Идиот

1

Айдкунен — пруска железопътна станция на тогавашната граница между Прусия и Русия.

2

може да се намери и сигурно го има в историята на Карамзин. — Името на Мишкини наистина се среща в „История на руската държава“ от Н. М. Карамзин (П. М. Строев, Ключ к „Истории и государства Российского“ Н. М. Карамзина, ч. I, М., 1836, стр. 252).

3

Еднодворец — незакрепостен селянин, собственик на малък участък земя в крепостна Русия. — Б.пр.

4

… за човек „предан без ласкателство“. — Намек за девиза в герба на А. А. Аракчеев („Прадан без ласкателство“). Сравни епиграмата на Пушкин „На Аракчеев“ („На Русия цяла потисник…“) (1817—1820).

5

В чужой монастырь со своим уставом не ходи — всяка къща си има закон. — Б.пр.

6

Тук говорят сега много за съдилищата. — Като последица от съдебната реформа от 1864 година старите съсловни съдилища са били заменени със съдебни учреждения, общи за всички съсловия. В новите съдилища, за разлика от дореформените, делата са се разглеждали при открита врата с участието на съдебни заседатели и адвокат. Сведенията за съдебните заседания са се печатали във вестниците. Според А. Г. Достоевская „през зимата на 1867 г. Фьодор Михайлович се интересуваше извънредно много от дейността на съда със съдебни заседатели, който наскоро бе почнал да функционира. Понякога дори изпадаше във възторг и умиление от техните справедливи и разумни присъди и винаги ми разправяше всичко по-важно от съдебния живот, което бе прочел във вестниците.“ („Воспоминания А. Г. Достоевской“, М.—Л., 1925, стр. 115—116.) Интересът на Достоевски към следреформения съд е широко отразен в романа (виж стр. 364 и бележката към нея).

7

… у нас няма смъртно наказание. — Смъртното наказание в Русия е било отменено формално през 1753—1754 г. г., но скоро след това е било наново въведено като най-голяло наказание за държавни, военни и някои други престъпления. Във връзка с нарастването на освободителното движение през 60-те години смъртното наказание е било прилагано особено често. Малко преди заминаването на Достоевски за чужбина, на 3 септември 1866 година на Смоленското поле е Петербург е бил обесен Каракозов. Така че казвайки, че в Русия „няма“ смъртно наказание и позовавайки се на това, че князът е видял смъртно наказание само в чужбина, Достоевски (който сам в 1849 година е бил осъден на смърт по делото на петрашевци) вероятно е искал да запази от намеса на цензурата онези страници от романа, които съдържат разсъжденията на княза за смъртното наказание.

8

Гледах във Франция, в Лион. — Във Франция смъртното наказание над криминални престъпници до края на XIX век се е извършвало публично. (Ср. очерка на И. С. Тургенев „Екзекутирането на Тропман“, Собр. соч., т. 10, М., 1956.)

9

Може би има такъв човек, комуто са прочели присъда, оставили са го да се помъчи, а след това са му казали: „Върви си, прощават ти!“ — Достоевски говори тук преди всичко за себе си и за другите петрашевци, на които е било съобщено за отменяването на смъртното им наказание едва след като те са изслушали смъртната присъда и са били приготвени за разстрелване. От вестниците. Достоевски е знаел, че на същото варварско измъчване са били подлагани по-късно и други осъдени (виж напр. „Московские ведомости“, 1868, № 166 от 1 август).

10

… наполеоновска брадичка. — Става дума за Наполеон III, тогава император на Франция.

11

Игумен Пафнутий (XIV в.) — основател на „Верхни манастир“ на реката Вига в Чухломека околия, Костромска губерния.

12

Погодинското издание. — Достоевски има пред вид издадения от историка М. П. Погодин албум „Образци на славяноруското древнописание“ (две тетрадки, М., 1840—1841), който съдържа четиридесет и четири образци на шрифтове на древноруски ръкописи, литографирани от художника К. Я. Тромонин.

13

… магарето е добро и полезно същество. — Може би тези думи са автопародия на думите на Мозгляков в повестта „Сънят на чичо“ („Аз ще ви докажа, че и магарето може да бъде благородно същество“ — виж т. 2 от това издание, стр.369.

14

Отдавна юг и изток са описани… — Неточен цитат от стихотворението на М. Ю. Лермонтов „Журналист, читател и писател“ (1840). У Лермонтов:

Какво да пишеш? Юг и изток

отдавна са описани, възпети.

