.

- Как можеш да кажеш нещо толкова долно?

По чакълената алея се зададоха още коли, не една, а цяла върволица. Всички бяха усетили надвисналите неприятности.

- Мамка му - изруга Спенс. - В тоя град човек не може и да се изсере, без всички да дойдат да зяпат.

Кейла изскочи от червена киа, зад чийто волан седеше една от сервитьорките в „Роустабаут".

- Какво правите всички тук? - изчурулика тя и се втурна към тях, сякаш току-що се беше натъкнала на пикник край пътя.

Преди някой да успее да отговори, Тори, Декстър и Кени се появиха от сребрист рейндж роувър. Саронгът с хавайски мотиви на Тори изобщо не си отиваше с карираното горнище на бански. Не носеше грим, а косата й беше мокра. Мъжът й пък беше облечен в тъмносин официален костюм. Кени вдигна ръка, върху която имаше лепенка със Спайдърмен.

- Здрасти, Спенс. Съни. Хубаво време имаме след вчера. Не че не се нуждаехме от малко дъжд.

Зоуи изхвърча от тъмносиня тойота камри.

- Тъкмо бях тръгнала на среща за учебния план - каза тя, без да се обръща към никого конкретно.

Зад тойотата й продължаваха да прииждат коли. Целият град като че ли бе усетил задаващата се катастрофа и до един бяха твърдо решени да я предотвратят.

Декстър О'Конър махна към депото за отпадъци.

- Късметлия си ти, Спенс. Толкова много възможности.

Спенс обаче изобщо не го погледна, впил яростно очи в Мег,

и облекчението й от появата на всички тези хора започна да се изпарява. Опита се да убеди сама себе си, че греши. Несъмнено той щеше да остави нещата така. Несъмнено нямаше да продължи този разговор пред толкова много хора. Ала от самото начало бе разбрала, че той не търпи някой да го победи.

- Договорът все още не е подписан - заяви той злокобно.

По лицата на всички наоколо се изписа паника.

- Татко... - Съни го докосна по ръката.

Тори пое контрола над ситуацията. Пристегна възела на саронга си и пристъпи към Спенс.

- С Декс сме решили да метнем няколко пържоли на скарата тази вечер. Защо двамата със Съни не се присъедините към нас, тоест ако нямате нищо против децата, а може пък да ги изпратим у татко? Съни, някога виждала ли си отблизо ему? С Декс имаме цяло стадо. Общо взето, се омъжих за него, за да мога да ги изхранвам. Той не е толкова луд по тях, колкото съм аз, но те са най-сладките създания, които можеш да си представиш. - Тори се впусна в задъхан и обстоен монолог на тема грижите и изхранването на емута, както и ползата им за човечеството.

Опитваше се да печели време и понеже всички непрекъснато поглеждаха към алеята, на Мег не й беше трудно да се досети защо. Очакваха един рицар в бледосин пикап да се появи и да спаси града от катастрофа.

Колите продължаваха да прииждат, а запасите на Тори от информация за емутата започваха да се изчерпват и тя погледна умолително към останалите. Пръв реагира брат й и като прегърна Спенс през рамото с една ръка, махна към депото за отпадъци с другата.

- Мислех си за пътищата...

Спенс обаче се извърна от него и огледа изпитателно увеличаващото се множество. След това отново спря поглед върху Мег и от начина, по който очите му се присвиха, тя разбра, че е настъпил часът на разплатата.

- Май си поизбързал мъничко, Кени. Трябва да мисля за репутацията си, а Мег току-що каза нещо ужасно шокиращо на дъщеря ми.

Стомахът на Мег се сви от ужас. Искаше да си отмъсти и знаеше точно как да го направи. Ако тя не се откажеше от думите си, щеше да нарани всички останали, ала при мисълта да отстъпи й се повдигна. Как бе възможно правилната постъпка да й се струва толкова неправилна? Тя заби пръсти в дланите си.

- Забрави.

