Господин Неустоим

Което беше доста страшна мисъл, при положение че баща й беше ветеран от войната във Виетнам и онова, което не беше научил там, бе усвоил, правейки филми, включващи всички видове оръжие - от самурайски мечове до автомати „Калашников".

Майка й махна към телефона си последен модел.

- Вече започнах проучвания. Все още не съм разкрила нищо, но и това ще стане. Подобно влечуго не може да не остави лигава диря след себе си.

Гневът им не я изненада, ала къде беше разочарованието, че за пореден път са видели най-голямото си дете, забъркано в истинска каша?

Баща й отново закрачи напред-назад.

- Това няма да му се размине.

- Само въпрос на време е греховете му да го настигнат - каза майка й.

И двамата не разбираха истинските мащаби на онова, на което бяха станали свидетели. И представа си нямаха колко важен бе комплексът за голф за града, нито каква бе ролята, която Мег бе изиграла в унищожаването на тази перспектива. Всичко, което те бяха видели, бе как някакъв отвратителен тип обижда обичната им дъщеря, а един доблестен млад мъж защитава честта й. Мег беше получила дар свише. Явно никой, нито дори Дали и Франческа, не ги бяха осветлили по пътя към хотела. Ако успееше да изкара родителите си от града достатъчно бързо, те никога нямаше да научат за нейната роля във всичко това.

А после в главата й отекнаха думите, които бе изрекла пред Хейли: „.. .начинът, по който постъпиш през следващите няколко минути, ще определи какъв човек ще бъдеш от сега нататък”.

Нейната ситуация бе различна от тази на Хейли, ала основната истина си оставаше същата. Какъв човек искаше да бъде?

Обзе я странно чувство на... не умиротвореност, защото за нея нямаше да има покой, не и още дълго занапред. По-скоро - за правилност. Преживяното през последните три месеца бе разкъсало измислиците, с които се беше загръщала дотогава. Толкова бе убедена, че никога няма да е в състояние да се мери с постигнатото от останалите членове на семейството си, че така и не бе опитала да

бъде нещо друго, освен безделника на семейството. Ако бе посмяла да рискува да съгради нещо, би рискувала и да се провали в техните очи. Отказвайки да рискува, нямаше как да се провали. Беше го вярвала и в крайна сметка се бе оказала без нищо.

Време бе да се превърне в жената, която искаше да бъде, жена, готова да поеме по свой собствен път и да го направи по свой собствен начин, без да се тревожи как другите, включително и онези, които обича, ще съдят нейните успехи и провали. Трябваше сама да реши какъв иска да бъде животът й и да направи решението си реалност. И не можеше да го стори, като се крие.

- Работата е там... - започна тя. - Това, което се случи днес... по-сложно е, отколкото изглежда.

- На мен ми се струва съвсем просто - заяви баща й. - Онзи тип е нагъл задник.

- Така е. За съжаление, не е само това...

И тя им разказа всичко, започвайки от деня, в който беше пристигнала. Някъде около средата на разказа, баща й нападна минибара, няколко минути по-късно майка й се присъедини към него, ала Мег не спря. Каза им всичко, освен кожо дълбоко се бе влюбила в Тед. С тази част от историята трябваше да се оправи сама.

Когато стигна до края, стоеше до прозореца, с гръб към сградата на общината, а родителите й седяха един до друг на ниския диван. Заповяда си да не навежда глава.

- Така че, виждате ли, именно заради мен Тед избухна и се сби за първи път през живота си на възрастен. Заради мен градът ще изгуби милиони долари бъдещи приходи и всички онези работни места.

Родителите й се спогледаха продължително; онова, което си казваха безмълвно, бе съвършено ясно за тях, но не и за Мег. Те открай време общуваха по този начин. Може би именно затова нито тя, нито братята й бяха женени. Искаха онова, което родителите им притежаваха, и нямаха намерение да се примирят с нищо по-мажо.

Най-голямата ирония бе, че Мег бе започнала да вярва, че нещо подобно има между тях с Тед. Бяха станали тожова добри в това, да четат мислите си. Кожо жажо, че не беше разчела правилно най-важното, което трябваше да знае за него. Кожо много обича Луси.

Баща й се надигна от дивана.

- Нека видя дали разбрах добре... Попречила си на Луси да

съсипе живота си, като се омъжи за неправилния мъж. Изкарвала си прехраната си в град, пълен с луди хора, твърдо решени да те превърнат в изкупителна жертва за всички свои неприятности. Може и да не си била координатор по забавленията в онзи кънтри клуб, но истински си се старала в работата си. И дори си успяла да започнеш малък бизнес в допълнение към нея. Правилно ли съм разбрал?

Майка й повдигна една от великолепните си вежди.

- Забрави да споменеш колко дълго е успяла да държи настрани онзи самонадеян перверзник.

- И въпреки това тя е тази, която се извинява?

Баща й го превърна във въпрос и Бляскавото момиче впи в дъщеря си прословутите си очи със златни пръски.

- За какво, Мег? - попита тя. - За какво точно се извиняваш?

Въпросът я остави без думи. Не бяха ли слушали?

Моделът и филмовата звезда зачакаха търпеливо нейния отговор. Кичур руса коса се извиваше около бузата на майка й. Баща й потърка хълбока си, сякаш търсеше револвера „Колт" с перлена дръжка, който бе носил в един от филмите си. Мег понечи да отговори. Отвори уста. Ала от нея не излезе нито звук. Защото не знаеше какво да отговори.

Майка й отметна коса.

- Очевидно тези тексасци са ти промили мозъка.

Прави бяха. Онзи, на когото трябваше да се извини, бе самата тя, защото не бе имала мъдростта да предпази сърцето си.

- Не можеш да останеш тук - заяви баща й. - Това място не е добро за теб.

В някои отношения то се бе оказало повече от добро, но Мег кимна.

- Багажът ми вече е в колата. Съжалявам, че си тръгвам по този начин, след като дойдохте чак до тук, за да ме видите, но сте прави. Трябва да си вървя и смятам да го направя още сега.

- Искаме да се прибереш у дома - каза майка й с нетърпящ възражения глас. - Да се възстановиш.

Баща й обви ръка около раменете й.

- Липсваше ни, миличка.

Точно за това бе мечтала, откакто я бяха оставили да се оправя сама. Мъничко сигурност, място, квдето да се скрие, докато измисли какво да прави оттук нататък. Сърцето й се преизпълни с обич към тях.

- Няма други като вас. Наистина. Ала трябва да го направя сама.

Опитаха се да спорят с нея, но Мег беше непоклатима и след прочувствено сбогуване, се отправи към колата си по задното стълбище. Преди да си тръгне, трябваше да свърши още нещо.

Паркингът пред „Роустабаут" беше толкова пълен, че колите преливаха и на улицата. Мег спря на банкета зад една хонда сивик. Не си направи труда да потърси мерцедеса на Тед, нито пък пикала му. Знаеше, че няма да го открие, така както знаеше, че всички други са се събрали вътре, за да обсъдят катастрофата, сполетяла ги този следобед.

Пое си дълбоко дъх и бутна вратата. Блъсна я миризма на пържена храна, бира и барбекю, докато се оглеждаше наоколо. Голямото помещение беше претъпкано. Хора стояха покрай стените и между масите, и в коридора, отвеждащ до тоалетните. Тори, Декс и всички от семейство Травълър се бяха сместили около маса за четирима. Кейла, баща й, Зоуи и Бърди седяха наблизо. Никъде не забеляза Дали и Франческа, но пък видя Скийт и неколцина от по-старшите кадита да отпиват от бирите си, облегнати на стената до видео игрите.

Мина малко време, докато тълпата я забележи, а после то започна. Тук-таме се възцари мълчание, което постепенно се разпростираше, докато секундите течаха. Тръгна от бара и обхвана цялото помещение, докато единственото, което се чуваше, бяха потракване на стъкло и гласът на Кари Ъндърууд⁵⁹, разнасящ се от джубокса.

Много по-лесно би било да се измъкне незабелязано, ала последните няколко месеца я бяха научили, че не е неудачницата, за която се бе мислила. Тя бе интелигентна, умееше да работи здраво и най-сетне имаше план за бъдещето си (колкото и неясен да бе той). Затова, макар да усещаше, че започва да й се вие свят, а от миризмата на храна й се повдигаше, тя се насили да пристъпи към Пийт Лараман, който винаги й даваше петдоларов бакшиш за замразените „Милки Уейс", с които зареждаше количката си само за него.

- Може ли да заема стола ти?

Той й го отстъпи и дори й помогна да се качи на него, жест, който вероятно се дължеше на любопитство, а не на любезност. Някой изключи джубокса и Кари замлъкна насред песента си. Може и да не беше особено добра идея да се качи на стола, защото коленете й бяха омекнали, но ако щеше да го прави, трябваше да го направи както трябва, а това означаваше, че всички тук трябваше да могат да я видят.

Мег заговори в тишината.

- Знам, че сега всички ме мразите, и с нищо не мога да го променя.

- Можеш да се разкараш от тук - обади се един от редовните посетители на бара.

Тори скочи на крака.

- Млъквай, Лирой. Остави я да говори.

Следващата, която се обади, бе брюнетка, която Мег си спомняше от обяда у Франческа като майката на Хънтър Грийн.

- Мег вече каза предостатъчно и сега всички сме прецакани.

Жената до нея стана от стола си.

- Прецакани са и децата ни. Дотук беше с подобренията в училище.

- Майната му на училището - отсече друг. - Ами всички онези работни места, които няма да получим заради нея?

- Заради Тед - добави приятелчето му. - Вярвахме му, а вижте какво стана.

Мрачният шепот, който се разнесе след споменаването на Тед, увери Мег, че постъпва правилно. Лейди Ема поиска да се изправи, за да защити кмета им, ала Кени я издърпа обратно на стола. Мег огледа събралото се множество.

- Затова съм тук - заяви тя. - За да говорим за Тед.

- Не можеш да ни кажеш за него нищо, което вече да не знаем - озъби се презрително първият мъж, който се беше обадил.

- Така ли? Какво ще кажете за това: Тед Бодин не е съвършен.

- Това определено го знаем вече - изкрещя приятелят му и се огледа наоколо, търсейки потвърждение. Намери го без проблем.

- Би трябвало да го знаете от самото начало - възрази Мег. - Но винаги сте го съдили много по-строго, отколкото себе си. Той е толкова добър във всичко, че сте забравили, че е човек като всички останали и невинаги може да прави чудеса.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше ти! - извика някой от дъното на помещението.

- Точно така - каза Мег. - Вие, глупави селяндури! Не го ли разбирате? От мига, в който Луси го изостави, Тед беше обречен. - Тя им даде няколко секунди, за да осмислят чутото. - Видях открилата се възможност и действах. От самото начало той беше в ръцете ми. - Опита се да придаде на гласа си същото презрително звучене, като това на обадилия се преди малко мъж. - Мислите си, че никоя жена не може да контролира Тед, но аз съм се упражнявала с филмови звезди и рок музиканти, така че, вярвайте ми, с него беше лесно. А после, когато ми омръзна, го зарязах. Той не е свикнал с това и то го извади от релси. Така че обвинявайте ме колкото си искате. Но да не сте посмели да хвърлите вината върху него, защото той не го заслужава. - Усети как самоувереността й отслабва. - Той е един от вас. Най-доброто, което имате. И ако не се погрижите да го узнае, ще си заслужавате всичко лошо, което ви очаква.

Краката й започнаха да треперят толкова силно, че едва успя да скочи от стола. Не се огледа наоколо, не потърси Тори и останалите от семейство Травълър, за да си вземе единственото сбогом, което означаваше нещо за нея. Вместо това се втурна към вратата.

Последното, което видя от града, който бе обичала и мразила, бе река Педерналес в далечината и табелата в огледалото за обратно виждане.

НАПУСКАТЕ УАЙНЕТ, ТЕКСАС

Кмет Тиодор Бодин

И тогава най-сетне си позволи да се разплаче, неудържимо ридание, което разтърсваше тялото й, сълзи, които я заслепяваха. Отдаде се на мъката си, защото сърцето й беше разбито и защото, свършеше ли това пътуване, никога вече нямаше да заплаче.

22.

Над Уайнет беше надвиснал тъмен облак. Откъм Залива връхлетя тропическа буря, реката придойде и отнесе моста на Команчи Роуд. Ерипният сезон започна прекадено рано и всички деца се изпоразболяха. Пожар в кухнята затвори „Роустабаут" за три седмици; в същия ден се развалиха и двата боклукчийски камиона в града. Докато още се опитваха да се съвземат от всичко това, Кени Травълър допусна гадна грешка на осемнайсетата дупка на състезанието в „Уислин Огрейте" и не успя да се класира за шампионата на Асоциацията. Ала най-ужасното от всичко бе, че Тед Бодин бе подал оставка като кмет. Една седмица беше в Денвър, на следващата - в Албъкърки. Обикаляше страната, опитвайки се да помогне на градовете да намалят потреблението си на ток, вместо да си стои в Уайнет, където му беше мястото.

Никой не беше щастлив. Преди да замине за първата си година в Тексаския университет, Хейли Китъл изпрати групов имейл, описвайки с най-големи подробности на какво бе станала свидетелка в деня, когато бе видяла Спенсър Скипджак да заплашва Мег Коранда във вирчето зад старата лютеранска църква. Разбрали веднъж какво се бе случило наистина, жителите на града не можеха повече да винят Тед, задето беше ударил Спенс. Е, да, щеше им се да не се бе случило, но Тед надали би могъл да преглътне обидите, които Спенс сипеше. Един след друг те се опитаха да му го обяснят в редките случаи, когато се връщаше в града, ала той просто кимаше учтиво и още на следващия ден отново се мяташе на самолета.

