Господин Неустоим

Влезе сърдито в горещата задушна църква. Защо всички се опитваха да й дадат неща, които не искаше! Предишната вечер Шелби бе мушнала прощалния чек в чантата й, принуждавайки Мег да го скъса. А сега и това. Вярно, имаше нужда от мебели, а когато забеляза портативните климатици, замалко да се откаже от принципите си. Замалко, но не съвсем.

Отвори прозорците на църквата, пусна вентилаторите и си наля чаша студен чай от хладилника. За втори път тази седмица някой се опитваше да й плати, за да се махне от града. Ако се замислеше за това, щеше да се почувства наистина зле, а тя не искаше да се чувства зле. Искаше да се ядоса. Взе си един бърз душ, обу си шорти, потниче и джапанки и излезе.

Каменни колони обозначаваха входа на имението „Бодин". Прекоси малка горичка и стар каменен мост, преди пътят да се раздели на няколко лъкатушещи алеи. Лесно бе да намери главната къща - ниска, разпростряла се нашироко постройка в стил тексаска хасиенда от варовик и хоросан, със сводести прозорци и врати от тъмно дърво. Зад една ниска стена съзря голям басейн, лятна къща, просторен двор, градини и две по-малки сгради в същия стил, вероятно за гости. Това бе не толкова имение, а същински комплекс, даде си сметка тя, и накъдето и да се обърнеше, виждаше спиращи дъха гледки.

Когато пътят, който си беше избрала, описа кръг, тя пое по друга пътека, която я отведе до малко игрище за голф и стопански постройки. Опита отново и този път стигна до неголямо ранчо от тухли и камъни. През отворената врата на гаража видя пикапа на Скийт Купър. Един голфър винаги трябва да държи своя кади подръка.

Последната алея лъкатушеше нагоре и я отведе до скалист склон. И ето я и нея - модерна постройка от съвършено ба

лансирани кремави правоъгълници, завършващи с покрив тип „пеперуда". Огромни стъклени повърхности гледаха на юг, а изчистените козирки над тях пазеха вътрешността на къщата от слънцето. Дори и без малките вятърни турбини на покрива, Мег би се досетила, че това е неговата къща. Нейната красота, изобретателност и функционалност разкриваха много за собственика й.

Входната врата се отвори, още преди да успее да натисне звънеца, и Тед застана на прага, бос, с черна тениска и сини спортни шорти.

- Хареса ли ти обиколката?

Или някой му беше съобщил, че е тук, или имението се наблюдаваше от охранителни камери. Като знаеше любовта му към техниката, Мег предположи, че е второто.

- Могъщият господар на кралство Бодин определено е всезнаещ.

- Старая се. - Той се отдръпна, за да я пусне да влезе.

Къщата беше просторна, с открити пространства и издържана в бледосиво и бяло - хладно, успокояващо убежище от изнурителната горещина навън и също толкова изнурителните изисквания към това, да бъдеш Тед Бодин. Мебелите бяха ниски, всяка от тях - внимателно подбрана както заради удобството, така и заради приглушената си ненатрапчива красота. Най-поразяваща от всичко бе правоъгълната стая със стъклени стени, която висеше над просторната дневна.

Къщата бе почти аскетична. В ъглите нямаше статуи, по стените не висяха картини. Изкуството бе навън - гледките на скали, извисяващи се над реката, гранитни хълмове и далечни, сенчести долини.

Мег бе израснала във великолепни къщи (просторната ферма на семейството й в Кънектикът, домът им в Бел Еър, вилата в Мороу Бей), ала това тук бе нещо изключително.

- Готино местенце - каза тя.

Докато Тед прекосяваше бамбуковия под, лампата в преддверието, светнала, когато й отвори вратата, угасна от само себе си.

- Ако си дошла за секс, вече си ми скучна - заяви той.

- Което обяснява голямото легло в камиона, както и всички онези удобни кресла с размери като за мъж.

- И дивана. Не забравяй дивана. Не искам да нараня чувствата ти, но домът ти не е от най-удобните. А от телефонното обаждане, което получих току-що, разбирам, че искаш да си остане така. Защо отпрати камиона?

- Наистина ли мислеше, че ще приема подаръци от теб?

- Мебелите бяха за мен, не за теб. Проклет да съм, ако прекарам дори още една нощ на онази кушетка.

- Тогава можеш само да се радваш, че вече си се отегчил от мен.

- Възможно е да размисля. Всъщност...

- Не ти влиза в работата да обзавеждаш дома ми - заяви Мег. - Сама ще го направя, когато му дойде времето. Макар че трябва да призная - замалко да ме подмамиш с онези климатици. За съжаление, напоследък съм развила глупашко чувство за лично достойнство.

- Ти губиш.

- Имаш си предостатъчно хора, за които отговаряш, господин кмете. Не е нужно да се грижиш и за мен.

Най-сетне го беше хванала неподготвен. Той я погледна странно.

- Не съм правил нищо такова.

- Напротив. - Мег положи огромно усилие да потисне нежността, която опитваше да се разлее по тялото й. - Дойдох тук, за да те сравня със земята, но тази къща като че ли отне по-голямата част от справедливото ми възмущение. Да ти се намира нещо за ядене?

Той махна с глава.

- Ей там.

Великолепната кухня, издържана в неръждаема стомана, не беше голяма, но за сметка на това бе впечатляващо функционална. Дългият остров в средата започваше като готварски плот и плавно преливаше в изчистена маса, на която спокойно можеше да се нахрани цяла компания - от двете й страни имаше по четири стола с телени облегалки, които сега бяха пъхнати под нея.

- Не обичам трапезарии - обясни той. - Предпочитам да се храня в кухнята.

- Добре си го измислил.

Забравила глада си, Мег се приближи до най-впечатляващото в стаята - още една огромна стъклена стена с изглед към долината Педерналес и синьо-зелената нишка на реката, лъкатушеща над острите подводни скали. Отвъд долината лъчите на залязващото слънце обгръщаха лилавите хълмове в оранжев пожар.

- Невероятно - каза тя. - Сам си проектирал това място, нали?

- Експериментална активна къща.

- Тоест?

- Къщата произвежда повече енергия, отколкото употребява. В момента - с около четиресет процента. На покрива има фотоволтаични и соларни панели, както и колектор за дъждовна вода. Имам система за пречистване на сивата вода, геотермални устройства за отопление и охлаждане, всички уреди се изключват напълно, така че не потребяват електричество, когато не се използват. По същество, използвам единствено собствената си енергия.

Тед беше натрупал състоянието си, помагайки на цели градове да оптимизират потреблението си на електричество, така че къщата му беше естествено продължение на работата му и все пак беше наистина впечатляващо.

- В тази страна хабим твърде много електричество. - Той отвори хладилника. - Остана ми ростбиф. Във фризера също ще се намери нещо.

Мег не можа да скрие удивлението в гласа си:

- Има ли нещо, което да не можеш да правиш?

Той затръшна вратата и се обърна към нея.

- Очевидно не мога да правя любов в съответствие с твоите изисквания, каквито и да са те.

Ето че още веднъж, без да иска, бе нагазила в опасни води.

- Не исках да нараня чувствата ти.

- Аха. Да кажеш на един мъж, че е пълен некадърник в леглото, е най-сигурният начин да го накараш да се почувства страхотно.

- Не си некадърник. Ти си съвършен. Дори аз го знам.

- От какво тогава се оплакваш?

- Защо те е грижа? - попита Мег. - Изобщо ли не ти мина през ума, че проблемът може да е у мен, не у теб?

- Много ясно, че е у теб. И аз не съм съвършен. Престани да го повтаряш.

- Прав си. Имаш прекадено силно развито чувство за отговорност и толкова умело криеш онова, което наистина изпит

ваш, че се съмнявам дали самият ти вече знаеш какво изпитваш. Ето ти пример - годеницата ти те заряза пред олтара, а ти сякаш изобщо не забеляза.

- Чакай да видя дали съм те разбрал правилно. - Той насочи показалец към нея. - Жената, която никога не е имала работа, няма цел в живота и собственото й семейство е вдигнало ръце от нея...

- Не са вдигнали ръце от мен. Те просто... не знам... взеха си кратка почивка. - Мег разпери ръце. - Имаш право. Завиждам, защото ти си всичко, което аз не съм.

Част от гнева му като че ли го напусна.

- Изобщо не завиждаш и много добре го знаеш.

- Мъничко завиждам. Никой не знае какво изпитваш. А аз показвам всичко пред всички.

- Дори прекалено много.

Мег не можа да се сдържи:

- Просто смятам, че би могъл да бъдеш много повече.

Той я зяпна.

- Ти караш количка за напитки!

- Знам. А най-най-тъжното е, че не ми е съвсем противно.

Той изсумтя отвратено и посегна към вратата на хладилника.

Мег ахна и се стрелна напред. Сграбчи ръцете му и се взря в дланите.

- О, Господи! Стигмата⁵⁰.

Тед издърпа ръцете си.

- Надрасках се с маркер.

Мег се хвана за сърцето.

- Нека само си поема дъх, а после можеш да ме разведеш из къщата.

- Би трябвало да те изхвърля, ето какво би трябвало да направя - кисело каза той, докато търкаше червените петна върху дланите си.

- Не ти стиска.

Той излезе от къщата и за миг Мег си помисли, че може и да го направи, ала когато стигна до дневната, вместо към входната врата, пое към плаващото спираловидно стълбище, което отвеждаше до окачената стая със стъклени стени. Мег го последва и се озова в библиотеката му.

Стори й се, че влиза в прекрасно обзаведена къщичка на дърво. Покрити с книги стени обграждаха уютно място за сядане. Отворен свод в задната част водеше до коридор със стъклени стени, който свързваше тази част от къщата с отделна стаичка, построена до склона на хълма.

- Бомбено убежище? - попита Мег. - Или скривалище от жените?

- Офисът ми.

- Супер.

И без да изчака позволението му, тя тръгна по коридора. Два панела на тавана светнаха автоматично, докато слизаше по двете стъпала, отвеждащи в оскъдно обзаведена стая с високи прозорци. Внушителен компютър от калено стъкло и черна стомана; няколко ергономични стола; изчистени вградени шкафове. Офисът беше аскетичен, почти стерилен. Единственото, което разкриваше за собственика си, бе неговата компетентност.

- Никакви календари с голи мадами или чаши с надпис „Обичам Уайнет"?

- Идвам тук, за да работя.

Мег се върна във висящата библиотека и плъзна поглед по рафт с класически детски произведения.

- „Хрониките на Нарния”. Страшно обичах тази поредица. И „Разкази на един четвъртокласник”. Трябва да съм я чела поне дузина пъти.

- Питър и Фвдж - каза той, връщайки се в стаята след нея.

- Не мога да повярвам, че още пазиш тези книги.

- Трудно е да се разделиш със старите си приятели.

И изобщо с приятели. Целият свят бе част от приятелския кръг на Тед. Ала колко близък бе той с когото и да било от тях?

Мег се зае да разгледа колекцията му и откри най-различни художествени произведения, биографии, техническа литература върху главозамайващо разнообразие от теми, цял куп специализирани книги - върху замърсяването и глобалното затопляне; биологията на растенията; употребата на пестициди и общественото здраве; опазването на почвата и водите; създаването на естествени хабитати и опазването на мочурища.

Почувства се неловко.

- Ама и аз, с моите приказки за това, как игрищата за голф съсипвали света. Ти знаеш всичко от самото начало. - Тя извади томче със заглавие „Нова екология". - Спомням си я от списъка със задължителна литература в колежа. Ще ми я дадеш ли назаем?

- Заповядай. - Тед се настани на ниския диван и кръстоса крака. - Луси спомена, че си напуснала през последната година, но не ми каза защо.

- Беше ми прекадено трудно.

- Не ми ги разправяй такива.

Мег прокара ръка по корицата на книгата.

- Бях глупава. Не ме свърташе на едно място. Нямах търпение да започна да живея и колежът ми се струваше загуба на време. - Не й хареса горчивата нотка, прокраднала се в думите й. - Типичната разглезена лигла.

- Не съвсем.

Не й харесваше и начинът, по който той я гледаше.

- Напротив, точно такава бях. Съм.

- Хей. Аз също съм богаташко дете, забрави ли?

- Аха. И ти, и Луси. Същите невероятно преуспели родители, същите преимущества, а виж какво излезе от вас.

- Само защото и двамата рано открихме истинската си страст — спокойно каза той.

- Е, аз също открих моята. Да кръстосвам света и да се забавлявам.

Тед се заигра с една химикалка, която вдигна от пода.

- Немалко млади хора го правят, докато се опитват да намерят своя път в живота. Не е като да има указания за такива като нас, онези, които сме израснали с преуспели родители. Всяко дете иска семейството му да се гордее с него, ала когато родителите ти са най-добрите в света в онова, което правят, то никак не е лесно.

- Двамата с Луси успяхте. Братята ми - също. Дори Клей. Все още не изкарва много пари, но е невероятно талантлив и един ден и това ще стане.

Тед щракна химикалката.

- На всеки успял има и такъв, който харчи парите от тръста си в безцелно съществуване, изпълнено с нощни клубове и клиники за лечение на наркомании, нещо, което ти, изглежда, си избягнала.

- Така е, но... - Думите й, когато най-сетне ги изрече, прозвучаха тихо и уязвимо. - Аз също искам да открия своята страст.

- Може би я търсиш не където трябва - меко каза той.

- Забравяш, че съм била навсякъде.

- Предполагам, че да опознаеш света е далеч по-забавно от това, да опознаеш собствения си ум. - Той остави химикалката и се изправи. - Какво те прави щастлива, Мег? Това е въпросът, на който трябва да си отговориш.

Ти ме правиш щастлив. Да те гледам. Да те слушам. Да гледам как работи умът ти. Да те целувам. Да те докосвам. Да те оставя да ме докосваш.

- Да бъда навън - отвърна тя. - Да нося готи ни дрехи. Да колекционирам стари мъниста и монети. Да се карам с братята ми. Да слушам птиците. Да вдъхвам уханието на въздуха. Все такива полезни неща.

Христос не би се изсмял подигравателно, не го направи и Тед.

- Ами добре тогава. Именно там се крие отговорът ти.

Разговорът беше станал прекадено сериозен. Тя искаше да

подложи него на психоанализа, не обратното. Тръсна се на давана, от който той беше станал току-що.

- Е, как върви невероятният конкурс?

Лицето му потъмня.

- Не знам и не ме интересува.

- Според последната информация наддаването за услугите ти е надминало седем хиляди.