Само че Спенс искаше тя да плати жестока цена за нараненото му его и нямаше намерение да отстъпи.

- О, не мога да го направя. Някои неща са прекадено сериозни, за да бъдат забравени. Мег твърди, че съм... Как точно го нарече?

- Нека го забравим - опита тя отново, макар да знаеше, че той няма да го направи.

Спенс щракна с пръсти.

- Сетих се. Каза, че съм се опитал да те насиля. Така ли беше, Мег?

През събралото се множество пробяга шепот. Начервените устни на Кейла се отпуснаха. Зоуи сложи ръка на гърлото си. Заизваждаха се мобилни телефони и Мег усети, че й се повдига.

- Не, Спенс, не беше така - каза тя сковано.

- Но аз те чух да казваш точно това. Това чу и дъщеря ми. - Той вирна брадичка. - Спомням си, че вчера поплувахме заедно, но определено не си спомням никакъв опит за насилване.

Челюстта й отказваше да помръдне.

- Прав си - промълви тя. - Аз сгреших.

Спенс поклати глава.

- Как може да сгрешиш за нещо толкова сериозно?

Очевидно възнамеряваше дая унижи до краен предел. Единственият начин, по който можеше да спечели, бе да го остави да победи, и тя с усилие се овладя.

- Лесно. Бях разстроена.

- Здравейте, всички.

Множеството се обърна едновременно, а спасителят им пристъпи напред. Не бяха забелязали пристигането му, защото се беше появил в тъмносивия мерцедес бенц, който все забравяха, че притежава. Изглеждаше уморен.

- Какво става тук? Да няма парти, за което съм забравил?

- Опасявам се, че не. - Спенс се намръщи, ала Мег усещаше колко се наслаждава на властта, която имаше над всички тях. - Страшно се радвам, че дойде, Тед. Появи се неочакван проблем.

- Така ли? И какъв е той?

Спенс потърка челюстта си, потъмняла от небръснатата му брада.

-Трудно ще ми бъде да правя бизнес в град, където един човек може да сее измислени обвинения и да се измъкне безнаказано.

Мег не вярваше, че ще развали сделката. Не и с умолителните погледи, които Съни му хвърляше. Не и когато целият град се беше събрал, за да му се умилква. Играеше си на котка и мишка, перчеше се, като я унижаваше и показваше на останалите кой командва.

- Неприятно ми е да го чуя, Спенс - каза Тед. - Предполагам, че навсякъде стават недоразумения. Хубавото на Уайнет е, че се опитваме да оправим неприятностите, преди да станат прекадено големи и да ни създадат главоболия. Да видим дали аз няма да успея да оправя нещата.

- Не знам, Тед. - Спенс зарея поглед към депото за отпадъци. - Трудно е да преглътне човек нещо такова. Всички разчитат на мен утре да подпиша договорите, но не мога да си представя как ще го направя, когато над главата ми е надвиснало подобно лъжливо обвинение.

През множеството пробяга напрегнат шепот. Съни не разбираше игричката на баща си и по лицето й се изписа уплаха, когато видя как бъдещето й с Тед се изплъзва между пръстите й.

- Татко, да поговорим за това насаме.

Господин Самото хладнокръвие свали бейзболната си шапка и се почеса по главата. Наистина ли единствено Мег виждаше колко е уморен?

- Съгласен съм, че трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно, Спенс. Но съм готов да се обзаложа, че мога да оправя нещата, ако просто ми кажеш какъв е проблемът.

Мег не бе в състояние да издържа повече.

- Аз съм проблемът - обяви тя. - Обидих Спенс и сега той иска да накаже целия град заради това. Ала не е нужно да го правиш, Спенс, защото аз си тръгвам от Уайнет. Вече нямаше да съм тук, ако Съни не ме беше задържала.

Тед побутна шапката си назад и макар да я изгледа яростно, гласът му си остана спокоен.

- Мег, защо не оставиш аз да се погрижа за това?

Ала Спенс още не беше утолил жаждата си за отмъщение.

