Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

1

За по-задълбочена справка по тези въпроси вж. H. Zondervan, „Het spel, bij Dieren, Kinderen en Volwassen Menschen“, Amsterdam, 1928, и F. J. J. Buylendijk, „Het spel van Mensch en Dier als openbaring van levensdriften“, Amsterdam, 1932.

2

M. Granet, Fetes et chansons anciennes de la Chine, Paris, 1914, p. 150, 292; id., Danses et legendes de la Chine ancienne, Paris, 1926, p. 351 sq; id., La civilisation chinoise, Paris, 1929, p. 231.

3

„As the Greeks would say, rather methectic than mimetic“, J. E. Harrison, Themis, A study of the social origins of Greek religion, Cambridge, 1912, p. 125.

4

R. R. Marett, The Threshold of Religion, London, 1912, p. 48.

5

Buytendijk, I. c, p. 70–71.

6

Cambridge, 1912.

7

Leo Frobenius, Kulturgeschichte Afrikas, Prolegomena zu einer historischen Gestaltlehre, Phaidon Verlag, 1933; id., Schicksalskunde im Sinne des Kulturwerdens, Leipzig, 1932.

8

Ibid., p. 23,122.

9

Kulturg., p. 21.

10

Ibid., p. 122 „Ergriffenheit“ като момент от детската игра, с. 147; срв. термина, употребяван от Баутендейк и заимстван от Ервин Щраус „Pathische instelling“, „разчувстване“ като основа на детската игра, I, с, р. 20.

11

Schicksalskunde, p. 142.

12

Leges, VII, 803.

13

ουτ̀ ούν παιδιά… οΰ τ αύ παιδεία.

14

Срв. Leges VII, където Платон говори за свещените танци на куретите като κουρητων ενόπλια παιγνια. Вътрешната връзка между мистерия и игра е точно предадена от Романо Гуардини в главата — „Die Liturgie als Spiel“ от неговото Vom Geist der Liturgie, с. 56–70 (Ecclesia orans, heraug. von Dr. Ildefons Herwegen, I, Freiburg i. B. 1922). Без да цитира Платон, Гуардини се доближава много до горепосочената мисъл. Много от признаците, които определихме като характерни за играта, той приема за литургията. Литургията е също във висша степен „zwecklos, aber doch sinnvoll“.

15

Vom Wesen des Festes, Paideuma, Miltteilungen zur Kulturkunde, I Heft 2 (Dec. 1938), p. 59-74; Вж. също така подобното: La Religione antica nelle sue linee fondamentali Bologna, 1940, cap. II: II senso di Festivita.

16

Ibid., p. 63.

17

Ibid., p. 65.

18

Ibid., p. 63.

19

Ibid., p. 60, според K. Th. Preuss, Die Nayarit — Expedition 1,1912, p. 106.

20

Stuttgart, 1933.

21

Ibid., p. 151, Йенсен тук казва „Weihnachtsmann“.

22

D. 156.

23

D. 158.

24

D. 150.

25

Boas, The Social organization and the secret societies of the Kwaikiutl Indians, Washington, 1897, p. 435.

26

Volkskunde von Loango, Stuttgart, 1887, p. 345.

27

p. 41–44.

28

P. 45.

29

Argonauts of the Western Pacific, London, 1922, p. 239.

30

Ibid., p. 240.

31

Jensen, I. c, p. 152; В това обяснение, което изключва преднамерена измама, според нас изпъкват психоаналитичните предпоставки, обуславящи церемониите, свързани с обрязване, достигане на пълнолетие и т.н., срещу които самият Йенсен се противопоставя — р. 153, 173–177.

32

Р. 149–150.

33

Лусус — син или другар на Бакхус и родоначалник на луситаните — естествено, е една по-късна измислица.

34

Най-много може да предполагаме връзка с ινθος и на тази основа да определим окончанието ινδα като праиндогерманска, егейска граматическа частица. Окончанието се среща като отглаголен суфикс в αλινδω и κυλινδω, означаващи „въртя се, обръщам се“ наред с αλιω и κυλιω. Понятието игра присъства тук много слабо.

35

H. Bolkestein, De Cultuurhistoricus en zijn stof, Отчет на седемнадесетия холандски конгрес на филолозите, 1937, с. 26.

36

Тук ще се абстрахираме от връзката с duy — ясно небе.

37

Не мога да установя дали в случая може да става дума за влияние на английската техника върху японския език.

