Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

II. Концепция и израз на понятието игра в езика

Ние говорим за играта като за нещо непознато, правим опити да анализираме тази дума или поне да се доближим до понятието, което тя изразява, но същевременно съзнаваме ясно, че това понятие се определя от самата дума, която ни е добре позната. Думата игра не е резултат от научна или изследователска работа, а е създадена едновременно с понятието от творческия език. Под език разбираме безчисленото множество съществуващи езици. Естествено не може да се очаква, че във всички езици общото и съвършено еднакво понятие игра е обозначено с една дума подобно на съществуващите във всички езици думи, означаващи ръка или крак. Нашият случай е по-сложен.

Като изходна точка трябва да приемем понятието игра такова, каквото ни е познато на нас, т.е. така, както то се определя в думи, отговарящи на това понятие в повечето модерни европейски езици с известни вариации. Ние смятаме, че можем да опишем това понятие по следния начин: играта е действие или занимание, извършвано доброволно, ограничено във времето и пространството, изискващо спазването на доброволно приети, задължителни правила, които по своята същност са самоцелни и придружени от чувство на напрежение и радост, от съзнанието за „нещо различно“ от „всекидневния живот“. Смятаме, че така определеното понятие е в състояние да обхване всичко, което наричаме игра на животни, на деца и възрастни, игри, изискващи ловкост, находчивост, сила или просто шанс, представления и изпълнения. Така определената категория игра изглежда, че може да се разглежда като един от фундаменталните духовни елементи на живота.

Веднага можем да установим, че съвсем не във всички езици — или поне в първоначалния им вид — се е различавала тази обща категория по такъв ясен начин и се е обозначавала с една дума. Всички народи играят, при това играят по забележително еднакъв начин, но далеч не всички езици схващат понятието игра толкова ясно и същевременно обобщено с една дума, както това става в съвременните европейски езици. Можем да подложим на номиналистическо съмнение обосноваността на общото понятие и да кажем: за отделните човешки групи понятието игра не съдържа нищо повече от това, което изразява думата, съществуваща при тях за това понятие. Една дума, казахме ние, но те могат да бъдат и повече. Възможно е един език да обхване с помощта на повече думи всички форми, в които се проявява понятието игра, по-добре от други езици, в които се използва само една дума. Абстрактизацията на общото понятие игра се е появила в някои други култури по-рано и по-изчерпателно, отколкото в други. Резултат от това е, че съществуват високоразвити езици, които продължават да употребяват съвършено различни думи за различни форми игра и това множество от термини е попречило за тяхното обобщаване в един. Можем да направим едно по-отдалечено сравнение с известния факт, че в т.нар. примитивни езици съществуват понякога думи за различни разновидности на даден вид, но не и за самия него като цяло; имат примерно думи за щука, змиорка, но не и за риба.

Съществуват много факти, които показват, че функцията на играта трябва да се приеме за първична, а абстрактизацията на това понятие в някои култури е вторично явление. От важно значение в подкрепа на това становище по наше мнение е фактът, че в нито една от познатите ни митологии играта не е въплътена в божествена или демонична фигура,33 докато, от друга страна, дадено божество често се представя като играещо. За късното обобщение и абстрактизация на понятието игра говори и фактът, че не е намерена обща индоевропейска дума за игра. Даже в германската езикова група се различават три различни думи за обозначаване на понятието игра. Вероятно не е случайно, че именно тези народи, на които играта винаги е била в кръвта, използват различни думи за обозначаване на игровата дейност. Ние смятаме — къде с повече, къде с по-малко положителност — че горното е валидно за гръцки, санскрит, китайски и английски език.

Гръцкият език съдържа една забележителна форма на обозначаване на детската игра, а именно окончанието инда. То не означава нищо друго освен точно игра. Това е несклоняем и граматически несводим суфикс.34 Гръцките деца са играели на сфаиринда — игра с топка, хелкустинда — теглене на въже, стрептинда — игра, в която се мятат определени предмети, базилинда — игра, в която се изобразяват цар и придворни. В абсолютната самостоятелност на този суфикс е изразена символично, така да се каже, първичността на понятието игра. За разлика от еднозначната определеност на детската игра общата игрова атмосфера се изразява с не по-малко от три различни думи в гръцкия език. Основна дума е παιδιά (пайдия), най-използваната дума за игра. Етимологията на тази дума е ясна: тя изразява онова, което се отнася до детето, но се отличава по ударение от παιδίά (пайдия) — детинщина. Но използването на παιδιά не се ограничава само в сферата на детската игра. Заедно със своите производни παιξειν (пайзеин) — играя, παίγμα и παίγνον (пайгма, пайгнион) — играчка, тя може да опише всички, включително, както видяхме, и най-висшите и свещени игрови форми. Общото значение на цялата група думи има весел, радостен, безгрижен тон. Думата ΄αθύπω, ΅αθύρμα (атюро, атюрма), поставена до παιδιά, остава на заден план. Тя придава нюанс на незначителност и маловажност.