- Не знам. Не ме интересува.

Отклонила успешно разговора от собствените си недостатъци, Мег вдигна крака върху малката табуретка.

- В клуба ми попадна вчерашният брой на „Ю Ес Ей Тудей"⁵¹. Не мога да повярвам колко много внимание започва да привлича всичко това.

Тед грабна няколко книги от една тясна масичка и ги тръсна на рафта.

- Имаше страхотно заглавие в раздела „Живот". - Тя го написа във въздуха. - „Зарязаният годеник на Джорик обявен на търг". Описват те като голям филантроп.

- Ще престанеш ли да говориш за това? - буквално изръмжа той.

Мег се усмихна.

- Двамата със Съни ще си изкарате страхотно в Сан Франциско. Силно ти препоръчвам да я заведеш в музея „Де Янг"⁵². - А после, преди той да успее да й кресне, побърза да попита: - Може ли да разгледам останалата част от къщата ти?

Ново озъбване.

- Ще докосваш ли нещо?

Тъй като не беше светица, докато се изправяше, Мег спря поглед върху него.

- И още как.

И с една-едничка дума пропъди буреносните облаци от очите му. Той наклони глава на една страна.

- Тогава защо не започнем от спалнята?

- Окей.

Той се отправи към вратата, но после спря рязко и я изгледа сурово.

- Ще ме критикуваш ли?

- Беше ме прихванало нещо. Не ми обръщай внимание.

- Така и възнамерявам да направя. - В гласа му прозвуча солидна доза злост.

В спалнята имаше две меки кресла за четене, лампи с извити метални абажури и високи прозорци, през които влизаше светлина, но не се виждаха гледките, които се разкриваха в останалата част от къщата, което създаваше усещане за уединеност. Леденосива завивка покриваше леглото, издигащо се върху платформа на пода... завивка, която се озова на земята по-бързо и от дрехите им.

От самото начало Мег разбра, че е твърдо решен да поправи миналите си грешки, дори и да нямаше представа какви всъщност са те. Никога досега не я бяха целували по-цялостно, не я бяха милвали по-грижливо, не я бяха възбуждали толкова невероятно. Изглеждаше сигурен, че е достатъчно просто да положи малко по-голямо усилие. Дори се примири с опитите й да поеме контрола. Само че си оставаше мъж, който служи на другите, и не се отдаваше с цялото си същество. Единственото, което имаше значение, бе нейната наслада и той отлагаше собственото си удовлетворение, за да се представи съвършено върху нейното тяло. Внимателно проучено. Съвършено изпълнено. Направено като по учебник. Точно така, както бе любил всички друга жени в живота си.

Ала какво допринасяше тя към всичко това, че да го критикува? Този път се зарече да задържи мнението си за себе си и когато най-сетне успя да си събере мислите, се подпря на лакът, за да го погледне.

Той все още дишаше тежко, а и кой не би бил след онова, което беше направил? Мег погали запотените му, прекрасно необезкосмени гърди и прокара език по устните си.

- Боже мой, привидяха ми се звезди!

Веждите му се сбърчиха.

- Все още не си доволна?

Умението му да чете мисли започваше да става дразнещо. Мег скалъпи една въздишка.

- Шегуваш ли се? Аз съм на седмото небе. Най-щастливата жена на земята.

Той просто я гледаше.

Тя се отпусна върху възглавниците и простена.

- Само ако можех да те превърна в търговски продукт, щях да натрупам състояние. Ето какво трябва да направя с живота си. Това трябва да се превърне в целта...

Той скочи от леглото.

- Исусе, Мег! Какво, по дяволите, искаш?

Искам да ме желаеш, не просто да ме накараш да те желая. Ала как би могла да изрече нещо такова на глас, без да се превърне в поредната му безмозъчна почитателка?

- Ставаш параноик. И все още не си ме нахранил.

- Няма и да го направя.

- Напротив. Защото това правиш винаги. Грижиш се за хората.

- И откога това е нещо лошо?

- Изобщо не е лошо. - Тя му се усмихна колебливо.

Тед отиде в банята, а Мег се отпусна върху възглавниците. Не само го беше грижа за другите, но и привеждаше загрижеността си в действие. Вместо да го изпълни с чувство за превъзходство, пъргавият му надарен ум го бе обременил с порива да се грижи за всички и всичко, на което държеше. Почти сигурно бе, че е най-доброто човешко същество, което бе срещала в живота си. И може би най-самотното. Трябва да беше изтощително да носиш толкова тежък товар. Нищо чудно, че криеше толкова много от чувствата си.

Или пък тя просто търсеше оправдание за емоционалната му дистанцираност. Не й беше приятно, че се отнася към нея по същия начин, по който и с всичките си предишни завоевания, макар да не можеше да си представи, че и към Луси е проявявал същата грубост, каквато проявяваше към нея,

Отметна чаршафа и стана от леглото. Тед караше всекиго да се чувства така, сякаш между тях има специална връзка, каквато няма с никой друг. Това бе най-големият фокус в репертоара му.

Когато Спенс и Съни си тръгнаха от Уайнет, нищо не беше решено. Градът се колебаеше между облекчението, че ги няма, и тревогата, че може и да не се върнат. Но не и Мег - докато вярваше, че има шанс с Тед, Съни нямаше да си тръгне завинаги.

Спенс й се обаждаше всеки ден. Освен това й изпрати луксозна поставка за тоалетна хартия, сапунерка, както и най-хубавата закачалка за хавлии от серията „Вайсрой".

- Този уикенд ще отидем в Лос Анджелис - каза той. - Ще ме разведеш наоколо, ще ме запознаеш с родителите си, с някои от приятелите им. Ще си изкараме страхотно.

Егото му беше прекадено голямо, за да приеме отказ, и за Мег с всеки изминал ден ставаше все по-трудно да се мъчи да го държи на разстояние, без да го вбеси.

- Да му се не види, Спенс, звучи страхотно, но точно сега родителите ми ги няма. Може би следващия месец.

Тед също пътуваше по работа и на Мег изобщо не й харесваше колко много й липсва. Заповяда си да се стегне и да се съсредоточи върху това, да понапълни банковата си сметка, възползвайки се от свободното си време в количката за напитки, докато чакаше голфърите да свършат играта си. В интернет откри магазин за бижутерски материали, който предлагаше безплатна доставка. С помощта на инструментите и материалите, които си купи, както и някои неща от колекцията си, тя запълваше времето си между голфърите с работа върху огърлица и чифт обици.

Сложи си ги още щом ги завърши и първата четворка жени за деня веднага ги забелязаха.

- Никога не съм виждала подобни обици - каза единствената от четирите, която пиеше диетично пепси.

- Благодаря. Току-що ги завърших. - Мег ги свали от ушите си и им ги показа. - Мънистата са тибетски корал. Много стари. Страшно ми харесва как са избледнели цветовете.

- Ами медальонът? - попита друга от жените. - Толкова е необикновен.

- Китайска кутийка за игли - обясни Мег. - От племето чин в Югоизточна Азия. На повече от сто години е.

- Само си представи да притежаваш нещо подобно. Продаваш ли произведенията си?

- Честно казано, изобщо не се бях замисляла.

- Страшно ми харесват тези обици - заяви Диетичното пепси.

- Колко искаш за медальона? - попита друга от голфърките.

И ето че Мег вече беше започнала свой бизнес.

На жените им харесваше идеята да притежават красиво бижу, което в същото време е и исторически артефакт, и до следващия уикенд Мег беше продала още три неща. Беше честна до педантичност относно автентичността им и прикрепяше към всяко свое произведение картичка, с обяснение за произхода му. Отбелязваше кои материали действително са антики и кои може би са копия и определяше цените според това.

Кейла чу какво става и поръча няколко бижута на консигнация за магазина си. Нещата като че ли потръгнаха прекалено добре.

След две дълги седмици Тед се появи в църквата. Едва успя да прекрачи прага и те вече смъкваха дрехите на другия. Никой от тях нямаше търпение да се качат по стълбите в душната галерия и вместо това се хвърлиха на дивана, който Мег наскоро бе спасила от контейнера за смет в клуба. Тед изруга, когато си удари ръката в ракитената облегалка, но бързо забрави моментната болка и насочи цялото си внимание към това, да поправи загадъчните недостатъци в сексуалната си техника.

Мег му се отдаде изцяло, както винаги. В един момент те се претъркулиха от дивана и се озоваха върху коравия под. Вентилаторите раздвижваха въздуха над голите им тела, докато той изпълняваше всички стъпки от филмчето със сексуални инструкции, което несъмнено вървеше в главата му. Проблеснаха светлини, огромна дъга върху металния таван. Мег се вкопчи в него. Умоляваше. Заповядваше. Отдаваше се.

Когато свършиха, той звучеше едновременно изцеден и мъничко докачлив.

- Това беше ли достатъчно добро за теб?

-О,господи, да!

- Да, я. Пет пъти! И не се опитвай да отричаш.

- Престани да ми броиш оргазмите.

- Аз съм инженер. Обичам статистиката.

Мег се усмихна и го смушка лекичко.

- Помогни ми да преместя леглото си на долния етаж. Там горе е прежалено горещо за спане.

Изобщо не трябваше да подхваща тази тема, защото той начаса скочи от дивана.

- В това място навсякъде е прекадено горещо. И онова изобщо не е легло, а шибана кушетка, което щеше да е окей, ако бяхме на деветнайсет, само че ние не сме.

Без да обръща внимание на съвсем нетипичното за него избухване, Мег се наслаждаваше на неограничаваната от нищо гледка на тялото му.

- Най-сетне имам мебели, така че стига си се оплаквал.

Дамската съблекалня в клуба наскоро беше преобзаведена

и Мег бе успяла да отмъкне това-онова. Износените ракитени мебели и старите лампи изглеждаха съвсем на място в църквата й, но Тед изобщо не беше впечатлен. Откъслечен спомен я отвлече от подробния оглед на тялото му и тя стана от пода.

- Видях светлини.

- Радвам се да го чуя.

- Не. Докато се любехме... -Докато ти ме любеше. - Видях фарове. Мисля, че някой дойде пред църквата.

- Нищо не съм чул.

Въпреки това си обу шортите и излезе да погледне навън. Мег го последва и видя единствено своята кола и неговия пикал.

- Ако наистина е идвал някой, явно е проявил благоразумието да си тръгне.

Мисълта, че някой може би ги беше видял заедно, я изпълни с безпокойство. Беше й позволено да се преструва, че е влюбена в Тед. Но не искаше никой да знае, че може би не става дума само за преструвка.

Сексът с легендарен любовник може и да не беше толкова удовлетворяващ, колкото й се искаше, но за сметка на това два дни по-късно вече беше продала най-скъпите си произведения - римски кабошон⁵³ от синьо стъкло, който бе обрамчила с фино сребро, използвайки похват, който беше научила от един майстор на сребърни изделия в Непал. Животът й вървеше прекадено добре и тя почти изпита облекчение, когато на следващата вечер си тръгна от клуба и установи, че някой беше надраскал ръждомобила й.

Драскотината беше дълга и дълбока и минаваше от предния калник чак до багажника, но колата беше толкова разнебитена, че нещо такова едва ли можеше да се нарече катастрофа. После обаче другите шофьори започнаха да й свиркат с клаксони, без никаква причина. Мег не разбираше какво става, докато не забеляза грубите стикери, лепнати отзад.

Не съм безплатна, но съм евтина.

Гаднярите да го духат. Аз гълтам.

Тед я завари как се мъчи да изчегърта отвратителните надписи, приклекнала на служебния паркинг.

- Кой би направил нещо такова?

- Някой гадняр. Дай на мен.

Нежността, с която я отмести настрани, й дойде твърде много. Тя извади кърпичка от чантата и си издуха носа.

- Не виждам нищо смешно.

- Нито пък аз - отвърна Тед.

Мег се обърна, мъчейки се да отлепи втория стикер.

- Хората в този град са злобни - заяви тя.

- Хлапета. Не че това ги оправдава.

Мег обви ръце около тялото си. Пръскачките в цветните лехи се включиха. Тя отново си издуха носа.

- Хей, ти да не плачеш?

Е, не плачеше, но беше на крачка.

- Не съм от плачливите. Никога не съм била. Никога няма да бъда.

Допреди няколко месеца изобщо не бе имала за какво да плаче.

Той очевидно не й беше повярвал, защото се изправи и сложи ръце на раменете й.

- Изтърпя Арлис Хувър, изтърпяваш и мен. Можеш да се справиш и с това.

- Просто е толкова... гадно.

Той докосна косата й с устни.

- То говори единствено за детето, което го е направило.

- Може би не е било дете. Тук е пълно с хора, които не ме харесват.

- И те намаляват с всеки изминал ден - тихо каза той. - Ти им се опълчи и това ти спечели уважение.

- Дори не знам защо ме е грижа.

Изражението му стана толкова нежно, че й се прииска да заридае.

- Защото се опитват да си изградиш нещо. Без ничия помощ.

- Ти ми помагаш.

- Как? - Той отпусна ръка, за пореден път - обзет от раздразнение. - Не ми позволяваш да направя нищо. Даже не искаш да те изведа на вечеря.

- Дори ако оставим настрани факта, че Съни Скипджак те иска за себе си, определено не се нуждая всички в града да научат, че грешница като мен спи с техния кмет светец.

- Ставаш параноичка. Единствената причина, поради която го търпях досега, е, че през последните две седмици ме нямаше.

- Нищо няма да се промени и след като се върна. Тайната ни афера ще си остане тайна.

Той реши засега да остави тази тема и я покани на интимна вечеря у тях същата вечер. Мег прие, но в мига, в който пристигна в къщата му, той я завлече на втория етаж и отново се впусна в своите прецизни, добре пресметнати сексуални игрички. Докато свършат, беше задоволил и последната клетка на тялото й, без да докосне и късче от душата й. Точно както би трябвало, напомни си Мег.

- Ти си същински магьосник - каза му. - Никога няма да срещна втори мъж като теб.

Той отметна завивките, преметна крака през ръба на леглото и изчезна.

Откри го в кухнята малко след това. Беше нахлузила над гащичките си черната тениска, която той беше захвърлил, но останалите от дрехите си бе оставила оплетени в завивката на пода в спалнята му. Беше бос, с голи гърди и разрошена от пръстите й коса. Носеше единствено шорти. Боксерките му, най-случайно знаеше тя, бяха омотани в чаршафите.

В ръката си държеше бира, върху плота имаше една и за нея.