„Роустабаут” най-сетне отвори отново врати, но дори когато си беше в града, Тед не се появяваше там. Вместо това няколко души го видяха да се отбива в „Кракър Джоне”, долнопробен бар близо до границата на окръга.

- Отказал се е от нас - проплака Кейла на Зоуи. - Отказал се е от целия град.

- Вината си е само наша - каза Тори. - Очаквахме твърде много от него.

От няколко добре информирани източници бяха научили, че Спенс и Съни са се върнали в Индианаполис, където Сън и се бе заровила в работата си, а Спенс беше хванал херпес зостер. За всеобщо изумление, Спенс беше развалил преговорите със Сан Антонио. Говореше се, че след като жителите на Уайнет го бяха ухажвали толкова енергично, вече не искал да бъде малка риба в голям аквариум и се отказал от плановете си да строи комплекс за голф.

Покрай всички тези вълнения, хората почти бяха забравили за конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин", докато от комитета за възстановяване на библиотеката не им напомниха, че наддаването ще приключи в полунощ на трийсети септември. Тази нощ комитетът се събра в кабинета в дома на Кейла, за да ознаменува случая, както и да засвидетелства на Кейла признателността си за начина, по който бе продължила да ръководи наддаването в интернет, дори когато самата тя повече не можеше да участва, след като баща й спря парите.

- Нямаше да се справим без теб - заяви Зоуи, настанила се върху канапето „Хепълуайт" срещу бюрото на Кейла. - Ако някога успеем отново да отворим библиотеката, ще сложим шметна плоча в твоя чест.

Кейла наскоро беше преобзавела кабинета си с тапети от плат и неокласически мебели, ала Тори бе избрала да седне на пода.

- Зоуи искаше да поставим плочата в детския отдел - каза тя, - но аз гласувах да я сложим до рафтовете с модна литература. Решихме, че именно там ще прекарваш по-голямата част от времето си.

Останалите я изгледаха кисело, задето бе напомнила на Кейла, че ще бъде принудена да чете за мода, вместо да диктува модните тенденции в бутика, за който открай време си мечтаеше. Тори не беше възнамерявала да бъде нетактична, затова стана, за да допълни чашата с мохнго на Кейла и да се възхити на това, как изглежда кожата й след химическия пилинг.

- До полунощ остава една минута - изчурулика Шелби с престорен ентусиазъм.

Неизвестността бе свършила преди около месец, когато Съни Скипджак бе престанала да наддава. През последните две седмици най-голямата сума (четиринайсет хиляди и петстотин долара) беше предложена от някаква риалити звезда, за която бяха чували единствено тийнейджърите. Комисията накара лейди Ема да съобщи на Тед, че очевидно му предстои да прекара уикенд в Сан Франциско с бивша стриптийзьорка, специализирала в гледането на карти Таро с дупето си. Тед просто бе кимнал, отбелязвайки, че тя сигурно притежава забележителен контрол над мускулите си, но лейди Ема им каза, че очите му били празни и никога не го била виждала по-нещастен.

- Да отброим секундите, като на Нова година - весело предложи Зоуи.

И те го направиха, приковали поглед в монитора на компютъра, отброявайки отзад-напред. Точно в полунощ Кейла натисна бутона за презареждане на страницата и те всички понечиха

да извикат името на победителката само за да замлъкнат, видели, че тя не бе стриптийзьорката с талантливото дупе, а...

- Мег Коранда?

Всички ахнаха, а после заговориха едновременно.

- Мег печели конкурса?

- Презареди отново, Кейла. Не може да е вярно.

- Мег? Как е възможно да е Мег?

Ала наистина беше Мег и те надали можеха да бъдат по-изумени.

Говориха цял час, опитвайки се да разберат какво се е случило. Тя липсваше на всички им. Шелби открай време се възхищаваше на начина, по който Мег успяваше да предвиди каква напитка ще предпочете всяка от голфърките в един или друг ден. На Кейла й липсваха парите, които припечелваше от бижутата на Мег, както и шантавият й стил, и това, че освен нея никой друг не искаше да докосне дрехите на Тори. На Зоуи й липсваха чувството й за хумор, както и клюките, които тя предизвикваше. На Тори и лейди Ема им липсваше самата тя.

Въпреки проблемите, които бе създала, всички се бяха съгласили, че Мег се бе вписала съвършено в града им. Бърди Китъл обаче бе тази, която се бе превърнала в най-отявлена застъпница на Мег.

- Можеше да накара да арестуват Хейли, както Тед искаше, но тя я защити. Никой друг не би го направил.

Хейли бе разказала всичко на майка си и нейните приятелки.

- Ще продължа да ходя на терапевт в колежа - обещала бе Хейли. - Искам да се науча на самоуважение, та никога вече да не се случи нещо подобно.

Хейли бе толкова откровена по отношение на това, което беше направила, и толкова се срамуваше от постъпката си, че никой не бе могъл да й се сърди задълго.

Шелби, която беше минала от мохито на диетично пепси, събу новите си сребристосиви балеринки.

- Иска се кураж да се изправиш срещу всички в „Роустабаут", както стори Мег. Дори и никой да не повярва на нито дума от онова, което каза.

Тори изсумтя.

- Ако не бяхме толкова потиснати, щяхме да изпопадаме от столовете си от смях, когато взе да ни обяснява как контролирала Тед, а после го зарязала, сякаш е някаква мъжеядка.

- Мег притежава достойнство и голямо сърце - заяви Бърди. - Това е рядка комбинация. Освен това беше най-трудолюбивата камериерка, която съм имала някога.

- И най-ниско платената - допълни Тори.

Бърди начаса взе да се защитава:

- Знаеш, че се опитах да поправя грешката си. Изпратих чек на родителите й, но така и не чух нищо от тях.

Лейди Ема изглеждаше загрижена.

- Нито пък ние. Трябваше поне да ни остави номера си, за да й се обадим. Не ми харесва как изчезна.

Кейла махна към монитора.

- Е, избрала е страхотен начин да се появи отново. Тласната е от отчаяние. Последен опит да си върне Тед.

Шелби подръпна колана на прекадено тесните си дънки.

- Трябва да е заела парите от родителите си.

Тори обаче не го вярваше.

- Мег е прекадено горда, за да го направи. Освен това не е от жените, които ще тръгнат да преследват мъж, който отказва да се обвърже.

- Не вярвам, че Мег е наддавала - каза Зоуи. - Според мен са били родителите й.

Всички се замислиха над думите й.

- Може и да си права - съгласи се Бърди най-сетне. - Кои родители не биха искали дъщеря им да се събере с Тед?

Ала острият ум на лейди Ема бе поел в друга посока.

- Всички грешите - твърдо заяви тя. - Мег не е участвала в наддаването, нито пък родителите й.

Тя се спогледа продължително с Тори.

- Какво? - настоя Кейла. - Кажи ни.

Тори остави третото си мохито настрани.

- Тед е направил оферта от.името на Мег. Иска да си я върне и именно така възнамерява да го направи.

Всички искаха да видят реакцията на Тед, затова комитетът прекара следващия половин час в спор кой да му съобщи, че Мег е спечелила наддаването. Дали щеше да се престори на слисан, или щеше да си признае? В крайна сметка лейди Ема използва високото си положение и заяви, че ще го направи лично.

Тед се прибра в Уайнет в неделя и лейди Ема се появи в къщата му в понеделник сутринта. Не се изненада особено, когато той не й отвори, само че тя не беше от онези, които се отказват толкова лесно, затова паркира джипа си извади прекрасно илюстрована биография на Биатрикс Потър⁶⁰ от чантичката си и се приготви да чака.

След по-малко от половин час вратата на гаража се отвори. Виждайки, че тя бе блокирала както пикапа, така и мерцедеса му, Тед се приближи до колата й. Беше с бизнес костюм и авиаторски тъмни очила и носеше лаптоп в черно кожено куфарче. Наведе се към отворения й прозорец:

- Отмести се.

Лейди Ема побърза да затвори книгата.

- Тук съм по официална задача. Нещо, което щях да ти кажа, ако ми беше отворил.

- Вече не съм кмет. Нямали официални задачи.

- Ти си кмет in absentia⁶¹. Всички го решихме. И не става въпрос за кметски задачи.

Тед се изправи.

- Ще си преместиш ли колата, или да го направя вместо теб?

- На Кени няма да му хареса да се държиш грубо с мен.

- Кени би ме насърчил. - Свали очилата си и лейди Ема видя, че очите му са уморени. - Какво искаш, Ема?

Фактът, че не я нарече „лейди Ема", я разтревожи толкова, колкото и бледността му, но тя прикри притеснението си.

- Наддаването свърши. Имаме победител.

- Радвам се - провлачи той.

- Мег е.

- Мег?

Лейди Ема кимна и зачака реакцията му. Какво ли щеше да види? Задоволство? Шок? Вярна ли беше теорията й?

Тед си сложи очилата и й заяви, че разполага с трийсет секунди, за да премести проклетата си кола.

Просторният дрешник на Франческа бе едно от любимите места на Дали, защото въплъщаваше толкова много от противоречията в жена му. Беше едновременно луксозен и уютен, хаотичен и добре организиран. Пропит бе от сладко ухание и говореше за презадоволеност и солидна доза практичност. Онова, което дрешникът не разкриваше, бе нейната решителност, щедростта и лоялността й към хората, които обичаше.

- Няма да се получи, Франси - заяви той от прага, докато я гледаше как вади особено привлекателен дантелен сутиен от едно чекмедже.

- Глупости. Естествено, че ще се получи.

Тя натика сутиена обратно в чекмеджето, сякаш я беше обидил. Не че Дали имаше нещо против, защото това означаваше, че тя стои пред него само по изрязани бикини от лилава дантела. Който и да бе казал, че една жена над петдесетте не може да бъде сексапилна, очевидно не беше виждал Франческа Серитела Дей Бодин гола. За разлика от него. И то безброй пъти. Включително и само преди половин час, когато лежаха със сплетени тела в неоправеното им легло.

Тя извади друг сутиен, който изглеждаше досущ като предишния.

- Трябваше да направя нещо, Дали. Той чезне.

- Не чезне. Премисля нещата. Още като дете обичаше да помисли, без да бърза.

- Глупости. - Поредният сутиен беше отхвърлен с неодобрение. - Разполагаше с повече от месец. Това е достатъчно дълго.

Първия път, когато Дали видя Франси, тя вървеше покрай една тексаска магистрала, облечена като южняшка красавица, побесняла от гняв и твърдо решена да накара него и Скийт да я вземат в колата си. Това се бе оказал най-благословеният ден в живота му. Все пак не му харесваше да я оставя да стигне прекадено далеч пред него, затова се престори, че разглежда една драскотина върху касата на вратата.

- Какво каза лейди Ема за твоя план?

Неочакваният й интерес към един яркочервен сутиен, който изобщо не подхождаше на бикините й, красноречиво говореше, че не бе споделила плана си с лейди Ема. Франческа си сложи сутиена.

- Казах ли ти, че Ема се опитва да убеди Кени да наемат каравана и няколко месеца да пообикалят страната заедно с децата? Сами ще ги обучават, докато са на път.

- Не, не мисля, че си ми казала - отвърна Дали. - Както не мисля и че си казала на лейди Ема за плана си да регистрираш

имейл адрес на името на Мег и да предложиш най-много пари в тъпия конкурс. Наясно си била, че тя ще се опита да те разубеди.

Франческа свали от една закачалка рокля с цвета на очите си.

- Понякога Ема е прекадено предпазлива.

- Глупости. Лейди Ема е единственият здравомислещ човек в този град. И като казвам целия град, включвам и теб, мен и сина ни.

- Не съм съгласна. Аз притежавам забележителна доза здрав разум.

- Когато става дума за бизнес.

Тя се обърна с гръб към него, за да може Дали да вдигне ципа на роклята й.

- Е, добре тогава... Ти притежаваш забележителна доза здрав разум.

Дали отметна косата й и я целуна по тила.

- Не и когато става дума за жена ми. Здравият ми разум се изпари в деня, в който те качих на онази магистрала.

Тя се обърна и го погледна, устните й се отвориха, очите й овлажняха. Дали би могъл да се удави в тези очи. И по дяволите, тя го знаеше.

- Стига си се опитвала да ме разсееш.

- Моля те, Дали... Имам нужда от подкрепата ти. Знаеш какво изпитвам към Мег.

- Не, всъщност не знам. - Той вдигна ципа на роклята й. - Преди три месеца я мразеше. В случай че си забравила, ти се опита да я изгониш от града, а когато това не стана, направи всичко по силите си да я унижиш, като я накара да прислужва на всичките ти приятелки.

- Не се гордея с това. - Франческа сбърчи нос, а после придоби замислено изражение. - Тя беше великолепна, Дали. Трябваше дая видиш. Изобщо не се огъна. Мег е... наистина блестяща.

- Е, същото мислеше и за Луси, а виж какво стана.

- Луси е чудесна. Но не и за Тед. Двамата твърде много си приличат. Учудвам се, че не го видяхме така ясно, както Мег. От самото начало Мег пасна тук така, както Луси никога не успя.

- Защото Луси е прекадено трезвомислеща. А и двамата знаем, че да „паснеш тук" едва ли може да се нарече комплимент, когато става дума за Уайнет.

- Ала когато става дума за сина ни, то е от първостепенно значение.

Може би имаше право. Може би Тед беше влюбен в Мег. Дали също мислеше така, но промени мнението си, когато Тед я остави да си отиде така лесно, както и Луси. Франси изглеждаше напълно сигурна, ала тя толкова силно мечтаеше за внуци, че не беше обективна.

- От самото начало трябваше просто да дадеш парите на комитета - каза той.

- Нали го обсъдихме.

- Така е.

Опитът ги беше научил, че няколко семейства, независимо колко са заможни, не могат да издържат цял град. Бяха се научили да избират каузите си и тази година разширяването на безплатната клиника беше надделяло над ремонта на библиотеката.