Сега ни остава да разгледаме една много обширна област, която според нашата терминология е част от сферата на играта, но при гърците не се е обхващала или покривала нито от παιδιά, нито от αθύρμα. По-точно това е областта на всичките различни състезания. В цялата тази изключително важна област в живота на гърците господства думата αγών (агон). Имаме чувството, че в нейния смисъл се крие една съществена част от понятието игра. Значението несериозност, игрови елемент не е ясно изразен в думата агон. Основавайки се на това, както и на необикновено важното място, което е заемала αγών в елинската култура и всекидневието на всеки грък, Болкестайн ме критикува, че в изказването си „За границите между играта и сериозното в културата“ несправедливо съм включил гръцките състезания — от големите, вплетени в култа, до най-незначителните — в понятието игра.35 „Когато говорим за олимпийските «игри», казва Болкестайн, ние, без да се замисляме, използваме латинския термин, който изразява римското мнение и оценка за споменатите състезания, а тази оценка съществено се отличава от гръцката.“ След изброяване на разнообразните форми на агон, показващ живота на древния грък, изпълнен със стремеж за съперничество, той казва: „Всичко това няма нищо общо с игра, освен ако някой твърди, че целият живот на гърците е бил игра!“

В известен смисъл всъщност точно това е целта на настоящата книга. Въпреки моето възхищение от начина, по който утрехтският историк непрекъснато тълкува нашите знания за древногръцката цивилизация, и независимо от факта, че гръцкият език не е единственият, който прави разлика между агон и игра, аз решително се противопоставям на неговото изказване. Опровержението на възгледите на Болкестайн се съдържа във всичко, което ще последва по-долу. Засега ще се ограничим със следния аргумент: агон в древногръцкия свят или където и да е по света има формалните признаци на играта, а що се отнася до неговата функция, то принадлежи явно към областта на празника, т.е. е част от сферата на играта. Абсолютно невъзможно е да отделим състезанието като културно явление от системата игра — празник — светиня. Обяснението на факта, че в гръцкия език понятията игра и състезания имат различни термини, трябва според нас да се търси в друга насока. Както вече казахме, едно общо, всеобхватно и логически хомогенно понятие игра се появява по-късно. В древногръцкото общество отрано агонистичното заема изключително важно място и се оценява с голяма сериозност, поради което не се осъзнава ясно неговият игрови характер. Състезанието — във всичко и при всеки удобен случай — се превръща в толкова интензивна културна дейност при гърците, че се е смятало за „обикновено“ и пълноценно, без да се признава за игра. Но Гърция, както ще видим, съвсем не е единствен пример. Същото явление в малко по-друга форма можем да забележим при древните индийци. При тях понятието игра също се изразява с помощта на различни думи. В санскрит съществуват не по-малко от четири корена за това понятие. Най-общият термин за играта е кридати. Думата означава игра на деца, възрастни животни, а също така се използва за описание на движението на вятъра и вълните. Това последно значение на думата игра се появява и в германските езици. Думата може да означава и подскачане или танцуване, без да е ясно определено понятието „игра“. С това свое последно значение тя се приближава до корена, който обхваща цялата област на танца и драматичното представление. Дивиати има като основно значение хазартната игра, но също така означава игра изобщо, шегуване, „tandeln“, подиграване. Първоначалното значение, изглежда, е било „хвърлям“, близко с което е значението „излъчвам“.36 В корена лас-, откъдето идва виласа, са обединени значенията на сияние, внезапно появяване, озвучаване, движение напред-назад, играене, заетост с нещо изобщо подобно на значението на немския израз „etwas treiben“. Съществителното лила (с умалително лилияти) с вероятно първоначално значение на люлеене напред-назад изразява най-вече ефирното, лекото, веселото, незначителното в играта. Освен това лила изразява „наужким“, подражание, привидност. Така например гаялилая значи буквално „игра на слон“, „като слон“, гаендралила значи „някой, който играе на слон“, „някой, който представлява, играе слон“. Във всички тези наименования на играта семантичната изходна точка е вероятно бързото движение — факт, който откриваме в много други езици. Това, разбира се, не значи, че първоначално тези думи са описвали изключително едно такова движение, а след това получават смисъл на игра. Думите за игра в санскритски не са се използвали за обозначаване на състезания, които, въпреки че са съществували в много варианти в древноиндийското общество, не са имали отделно название.