38

Това обръщение в съвременния книжовен език е често неправилно разбрано — все едно, че човекът, на когото се угажда, обича субекта на глагола.

39

Възможно е идеята за „ruhen“ (почивам) да се намесва тук на втори план, защото geruhen (благоволявам) по своя произход няма никаква връзка с ruhen, а съответства на средновековната холандска дума roecken (обезпокоен съм); срв. с хол. roekeloos — безразсъден, дързък.

40

Също така и съответните думи в каталански, провансалски и реторомански език.

41

Да си припомним предположението на Платон за произхода на играта от необходимостта от движение при младите животни.

42

Старонорвежкото leika, както и холандското spelen — играя, имат извънредно широко сематично поле. То се използва и в значенията на: движа се свободно, хващам се, извършвам, отнасям се, занимавам се с нещо или уплътнявам си времето.

43

Формата spel в холандските думи kerspel (енория) и dingspel (поминък) обикновено се разглеждат като произлизащи от корена spell-, холандското spellen (сричкуване), немската дума Beispiel (пример) и английските spell (сричкуване) и gospel (евангелие), които се смятат за различни от spel (игра).

44

Срв. Frank — Van Wijk, Etymologisch Woordenboek der Nederlandsche taal (Етимологически речник на холандски език), Den Haag, 1912, s.v. plegen; Wdb. der Ned. taal, XII, I, io G. J. Boekenoogen е J. H. Lessen, idem.

45

Hadewijck, XL, 7, изд. Joh. Suellen, Amsterdam, 1907, p. 49 и сл.

(Обичаите на любовта са една игра, която никой не може да изобрази, и дори някой да посмее да покаже нещо от тази игра, то да се разбере майсторлъкът никога не е игра — б.пр.) Тук думата spel без колебание може да се преведе като игра.

46

Също така pleoh, старофрисландското plé — опасност.

47

Срв. pledge и неговите последни значения с англосаксонските baedeweg, beadoweg = poculum certaminis, certament (купата на състезанието, състезание — б.пр..

48

Septuaginta: Αναστητωσαν δή τά παιδαρια και παιξάτωσαν ενωπιον ήμων.

49

Нека споменем, че странните състезания между Тор и Локи при Утгардалоки, Гилфагининг, 95, се наричат с думата leika.

50

Deutsche Mythologie, ed. E. H. Meyer, I, Berlin, 1934, p. 256, Robert Stumpfl, Kultspiele der Germanen als Ursprung des Mittelalterlichen Dramas, Bonn, 1936, p. 122–123.

51

Съвременният фрисландски език прави разлика между детска игра — boartsje — и свирене на музикални инструменти — spylje-; последната дума очевидно е възприета от холандски.

52

В италиански се употребява думата sonare, а в испански tocar.

53

L. с, р. 95, срв. 27–28.

54

Думата wooing в холандски няма еквивалентен термин; в съвременния холандски език глаголът vrijen вече не отговаря на wooing.

55

P. 23.

56

P. 43, 44, 56.

57

Pauly Wissowa, XII, p. 1860.

58

Срв. Harrison, Themis, p. 2213, 323, където той се съгласява с Плутарх — според мен неправилно, — че тази форма е противоположна на агоналното.

59

Срв. връзката между αγών (агон) и γωνία, което означава първоначално състезание, а по-късно и душевна борба, страх.

60

Не мога да открия директна връзка между героя от сагите, постигащ чрез хитрост и измама своите цели, и фигурата на бога, който се явява едновременно и благодетел, и измамник. Вж. W. B. Kristensen De goddelijke bedrieger, Mededelingen der K. Akad. v. Wetenschap, afd. Letterkunde (Доклади на Кралската академия на науките, секция „Литература“.) 66b No3, 1928; J. P. В. de Josseling de Jong, Deoorsprong van den goddelij ken bedrieger, ibid., 68b, No. I, 1927.

61

Antonio van Neulighem, Openbaringen van’t Italiaens boekhouden, 1631, p. 25, 26, 77, 86 срв. p. 1 и сл.

62

Verachter, Inventaire des chartes d’Anvers, No. 742, p. 215; Coutumes de la ville d’Anvers II, p. 400, IV p. 8; и сл. Е. Bensa, Historie du contrat d’assurance au Moyen age, 1897, p. 84 и сл. Barcelona 1435, Genna, 1467; decretum ne assecuratio fieri possit super vita(m) principum et locorum mutationes.