- Това са просто пари - заяви жената, която някога бе живяла от буркан с фъстъчено масло и бе спала на дивана на една радиостанция насред нищото. - Не се нуждая от нов зимен гардероб. Това, от което се нуждая, е синът ни да се върне.

- Той никъде не е отишъл.

- Не се преструвай, че не разбираш. Нещо повече от загубата на комплекса за голф измъчва Тед.

- Не можем да сме сигурни, тъй като той отказва да говори с нас за това. Дори лейди Ема не може да го накара да сподели. А пък за Тори изобщо да не говорим - от седмици насам я избягва.

- Не обича да вади личния си живот на показ.

- Именно. И когато открие какво си направила, ще се оправяш сама, защото възнамерявам да се изнеса от града.

- Готова съм да поема този риск.

Не беше първият риск, който поемаше за сина си, и тъй като беше по-лесно да я целуне, отколкото да продължи да спори, Дали се предаде.

Франческа имаше нетърпящ отлагане проблем. Комитетът бе използвал имейл адреса, който тя бе регистрирала на името на Мег, за да й съобщи, че печели, което означаваше, че тя трябва да я намери. И тъй като Мег беше изчезнала, Франческа бе принудена да се свърже с Джейк Коранда.

През последните петнайсет години го беше интервюирала на два пъти, което си беше истински рекорд, като се имаше предвид колко много държи той личният му живот да си остане такъв. Сдържаността му го правеше труден обект за интервюиране, ала далеч от обектива на камерата той бе приятен събеседник с чудесно чувство за хумор. Франческа не познаваше жена му толкова добре, но за Фльор Коранда се говореше, че е корава, умна и изключително етична. За съжаление, краткото неловко посещение на семейство Коранда в Уайнет не бе позволило нито на Франческа, нито на Дали да задълбочат познанството си с тях.

Фльор беше дружелюбна, но предпазлива, когато Франческа й се обади в офиса, скалъпвайки история, която донякъде наподобяваше истината, ала пропускайки няколко по-неуцобни подробности, като например своето участие във всичко това. Сподели възхищението си от Мег и убедеността си, че Тед и Мег изпитват силни чувства един към друг.

- Сигурна съм, Фльор, че един уикенд в Сан Франциско ще им даде възможността, от която толкова се нуждаят, да се срещнат отново и да оправят отношенията си.

Фльор не беше глупачка и веднага се съсредоточи върху очевидното:

- Мег няма достатъчно пари, за да предложи такава сума.

- Което прави цялата ситуация още по-вълнуваща, нали?

Последва кратка пауза. Най-сетне Фльор попита:

- Мислиш ли, че е бил Тед?

Франческа не искаше да лъже, но също така нямаше намерение да признае какво бе сторила.

- В града доста се говори за това. Няма да повярваш какви теории чух само. - Тя заприказва по-бързо: - Няма да те притискам за телефона на Мег... - Замълча за миг с надеждата Фльор все пак да й го предложи, но когато това не стана, продължи: - Да го направим. Аз ще се погрижа разписанието за уикенда да бъде изпратено директно на теб заедно с двупосочен билет за Мег от Лос Анджелис до Сан Франциско. Комитетът планираше да използва частен самолет, но при тези обстоятелства това ми се струва по-добро решение. Съгласна ли си?

Затаи дъх, ала вместо да й отговори, Фльор попита:

- Разкажи ми за сина си.

Франческа се облегна в стола си и се загледа в снимката,

която бе направила на Тед, когато беше на девет години. Глава, прекадено голяма за дребното му слабичко телце. Панталонки, пристегнати твърде високо с колан. Прекомерно сериозното изражение върху лицето му контрастираше с износената тениска, на която пишеше, че е роден, за да се весели.

Тя взе снимката в ръка.

- В деня, в който си тръгна от Уайнет, Мег отиде в местния бар и заяви на всички, че Тед не е съвършен. - Сълзи изпълниха очите й, но тя не се опита да ги пропъди. - Аз не съм съгласна.

Приседнала на бюрото си, Фльор прехвърляше разговора с Франческа Бодин в главата си. Само че й беше трудно да мисли трезво, когато единствената и дъщеря страдаше толкова силно. Не че Мег признаваше, че нещо не е наред. Времето, прекарано в Тексас, я бе направило по-корава и по-зряла, придавайки й една непозната сдържаност, с която Фльор все още не бе свикнала. Ала макар Мег ясно да бе дала да се разбере, че темата за Тед Бодин е забранена, Фльор знаеше, че се е влюбила в него и е била дълбоко наранена. Всеки майчински инстинкт в нея крещеше да предпази Мег от още болка.

Замисли се за пропуските в историята, която й бяха сервирали току-що. Зад бляскавата външност на Франческа се криеше остър като бръснач ум и тя й бе разкрила само толкова, колкото искаше. Фльор нямаше причина да й се довери, не и когато бе очевидно, че нейният приоритет бе синът й. Съшият син, заради когото в очите на Мег се бе появила нова тъга. Ала Мег не беше дете и Фльор нямаше право да взема подобно решение вместо нея.

Тя посегна към телефона и се обади на дъщеря си.

От стола си във фоайето на хотел „Фор Сийзънс" в Сан Франциско Тед съвсем ясно виждаше входа, макар самият той да не можеше да бъде забелязан веднага. Всеки път щом вратата се отвореше, стомахът му се свиваше. Не можеше да повярва, че го бяха изкарали от релси по този начин. Обичаше животът да върви лесно, всички да си изкарват добре и да се радват на компанията на другите. Ала нищо не бе лесно от вечерята преди сватбата му, когато бе срещнал Мег Коранда. Беше увила около себе си копринена материя, която оставяше едното й рамо голо и подчертаваше извивките на бедрата й. Косата й беше непокорна бъркотия от къдрици, от ушите й се поклащаха сребърни монети. Начинът, по който го беше предизвикала, бе дразнещ, но той изобщо не я бе взел толкова на сериозно, колкото би трябвало. Още от тази най-първа среща, докато гледаше как от ясносини очите й придобиват зеления цвят на небе, вещаещо торнадо, би трябвало да я вземе на сериозно.

Когато лейди Ема му съобщи, че Мег е наддала най-много в тъпия им конкурс, го бе обзел пристъп на въодушевление, последван почти незабавно от мъчително завръщане в реалността. Нито гордостта на Мег, нито банковата й сметка биха й позволили да го направи. Не му отне много време, за да се досети кой е бил. Родителите открай време го харесваха и семейство Коранда очевидно с нищо не бяха по-различни. Въпреки че с бащата на Мег не бяха сторили нищо друго, освен да си разменят няколко погледа, се бяха разбрали съвършено.

Портиерът въведе една възрастна дама във фоайето. Тед си заповяда да се облегне в стола. Самолетът на Мег беше кацнал преди повече от час, така че тя всеки момент трябваше да се появи. Все още не бе сигурен какво точно ще й каже, ала проклет да беше, ако допуснеше тя да забележи дори следа от гнева, който все още клокочеше в него. Гневът беше вредна емоция, която с нищо не помагаше, а той трябваше запази хладнокръвие, за да се оправи с Мег. Неговото хладнокръвие и нейната пламенност. Неговата овладяност и нейната хаотичност.

Само че в момента не се чувстваше нито хладнокръвен, нито овладян и колкото по-дълго чакаше, толкова по-неспокоен ставаше. Едва успяваше да се оправи с всичко, което му беше наприказвала. Първо се беше развилняла заради случилото се по време на обяда. Е, и какво, като бе знаел, че никоя от гостенките няма да каже нищо? Беше обявил чувствата си пред всички, нали така? После пък му бе сервирала, че се била влюбила в него, а когато той се опита да й каже колко много държи на нея, тя го бе омаловажила и бе отказала да придаде каквото и да било значение на факта, че едва три месеца по-рано той бе застанал пред олтара, за да се обвърже с друга жена. Вместо това очакваше обещание за вечна любов и колко типично за нея само - да се хвърли в нещо, без да постави ситуацията в какъвто и да било контекст.

Вдигна рязко глава, когато вратата отново се отвори, за да

пропусне възрастен мъж и доста по-млада жена. Въпреки че във фоайето беше хладно, ризата му беше влажна. Е, дотук беше с обвинението й, че стоял зад страничната линия, където не му се налагало да се поти.

Отново си погледна часовника, а после извади телефона си, за да провери дали не му е изпратила съобщение, както бе правил безброй пъти, откакто тя изчезна, ала съобщение така и не идваше. Докато прибираше телефона в джоба си, другият спомен се мъчеше да си пробие път в ума му. Онзи, за който не искаше да мисли. Споменът за това, което й бе направил онзи ден при депото за отпадъци...

Не можеше да повярва, че бе изгубил контрол по този начин. Тя се бе опитала да го омаловажи, но той никога нямаше да си прости.

Опита се да мисли за нещо друго само за да се вбеси отново за бъркотията в Уайнет. Градът отказваше да приеме оставката му, така че бюрото му в общината си стоеше празно, ала проклет да беше, ако позволеше отново да го забъркат в онази катастрофа. Истината бе, че бе разочаровал всички, и въпреки че те се опитваха да проявят разбиране, в града нямаше човек, който да не знае, че той се беше провалил.

Вратата на фоайето се отваряше и затваряше. Само за едно-единствено лято животът му бе съсипан.

„Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми."

Нетърпимата болка в онези зелено-сини очи го бе прорязала като нож. Ами неговото сърце? Неговата болка? Как се чувстваше той според нея, когато човекът, на когото постепенно бе започнал да разчита най-много, го бе изоставил, когато най-силно се нуждаеше от нея?

„Глупавото ми сърце - казала бе тя. - То пееше."

Тед чака във фоайето целия следобед, ала Мег не се появи.

Тази нощ дълго се скита из Китайския квартал, а после се напи в един бар в Мисионерския квартал. На следващия ден вдигна яката на якето си и излезе да се разхожда под дъжда. Качи се на един трамвай, отиде в чайната градина на парка „Голдън Гейт", пъхна се в няколко магазина за сувенири на Рибарския кей. Опита се да изяде купичка супа от миди в „Клиф Хаус", за да се сгрее, но я побутна настрани само след няколко лъжици.

„Достатъчно е само да те видя, и ми се приисква да затанцувам."

На другата сутрин се събуди прекадено рано, нещастен и с махмурлук. Гъста студена мъгла бе надвиснала над града, ала Тед отново пре по празните улици и се изкачи до върха на „Телеграф Хил”⁶². Кулата „Койт” все още не беше отворена, така че той се заразхожда наоколо, зареял поглед към града и залива под себе си, докато мъглата бавно се вдигаше. Щеше му се да може да обсъди цялата тази каша с Луси, ала едва ли би могъл да й се обади след толкова време и да й каже, че най-добрата й приятелка е незряла, капризна, свръхемоционална, неблагоразумна и изобщо не е с всичкия си, и какво, по дяволите, се очакваше да направи той?

Луси му липсваше. Всичко бе толкова лесно с нея.

Тя му липсваше... но не искаше да й извие врата така, както искаше да го направи с Мег. Не искаше да я люби, докато очите й се превърнеха в пушек. Не жадуваше да чуе гласа й, щастливия й смях.

Не копнееше до болка за Луси. Не я сънуваше. Не страдаше за нея.

Нея обичаше.

С шумолене на листа, студените пориви на вятъра отвяха мъглата към морето.

23.

Няколко часа по-късно Тед се носеше на юг по магистрала 1-5 във взет под наем шевролет трейлблейзър.

Караше прекалено бързо и спря само веднъж, за да си вземе чаша горчиво кафе. Молеше се Мег да е отишла в Лос Анджелис заедно с родителите си, когато си беше тръгнала от Уайнет, а не да е поела към Джайпур, Улан Батор или някое друго място, където нямаше да може да я открие и да й каже колко много я обича. Вятърът, разпръснал мъглата над Сан Франциско, бе разпръснал и останките от неговото объркване, оставяйки му ослепителна яснота, която освети цялата бъркотия от бивши годеници и провалени сватби; яснота, която му разкри колко умело бе използвал логиката, за да скрие страха си да не би спокойният му живот да бъде смутен от хаоса на емоциите.

Той, повече от всеки друг, би трябвало да знае, че любовта не е подредена и рационална. Нима страстната нелогична любов на собствените му родители не беше преодоляла измама, раздяла и упоритост, издържайки повече от три десетилетия? Именно такава всепроникваща любов изпитваше и той към Мег - сложната, разкъсваща, всепоглъщаща любов, която бе отказвал да признае, че липсва в отношенията му с Луси. Двамата с Луси си бяха паснали така съвършено в ума му. В ума... но не в сърцето му. Не би трябвало да му отнеме толкова дълго, за да го осъзнае.

Изскърца със зъби от гняв, когато навлезе в трафика на Лос Анджелис. Мег бе страстно, импулсивно създание, а той нея бе виждал повече от месец. Ами ако времето и разстоянието я бяха убедили, че заслужава нещо по-добро от някакъв си тъпоглав тексасец, който сам не знае какво изпитва?

Не биваше да мисли за това. Не бе в състояние дори да си представи какво би направил, ако тя се бе отвратила от идеята, че някога изобщо е била влюбена в него. Само ако не беше прекъснала телефона си. А и с нейното минало, пълно със самолети, отвеждащи я до най-далечните кътчета на планетата? Той искаше тя да остане на едно място, ала Мег не беше такава.

Докато стигне имението на семейство Коранда, вече се свечеряваше. Зачуди се дали знаят, че Мег не бе дошла в Сан Франциско. Макар да не можеше да бъде сигурен, че именно те бяха предложили сумата, спечелила наддаването, кой друг би могъл да бъде? Иронията на ситуацията не му убягна. Онова, което родителите на дъщери най-много харесваха у него, бе стабилността му, ала ето че никога досега не се бе чувствал по-малко стабилен.