Повечето от фактите, отнасящи се до изразяването на дейността игра в китайски, дължа на любезните разяснения на професор Дьоивендак. В китайски също липсва обобщението на всички дейности, които причисляваме към понятието игра, в една дума. Преден план заема думата ван, която главно описва детската игра. Тази дума има и следните особени значения: занимавам се с нещо, получавам удоволствие от нещо, закачам се („to trifle“), разтоварвам се, закачам се, шегувам се. Тя служи също като дума, описваща опипване, изследване, обмирисване, прокарване на ръка по дребни неща и накрая като дума, изразяваща наслаждение от лунна светлина. Изглежда, семантичната изходна точка е: да подходим към нещо с игрова наблюдателност, незадълбочено занимание с нещо. Тази дума не служи за описване на игри, изискващи ловкост, състезания, хазартни игри или представления.

За обикновена драматична игра-представление китайският използва думи, свързани с представата за „позиция, ситуация, подреждане“. Всякакъв вид състезания се обозначават с думата ченг, която е напълно равнозначна на гръцката дума агон. Заедно с ченг думата саи обозначава в частност организирано състезание с награди. Като пример за изразяване на понятието „игра“ в езиците на т.нар. примитивни народи можем благодарение на любезността на професор Уленбек да опишем ситуацията в езика блакфут — един от алгонкинските езици. За обозначаване на детската игра служи глаголният корен коани. Той не описва определена игра, а обозначава детска игра изобщо, независимо от това, дали тя има организиран или случаен характер. Когато обаче се касае за игра на възрастни или почти възрастни, не се използва думата коани даже в случай, че играта е същата като при децата. Но коани се употребява и с еротично значение, най-вече при извънбрачни отношения. За изразяване на определена игра, която има правила, служи общият термин кахци. Тази дума се използва както за хазартни игри, така и за игри, изискващи сръчност и сила. Семантическият корен тук е печалба, съперничество. Отношението на коани спрямо, кахци, преобразувани от съществителни в отглаголни съществителни, е еквивалентно на отношението между пайдиа и агон с тази разлика, че хазартните игри спадат при гърците към παίζω, а при блакфут се причисляват към понятието агон. За всичко, което спада към мистично-религиозната област, танци и ритуали, не се употребяват думите коани и кахци. Езикът блакфут има две отделни думи за „побеждавам“: едната — амоц — се употребява както за победа в състезание, надбягване или игра, така и при битка, особено в смисъл на „извършване на клане“, докато другата дума скец служи изключително за игра и спорт. Очевидно тук чисто игровото и агоналното се преплитат. Съществува отделна дума за обзалагане — апска. Забележителна е възможността да се придава на глаголи допълнителното значение на „извършено несериозно, на шега“ с помощта на префикса кип, буквално означаващ „малко, само малко“. Например аниу означава „казвам“, а кипаниу означава „казва на шега, без да го мисли наистина“.

Общо казано, що се отнася до степента на абстрактизацията и изразните възможности, представата на блакфут за понятието игра не се отличава много от тази в гръцки, макар че не са идентични.

По този начин установихме в гръцки, древноиндийски и китайски език една диференциация в съответните обозначения за състезание и игра, докато при блакфут има малко по-различно разграничение. Това би могло да ни накара да приемем тезата на Болкестайн, че езиковото различие отговаря на една по-задълбочена социологическа и психологическа разлика между игра и състезание. Едно такова заключение обаче противоречи не само на целия културно-исторически материал, който тепърва ще анализираме, но също и на факта, че в тази връзка можем да изредим много съвършено различни помежду си езици, при които понятието игра приема един по-обобщен смисъл. Освен за повечето съвременни европейски езици това важи и за латински, японски и поне за един от семитските езици.

Помощта на професор Радер ми даде възможност да направя някои забележки относно японския. Японският за разлика от китайския и подобно на съвременните западноевропейски езици има една ясно определена дума за игровата функция изобщо и съответно дума за противоположното понятие, означаваща сериозност. Съществителното асобу означава игра изобщо, разтоварване, развлечение, забавление, разходка, почивка, разврат, хазартна игра, безделие, нещо да остане неизползвано, да си безработен. То служи и за: играя на нещо, представям нещо, подражавам. На холандски думата игра и съответно английското „play“ имат и значението на ограничено движение на колело или някакъв инструмент.37 Забележително е, че това значение се запазва и при японската дума за игра. Интересно е и значението на асобу като „уча при някого, уча някъде“, което напомня латинското ludus в смисъл на училище. Асобу може да означава привиден бой, маневри или по-точно неистински бой, но не и спортно състезание, т.е. как се появява границата между агон и игра. И накрая асобу подобно на китайското ван служи и за описание на японските чайни церемонии, смятани за изкуство, при които участниците са оценявали и са се възхищавали от керамичните изделия и са ги предавали от ръка на ръка. Връзката на това понятие с бързо движение, блясък, закачка вероятно отсъства.