- Значи, смяташ, че можеш да ме обвиниш в нещо толкова сериозно пред дъщеря ми, а после да изчезнеш, сякаш нищо не е станало? Не си познала.

- Почакайте малко - обади се Тед>- Защо не започнем от началото?

- Да, Мег - озъби се подигравателно Спенс. - Защо не направим точно това?

Мег не бе в състояние да погледне към Тед, затова се съсредоточи върху Спенс.

- Вече признах, че излъгах. Ти беше истински джентълмен. Нямаше никакъв опит за насилие. Аз... Измислих си всичко.

Тед се обърна рязко към нея.

- Спенс се е опитал да те насили?

- Така каза тя пред дъщеря ми. - От думите на Спенс капеше презрение. - Тя е лъжкиня.

- Опитал си се да я насилиш? - Очите на Тед лумнаха. - Кучи син!

И без никакво предупреждение, господин Самото хладнокръвие се нахвърли върху последната голяма надежда на града.

Множеството ахна изумено. Кралят на санитарната керамика се пльосна на земята, а панамената му шапка се търкулна в прахта. Мег бе толкова потресена, че не можеше да помръдне. Съни изпищя задавено и се вкаменени от ужас, всички видяха как техният невъзмутим кмет, техният светец от плът и кръв сграбчи Спенсър Скипджак за яката на ризата и го издърпа на крака.

- За кого, по дяволите, се мислиш? - изрева Тед в лицето му, страховита ярост разкривяваше чертите му.

Спенс замахна с крак и го препъна, при което и двамата се строполиха в прахоляка.

Това бе някакъв ужасен сън.

Ужасен сън, който се превърна в истински кошмар, когато от множеството излязоха две познати фигури.

Въобразяваше си. Не беше възможно. Мег примига, но страшното видение не изчезна.

Родителите й. Фльор и Джейк Коранда. Вперили ужасени погледи в нея.

Не можеше да са тук. Не и без да й съобщят, че пристигат. Не и при депото за отпадъци, докато пред очите им се разиграваше най-огромната катастрофа в живота й.

Мег отново примига, ала родителите й все така стояха там, точно пред Франческа и Дали Бодин. Майка й - възхитително красива. Баща й - висок, с изсечени черти и готов да скочи.

Биещиге се мъже се изправиха, а после отново се озоваха на земята. Спенс беше поне с двайсет килограма по-тежък от Тед, но Тед бе по-силен, по-пъргав и тласкан от гняв, който го беше преобразил в мъж, когото Мег не можеше да познае.

Тори стискаше саронга си. От устните на Кени се откъсна ругатня. Кейла се разплака. А Франческа понечи да се притече на помощ на скъпоценното си момче, но мъжът й я дръпна назад.

На никого обаче не му хрумна да удържи Съни, която нямаше намерение да позволи никой мъж, нито дори онзи, в когото си бе въобразила, че е влюбена, да нападне обичния й баща.

- Татко! - изпищя тя и се хвърли върху гърба на Тед.

Това бе повече, отколкото Мег бе в състояние да понесе.

Втурна се към тях, за да се намеси, подхлъзна се на чакъла и се строполи върху Съни, при което Тед се озова затиснат под тях двете. Спенс се възползва от това, че той временно беше обезвреден, и скочи на крака. Мег с ужас го видя как вдига крак, за да изрита Тед в главата. Изпищявайки на свой ред от ярост, тя се извъртя настрани и се блъсна в него. Той изгуби равновесие и докато падаше, сграбчи гърба на дизайнерската блуза на Съни. Тед никога не би ударил жена. Мег обаче не страдаше от подобни скрупули.

Най-сетне Тори и Шелби откъснаха Мег от хлипащата Съни, ала миролюбивият кмет на Уайнет беше озверял и бяха необходими трима мъже, за да го озаптят. И не само него трябваше да удържат. Майката на Мег, Скийт, Франческа и началникът на пожарната едва успяваха да обуздаят баща й.