Представи се на интеркома. Портата се отвори и в този миг той си спомни, че не се е бръснал от два дена. Трябваше първо да спре в някой хотел и да се измие. Дрехите му бяха смачкани, очите - кървясали, по тялото му бе избила студена нервна пот, но връщане назад нямаше.

Паркира колата си край къщата в стил „Тюдор", която бе основният дом на семейство Коранда в Калифорния. В най-добрия случай Мег щеше да е тук. В най-лошия... Нямаше да мисли за най-лошия случай. Семейство Коранда бяха негови съюзници, не врагове. Ако нея я нямаше, щяха да му помогнат да я открие.

Ала хладната враждебност, с която Фльор Коранда му отвори входната врата, изобщо не помогна на разклатената му увереност.

-Да?

Това бе всичко. Никаква усмивка. Никакво ръкостискане. И определено - никаква прегръдка. Независимо от годините, жените обикновено се разтапяха, когато го видеха. Случвало се бе толкова пъти, че той почти не го забелязваше, но сега не се случваше нищо такова и непознатото усещане го смути.

- Трябва да се видя с Мег - избъбри на един дъх, а после добави глупаво: - Аз... Така и не се запознахме официално. Аз съм Тед Бодин.

- А, да. Господин Неустоим.

Изобщо не прозвуча като комплимент.

- Мег тук ли е? - попита той.

Фльор Коранда го гледаше точно така, както майка му бе гледала Мег. Фльор беше красива, висока амазонка със същите дръзки вежди като Мег, но не и с цветовете на Мег и нейните по-деликатни черти.

- Последния път когато те видях - заяви тя, - ти се въргаляше в прахта и се мъчеше да откъснеш главата на един мъж.

Ако Мег бе имала смелостта да се опълчи на майка му, и той можеше да стори същото с нейната.

- Да, госпожо. И отново бих го направил. А сега ще ви бъда задължен, ако ми кажете къде мога да я открия.

- Защо?

Подадеш ли дори един пръст на майки като тази, те ще те сдъвчат целия..

- Това засяга само нас двамата.

- Не съвсем. - Разнеслият се дълбок глас принадлежеше на бащата на Мег, който се бе показал зад рамото на жена си. - Пусни го да влезе, Фльор.

Тед кимна, прекрачи в просторно преддверие и ги последва в удобна дневна, в която видя двама високи млади мъже със същата кестенява коса като Мег. Единият седеше до огнището на

камината, кръстосал глезен над коляното си, и подрънкваше на китара. Другият тракаше по клавишите на един компютър. Това можеха да бъдат единствено братята близнаци на Мег. Онзи с лаптопа, ролекса и италианските мокасини трябва да бе Дилън, финансовият магьосник, докато Клей, свирещият на китара нюйоркски актьор, беше по-рошав, бос и обут в скъсани дънки. И двамата бяха изключително привлекателни мъже и ужасно приличаха на един филмов идол от миналото, само дето Тед не можеше да се сети на кого. Никой от тях не приличаше на Мег, която се беше метнала на баща си. И никой от тях не изглеждаше по-дружелюбен от родителите си. Или знаеха, че Мег не бе дошла в Сан Франциско, или той беше сбъркал от самото начало и не те бяха спечелили наддаването от името на Мег. Така или иначе, нуждаеше се от тях.

Джейк ги представи по задължение и двамата братя се изправиха. Не за да му стиснат ръката, както Тед много скоро откри, а за да бъдат очи в очи с него.

- Значи, това е великият Тед Бодин - подхвърли Клей с почти същия провлачен глас, който баща му използваше в ролите си.

Дилън изглеждаше така, сякаш е надушил мръсна игра от конкуренцията.

- Да се чуди човек на вкусовете на сестра ми.

Е, дотук беше с надеждата за помощ от тяхна страна. Макар да нямаше никакъв опит с враждебно настроени хора, Тед определено не възнамеряваше да отстъпи. Премести поглед между двамата братя.

- Търся Мег.

- Да разбирам, че не се е появила на партито ти в Сан Франциско - подхвърли Дилън. - Трябва да е било сериозен удар за егото ти.

- Егото ми няма нищо общо с това - възрази Тед. - Трябва да говоря с нея.

Клей се заигра с грифа на китарата си.

- Е, да, Бодин, но работата е там, че ако сестра ни искаше да говори с теб, досега да го е направила.

Атмосферата в стаята пращеше от недоброжелателство и същия антагонизъм, с който Мег се бе сблъсквала всеки ден в Уайнет.

- Не е задължително - каза той.

Красивата руса козина на Мама Меца настръхна.

- Имаше своя шанс, Тед, и от това, което чух, си го пропилял.

- И то как - добави Татко Мечок. - Но ако оставиш съобщение, непременно ще й го предадем.

Сякаш щеше да си излее душата пред някого от тях.

- При цялото ми уважение, господин Коранда, това, което имам да кажа на Мег, засяга само нас двамата.

Джейк сви рамене.

- Ами късмет тогава.

Клей остави китарата и се отдръпна от брат си. Част от враждебността му като че ли се беше изпарила и той погледна Тед с нещо, което приличаше на съчувствие.

- Никой друг няма да ти го каже, така че ще го направя аз. Мег не е в страната. Отново пое на път.

Стомахът на Тед се сви. Точно от това се беше страхувал.

- Няма проблем - чу се да казва. - На драго сърце ще се кача на самолета.

Дилън не споделяше съчувственото отношение на брат си.

- За човек, който се предполага да е гений или нещо такова, схващаш доста бавно. Нищо няма да ти кажем.

- Ние сме семейство - заяви Татко Мечок. - Ти може и да не разбираш какво означава това, но ние знаем.

Тед прекрасно разбираше какво означава. Означаваше, че красивите членове на семейство Коранда бяха заели отбранителна позиция срещу него, така както приятелите му бяха направили с Мег. Липсата на сън, безсилното раздразнение, отвращението от самия себе си, примесено с паника, го накараха да избухне:

- Малко съм объркан. Не сте ли същото семейство, което я изрита преди четири месеца?

Беше ги хванал натясно. Виждаше вината в очите им. До този миг дори не беше подозирал, че може да бъде злобен, ала човек всеки ден научава по нещо ново за себе си.

- Обзалагам се, че Мег така и не ви е казала всичко, което преживя.

- През цялото време поддържахме връзка с Мег.

Устните на майка й бяха стиснати толкова силно, че почти не помръднаха.

- Така ли? Значи, знаете точно как живееше. - Изобщо не го беше грижа, че се кани да направи нещо ужасно несправедливо. - Сигурен съм, че знаете как бе принудена да чисти тоалетни, за да си купи храна. И несъмнено ви е казала, че трябваше

да спи в колата си? Спомена ли, че едва не беше арестувана по обвинение в скитничество? - Естествено, нямаше да уточни кой едва не я бе изпратил в ареста. - В крайна сметка се настани в една изоставена сграда без никакви мебели. А имате ли представа колко е горещо лятото в тази част на Тексас? За да се охлади, плуваше в един пълен със змии поток. - Буквално виждаше как чувството за вина се процежда от порите им, затова продължи: - Нямаше никакви приятели и цял град врагове, така че ще ме прощавате, но никак не съм впечатлен от вашите представи за това, как да я защитите.

Родителите й бяха пребелели като платно, братята й отказваха да го погледнат и Тед си помисли, че трябва да спре, ала думите сякаш имаха собствена воля.

- И ако не искате да ми кажете къде е, може да вървите по дяволите. Сам ще я намеря.

Изхвърча от къщата, тласкан от ярост - чувство, което бе толкова ново за него, че едва го разпозна. Докато стигне до колата си обаче, вече съжаляваше за постъпката си. Това бе семейството на жената, която обичаше, и дори тя вярваше, че са постъпили правилно, прекъсвайки издръжката й. Не бе постигнал нищо, освен че си бе изкарал гнева върху неправилните хора. Как, по дяволите, щеше дая открие сега?

През следващите няколко дни Тед се бореше със смазващо отчаяние. Търсенето в интернет не бе открило никакви следи за местонахождението на Мег, а хората, които бе най-вероятно да знаят къде е, отказваха да разговарят с него. Можеше да е навсякъде и с цял свят за претърсване, Тед нямаше представа откъде да започне.

След като стана ясно, че не семейство Коранда бе спечелило конкурса, Тед би трябвало начаса да се досети кой е бил, но въпреки това му отне известно време. След като най-сетне намести парчетата от мозайката, той връхлетя в къщата на родителите си и направи майка си на нищо в кабинета й.

- Направи живота й ад! - извика, като едва успяваше да се удържи.

Тя се опита да омаловажи думите му, като щракна с пръсти.

- Ужасно преувеличение.

Прекрасно бе да има мишена за гнева си.

- Направи живота й ад, а после, без никакво предупреждение, се превръщаш в нейна защитница?

Майка му го изгледа с израз на засегнато достойнство, любимият й номер, когато беше притисната гщ стената.

- Несъмнено си чел Джоузеф Камбъл⁶³. Във всяко митично пътешествие героинята трябва да преодолее поредица от изпитания, преди да се окаже достойна за ръката на красивия принц.

В другия край на стаята баща му изсумтя.

Тед побърза да се махне от къщата, боейки се от този новопоявил се гняв, който продължаваше да изригва. Искаше да се метне на някой самолет, да се зарови в работа, да излезе от кожата си, в която някога се чувстваше толкова удобно. Вместо това отиде в църквата и приседна до вирчето на Мег. Представи си отвращението й, ако би могла да го види такъв, да види какво се случва с града. Без кмет, сметките не се плащаха и споровете си оставаха неразрешени. Нямаше дори кой да одобри окончателния ремонт на библиотеката, станал възможен, благодарение на чека от майка му. Беше се провалил пред града. Беше се провалил пред Мег. Беше се провалил пред себе си.

На нея никак нямаше да й хареса, че бе рухнал по този начин, а дори във въображението си Тед не искаше да я разочарова повече, отколкото вече го бе направил. Отиде в града, паркира пикапа си и се насили да влезе в общината.

В мига, в който прекрачи прага, всички го зяпнаха. Той вдигна ръка, изгледа ги сърдито и се затвори в кабинета си.

Остана там през целия ден, отказвайки да отговаря както на телефона, така и на многобройните почуквалия на заключената врата, докато прехвърляше документи, изучаваше градския бюджет и обмисляше проваления комплекс за голф. От седмици една идея се опитваше да покълне в подсъзнанието му само за да повехне в горчивата почва на вината, гнева и нещастието му. Ала сега, вместо да предъвква отново и отново грозната сцена, разиграла се при депото за отпадъци, той приложи хладната сурова логика, която бе неговата запазена марка.

Мина ден, после втори. Пред кабинета му започна да се образува планина от домашно приготвени печива. Викайки през вратата, Тори се опита да го принуди да отиде в „Роустабаут".

Незнайно защо, лейди Ема остави събраните съчинения на Дейвид Маккълоу в пикала му. Тед не обръщаше внимание на нищо от това и след три дай вече имаше план. Излезе от уединението си и се захвана да звъни по телефона.

Минаха още три дни. Той си намери добър адвокат и направи още обаждания по телефона. За съжаление, никое от тях не решаваше по-важния проблем - откриването на Мег. Отчаянието не преставаше да го гложди. Къде се бе дянала, по дяволите?

Тъй като родителите й все така не отговаряха на обажданията му, той накара и лейди Ема, и Тори да опитат вместо него. Ала семейство Коранда отказваха да отстъпят. Представяше си я болна от дизентерия в джунглите на Камбоджа или умираща от студ по пътя към връх К2. Нервите му бяха опънати до краен предел. Не можеше да спи. Едва се хранеше. На първата среща, която свика, изгуби нишката на мислите си.

Една вечер Кени се появи у тях, носейки пица.

- Сериозно започвам да се безпокоя за теб. Време е да се стегнеш.

- Кой ми го казва! Ти направо откачи, когато лейди Ема си тръгна.

Кени се престори, че страда от амнезия.

Същата нощ Тед за кой ли път се въртеше в леглото, без да може да заспи. Каква ирония само, че Мег го наричаше господин Самото хладнокръвие. Докато се взираше в тавана, я виждаше изкормена от някой бик или ухапана от кралска кобра, ала когато започна да си представя как я изнасилват група бунтовници в някоя страна от Третия свят, повече не бе в състояние да издържа. Скочи от леглото, качи се в пикала и подкара към депото.

Нощта бе хладна и ясна. Застанал между лъчите на фаровете, той се взираше в пустата замърсена земя. Кени беше прав. Трябваше да се стегне. Но как да го направи? Беше точно толкова далеч от това, да я открие, колкото и в самото начало и животът му бе съсипан.

Може би беше безутешността на мястото, тишината или пък мрачната празна земя, пълна с пропилени възможности. Каквато и да бе причината, Тед усети, че изправя рамене. И най-сетне видя онова, което беше пропуснал - очевидния факт, който му бе убягнал във всичките му опити да я открие.

Мег се нуждаеше от пари, за да напусне страната. От самото

начало беше приел, че родителите й са й ги дали, за да изкупят вината си за всичко, което бе преживяла. Така му казваше логиката. Ала не той решаваше и досега нито веднъж не се бе опитал да погледне на нещата не през своите, а през нейните очи.

Представи си лицето й във всичките му настроения. Засмяна и разгневена, мила и дръзка. Познаваше я така, както познаваше самия себе си, и когато отвори ума си за нея, бе заслепен от нещо, което трябваше да забележи от самото начало.

Мег нямаше да приеме и цент от родителите си. Нито за подслон. Нито за пътуване. Нито за каквото и да било. Клей Коранда го беше излъгал.

24.