- Не ме бива в кухнята. - Изглеждаше кисел и невероятно красив.

Мег откъсна очи от гърдите му.

- Не ти вярвам. Добър си във всичко. - Вгледа се неприкрито в чатала му, в жалък опит да компенсира разочарованието си. — И действително имам предвид всичко.

Разбира се, той четеше мислите й и в отговор направо се озъби:

- Извинявам се, ако не отговарям на твоите очаквания.

- Ти бълнуваш, а аз съм гладна.

Все така кисел, той се облегна на умивалника.

- Вземи си каквото си харесаш от фризера и може би ще го размразя.

Никога не би говорил толкова грубо на друга жена и Мег усети, че й кипва. Докато минаваше зад кухненския остров, си помисли дали да не спомене наддаването, но след като информацията за търга се беше появила в националната преса, предлаганата сума беше надминала девет хиляди долара, и тя просто не можеше да бъде чак толкова гадна.

Хладилникът на един мъж издава много за него. Тя отвори вратата и погледът й се плъзна по лъскавите стъклени рафтове, върху които имаше органично мляко, бира, сирене, колбаси, както и няколко прилежно надписани кутии с храна. Надникна във фризера и откри още кутии, скъпи замразени органични вечери и шоколадов сладолед. Обърна се към него.

- Това си е чиста проба момичешки хладилник.

- Твоят хладилник така ли изглежда?

- Е, не. Но ако бях една по-добра жена, определено би изглеждал точно така.

Ъгълчето на устата му потръпна.

- Нали си даваш сметка, че не съм аз този, който го почиства и зарежда?

- Знам, че Хейли ти купува хранителните продукти, и честно казано, аз също искам личен асистент.

- Тя не ми е личен асистент.

- Гледай да не те чуе. - Мег извади две кутии с надписи и дати. Шунка и сладки картофи. Макар да не я биваше чак толкова в готвенето, определено се справяше по-добре и от двамата си родители благодарение на икономките, които нямаха нищо против децата на семейство Коранда да върлуват в кухнята им.

Тъкмо се беше навела към отделението за зеленчуци, за да потърси салата, когато входната врата се отвори и до ушите й достигна чаткане на високи токчета върху бамбуковия под. По гърба й полазиха неспокойни тръпки и тя се изправи рязко.

Франческа Дей Бодин се появи в стаята и разтвори ръце в прегръдка.

- Теди!

14.

Майката на Тед носеше черен впит панталон и чркорозов корсет, който не би трябвало да стои толкова добре на жена, наближаваща петдесет и пет години. В лъскавата й кестенява коса нямаше нито една посребряла нишка - очевидно имаше или късмет, или отличен фризьор. Диаманти проблясваха в ушите, на гърлото и върху пръстите й, ала у нея нямаше нищо прекадено. Вместо това цялото й същество излъчваше елегантността на една успяла жена, надарена с красота, власт и стил. Жена, която все още не беше забелязала Мег, докато се хвърляше на гърдите на любимото

си дете.

- Липсваше ми! - Изглеждаше толкова дребничка в прегръдките на високия си син, че бе трудно да се повярва, че именно тя го беше родила. - Позвъних, честно, ала звънецът ти не работи.

- Изключих го. Работя върху ключалка, която разчита пръстови отпечатъци. - Тед отвърна на прегръдката й, преди да я пусне. - Как мина интервюто с полицаите герои?

- Бяха прекрасни. Всичките ми интервюта минаха добре, с изключение на онзи отвратителен актьор, чието име не искам да чувам никога вече.

Тя вдигна ръце. И в този миг зърна Мег.

Трябва да беше забелязала ръждомобила отпред, но шокът, накарал зелените й котешки очи да се разширят, говореше, че го е сметнала за притежание на някой от поддръжката или пък на най-изпадналия от необичайните приятели на Тед. Разчорленият вид на двамата не оставяше никакво съмнение какво са правили и тя настръхна.

- Мамо, сигурен съм, че си спомняш Мег.

Ако Франческа беше животно, в този миг козината по врата й щеше да се изправи.

- О, да.

Враждебността й би била комична, ако Мег нямаше чувството, че ще повърне.

- Госпожо Бодин.

Франческа се извърна от нея и се съсредоточи върху обичния си син. Мег бе свикнала да вижда гняв в родителския поглед, но не можеше да понесе подобен поглед да бъде насочен към Тед, затова се намеси, преди Франческа да успее да каже каквото и да било:

- Хвърлих му се на врата, като всяка останала жена във Вселената. Той нямаше избор. Сигурна съм, че сте го виждали да се случва поне сто пъти.

Франческа и Тед я зяпнаха, Франческа - с неприкрита враждебност, Тед - с изумление.

Мег се опита да издърпа ръба на тениската му под дупето си.

- Извинявай, Тед. То... Ъъъ... няма да се повтори. Аз... ще си вървя.

Само че трябваше да вземе ключовете на колата от джоба на шортите си, а единственият начин да го направи бе да се върне в спалнята му.

- Никъде няма да ходиш, Мег - спокойно заяви Тед. - Мамо, Мег въобще не ми се е хвърляла на врата. Тя едва ме понася. И това изобщо не те засяга.

Мег вдигна ръка.

- Наистина, Тед, не бива да говориш така на майка си.

- Не се опитвай да й се подмазваш. Няма да има никаква полза.

Мег обаче направи един последен опит.

- Вината е моя - заяви тя на Франческа. - Влияя му зле.

- Престани. - Тед махна към кутиите с храна на плота. - Мамо, тъкмо се канехме да хапнем. Ще се присъединиш ли към нас?

Как ли пък не.

- Не, благодаря. - От отсечения британски акцент думите й прозвучаха още по-вледеняващо. Тя се отдръпна назад на високите си токчета и вдиша очи към сина си. -Ще говорим за това по-късно.

След което изхвърча от стаята, а обувките й изчаткаха ядовито по пода.

Входната врата се захлопна, ала уханието на парфюма й, примесено с едва доловим дъх на бучиниш, остана след нея. Мег се обърна печално към Тед.

- Добрата новина е, че си прекадено голям, за да те накаже.

- Което няма да й попречи да се опита. - Той се усмихна и вдигна бирената си бутилка. - Определено не е лесно да имаш афера с най-мразената жена в града.

- Той спи с нея! - възкликна Франческа. за това? Знаеше ли, че спи с нея?

Ема тъкмо беше седнала на закуска с Кени и децата, когато на вратата се бе позвънило. Само един поглед към лицето на Франческа бе достатъчен на Кени - той грабна кошничката с кифлички, взе децата и изчезна. Ема въведе Франческа в остъклената веранда, надявайки се, че любимото място на приятелката й ще я поуспокои, ала дъхавият утринен бриз и прекрасният изглед към пасището изобщо не бяха достатъчни за това.

Франческа скочи от лъскавия черен стол от ратан, в който се бе отпуснала само преди миг. Не си беше дала труда да се гримира (не че имаше особена нужда от това) и бе нахлузила чехли, които Ема знаеше, че използва единствено когато работи в градината.

- Това е бил планът й от самото начало. - Франческа разпери ръце. - Точно както казах на Дали. Първо се отърва от Луси, след което се намести при Теди. Но той толкова добре преценява хората. И за миг не съм предполагала, че ще се хване. Как може да е толкова сляп? - Тя прескочи една опърпана детска книжка. - Все още е в шок, иначе щеше да я види какво представлява. Тя е зла, Ема. Би направила всичко, за да се добере до него. А Дали е напълно безполезен. Казва, че Тед е голям човек и да стоя настрани, но нима бих стояла настрани, ако синът ми се разболее тежко? Не, не бих, няма да стоя настрани и от това. - Тя грабна детската книжка и посочи Ема с нея. - Ти би трябвало да знаеш. Защо не ми се обади?

- Нямах представа, че е стигнало толкова далеч. Нека ти предложа кифличка, Франческа. И може би малко чай?

Франческа запрати книжката върху един стол.

- Все някой трябва да е знаел.

- Ти не беше тук, така че не можеш да разбереш колко се ус

ложниха нещата със семейство Скиццжак. Спенс е луднал по Мег, а Съни иска Тед. Почти сме сигурни, че именно това е причината Спенс да се върне в Уайнет, след като сватбата пропадна.

Франческа не се интересуваше от семейство Скипджак.

- Тори ми разказа за Съни. Тед може да се оправи с нея. - В очите й се появи болка. - Просто не разбирам защо нито ти, нито Тори не ми се обадихте.

- Беше доста объркващо. Мег наистина заяви на някои хора, че е влюбена в Тед, това е вярно. Но ние предположихме, че просто го използва, за да се отърве от Спенс.

Зелените очи на Франческа се разшириха от изумление.

- Защо не бихте повярвали, че е влюбена в него?

- Защото изобщо не се държеше като влюбена - търпеливо обясни Ема. - Никога не съм виждала друга жена, освен Тори, която толкова да му вгорчава живота. Мег не се прехласва пред него, нито го боготвори. Възразява му пред всички, без да й мише окото.

- Значи, е още по-хитра, отколкото смятах. - Франческа зарови пръсти в бездруго разчорлената си коса. - Той никога не е бил с жена, която да му създава проблеми. Това е нещо ново за него и именно то го привлича. - Тя се отпусна върху дивана. - Надявам се, че не взема наркотици. Изобщо няма да се учудя. В Холивуд е пълно с наркомани.

- Не мисля, че Мег взема наркотици, Франческа. И наистина се опитахме да я убедим да си тръгне. Съни Скипджак не иска никаква конкуренция с Тед, а Спенс обожава дъщеря си. Нещата започнаха да стават прекадено оплетени. Знаехме, че Мег няма никакви пари, затова й предложихме чек. Не беше най-блестящият ни ход, уверявам те. Така или иначе, тя отказа.

- Естествено, че е отказала. Защо й е да приема жалкия ви чек, когато си е набелязала Тед и неговите пари.

- Не мисля, че е толкова просто.

- Разбира се, че не е! - отвърна Франческа разгорещено. - Собственото й семейство се е отказало от нея и не се опитвай да ме убеждаваш, че не е имало сериозна причина за това.

Ема знаеше, че трябва да подходи внимателно. Франческа беше интелигентна, разумна жена, освен когато ставаше дума за сина и съпруга й. Тя страстно обичаше и двамата мъже и беше готова да се бие с цели армии, за да ги защити, дори ако те не искаха нейната защита.

- Знам, че сигурно е трудно, но ако я опознаеш...

Франческа грабна някаква фигурка от „Междузвездни войни", която се впиваше в хълбока й, и я метна настрани.

- Ако някой, включително и съпругът ми, смята, че ще си стоя и ще гледам как тази жена оплита сина ми в мрежите си... - Тя примига. Раменете й се отпуснаха и сякаш и последната капчица енергия се отцеди от тялото й. - Защо трябваше да се случи точно сега?

Ема дойде и седна до нея на дивана.

- Все още се надяваш, че Луси ще се върне, нали?

Франческа разтърка очи. От сенките под тях личеше, че не е

спала добре.

- Не се е прибрала във Вашингтон, след като избяга - каза тя.

- Така ли?

- Говорих с Нийли. И двете смятаме, че това е добър знак. Докато е далеч от дома си, от работата и приятелите си, ще й бъде по-лесно да разбере себе си и онова, от което се е отказала. Виждала сия с Тед. Те се обичаха. Обичат се. А той отказва да говори за нея. Това означава нещо, не мислиш ли?

- Минаха два месеца - предпазливо напомни Ема. - Това е страшно много време.

Франческа обаче не искаше и да слуша.

- Искам всичко да спре. - Тя отново скочи от дивана и закрачи напред-назад. - Само толкова, колкото Луси да има възможност да размисли. Можеш ли да си представиш, ако най-сетне се завърне в Уайнет и открие, че Тед има връзка с най-добрата й приятелка? Дори не искам да мисля за това. - Тя се обърна рязко към Ема, около устните й се бяха врязали бръчици на упорита решителност. - И аз няма да го допусна.

Ема опита отново:

- Тед е напълно способен да се грижи за себе си. Не бива... наистина не бива да правиш нищо прибързано. - Тя погледна разтревожено приятелката си, а после се отправи към кухнята, за да приготви чай. Докато пълнеше чайника, се замисли за една от най-често разказваните легенди в Уайнет. Според нея веднъж Франческа изхвърлила два четирикаратови диаманта в кариера за баластра само за да докаже колко далеч е готова да стигне, за да защити сина си.

Мег май трябваше да внимава.

В деня след сблъсъка с Франческа Бодин, Мег бе повикана да се яви в офиса на клуба. Докато минаваше с количката за напитки покрай спортния магазин, от него излязоха Тед и Съни. Тя носеше поличка за голф на синьо-жълти ромбове и блуза без ръкави; на голата й шия почиваше медальон с диамантен четирилистник. Изглеждаше добре стегната, уверена, овладяна и напълно способна да роди бебе генийче на Тед сутринта и още същия следобед да изиграе девет дупки на игрището.

Бледосинята риза на Тед си подхождаше с нейната. И двамата носеха модерни обувки за голф, но за разлика от жълтата козирка в тъмната коса на Съни, Тед си беше сложил бейзболна шапка. Мег нямаше как да не си помисли колко спокоен изглежда в компанията на тази жена, която го държеше като заложник в замяна на един комплекс за голф.

Паркира количката и се отправи към кабинета на помощник-управителя. Няколко минути по-късно се бе привела над бюрото му, мъчейки се да не се разкрещи.

- Как така съм уволнена? Само преди две седмици ми предложихте повишение като мениджър на снекбара.

Повишение, което бе отказала, защото не искаше да се забива вътре.

Помощник-управителят подръпна глупавата си розова вратовръзка.

- Въртиш частен бизнес от количката за напитки.

- Казах ти за него от самото начало! Направих гривна за майка ти!

- То е в разрез с политиката на клуба.

- Предишната седмица не беше. Какво се е случило от тогава?

Той не бе в състояние да срещне очите й.

- Съжалявам, Мег. Ръцете ми са вързани. Нареждането идва отгоре.

Мислите на Мег запрепускаха. Искаше да го попита кой ще съобщи на Спенс, че са я уволнили? Или пък на Тед? Ами групичката пенсионери, които играеха всеки вторник сутрин и им харесваше, че тя се грижи в количката й да има кафе за тях? Или пък голфърите, които отбелязваха как никога не обърквала поръчките им?

Не каза обаче нищо от това.