63

R. Ehrenberg. Das Zeitalter der Pugger, Jena, 1912, II, p. 19.

64

M. Granet, Fetes et chansons anciennes de la Chine, Paris, 1919; Danses et legendes de la Chine ancienne, Paris, 1926; La civilisation chinoise, la vie publique et la vie privee (L’evolution de l’humanite, No. 25), Paris, 1929.

65

Granet, Civilisation, p. 241. Същата тема е развита много накратко и от Хосе Ортега-и-Гасет в статията „El origen deportivo el Estado“, 1924, в периодическото списание El Espectador, t. VII, Madrid, 1930, p. 103–141.

66

Granet, Fetes et chansons, p. 203.

67

Fetes et chansons, p. II — 154.

68

Nguyen Van Huyen, Les chants alternes des garcons et des filles en Anham, These, Paris, 1933.

69

Stewart Culin, Chess and Playing-cards, Ann. Report Smithsonnain Institute, 1896. Срв. G. J. Held, The Mahabharata, an Ethnological Study — дисертация в Лайден, 1935 г. Тази работа също е от голямо значение за добиване на представа за връзката между игра и култура.

70

Held, I, с, р. 273.

71

Махабхарата 13, 2368, 2381.

72

J. de Vries, Altgermanische Religionsgeschichte, II, Berlin, 1937, p. 154–155.

73

H. Luders, Das Wurfelspiel im alten Indien, Abh. K. Geselsch. d. Wissenschaften, Gotingen, 1907, Ph. H. Kl. IX. 2 p. 9.

74

L. c, p. 255.

75

За значението на думата, която е избрана от многото различни думи в езиците на индианците, за обозначение на споменатото явление вж. G, Davy. La Foi juree, These, Paris, 1923; id., Des Clans aux Empires, L’Evolution de l’humanite, no. 6, 1923, M. Mauss, Essai sur le Don, Forme archaique de l’echange, L’annee sociologique. N. S. 1,1923-24.

76

Davy, La Foi juree, p. 177.

77

Danses et legendes, I, p. 57; Civilisation chinoise, p. 196, 200.

78

G. Freytag, Lexicon arabico-latinum. Halle 1830, i. v. acara: de gloria certavit in incidentis camelorum pedibus.

79

Essai sur le Don. p. 143.

80

Davy, p. 119/120.

81

Leiden 1932.

82

R. Maunier, Les echanges rituels en Afrique du nord, L’annee sociologique N. S. II.

83

Essai sur le Don. p. 102.

84

Davy, La Foi juree, p. 137.

85

L. c, p. 252, 255.

86

Livius, I, VII, 2.13.

87

London, 1922.

88

Предметите на кула могат евентуално да се сравняват с това, което етнолозите нарекоха „Renommiergeld“ (цената на славата — б.пр.).

89

Werner Jaeger, Paideia, I. Berlin — Leipzig, 1934, p. 25 enz.; R. W. Livingstone, Greek Ideals and Modem Life, Oxford, 1935, p. 102 sq.

90

Aria. Eth. Nic, IV 1123 В 35.

91

Ibid., 195 b 26.

92

Ilias, VI, 208.

93

Granet, Civil., p. 317.

94

Granet, Civil., p. 314.

95

Argonauts, p. 168.

96

Granet, Civil., p. 238.

97

Granet, Danses et legendes, I, p. 321.

98

В първото издание на с. 96 погрешно сметнах, че ЯН може да бъде причислено към думите за игра. Но самото явление съдържа много черти на благородна игра.

99

Вж. моята книга „Herfsttij der Middeleeuwen“ (Залезът на средновековието), втора глава (Събрани съчинения, III).

100

Срв. по този въпрос Bichr Farès, L’honneur chez les Arabes avant l’lslam, Etude de sociologie, Paris, 1932, idem, Encyclopedic de l’lslam, s. v. mufa khara.

101

G. Freytag, Einleitung in das Studium der arabischen Sprache bis Mohammed, Bonn, 1861, p. 184.

102

Kitab al-Aghani IV, 8, VIII. 109 etc., XV. 52.57.

103

Jaeger, Paideia, I, p. 168 ff.

104

Lib., I, p. 24.

105

Edda, I. Thule 1,1928, No. 29, etc. X, p. 298, 313.

106

Ibid., II, No. 9.

107

Ibid., II, No. 8.

108

Altgerm. Rel. gesch., II, p. 153.

109

Пример за gilp — cwida от XI в. дава Gesta Herwadi, ed. Duffus Hardy C. T. Martin (като приложение на Geffrei Gaimar, Lestorie des Engles), Rolls Series, 1888, I, p. 345.