15

Този човек бил покачен един ден заедно с други осъдени на ешафода… — Достоевски разказва за свои преживявания през деня на 22 декември 1849 година, когато всяка минута е очаквал да се изпълни смъртното наказание над петрашевци. А. Г. Достоевская пише по повод този откъслек: „За Фьодор Михайлович бяха извънредно тежки спомените за това, което е трябвало да преживее по време на изпълнението на присъдата му по делото на Петрашевски и той рядко говореше на тая тема. Все пак случвало ми се е да чуя два-три пъти този разказ, и то почти със същите изрази, с които е предаден в романа «Идиот».“ (Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 58.) Описание на преживяванията на Достоевски и на другите петрашевци в деня на екзекутирането виж също в статията на О. Ф. Милер „Материали за биографията на Ф. М. Достоевски“ („Биография, письма и заметни из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ, 1883, стр. 117—120).

16

Щял да умре на двадесет и седем години… — В 1849 т. Достоевски е имал почти толкова години — двадесет и осем.

17

Аз видях неотдавна в Базел една такава картина. — Достоевски е бил в Базел през август 1867 година. Той има пред вид вероятно картината на Ханс Фрис (1450—1520) от Базелския художествен музей „Отсичане главата на Йоан Кръстител“ (1514), която изобразява лицето на Йоан в момента, когато е вдигнат вече меча над него.

18

Обичам ви, Мари! (фр.)

19

Добър ден, наша добра Мари (френ.).

20

Обичаме те, Мари (френ.).

21

Леон си отива, Леон си отива завинаги! (френ.)

22

… която напомня за Мадоната на Холбайн в Дрезден. — Става дума за картината на великия немски художник Ханс Холбайн млади (1497—1543) „Мадоната заедно със семейството на бюргермайстера Якоб Майер“ (1525—1526). През 1867 година Достоевски е видял в Дрезденската галерия копие от тази картина, оригиналът от която се пази в Дармщадския музей („Дневник А. Г. Достоевской, 1867 година“, М., 1923, стр. 15, 19). До 70-те години на XIX век дрезденското копие, направено от ръката на холандски майстор, погрешно е било смятано за произведение на самия Холбайн.

23

По онова време чиновниците са ходили бръснати. — Б.пр.

24

Драга Бабет (френ.).

25

Предупреждение до читателя (френ.).

26

… на Новоземлянския пехотен полк. — Фантастичният характер на разказа на генерала се подчертава от това, че в устата му е вложено името на полка, заето от Грибоедов:

27

Моят мъж греши (френ.).

28

Че грешат (френ.).

29

Първата част от италианската пословица: „Se non e vero, е bene trovato“. — Ако не е вярно, поне е добре измислено. — Б.пр.

30

Атос, Портос и Арамис — имената на тримата приятели-мускетари, герои на романа на А. Дюма-баща „Тримата мускетари“ (1844).

31

„Независимост“ (френ.). Става дума за белгийския вестник „Indépendance Belge“ („Белгийска независимост“), излизащ в Брюксел от 1830 до 1937 г. Този вестник е осветлявал широко политическия и обществен живот на по-големите страни от Западна Европа. Както се вижда от дневника на А. Г. Достоевекая, нейният мъж, е чел през 1867—1868 г.г, вестник „Indépendance Belge“. („Дневник А. Г. Достоевской 1867 г.“, М., 1923, стр. 36.)

32

Това е нещо ново (френ.).

33

Вале (момче) каро — намек за четвъртитото парче плат, което едно време са зашивали на гърба на каторжниците. — Б.пр.

34

Ето го Иволгин, „царя юдейски“. — Ганя намеква за надписа, който според евангелието е бил написан върху една дървена табелка над главата на разпънатия Исус Христос. („Това е Исус, цар юдейски“); но в титлата „цар юдейски“ той влага съвсем друг смисъл: царят на борсата, Ротшилд.

35

Добре се смее този, който последен се смее! (френ.)

36

Жена с леко поведение, държанка: от добилия известност по онова време роман на А. Дюма—син „Дамата с камелиите“. — Б.пр.

37

… Пирогов… напусна временно обсадения. Севастопол… — Големият руски хирург Николай Иванович Пирогов (1810—1881) през 1854—1855 г. г. е взел участие в отбраната на Севастопол, дето като шеф на медицинската служба се е грижел за ранените. През юни 1885 година Пирогов напуснал Крим и отишъл в Петербург, тъй като е възмутен от действията на висшето командуване и желае да спомогне за извършване на промените, очаквани в страната след смъртта на Николай I.

38

Нелатон Август (1807—1873) — известен френски хирург, член на Парижката медицинска академия.

39

За да си прекарате времето (френ.).