Мег чу колата, която караше бавно редом с нея. Въпреки че бе едва десет часът вечерта, студеният октомврийски дъжд бе изпразнил улиците на Долен Ийст Сайд в Манхатън. Тя ускори крачка покрай влажните черни торби за боклук по тротоара. От противопожарните стълби над главата й се процеждаха дъждовни капки, в наводнените канавки се носеха боклуци. Някои от евтините тухлени постройки на улицата на Клей бяха постегната: от собствениците, но повечето не бяха и кварталът бе, меко казано, съмнителен. Въпреки това тя изобщо не се бе поколебала да проясни мислите си с разходка до любимия си деликатесен магазин за един хамбургер. Само че не бе очаквала на връщане дъждът да накара всички да се приберат.

Сградата без асансьор, в която на петия етаж се намираше сбутаният апартамент на Клей, бе на цели две пресечки от тук. Тя бе наела неприветливото жилище от брат си, докато той бе в Лос Анджелис, след като бе получил апетитна роля в независим филм. Мястото бе малко и потискащо, с два миниатюрни прозореца, които не пропускаха почти никаква светлина, но беше евтино и след като се отърва от мръсния стар диван на брат си, както и следите от многобройните му приятелки, Мег разполагаше с достатъчно място, за да изработва бижутата си.

Колата продължаваше да я следва. Погледна през рамо и видя черна лимузина - едва ли можеше да се нарече повод за тревога, ала изминалата седмица бе дълга. Шест дълги седмици.

Беше замаяна от умора, а пръстите й - разранени от работата върху колекцията й, която единствено волята я караше да продължи. Ала тежкият труд започваше да й се отплаща.

Не се заблуждаваше, че е щастлива, ала знаеше, че е взела възможно най-добрите решения за бъдещето си. Съни Скипджак се бе оказала абсолютно права, препоръчвайки й да си намери по-висок клас клиенти. Мениджърите на бутици, на които бе показала работата си, бяха харесали контраста между съвременен дизайн и старинни реликви и поръчките бяха завалели по-бързо, отколкото Мег бе вярвала, че е възможно. Ако мечтата на живота й бе да стане дизайнер на бижута, би била на върха на щастието, но не това бе нейната цел. Не и сега. Мег най-сетне бе разбрала какво иска да прави.

Колата все още я следваше плътно, светлината от фаровете й хвърляше жълти петна върху мокрия асфалт. Платнените й гуменки пропускаха и тя се уви още по-плътно в лилавия тренчкот, който бе открила в един магазин за дрехи втора ръка. Охранителни решетки препречваха витрината на един индийски магазин, корейският магазин за домашни потреби, дори китайският ресторант - всички те бяха затворени за през нощта.

Мег още повече ускори крачка, ала ритмичното бръмчене на двигателя не отслабна. Не си въобразяваше. Колата определено я следваше, а до апартамента оставаше още цяла пресечка.

Полицейска кола прелетя по съседната пряка, надула сирени, а червената й лампа примигваше в дъжда. Дишането на Мег се ускори, когато лимузината се приближи до нея, затъмнените й стъкла бяха безмълвна заплаха в нощта. Тя затича, но колата не изоставаше. С крайчеца на окото си видя едно от задните стъкла да се смъква.

- Да те откарам ли?

През прозореца я гледаше последното лице, което бе очаквала да види. Препъна се в неравния паваж, толкова замаяна, че едва не падна. След всички усилия да прикрие следите си, ето че той бе тук, лицето му беше обградено като в рамка от прозореца и забулено от сенки.

В продължение на седмици се бе трудила до късно през нощта, съсредоточена единствено върху работата си, забранявайки си да мисли, отказвайки да си легне, докато не грохнеше съвсем. Беше изтощена и празна, неспособна да разговаря с когото и да било, най-малко пък с него.

- Не, благодаря - успя да отговори. - Почти стигнах.

- Май си се поизмокрила.

Лъч светлина от близката улична лампа докосна изваяната й скула.

Не можеше да й го причини. Тя нямаше да му позволи. Не и след всичко случило се. Продължи напред и лимузината подкара до нея.

- Наистина не бива да си навън сама.

Познаваше го достатъчно добре, за да знае какво точно се крие зад внезапната му поява. Гузна съвест. Мразеше да причинява болка на другите и трябваше да се увери, че не я е наранил за цял живот.

- Не се тревожи за това - каза Мег.

- Защо не се качиш?

- Не е нужно. Почти стигнах. - Заповяда си да не казва нищо повече, но любопитството й надделя. - Как ме откри?

- Повярвай ми, не беше лесно.

Тя продължаваше да гледа право напред, без да забавя крачка.

- Някой от братята ми. Бил е някой от тях.

Трябваше да се досети, че ще поддадат. Миналата седмица Дилън бе дошъл от Бостън, за да й каже, че обажданията на Тед ги побъркват и че тя трябва да говори с него. Клей буквално я заливаше със съобщения. „Звучи отчаян - казваше в последното. - Кой знае какво ще направи?"

„В най-лошия случай - отвърнала бе тя - няма да уцели дупката от един метър."

Тед изчака едно такси да мине, преди да отговори:

- Братята ти изобщо не ми помогнаха. Клей дори ми каза, че си напуснала страната. Забравих, че е актьор.

- Казах ти, че е добър.

- Отне ми малко време, но най-сетне си дадох сметка, че няма да приемеш пари от родителите си. А не те виждах как ще напуснеш страната с онова, което изтегли от сметката си.

- Откъде знаеш какво съм изтеглила от сметката ми?

Дори и на мътната светлина видя как едната му вежда подскочи.

- Знаех, че беше поръчала част от бижутерските си материали по интернет. Направих списък с възможните сайтове и накарах Кейла да им се обади.

Мег заобиколи една счупена бутилка от уиски.

- Сигурна съм, че на драго сърце ти е помогнала.

- Обяснила им, че притежава бутик във Финикс и се опитва да намери дизайнера на няколко бижута, които видяла в Тексас. Описала някои от твоите украшения и казала, че иска да ги продава в магазина си. И вчера се сдоби с адреса ти.

- И ето те тук. Напразно си бил път.

Той прояви нахалството да прозвучи сърдито.

- Какво ще кажеш да проведем този разговор в лимузината?

-Не.

Нека сам се оправя с вината си. Вина не означаваше любов - чувство, с което тя окончателно бе приключила.

- Наистина искам да се качиш в колата - процеди той.

- Наистина искам да се продъниш в ада.

- Току-що се връщам от там и повярвай ми, не е толкова интересно, колкото говорят.

- Неприятно ми е да го чуя.

- По дяволите.

Вратата се отвори рязко, той скочи в движение и преди Мег да успее да реагира, я издърпа в автомобила.

- Престани! Какво правиш?

Лимузината най-сетне беше спряла. Той я натика вътре, покатери се след нея и затръшна вратата. Механизмът за заключване изщрака.

- Смятай се за официално отвлечена.

Колата отново потегли, шофьорът й беше скрит зад вдигнатата преграда. Мег сграбчи дръжката на вратата, но тя не помръдваше.

- Пусни ме да сляза! Не мога да повярвам, че го правиш. Какъв ти е проблемът? Полудя ли?

- Общо взето.

Избягваше да го погледне възможно най-дълго. Ала продължеше ли да го прави, той щеше да го разчете като проява на слабост. Обърна се бавно.

Беше все така ослепително красив с кехлибарените си очи, прав нос и челюст като на филмова звезда. Носеше оловносив костюм, бяла риза и тъмносиня вратовръзка. Не го бе виждала толкова официално облечен от сватбения му ден и трябваше да положи огромно усилие, за да потисне емоциите, които заплашваха да я залеят.

- Сериозно ти говоря. Пусни ме да сляза.

- Не и преди да поговорим.

- Не искам да говоря с теб. С никого не искам да говоря.

- Какви ги приказваш? Ти обожаваш да говориш.

- Вече не.

Във вътрешността на лимузината имаше дълги седалки и миниатюрни сини светлинки по тавана. Огромен букет червени рози лежеше на седалката пред вградения бар. Мег бръкна в джоба на палтото си, за да извади мобилния си телефон.

- Ще се обадя в полицията и ще им кажа, че си ме отвлякъл.

- Бих предпочел да не го правиш.

- Това е Манхатън. Тук не си бог. Ще те пратят зад решетките.

- Силно се съмнявам, но предпочитам да не рискувам. - Издърпа телефона от ръката й и го прибра в джоба на сакото си.

Мег бе дъщеря на актьор и сви рамене с престорено отегчение.

- Е, добре. Говори. И побързай. Годеникът ми ме очаква вкъщи. - Долепи хълбок до вратата, отдръпвайки се възможно най-далеч от него. - Казах ти, че няма да ми отнеме много дълго, за да те забравя.

Той примига, а после посегна към розите, символизиращи

вината му, и ги сложи в скута й.

- Помислих си, че може да ти харесат.

- Сгрешил си.

Тя хвърли букета в лицето му.

Когато цветята го удариха по главата, Тед бе принуден да приеме факта, че тази повторна среща се развива точно толкова зле, колкото си беше заслужил. Да отвлече Мег, бе поредната погрешна преценка от негова страна. Възнамерявал бе да се появи на прага й с розите и прочувствено обяснение във вечна любов, след което да я отведе в лимузината. Ала после колата бе свила по нейната улица, той я бе видял и здравият му разум се беше изпарил.

Разпознал я бе веднага, дори в гръб, обвита в дълго лилаво палто и превила рамене срещу дъжда. И други жени имаха същата дългокрака походка, размахваха ръце по същия решителен начин, но никоя от тях не го караше да се чувства така, сякаш гърдите му ще се взривят.

На бледата синя светлина в лимузината под очите й се открояваха същите сенки, които, знаеше той, се бяха настанили

и под неговите. Вместо мънистата и старинните монети, които бе свикнал да се поклащат от ушите й, сега тя не носеше никакви бижута и мъничките празни дупки във възглавничките им й придаваха уязвим вид, от който сърцето му се сви. Дънкиге й се показваха изпод подгъва на мокрия лилав тренчкот, платнените й гуменки бяха подгизнали. В косата й, червена и по-дълга от последния път, когато я бе видял, проблясваха дъждовни капчици. Искаше си я такава, каквато беше преди. Искаше да изглади с целувки хлътналите й скули и да върне топлината в очите й. Искаше да я накара да се усмихне. Да се смее. Да я накара отново да го обикне толкова силно, колкото я обичаше той.

Докато тя се взираше напред, в преградата, която ги делеше от шофьора, когото майка му от години ползваше в Манхатън, Тед отказваше дори да допусне възможността да е дошъл прекадено късно. Несъмнено лъжеше за годеника. Само че как би могъл който и да било мъж да не се влюби в нея? Трябваше да бъде сигурен.

- Разкажи ми повече за този твой годеник.

- Забрави. Не искам да се почувстваш още по-гадно, школкото се чувстваш вече.

Лъжеше. Или поне той се молеше да е така.

- Значи, смяташ, че знаеш как се чувствам?

- Определено. Виновен.

- Вярно.

- Честно казано, точно сега нямам сили да те успокоявам. Както виждаш, справям се съвсем добре. Така че отивай да живееш живота си спокойно и ме остави на мира.

Изобщо нямаше вид на „съвсем добре". Изглеждаше изтощена. Дори още по-лошо - у нея се долавяха някаква отчужденост и сериозност, която нямаше нищо общо със забавната, дръзка жена, която той познаваше.

- Липсваше ми.

- Радвам се да го чуя. - Гласът й бе далечен като планините, чиито върхове се бе страхувал, че може би изкачва. - А сега ще ме върнеш ли у нас, ако обичаш?

- По-късно.

- Тед, говоря сериозно. Нямаме какво повече да си кажем.

- Ти може и да нямаш, но аз имам. - Решимостта й да се махне го плашеше. От личен опит знаеше колко упорита може да бъде и го болеше, че тази непоколебимост може да бъде насочена срещу него. - Мислех си, че бихме могли... да се поразходим с лодка.

- Лодка? Няма да стане.

- Знаех си, че идеята е глупава, ала комитетът за възстановяване на библиотеката настоя, че това е правилният подход към теб. Забрави, че го споменах.

Мег вдигна рязко глава.

- Говорил си с тях?

Това мимолетно избухване му вдъхна надежда.

- Може и да съм го споменал мимоходом. Трябваше ми женска гледна точка и те ме убедиха, че нито една жена не може да устои на някой грандиозен романтичен жест. Дори ти.

О, да, от очите й хвърчаха искри.

- Не мога да повярвам, че си обсъждал личните ни отношения с онези жени.

Личните ни отношения. Не само неговите. Той настъпи още малко:

- Тори ти е страшно сърдита.

- Не ме е грижа.

- Лейди Ема също, но го показва по по-възпитан начин. Нарани чувствата на всички, когато си смени телефонния номер. Наистина не биваше да го правиш.

- Поднеси им моите извинения - подхвърли тя подигравателно.

- Идеята за лодката беше на Бърди. Тя се е превърнала в нещо като твоя застъпница заради Хейли. Между другото, права беше да не викаме полиция. Хейли много съзря напоследък, а аз не съм от онези, които не могат да си признаят, че са допуснали грешка.

Надеждата му укрепна още повече, когато я видя да стиска юмруци до мокрото си палто.

- Още с колко хора си говорил за нещо, което засяга само нас?

- Неколцина. - Опитваше се да печели време, докато трескаво планираше следващия си ход. - Кени беше напълно безполезен. Скийт още ми е сърдит. Кой да предположи, че толкова ще те хареса? А Бъди Рей Бейкър каза да ти купя „Харли Дейвидсън".

- Не познавам никакъв Бъди Рей Бейкър!

- Разбира се, че го познаваш. Работи нощните смени в „Храна и гориво". Праща ти много поздрави.

От възмущението прекрасните й бузи донякъде бяха възвърнали цвета си.

- Има ли изобщо някой, с когото да не си разговарял?