110

Le Pelerinage de Charlemagne (XI a.) ed. E, Koschwitz, Paris, 1925, vs. 471–481.

111

F. Michel, Chroniques Anglo-Normandes, I p. 52 срв. също Wace, Roman de Rou, vs. 15038 sq. è William of Malmesbury, IV, 320.

112

Tournoi de Chauvency, ed. M. Delbouille, vs. 540, 1093–1158, etc., Le Dit des herauts, Romania XLIII, p. 218 sqq.

113

A. de Varillas, Historie de Henry III, Paris, 1694, I, p. 574, пасаж, който отчасти е цитиран при Godefroy, Dictionnaire, s. V.; GABER, p. 197. 3.

114

Griechische Kulturgeschichte, Herausgegeben von Rudolf Marx III.

115

H. Schaefer, Staatsform und Politik, 1932; V. Ehrenberg, Ost und West, Studien zur geschichtlichen Problematik der Antike, Schriften der Phil. Fak. d. deutsche Univ. Prag, bl. 15, 1935.

116

Gr. Kult., g. III, p. 68.

117

L. c, p. 93, 94, 90.

118

Вж. по-горе, c. 57.

119

L. c, p. 68, III.

120

L. c, p, 65, 219.

121

Ibid., p. 217.

122

Ibid., p. 69, 218.

123

Burckhardt, I. c, p. 69, ñðǎ. Ehrenberg, 1. c, p. — 68, 67, 71, 70, 66, 72.

124

Burckhardt, I. c, p. 69, ñðǎ Ehrenberg, 1. c, p. 68.

125

Jaeger, Paideia I, p. 273.

126

Pindarus, Olymp., VIII, 92 (70).

127

L. c, III, p. 85.

128

Според Chares, вж. Pauly Wissowa, s. v. Kalanos, p. 1545.

129

L. c., p. 91.

130

L. c., p. 80.

131

L. c., p. 96.

132

Davy, La Foi juree.

133

Ost und West, p. 76, 71.

134

Илиада, XVIII, 504.

135

Вж. по-горе, с. 94. Срв. Jaeger, Paideia, p. 147; „Die Dike (schafft) eine Plattform des offentlichen Lebens, auf der Hoch und Gering sich als «Gleiche gegenuberstanden»“. (Дике създава една платформа на публичен живот, върху която издигнатият и нищожният се противопоставяха един на друг като „равни“ — б.пр.).

136

N. R. C. (Новият ротердамски вестник) 20 юни 1936 г., сутрешно издание.

137

Wellhansen, Reste arabischen Heodentumes, 2. Ausg., Berlin, 1927, p. 132.

138

VIII, 69; OO, 209, OVI, 658, OIO, 223.

139

OVIII, 497–509.

140

Paideia, I, p. 14.

141

От същия корен може би произлиза и гореспоменатото urim.

142

J. E. Harrison, Themis, p. 528.

143

Холандската дума — noodlottig (фатален, пагубен — б.пр.) поради двойното си „t“, изглежда, не произлиза от корена lot, lotten (жребий, хвърлям жребий — б.пр.), но трябва да се разглежда като неправилна форма на този корен.

144

Вж. по-горе с. 77.

145

Paulus Diaconus, I, 20, Fredegar IV, p. 27, (SS. rer. Merow. II, p. 131). Aae. H. Brunner, Deutsche Rechtsgeschichte, 2-te Auflage, Bd. II, p. 553 sq.

146

Die Rechtsidee im fruhen Griechentum, p. 75.

147

La foi jurée, p. 176,126, 239 etc.

148

Среднохоландският език познава и думата wedden за женене: „hets beter wedden dan verbranden“ (по-добре е да се ожениш, отколкото да изгориш на клада — б.пр.).

149

Също като англосаксонската дума bryòhleap, старонорвежката дума bruòhlaup и думата brutlouft в старогорнонемски.

150

Срв. J. E. Harrison, Themis, p. 232. Пример от една нубийска история при Л. Фробениус, Kulturgeschichte Afrikas, р. 429.

151

В Fjolsvinnsmal мотивът, изглежда, е изместен още повече, тъй като тук младежът, който е тръгнал да се сгодява, превъзмогвайки много опасности, задава въпросите на великана, който пази девойката.

152

Blackstone, Commentaries, ed. Kerr, III, p. 337 sq.