Една вена върху шията на Тед туптеше яростно, докато той се мъчеше да се отскубне и да довърши започнатото.

- Само да си помислил да я доближиш, дълбоко ще съжаляваш.

- Ти си луд! - изкрещя Спенс. - Всички сте луди!

Устните на Тед изтъняха от презрение.

- Махай се от тук.

Спенс грабна шапката си от земята.

Мазни кичури коса падаха над челото му. Едното му око започваше да подпухва, от носа му течеше кръв.

- Този град винаги се е нуждаел от мен повече, отколкото аз от него. - Той отупа шапката в крака си. - Докато гледаш как това място се разлага, Бодин, помисли си от какво се отказа. - Нахлупи шапката си и погледна Мег с отровно изражение. - Помисли си колко много ти коства тази никаквица.

-Татко...

Блузата на Съни беше изцапана и скъсана, ръката й беше ожулена, а на бузата си имаше драскотина. Баща й обаче беше прекадено погълнат от собствената си ярост, за да й даде утехата, за която тя копнееше.

- Можеше да имаш всичко - процеди той; от едната му ноздра капеше кръв. - А ти го захвърли заради една лъжлива кучка.

Единствено това, че майка й се вкопчи в него, попречи на баща й да му се нахвърли, а мъжете, които удържаха Тед, замалко да го изпуснат. Дали пристъпи напред, очите му се бяха превърнали в късчета сива стомана.

- Съветвам те да се махнеш от тук, докато още можеш, Спенс, защото трябва само да кимна и момчетата, които пречат на Тед да довърши онова, което започна, ще го оставят да го направи.

Спенс плъзна поглед по морето от враждебни лица наоколо и заотстъпва към колите.

- Хайде, Съни - повика с напереност, която не прозвуча особено убедително. - Да се махаме от тази помийна яма.

- Ти си истински загубеняк, задник такъв! - извика Тори след него. - Още в гимназията бях по-добра със стика от теб. А ти, Съни, си надута кучка.

Усетили, че като нищо може да им се наложи да се оправят с освирепяла тълпа, баща и дъщеря се втурнаха към колите си и скочиха в тях. Докато те се отдалечаваха, един след друг всички обърнаха очи към Мег. Тя почувства гнева им, видя отчаянието им. Нищо от това нямаше да се случи, ако си беше тръгнала от града, когато й бяха казали.

Успя някак си да остане с вдигната глава, макар в очите й да напираха сълзи. Прелестната й майка, висока и изящна, тръгна към нея, движейки се със същото властно излъчване, довело я някога до най-прочутиге модни подиуми. Вниманието на множеството бе така погълнато от разиграващата се драма, че никой не бе забелязал появата на външни лица между тях, но всеки над трийсет години веднага разпознаваше Бляскавото момиче с дългата й руса коса, драматично изрисувани вежди и широка уста. Разнесе се шепот. А после бащата на Мег застана до майка й и шепотът заглъхна, докато всички се мъчеха да осъзнаят невероятния факт, че легендарният Джейк Коранда бе слязъл от големия екран и сега бе между тях.

Мег ги гледаше с нещастна смесица от любов и отчаяние. Как бе възможно някой толкова обикновен като нея да бъде дъщеря на тези две великолепни създания?

Ала родителите й така и не можаха да стигнат до нея, защото Тед направо обезумя.

- Всички да се махат от тук! - извика той. - Всички! - По някаква причина в това нареждане бяха включени и родителите й. - Вие също.

Мег искаше единствено да си тръгне и никога да не се върне, само че нямаше кола, а не бе в състояние да понесе мисълта как се прибира заедно с родителите си, не и преди да е успяла да се стегне. Тори като че ли бе най-голямата й надежда и тя й отправи умолителен поглед, но в този миг Тед я сграбчи за ръката.

- Ти стой където си.

Всяка дума имаше назъбено острие и леден връх. Искаше една последна конфронтация и след всичко станало я заслужаваше.