Той посегна към салфетката до кофичката за шампанско, където, в пристъп на прибързан оптимизъм, бе сложил да се охлажда една бутилка.

- Нека те изсуша.

Мег изтръгна салфетката от ръцете му и я хвърли на пода. Той се отпусна в седалката и се опита да звучи така, сякаш държи всичко под контрол.

- В Сан Франциско не беше много забавно без теб.

- Съжалявам, че се е наложило да похабиш парите си по този начин, но съм сигурна, че комитетът за възстановяване на библиотеката ти е благодарен за щедрия принос.

Да признае, че не той бе направил последното наддаване, едва ли бе най-добрият начин да я убеди в любовта си.

- Цял следобед седях във фоайето и те чаках - каза вместо това.

- Ти обичаш да се измъчваш от угризения, не аз. На мен не ми действа.

- Не бяха угризения.

Лимузината се приближи до тротоара и следвайки получените по-рано нареждания, шофьорът спря на Стейт Стрийт, точно срещу Националния музей на американските индианци. Все още валеше и би трябвало да избере друго място, но никога нямаше да успее да я вкара в луксозния апартамент на родителите си в „Гринидж Вилидж", а не можеше да си представи как си излива сърцето в някой ресторант или бар. И определено нямаше да каже нито дума повече в тази лимузина, където шофьорът на майка му подслушваше от другата страна на преградата. По дяволите, със или без дъжд, това бе мястото.

Мег надзърна през прозореца.

- Защо спряхме тук?

- За да се разходим в парка.

Той освободи механизма за заключване, взе един чадър от пода и отвори вратата.

- Не искам да се разхождам. Мокра съм, краката ми са студени и искам да се прибера вкъщи.

- След малко.

Той я улови за ръката и незнайно как успя да изкара и нея, и чадъра на улицата.

- Вали! - възкликна тя.

- Вече не е толкова силно. Освен това и бездруго си мокра, тази червена коса ще ти държи топло, а аз имам голям чадър. - С тези думи той го отвори, издърпа я на тротоара и я побутна към входа на Батъри Парк. - Тук е пълно с пристани за лодки.

- Казах ти, че не искам да се возя на лодка.

- Е, добре. Никакви лодки. - И бездруго не беше планирал нищо подобно. Това би означавало организирана мисъл, на каквато точно сега не беше способен. - Просто споменавам, че тук има пристани. И страхотен изглед към Статуята на Свободата.

Мег изобщо не схвана смисъла на последните му думи.

- По дяволите, Тед. - Тя се обърна рязко към него; от своеобразното й чувство за хумор, което някога си пасваше съвършено с неговото, нямаше и следа. Болеше го да я види такава, изгубила цялото си веселие, а вината беше единствено негова.

- Е, добре, да приключваме веднъж завинаги. - Тя се намръщи на един велосипедист. - Казвай каквото имаш да казваш, защото искам да се прибера вкъщи. С метрото.

Как ли пък не!

- Дадено.

Влязоха в парка и поеха по най-близката пътека, отвеждаща до крайбрежната алея.

Двама души под един чадър би трябвало да е романтично, но не и когато един от тях отказваше да се доближи до другия. Докато стигнат до откритата алея, дъждът се беше просмукал в сакото му, а обувките му бяха почти толкова мокри, колкото нейните.

Количките на продавачите си бяха отишли за деня и само неколцина смелчаци бързаха по мокрия паваж. Вятърът се усили и хладните пръски, долитащи откъм водата, го удряха по лицето му. В далечината Статуята на Свободата се възправяше като страж над пристанището. Беше осветена за през нощта и макар и с усилие, Тед виждаше мъничките светлинки, струящи през прозорците в короната й. В един летен ден преди много години той бе строшил един от тези прозорци, развял бе плакат „Не на ядреното оръжие" и най-сетне бе открил баща си. Сега, докато статуята му вдъхваше смелост, той се молеше да открие бъдещето си.

Повика на помощ целия си кураж.

- Обичам те, Мег.

- Все едно. Сега мога ли да си вървя?

Той кимна с глава към статуята.

- Най-важното събитие в детството ми се случи там.

- Да, помня. Младежкият ти акт на вандализъм.

- Аха. - Той преглътна. - И ми се струва подобаващо най-важното събитие в живота ми като възрастен също да се случи там.

- Това не е ли денят, когато си изгубил девствеността си? На колко си бил? Дванайсет?

- Чуй ме, Мег. Аз те обичам.

Тя едва ли би могла да прояви по-малко интерес.

- Имаш нужда от професионална помощ. Сериозно. Чувството ти за отговорност съвсем е излязло от контрол. - Потупа го по ръката. - Всичко свърши, Тед. Забрави цялата тази вина. Аз оставих всичко в миналото и честно казано, започваш да ставаш жалък.

Нямаше да допусне да го извади от релси.

- Истината е, че исках да проведем този разговор там, на Острова на Свободата. За съжаление, забранено ми е да стъпвам на него до края на живота ми, така че е невъзможно. Забраната не ми се струваше кой знае какво, когато бях на девет години, но сега определено мисля различно.

- Смяташ ли, че можеш да побързаш? Чакат ме документи за попълване.

- Какви документи?

- Приемни документи. През януари тръгвам на лекции в Нюйоркския университет.

Стомахът му се сви. Това определено не бе нещо, което искаше да чуе.

- Връщаш се на училище?

Тя кимна.

- Най-сетне разбрах какво искам да направя с живота си.

- Мислех, че изработваш бижута?

- Само за да се издържам. Ала то не ме задоволява.

Тед искаше той да бъде онова, което я задоволява.

Тя най-сетне заговори, без да се налага да я подканва. За съжаление, темата не бяха те двамата.

- До лятото мога да взема бакалавърската си степен по екология и да започна магистърска програма.

- Това е... страхотно. - Изобщо не беше страхотно. - А после?

- Може да работя за Службата за управление на националните паркове или в някоя природозащитна организация. Може да ръководя някоя програма за защита на Земята. Има цял куп възможности. Управление на отпадъците например. Повечето хора не го смятат за особено привлекателна област, но депото ме заинтригува от самото начало. Най-голямата ми мечта... - Тя млъкна рязко. - Студено ми е. Да се връщаме.

- Каква е най-голямата ти мечта?

Молеше се да отвърне нещо от рода на това, да бъде негова съпруга и майка на децата му, но то изглеждаше слабо вероятно.

Мег заговори отсечено, сякаш бяха двама непознати:

- Да превръщам земи, пустеещи по екологични причини, в места за отдих, ето какво искам да правя. И за това си отговорен ти. Е, беше ми страшно забавно, но смятам да си вървя. И този път не се опитвай да ме спреш.

Обърна му гръб и се отдалечи - мрачна, безрадостна червенокоса жена, която бе твърда като стомана и не го искаше в живота си.

Тед изпадна в паника.

- Мег! Обичам те! Искам да се оженя за теб!

- Колко странно - подхвърли тя, без да се обръща. - Едва преди шест седмици ми разправяше как Луси била разбила сърцето ти.

- Грешах. Луси разби ума ми.

Това най-сетне я накара да спре и да го погледне.

- Ума ти?

- Точно така - каза той по-тихо. - Когато Луси избяга, тя разби ума ми. Ала когато ти си тръгна... - За негово изумление, гласът му се прекърши. - Когато ти си тръгна, разби сърцето ми.

Най-сетне бе успял да привлече цялото й внимание. Не че го гледаше влюбено, нито пък имаше вид, сякаш всеки миг ще се хвърли в обятията му, но поне го слушаше.

Тед затвори чадъра и направи крачка напред.

- С Луси си пасвахме съвършено в главата ми. Свързваха ни толкова много неща и постъпката й нямаше никакъв смисъл. Целият град ме окайваше и по-скоро бих отишъл в ада, отколкото да допусна да видят колко съм нещастен. Аз... не можех да дойда на себе си. И ето те и теб насред всичко това, прекрасният трън в очите ми, и ти ме караше да се чувствам както преди. Само че... - Приведе рамене и струйка дъждовна вода се стече

в яката му. - Понякога логиката може да бъде наш враг. Ако бях сбъркал по отношение на Луси, как бих могъл да имам доверие в онова, което изпитвах към теб?

Тя стоеше срещу него, мълчалива, заслушана в думите му.

- Ще ми се да можех да кажа, че осъзнах колко те обичам в мига, в който ти си тръгна от града, но бях прекадено зает да ти се сърдя, задето ме заряза. Не съм свикнал с това, да съм ядосан, така че ми отне известно време, докато разбера, че всъщност съм сърдит на себе си. Толкова бях упорит и глупав. И страхлив. Всичко в живота ми се бе удавало с лекота, ала у теб нямаше нищо лесно. Онова, което ме караше да изпитвам. Начинът, по който ме принуждаваше да се погледна отстрани. - Трудно му беше да диша. - Обичам те, Мег. Искам да се оженя за теб. Искам да спя с теб всяка нощ, да те любя, да имаме деца. Искам да се борим заедно и заедно да се трудим, и... просто да бъдем заедно. Е, ще продължиш ли просто да стоиш насреща ми и да ме зяпаш, или ще сложиш край на мъките ми и ще ми кажеш, че все още ме обичаш поне мъничко?

Тя го гледаше с нетрепващ поглед. Без да се усмихва.

- Ще си помисля и ще ти съобщя.

А после си тръгна и го остави сам под дъжда.

Тед пусна чадъра, отиде със залитане до мокрия парапет и обви пръсти около студения метал. Очите му пареха. Никога не се бе чувствал толкова празен и така самотен. Докато се взираше във водите на залива, се питаше какво би могъл да каже по друг начин, за да я убеди. Нищо. Беше закъснял. Мег не понасяше онези, които се размотават. Тя приемаше загубите си и продължаваше напред.

- Окей, помислих си - разнесе се гласът й зад него. - Какво предлагаш?

Тед се обърна рязко, сърцето бе заседнало в гърлото му, дъждът брулеше лицето му.

- Ъъъ... любовта си?

- Това го разбрах. Какво друго?

Изглеждаше пламенна, силна и неимоверно пленителна. Влажни ресници очертаваха очите й, които сега не бяха нито сини, нито зелени, а дъждовносиви. Бузите й бяха пламнали, косата й сякаш гореше, устните й бяха обещание, което подканяше да го получиш. Сърцето му заби учестено.

- Какво искаш?

- Църквата.

- Възнамеряваш ли отново да живееш в нея?

- Може би.

- Тогава не, няма да я получиш.

Тя като че ли се замисли над думите му. Той чакаше, а кръвта тътнеше в ушите му.

- Какво ще кажеш за останалата част от земните ти притежания?

- Твои са.

- Не ги искам.

- Знам.

Нещо разцъфна в сърцето му, нещо топло и изпълнено с надежда.

Тя присви очи срещу него, от връхчето на носа й се стичаха дъждовни капки.

- Ще се виждам с майка ти само веднъж в годината. На Хелоуин.

- Може да се наложи да премислиш. Именно тя даде парите, за да спечелиш конкурса.

Най-сетне я беше хванал неподготвена.

- Майка ти? Не си бил ти?

Трябваше да положи огромно усилие, за да не я прегърне.

- Тогава все още бях ядосан. Тя смята, че си, цитирам, „наистина блестяща".

- Интересно. Окей, да видим дали това няма да те накара да размислиш.

- Нищо няма да ме накара да размисля.

- Така смяташ ти. - За първи път Мег придоби несигурен вид. - Съгласен... съгласен ли си да живееш другаде освен в Уайнет?

Трябваше да го предвиди, но то и през ум не му беше минало. Естествено, че тя нямаше да поиска да се върне в Уайнет след всичко, което беше преживяла там. Ами неговото семейство, приятелите му, корените, които се простираха толкова дълбоко в каменистата почва, че той се беше превърнал в част от нея?

Тед се взря в лицето на жената, покорила душата му.

- Да. Ще се откажа от Уайнет. Можем да се преместим където поискаш.

Тя се намръщи.

- За какво говориш? Нямах предвид завинаги. Ти да не си луд? Уайнет е домът ти. Но говорех сериозно, че искам да завърша степента си, така че ще трябва да си намерим местенце в Остин, при положение че ме приемат в Тексаския университет.

- Ще те приемат! - Гласът отново му изневери. - Ще ти построя дворец. Където поискаш.

Тя най-сетне изглеждаше толкова замаяна от любов, колкото се чувстваше той.

- Наистина би се отказал от Уайнет заради мен?

- Бих се отказал от живота си заради теб.

- Окей, започваш сериозно да ме плашиш.

Ала не звучеше уплашена. А невероятно щастлива.

Тед се вгледа дълбоко в очите й, защото искаше тя да знае, че е безкрайно сериозен.

- За мен няма нищо по-важно от теб.

- Обичам те, Тед и Бодин. - Най-сетне бе изрекла думите, които той копнееше да чуе. А после се хвърли в обятията му с възторжен вик; мокрото й студено тяло се притисна в неговото; мокрото й студено лице се зарови във врата му; влажните й топли устни се докоснаха до ухото му и прошепнаха: - Ще решим сексуалните си проблеми по-късно.

О, не. Нямаше да му се наложи толкова лесно.

- По дяволите, ще ги разрешим още сега.

- Дадено.

Този път тя бе тази, която го затегли към лимузината. Изтичаха обратно в колата и след като даде на шофьора няколко кратки указания, Тед я зацелува, оставяйки я без дъх, докато стигнат пред близкия хотел „Батъри Парк Риц". Втурнаха се във фоайето без багаж и подгизнали от дъжд. Много скоро вече бяха заключили след себе си вратата на топла, суха стая с изглед към мрачното дъждовно пристанище.

- Ще се омъжиш ли за мен, Мег Коранда? - попита той, докато я издърпваше в банята.

- И още как. Но ще задържа фамилията си, просто за да подразня майка ти.