Едно точно определение на японското схващане за играта изисква по-задълбочено изследване на японската култура от това, което правим ние или е в нашите възможности. Тук ще се задоволим със следното: изключителната сериозност на японския жизнен идеал се прикрива зад една фикция — всичко е само игра. Подобно на chevalerie в християнското средновековие японското бушидо е действало изцяло в сферата на играта и се е представяло под формата на игра. Тази идея е запазена в езика асобасе — котаба, изискан език, или буквално игрови език, който се е употребявал в разговор с висшестоящи. Смята се, че представителите на висшата класа се отнасят към всичко, което правят, като към игра. Изисканата форма на „той пристига в Токио“ звучи буквално „той играе на пристигане в Токио“. По същия начин: „научих, че вашият баща е починал“, звучи на изискан език така: „научих, че господин баща Ви е играл на умиране“. Този начин на изразяване, изглежда, се доближава до холандското „U gelieve“38 (моля, заповядайте — б.пр.) или немското „Seine Majestat haben geruht“39 (Негово величество благоволи — б.пр.). Високопоставената особа се приема за толкова издигната, че единствено доброволното угаждане я привежда в действие.

Като антипод на това прикриване на благородническия начин на живот в игровата сфера стои силно изразеното понятие за сериозност в японския език — не-играта. Думата майиме има следните значения: сериозност, въздържаност, внушителност, тържественост, спокойствие, честност, приличие. Тя има връзка с думата, която се превежда като „лице“ в познатия китайски израз „загубвам си лицето“. Като прилагателно то означава „прозаичен, matter of fact“, а думата служи и в изрази като „това е сериозно“, „а сега шегата настрана“.

Според починалия професор Венсинк в семитските езици сред множеството обозначения за понятието игра се открояват корените ла’аб и сродният ла’ат. В тези езици обаче една и съща дума наред със значението игра има и смисъл на смях, на надсмиване. Арабската дума ла’иба има смисъл на играене изобщо, но също така на шегувам се, дразня някого. Еврейско-арамейската дума ла’аб означава смея се или надсмивам се. В арабски и сирийски този корен има допълнително значение, описващо лигавенето на кърмачетата, тъй като, изглежда, балончетата, правени от тях, са се приемали за игра. Значенията „играя“ и „смея се“ на иврит са въплътени в една дума сахак. Интересно е и значението на арабската дума ла’иба, използвана и в смисъл на свирене на всякакъв вид музикални инструменти, такова значение откриваме и в някои съвременни европейски езици. По този начин се вижда, че семантичната изходна точка на понятието игра в семитските езици не е същата като при досега разгледаните езици. Така ние опираме до изключително важния факт — идентичност между агоналното и игровото в иврит. За разлика от гръцки с неговите разнообразни и разнородни изрази на понятието игра латински има само една дума, изразяваща цялата игрова област: ludus, ludere, думата lusus е само производна. Съществува и думата iocus, iocari, но с тясното значение на шега, закачка. Тази дума не означава в класическия латински понятието игра. Етимологическата основа на ludere, изглежда, не е в областта на бързото движение, както при много други думи на „игра“, макар че се употребява за описание на стрелкане на риби, пърхане на птици, шумолене на вода; по-скоро ще я намерим в понятията несериозност, привидност, надсмиване. Ludus, ludere обхваща детската игра, дейности за отмора, състезания, сценични и в частност литургични представления, хазартни игри. В израза lares ludentes думата се използва в смисъл на „танцуване“. Важно място заема значението „да си придавам вид на…“. Сложните думи alludo, colludo, illudo също клонят по смисъл към недействителност, лъжливост. От тази семантична основа се отдалечават ludi със значение на обществени игри, заемащи важно място в римския живот, и ludus със значение училище. Първата дума произлиза от понятието състезание, а втората вероятно — от упражнение.

Забележително е, че ludus, ludere като обобщаваща дума за игра не само не преминава в романските езици, но доколкото можем да установим, не оставя даже следа в тези езици. Във всички романски езици специализираното iocus, iocari отрано разширява своето значение и покрива изцяло понятието игра, играене, докато ludus, ludere изцяло бива изместено, формите в различните езици са следните: френски — jeu, jouer, италиански — giuoco, giocare, испански -_juego_, jugar, португалски — jogo, jogar, румънски — joc, juca.40 Дали изчезването на ludus се дължи на фонетични или семантични фактори, е все още нерешен проблем.