153

Enno Littmann, Abessinien, Hamburg, 1935, p. 86.

154

Thalbitzer, The Ammassalik Eskimo, Meddelelser om Gronland b. 39, 1914; Birket Smith, The Caribou Eskimo’s, Kopenhagen 1929. Knud Rasmussen. Fra Gronland til Stille Havet, III, 1925 1926; The Netslik Eskimo, Report of the Fifth Thule Expedition, 1912 1914, VIII, I, 2; Herbert Konig, Der Rechtsbruch und sein Ausgleich bei den Eskimos, Anthropos, XIX XX, 19245.

155

Birket Smith, I. c., p. 264. Според мен тук Смит очертава прекалено рязко границата на тези Judicial proceedings (юридически процедури — б.пр.), когато твърди, че при ескимосите карибу борбите с песни (надпяването) нямат споменатия характер, а служат само за „а simple act of vengeance… or for purpose of securing quiet and order“ (прост акт на отмъщение… или с цел да се осигури ред и спокойствие — б.пр.).

156

Thalbitzer, V, p. 303.

157

Stumpfl, Kultspiele, p. 16.

158

Paideia, o. 169.

159

Платон, Софист 222 CD.

160

Цицерон, Оратор, I 229 и сл.

Да си спомним за адвоката, който по време на процеса на Хауптман ударил с ръка по Библията и развял американското знаме, или за неговия холандски събрат, който по време на един скандален процес разкъсал диагнозата на психиатъра. Срв. описанието на Литман (Littmann) на един абисински съдебен процес, на посоченото място, с. 86: „In sorgfaltig studierter, gewandter Rede entwickelt der Anklager seine Anklage. Humor, Satire, treffende Sprichworter und Redensarten, beissende Auspielunngen, heftiger Zorn, kalte Verachtung, lebhaftestes Mienenspiel, bald drohnend herausforderades Gebrull… muss herhalten, die Anklage zu bekraftigen und den Angeklagten in Grund und Boden zu bohren“ (Обвинителят развива своето обвинение в едно добре обмислено, умело слово. Хумор, сатири, забавни поговорки и пословици, хапливи намеци, силна ярост, студено пренебрежение, жива мимика, даже смразяващи викове… трябва да допринесат за подсилване на обвинението и да сразят изцяло обвиняемия — б.пр.).

161

С. 56–57.

162

Не е много ясно какъв е произходът на холандската дума oorlog (война — б.пр.), но при всички случаи тя вероятно спада към сферата на свещеното. Значението на древногерманските думи, съответстващи на oorlog, се колебае между борба, съдба, това, което „му се полага“ на човек, състояние, в което задълженията от поетите клетви не са валидни. Не е ясно дали във всички тези случаи имаме работа с една и съща дума.

163

Вж. Wakidi, ed. Wellhausen, p. 53.

164

Granet, Civilisation p. 313; noa. De Vries, Altgerm, Rel. gesch., I, p. 258.

165

Gregor, Tur., II2.

166

Fredegar, I, IV c. 27, MG. SS. rer Mer. II 131.

167

Вж. моето „Herfsttij der Middeleeuwen“, 1935, p. 134.

168

Освен цитираните данни вж. и: Erasmus Schets aan Erasmus van Rotterdam, 14. VIII. 1528. Allen no. 2024, 38 sq., 2059, 9.

169

H. Brunner — C. von Swerin, Deutsche Rechtsgeschichte, II, 1928, p. 555.

170

R. Schröder, Lehrbuch der Deutsche Rechtsgeschichte, p. 89.

171

Вж. моето „Herfsttij der Middeleeuwen“, p. 136–138.

172

Commentaries of the Laws of England, ed. R. M. Kerr, III p. 337 sq.

173

Harrison, Themis, p. 528.

174

Херодот, VIII, p. 123–125.

175

IX, p. 101. VII, 96.

176

Civilisation, p. 320–324.

177

Същият стремеж да се използва предимство се среща и в борбата между Спанг и Ч’он.

178

L. c., p. 311.

179

Granet, I. c., p. 314.

180

Granet, I c., p. 316.

181

W. Erben, Kriegsgeschichte des Mittelalters, 16. Beiheft zur Histor. Zeitschrift, Munchen 1929, p. 95.

182

Stok, III vs. 1387.

183

Вж. Erben 1, c, p. 93 sq. и моята книга „Herfsttij der Middeleeuwen“, p. 141 (Събрани съчинения, III, c. 121).