Когато отиде при колата си, установи, че някой се беше опитал да отскубне чистачките й. Калъфът на седалката опари задната част на бедрата й, докато се наместваше зад волана. Благодарение на продадените бижута имаше достатъчно пари, за да се върне в Лос Анджелис, защо тогава я беше грижа за тази скапана работа?

Защото тази скапана работа й харесваше, харесваше й и нейната църква със скапаните импровизирани мебели. Харесваше й и този скапан град с големите си проблеми и шантави жители. Тед беше прав - най-вече й харесваше това, че е принудена да разчита единствено на своя труд и находчивост.

Прибра се вкъщи, взе си душ и се облече - дънки, бяла блуза и розовите ленени сандали. Петнайсет минути по-късно мина между каменните колони на входа на имението „Бодин", но не се отправи към къщата на Тед. Вместо това спря ръждомобила на кръговата алея пред просторната постройка от варовик, където живееха родителите му.

Вратата отвори Дали.

- Мег?

- Съпругата ви тук ли е?

- В кабинета си е. - Не изглеждаше особено изненадан, че я вижда, и се отдръпна, за да я пусне да влезе. - Най-лесният начин да стигнеш от тук е, като тръгнеш по коридора, излезеш през вратата в другия край и прекосиш вътрешния двор. Големите сводове в дясното крило.

- Благодаря.

Къщата имаше грубо измазани стени, едри греди по тавана и хладни, застлани с плочки подове. Във вътрешния двор се плискаше шадраван, а далечна миризма на дървени въглшца говореше, че някой беше запалил скарата за вечеря. Сводест портик засенчваше кабинета на Франческа. През стъклата на вратата Мег я видя да седи на бюрото си, зачетена в листа пред себе си през очилата, кацнали на малкия й нос. Мег почука. Франческа вдигна глава и видяла кой стои на прага, се облегна в стола си, за да обмисли положението.

Въпреки персийския килим върху покрития с плочки под, дърворезбованите мебели, традиционните предмети на изкуството и фотографиите в рамки, това беше място за работа с два компютъра, телевизор с плосък екран и етажерки, претъпкани с документи и папки. Най-сетне Франческа се изправи и прекоси пода в джапанките си с цветовете на дъгата. Беше прибрала косата си с две сърцевидни сребърни фибички, които контрастираха със строгите й очила. Впитата й тениска гордо оповестяваше, че е почитателка на тексаските агис⁵⁴, дънковите й шорти разкриваха все още стройните й крака. Ала дори всекидневното облекло не я беше накарало да се откаже от диамантите си. Те проблясваха в ушите, около тънката й китка и на един от пръстите й.

Тя отвори вратата.

-Да?

- Разбирам защо го сторихте - заяви Мег. - А сега ви моля да го поправите.

Франческа свали очилата си, но не помръдна от мястото си. За кратко Мег се бе поколебала дали Съни не е отговорна за станалото, но това беше емоционална, а не добре пресметната постъпка.

- Имам работа - заяви Франческа.

- А благодарение на вас аз нямам. - Тя посрещна вледеняващия поглед на зелените й очи. - Харесвам работата си. Смущаващо е да си го призная, тъй като едва ли може да се нарече сериозна кариера, но ме бива в нея.

- Интересно, но както казах, в момента съм заета.

Мег отказваше да помръдне.

- Ето как стоят нещата. Искам да си получа работата обратно. В замяна няма да ви издам на сина ви.

За първи път в държанието на Франческа се появиха признаци на предпазливост и след миг тя се отдръпна лекичко, само колкото да пропусне Мег.

- Искаш да сключим споразумение? Много добре, нека го направим.

В стаята беше пълно със семейни снимки. Едно от най-видните места беше отредено на Дали Бодин като по-млад, празнуващ победата си в някакъв турнир, вдигайки Франческа във въздуха. Тя се извисяваше над него, кичур коса падаше върху бузата й, сребърна обица докосваше челюстта й; беше боса и един изключително женствен червен сандал се беше закрепил върху обувката му за голф. Имаше също така фотографии на Франческа с първата съпруга на Дали, актрисата Холи Грейс Джафи. Повечето от снимките обаче бяха на Тед като малък. Кльощаво, невзрачно момченце с прекадено големи очила, панталонки, вдигнати почти до под мишниците, и сериозно, прилежно изражение на личицето, докато позираше с модели на ракети, научни проекти и баща си.

- Луси обожаваше тези снимки. - Франческа се намести зад бюрото си.

- Сигурна съм. — Мег реши да заложи на малко шокова терапия. - Взех разрешение от нея, преди да преспя със сина ви. Както и благословията й. Тя е най-добрата ми приятелка. Никога не бих направила подобно нещо зад гърба й.

Франческа определено не го беше очаквала. За миг лицето й се сгърчи, но после вирна брадичка.

Мег продължи смело:

- Ще ви спестя още подробности относно сексуалния живот на сина ви и ще ви кажа само, че с мен той е в безопасност. Не храня никакви илюзии за брак и деца, нито пък за това, как се установявам в Уайнет завинаги.

Франческа се намръщи, очевидно далеч не толкова облекчена от думите й, колкото би трябвало да бъде.

- Естествено. Ти си от онези, които живеят за мига, нали?

- Може би. Не знам. Не толкова, колкото някога.

- На Тед му се струпа достатъчно. Точно сега не се нуждае от това, да му объркаш живота.

- Забелязах, че доста хора в този град смятат, че знаят от какво се нуждае и от какво не се нуждае Тед.

- Аз съм му майка. Несъмнено съм наясно с този въпрос.

Ето че беше дошъл ред на най-трудното... не че досега беше

лесно.

- Предполагам, че някое външно лице, някой, който няма предварително изградено мнение, вижда един човек малко по-различно, отколкото онези, които го познават отдавна. - Мег взе снимка на Тед като съвсем малък; на заден план се виждаше Статуята на Свободата. - Тед е брилянтен - продължи тя. - Всички го знаят. Освен това е находчив. Много хора знаят и това. Има изключително развито чувство за отговорност. То е по-силно от него. Ала ето какво повечето хора, особено жените, които се влюбват в него, като че ли не забелязват. Тед интелектуализира онова, което повечето хора приемат емоционално.

- Нямам представа за какво говориш.

Мег върна снимката на мястото й.

- Той не се увлича в романтични връзки така, както другите хора. Сравнява плюсовете и минусите в счетоводната книга на ума си и действа в съответствие с получения резултат. Именно това е станало с Луси. Двамата са си паснали в счетоводната книга на ума му.

Франческа се изправи, обзета от ярост.

- Да не се опитваш да кажеш, че Тед не е обичал Луси? Че не е способен на дълбоки чувства?

- О, много неща предизвикват наистина дълбоки чувства в него. Несправедливостта. Лоялността. Отговорността. Синът ви е един от най-интелигентните и почтени хора, които познавам. Ала когато става въпрос за емоционални връзки, е напълно практичен. - Колкото повече говореше, толкова повече се депресираше. - Ето какво не усещат жените. Те искат да го покорят, ала това е невъзможно. Решението на Луси нарани вас повече, отколкото него.

Франческа изскочи иззад бюрото.

- Така ти се иска на теб. Не би могла да грешиш повече.

- Аз не представлявам заплаха, госпожо Бодин - тихо каза Мег. - Няма да разбия сърцето му, нито ще се опитам да го прилъжада се ожени за мен. Няма да се залепя за него. Аз съм просто безопасно място, където да приберете сина си, докато не се появи някоя по-подходяща жена. - От това я заболя много повече, отколкото й се искаше да признае, но тя все пак успя да свие нехайно рамене. - Аз съм момичето на вашите мечти. И си искам работата обратно.

Междувременно Франческа бе успяла да се овладее.

- Не може да виждаш някакво бъдеще в слугинска работа в кънтри клуба на малък град.

- Харесва ми. Кой да предположи, а?

Франческа взе един тефтер от бюрото си.

- Ще ти намеря работа в Лос Анджелис. Ню Йорк. Сан Франциско. Където поискаш. Хубава работа. Какво ще направиш с нея след това, зависи само от теб.

- Благодаря, но свикнах сама да постигам онова, което искам.

Франческа остави тефтера и се заигра с венчалната си халка.

За първи път от началото на разговора като че ли се чувстваше неудобно. Секундите течаха.

- Защо не отиде да се оплачеш направо на Тед?

- Предпочитам да водя сама своите битки.

Моментната уязвимост на Франческа отмина и тя отново

стана твърда като стомана.

- Тед преживя достатъчно. Не искам отново да бъде наранен.

- Повярвайте ми - не съм достатъчно важна, за да се случи нещо такова. - Ново жегване на болка. - Аз съм просто най-лесният начин да забрави случилото се. Освен това съм единствената жена, освен Тори, с която може да бъде раздразнителен. Това едобре занего. Що се отнасядо мен... той е приятно разнообразие от загубеняците, с които обикновено се хващам.

- Определено си прагматична.

- Както ви казах - аз съм момичето на вашите мечти.

Мег някак си успя да докара дръзка усмивка на лицето си, но докато си тръгваше от кабинета и прекосяваше вътрешния двор, престорената й самоувереност се стопи. Омръзнало й беше да се чувства недостойна.

Когато на следващия ден отиде на работа, никой като че ли не си спомняше, че е била уволнена. Тед дойде при количката й и вярна на обещанието си, тя не спомена какво се бе случило, нито каква роля бе изиграла майка му.

Денят беше убийствено горещ и докато се прибере у дома тази вечер, Мег беше подгизнала от пот. Нямаше търпение да поплува във вирчето. Свали си ризата, докато минаваше покрай очуканата стара маса, където бяха подредени запасите й от бижута. Една от книгите за екология, които беше взела назаем от Тед, лежеше отворена върху захабения диван. В кухненския умивалник я чакаше купчина мръсни съдове. Събу си гуменките и отвори вратата на банята.

И последната капчица кръв се отцеди от главата й, когато видя какво бе надраскано върху огледалото с яркочервено червило.

МАХАЙ СЕ

15.

Ръцете й трепереха, докато се мъчеше да изтрие думите, а от гърлото й излизаха странни накъсани звуци. Махай се. Съобщения, написани с червило върху огледалото, бяха едно от най-големите клишета в света, нещо, което би сторил единствено човек без капчица въображение. Ала от мисълта, че някой бе проникнал в къщата й, докато я нямаше, и бе докосвал нещата й, й се повдигаше. Не спря да трепери, докато не изтри ужасните думи, и претърси църквата за други следи от чуждо присъствие. Не откри нищо.

Постепенно паниката й започна да отслабва и тя се опита да си представи кой би могъл да го направи. Имаше обаче толкова много кандидати, че не можеше да ги пресее всичките. Предната врата беше заключена, задната също, ала не я беше проверила, преди да излезе. Натрапникът като нищо можеше да е влязъл оттам, заключвайки, преди да си тръгне. Отново си облече влажната блуза, излезе навън и обиколи църквата, но не видя нищо необичайно.

Най-сетне си взе душ, хвърляйки неспокойни погледи към отворената врата, докато се къпеше. Мразеше да се страхува. Още по-ужасно се почувства, когато Тед изникна без предупреждение на прага и тя изпищя.

- Исусе! - каза той. - Какво ти става?

- Не ме стряскай така!

- Почуках.

- И как очакваш да те чуя? - Тя спря рязко водата.

- Откога стана толкова плашлива?

- Стресна ме, това е всичко.

Не можеше да му каже. Веднага го разбра. Ролята му на супергерой означаваше, че няма да й разреши да остане тук сама. Не можеше да си позволи да живее където и да било другаде, а определено нямаше да допусне той да й плаща наема. Освен това обичаше църквата си. Може би не точно в този момент, но щеше дая заобича отново, веднага след като й минеше уплахата.

Той взе хавлия от новата закачалка „Вайсрой", която Мег наскоро беше монтирала. Ала вместо да й я подаде, я преметна през рамото си.

Тя протегна ръка, макар да беше наясно какво ще последва.

- Дай ми я.

- Ела и си я вземи.

Не беше в настроение. Само дето, естествено, че беше, защото пред нея стоеше Тед, самоуверен, сексапилен и по-умен от всеки мъж, когото бе срещала в живота си. Нима имаше по-добър начин да пропъди и последните останки от уплахата си от това, да се изгуби в насладите на физическа любов, която изискваше толкова малко от нея.

Излезе изпод душа и притисна мокрото си тяло в него.

- Покажи на какво си способен, любовнико.

Тед се ухили широко и направи точно това, което тя искаше. Преди да го е поискала. Всеки път бе по-внимателен отпреди и отлагаше собственото си удовлетворение все по-дълго. Когато всичко свърши, Мег си направи саронг от един от копринените шалове, които беше носила на предсватбената вечеря, и отиде да вземе две от бирите, които той беше прибрал в хладилника й. Докато се върне, Тед вече се беше обул и бе извадил някакъв сгънат лист от джоба си.

- Пристигнало пощата днес.

Настани се на дивана и протегна ръка върху облегалката, кръстосвайки крака върху изоставената касетка от вино, която Мег беше превърнала в малка масичка.

Тя взе листа от него и хвърли поглед към логото отгоре. ТЕКСАСКИ ДЕПАРТАМЕНТ НА ЗДРАВЕТО. Тед обикновено не споделяше ежедневните подробности от кметските си задължения, така че тя приседна върху облегалката на едно ракитено кресло с възглавнички с избелял тропически десен, за да го прочете. Миг по-късно скочи на крака... и установи, че коленете й са омекнали и не я държат. Отпусна се върху възглавниците и отново прочете съществения абзац.

Законите в щата изискват всеки, който е получил положителен резултат при изследвания за заболявания, предавани по полов път, включително, но не само, хламидоза, гонорея, човешки папиломен вирус и СПИН, да представи списък с последните си сексуални партньори. С настоящото Ви уведомяваме, че Мег Коранда Ви е посочила като един от тези партньори. Приканваме Ви незабавно да посетите личния си лекар. Приканваме Ви също така незабавно да прекратите всякакъв сексуален контакт с гореспоменатото заразено лице.

Мег вдиша очи към него с чувството, че ще повърне.

- Заразено лице?

- „Хламидиоза" е написано с грешка - отбеляза той. - А логото е фалшиво.

Мег смачка листа в юмрука си.

- Защо не ми го показа още щом дойде?

- Боях се, че няма да ми пуснеш.

-Тед...

Той я изгледа нехайно.

- Имаш ли представа кой може да стои зад това?

Мег си спомни думите, надраскани върху огледалото в банята й.

- Всяка от милионите жени, които въздишат по теб.