- Отлично. А сега се събличай.

И двамата го направиха, подскачайки от крак на крак, докато се подпираха един на друг, оплитайки се в ръкави и мокри крачоли. Тед пусна водата в просторната душ кабина, ала Мег се мушна първа, облегна се на мраморните плочки и разтвори крака.

- Да видим дали можеш да използваш силите си за зло, вместо за добро.

Той се разсмя и се присъедини към нея. Вдиша я в прегръдките си и я обсипа с целувки, изпълнен с любов и желание, каквото не бе изпитвал никога преди. След случилото се в онзи ужасен ден край депото за отпадъци си беше обещал, че вече никога няма да изгуби контрол с нея, ала видът й, усещането от тялото й до неговото го накараха да забрави всичко, което знаеше за правилния начин да люби една жена. Това не бе просто една жена. Това беше Мег. Неговата забавна, красива, неустоима любов. И, о, господи, той едва не я удави.

Най-сетне умът му се проясни. Все още беше в нея и тя го гледаше от пода на банята, а върху устните й грееше усмивка, по-ослепителна от слънчево утро.

- Е, хайде, извини се - подкани го тя. - Знам, че искаш да го направиш.

Щяха да са му необходими сто години, за да разбере тази жена.

Тя го бутна настрани, протегна се, за да спре водата с опакото на ръката си, и го погледна греховно.

- Сега е мой ред.

Той нямаше сили да се съпротивлява.

Когато най-сетне излязоха от банята, двамата се увиха в меки халати, изсушиха косите си и скочиха в леглото. Точно преди да го направят, Тед отиде до прозореца, за да дръпне пердетата.

Дъждът беше спрял и Дамата на пристанището го гледаше от далечния си пиедестал. Той можеше да усети усмивката й.

ЕПИЛОГ

Мег отказа да се омъжи за Тед, преди да вземе дипломата си.

- Момчетата гении заслужават да се оженят за момичета с университетско образование - заяви тя.

- Това момче гений заслужава да се ожени за жената, която обича, още сега, вместо да я чака да вземе диплома.

Но въпреки мърморенето си, разбираше колко важно бе това за нея, дори и ако отказваше да го признае.

Без Мег животът в Уайнет беше скучен и всички искаха тя да се върне, ала въпреки многобройните обаждания и гостуванията на един или друг жител на града в малкото й апартаментче в Остин тя отказваше да стъпи в Уайнет преди деня на сватбата си.

- Само ще предизвикам съдбата, ако се върна, преди да е дошло време - обясни тя на членките на комитета за възстановяване на библиотеката, когато те се появиха на прага й с кана с мохитото на Бърди и наполовина празен пакет с царевичен чиле. - Знам си, че ще се забъркам в неприятности веднага щом стъпя в града.

Кейла, която ограничаваше калориите, като ядеше само натрошения чиле, зарови из плика.

- Нямам идея за какво говориш. Хората от самото начало правеха всичко по силите си да се чувстваш като у дома си.

Лейди Ема въздъхна.

Шелби смушка Зоуи.

- То е, защото Мег е янки⁶⁴. Те не могат да оценят по достойнство южняшкото гостоприемство.

- Определено. - Тори облиза солта от пръстите си. - Освен това само чакат да си обърнем гърба и започват да ни крадат мъжете.

Мег извъртя очи, пресуши мохитото си и ги изгони, за да довърши дисертацията си върху еутрификацията. След това изхвърча, за да провери как вървят нещата при студентката по изкуство, която бе наела, задай помогне с поръчките, които продължаваха да валят от Ню Йорк. Въпреки възмутените протести на Тед, на неговите родители, нейните родители, братята й, комитета за възстановяване на библиотеката и останалите жители на Уайнет, тя все още се издържаше сама, макар да бе поохлабила принципите си достатъчно, за да приеме годежен подарък от Тед под формата на лъскава червена тойота приус.

- Ти ми подари кола - каза му тя, - а аз само тази нищо и никаква щипка за пари.

Ала Тед обожаваше щипката за пари, която тя бе изработила от рядък гръцки медальон с Гея, богинята на земята.

Тед нямаше възможност да прекарва в Остин толкова време, колкото бяха предвиждали, и макар да се чуваха по няколко пъти на ден, ужасно им липсваше да бъдат заедно. Само че той трябваше да си бъде в Уайнет. Групата внимателно подбрани инвеститори, която той събираше за изграждането на комплекса за голф, най-сетне бе придобила окончателния си вид. Членове бяха баща му, Кени, Скийт, Декс О'Конър, двама-трима известни професионални голфъри и неколцина тексаски бизнесмени, никой от които не се занимаваше със санитарен фаянс. Колкото и да бе странно, Спенсър Скипджак се беше появил, пълен със самонадеяни приказки как трябвало да оставят онова „недоразумение" в миналото. Тед му отговори, че не е имало никакво недоразумение, и му препоръча да си остане при своите тоалетни.

Самият Тед бе запазил контролния пакет в комплекса, за да може да го изгради точно така, както си го представяше. Беше във възторг от проекта, но работеше прекалено много, а когато строителните работи започнеха малко след сватбата, положението щеше да се влоши още повече. Въпреки че непрекъснато повтаряше колко много се нуждае от помощта на някого, който да споделя визията му и да се радва на доверието му, наложи се Кени да отиде в Остин и да си поговори с Мег на четири очи, преди тя да осъзнае, че иска да работи именно с нея.

- Знае колко много означава за теб да вземеш магистърската си степен - каза Кени. - Ето защо никога няма да те помоли сам.

На Мег й бяха нужни около пет секунди, за да реши, че магистърската й степен може да почака. Да работи с мъжа, когото обичаше, по такъв проект, бе сбъднатата й мечта.

Тед бе на седмото небе, когато тя го попита дали може да работи с него. В продължение на часове обсъждаха бъдещето си и онова, което възнамеряваха да съградят заедно. Вместо отровена земя, щяха да създадат места, където всички семейства, не само богатите, да могат да се събират, за да си направят пикник или да си подхвърлят топка; места, където децата можеха да ловят светулки, да слушат песента на птиците и да ловят риба в бистри води.

В крайна сметка Мег насрочи сватбата им за точно една година без един ден след датата, в която Тед трябваше да заведе Луси до олтара, решение, на което Франческа разгорещено се възпротиви. Продължаваше да се оплаква и когато Мег, горда

притежателка на диплома, се върна в Уайнет три дни преди церемонията.

Докато Тед прескочи до града, за да открие изложение в наново отворената библиотека, Мег се настани на един бар стол в кухнята на бъдещата си свекърва, за да закуси. Франческа й подаде препечено хлебче.

- Не е, като да няма цял куп други дати, които би могла да избереш. Честна дума, Мег, ако не знаех, че не е така, бих си помислила, че се опитваш да урочасаш всичко.

- Тъкмо напротив. - Мег намаза хлебчето си със сладко от боровинки. - Харесва ми символизма - един щастлив нов живот, въздигнал се от трагичната пепел на миналото.

- Ти си точно толкова странна, колкото и Теди - отчаяно каза Франческа. - Не мога да повярвам, че ми отне толкова дълго, за да си дам сметка, че сте съвършено един за друг.

Мег се усмихна широко.

Дали вдиша очи от чашата си с кафе.

- На хората тук им харесва, че е малко странна, Франси. Така по-добре се вписва в Уайнет.

- Тя не е просто малко странна - обади се Скийт иззад вестника си. - Вчера ме прегърна без никаква причина. Замалко да получа инфаркт.

Дали кимна.

- Аха, такава си е тя.

- Хей, аз съм тук! - напомни им Мег.

Ала Скийт и Дали вече се бяха захванали да обсъждат кой от двамата е по-подходящ да й дава уроци по голф, без да ги е грижа, че Мег вече си беше избрала Тори.

Франческа за пореден път се опита да откопчи от нея нещо за булчинската й рокля, ала Мег отказваше да говори за това.

- Ще я видиш заедно с всички останали.

- Не разбирам защо си позволила на Кейла да я види, но не и на мен.

- Защото тя е модният ми консултант, а ти си просто една опяваща бъдеща свекърва.

Франческа не си даде труда да оспори втората част, само първата:

- Разбирам от мода поне толкова, колкото и Кейла Гарвин.

- Дори повече, сигурна съм. Ала няма да я видиш, докато не тръгна към олтара.

Тя лепна целувка върху бузата на Франческа и забърза към хотела, за да се види с родителите си. Луси пристигна малко след това.

- Сигурна ли си, че искаш да присъствам? - попитала бе Луси по телефона, когато Мег я помоли да бъде част от сватбата й.

- Не бих могла да се оженя без теб.

Имаха да си кажат толкова много неща, затова отидоха в църквата, където можеха да се наприказват на спокойствие. След известно време Тед ги намери излегнати край потока. Първоначалната неловкост между двамата някогашни любовници отдавна се бе изпарила и те бъбреха като добрите приятели, каквито открай време трябваше да бъдат.

Предсватбената вечеря щеше да се състои в кънтри клуба, точно както и първия път.

- Имам чувството, че съм се върнала във времето - прошепна Луси на Мег малко след като пристигнаха.

- Само дето сега можеш да се отпуснеш и да се забавляваш. Ще бъде интересно, обещавам ти.

И действително беше интересно, когато местните приклещиха Джейк и Фльор, надпреварвайки се да я отрупват с похвали.

- Дъщеря ви беше най-съвестният служител, когото съм имала някога в хотела - увери ги Бърди съвършено сериозно. - Тя на практика ръководеше мястото. На мен не ми се налагаше да правя почти нищо.

- Мег е много умна - отвърна майка й, също толкова сериозно.

Зоуи подръпна чифт изящни египетски обици.

- Нямате представа колко подобри гардероба ми. - При тези думи тя пъхна ръка в джоба си, където, знаеше Мег, бе прибрала лъскав гердан от капачки на шишета, за да си го сложи, когато се появи майката на Хънтър Грийн.

- Кънтри клубът не е същият, откакто тя си тръгна - превъзнасяше се Шелби. - Няма да повярвате колко е трудно за някои хора да направят разлика между обикновен и диетичен студен чай „Аризона".

Беше ред на Кейла, но на Бърди й се наложи да я смушка в ребрата, за да отклони вниманието й от невероятно красивите братя на Мег. Кейла примига и най-прилежно се включи в славословията за Мег:

- Кълна се, качих три килограма, след като тя си тръгна, толкова бях депресирана. Магазинът ми на практика се издържаше от нейните бижута. А и тя е единствената, освен мен и Тори, която е в крак с последната мода.

- Толкова сте мили - провлачи Мег с престорен южняшки акцент, а после, малко по-силно, към родителите си: - Ходят на електрошокова терапия заедно, така получават групово намаление.

- Никаква благодарност - подсмръкна Шелби към лейди Ема.

Тори си взе парченце паниран морски рак.

- Винаги можем да я сложим да отговаря за комисията за детски площадки. Ще види тогава какво става, когато не ни уважава.

Мег простена, лейди Ема се усмихна, а Луси бе слисана.

- Какво е станало? - попита тя, когато улови Мег насаме. - Ти чудесно си се вписала тук. И това не е комплимент.

- Знам - отвърна Мег. - И аз не усетих как стана.

Ала Луси беше мъничко подразнена.

- С мен винаги бяха много любезни, така че очевидно не съм била достатъчно добра за тях. Аз, дъщерята на президента на Съединените щати. Теб, от друга страна, госпожица Провал, направо обичат.

Мег се усмихна и вдигна чаша към Лудите жени на Уайнет.

- Разбираме се една друга.

Фльор отведе Луси нанякъде, Тед се присъедини към Мег и двамата заедно загледаха как Кейла и Зоуи флиртуват с братята на Мег. Тед отпи глътка вино.

- Шелби каза на родителите ти, че според нея почти сигурно си бременна.

- Още не.

- И аз предположих, че първо би съобщила на мен. - Той погледна към жените. - Или пък не. Абсолютно сигурна ли си, че искаш да живееш тук?

Мег се усмихна.

- Не бих живяла никъде другаде.

Той преплете пръсти в нейните.

- Още една нощ и край на глупавия ти сексуален мораториум. Още не мога да повярвам, че те оставих да ме убедиш.

- Не съм сигурна, че можеш да наречеш четири дни мораториум.

- На мен определено ми се сториха такъв.

Мег се засмя и го целуна.

На следващия следобед обаче вече беше кълбо от нерви и нито Луси, нито останалите й пет шаферки бяха в състояние да я успокоят. Джорджи и Ейприл бяха долетели от Лос Аццжелис с прочутите си съпрузи, а Саша бе пристигнала от Чикаго. Не й се струваше правилно да се омъжи без Тори и лейди Ема до себе си - иначе е тъпо. Те всички изглеждаха великолепно в изчистените рокли без ръкави от гълъбовосива коприна, на гърба на всяка от които имаше различаващ се от другите набор копчета от изкуствени диаманти.

- Кейла ще ги качи в eBay⁶⁵, след като всичко това приключи - уведоми я Тори, когато се събраха в притвора на църквата преди церемонията. - Казва, че ще изкараме цяло състояние.

- Което ще дарим за благотворителни цели - твърдо заяви лейди Ема.

Както можеше да се очаква, Фльор се просълзи, когато видя дъщеря си в булчинска рокля. Същото се случи и с Тори и лейди Ема, макар и по други причини.

- Наистина ли си сигурна? - прошепна Тори в ухото на Мег, докато шаферките се приготвяха за сватбената процесия.

- На някои неща им е писано да се случат.

Мег стисна още по-здраво букета си, а Луси оправи късия й шлейф. Мег бе съчетала роклята с тесен корсет, деликатни ръкави, стигащи точно под раменете, изчистен, изящно украсен силует и дълбоко V-образно деколте на гърба с воала на майка си и тиара от австрийски кристали.