40

Ето на, в Москва един баща е убеждавал сина си да не се спира пред нищо, за да спечели пари; в печата се изнесе. — С тия думи на Коля Достоевски намеква за една подробност от вдигналия голям шум през 1866—1868 г.г. съдебен процес на Данилов, чието име на няколко пъти се споменава по-нататък на страниците на романа. Героят на този процес — седемнадесетгодишен студент — през януари 1866 година убия в Москва с цел за грабеж лихваря Попов и неговата слугиня Нордман. Делото Данилов особено заинтересувало Достоевски, тъй като съвременниците (виж „Голос“, 1867, № 67 от 8 март) намирали прилика между престъплението на Данилов и сюжета на „Престъпление и наказание“. През февруари 1867 година Данилов бил осъден на девет години каторжна работа. В началото на ноември 1867 година лежащият в затвора заедно с Данилов арестант Глазков, когото Данилов се опитвал да убеди да вземе върху себе си вината за извършване на убийството на Попов, дал показание, че Данилов според собствения му разказ извършил убийството не сам, а със знанието и участието на своя баща. Последният дал съвет на сина си „да не се спира пред никакви средства и за своето щастие (вероятно женитба — Г. Ф.) непременно да намери пари, ако ще би да трябва да извърши престъпление“ („Голос“, 1867, № 320 от 19 ноември). Именно за тези показания на Глазков по делото Данилов намеква и Коля. Достоевски съвсем неоснователно се опитва да обясни престъплението на Данилов (както и на другия убиец, за чието престъпление се говори в романа — Горски) „с пагубното“ уж влияние на демократическите идеи: за това няма, разбира се, никакви данни в техните съдебни процеси.

41

Затруднение поради голям избор (френ.).

42

Дюма-син (френ.).

43

„La dame aux camélias“ („Дамата с камелиите“, 1848) — роман от френския писател А. Дюма-син, драматизиран от него самия в едноименна драма (1852). Още с излизането си от печат романът на Дюма е имал шумен успех и донесъл на автора световна известност. Макар че признавал таланта на Дюма-син, Достоевски се е отнасял отрицателно към неговите романи. В статията си „Отговор на «Русский вестник»“ (списание „Время“, 1861, май) Достоевски пише, че в „романите на Дюма-син и във френските водевили има извънредно много мръсни цинизми и груба извратеност“. Приписвайки на Тоцки особена любов към романа на Дюма, героинята на който е държанка, доброволно отказала се от любовта си, за да не „опетни“ дворянското семейство на любимия си, Достоевски в подтекста на романа противопоставя на поведението и съдбата на героинята на Дюма съдбата на Настасия Филиповна.

44

… например при какви случаи се поднасят последователно ту бели, ту розови камелии… — Героинята на Дюма, Маргарита Готие, е излизала на разходка е букети, стъкмени в едни дни от месеца от бели, а в други — от червени камелии. След смъртта на Маргарита нейният любим следи и на гроба и да се сменят в същия ред белите с червените камелии.

45

От старото време (френ.).

46

… с тиради от Марлински… — Марлински — псевдоним на декабристкия писател А. А. Бестужев (1797—1837). В. Г. Белински е критикувал повестите на Марлински заради високопарния им стил.

47

И току-виж, увило в коприна някой бръснач, нагласило го, допъплило тихичко зад приятеля си и го заклало като овен, както четох напоследък. — Както казахме вече по-горе, през времето, докато обмислял сюжета на „Идиот“, Достоевски се заинтересувал от делото на московския търговец Мазурин, който убил в 1866 година бижутера Калмиков. Това дело, което се е разглеждало през ноември 1867 година, повлияло при творческата разработка в романа на образа на Рогожин и на някои подробности от престъплението му. Мазурин, син на почетен потомствен гражданин, получил след смъртта на баща си наследство от два милиона рубли, които обаче успял да пропилее до времето на извършване на убийството. Като поканил у дома си нищо не (подозиращия Калмиков, Мазурин го нападнал отзад и го заклал с бръснача, който държал в кантората си. След убийството освен бръснача в къщата на престъпника намерили и кухненски нож със следи от кръв. Мазурин признал три следствието, че купил този нож за домакински цели дълго време преди убийството. Той покрил трупа на убития бижутер с „американска мушама“ и сложил край него четири панички с „ждановска течност“ (така се наричала течността — по името на изобретателя й И. Н. Жданов, — която употребявали за дезинфекция и премахване на лоши миризми). След убийството трупът на Калмиков няколко месеца лежал в заключения дюкян, в празната къща на Мазурин, дето убиецът живеел с майка си. Някои от споменатите подробности Достоевски използувал в романа си (виж посочената по-горе статия на В. С. Дороватовская-Любимова — „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 33—38).

48

Господинът с камелиите (френ.).

49

Деление на търговското съсловие в стара Русия според капитала и размера на данъка. — Б.пр.

50

Канканерка — от френ. cancan — танцувачка.

51

„Шато де фльор“ („Дворец на цветята“) — увеселително заведение в Париж.

52

Къщата на Тарасов. — В нея се е помещавал в Петербург затворът за длъжници.

53

… за обсадата на Карс… — става дума за обсадата на Карс (турска крепост) през време на Кримската война, юни—ноември 1855 година.

