Грабеж по сценарий

1

Леополд Басет се понесе превзето към отсрещния край на стаята, където брат му Максуел си седеше спокойно с чаша вино в ръка.

— Макс, току-що ми се обади моят човек от фоайето — зашепна екзалтирано Лео. — Лавиния се качва насам. Може ли поне за двайсетина минути да престанеш с този замислен поглед?

— Не съм замислен. Просто се наслаждавах на това абсолютно изискано „Сансере“ и се опитвах да пресметна колко точно ще ни струва последната ти измишльотина.

— Можеш да спреш и със сметките — прекъсна го Лео.

— След като знам, че Лавиния ще дойде, събитието си струва и последния цент. Тя е единствената, която всъщност има значение.

— Тогава защо платихме петнайсет хиляди долара за кралския апартамент в „Риц-Карлтън“? А и какво правят всички тези използвачи наоколо, освен че безплатно се тъпчат с хайвер и се наливат с шампанско?

— Макс, аз не те уча как да твориш бижута, така че и ти не ми изнасяй лекции как да планирам публични соарета. Ако Лавиния влезе в празен салон, ще си излезе на мига. Тези хора са ни нужни за пълнеж. Просто подготвих обстановката.

— Заради една списвачка на клюкарска колонка?

— Клюкарска ли? Та тя е истински моден гуру. Хората се хващат за всяка дума, написана от тази жена, и за всяка снимка, която публикува. Тя диктува вкусовете и създава модните тенденции.

Вратата на апартамента се отвори и Лавиния Бегби се появи на прага.

— Я виж ти! — възкликна тихичко Макс. — Ако се съди по извитите вежди и застиналото чело, изглежда, последният писък на модата е зле извършеното наливане с ботокс. Лицето й изглежда така, все едно току-що е получила сърдечен удар.

— Мразя те! — изсъска с нисък глас Лео и забърза през стаята, за да посрещне новодошлата. Антуражът й се състоеше от фотограф, асистентка и кученце уестхайландски бял териер, което Лавиния носеше на ръце.

Тя остави кучето на пода, дари Лео с чифт превзети въздушни целувки по бузите и се отправи директно към Макс.

— Максуел Басет, бижутерът на звездите — приветства го тя и двамата се здрависаха. — За мен е удоволствие най-накрая да се запознаем. Носи се слух, че сте доста саможив.

— Лео е виновен. Той непрекъснато ме държи затворен в студиото, за да създавам дрънкулки за богатите и известните.

— Аха, затворник сте, значи… — изгледа го тя. — Само че последния път, когато разговарях с Лео, бяхте някъде в Намибия на лов за бели носорози.

— Ще ви помоля да не го публикувате. — Макс смирено скръсти ръце пред гърдите си. — И без това ПЕТА1 вече ме мразят достатъчно.

— Лео, бъди така добър да ми донесеш един двоен бърбън, чист — помоли Лавиния.

— Веднага — кимна Лео. — А за кучето? Да й донеса ли паничка с вода?

— Не се притеснявай за нея. Харлоу обожава коктейлите и партитата. Тя ще изчака, докато някой изпусне вкусна хапка, и веднага ще изтича да я излапа. Ако можеше да говори, тя би нарекла ордьоврите ПОДьоври — пошегува се безизразно Лавиния и отново насочи вниманието си към Макс. — Е, нека поговорим.

— Отне ми месеци — започна той добре обмисленото си представяне, — но в крайна сметка открих двайсет идеално подхождащи си четирикаратови смарагда…

— О, моля ви! — прекъсна го Лавиния. — Спестете ми подробностите. Вашият пиар вече ми изпрати по имейла всички дребни детайли, а фотографът ми ще заснеме Елена Травърс, докато крачи по червения килим. Тук съм, за да поговорим за слуховете.

— Всичко е вярно — съгласи се Макс. — Лео е гей, а аз вече му казах, че вие си падате по него.