184

Според японската агенция по печат „Домеи“ японският главнокомандващ, след като превзел Кантон, изпратил на Чан Кай Ши покана за решителна битка на Южнокитайската равнина, за да му даде възможност да си спаси военната част и да се подложи на решението на меча (Новият ротердамски вестник, 13 декември 1938 г.).

185

За Китай вж. Granet, 1. с, p. 334.

186

Вж. Erben 1. с, р. 100; Herfsttij der Mid., p. 140.

187

Nitobe, The Soul of Japan, Tokyo 1905, p. 35, 98.

188

The Crown of Wild Olive, Four lectures on Industry and War. Ill: War.

189

„Herfsttij der Middeleeuwen“, глава II–X (Събрания съчинения, III).

190

Вж. Lieder der Rgveda, ubersetzt von A: Hillebrandt (Quellen z. Religionsgesch. VII, 5), Gottingen 1913, p. 105 (I, 164, 34).

191

L. c, p. 98 (VIII, 291–292).

192

Allgemeine Geschichte der Philosophie I, Leipzig, 1894, p. 120.

193

Lieder der Rgveda, p. 133.

194

Atharvaveda, X, 7, 5, 6. Дословно стълб — тук в мистичното значение на основа на съществуването или нещо подобно.

195

X, 7м 37.

196

Jean Piaget, Le Langage et pensee chez l’enfant, Neuchatel — Paris 1930, chap. V, Les questions d’un enfant.

197

M. Winternitz, Geschichte der Indischen Literatur I. Leipzig 1908. p. 160.

198

N. Adriani, C. Kruyt, De baree — sprekend Toradja’s van Midden Celebes, Bat. 1914, III p. 371.

199

N. Adriani, De naam der gierst in Midden — Celebes (Названието на просото в среднов. целебес), Tsch. Bat. gen 51, 1909. p. 370. За изпълнителите на определени народни игри в Граубюнден (Graubunden) се е казвало, „das sie ihre thorechten abenteur trieben, dassihnen das kom destobas gerathen sole“ (че те извършват своите лудории, за да се хване житото по-успешно), Stumpfl, Kultspiele, p. 31.

200

Както и Х. Олденберг беше склонен да смята в Die Weltanschauung der Brahmanatexte, Gottingen 1919, p. 166, 182.

201

Satapatha — brahmana XI, 6. 3. 3, Brhadaranyaka — upanishad, II, 1–9.

202

Strabo, XIV,p. 642; Hesiodus, Frgm. 160; Ohlert, Ratsel und Ratselspiele, p. 28.

203

U. Wilcken, Alexander der Grosse und die Indischen Gymnosophisten, Sitzungsber, Preuss. Akad., 1923, 33, p. 164.

204

XX, No. 133,134.

205

III, 313.

206

Chr. Bartholomae, Die Gatha’s des Awesta, IX, p. 58–59.

207

Вж. Isis IV, 2, No. II, 1921; Harvard Historical Studies 27, 1924, K. Hampe, Kaiser Friedrich II als Fragesteller, Kultur — und Universalgeschichte (Festschrift Walter Goetz) p. §3-67.

208

C. Prantl, Geschichte der Logic im Abendlande, I p. 399.

209

Аристотел, Физика, IV, 3, 210 b, 22 sq. W. Capelle, Die Vorsokratiker, p. 172.

210

Jaeger, Paideia, p. 243 — 244.

211

Capelle, Vorsokratiker, p. 216. Поразително сходство на фантазия при Моргенщерн: „Ein Knie geht einsam durch die Welt…“ (Едно коляно върви самотно по света — б.пр.).

212

Вж. Capelle, Vorsokratiker, p. 102.

213

Paideia, p. 220.

214

Vorsokratiker, p. 82.

215

Jaeger, 1. c., p. 154; Capelle, p. 82b.

216

32, fr. 30, Capelle, Vorsokr., p. 200.

217

Срв. Erich Auerbach, Giambattista Vico und die Idee der Philologie, Homenatge a Antoni Rub-о i Lluch, Barcelona, 1936, 1, p. 297 sq.

218

Имам предвид изследвания като тези на В. Б. Кристенсен или на К. Керени в сборника „Apollon“, Studien uber antike Religion und Humanitat, Wien 1937.

219

Срв. Jaeger, Paideia, p. 65, 206, 303.

220

W. H. Vogt. Stilgeschichte der eddischen Wissensdichtung, I Der Kultredner = Schriften der Baltischen, Kommission zu Kiel, IV, 1.1927.