Баща й го огледа изпитателно, а после се обърна към нея.

- Колата ти тук ли е?

Когато Мег поклати глава, той извади ключовете от своя автомобил и й ги подхвърли.

- Ще помолим някой да ни откара в града и ще те чакаме в хотела.

Един по един събралите се започнаха да се разотиват. Никой не искаше да се противопостави на Тед, нито дори майка му. Франческа и Дали заведоха родителите на Мег до кадилака си. Докато колите се отдалечаваха една след друга, Тед се приближи до ръждясалия знак и зарея поглед към съсипаната земя, която се простираше пред него, изгубила изведнъж всякакви перспективи за бъдещето. Раменете му увиснаха. Тя му го беше причинила. Не нарочно, но въпреки това го беше направила, оставайки в Уайнет, когато всичко й казваше, че е абсолютно наложително да си тръгне. А после, сякаш това не бе достатъчно глупаво, най-нелепо се беше влюбила в мъжа, който бе най-малко вероятно да й отвърне със същото. И именно опитът й да задоволи собствените си желания бе довел до този миг, в който всичко бе рухнало.

Слънцето бе слязло ниско на небето и очертаваше профила му с огнени щрихи. И последната кола си бе отишла, ала Мег сякаш бе престанала да съществува. Той не помръдваше. Когато не бе в състояние да издържа повече, тя се насили да отиде при него.

- Толкова съжалявам - прошепна.

Вдигна ръка, за да избърше кръвта от ъгълчето на устата му, ала той улови китката й, преди да го е докоснала.

- Това беше ли достатъчно страстно за теб?

- Какво?

- Мислиш, че съм безчувствен. - Гласът му беше дрезгав от емоция. - Че съм някакъв робот.

- О, Тед... нямах това предвид.

- Само защото ти си падаш по мелодрамите, единствено ти имаш право да изпитваш чувства, така ли?

Не този разговор трябваше да водят.

- Тед, никога не съм искала да те забъркам в това със Спенс.

- И какво се очакваше да направя? Да оставя да му се размине, че се е опитал да те насили?

- Не беше точно така. Наистина не знам какво би станало, ако Хейли не се беше появила. Той...

- Потя се! - изкрепщ Тед и в думите му нямаше никакъв смисъл. - Каза, че никога не се потя.

За какво говореше? Мег опита отново:

- Бях сама в потока, когато се появи. Помолих го да си тръгне, но той не го направи. Нещата загрубяха.

- И кучият син си плати за това. - Той сграбчи ръката й. - Преди два месеца бях на път да се оженя за друга жена. Не заслужавам ли поне малко разбиране? Само защото ти си скочила в дълбокото, не означава, че и аз трябва да скоча още сега.

Свикнала бе да разчита мислите му, ала не и този път.

- Какво искаш да кажеш с това „скочила в дълбокото"?

Устните му се изкривиха презрително.

- Влюбила си се.

Думите бяха изречени с толкова отвращение, че би трябвало да оставят мехури по устните му. Мег направи крачка назад.

- Едва ли бих нарекла влюбването „да скочиш в дълбокото".

- А как би го нарекла тогава? Бях готов да прекарам остатъка от живота си с Луси. Остатъка от живота си! Защо не можеш да го разбереш?

- Разбирам го. Просто не разбирам защо говорим за това сега, след всичко, което се случи току-що.

- Естествено, че не разбираш. - Беше пребледнял. - Не разбираш нищичко от разумно държание. Мислиш си, че ме познаваш толкова добре, а всъщност не знаеш нищо за мен.

Поредната жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин...

Преди Мег да успее да се върне на истински важната тема, той отново подхвана атаката си:

- Хвалиш се, че си изтъкана само от чувства. Е, поздравления! Аз съм различен. Искам в нещата да има логика и ако това е грях в твоите очи, толкова по-зле.

Сякаш изведнъж бе заговорил на чужд език. Мег разбираше думите, но не и смисъла им заедно. Защо не говореха за нейното участие в катастрофата със Спенс?