54

Тя беше „Дон Кихот Ламаншки“. — Достоевски е бил горещ почитател на великото произведение на Сервантес. Той е писал за него: „В целия свят няма по-дълбоко и по-силно от това съчинение. Засега то е най-последната и най-великата дума на човешката мисъл, то е най-горчивата ирония, която само е могъл да изрази човек…“ („Дневник писателя“ през 1876 година, март, глава II.)

55

За убийството на семейство Жемарини благоволихте ли да следите във вестниците? — Убийството на жената на търговеца Жемарин, на неговата майка, на единадесетгодишния им син, на една тяхна роднина, на готвачката и на портиера — всичко шест души — е станало в Тамбов на 1 март 1868 година. Убиецът — осемнадесетгодишният гимназист Витолд Горски (чието име и подробности по престъплението му много пъти се споменават в романа) — е интересувал Достоевски, тъй като в негово лице е виждал представител, на оная част от младежта, върху която „нихилистическите“ теории от 60-те години имали според писателя отрицателно влияние и спомогнали уж да се разрушат нейните твърди морални устои. Достоевски се е лъгал; макар че във връзка с полския произход на Горски Жемарин е доказвал, че „престъплението е извършено от Горски с политическа цел“, тъй като той „е възпитан под влиянието на поляци“ („Голос“, 1868, № 128 от 9 май), Жемарин не е могъл да потвърди с нищо това обвинение и съдът отхвърлил неговото твърдение. Делото на Горски е осветлено в посочената по-горе статия на В. С. Дороватовская-Любимова („Печать и революция“, 1928. № 3, стр. 38—44).

56

Дюбари Мари-Жака (1743—1793) — графиня, фаворитка на Лудвиг XV, обезглавена по присъда на революционния трибунал на 8 декември 1793 година. Споменатите по-нататък факти от живота на Дюбари Достоевски е взел от нейните „Записки“ (апокрифни) — „Mémoires de la madame la comtesse Du Barry“, издадени в 1829—1830 г.г. в Париж.

57

Церемония на утринното обличане.

58

„Още един момент, господин палачо…“ — Тези предсмъртни думи на Дюбари авторът взема от бележката за нея в т. XVII на „Енциклопедически речник“ на Плюшар (СПБ, 1841, стр. 378).

59

Апокалипсис — последната книга от Новия завет, съдържаща пророчества за края на света и за страшния съд. Като се почне от V глава на „Зимни бележки за летни впечатления“, 1863 (виж т. 4 от това издание), Достоевски неведнъж е използувал апокалиптични образи в своята критика на буржоазната цивилизация. Думите „трети вран кон“, „конник, който държи везни в ръката си“, „една мяра пшеница за динарий и три мери ечмик за динарий“ и ред други, изрази, употребени от Лебедев по-нататък, са цитати от апокалипсиса (гл. 6, ст. 5—8). В периода на работата си над „Идиот“ писателят се запознал и с поетичното преразказване на част от апокалипсиса, направено от А. Н. Майков („Из апокалипсиса“ — „Русский вестник“, 1868, № 4, стр. 560—568), и намерил превода на Майков „великолепен“. („Письма“, т. II, М.—Л., 1930, стр. 118.) Четенето на превода на Майков е спомогнало да се засили интересът на Достоевски към символичните образи на тази книга.

60

„История“ от Соловьов. — „История на Русия“ от С. М. Соловьов е почнала да излиза през 1851 година. Към 1867 година са били издадени осемнадесет тома от труда на Соловьов. Според Н. Н. Страхов „Историята“ на Соловьов е била една от тези книги, които Достоевски взел със себе си, когато тръгнал през 1867 година за чужбина („Биография, письма и заметки из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ 1883, стр. 298). Първият том от „История на Русия“ на С. М. Соловьов е бил запазен в библиотеката на Достоевски и в най-късни години (виж Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 41). В писмо до Н. Л. Озмидов от 18 август 1880 година в списъка на книгите, които препоръчва за четене на дъщерята на Озмидов, Достоевски включил „Историята“ на Соловьов („Биография, письма и заметки из записной книжки Ф. М. Достоевского“, СПБ, 1883, Приложения, стр. 119).

61

… това е копие от Ханс Холбайн… — Достоевски има пред вид картината на Ханс Холбайн млади „Христос в ковчега“ (1521), която писателят е виждал през 1867 година в Базел. Описание на тази картина дава по-нататък в романа Иполит (виж стр. 441). А. Г. Достоевская разказва, че картината на Холбайн „страшно поразила“ мъжа й: „Той ми каза тогава, че „можеш да загубиш вярата си, като гледаш тази картина“. По-късно Фьодор Михайлович си спомняше много пъти в живота за потресващото впечатление, което му бе направила картината“ (Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П., 1923, стр. 59. Виж също така „Дневник А. Г. Достоевской“ 1867, М., 1923, стр. 366; „Воспоминания А. Г. Достоевской“, М.—Л., 1925, стр. 112).