Той не й обърна внимание.

- Пуснато е в Остин, но това не означава нищо.

Сега беше моментът да му каже, че майка му бе накарала да я уволнят, но просто не можеше да си представи, че Франческа Бодин е способна на нещо толкова долно, колкото това писмо. Освен това Франческа несъмнено би проверила за правописни грешки. Съни също едва ли би допуснала подобна грешка, освен ако не го направеше нарочно, за да отклони подозрението му. Що се отнася до Кейла, Зоуи и останалите жени, които си мечтаеха за Тед... едва ли можеше да хвърля обвинения, основавайки се ед инствено на гадни погледи. Тя запрати листа на пода.

- Защо Луси не беше принудена да търпи подобни гадости?

- Прекарвахме много време във Вашингтон. Пък и честно казано, Луси не дразнеше хората като теб.

Мег се изправи.

- Никой не знае за нас, освен майка ти и онези, на които тя е казала.

- Татко и лейди Ема, която вероятно е съобщила на Кени.

- Който, сигурна съм, е казал на Тори. А ако някой с нейната голяма уста го е научил...

- Ако Тори беше научила, на минутата щеше да ми се обади по телефона.

- Значи, остава загадъчният ни посетител отпреди три вечери. - От разсеяния поглед на Тед разбра, че саронгът й се смъква, и побърза да го завърже. - Мисълта, че някой може да ни е гледал през прозореца...

- Именно. - Той остави бирената си бутилка върху касетката. - Започвам да си мисля, че онези надписи върху колата ти може и да не са били просто хлапашка шега.

- Някой се опита да отскубне чистачките ми.

Тед се намръщи и Мег отново се поколеба дали да не му каже за надрасканото огледало, ала не искаше да напусне дома си, а знаеше, че точно това ще стане, ако той научи.

- Колко души имат ключ от църквата? - попита го.

- Защо?

- Чудя се дали трябва да се тревожа.

- Когато я купих, смених ключалките - отвърна той. - Ти използваш ключа, който държах отвън. У мен има още един. Луси може да е запазила нейния, а в къщата има и един резервен.

Което означаваше, че натрапникът вероятно беше влязъл през незаключената задна врата. Да я остави отворена, бе грешка, която Мег не възнамеряваше да повтори.

Настъпил бе моментът да зададе най-важния въпрос и тя подритна смачканата хартия с босите пръсти на краката си.

- Логото изглеждаше автентично. Пък и немалко държавни служители никак не ги бива с правописа. - Тя прокара език по устните си. - Можеше и да е вярно. - Най-сетне срещна погледа му. - Защо не ме попита още щом дойде?

Колкото и да беше невероятно, въпросът й като че ли го подразни.

- Какво имаш предвид? Ако нещо не беше наред, отдавна щеше да си ми казала.

Мег имаше чувството, че току-що бе изтръгнал дъските на пода изпод нея. Такова доверие... в нейната почтеност. И втози миг разбра, че се бе случило най-лошото. Стомахът й слезе в петите. Беше се влюбила в него.

Прииска й се да си отскубне косата. Естествено, че се беше влюбила в него. Коя жена не би го сторила? Да се влюбиш в Тед, беше неизменен епизод от живота на жените в Уайнет и Мег току-що бе станала една от тях.

Беше й трудно да диша и тя направи това, което правеше винаги когато се почувстваше хваната натясно.

- Време е да си ходиш.

Погледът му се плъзна по тънкия копринен саронг.

- Ако го направя, значи, съм дошъл просто за да правим секс.

- Именно. Точно както го искам. Страхотното ти тяло и възможно най-малко приказки.

- Започвам да се чувствам като жената в тази връзка.

- Приеми го като опит, от който да си извадиш поука.

Той се усмихна, стана от дивана и като я взе в прегръдките си, започна да я целува така, че дъхът й спря. Тъкмо когато Мег започваше да изпада в поредната сексуална кома, предизвикана от Тед Бодни, той демонстрира легендарния си самоконтрол и се отдръпна.

- Съжалявам, бейби. Ако искаш още от това, което мога да ти дам, ще се наложи да дойдеш с мен. Обличай се.

Мег си заповяда да се върне в реалността.

- Две думи, които никога не искам да чуя да излизат от устата ти. Какъв ти е проблемът, така или иначе?

- Искам да отидем на вечеря - спокойно заяви той. - Ти и аз. Като нормални хора. В истински ресторант.

- Адски лоша идея.

- Спенс и Съни са заети с някакво международно търговско изложение, така че известно време няма да са в страната и докато тях ги няма, възнамерявам да наваксам с печално изостаналите ми служебни задължения. - Той прибра кичур коса зад ухото й. - Ще отсъствам почти две седмици. Преди да замина, искам да се позабавлявам навън и ми писна да се крием.

- Толкова по-зле за теб - отвърна Мег. - Престани да бъдеш такъв егоист. Помисли за скъпоценния си град, а после си представи изражението на Съни, ако разбере, че двамата с теб...

Хладнокръвието му се стопи.

- Градът и Съни засягат само мен, не и теб.

- С подобно егоцентрично отношение, господин кмете, никога няма да те преизберат.

- Изобщо не съм искал да ме избират!

Най-сетне Мег се съгласи да отидат в един тексаско-мексикански ресторант във Фредериксбърг, но когато влязоха, направи така, че той да седне с лице към стената, така че тя да държи вратата под око. Това толкова го подразни, че поръча и за двамата, без да я пита какво иска.

- Ти никога не се ядосваш - заяви Мег, когато келнерът си тръгна от масата им. - Освен на мен.

- Не е вярно - процеди той. - Понякога Тори ме изкарва от нерви.

- Тори не се брои. Очевидно в някой предишен живот си й бил майка.

В отговор Тед си присвои кошничката с чипс.

- Не знаех, че обичаш да се цупиш - отбеляза Мег, когато между тях се възцари дълго, напрегнато мълчание. - А виж колко добре го правиш.

Той потопи парче чипс в купичката с най-лютия сос.

- Ненавиждам да се крия и повече няма да го правя. Връзката ни ще излезе наяве.

Упоритата му решителност я уплаши.

- Задръж малко. Спенс е свикнал да получава това, което иска - и за Съни, и за себе си. Ако и ти не мислеше така, нямаше да ме караш да му правя мили очи.

Той строши едно парче чипс надве.

- От днес нататък слагаме край на това.

- Как ли пък не. Аз ще се оправя със Спенс, ти се погрижи за Съни. Що се отнася до нас двамата... от самото начало ти казах какво очаквам.

- А аз ти казвам... - той размаха натрошения чипс пред лицето й, - че никога през живота си не съм се крил и нямам намерение да започвам сега.

Мег не вярваше на ушите си.

- Не можеш да изложиш на опасност нещо толкова важно само заради няколко нищо не значещи сексуални преживявания. Това е просто една мимолетна авантюра, Тед. Още утре може да си събера багажа и да поема обратно към Лос Анджелис. Направо се учудвам, че още не съм го сторила.

Ако се беше надявала той да възрази, че връзката им означава нещо, очакваше я разочарование. Той се приведе през масата.

- Изобщо не става въпрос за това, дали нещо е мимолетно, или не. А за това, какъв човек съм аз.

- Ами аз? Някой, който няма нищичко против да се крие?

- Чу ме.

Мег го изгледа смаяно. Ето каква беше нежеланата последица от това, да имаш любовник със силно развито чувство за чест. И сега пред нея се изправяше изборът между катастрофа и разбито сърце.

Заради усилието да не мисли за това, че се е влюбила в Тед, и тревогата да не би загадъчният натрапник да се върне, Мег не спеше добре и използваше безсънните нощи, за да прави бижута. Произведенията й ставаха все по-сложни, тъй като малката й групичка купувачи демонстрираше подчертано предпочитание към украшения с истински антики, а не копия. Мег проучваше интернет търговци, специализиращи в онзи тип древни артефакти, каквито тя искаше да използва, и употреби стряскащо голяма част от скътаните си пари за поръчка при един професор по антропология от Бостън, за когото всички твърдяха, че е почтен, и който осигуряваше подробен опис на произхода на всичко, което продаваше.

Докато разопаковаше монети от Средния изток, римски кабошони и три малки ценни мозаечни мъниста от втори век от новата ера, установи, че се чуди дали изработването на бижута е работа, или начин да отвлече мислите си от въпроса какво всъщност би трябвало да прави с живота си.

Седмица след като Тед замина, Тори й се обади и й нареди на следващата сутрин да отиде на работа един час по-рано. Когато Мег я попита защо, Тори реагира така, сякаш Мег току-що се беше провалила на тест за интелигентност.

- Защото тогава Декс ще си е вкъщи, за да гледа момичетата. Много ясно.

В мига, в който Мег се появи в клуба на другия ден, Тори я издърпа в тренировъчното игрище.

- Не може да живееш в Уайнет, без никога да си хващала стик за голф. Това е постановление на общината. - Тя й подаде един стик. - Хайде да те видим.

- Няма да съм тук още дълго, така че няма смисъл - каза Мег, без да обръща внимание на жегналата я болка. - Освен това не съм достатъчно богата, за да играя голф.

- Просто размахай проклетото нещо.

Мег го направи и не улучи топката. Опита отново и отново пропусна, но след още няколко удара незнайно как топката описа съвършена дъга и тупна в средата на игрището. Тя нададе тържествуващ вик.

- Извади късмет - заяви Тори, - но точно така се запалва човек по голфа. - Тя си взе стика, даде й няколко практически съвета и каза да продължи да опитва.

През следващия половин час Мег послушно следваше инструкциите на Тори и тъй като беше наследила вродения атлетизъм на родителите си, скоро започна да уцелва топката.

- Би могла да станеш добра, ако тренираш - каза Тори. - Служителите могат да играят безплатно всеки понеделник. Възползвай се от почивния си ден. В стаята за чантите имам резервен набор от стикове, с които можеш да се упражняваш.

- Благодаря за предложението, но всъщност не искам да го правя.

- О, искаш, и още как.

Вярно беше. Да гледа толкова много хора да играят, беше разпалило любопитството й.

- Защо го правиш? - попита, докато отнасяше чантата на Тори в сградата на клуба.

- Защото ти си единствената жена, освен мен, казала на Тед истината за танцувалните му умения.

- Не разбирам.

- Разбираш, и още как. Освен това забелязах, че Тед се умълча доста странно, когато споменах името ти, докато говорехме по телефона тази седмица. Не знам дали вие двамата имате бъдеще (стига да не му се наложи да се ожени за Съни), но искам да съм подготвена.

Каквото и да означаваше това. При всички случаи Мег установи, че добавя Тори О’Конър към списъка с нещата, които щяха да й липсват, когато най-сетне си тръгнеше от Уайнет. Тя свали чантата със стикове от рамото си.

- Дори да забравим за Съни, как може двамата с Тед да имаме бъдеще заедно? Той е светец, а аз съм лошото момиче на града.

- Знам - лъчезарно отвърна Тори.

Същата вечер, докато Мег поливаше количката за напитки с маркуча, кетъринг мениджърът се приближи до нея и й каза, че една от членките на клуба иска да я наеме за дамския обяд в дома си на следващия ден. Малцината жители на Уайнет, които можеха да си го позволят, редовно наемаха служителите на клуба за частните си партита, но досега никой не беше поискал изрично нея, а тя се нуждаеше от всяка възможност да изкара пари, за да навакса средствата, които току-що беше похарчила за материали.

- Разбира се.

- Вземи си бяла сервитьорска риза от кетъринг офиса, преди да си тръгнеш. Облечи я с черна пола.

Най-близкото, с което Мег разполагаше, беше черно-бялата миниполана „МиуМиу" от магазина за препродажба. Щеше да се наложи да свърши работа.

Кетъринг мениджърът й подаде листче, на което беше написан адресът.

- Храната ще бъде приготвена от майстор готвач Дънкан, а ти ще работиш с Хейли Китъл. Тя ще ти покаже какво трябва да правиш. Бъди там в десет часа. Това е важно, така че се представи добре.

По-късно тази вечер, когато се прибра, след като беше поплувалавъв вира, Мег най-сетне погледна листчето, което мениджърът й беше дал. Имаше нещо познато в адреса. Погледът й се плъзна към долната част на хартията, където беше написано името на човека, за когото щеше да работи.

Франческа Бодин

Мег смачка листчето в юмрука си. Каква игра играеше Франческа? Наистина ли смяташе, че Мег ще приеме работата? Само че тя точно това беше направила.

Нахлузи си тениската с логото на печатна компания и закрачи напред-назад из кухнята, като ругаеше и Франческа, и себе си, задето не беше прочела името по-рано, когато все още можеше да откаже. Но дали щеше да го направи? Вероятно не. Глупавата й гордост нямаше да й позволи.

Изкушението да вдигне телефона и да се обади на Тед бе почти непоносимо. Вместо това си приготви сандвич и го изнесе на гробището само за да установи, че е изгубила апетит. Не беше съвпадение, че това се случваше, докато Тед отсъства. Франческа беше планирала подмолна атака, целяща да постави Мег на мястото й. За нея вероятно нямаше значение дали Мег ще приеме, или не. Целеше единствено да демонстрира нещо. Мег беше аутсайдер, изпаднала скитница, принудена да работи за жалка почасова надница. И единственият начин да бъде допусната в дома на Франческа бе като прислуга.

Мег запрати сандвича в бурените. Майната му на всичко.

Пристигна в имението „Бодин" малко преди десет часа на следващата сутрин. Беше съчетала бялата риза и миниполата на „Миу Миу" с лъскавите си розови сандали на платформи. Едва ли бяха най-удобният избор за работа, но най-добрата защита срещу Франческа беше нападението, а обувките недвусмислено заявяваха, че няма намерение да бъде невидима. Щеше да държи главата си високо вдигната, да се усмихва, докато бузите я заболят, и да си свърши работата достатъчно добре, за да посмачка самодоволството на Франческа.

Хейли се появи с червения си форд фокус. Не каза почти нищо, докато двете влизаха заедно в къщата, и беше толкова бледа, че Мег се притесни.

- Добре ли си?

- Ужасно... ме боли коремът.

- Не можеш ли да намериш някой да те замести?

- Опитах, но няма кой.

Кухнята на семейство Бодин бе едновременно луксозна и уютна, със слънчеви жълти стени, теракотен под и изработени на ръка кобалтовосини плочки. Огромен полилей от ковано желязо с пъстроцветни стъклени чашки висеше в средата на помещението, а върху откритите лавици бяха подредени медни тигани и тенджери, както и ръчно изработени керамични съдове.