Отекнаха тръби - знак за Тед да се приближи до олтара, заедно с главния си шафер Кени. Въпреки че Мег не можеше да го види, подозираше, че някой лъч светлина ще избере точно този момент, за да нахлуе през цветните стъкла и да обгърне главата му в един от онези абсурдни ореоли.

С всяка изминала секунда започваше да й става все по-зле.

Лейди Ема вече беше подредила шаферките. С нарастващо чувство на паника Мег видя как Ейприл пристъпва напред, следвана от Тори и Саша. Ръцете й лепнеха, сърцето й биеше учестено. Джорджи изчезна след другите. Останаха само лейди Ема и Луси.

- Толкова си красива - прошепна Луси. - Благодаря ти, че си моя приятелка.

Мег опита да се усмихне. Наистина. Ала лейди Ема вече крачеше по пътеката към олтара и останала единствено с Луси, Мег почувства, че се вледенява.

Луси се размърда.

Ръката на Мег се стрелна напред и я стисна над лакътя.

- Почакай!

Луси погледна през рамо.

- Доведи ми го - изхриптя Мег панически.

Луси я зяпна.

- Шегуваш се, нали?

- Не. - Мег се бореше за въздух. - Трябва да го видя. Сега.

- Мег, не можеш да го направиш.

- Знам. Ужасно е. Но... Доведи ми го, моля те!

- Знаех си, че е лоша идея да дойда тук - измърмори Луси. След което си пое дълбоко дъх, лепна си старата усмивка стил „Белия дом" и тръгна по пътеката.

Не свали усмивката от лицето си, докато не спря пред Тед.

Той я погледна изпитателно. Тя го погледна изпитателно.

- Олеле - каза Кени.

Луси прокара език по устните си.

- Ъъъ... извинявай, Тед. Отново. Извинявай отново. Но... Мег иска да те види.

- Силно те съветвам да не ходиш - прошепна Кени.

Тед се обърна към преподобния Харис Смитуел.

- Извинете ме за минутка.

Множеството направо изригна, когато го видя да поема по пътеката, без да поглежда нито наляво, нито надясно, приковал поглед право напред, към жената, която го чакаше в притвора.

За миг просто се опи от гледката на обичаното лице, обгърнато от бял тюлен водопад. Бузите й бяха бледи, кокалчетата на пръстите, с които стискаше сватбения си букет, бяха пребелели. Той спря пред нея.

- Тежък ден?

Тя опря чело в челюстта му, при което тиарата, придържаща воала й, го смушкав окото.

- Знаеш ли колко силно те обичам?

- Почти толкова, колкото аз обичам теб - отвърна той и нежно я целуна по носа, за да не развали грима й. - Между другото, изглеждаш прекрасно. Само дето... кълна се, че и преди съм виждал тази рокля.

- НаТори е.

- НаТори?

- Втора употреба. То се очакваше, нали?

Тед се усмихна.

- Силно се надявам, че е от сватбата й с Декс, а не от някой от предишните й провали.

- Аха. - Мег кимна и се усмихна. - Ти... напълно ли си сигурен? Аз съм разпиляна.

Очите му я изпиваха.

- Съществува такова нещо като прекалена подреденост, милинка.

- Само че... нека си го признаем. Аз съм умна, но не колкото теб. Искам да кажа... кой ли може да е умен като теб, но все пак... Ами ако ни се родят глупави деца? Не наистина глупави, но... относително казано.

- Разбирам, милинка. Първата сватба си е изнервящо преживяване за всекиго, дори за смел човек като теб. За щастие, аз имам опит със сватбите, така че мога да ти помогна. - Този път реши да рискува с грима й и я целуна лекичко по устните. - Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще те разсъблека, ще изгубя самоконтрола си и отново ще се унижа.

- Така е. - Бузите й най-сетне бяха започнали да си възвръщат цвета. - Държа се глупаво. Но съм толкова стресирана, а когато съм стресирана, понякога забравям, че съм достатъчно добра за теб. Прекадено добра. Защото ти си оставаш не съвсем в ред с това твое желание да угодшп на всички.

- Ти ще ме защитаваш от самия мен.

И от всички останали, добави наум.

- Работа на пълен работен ден.

- Смяташ ли, че ще се справиш?

Мег най-сетне се усмихна.

-Да.

Тед си открадна още една целувка.

- Знаеш колко много те обичам, нали?

-Да.

- Чудесно. Задръж тази мисъл.

А после я взе в прегръдките си и преди тя да успее да му каже, че не е необходимо, че вече се е съвзела и да я пусне още сега... преди да успее да му каже каквото и да било, той пое по пътеката към олтара.

- Тази - обяви пред събралото се множество - няма да ми избяга.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Всяка от книгите ми е самостоятелна, което не пречи на героите от една книга да се отбият в друга. Доста стари приятели се появиха в тази книга: Франческа и Дали Бодин от „Мис Каприз"; Нийли Кейс и Мат Джорик от „Първата дама"; Фльор и Джейк Коранда от „Бляскаво момиче"; Кени Травълър и Ема (пардон, лейди Ема) от „По-кротко, лейди!", която съдържа и историята на Тори и Декс. Можете да зърнете Мег като по-малка във „В името на любовта" и да се запознаете с един по-млад Тед както в „Мис Каприз", така и в „По-кротко, лейди!”. И да, Луси Джорик заслужава своя щастлив край. Докато пиша това, усърдно работя върху нейната история.

Толкова много са хората, на които искам да благодаря за подкрепата, включително на моята неустоима скъпа приятелка и редакторка Кари Ферон, дългогодишния ми агент Стивън Акселрод, както и прекрасните ми поддръжнички в „Харпър Колинс", „Уилям Мороу” и „Ейвън Букс”. Да, знам какъв невероятен късмет имам, че всички вие сте до мен.

Не знам какво бих правила без моята способна асистентка Шарън Мичел, благодарение на която животът ми върви много по-гладко. Огромни благодарности на несравнимия ми съветник по въпросите на голфа Бил Филипс. Както и на Клеър Смит и Джеси Ниемайър, задето споделиха своите „Разкази от количката за напитки".

Сърдечни овации за моите приятелки писателки: Дженифър Грийн, Кристин Хана, Джейн Ан Кренц, Кати Линз, Сюзет Ван и Маргарет Уотсън, както и специални аплодисменти за Линдзи Лонгфорд.

Прегръщам всички нови приятели от фейсбук, както и всички невероятни, изключителни приятели от интернет форума ми.

Сюзън Елизабет Филипс

Край

Susan Elizabeth Phillips

CALL ME IRRESISTIBLE

Copyright © 2011 by Susan Elizabeth Phillips

© Вера Паунова, превод, 2016

© Милена Ковачева, оформление на корицата, 2016

Коректор Соня Илиева

Технически редактор Симеон Айтов

Американска. Първо издание

© Издателство „Ибис", 2016

София, бул. „Искърско шосе" 19

Книжна борса „Болид", етаж 4,

офис e-mail: office@ibis.bg

тел. 02 981 68 31

Предпечатна подготовка „Ибис"

Печатница „Симолини"

ISBN 978-619-157-148-2

Notes

[←1]

Бетелов орех е популярното наименование на плода на арековата палма, който обикновено се дъвче, увит в листа от растението бетел. Популярен е на много места в Азия. - Б. пр.

[←2]

Верига евтини магазини в САЩ. - Б. пр.

[←3]

Американски изпълнител на рап, рок и кънтри музика. - Б. пр.

[←4]

Прочут нюйоркски площад, известен, наред с други неща, с рекламните си билбордове. - Б. пр.

[←5]

Мястото за първия удар при отиграването на всички дупки в голфа; така се нарича и колчето, върху което се поставя топката за удар. - Б. пр.

[←6]

Престижна американска награда за журналистика и литература. - Б. пр.

[←7]

Английска актриса, известна най-вече с ролята си на Скарлет О'Хара в „Отнесени от вихъра". - Б. пр.

[←8]

Известна американска телевизионна водеща. - Б. пр.

[←9]

Средната от трите главни части на църковните храмове; останалите две са притворът (или нартекс) и олтарът. - Б. пр.

[←10]

Градинска решетъчна конструкция без стени и таван, покрита с увивни растения.-Б. пр.

[←11]

Американска актриса, танцьорка и певица, известна с партньорството си с Фред Астер. - Б. пр.

[←12]

Национален символ на Съединените щати, който често се използва като нарицателно за страната. - Б. пр.

[←13]

Много мръсна. (Исп.) - Б. пр.

[←14]

Алюзия за библейския мит, според който Исус Христос нахранва пет хиляди души с пет хляба и две риби. - Б. пр.

[←15]

Вид зърнена закуска, приготвена от обработен, подсладен ориз. —Б. пр.

[←16]

Американска комедия, в която действието се развива в голф клуб. - Б. пр.

[←17]

Феъруей - участък от по-късо подстригана трева на игрището за голф, в чиито рамки би трябвало да се извършват ударите; грийн - равен участък от съвсем ниско подстригана трева в непосредствена близост до дупките на голф игрище. - Б. пр.

[←18]

Наименования на различните стикове, използвани в голфа - всеки участък от игрището обикновено изисква различен стик в зависимост от терена (трева, пясък и т.н.). - Б. пр.

[←19]

Американски кънтри изпълнител. - Б. пр.

[←20]

„Пебъл Бийч" - много старо и престижно игрище за голф в Калифорния. - Б. пр.

[←21]

Класическо обзалагане при игра на голф, което се състои от три облога за първите девет дупки, за останалите девет дупки и за целия мач. - Б. пр.

[←22]

Английската дума „драйвър" (driver) освен вид стик за голф означава и „шофьор". - Б. пр.

[←23]

За да бъдат изравнени силите при игра на голф (където целта е топката да бъде вкарана във всяка от дупките с възможно най-малък брой удари), на играчите се определя т.нар. хандикап - брой допълнителни удари, на които имат право за всяка дупка. - Б. пр.

[←24]

Мерна единица за дължина, равняваща се приблизително на 0,914 метра. - Б. пр.

[←25]

Стик за голф, който се използва за по-къси и прецизни удари. - Б. пр.

[←26]

Отиграване на дупка с един удар под пара („пар" се нарича предварително опреденият брой удари, с който топката трябва да бъде вкарана във всяа от дупките). - Б. пр.

[←27]

Известни американски актьори. - Б. пр.

[←28]

Професионален играч на голф от САЩ. - Б. пр.

[←29]

Участък от игрището за голф, където тревата е неподдържана и по-висока, отколкото в останалите части. - Б. пр.

[←30]

Съвременен кънтри певец от САЩ. - Б. пр.

[←31]

Английската дума „light" (лек) нерядко се добавя към името на диетичните разновидности на много напитки. - Б.пр.

[←32]

Прякор на Тексас, идващ от единствената звезда върху знамето му. - Б. пр.

[←33]

Прякор на жителите на щата Индиана. - Б. пр.

[←34]

Отиграване на дупка с два удара под пара. - Б. пр.

[←35]

Американски музикант, актьор, продуцент. - Б. пр.

[←36]

Националният празник на Съединените щати. - Б. пр.

[←37]

Марка спортни напитки. - Б. пр.

[←38]

Нюйоркски моден дизайнер. - Б. пр.

[←39]

Известен американски моделиер от кубински произход. - Б. пр.

[←40]

Марка безалкохолна напитка. - Б. пр.

[←41]

Английски мебелист от осемнайсети век, на чието име е наречен лек, елегантен стил мебели. - Б. пр.

[←42]

Стандартизиран академичен тест в Съединените щати. - Б. пр.

[←43]

Американско риалити предаване, в което един мъж трябва да си избере жена от участничките в шоуто; в края на всеки епизод той поднася по една роза на тези от участничките, които продължават напред. - Б. пр.

[←44]

Бял винен сорт грозде. - Б. пр.

[←45]

Напротив. (Фр.) - Б. пр.

[←46]

Спортна програма на Тексаския университет - това име носят всички отбори на университета. - Б. пр.

[←47]

Пойна птичка, обитаваща Северна Америка. - Б. пр.

[←48]

Американски кънтри изпълнител. - Б. пр.

[←49]

Престижен колеж в САЩ. - Б. пр.

[←50]

В християнството така се наричат рани по телата на вярващите, съответстващи на раните от разпъването на кръст върху тялото на Исус Христос; една от най-честно срещаните форми са кървави дупки върху дланите. - Б. пр.

[←51]

Национален всекидневник в САЩ. - Б. пр.

[←52]

Музей на изящните изкуства в Сан Франциско. - Б. пр.

[←53]

Начин на обработка на скъпоценни и полускъпоценни камъни, който им придава гладка изпъкнала повърхност. - Б. пр.

[←54]

Прякор на студентите и спортните отбори от Тексаския университет по земеделие и механика. - Б. пр.

[←55]

Зърнена закуска, оформена като пъстроцветни пръстенчета. -. Б. пр.

[←56]

Кремообразен десерт, наподобяващ популярните в Щатите бонбони маршмелоу, приготвян от вода, захар и белтъци. - Б. пр.

[←57]

Американско модно списание. - Б. пр.

[←58]

Съответно луксозен търговски център, луксозен хотел и луксозен ресторант в Тексас. - Б. пр.

[←59]

Кънтри изпълнителка. - Б. пр.

[←60]

Английска авторка на детска литература. - Б. пр.

[←61]

От латински - „задочно, в отсъствието на”. - Б. пр.

[←62]

Квартал в Сан Франциско, където се намира един от символите награда - кулата „Койт". - Б. пр.

[←63]

Американски митолог и писател. - Б. пр.

[←64]

Прозвище на жителите на северните щати, използвано (често подигравателно) от жителите на Юга. - Б. пр.

[←65]

Уеб сайт за онлайн търговия, където всякакви стоки се предлагат както от фирми, така и от частни лица. - Б. пр.

Table of Contents

Notes