62

… аз се запознах във вагона с някой си С. и разговарях с него около четири часа… — Възможно е, като нарича събеседника на Рогожин някой си С, Достоевски да е имал пред вид един от своите близки приятели на младини, петрашевеца Н. А. Спешнев (1821—1882), възгледите на когото са имали ярко изразен материалистичен и атеистичен характер (виж „Философские и общественно-политические произведения петрашевцев“, М… 1953, стр. 447—488 и 775—777).

63

… а там предишната нощ се случило едно убийство и в момента на пристигането ми само за това се говореше… — В записната си тетрадка сам Достоевски е посочил източника на пози разказ на Мишкин: „Виж «Московские ведомости»“ от 5 ноември 1867. Делото „за убийството на еснафа Суслов от селянина от Ярославска губерния, Мишкинска околия, Балабанов (заклал за един часовник Суслов, който раздухвал самовара, с думите: „Господи, прости ради Христа“)“ („Из архива Достоевского. Идиот. Неизданные материали“, М.—Л., 1931, стр. 188). Но в посочения от Достоевски брой на вестника „Московские ведомости“ (1867, №243 от 5 ноември) няма съобщение за убийството. Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, случая, който има пред вид Достоевски, е станал в Петербург и е бил описан във вестник „Голос“ (1867, №300 от 30 октомври). Ала от делото Балабанов се вижда, че убийството и грабежът той извършил от нужда, поради недостатъчна работна земя, желаейки да помогне на семейството си, останало на село. А Достоевски изменил обстоятелствата на престъплението от желание да изтъкне на пръв план нравствено-религиозното състояние на убиеца (виж „Печать и революция“, 1928, № 3, стр. 48—49).

64

… „не ще има вече време“. — Тези думи са взети от апокалипсиса.

65

…прекатурената стомна с вода на епилептика Мохамед… — Мохамед (около 570—632) — религиозен проповедник, смятан за основател на исляма; според преданието Мохамед страдал от епилепсия и припадъците му се съпровождали с видения и халюцинации. В библиотеката си Достоевски е имал френски превод на корана (виж Л. П. Гроссман, Семинарии по Достоевскому, М.—П, 1923, стр. 44).

66

Инструментът, поръчан по чертеж… — Тези мисли на княза също са свързани с подробности от убийството на Жемарини (виж бележката към стр. 208). По време на следствието се е изяснило, че Горски, готвейки се за убийството, предварително се е снабдил с пистолет и го занесъл за почистване у един железар. Освен това по специален, направен от него чертеж, той поръчал един инструмент, нещо като топуз, като обяснил, че той уж му трябвал за правене на гимнастика.

67

Някога живял далече… — Достоевски цитира това стихотворение (по изданието на съчиненията на Пушкин под редакцията на П. В. Авенков, т. III., СПБ, 1855, стр. 17) в оная редакция, в която то е било включено по-късно в „Сцени от рицарските времена“ (1835). А.М.Д. — съкращение на латинските думи: „Ave, Mater Dei“ (Радвай се, Майко Божия).

68

… Пушкин, издание на Аненков… — Става дума за изданието на съчиненията на поета под редакцията на П. В. Аненков, излязло през 1855—1857 г.г. в седем тома като пръв опит за издаване съчиненията на Пушкин въз основа на изучаване на ръкописите му.

69

… един седмичен хумористичен вестник… — Намек за сатиричния вестник „Искра“, издаван в Петербург през 1859—1873 г. г. под редакцията на поета В. С. Курочкин и карикатуриста Н. А. Степанов (последният участвувал в „Искра“ до 1864 г.). Близка на революционно-демократическото направление, „Искра“ е водила непримирима борба с реакцията и либерализма. В „Мръсен анекдот“ Достоевски също така подиграва „Искра“ под името „Головешки“ (виж т. 4 от това издание). Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, първата част от статията, посветена на княза, представя по съдържание и стилистически похвати пародия на статиите, помествани в „Искра“ от отдела „Пишат ни“, завеждан от видния сътрудник на вестника М. Степановски („Достоевский“, Труды ГАХН. М., 1928, стр. 27—30).

70

De profundis (лат. „Из глъбините“) — начало на католическа заупокойна молитва.

71

… „макар и от скорошно време, мъчно е за вярване…“ — из „От много ум“ от А. С. Грибоедов (д. II, явл. 2).

72

За Русия.

73

… един от най-известните наши хумористи съчинил по този повод една великолепна епиграма… — Както е установила В. С. Дороватовская-Любимова, посочената в романа „епиграма“ е пародия на един откъс от „детска приказка в стихове“ „Самонадеяният Федя“, напечатана в „Свисток“ от 1863 година.