Майстор готвач Дънкан вече разопаковаше храната, която беше приготвил за събитието. Беше дребен мъж на четиресет и няколко години, с голям нос, а изпод готварската му шапка стърчеше рошава посивяваща кестенява коса. Намръщи се, когато Хейли изчезна в тоалетната, и нареди на Мег да се залавя за работа.

Докато тя подреждаше чашите и съдовете за сервиране, той описа менюто: хапки от много листно тесто с пълнеж от разтопено сирене бри и портокалов мармалад; супа от пресен грах с мента, поднесена в малки чашки, тепърва трябва да бъдат измити; салата с фенел; топли претцели и основното ястие: фритата от аспержи и пушена сьомга, която щяха да разпределят по чиниите на място в кухнята. Кулминацията беше десертът - шоколадово суфле, което готвачът бе усъвършенствал цяло лято и което просто трябваше, трябваше, трябваше да бъде поднесено в мига, в който излезеше от фурната, и да бъде поставено много, много, много внимателно пред всеки от гостите.

Мег изслуша инструкциите и кимна, след което занесе тежките зелени чаши за вода в трапезарията. Палмови и лимонови дръвчета растяха в странни съдове, поставени в ъглите, а от каменната чешмичка, вградена в стената, се процеждаше вода. В допълнение към дългата маса от старо дърво временно бяха добавени още две маси. Вместо тържествени ленени покривки, Франческа беше предпочела ръчнотъкани подложки за сервиране. В средата на всяка от масите имаше медна табличка, върху която бяха подредени глинени съдинки с риган, майорана, градински чай и мащерка, както и пръстени стомни, преливащи от искрящо жълти цветя. През огромните прозорци се виждаше част от вътрешния двор, както и потънала в сянка пергела, квдето върху една дървена пейка лежеше забравена книга. Трудно бе да не харесаш жена, създала толкова красива обстановка, в която да приеме приятелките си, но Мег възнамеряваше да се постарае.

Когато Мег се върна в кухнята, Хейли все още не беше излязла от тоалетната. Тъкмо се бе заела да измие керамичните чашки за супата, когато потракване на токчета по плочките извести за появата на домакинята.

- Благодаря, че се съгласи да ми помогнеш, майстор Дънкан - каза Франческа. - Надявам се, че си намерил всичко, от което се нуждаеш.

Мег изплакна една чашка, извърна се от мивката и дари Франческа с най-лъчезарната си усмивка.

- Здравейте, госпожо Бодин.

За разлика от сина си Франческа изобщо нямаше лице на покерджия и човек лесно можеше да разчете чувствата, пробягали по него. Първо се изписа изненада. (Не беше очаквала Мег да приеме.) После - озадаченост. (Защо всъщност беше дошла?) Неловкост. (Какво щяха да си помислят гостите?) Съмнение. (Може би трябваше да го премисли по-добре.) Тревога. (Ама че ужасна идея!) И накрая - примирение.

- Мег, може ли да поговорим в трапезарията?

- Разбира се.

Мег последва потракващите токчета вън от кухнята. Франческа беше толкова дребничка, че Мег би могла да я пъхне под брадичката си... не че си представяше как прави нещо такова. Беше изискано облечена, както винаги - изумрудена блуза и бяла памучна пола, която бе пристегнала с пауновосин колан. Спря край каменната чешмичка, въртейки венчалната си халка.

- Боя се, че е станала грешка. По моя вина, разбира се. В крайна сметка няма да имам нужда от услугите ти. Естествено, ще ти платя за времето. Сигурна съм, че средствата ти са оскъдни, в противен случай не би... дошла днес.

- Всъщност далеч не са толкова оскъдни, както преди - жизнерадостно отвърна Мег. - Бизнесът ми с бижута потръгна много по-добре, отколкото се надявах.

- Да, чух. - Франческа очевидно беше объркана, също толкова очевидно бе, че е решила да сложи край на това. - Предполагам, че не очаквах да приемеш работата.

- Понякога изненадвам дори себе си.

- Вината е моя, разбира се. Имам склонност да действам импулсивно. Причинявало ми е повече неприятности, отколкото можеш да си представиш.

Мег прекрасно знаеше какво е да си импулсивен.

Франческа се изпъна в целия си, съвсем невнушигелен ръст и заговори със сковано достойнство:

- Нека донеса чековата си книжка.

Беше изключително изкушаващо, ала Мег не можеше да го направи.

- Очаквате двайсет гостенки, а Хейли не се чувства добре. Не мога да зарежа горкия Дънкан просто така.

- Сигурна съм, че все някак ще се справим. - Франческа докосна диамантената си гривна. - Прекадено е неловко. Не искам гостенките ми да се чувстват неудобно. Нито пък ти, разбира се.

- Ако гостенките са тези, които предполагам, че са, това страшно ще им хареса. Що се отнася до мен... тук съм от два месеца и половина, така че е нужно много повече, за да се почувствам неловко.

- Наистина, М ег... едно е да работиш в клуба, но това е нещо съвсем различно. Разбирам, че...

- Извинете ме. Трябва да измия чашите. - Лъскавите розови сандали на Мег също изчаткаха по пода, докато тя се връщаше в кухнята.

Междувременно Хейли беше излязла от тоалетната и стоеше до плота, но изобщо не изглеждаше по-добре и майстор готвачът очевидно започваше да се притеснява. Мег грабна бутилката с нектар от праскови от ръката на Хейли и следвайки инструкциите на готвача, капна по мъничко във всяка от високите чаши за шампанско. След това добави шампанско, пъхна

парченце пресен плод и връчи подноса на Хейли, надявайки се всичко да мине добре. Докато Хейли се отдалечаваше с подноса, Мег грабна платото с топли хапки, които готвачът току-що бе извадил от фурната, взе купчинка коктейлни салфетки и я последва.

Хейли беше заела позиция до входната врата, за да не й се налага да обикаля стаята. Гостенките започнаха да пристигат, облечени в пъстроцветни ленени и памучни дрехи, издокарани повече, отколкото би бил някой в Калифорния за подобно събитие, но разбира се, в Тексас да не се облечеш подобаващо беше смъртен грях, дори и сред по-младото поколение.

Мег разпозна някои от членките на клуба. Тори разговаряше с единствения човек, облечен изцяло в черно - жена, която Мег никога не беше виждала. Изведнъж, тъкмо докато поднасяше чашата с шампанско към устните си, Тори замръзна, видяла Мег да се приближава към нея с поднос в ръка.

- Какво, по дяволите, търсиш тук?

Мег направи престорен реверанс.

- Казвам се Мег и днес аз ще ви обслужвам.

- Защо?

- Защо не?

- Защото... - Тори махна с ръка. - Не съм сигурна защо. Знам само, че не е редно.

- Госпожа Бодин се нуждаеше от работна ръка, а аз имах свободен ден.

Тори се намръши, а после се обърна към слабичката жена до себе си, която имаше строго подстригана черна коса и очила с червени пластмасови рамки. Без да я е грижа, че по този начин нарушава правилата на етикецията, тя ги представи една на друга:

- Лиса, това е Мег. Лиса е агентката на Франческа. А Мег е...

- Наистина ви препоръчвам хапките с бри. - Мег не беше сигурна, че Тори се кани да я представи като дъщерята на великата Фльор Савагар Коранда, номер едно сред агентите на таланти, ала я познаваше достатъчно добре, за да не рискува. - Непременно си оставете място за десерта. Не искам да развалям изненадата, като ви кажа какъв е, но няма да останете разочаровани.

- Мег? - Челото на Ема беше смръщено, на ушите й се поклащаха обиците, които Мег й бе изработила от две мъниста червеникав халцедон от деветнайсети век. - О, господи...

- Лейди Ема. - Мег й протегна подноса.

- Просто Ема. О, забрави. Не знам защо изобщо се хабя.

- И аз не знам - съгласи се Тори. - Лиса, сигурна съм, че Франческа ти е разказала за местната ни членка на британското кралско семейство, но не мисля, че сте се срещали. Това е снаха ми, лейди Ема Уелс-Финч Травълър.

Ема въздъхна и протегна ръка. Мег се измъкна и под бдителните разтревожени очи на Франческа се зае да предложи от ордьоврите на местната мафия.

Бърди, Кейла, Зоуи и Шелби Травълър се бяха скупчили до прозорците и докато се приближаваше, Мег чу Бърди да казва:

- Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм. Кълна се, ако забременее...

Мег си спомни пребледнялото лице на Хейли и се помоли > това вече да не се е случило. В този миг Кейла забеляза Мег и толкова силно сръга Зоуи, че тя се опръска с шампанско. И четирите жени зяпнаха полата на Мег, а после Шелби хвърли въпросителен поглед на Кейла. Мег протегна купчинката салфетки на Бърди.

Зоуи докосна гердана си, който изглеждаше така, сякаш бе направен от полирани с шеллак фрут лупс⁵⁵.

- Учудвам се, че все още се налага да работиш по партита, Мег. Кейла каза, че бижутата ти страхотно се харчат.

Кейла бухна косата си.

- Не чак страхотно. Вече два пъти намалих цената на медальона с маймунката и още не мога да го продам.

- Обещах, че ще го преправя.

Мег трябваше да признае, че медальонът с маймунката не беше най-доброто й произведение, но почти всичко друго, което беше дала на Кейла, беше продадено почти веднага.

Бърди подръпна кичур от яркочервената си коса и я изгледа надменно.

- Ако аз възнамерявах да наема работна ръка за партито, бих уточнила кого искам. Франческа е прекадено небрежна в тези неща.

Зоуи се огледа наоколо.

- Надявам се, че Сън и още не се е върнала. Само си представете, ако Франческа я беше поканила, докато Мег е тук. На никого не му е притрябвал подобен стрес. Не и на мен, при положение че училището започва след няколко седмици, а ми е останала само една учителка за детската градина.

Шелби Травълър се обърна към Кейла.

- Страшно обичам маймунки. Ще купя медальона.

Тори се пъхна между тях.

- Откога пък заобича маймунки? Точно преди Пит да навърши десет години, те чух да му казваш, че са мръсни малки зверчета.

- Само защото почти беше убедил Кени да му купи една за рождения ден.

Тори кимна

- И като нищо щеше да го направи. Обича Пит толкова, колкото и собствените си деца.

Кейла разтърси коса.

- Онази френска приятелка на Тед, моделът, винаги съм си мислела, че малко прилича на маймуна. Нещо в зъбите й.

Щурите жени на Уайнет се впуснаха в приказки. Мег се отдалечи.

Когато се върна в кухнята, Хейли беше изчезнала, а майстор готвачът беснееше, докато прескачаше строшени чаши за шампанско.

- Днес е напълно безполезна! Пратих я да си върви вкъщи. Остави проклетите чаши и започвай да подреждаш чиниите със салата.

Мег правеше всичко по силите си да изпълнява сипещите се една след друга заповеди. Тичаше из кухнята, като избягваше парчетата стъкло, и проклинаше розовите си сандали, но когато отиде в трапезарията, понесла нов поднос с напитки, нарочно забави крачка, сякаш разполагаше с цялото време на света. Може и да нямаше опит като сервитьорка, ала не беше нужно никой да го разбере.

Обратно в кухнята изкопа три малки канички за дресинга на салатата, докато главният готвач проверяваше фритатата във фурната.

- Искам да бъде поднесена гореща.

Следващият час мина като на бързи обороти, докато Мег се мъчеше да свърши работата на двама души, а главният готвач се тревожеше за шоколадовите суфлета. И Тори, и Ема изглеждаха твърдо решени да я заприказват всеки път щом тя се появеше в трапезарията, сякаш беше една от гостенките. Мег оценяваше добрите им намерения, но й се щеше да я оставят да се съсредоточи върху работата си. Кейла забрави да се държи враждебно достатъчно дълго, за да й съобщи, че иска още една доколумбова каменна огърлица и обици за своя приятелка, която държала магазин в Остин. Дори агентката на Франческа искаше да говори с нея, не за родителите на Мег (очевидно никой не беше издал кои са), а за фритатата и дали в нея имало къри.

- Имате невероятно небце - отвърна Мег. - Готвачът сложи съвсем мъничко. Не мога да повярвам, че сте го усетили.

Франческа трябва да си бе дала сметка, че Мег и представа си няма дали във фритатата има къри, или не, защото побърза да отвлече вниманието на Лиса.

Докато Мег сервираше, до слуха й достигаха откъслечни части от разговори. Гостите искаха да знаят кога ще се прибере Тед и какво възнамерява да направи относно най-различни местни проблеми, като се започнеше от нечий прекадено шумен петел до завръщането на двамата Скипджак в Уайнет. Докато Мег пълнеше чашата на Бърди със студен чай, Тори скастри Зоуи за огърлицата й от фрут лупс.

- Не можеш ли поне веднъж да си сложиш нормални украшения?

- Да не мислиш, че ми е приятно да се разхождам, увесила половината супермаркет по себе си? - прошепна Зоуи, като си взе хлебче от кошничката и го разчупи надве. - Само че машата на Хънтър Грийн седи на съседната маса, а имам нужда от помощта й, за да организирам тазгодишния панаир на книгата.

Тори вдигна поглед към Мег.

- Ако бях на мястото на Зоуи, щях да установя по-ясна граница между личния и професионалния си живот.

- Така говориш сега - възрази Зоуи, - но забрави ли колко се развълнува, когато си сложих обиците от макарони, които Софи ми направи?

- Това беше различно. Дъщеря ми е творческа натура.

- Ама, разбира се - подсмихна се Зоуи. - И още същия ден ми помогна с мрежата за бързи съобщения.

Незнайно как, Мег успя да разчисти съдовете, без да изсипе останки от храната в ничий скут. Няколко от членките на клуба я попитаха дали има студен чай „Аризона". В кухнята, с лъснало от пот лице, майстор готвачът тъкмо вадеше съвършено бухналите шоколадови суфлета от фурната.

- Побързай! Отнеси ги на масата, преди да са спаднали. Внимателно! Не забравяй какво ти казах.

Мег отнесе тежкия поднос в трапезарията. Сервирането на суфлетата беше работа за двама, но тя подпря ръба на хълбока си и посегна към първата купичка.

- Тед! - възкликна Тори. - Вижте кой е тук!

Сърцето на Мег се качи в гърлото й, тя вдигна рязко глава и се олюля върху розовите си сандали, когато видя Тед на прага на вратата. За броени секунди суфлетата се разклатиха... а всичко, за което тя бе в състояние да мисли, беше бебешката количка.