221

Представено в доклад от проф. Де Йоселинг де Йонг в Кралската холандска академия на науките, секция „Литература“, на 12 юни 1935 г., под заглавие „Източноиндонезийската поезия“.

222

Срв. Hoesein Djajadiningrat, De Marische achtergrond van den Maleischen pantoen (Магическата основа на малайския пантун — б.пр.), Batavia 1933, id. Przyluski, Journal asiatique, 1924, t. 205, p. 101.

223

Haikai de Basho et de ses disciples, traduction de K. Matsuo et Steinilber — Oberlin, Paris, 1936.

224

Срв. W. H. Vogt, Der Kultredner, p. 166.

225

В книгата на Melrich V. Rosenberg, Eleanor of Aquitaine, queen of the troubadoure and of the Court of Love, London 1937.

226

Основата, от която произлиза английската дума jeopardy.

227

Nguyen, 1. c, p. 131.

228

Ibid., p. 132.

229

Ibid., p. 134.

230

De Vierentwintig Landrechten, ed. v. Richthoven, Friesische Rechtsquellen, p. 42 vg.

231

Подобно положение описва Де Йоселинг де Йонг относно острова Буру.

232

Thule, XX, 24.

233

Предположението, че основата KENNINGAR трябва да се търси в поезията, не изключва задължително връзка с явлението ТАБУ. Срв. Alberta J. Portengen, De Oudgermaansche dichtertaal in haar etymologisch verband, Leiden, 1915.

234

Космогоничният мит трябва винаги да прокарва идеята за primum agens, предхождащ всичко съществуващо.

235

Theod., 227 sq., 383 sq.

236

Срв. Gilbert Murray, Anthropology and the Classics, ed. R. R. Marett, 1908, p. 75.

237

176 fr. 121, Capelle, p. 242.

238

Ibid., p. 242, fr. 122. Срв. Diets, Fragm. der Vorsokratiker II, p. 219, Schwarzhaarige (чернокоса), а в по-късните издания schwarzaugige (черноока).

239

Mauss, Essai sur le Don, p. 112.

240

Mededelingen der Kon. Akad. v. Wet. afd. Leterk., 74, B. no. 6,1932, p. 82 sq. (Доклади на Холандската кралска академия на науките, секция „Литература“). (Събр. съч., IV, стр. 64 и следв.).

241

L. c, p. 89 (Verz. werken IV, p. 69).

242

L. c, p. 90 (Verz. werken IV, p. 70).

243

Тригодишно момиченце си мечтае за вълнена маймуна. Колко голяма искаш да бъде? — я питат. — До небето.

Пациент казва на психиатър: „Докторе, след малко ще дойдат да ме вземат с каляска.“ Д-р: „Сигурно необикновена каляска?“ Пац.: „Със златна каляска.“ Д-р: „А с какво ще бъде впрегната?“ Пац.: „С четиридесет милиона диамантени елена.“ Устно съобщено на един лекар около 1900 година. Подобни качества и цифри се срещат в будистките легенди.

244

Gylfaginning, 45.

245

τής οιήσεως τό θαυματοποιικόν μόριον, — Sophistes, 268 D.

246

C. 42 и сл.

247

Berlin, 1936.

248

Срв. Jaeger, Paideia, p. 463–474.

249

Symp. 223 D, Phileb., 50 B.

250

Kl. Hippias, 368–369.

251

Euthydemus, 303a.

252

Πληγείς, ibid., 303 b. e.

253

Protag. 316 b.

254

Paideia, p. 221.

255

H. Gomperz, Sophisten und Rhetoren, 1912, p. 17, 33.

256

Подобно на Capelle, Die Vorsokratiker, p. 344.

257

Като при Jaeger, 1. c, p. 398.

258

Срв. R. W. Livingstone, Greek Ideals and Modern Life, p. 64.

259

Срв. Sophistes, 261 b. Prantl.

260

Gesch. der Logic I, p. 492.

261

Euthyd., 293 C.

262

Cratylus, 386 d.

263

Euthyd., 278 b, 283 b.

264

Soph., 235 a.

265

Parm, 137 b.

266

142 b., 155 e, 165 e.

267

Вж. Prantl I, p. 9.

268

Poet., 1447 b.

269

Reich, Der Mimus, p. 354.

270

242 cd., noa. Cratylus, 440.

271

406 c.

272

384 b.

273

409 d.

274

Parmenides, 128 с.