Автор на този откъс, представящ епиграма срещу Достоевски, бил М. Е. Салтиков-Шчедрин, комуто Достоевски и приписва авторството на епиграмата срещу Мишкин („Достоевский“, Труды ГАХН, М., 1928, стр. 31—33).

74

Името на швейцарския професор.

75

Малкото име на потомъка.

76

Насред улицата момиче, израснало под бащин покрив, изведнъж скача в един файтон… — Намек за сцената на прощаването на Вера Павловна с майка й в „Какво да се прави?“ от Чернишевски (глава първа, XX).

77

Б-н — Сергей Петрович Боткин (1832—1889), известен руски лекар-терапевт.

78

Прудон Пиер-Жозеф (1809—1865) — френски дребнобуржоазен икономист и социолог, един от основателите на анархизма. От съчиненията на Прудон са се интересували в кръжока на Белински и в кръжока на петрашевци. В библиотеката на М. В. Петрашевски е имало 15 съчинения на Прудон (виж „Философские и обществено-политические произведения петрашевцев“, М., 1953, стр. 739—740). Едно от тях — „Прославяне на неделния ден“ („La célébration du demanche“, 1839) — било намерено у Достоевски при арестуването му в 1849 г. (виж Н. Ф. Белчиков, Достоевский в процессе петрашевцев, М.—Л., 1936, стр. 209 и 220).

79

…княгиня Мария Алексеевна няма да ни хока… — Намек за заключителните думи от последния монолог на Фамусов в „От много ум“:

80

„Звездата Пелин“. — В апокалипсиса така се нарича звездата, която уж при наближаване края на света ще падне на земята и „ще превърне една трета част от водите в пелин“, от което „ще умрат много хора“ (гл. 8, стр. 11). Лебедев тълкува този мистичен образ като символ на материалната култура, враждебна на човека.

81

… към френския архиепископ Бурдалу… — Бурдалу Луи (1632—1704) — йезуит, католически проповедник; Келер иронично споменава името на Бурдалу, което в неговата уста има двоен смисъл („бурда“ (буламач — б.пр.) и „бордо“ — сорт френско вино).

82

„Фенезерф, облян със сълзи“ — израз, който пародира име на ястие от френската кухня.

83

Един от островите, образувани от ръкавите на Нева, дето са имали вили богаташите. — Б.пр.

84

… за това ужасно убийство на шест души… — Виж: бел. към стр. 208. Достоевски има пред вид по-нататък следните думи от защитника на Горски: „Ние виждаме един млад, осемнадесетгодишен човек, пълен със сили, с желание да живее и да принесе полза на обществото; но за това е нужна подготовка, а за подготовката са необходими материални средства, които престъпникът няма… Много естествено в главата му се е зародил планът на всяка цена да намери нещо, само за да принесе полза на семейството и на себе си; той е намерил изход — да извърши престъплението; аз не смятам, че може да има много такива млади хора, на които да не дойде на ум да се възползуват от каквото и да е средство, за да постигнат целта си, ако ще да извършат дори и престъпление“ („Голос“, 1868, № 133 от 14 май).

85

… в нашите нови, току-що открити съдилища могат да се посочат вече толкова забележителни и талантливи защитници! — Полемиката с либералната адвокатура от 60—70-те години (в най-известните нейни представители, като В. И. Спасович, Е. И. Утин и други, Достоевски е виждал типични изразители на буржоазната казуистика, поради което се е отнасял към тях рязко отрицателно) е една от важните теми на „Дневник на писателя“ (виж например — „Дневник писателя“, 1876, февруари, гл. II; май, гл. I). Своя художествен завършек тази полемика е намерила в „Братя Карамазови“ в образа на адвоката Фетюкович — защитник на Дмитрий Карамазов (виж т.т. 9—10 от това издание).

86

Насаме.

87

Желая ти успех.

88

… от кого беше този стих „слънцето зазвуча на небето“? — Достоевски има пред вид думите, с които започва „Пролог на небето“ от „Фауст“ на Гьоте:

89

Малтус Томас Роберт (1766—1834) — английски свещеник, реакционен буржоазен икономист, родоначалник на малтусианството. В стремежа си да оправдае социалното неравенство, Малтус твърди, че беднотията при капитализма е последица от свръхнаселеността и че единственото средство за борба с нея е изкуственото намаляване на раждаемостта сред „низшите“ класи. Антинаучният характер и дълбоката реакционност на възгледите на Малтус са доказани от Маркс в „Капитала“ и в „Теории за принадената стойност“ (виж К. Маркс и Ф. Енгелс, Съчинения, т. XVII, стр. 377, 697 и др.).

90

След мене ако ще и потоп да настъпи.