— Чух, че планирате да се сближите с „Пресио Мундо“ — заяви Лавиния.

— „Пресио“ ли? Голямата верига магазини? А те как биха могли да представят на пазара марка като „Басет“? Може би ще слагат стикети на гривните от по сто хиляди долара с цени на промоция от осемдесет и девет хиляди и ще ги излагат на витрината с разпродажбите?

— Не се правете на остроумен и не избягвайте въпроса. Според моите източници те искат да създадете специална линия за…

— Дами и господа, моля за вниманието ви — прекъсна ги пиарката на Лео, Соня Чен, която се появи на вратата на спалнята. — Срещала съм много известни актриси, но нито една от тях не е била по-зашеметяваща и по-грациозна от младата жена, която тази вечер ще премине по червения килим за премиерата на последния си филм — „Елеанор Аквитанска“. За мен е чест да ви представя Елена Травърс.

Актрисата влезе, облечена в бяла дълга рокля без презрамки от колекцията на „Валентино“, допълнена идеално от последното произведение на изкуството на Макс. Гостите избухнаха в аплодисменти, фотоапаратите защракаха, а Лео Басет се провикна от отсрещния край на стаята:

— Най-накрая открих момичето на моите мечти!

Тълпата избухна в дружен смях, а Лео забърза към Елена с широко разтворени ръце.

— Скъпа! — изчурулика той, докато прекосяваше помещението. — Изглеждаш зашеметяващо…

В този миг обаче левият му крак докосна белия уестхайландски териер и цялото му тяло се люшна напред. Харлоу изквича, Лео изпищя, а нечии ръце посегнаха към него, за да го задържат. Нищо обаче не можа да го спре — той се стовари право върху масата с бюфета и секунда по-късно лежеше на килима, покрит със севиче от морски костур.

Един от сервитьорите му помогна да се изправи, а Соня на секундата се материализира до него и започна да почиства соса и рибните парченца от смокинга му с цял куп салфетки. Лео направи жест с ръка, за да я отпрати, заставайки в центъра на цялата суматоха.

— Първото правило в шоубизнеса е… — започна той, обръщайки се към насъбралото се множество — никога да не работиш с деца или кучета!

Последва изблик на нервен смях от страна на присъстващите.

— Как е малката Харлоу? — погледна той към Лавиния.

— Притеснена е, но ще се оправи. — Тя притисна кученцето още по-плътно в прегръдките си. — Лео, ужасно много съжалявам…

Той се обърна към Елена.

— Опасявам се, че ще се наложи да си намерите друг ескорт, скъпа моя — каза и й протегна ръка.

— О, Лео — едва не простена актрисата, — никой няма да обърне внимание на малко коктейлен сос. Хайде, ще се забавляваме!

— За бога, Лео, иди! — обади се и Макс. — Така или иначе никой няма да гледа теб.

— Не — рязко повиши глас той. — Лео Басет никога няма да мине по червения килим целият вмирисан на риба!

След тези думи той нахълта припряно в спалнята и затръшна вратата след себе си.

Макс хвърли предпазлив поглед на Лавиния Бегби и се замисли как ли щеше да реагира тя на театралното маниерничене на Лео. Ала по лицето й, инжектирано с твърде много ботулинов токсин за изглаждане на бръчките, беше невъзможно да се прочете нещо.

2

Иън Алтман огледа внимателно хората, застанали зад кадифените въжета пред кино „Зигфелд“. Опита да открие някой интересен за заснемане, но не забеляза такъв.

Всъщност почти нямаше хора. Двата мощни блуждаещи лъча на прожекторите, които непрекъснато се пресичаха високо в небето, също не успяваха да привлекат многобройна тълпа за премиерата на новия филм на Елена Травърс.

„Това е основният проблем на тези премиери на червения килим, които се състоят в Ню Йорк“, помисли си Алтман. В Ел Ей се събираха всякакви любители на знаменитости, докато тук всичко, което пречи на свободното придвижване по тротоарите, се считаше за поредното скапано неудобство.