Широкото приложение на думата игра е особено подчертано в съвременните европейски езици. Както в романските, така и в германските езици откриваме, че думата игра покрива различни нюанси на движение или действие, които, погледнато строго, нямат нищо общо с играта. Така например използването на термина играя — игра в смисъл на ограничено движение на части на една механична система е общо за френски, италиански, испански, английски, немски, холандски, а също, както вече казахме, и за японски език. Понятието игра, изглежда, постепенно покрива все по-голяма област, много по-обширна от тази на παιζω) и даже на ludere, в която основното значение сякаш се разтваря в значението на леко действие или движение. Това се наблюдава особено добре при германските езици.

В германската езикова група, както вече отбелязахме по-горе, няма обща дума за игра и играене. Следователно игра като общо понятие очевидно не е била осъзната в предполагаемия древногермански период. В момента, в който във всички от германските езикови разклонения влезе в употреба думата игра, играене, тези думи семантически се развиват по абсолютно еднакъв начин, или по-точно казано, със съответния термин се обозначава една и съща разширена и привидно разнородна група дейности. В оскъдните остатъци от готски превод на част от Новия завет не се среща дума, изразяваща игра, но от превода на Новия завет Марк, 10:34, „καί έμπαίζουαν αυτω“ — и те ще го осмеят, като jah bilaikandina можем определено да заключим, в готския думата играене се е изразявала чрез думата laikan, която в скандинавските езици, староанглийски и немската група езици има като значение общото понятие игра. В самия готски думата laikan се среща само със значението скачам. Ние вече видяхме, че основното значение на някои от различните думи за игра изразява бързо движение.41 Може би ще бъдем по-точни, ако кажем: жизнено, ритмично движение. Това е и основното значение, дадено в речника на Грим за съществителното leich, в литературния немски, чиито останали значения се намират в сферата на играта, докато англосаксонското lâcan има конкретни значения „to swing, wave about“, като кораб по вълни, пърхане на птици, искрене на пламъци. Думите lâc и lâcan, както и старонорвежките leikr, leika служат за означаване на различни видове игри, танци и физически упражнения. В по-новите скандинавски езици думите lege, leka се използват изключително със значението игра.42

Широката употреба на корена spel в немската група езици е обстойно разгледана от М. Хайне в Spiel и Spielen, Deutsches Worterbuch, глава X, от 1905 г. Сега ще отбележим някои семантични особености на думата игра. Единственият подходящ глагол към думата игра е играя, независимо че в холандски може да се каже een spelletje doen (правя игрички — б.пр.), а в немски ein Spiel treiben (правя игра — б.пр.). Човек играе игра. С други думи, за да се изрази характерът на дейността, трябва понятието, което се съдържа в съществителното, да се повтори в глагола, описващ действието. Това вероятно означава, че тази дейност има особен и самостоятелен характер и, така да се каже, не се поддава на описание чрез обикновените видове дейности: да играеш не е да правиш в обикновения смисъл.

Друг важен момент е следният. Очевидно представата за „играене“ в нашето съзнание избледнява до представа за някаква активност изобщо, която, изглежда, се допира до играене в по-тесен смисъл само в едно от различните свойства на играта — било то нюанс на определена лекота, проява на напрежение или риск, действие, извършвано в определен ред или по свободен избор. Ние вече споменахме, че играене служи и за описване на ограничено движение. По повод девалвацията на гулдена президентът на Холандската банка каза явно без претенция за остроумие: „На такъв ограничен терен, който остана на златния стандарт, златният стандарт не може вече да играе.“ Изрази като „възможност за свободна игра“ (възможност за свобода на действие), „добро изиграване“ (постигане на успех), „в тази игра има нещо“ (нещо не е в ред) свидетелстват ясно за преминаването на понятието игра в неопределеност.

Тук не става дума за умишлена промяна в представите, върху които се гради понятието игра, представи, различни от тези за самото игрово действие, а за поетична фигура, за едно разводняване на понятието чрез несъзнателна ирония. Вероятно не е съвпадение, че в средногерманския език spil и думите, съдържащи този корен, често се употребяват в езика на мистиката. Заслужава внимание и фактът, че Кант многократно си служи с изрази като „spielen der Einbildung, Spiel der Ideen, das ganze dialektische Spiel der kosmologischen Ideen“ (игри на въображението, игра на идеите, цялостна диалектическа игра на космологичните идеи — б.пр.).