91

Кислородов. — Името на това лице има ироничен смисъл. Достоевски намеква за неговите атеистически, материалистически убеждения.

92

От нюфаундленска порода. — Б.пр.

93

Златна монета от десет рубли. — Б.пр.

94

Както Наполеон се е обърнал към Англия! — След поражението при Ватерло и повторното отричане от престола в 1815 година Наполеон се е готвел да бяга в Америка, но поради блокадата на английската ескадра на пристанището Рошфор той е бил принуден да влезе в преговори с враговете си англичаните и е бил пратен на остров св. Елена.

95

В Москва живял един старец, един „генерал“… — Достоевски говори тук за доктор Хааз, старши лекар на московските тъмнични болници. Фьодор Петрович Хааз (1780—1853) е направил много за смекчаване на жестоките условия на гледане на затворниците и на изпращане на заточениците, съществуващи при царуването на Николай I. С безкористното си съчувствие към съдбата на арестантите, с безплатната си помощ на болните, на които е раздавал всичките си средства, Хааз си е спечелил широка популярност сред населението. Достоевски научил за Хааз в Сибир и се заинтересувал от неговата личност. За това свидетелствува не само „Идиот“, но и черновите записки към „Престъпление и наказание“, „Житие на великия грешник“ и други записни книжки на Достоевски.

96

Les extrémités se touchent, „крайностите се допират“ — думи, станали пословични, за пръв път употребени в книгата на Л. С, Мерсие „Картини от Париж“ (L. S. Mercier, Le tabeau de Paris, Amsterdam, 1782—1788, Vol. IV, chapitre 343).

97

„Талита куми“ („Девойко, стани“), „Лазаре, излез“ — думи, вложени в евангелието в устата на Христос при възкресяване на мъртви.

98

… прочутата и класическа строфа на Милвоа… — Цитираната от Достоевски строфа не е от френския поет-елегик Милвоа (1782—1816), а от поета Жилбер (1751—1780); тази строфа (из стихотворението на Жилбер „Ода в подражание на няколко псалми“, 1780 г.) се цитира от Достоевски с малки изменения.

99

За моите близки, зная, нищо днес не значат

прощалните ми думи скрити!

Дано умрете в старост и всички ей оплачат,

дано приятел ви склопи очите!

100

Ласенер Пиер-Франсоа (1800—1836) — герой на един нашумял парижки криминален процес от 30-те години; убиец, които се отличавал с чудовищна жестокост; след екзекутирането му били издадени полуапокрифните му „Записки“ и „Разговори“ (1836). Името на Ласенер се споменава също в черновите записки към „Престъпление и наказание“ и „Юноша“. Изложение на процеса Ласенер с предговор от Достоевски е било поместено в сп. „Время“ 1861, № 2.

101

Пол дьо Кок Шарл (1794—1871) — виж бележката към т. I. от това издание.

102

Контрекарирам (от френ. — contrecarrer) — оспорвам.

103

Tu l'as voulu, George Dandin!, „Ти го пожела, Жорж Данден!“ — пословични думи от комедията на Молиер „Жорж Данден“ (1668). У Молиер: „Vous l'avez; voulu, George Dandin!“ (д. I, явл. 9)

104

… авторът е един стар войник, който е бил свидетел на пребиваването на французите в Москва… — Както се вижда от по-нататъшните думи на генерала, статията, която князът е дал на генерала да я прочете, е била напечатана в „Архив“, тоест в списанието „Русский архив“. Достоевски има пред вид вероятно статията „Московски Новодевичи манастир през 1812 година. Разказ на очевидец, държавния служител Семьон Климич“ („Русский архив“, 1864, № 4, стр. 416—434).

105

„Почивай, мили прах, до радостното утро“ — една от „Епитафиите“ на H. М. Карамзин (1792). По желанието на M. М. и Ф. М. Достоевски през 1837 година тези думи са били издълбани върху надгробния камък, поставен на гроба на майка им („Воспоминания А. М. Достоевской“, Л., 1930, стр. 80).

106

Фалконет — старинно малко артилерийско оръдие, което стреля с оловни снаряди.

107

Един от нашите автобиографи — Става дума за А. И. Херцен. Виж „Былое и думы“, т. I, гл. 1 (Собр. соч. в тридцати томах., т. VIII, изд. АН СССР, М., 1956, стр. 17).

108

Аз знам една история за убийство зарад един часовник, сега вече и вестниците пишат за нея. — Виж бел. към стр. 237.

109

Какво събудено момче! Кой е твоят баща?

110

Син на боляр и при това храбър! Аз обичам болярите. Ти обичаш ли ме, момченце?

111

Базанкур Жан-Батист, барон (1767—1830) — френски генерал, участник в походите на Наполеон I.