Тед избърса кръвта, процеждаща се от ъгълчето на устата му, с опакото на ръката си.

- Твърдиш, че ме обичаш. Какво изобщо означава това? Аз обичах Луси, а виж само колко безсмислено се оказа.

- Обичал си Луси?

Не го вярваше. Не искаше да го повярва.

- Пет минути след като се запознахме, разбрах, че тя е жената. Тя е интелигентна. Мила. Иска да помага на хората и разбира какво е да живееш пред очите на всички. Приятелите ми я обичаха. Родителите ми я обичаха. Искахме едни и същи неща от живота. И никога не съм грешал повече за нещо. - Еласът му

изневери. - А ти очакваш да забравя всичко това? Да щракна с пръсти и да го накарам просто да изчезне?

- Не е честно. Държеше се така, сякаш тя няма значение. Изглеждаше, сякаш не те е грижа.

- Естествено, че ме беше грижа! Само защото не се разхождам наоколо и не обявявам на всеослушание всяко мое чувство, не означава, че не изпитвам такива. Каза, че съм разбил сърцето ти. Е, тя разби моето.

Вената на врата му туптеше. Мег имаше чувството, че го е зашлевила. Как бе възможно да не го е осъзнала? Беше напълно убедена, че не обича Луси, а ето че не беше така.

- Ще ми се да бях разбрала - чу се да казва. - Не знаех.

Той направи рязък, пренебрежителен жест.

- А после се появи ти. С твоите неразбории и всичко, което искаше от мен.

- Никога не съм искала нищо от теб! - възкликна тя. - Ти си този, който се разпореждаше, от самото начало. Казваше ми какво да правя и какво да не правя. Къде мога да работя. Къде мога да живея.

- О, моля ти се! - дрезгаво каза той. - Всичко в теб иска нещо. Тези големи очи - в един миг сини, а в следващия зелени. Начинът, по който се смееш. Тялото ти. Дори драконът, татуиран на дупето ти. Ти искаш всичко от мен. А после критикуваш онова, което получаваш.

- Никога...

- Как ли пък не! - Приближи се толкова бързо, че Мег помисли, че ще я удари. Вместо това той я притегли към себе си и пъхна ръце под късата й памучна поличка, вдиша я около кръста й и стисна дупето й в шепи. - Не мислиш ли, че това иска нещо от мен?

- Аз... надявам се, че е така.

Гласът й беше толкова немощен, че едва го позна.

Ала Тед вече я теглеше встрани от чакълената алея. Дори не благоволи да я сложи на задната седалка на колата си. Вместо това я издърпа направо върху песъчливата почва.

Под изпепеляващите лъчи на слънцето Тед пъхна ръце в бикините й, свали ги със замах и сложи краката й около хълбоците си. Когато той се отдръпна назад, подпирайки се на пети, слънцето опари чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Очите му нито за миг не се откъсваха от влажната

мекота, която беше разкрил, докато ръцете му се спускаха към ципа на дънките. Беше извън контрол, този човек на логиката и здравия разум. Без следа от джентълменското си лустро.

Тялото му засенчи слънцето. Той смъкна дънките си. Мег би могла да му извика да спре... би могла да го отблъсне от себе си... би могла да го удари по главата и да му каже да дойде на себе си. И той щеше да го направи. Сигурна бе в това. Ала не го стори. Той беше излязъл извън контрол и тя искаше да се хвърли в непознатото заедно с него.

Той пъхна ръце под нея и повдигна бедрата й, така че да може да го поеме целия. Никаква протяжна любовна игра, никакво усърдно мъчение и прекрасно изтезаване. Единствено неговата собствена нужда.

Нещо остро я одраска по крака... В гръбнака й се заби камък. .. С див стон, той нахлу в нея и тежестта му я притисна към земята. Вдигна блузата й и оголи гърдите й. Небръснатата му брада ожули нежната й кожа. Изпълни я невероятна нежност, докато той използваше тялото й. Без помен от благовъзпитаност и деликатност, без да се обуздава и сдържа. Той беше паднал ангел в плен на мрака и изобщо не внимаваше с нея.