Беше научила за този феномен от баща си още като малка. Ако гледаш филм и видиш бебешка количка, можеш да си сигурен, че към нея с огромна скорост лети кола. Същото важеше и за количка с цветя, сватбена торта и прозорец, който носят през улицата.

„Седни удобно, хлапе, и се дръж здраво, защото се задава преследване с коли."

Така беше и с шоколадовите суфлета.

Едва удържаше подноса. Губеше равновесие. Суфлетата започнаха да се плъзгат. Задаваше се преследване с коли.

Само че животът не беше филм и тя по-скоро би изяла натрошените стъкла от пода в кухнята, отколкото да остави белите купички да изпопадат. Олюля се, ала някак си успя да премести тежестта на тялото си, изви хълбок и съсредоточи и последната капчица от волята си, за да запази равновесие.

Купичките се върнаха по местата си. Франческа се изправи.

- Теди, миличък, идваш тъкмо навреме за десерта. Присъедини се към нас.

Мег вирна брадичка. Мъжът, когото обичаше, се взираше в нея. Кехлибарените му очи, които се замъгляваха, докато се любеха, сега бяха ясни и болезнено проницателни. Погледът му се премести върху подноса в ръцете й, а после обратно към лицето й. Суфлетата започнаха да спадат. Едно по едно. Пуф... пуф... пуф...

16.

- Дами. - Погледът на Тед се стрелна от бялата сервитьорска престилка на Мег към майка му, която неочаквано се бе превърнала във вихрушка от движение.

- Намери си стол, миличък. Пъхни се до Шелби. - Малката й ръка се вдигна от косата към гривните й, а после към салфетките - пъстроцветна птица, която търсеше сигурно място, където да кацне. - За щастие, синът ми се чувства прекрасно в женска компания.

Ториизсумтя.

- Много ясно. Излизал е с половината от жените в тази стая.

Тед кимна към гостенките.

- И всеки момент беше истинско удоволствие.

- Не съвсем всеки - обади се Зоуи. - Помниш ли, когато Бени Ханкс запуши всички тоалетни точно преди концерта на петокласниците? Така и не можахме да отидем на вечеря.

- Но за сметка на това аз получих възможността да видя един отдаден на работата си млад педагог в действие - кавалерски каза Тед, - а Бени научи много важен урок.

За миг чертите на Зоуи се смекчиха от копнеж, моментно отдаване на спомена за онова, което би могло да се случи. Все пак бързо успя да се отърси от него.

- Бени е на астрономически лагер в Хантсвил. Да се надяваме, че там по-добре си пазят тоалетните.

Тед кимна, ала вниманието му отново се насочи към майка му. Очите му не трепваха, върху устните му нямаше и следа от усмивка. Франческа посегна към чашата си с вода. Ема премести тревожен поглед между тях и побърза да се намеси:

- Успешна ли беше командировката ти, Тед?

Той бавно откъсна очи от майка си и ги спря върху Мег. Преструвайки се, че не забелязва, тя поднесе първото суфле със замах, сякаш се очакваше в средата на десерта да зее гигантски кратер.

Тед пристъпи към нея, стиснал упорито челюст.

- Нека ти помогна, Мег.

Предупредителни светлини запримигваха в главата й.

- Не е необходимо. - Тя преглътна. - Господине.

Очите му се присвиха. Мег взе следващата купичка. И Франческа, и Ема знаеха, че двамата са любовници, знаеше го и загадъчният среднощен воайор, който може би бе и натрапникът в църквата й. Дали беше тук в този момент? Дали ги гледаше? Тази мисъл бе само една от причините за лошото предчувствие, което се надигаше в гърдите на Мег.

Тед взе купичката от ръката й и се зае да сервира с непринудена усмивка и съвършено подбран комплимент. Мег като че ли беше единственият човек, който забелязваше напрежението, спотаено в ъгълчетата на тази усмивка.

Франческа подхвана весел разговор с гостите си, държейки се така, сякаш синът й открай време помагаше на сервитьорите. Очите на Тед потъмняха, когато Шелби съобщи, че наддаването в конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин" е достигнало единайсет хиляди долара.

- Откакто се разчу в националната преса, получаваме оферти отвсякъде.

Кейла не изглеждаше толкова доволна, колкото останалите, което навеждаше на мисълта, че татенцето й беше спрял парите за наддаване.

Една от голфърките му помаха, за да привлече вниманието му.

- Тед, вярно ли е, че екип от „Ергенът" ще дойде в Уайнет, за да направи пробни снимки?

- Не е вярно - отвърна Тори. - Тед не издържа изпита им по глупост.

Подносът най-сетне остана празен и Мег опита да се измъкне, но докато бързаше към кухнята, Тед я последва.

Майстор готвачът се разтопи в усмивки, когато видя кой нахлу след нея.

- Здравейте, господин Бодин. Радвам се да ви видя. - Той остави каните, които току-що беше напълнил с кафе. - Чух, че сте заминали.

- Тъкмо се върнах, Дънкан. - Непринудената дружелюбност на Тед се изпари, когато се обърна към Мег. - Защо прислужваш на партито на майка ми?

- Помагам. А ти ми пречиш. - Тя грабна едно суфле от плота и му го бутна в ръцете. - Сядай и яж.

Майстор готвачът изхвърча иззад кухненския остров.

- Не можеш да му го дадеш. То вече е спаднало.

За щастие, той и представа си нямаше за двайсетината суфлета в трапезарията, сполетени от същата съдба.

- Тед няма да забележи - увери го тя. - Той яде „Маршмелоус Флъф"⁵⁶ направо от буркана.

Всъщност тя бе тази, която го правеше, но животът в Уайнет я беше научил колко е полезно да послъгваш понякога.

Тед върна купичката със суфле на плота, стиснал сурово устни.

- Майка ми те е подмамила, нали?

- Да ме е подмамила? Майка ти?

Мег посегна към каните с кафе, но не беше достатъчно бърза и той ги грабна изпод носа й.

- Върни ми ги. Нямам нужда от помощта ти. Онова, от което се нуждая, е да ми се махнеш от пътя, за да мога да си свърша работата.

- Мег! - Бездруго червендалестото лице на майстор готвач Дънкан беше придобило лилав оттенък. - Извинявам се, господин Бодин. Мег досега не е работила като сервитьорка и все още има много да учи за това, как да се отнася с хората.

- На кого го казваш!

Тед изчезна през вратата, понесъл кафето.

Всичко щеше да обърка. Не знаеше как. Знаеше само, че Тед ще направи нещо ужасно и тя трябваше да го спре. Грабна каната със студен чай и се втурна след него.

Той вече бе започнал да пълни чашите, без да пита кой какво иска, но дори онези, които пиеха чай, не се възпротивиха. Бяха прекадено заети да се суетят около него. Тед отказваше да погледне майка си и върху иначе гладкото чело на Франческа се бяха врязали две бръчки.

Мег се насочи към противоположната част на трапезарията и се зае да пълни чашите със студен чай. Жената, която според Зоуи беше майката на някой си Хънтър Грей, махна към Мег.

- Тори, това страшно ми прилича на твоята пола „Миу Миу". Онази, която носеше, когато всички отидохме на концерта на „Вампирски уикенд" в Остин.

Тед прекъсна разговора си с агентката на Франческа. Тори плъзна ленив, богаташки поглед по полата на Мег.

- В наши дни е пълно с ментета. Не се засягай, Мег. Всъщност е доста сносно копие.

Само че изобщо не беше копие и Мег изведнъж разбра всички онези прикрити погледи, които привличаше винаги когато облечеше някоя от дрехите, купени в магазина на Кейла. През цялото време беше носила старите дрехи на Тори О'Конър, дрехи, които бе толкова лесно да бъдат разпознати, че никой друг в града не искаше да ги купи. И всички й се бяха подигравали, включително Тед.

Бърди й хвърли самодоволен поглед, докато й подаваше чашата си за студен чай.

- Всички ние сме прекадено горди, за да носим старите дрехи на Тори.

- Да не говорим, че нямаме нужната фигура - подхвърли Зоуи.

Кейла бухна косата си.

- Непрекъснато й казвам на Тори, че ще изкара много повече пари, ако изпраща дрехите си в някой магазин в Остин, но тя твърди, че не й се занимавало. Преди Мег да се появи, успявах да продавам нещата й само на гости на града.

Коментарите биха я жегнали, ако не беше едно. Всички жени, дори и Бърди, говореха ниско, така че само Мег да може да чуе хапливите им забележки. Тя обаче нямаше време да се чуди защо, тъй като в този миг Тед остави двете кани с кафе и се насочи право към нея.

Въпреки че непринудената усмивка не слизаше от лицето му, решителният поглед в очите му говореше друго, нещо далеч по-опасно. Задаваше се автомобилна катастрофа и Мег нямаше представа как да я избегне.

Той спря пред нея, издърпа каната със студен чай от ръцете й и я подаде на Тори. Мег направи крачка назад само за да почувства как пръстите му се обвиват около тила й и я задържат на място.

- Защо не отидеш да помогнеш на готвача в кухнята, миличка. Аз ще разчистя съдовете.

Миличка ?

Двигателят изрева, гумите изсвириха, пушек се вдигна от спирачките и набралият скорост автомобил се блъсна в бебешката количка. Тук, пред очите на най-големите клюкарки в Уайнет, Тексас, Тед Бодин наведе глава, допря легендарните си

устни до нейните и обяви пред целия свят, че повече няма да се крие. Мег Коранда беше новата жена в неговия живот.

Побесняла, Кейла скочи от стола си. Шелби простена. Бърди събори чашата със студен чай. Ема зарови лице в ръцете си, а Зоуи, недоумяваща като някой от своите второкласници, извика:

- Мислех, че се преструва, за да се отърве от Спенс.

- Тед и Мег? - възкликна майката на Хънтър Грийн.

Франческа се отпусна безсилно в стола си.

- Теди... Какво направи?

С изключение може би на нейната агентка, всички други в стаята разбираха значението на случилото се току-що. Кейла видя как бутикът й се изпарява пред очите й. Бърди видя как мечтаната й книжарница с чайна става на пух и прах. Зоуи скърбеше за подобренията в училището, които никога нямаше да се случат. Шелби и Тори виждаха още безсънни нощи, изпълнени с безсилна вина, за своите съпрузи. А Франческа виждаше как единственият й син се оплита в мрежите на една недостойна интригантка.

На Мег й идеше да заплаче от огромната опияняваща радост, че Тед бе готов да направи нещо толкова колосално глупаво заради нея.

Той я погали по бузата с опакото на дланта си.

- Върви, миличка. Мама ти е задължена, че ни се притече на

помощ, но аз ще поема оттук.

- Да, Мег - тихо каза Франческа. - Сега вече ще се справим и сами.

Мег беше по-важна за него от този град. В гърдите й се надигна възторжено ликуване, от което й се зави свят, ала жената, в която се беше превърнала, не й позволи да се радва твърде дълго на този миг. Впи нокти в дланите си и се обърна към гостите на майка му.

- Аз... аз... съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. - Тя се прокашля. - Той, ъъъ, напоследък му се струпа доста. Опитвам се да бъда мила, но... - Пое си въздух с усилие. - Отказва да приеме факта, че аз просто... не си падам особено по него.

Тед взе остатъка от суфлето на Тори, лапна една лъжица и търпеливо заслуша как Мег се опитва да постъпи правилно и да го извади от прекрасната каша, в която сам се беше забъркал.

- Проблемът е в мен, не в теб. - Обърна се към него, подтиквайки го с поглед да последва примера й. - Всички други смятат, че си просто великолепен, така че проблемът трябва да е в мен, нали? Никой друг, изглежда, не те намира за мъничко... плашещ.

Едната му вежда подскочи.

франческа сякаш се наду в стола си.

- Наистина ли току-що нарече сина ми плашещ?

Тед загреба още една лъжичка шоколадово суфле, любопитен какво друго ще измисли Мег. Изобщо нямаше да й помогне. Прииска й се да го целуне. Да му се разкрещи. Вместо това отново насочи вниманието си към жените.

- Бъдете откровени. - Гласът й укрепна при мисълта колко правилно постъпва. - Всички знаете какво имам предвид. Как птичките започват да пеят, когато той прекрачи навън. Това си е стряскащо, нали? А и ореолите, които все се появяват около главата му?

Никой не помръдваше. Никой не каза нито дума.

Устата й беше пресъхнала, ала тя продължи.

- Амистигмата?

- Стигмата? - повтори Тори. - Е, това вече е нещо ново.

- Надрасках се с маркер. - Тед довърши суфлето и побутна купичката настрани. - Мег, миличка (казвам ти го единствено, защото толкова много ме е грижа), държиш се налудничаво. Определено се надявам, че не си бременна.

Откъм кухнята долетя трясък и решителността на Мег се изпари. Той беше майстор на хладнокръвието, а тя - просто лаик и никога нямаше да го победи в собствената му игра. Това беше неговият град, негов си беше и проблемът. Грабна каната за чай и се стрелна към кухнята.

- Ще се видим довечера - догони я гласът му. - По същото време. И си облечи онази рокля на Тори. Стои ти много по-добре, отколкото на нея. Извинявай, Тори, но знаеш, че е така.

Докато потъваше в кухнята, Мег чу вайкането на Шелби:

- Ами конкурсът? Това ще провали всичко!

- Майната му на конкурса - заяви Тори. - Имаме си по-голям проблем. Кметът ни току-що показа среден пръст на Съни Скипджак и подари чисто нов комплекс за голф на Сан Антонио.

Тед прояви благоразумието да не се появи повече в кухнята. Докато Мег помагаше на майстор готвача да разчисти, мислите й препускаха. Чу гостите да се разотиват и не след дълго се появи Франческа. Беше боса, сменила дрехите, с които беше на партито, с шорти и тениска, а лицето й беше пребледняло. Благодари на Дънкан и му плати, след което връчи един чек на Мег.

Беше два пъти повече, отколкото й беше обещано.

- Свърши работа за двама души.

Мег кимна и й го подаде обратно.

- Моят принос за библиотечния фонд.

Задържа погледа на Франческа само толкова, колкото да демонстрира малко достойнство, след което отново се залови за работа.

Почти беше станало време за вечеря, докато прибере всички съдове, и се приготви да си тръгне, нарамила пълната с храна торба, която майстор готвачът й беше дал. Не спря да се усмихва през целия път до църквата. Пикапът на Тед беше паркиран до стъпалата. Колкото и да беше уморена, единственото, за което можеше да мисли, бе как му смъква дрехите. Грабна торбата с храна и се втурна вътре само за да се закове на място.