Преди да минем към третия корен в германските езици, изразяващ понятието игра, нека отбележим, че староанглийският (или англосаксонски) наред с думите lac и plega е признавал и думата spelian, която също е имала специфичното значение „представям някого, представям нещо“, vicem gerere. Например тя се използва за овена, който е заместил Исак. Това е и едно от значенията на холандското spelen, но в холандски това не е основното му значение. Тук няма да разглеждаме чисто граматическата връзка между староанглийското spelian и общото spelen в германските езици.43

Английската дума play, to play е много забележителна от семантична гледна точка. Тя произхожда от англосаксонската дума plega, plegan, която означава главно игра, но наред с това има и значение на бързо движение, жест, шепа, пляскане с ръце, свирене на музикален инструмент, но всички значения изразяват конкретни действия. В по-късното развитие на английския език се запазват някои от тези по-широки значения; срв. например текста от „Ричард III“ на Шекспир, IV, 2:

Формално на староанглийското plegan напълно отговарят старосаксонското plegan, старогорногерманското pflegan, старофрисландското plega. Всички тези думи, от които пряко произхождат холандската дума plegen и горногерманската pflegen, имат значение в сферата на абстрактното, като най-старото му значение е „застъпвам се за някого, подлагам се на опасност или риск за някого или нещо“.44 В този ред следват тези значения: задължавам се, грижа се за нечие благополучие, грижа се за болен. Да извършваш (има се предвид холандската дума plegen; значенията, които следват, също се отнасят до холандския), може да означава изпълнение на свещени действия, оказване на почит, благодарност, полагане на клетва, траур, работа, любов, вълшебство, правосъдие… и игра.45 Тази дума до голяма степен се отнася до свещената, юридическата и етическата сфера. Поради разликата в значенията обикновено се е приемало, че to play — играя, и холандската дума plegen произлизат от различни основни форми. Ако разгледаме нещата по-внимателно, ще видим, че двете думи произхождат от една и съща семантична сфера, много близка до игровата, но следвайки две различни линии на развитие, едната конкретна, другата абстрактна. Тази сфера би могла да се нарече церемониална. Към най-старите значения на plegen спадат: „празнуване“, „изнасяне на показ“ на богатство. Холандската дума plechtig има същия корен. На холандската дума plicht формално отговаря англосаксонската pliht,46 откъдето се е образувала английската дума plight, но тя първоначално означава опасност, а след това грешна постъпка, вина, порицание и накрая pledge, engagement (обет, обещание — б.пр.). Глаголът plihtan означава подлагам на опасност, компрометирам, задължавам. От германско plegan ранният средновековен латински заимства plegium, която дума преминава в старофренския език като pleige, а в староанглийския като pledge. Последната дума има като най-старо значение залог, заложник, гаранция, а впоследствие добива значението „gage of battle“, т.е. заплата, залог (в играта), и накрая изразява церемониално поемане на задължение: първата глътка, откъдето произлиза тостът, тържественото обещание, клетвата.47

Кой би могъл да отрече, че представите състезание, предизвикателство, опасност и т.н. често се оказват близки до понятието игра? Игра и опасност, рисков шанс, рисковано действие — всички тези понятия са много близки помежду си. Склонни сме да направим извода: думата plegen с всичките си производни — независимо дали се отнасят до игра или задължение — принадлежат към сфера, където „нещо е поставено на карта“.

Тук пак се налага да разгледаме връзките между игра, състезание и борба изобщо. Във всички германски и в някои други езици думата игра се използва същевременно и за обозначаване на сериозна борба с някакво оръжие. Пример за това е англосаксонската поезия, изпълнена с такива изрази. Heado-lâc означава борба, beadu-lâc означава игрова борба, âsc-plega означава хвърляне на копие и т.н. В тези съставни думи очевидно се използват поетични сравнения, като съзнателно се наслагва понятието игра върху понятието борба. Същото се отнася, макар и в по-малка степен, за „Spilodun ther Vrankon“ — „там играха франките“, от Песента на Лудвиг, за старогорногерманската песен, която възпява победата на западнофранкския крал Лудвиг III над нормандците при Сокур в 881 г., но ще бъде прибързано да смятаме употребата на думата игра във връзка с борбата само като поетична метафора. Ние трябва да си представим един примитивен начин на мислене, при който истинската борба с оръжие, както и при състезанията, „агон“, простиращи се от проста игра до кървава, смъртоносна битка, се сливат, както и при истинската игра, в една първична представа за едно изпитание на личния шанс, проведено по определени правила. От тази гледна точка използването на думата игра във връзка с борбата не съдържа съзнателна метафора. Играта се превръща в борба, а борбата в игра. В подкрепа на това гледище относно семантичната връзка ще посочим един забележителен пример от Стария завет, за който вече споменах по повод понятието игра в семитските езици.