275

Gorgias, 484 с. срв. Menexenus (Bude, p. 52).

276

Prantl, 1. с., p.494.

277

Gorgias, 483a — 484d.

278

Вж. H. L. Mievilee, Nietzsche et la Volonte de puissance, Lausanne, 1934; Charles Andler, Nietzsche, sa vie et sa pencee, 1.1; p. 141, III p. 162.

279

De doctrina Christiana, II 31.

280

Всъщност, когато превеждаме от латински, шегата се губи, защото формата in cornua non perdidisti съдържа „вашите рога“.

281

Richter, Hist. II, IV, III с. 55–65.

282

И двете думи трябва да се разглеждат в средновековното им значение.

283

Hugo van Sint Victor, Didascalia, Migne t.176, 773 d., 803, De vanitate mundi, ib. 709, Joh. van Salisbury, Metalogicus, I c. 3, Policratius, V c. 15.

284

Abelard, Opera I, p. 7, 8,9, 19, II p. 3.

285

L. c. I, p. 4.

286

Доклад на проф. Снаук Хюргронье.

287

Allen, Opus epist. Erasmi, t. VI, no. 1581 621 sq., 15 юни 1525 г.

288

„Закони“, II 653.

289

„Закони“, II 667 Е.

290

„Политика“, VIII 4 1339а.

291

1337b28.

292

— σχολάειν δύωασθοαι καλωγή.

293

προς τήν έν τηοχολη διαγωγή.

294

1339a29.

295

1339b35.

296

Платон, „Закони“, II 668.

297

Аристотел, „Политика“ VIII, 1340а.

298

„Държавата“, X, 620b.

299

ε ναι παιδιάν τινα καί ού σπουδήν την μίμησι.

300

Във вестниците открих съобщение за международен конкурс, проведен за пръв път в Париж през 1937 г., за награда, основана от покойния сенатор Анри дьо Жувенел, за най-добро изпълнение на шестото ноктюрно за пиано от Габриел форе.

301

Schiller, Uber die asthetische Erziehung des Menschen. Vierzehnter Brief.

302

The Story of Ahikar, ed. by F. C. Conybeare etc., Cambridge, 1913, p. Lxxxix, 20–21.

303

Granet, Civilisation, p. 229, 235–239.

304

Ehrenberg, Ost und West, p. 76.

305

Album de Villard de Honnecourt, ed. H. Omont, pi. XXIX, fol. 15, id. fol. IX.

306

Вж. по-горе c. 187 и сл.

307

Според Rostowtzeff, Social and Economic History of the Roman Empire.

308

Herfsttij der Middeleeuwen („Залезът на средновековието“), 4-о изд., Харлем, 1935 (Събр. съчинения, III).

309

За перуката като символ на правосъдието в Англия вж. по-горе, с. 106.

310

Според учението на Ж.-Ж. Русо и ред други.

311

Вж. по-горе с. 32 и сл.

312

Даже за жените разрешените коси станали на мода; вж. например портрета на Луиза, кралица на Прусия, изпълнен от Шадоу.

313

In de Schaduwen van morgen („В сенките на утрешния ден“), с. 159–174 (Събр. съч., VII).

314

Срв. например с моето Herfsttij der Middeleeuwen, глава XVII: формите на съзнание в практическия живот (Събр. съч, III, с. 279 и сл.).

315

Вж. Over de grenzen van spel en ernst in de cultuur (За границите на играта и сериозността в културата), p. 25, (Събр. съч., V, с. 24) и In de Schaduwen van morgen, 1. c. (Събр. съч., VII).

316

Over de grenzen van spel en ernst in de cultuur (Събр. съч., V, с. 3 и сл.).

317

J. K Oudendijk, Een cultuurhistorische vergelijking tusschen de Fransche en de Engelsche parlementaire redevoering, Utrecht, 1937.

318

Вж. моето In de Schaduwen van morgen, c. 104–113 (Събр. съч., VII).

319

Carl Schmitt, Der Begriff des Politischen, Hamburg 3-e Ausgabe 1933 (le 1927).

320

Откъс 70.

321

Вж. по-горе, с. 27–28.

322

Leges 803,804, срв. и 685. Многократно заимствани от други, думите на Платон придобиват смътно и неясно звучене в изречението на Лутер „Alle Creaturen sind Gottes Larven und Mummereien“ (Всички същества са маските и преобразуванията на Господ — б.пр.) Erlanger Ausg. XI, p. 115.

323

8, 30, 31.