Мег затвори очи срещу заслепяващото слънце, докато тласъците му я разтърсваха. Постепенно необуздаността, която го беше завладяла, покори и нея, ала беше твърде късно. С дрезгав вик той оголи зъби. И се изля в нея.

Звукът от накъсаното му дишане изпълваше ушите й. Тежестта му изкарваше въздуха от дробовете й. Най-сетне той се свлече от нея със стон. А после всичко застина.

Ето какво бе искала от първия път, когато правиха любов. Да срине самоконтрола му. Ала това му бе струвало прекалено много и когато той дойде на себе си, Мег видя точно това, което знаеше, че ще види. Един добър човек, сломен от разкаяние.

- Не го казвай! - Тя сложи ръка върху разранената му уста. Докосна челюстта му. - Не го казвай.

- Исусе... - Изправи се трескаво. - Аз не... Съжалявам. Толкова съжалявам. Исусе, Мег...

Докато той си навличаше дрехите, Мег също скочи на крака и издърпа полата си надолу. Лицето му беше разкривено от болка. Тя не бе в състояние да понесе извинението му за това, че е човек, а не полубог. Трябваше да направи нещо, и то бързо, затова го смушка силно в гърдите.

- Ето за какво говорех през цялото време.

Ала той беше пребледнял и опитът й да отклони посоката на мислите му се провали.

- Не мога... не мога да повярвам, че ти причиних това.

Мег обаче нямаше намерение да се откаже толкова лесно.

- Може ли да го направиш отново? Може малко по-бавно този път, но не много.

Сякаш изобщо не я беше чул.

- Никога няма да си го простя.

Мег се престори на ядосана.

- Започваш да ме отегчаваш, Тиодор, а имам да свърша цял куп неща.

Първо щеше да се опита да му върне самоуважението. След това щеше да се наложи да се срещне с родителите си. А после? Трябваше завинаги да обърне гръб на този град.

Грабна бикините си и заяви със самонадеяност, каквато изобщо не изпитваше:

- Разбирам, че тотално прецаках бъдещето на Уайнет, така че стига си се мотал тук, а направи онова, в което си най-добър. Започни да оправяш чуждите бъркотии. Намери Спенс, преди да си е тръгнал. Кажи му, че си си изгубил ума. Кажи му, че всички в града знаят, че не може да ми се вярва, но въпреки това съм успяла да те подведа. А после му се извини, задето се сби с него.

- Изобщо не ме е грижа за Спенс - отсече той.

Думите му я ужасиха.

- А трябва. Наистина, наистина трябва. Моля те. Направи каквото ти казах.

- Не можеш ли да мислиш за друго, освен за този задник? След всичко, което се случи току-що...

- Да. И само за това искам да мислиш и ти. Работата е там... имам нужда да ми се вречеш във вечна любов, а ти никога няма да можеш да го направиш.

Раздразнение, разкаяние, нетърпение - Мег ги видя до едно в очите му.

- Прекадено скоро е, Мег. Дяволски...

- Беше повече от ясен - прекъсна го тя, преди да е успял да каже още нещо. - И недей да се чувстваш виновен, когато си тръгна. Откровено казано, аз доста лесно се влюбвам и също толкова лесно ми минава. Няма да ми отнеме много дълго, за да те забравя. - Говореше прекадено бързо. - Имаше един тип, на

име Бъз. Цели шест седмици бях потънала в самосъжаление, а честно казано, ти изобщо не можеш да се мериш с Бъз.

- Какво искаш да кажеш с това „след като си тръгна"?

Мег преглътна.

- Ако щеш вярвай, но Уайнет изведнъж изгуби очарованието си за мен. Махам се от тук веднага след като се видя с родителите ми. И не се ли радваш, че не се налага да присъстваш на този разговор.