В книга II Царства 2; 14 Авенир казва на Йов: „Нека станат момците и се поборят пред нас“ — „Surgant pueri et ludant coram nobis“. Нареждат се по дванадесет момчета в два лагера, след което всички те се убиват помежду си, а мястото, където са загинали, получава име с героично звучене. Нас не ни интересува дали тази история е етимологическа сага, обясняваща географското название, или има реални исторически корени. По-важното за нас е, че гореописаното действие се нарича игра и никъде не се казва: „но това вече не е игра“. Преводът на ludant с играят е безупречен. На иврит е употребена формата sahaq, която има като основно значение „смея се“, други значения са „занимавам се на шега с нещо“, „танцувам“.48 Тук не става дума за поетична метафора, подобни битки са се възприемали като игра. A fortiori (още повече че — б.пр.) нямаме никакво основание да разглеждаме състезанието във всичките му форми (в това отношение гръцката култура не прави изключение)49 като понятие, различно от играта. Оттук можем да изведем още едно заключение. Ако категориите борба и игра не се разделят в древната култура, тогава уеднаквяването, срещано често в езика и литературата, на понятията лов и игра не се нуждае от по-задълбочено обяснение.

Думата plegen ни показва, че терминът игра може да се появи в сферата на церемониалното. За това свидетелстват ясно среднохоландските думи huweleec, huweleic, съвременните — huwelijk, feestelik, feest — „празник“, vechtelic, gevecht — „бой“, старофрисландската дума fyuchtleek, както и всички основни форми на корена leik, който вече споменахме и който корен е генерирал думата игра в скандинавските езици. Англосаксонската форма на този корен — lâc, lâcan, освен игра означава скачам, ритмично движение, пожертване, подарък в общия смисъл, проява на благосклонност, даже великодушие. Началото вероятно се намира в понятието тържествен жертвен танц — мнение, което съвпада с това на Грим.50 Това мнение се подкрепя най-вече от ecgalâc и sveorta-lâc — танц с шпаги.

За да приключим с езиковото разглеждане на понятието игра, ще трябва обобщено да разгледаме още някои приложения на думата игра в езика. Да започнем с употребата на думата играене в смисъл на свирене на музикални инструменти. Ние споменахме, че арабската дума ла’иба има такова значение. Същото значение има тя в някои европейски езици, по-точно германските, където от стари времена инструменталното изпълнителско изкуство се бележи с думата играене.51 От романските езици изглежда, че само френският притежава jouer и jeu в този смисъл,52 което може би показва известно германско влияние при формирането на понятието игра. В латински и гръцки думата игра няма такъв смисъл за разлика от някои славянски езици, където вероятно това е немско влияние. Това, че холандската дума speelman се употребява изключително в смисъл на музикант, не означава пряка връзка с думата игра; speelman отговаря на ioculator, jongleur, които думи ограничават нейното значение до поет-певец или музикант, или артист, играещ с ножове и топки.

Очевидно човешкият ум е склонен да включи музиката в сферата на играта. Музицирането съдържа и себе си почти всички формални признаци на играта; изпълнението е ограничено по място, може да се повтори, съществува ред, ритъм, смяна, а също така пренася слушателите и изпълнителите в свят извън „всекидневния“, изпълнен с чувство на радост, като даже тъжната музика предизвиква чувство на удоволствие и извисяване. Би било съвършено естествено, ако приемем всяка музика като игра. Като имаме предвид, че равенството игра — правене на музика не се употребява при пеене, а самото равенство се използва само в някои езици, можем да заключим, че връзката между игра и музикално майсторство се намира в бързото, сръчното, правилното движение на ръцете.