112

… книгата на Шарас за битката при Ватерло — Шарас Жан-Батист Адолф (1810—1865) — френски либерално-буржоазен политик и военен историк. Неговата антибонапартистка книга; „Histoire de la campagne de 5815. Waterloo. Par le leutenant-colonel Charras“ („История на похода от 1815 г. Ватерло“ — 1858; 4 изд. — 1863) била прочетена от Достоевски през 1867 година в Баден и се е намирала в библиотеката му („Дневник А. Г. Достоевской, 1867 година“, М., 1823, стр. 214).

113

Даву Луи (1770—1823) — маршал и военен министър на Наполеон 1.

114

… мамелюкът Рустан (1780—1845) — любимец и телохранител на Наполеон I.

115

Съвет на лъва.

116

Той стана суеверен.

117

… моя син, le roi de Rome… — На сина си Жозеф-Франсоа-Шарл, роден в 1811 година, Наполеон дал титлата „римски крал“.

118

Императрица Жозефина (1763—1814) — първата жена на Наполеон I, с която той се развел в 1809 г.

119

Значи, малко момиченце.

120

Никога не лъжете! Наполеон, ваш искрен приятел

121

… купили му… „Историята“ от Шлосер… — Шлосер Фридрих (1776—1861) — немски буржоазен историк. Неговата „Световна история“ (1844—1856) почнала да излиза на руски през 1868 година. За доказателство, че Достоевски е чел „Историята“ на Шлосер, служи изпратената му през 1862 г. сметка на книжарницата на А. Ф. Базунов (Л. П. Гроссман, Жизнь и труди Ф. М. Достоевского, „Academia“, М.—Л., 1935, стр. 116).

122

Глебов Степан Богданович (ок. 1672—1718) — любовник на първата жена на Петър I Евдокия Лопухина. През 1718 година след жестоки мъчения бил осъден на смърт; на 15 март 1718 година на Червения площад бил набучен на кол и умрял след четиринадесет часа. Достоевски научил за съдбата на Глебов от т. VI на „История на царуването на Петър Велики“ от Н. Г. Устрялов (1859).

123

Остерман Андрей Иванович (Хенрих-Йохан, 1686—1747) — руски държавник, дипломат.

124

Удрете в сърцето, но пощадете брадата ми, както е казал Томас Мор… — Томас Мор (1478—1535) — велик английски хуманист, един от основоположниците на утопичния социализъм; бил осъден на смърт от английския крал Хенрих VIII като противник на реформацията. Пред смъртта си Мор помолил палача да пощади брадата му, тъй като тя „не би била ни най-малко виновна за държавната измяна“.

125

Mea culpa, mea culpa…, „Съгреших, съгреших“ — латинска формула, приета в католическата църква за това, че признаваш вината си и се разкайваш.

126

Non possumus!, „Не можем!“ — отговор, приписван в „Деяния на апостолите“ на апостолите Петър и Йоан, на които книжниците искали да забранят проповедта им (гл. 4, стр. 19—20). Тези думи се употребяват като традиционна формула в папските послания.

127

Братство или смърт.

128

Последователи на хлистовството (или хлистовщината) — една от мистическите християнски секти в царска Русия. — Б.пр.

129

Това е твърде интересно и твърде сериозно.

130

Оставете го да говори.

131

Наистина?

132

Ще блесне може би във мойта нощ печална… — Из стихотворението на А. С. Пушкин „Елегия“ („Безумных лет угасшее веселье“, 1830).

133

… нихилизъм, който ни бе описан от господин Тургенев… — Намек за романа на Тургенев „Бащи и деца“ (1862), високо ценен от Достоевски (виж „Письмо И. С. Тургенева к Ф. М. Достоевскому“ от 30(18) март 1862 година — „Ф. М. Достоевский и И. С. Тургенев. Переписка“, „Academia“, Л., 1928, стр. 35—40).

134

Талейран, Шарл-Морис (1754—1838) — френски дипломат. Името на Талейран е станало нарицателно име на ловък и безсрамен дипломат.

135

В смисъл: която става княгиня, след като е водила покварен живот. — Б.пр.

136

„Една нощ с цената на моя живот!…“ — из поемата на Пушкин за Клеопатра („Чертог сиял, гремели хором…“), влязла в състава на повестта „Египетски нощи“ (1835).

137

„Madame Bovary“ („Мадам Бовари“, 1857) — роман от Г. Флобер (1821—1880). Достоевски го чел по препоръка на Тургенев в 1867 година. („Дневник А. Г. Достоевской 1867 година“, М., 1923, стр. 241). За високата си оценка на „Мадам Бовари“ Достоевски говори през 1880 година на В. Микулич (В. Микулич, „Встречи с писателями“, Л., 1929, стр. 155).

138

Почвеничество — течение в руската литература през 60-те години на 19 век, близо до народничеството и славянофилството. — Б.пр.