И сякаш в доказателство на тази му мисъл един човек, който се опитваше да заобиколи полицейските ограждения, се блъсна в него и едва не изби камерата от ръцете му.

— Задник! — изкрещя му пешеходецът. — Да не мислиш, че улицата е твоя?

Алтман беше преминал през специално обучение за избягване на конфронтацията с граждани.

— Не е моя, сър — отговори той. — Аз съм от телевизионния екип и имаме разрешение, което ни позволява да…

В този миг проехтя изстрел. Алтман не можеше да сбърка отчетливия звук с нищо друго и инстинктивно обърна камерата по посока на гърмежа. В същата секунда дузина служители на най-добре обучената градска полицейска част в Америка превключиха на пълен боен режим.

Извадиха се оръжия, радиостанциите се включиха и започнаха да се крещят заповеди. Последва втори изстрел и полицаите се разпръснаха — част от тях побягна на запад, гонейки стрелеца, а останалите се опитаха да удържат прииждащата от противоположната посока тълпа.

Свистенето на куршуми не изплаши Иън Алтман. Той беше преживял две мисии в Афганистан като военен фотограф, придружаващ частите на военновъздушните сили. Затова веднага падна на коляно и насочи камерата към мястото, откъдето проехтяха изстрелите.

Виждаше случващото се през лещата на фотообектива: белият кадилак криволичеше, останал извън контрол по Западна 54-та улица, лимузината одраска странично една патрулка, блъсна се леко в полицейския микробус и се заби челно в двата свръхмощни прожектора, които обхождаха небето и осветяваха нощта.

Ксеноновите крушки експлодираха сред водопад от искри и посипаха фотографа с дъжд от стъкла. Това обаче не му попречи да приближи и фокусира образа върху стъклото от страната на шофьора, зад което се виждаше приведено над волана тяло.

Полицаите първи достигнаха до лимузината и закрещяха на хората вътре да излязат с вдигнати ръце.

Алтман завъртя камерата точно навреме, за да улови в кадър младия мъж с окървавена риза, който едва се измъкна от задната врата. Ченгетата веднага го заобиколиха и закрещяха: „Лягай на земята! Лягай! Веднага!“.

Мъжът се свлече на колене, вдигна ръце и закрещя:

— Простреляха я! Викнете линейка!

Един от сержантите изкомандва на висок глас, двама полицаи се приближиха до лимузината и надникнаха вътре, след което прибраха пистолетите си в кобурите. Полицайка пропълзя вътре до задната седалка, а партньорът й тичешком заобиколи колата от противоположната страна и влезе оттам.

Двамата внимателно измъкнаха Елена Травърс и я положиха да легне точно под светещата реклама на киносалона. Актрисата приличаше на парцалена кукла, а отпред роклята й беше червена също като плюшения килим под нея. Полицайката коленичи и внимателно повдигна главата й.

Елена се помъчи да каже нещо, но от устните й се откъсна единствено задавен стон. Униформената се наведе по-близо до нея и Алтман приближи камерата достатъчно, че да прочете по устните й: Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

Нямаше да бъде.

Пулсът на Алтман се ускори, но той продължаваше да държи камерата все така стабилно фокусирана върху сцената, разиграваща се на малкото екранче. Актрисата и полицайката се гледаха, събрани от съдбата в този ужасен миг. Елена пое последна глътка въздух и погледът й угасна.

Алтман и преди беше улавял смърт в кадър, ала тогава беше заобиколен от ужасите на войната. А тук смъртта беше почти спокойна и в същото време много по-потресаваща.

От уважение към загиналата той отдалечи общия план на кадъра и засне още няколко последни секунди от излъчващото се на живо предаване. А то вероятно щеше да взриви медиите само след миг и да бъде гледано от стотици милиони хора по целия свят. Елена Травърс беше безупречно красива дори в смъртта си. Изглеждаше съвършена, с изключение на дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди миг беше откъсната насила единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона долара.