Сега ще продължим с още едно приложение на думата игра, също толкова общоприето и ясно, както и уеднаквяването на игра и борба, а именно използването на думата игра в еротичен смисъл. Не е нужно да даваме много примери, за да илюстрираме честото използване на думата игра в еротичен смисъл при германските езици. Холандските думи speelkind (дете от игра, извънбрачно дете — б.пр.), aanspelen (заигравам се, чифтосвам се — б.пр.) при кучета, minnespel (любовна игра — б.пр.) са само няколко от многото примери. Горногерманското laich, laichen, т.е. хайвер, период на хвърляне на хайвер при рибите, шведското leka при птиците представляват същото laikan — играене, което вече разглеждахме. Санскритската дума kridati — играене, се използва често в еротичен смисъл: kridaratnam — кулминационната точка на играта, се използва като термин за съвкупление. Баутендайк нарича любовната игра най-чист пример на игра, съдържащ всички белези на играта.53 Но трябва да правим ясна разлика. Чисто биологическият сексуален акт вероятно не е това, което човешкият ум е обозначил с думата игра. Сам по себе си биологическият акт няма нито формалните, нито функционалните признаци на играта. За разлика от самия акт подготовката, въведението, начинът на неговото постигане съдържат много игрови моменти. Това се отнася най-вече за случаите, когато единият пол трябва да покори другия с цел съвкупление. Динамичните елементи на играта — създаване на препятствие, изненада, преструване, напрежение, както казва Баутендайк, всички са част от flirt и wooing (флирт, ухажване — б.пр.).54 Но тези действия сами по себе си не могат да бъдат смятани за цялостна игра. Ясно е, че танцовите стъпки, перченето на птиците съдържат ярко изразени игрови елементи. Но любовните ласки съдържат много малко игрови белези и бихме тръгнали по погрешен път, ако включим самото съвкупление наред с любовната игра в категорията игра. Сексуалният акт не съдържа определените от нас формални признаци на играта. В различните езици обикновено също се прави разлика между съвкупление и любовна игра. Думата играене се употребява изключително за любовни връзки, които са извън социалните норми. Както вече споменахме, в езика на племената блакфут думата koâni се използва както за детската игра, така и за любовни похождения. Като се основаваме на горното, можем да кажем по отношение еротичното значение на думата играене, че то представлява една типична съзнателна метафора.

Стойността на едно понятие, изразено чрез определена дума, се пояснява в езика и с помощта на думата, която изразява неговата противоположност. Противоположното на игра е сериозност, в някои особени случаи работа, същевременно противоположни на сериозност са и думите шега или забава. Допълващите се противоположни понятия игра — сериозност не във всички езици са изразени чрез две основни думи. В германските езици — горногермански, холандски и английски — думата ernst, както и думата alvara в скандинавските езици напълно си съответстват и изразяват понятието сериозност. Също толкова ясно са изразени тези противоположни понятия в гръцки σπουδη — παιδια. Но в други езици противоположното на игра се изразява с помощта на прилагателно, но не съществува или почти не съществува съществително с такова значение. Това показва, че абстрактизацията на това понятие не е напълно завършена. В латинския съществува прилагателното serius, но няма съответстващо съществително. Gravis, gravitas могат да означават сериозност, сериозен, но тези думи не са специфични за това понятие. Романските езици продължават да си служат с производни от споменатото прилагателно: serietà в италиански, seriedad в испански. Във френски неохотно се образува съществително, което да изразява понятието сериозност — seriosité, но като дума се употребява рядко.

Първоначалното значение на spondé е било „старание, бързане“ а на serius — „труден, тежък“, думи, които се смятат за сродни. По-сложно е разглеждането на немската дума. Основното значение на ernest, ernust, eornost в повечето случаи е „борба“. Ernest в някои случаи означава точно борба. Спорен е въпросът, дали въпреки явната прилика старонорвежката дума orrusta сражение, и староанглийската дума ornest — дуел, двубой, pledge — залог, предизвикателство за двубой, която в по-късния английски съвпада формално с думата earnest, имат един и същ етимологически корен eornost.

В заключение можем да направим извода, че термините за сериозно независимо дали разглеждаме гръцки, германски или други езици, представляват едно вторично усилие на езика да изрази противоположното на понятието игра, понятието не-игра. Думите, изразяващи това, се коренят в сферата на „усилие, напрежение, напъване“, въпреки че тази сфера може да е свързана и с играта. Появяването на думата „сериозност“ показва, че понятието игра е осъзнато като самостоятелна обща категория. Поради това именно германските езици, при които игра е изключително широко, но ясно очертано понятие, са нарекли неговата противоположност също толкова определено.

Ако разгледаме двойката понятия игра — сериозност от гледна точка на езикознанието, ще видим, че те не са равностойни. Игра в тази двойка е положителният термин, а сериозност — негативният. Съдържателният смисъл на сериозност се определя и изчерпва с отрицанието на игра: сериозност с не-игра и нищо повече. Смисловото съдържание на игра в никакъв случай не се описва и изчерпва от несериозност. Игра е нещо отделно. Понятието игра като такова е от по-висш ред в сравнение с понятието сериозност. Понеже сериозност се опитва да изключи играта, то игра може лесно да включва в себе си сериозност.

С това повторно припомняне за изключително самостоятелния и първичен характер на играта ще преминем към разглеждането на игровия елемент на културата като историческо явление.