- Не искам да си тръгваш. Още не.

- И защо не? - Погледна го изпитателно, търсейки някакъв знак, който може би беше пропуснала. - За какво да оставам?

Той направи странен безпомощен жест.

- Не... не знам. Просто остани.

Това, че отказваше да срещне погледа й, й каза всичко.

- Не мога да го направя. Просто... не мога.

Странно бе да види Тед Бодин толкова уязвим. Докосна устни до здравото ъгълче на устата му и забърза към колата, която родителите й, грижовни както винаги, бяха оставили. Докато се отдалечаваше, си позволи един последен поглед в огледалото за обратно виждане.

Тед стоеше насред пътя и я гледаше как си отива. Зад него, докъдето стигаше поглед, се простираше огромната пустош на депото за отпадъци.

21.

Мег се поизми в тоалетната на една бензиностанция край магистралата; избърса доколкото можа мръсотията по себе си и прикри следите от сълзи с малко грим. След това отвори куфара, който бе взела със себе си в малкото помещение, и извади блуза и чисти дънки, за да скрие драскотините по краката си, както и тънък зелен шал, за да скрие шията си, ожулена от брадата на Тед. Още от първия път, когато се любиха, си мечтаеше той да бъде така завладян от страст, че да изгуби легендарното си хладнокръвие. Ето че то най-сетне се беше случило, но не така, както се беше надявала.

Влезе през служебния вход на хотела. Бърди никога нямаше да допусне някой от ранга на родителите й да отседне

другаде, освен в наскоро преименувания президентски апартамент, така че Мег пое към последния етаж по задното стълбище. За всяка крачка трябваше да извиква на помощ цялата си воля. От самото начало беше объркала всичко с Тед. Решила бе, че не обича Луси, ала той я обичаше - както тогава, така и сега. Мег не бе нищо повече от връзка за утеха, мимолетно безразсъдство.

Не биваше да допусне болката да я завладее, не и сега, когато й предстоеше мъчителна среща с родителите й. Не биваше да мисли за Тед, ниго за несигурното си бъдеще, нито за разрухата, която щеше да остави зад себе си, когато си тръгнеше от Уайнет.

Майка й бе тази, която отвори вратата на хотелския апартамент. Все още носеше ушитата по мярка сребриста туника и впития панталон, с които се бе появила при депото. Най-голямата ирония бе, че нейната майка модел слабо се вълнуваше от дрехи, но чинно носеше великолепните тоалети, които брат й Майкъл правеше за нея.

Във вътрешността на апартамента баща й престана да крачи напред-назад. Мег им се усмихна несигурно.

- Можехте да ме предупредите, че идвате.

- Искахме да те изненадаме - сухо отвърна баща й.

Майка й я улови за лактите, изгледа я продължително и изпитателно, а после я притегли към себе си. Докато потъваше в така познатата прегръдка, за миг Мег забрави, че е пораснала жена. Само ако родителите й бяха строги и глуповати, животът й нямаше да е така изпълнен с чувство на вина и нямаше да й се налага да хаби толкова енергия, преструвайки се, че изобщо не се интересува от мнението им за нея.

Усети ръката на майка си в косата си.

- Добре ли си, миличка?

Мег преглътна сълзите си.

- Била съм и по-добре, но като се има предвид катастрофата, на която току-що станахте свидетели, не мога да се оплача.

Сега бе ред на баща й да я вземе в прегръдките си - притисна я силно до себе си, а после я шляпна лекичко по дупето, както правеше, откакто бе съвсем малка.

- Разкажи ни всичко - помоли майка й, когато той най-сетне я пусна. - Как се оплете с този ужасен човек?

- Татко е виновен - успя да се пошегува Мег. - Спенсър

Скипджак боготвори знаменитостите и аз бях най-добрата му възможност да се доближи до могъщия Джейк.

- Нямаш представа с какво удоволствие бих разкъсал това копеле на парченца - подхвърли могъщият Джейк.