Църквата беше обърната надолу с главата. Прекатурени мебели, нарязани възглавници, разпилени навсякъде дрехи... Портокалов сок и кетчуп бяха разлени върху кушетката, а бижутерийните й материали бяха разпилени навсякъде - скъпоценните й мъниста, инструментите, които беше купила току-що, оплетена тел.

Насред целия този хаос стоеше Тед.

- Шерифът идва насам.

Шерифът не откри никакви следи от влизане с взлом. Когато ги попита за ключовете, Тед отвърна, че вече е поръчал да бъдат сменени. Шерифът подхвърли предположение, че може да е бил някой скитник, и Мег си даде сметка, че ще трябва да му каже за думите, надраскани върху огледалото в банята.

Тед изригна.

- И чак сега реши да ми съобщиш? Какво си мислиш, по дяволите? Нямаше да ти позволя да останеш тук нито ден повече.

Мег просто го погледна. Той й отвърна със сърдит поглед... нямаше и помен от ореол.

Шерифът най-сериозно я попита дали някой й има зъб. Мег си помисли, че я поднася, но после си спомни, че той работи за окръга, а не за града и може би не е в течение на местните клюки.

- Мег имаше малък конфликт с неколцина души - заяви Тед, - но не мога да си представя някой от тях да направи нещо такова.

Шерифът извади тефтера си.

- Кои са тези души?

Мег опита да се стегне.

- В общи линии, никой, който харесва Тед, не си пада особено по мен.

Шерифът поклати глава.

- Това са страшно много хора. Можете ли да стесните малко кръга?

- Няма особен смисъл да изреждам имена наслуки - отвърна тя.

- Никого не обвинявате. Просто ми давате списък с хората, които ви имат зъб. Нуждая се от сътрудничеството ви, госпожице Коранда.

Разбираше го, ала въпреки това не й се струваше редно.

- Госпожице Коранда?

Заповяда си да събере сили.

- Ами... - Дори не знаеше откъде да започне. - Съни Скипджак иска Тед за себе си. - Плъзна поглед по опустошението наоколо и си пое дълбоко дъх. - След това имаме Бърди Китъл, Зоуи Дейниълс, Шелби Травълър, Кейла Гарвин. Бащата на Кейла, Брус. Може би Ема Травълър, макар да мислех, че си е променила мнението за мен.

- Никой от тях не би сторил нещо подобно - заяви Тед.

- Все някой го е направил - отвърна шерифът и обърна нова страница в тефтера си. - Продължавайте, госпожице Коранда.

- Всички бивши гаджета на Тед, особено след случилото се днес.

Това наложи кратко обяснение, което Тед на драго сърце предостави, заедно с коментар относно страхливостта на хората, крито предпочитали да се крият, вместо открито да признаят, че имат връзка.

- Някой друг?

Шерифът пак отгърна нова страница в тефтера си.

- Скийт Купър забеляза как настъпих една от топките за голф на Тед в земята, за да му попреча да победи Спенсър Скипджак. Трябваше да видите как ме изгледа.

- Трябваше да видиш как те изгледах аз - заяви Тед с отвращение.

Мег зачопли нокътя си.

- И? - Шерифът щракна химикалката си.

Мег се престори, че се е загледала през прозореца.

- Франческа Бодин.

- Задръж малко! - възкликна Тед.

- Шерифът поиска списък с имена. Давам му списък с имена, никого не обвинявам. - Тя отново се обърна към шерифа. - Госпожа Бодин си беше у тях преди малко повече от час, така че би било страшно трудно да го е извършила тя.

- Трудно, но не и невъзможно - каза шерифът.

- Това не е дело на майка ми.

- Не съм сигурна за бащата на Тед - добави Мег. - Трудно е да разбере човек какво си мисли той.

Сега беше ред на шерифа да се надуе от възмущение.

- Великият Далас Бодин не е вандал.

- Вероятно не е. И смятам, че спокойно можем да елиминираме Корнелия Джорик. Трудно би било за един бивш президент на Съединените щати да се промъкне в Уайнет, без да бъде забелязан.

- Възможно е да е изпратила някой от подчинените си - провлачи Тед.

- Ако не харесваш списъка ми, ти измисли по-добър - сопна се Мег. - Познаваш всички заподозрени много по-добре от мен. В крайна сметка всичко се свежда до това, че някой недвусмислено ми показва, че не ме иска в Уайнет.

Шерифът погледна към Тед.

- Е, какво ще кажеш, Тед?

Той прокара пръсти през косата си.

- Не мога да повярвам, че който и да било от тези хора би направил нещо толкова отвратително. Ами някой от колегите ти в клуба?

- Това са единствените ми положителни връзки.

Шерифът затвори тефтерчето си.

- Госпожице Коранда, не бива да оставате тук сама. Не и докато не разрешим този проблем.

- Вярвай ми, няма да остане - заяви Тед.

Шерифът обеща да говори с полицейския началник. Тед отиде да го изпрати до колата му и в този миг телефонът в чантата на Мег звънна. Върху дисплея видя името на майка си - последният човек, с когото би трябвало да говори точно сега, и човекът, чийто глас най-силно копнееше да чуе.

Прекоси опустошената си кухня и излезе през задния вход.

- Здравей, мамо.

- Здравей, миличка. Как върви работата?

- Страхотно. Наистина страхотно.

Тя се отпусна на стъпалото. Циментът все още беше нагрян от слънцето и Мег усети топлината му през полата на Тори.

- С татко ти страшно се гордеем с теб.

Майка й все още смяташе, че Мег е координатор по забавленията в клуба, заблуда, от която на Мег много скоро щеше да й се наложи да я освободи.

- Честно, не е кой знае каква работа.

- Хей, аз по-добре от всеки знам какво е да работиш с хора с гигантско его, а в един кънтри клуб несъмнено е пълно с такива. Което ме довежда до причината да се обадя. Имам страхотна новина.

- Белинда е починала и ми е оставила всичките си пари.

- Ще ти се. Не, баба ти ще живее вечно. Тя е една от неживите. Страхотната новина е... че с баща ти ще ти дойдем на гости.

О, господи... Мег скочи от стъпалото. Порой от ужасни картини се заредиха в съзнанието й. Скъсаните възглавници на дивана. .. Натрошеното стъкло... Количката за напитки... Лицата на всички, които й имаха зъб.

- Липсваш ни и искаме да те видим - продължи майка й. - Искаме да се запознаем с новите ти приятели. Толкова се гордеем с начина, по който обърна живота си.

- Това... това е страхотно.

- Трябва да наместим програмата си, но скоро ще го уредим. Ще бъде съвсем неофициално посещение. Само за ден-два. Липсваш ми.

- Ти също ми липсваш, мамо. - Щеше да има време да разчисти бъркотията, но това беше само върхът на айсберга. Ами работата й? Претегли наум възможностите да я назначат за координатор по забавленията преди посещението на родителите й и заключи, че има по-голям шанс да бъде поканена на парти с преспиване в къщата на Бърди. Само при мисълта как запознава Тед с родителите си я побиха тръпки. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представи как майка й пада на колене пред Тед и го умолява да не размисли.

Реши да се спре върху най-лесния за обяснение проблем.

- Мамо, има само едно нещо... Работата ми... Не е чак толкова впечатляваща.

- Мег, престани да се подценяваш. Това, че си израснала в хиперамбициозно семейство, е нещо, което не мога да променя. Ние сме странните, не ти. Ти си нормална, интелигентна, красива жена, която допусна цялата лудост около нея да я отклони от пътя й. Но всичко това вече е зад гърба ти. Успя да започнеш на чисто и не бихме могли да се гордеем повече с теб. Сега трябва да бягам. Обичам те.

- Аз също те обичам - немощно отвърна Мег, а после, след като майка й вече беше затворила, добави: - Не съм координатор по забавленията, а карам количката с напитки. Но бижутата ми страшно се търсят.

Задната врата се отвори, за да пропусне Тед.

- Утре ще изпратя някой да почисти.

- Не - уморено каза тя. - Не искам никой да види това.

Той я разбра.

- Тогава стой тук и си отдъхни. Аз ще се оправя.

Единственото, което искаше, бе да се свие на кълбо и да помисли за всичко, което се бе случило, но беше прекарала твърде много години, оставяйки някой друг да разчиства след нея.

- Добре съм. Нека първо се преоблека.

- Не е нужно да го правиш.

- Нито пък ти.

От гледката на това мило, красиво лице я прониза болка. Само преди няколко седмици би се запитала какво прави мъж като Тед с жена като нея, ала някъде дълбоко в съществото й се случваше нещо, зараждаше се усещане за постижение, от което бе започнала да се чувства малко по-достойна.

Тед издърпа навън първо съсипаната кушетка, а след това дивана и креслата, които Мег беше донесла от клуба. Докато работеше, подхвърляше шеги, за да повдигне настроението й. Тя смете натрошените стъкла, оглеждайки ги внимателно, за да не изхвърли някое от скъпоценните си мъниста. След това отиде в кухнята, за да оправи бъркотията там, ала Тед вече се беше погрижил.

Докато приключат, почти се беше стъмнило и двамата бяха огладнели. Занесоха торбата с храна от партито и две бутилки бира на гробището и подредиха всичко върху една от хавлиите за баня. Ядоха направо от кутиите, а вилиците им от време на време се докосваха. Мег искаше да поговорят за случилото се в къщата на майка му, ала изчака да се нахранят, преди да повдигне въпроса.

- Не трябваше да правиш онова, което стори на партито.

Тед се облегна на надгробния камък на Хорас Ърнст.

- И какво направих?

- Недей да играеш игрички. Това, че ме целуна. - Трябваше да положи усилие, за да потисне възторга, който все още опитваше да се надигне в гърдите й. - Вече целият град знае, че сме двойка. Спенс и Съни ще го научат броени минути след като се върнат.

- Остави ме аз да се тревожа за Спенс и Съни.

- Как можа да направиш нещо толкова глупаво.

Толкова прекрасно.

Тед протегна крака към парцела на семейство Мюлер.

- Искам за известно време да се пренесеш при мен.

- Слушаш ли изобщо какво ти говоря?

- Вече всички знаят за нас. Няма причина да не се пренесеш.

След всичко, което беше направил за нея, Мег не бе в състояние да се кара с него. Вдигна някаква пръчка и започна да чопли кората й с нокът.

- Оценявам предложението ти, но да се пренеса при теб би било, като да се изсмея в лицето на майка ти.

- Аз ще се погрижа за майка ми - мрачно заяви той. - Обичам я, но животът си е мой.

- Да, всички така казваме. Ти. Аз. Луси. - Мег заби пръчката в пръстта. - Ала те са властни жени. Здравомислещи, интелигентни, те ръководят своя свят и ни обичат до безумие. Опасна комбинация, от която е трудно да се преструваме, че са обикновени майки.

- Няма да останеш тук сама. Дори нямаш къде да спиш.

Погледът й се зарея между дърветата, към купчината с боклуци, ктдето сега се намираше нейната кушетка. Който и да стоеше зад всичко това, нямаше да спре, не и докато Мег не си тръгнеше от Уайнет.

- Е, добре - заяви. - Но само за тази нощ.

Последва го обратно до къщата му в ръждомобила. Едва бяха прекрачили прага, когато той я пригегли до гърдите си и се обади по телефона със свободната си ръка.

- Мамо, някой е влязъл в църквата и е обърнал мястото нагоре с краката, така че Мег ще остане при мен за няколко дни. Ти я плашиш, аз съм ти бесен и точно сега не си добре дошла тук, така че ни остави на мира.

След това затвори.

- Не ме плаши - възрази Мег. - Е, поне не много.

Тед я целуна по носа, обърна я към стълбите и я потупа лекичко по дупето, задържайки се за мъничко върху дракона.

- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, ти едва се държиш на крака. Отивай в леглото. Аз ще дойда по-късно.

- Романтична среща?

- Нещо още по-хубаво. Ще поставя охранителна камера в църквата. - В гласа му се прокраднаха сурови нотки. - Нещо, което вече щях да съм направил, ако ми беше казала за първия път.

Мег не беше толкова глупава, че да опита да се защити. Вместо това обви ръце около него и го привлече върху бамбуковия под. След всичко, което се беше случило днес, този път щеше да е различно. Този път той щеше да докосне не само тялото й.

Претъркули се отгоре му, улови главата му между дланите си и го целуна необуздано. Той отвърна на целувката й с обичайната си венщна. Възбуди я с опияняващата си опитност. Остави я потна, задъхана и почти... но не съвсем... задоволена.

17.

Мег не беше свикнала с климатика и по някое време през нощта, завита само с чаршаф, усети, че й става г студено. Сгуши се до Тед и когато отвори очи, вече беше сутрин.

Излетна се на хълбок и го погледна. Заспал, той бе точно толкова неустоим, колкото и буден. Косата му беше разрошена по възможно най-прекрасния начин - леко сплескана тук, щръкнала там, и направо я засърбяха пръстите да я оправи. Очите й се спряха върху бицепса му, много по-загорял в долната си

част. Никой уважаващ себе си красавец от Южна Калифорния не би допуснал да го видят с подобен неравномерен тен, ала на Тед изобщо не му пукаше. Мег докосна ивицата с устни.

Той се обърна по гръб, повличайки част от чаршафа със себе си и раздвижвайки мускусната миризма на спящите им тела. Мег начаса се възбуди, но много скоро трябваше да е в клуба, затова си заповяда да стане. Досега всички сигурно бяха научили за случилото се на партито вчера и на никого и през ум нямаше да му мине да обвини Тед за целувката. Очакваше я ден, пълен с проблеми.

Тъкмо зареждаше количката си за жените, които играеха във вторник сутринта, когато от съблекалнята излезе Тори и се отправи към нея така, че опашката й се развяваше. Съвсем в свой стил започна, без изобщо да се церемони:

- Очевидно не можеш да останеш в къщата след случилото се, със сигурност не можеш да останеш и у Тед, затова всички решихме, че ще е най-добре да се нанесеш в апартамента за гости на Шелби. Самата аз живях там между първите ми два злощастни брака. Удобно е, ще имаш уединение и дори собствена кухня, нещо, което няма как да стане, ако отседнеш у нас или у Ема. - Тя се запъти към спортния магазин с развяна опашка и подвикна през рамо: - Шелби очаква до шест часа да си пристигнала. Разстройва се, когато хората не са точни.