Игра на съдбата

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Капитулацията й трябваше да го изпълва с удовлетворение, но не беше така. Знаеше много добре, че победата му е половинчата — тялото й го желаеше, но тази част от нея, която я правеше уникална, сърцето и душата й — не. Освен да е сигурен, че партньорката му получава също такова удоволствие от любовния акт, Никълъс никога не се бе интересувал какво става в женската глава. Но този път не беше така, защото го интересуваше, горчиво си призна той.

А не би трябвало — все пак тя беше само една малка интригантка, безкрайно привлекателна, която се опита да изиграе не мъжа, когото трябваше, и сега си плащаше за това. Но за своя изненада той откри, че не иска само тялото й, а нещо повече, нещо, което никога не бе очаквал от друга жена — искаше тя да изпитва чувства към него, някакви неопределени емоции, които не смееше да характеризира. Всичко това го ужасяваше.

Тес помръдваше с невинна необузданост под допира на пръстите му, бедрото й докосна набъбналия му член и той внезапно изгуби контрол. Тя беше толкова сладка, толкова гореща, а той бе толкова готов да ги издигне до екстаза, който жадуваха, че мислите му се въртяха само около това колко я иска, колко отчаяно копнее да се плъзне бавно в хлъзгавия й отвор.

Прокле се, че го занимават други неща вместо внезапната физическа награда да се озове между бедрата й. Тялото й потрепера от удоволствие и това му беше достатъчно, за да загърби размишленията си. Плъзна пръсти по-надълбоко в нея и се изгуби в плътските сладости, които ги очакваха.

Замаяна от първичните нужди, които контролираха тялото й, копнееща за момента, когато щяха да съединят телата си, Тес неспокойно се мяташе на леглото, бедрата й се движеха в ритъм с проникващите му пръсти. Копнееше за него. Този път сладките усещания бяха по-силни; този път тя знаеше какво ще се случи и го очакваше нетърпеливо. Всеки тласък на пръстите му в нея увеличаваше копнежа й и тя изстена. Не можеше повече да чака. Искаше го сега!

Обхвана с ръце главата му и го придърпа нагоре. Когато устните им се срещнаха, тя го целуна дълбоко, езикът й се плъзна между устните му, за да се оплете с неговия. Опиянена от вкуса на устата му, Тес се отдаде на сексуалното удоволствие — нищо нямаше значение освен това диво горчиво-сладко чувство, което я държеше в робство. Пръстите му мърдаха и тя безпомощно се изви, копнежът между бедрата й я влудяваше.

— Моля те! — изстена тя, допряла устни о неговите, засилващите се движения на тялото й разкриваха копнежа, както и думите й.

Той напълно загуби контрол; извади пръсти от топлия влажен отвор и обхвана бедрата й, разтвори ги, за да направи място за себе си. Никълъс трепереше от силната страст, която го беше завладяла, мислеше само за меката топлина на кожата й, за вкуса на устните й и за сладката жега, в която можеше да изгори.

Когато разтвори бедрата й и се отпусна между тях, Тес за миг се почувства уязвима, но това изчезна, когато гърдите му допряха нейните и почувства тежестта му — остана очакването. Нежно погали хълма й и насочи члена си към топлия мек отвор, скрит под огненочервените къдрици между краката й.

Беше стегната, но толкова влажна и гореща, че с малко усилие Никълъс успя да се плъзне докрай в нея. Отново хвана бедрата й и я придърпа по-близо до себе си, устните му прилепнаха към нейните и езикът му изпълни устата й, също както твърдият му член бе изпълнил отвора й.

Тес го прие охотно — обгърна с ръце раменете му, притисна с крака бедрата му и отвори устни за езика му. Той я беше изпълнил — всеки нерв, всяка фибра от тялото й бяха наситени с него. Болеше я, но сега болката беше различна — по-силна, по-настоятелна. Дивашки се издигаше към него. Удоволствието я заля, когато Никълъс простена и нежно захапа долната й устна.

— Жив ме изгаряш, съкровище — промърмори той и стисна бедрата й по-силно. — Но това е огън, в който се радвам да горя — и устните му се плъзнаха по шията й.

Тес не можеше да мисли, нито да говори, а само да чувства и когато той започна да се движи в нея, когато устните му се плъзгаха по врата към гърдите й и обратно към устните, тя се запита дали човек може да умре от удоволствие. Силата на емоциите нарастваше до момента, когато тя не можеше повече да се сдържа — изпъваше се, за да посрещне всеки негов тласък, тялото й изгаряше от необуздан копнеж да достигне дългоочакваната кулминация. Изведнъж тялото й се сви, разпадна се на хиляди парченца и тя изплака, когато екстазът изригна в нея.

Никълъс погълна стона й с устни, тялото му потръпна, когато се изпразни и потъна в сладкия делириум на крайното удоволствие. Дълбоко в нея той забави движенията, но ръцете му още стискаха здраво бедрата й и той поемаше всеки тласък, който идваше от телата им.

Тес плуваше, струваше й се, че е прегърнала слънцето. Изгаряше, но нетърпението го нямаше, сега по тялото й бавно се разливаше някаква ленивост.

Целувките на Никълъс омекнаха, сега когато кулминацията на страстта бе отминала, но въпреки това той с неохота се откъсна от нея и легна на леглото. Притегли я към себе си и я обгърна с ръце. Дълго лежаха така без да продумат, всеки зает със собствените си мисли.

Тес не искаше да мисли за това, което току-що се беше случило между тях, но не можеше. Имаше неприятното чувство, че беше загубила битката. Каквито и нечестни способи да беше използвал, оставаше си фактът, че я беше накарал да признае, че независимо какво казва или прави, тя го желае. Тес знаеше, че няма връщане назад. Защо да продължава тази битка, след като знаеше, че отново ще я загуби? Независимо дали й харесваше или не, тя беше станала любовница на графа на Шерборн.

Тогава Никълъс се размърда и прошепна в ухото й:

— Желая те. Пак. Сега.

Тя дори не се възпротиви, бяха стигнали твърде далеч. Отлично бе тренирал тялото й и само думите му я накараха да потрепери от възбуда, дори зърната й настръхнаха. Когато той легна върху нея и устните му намериха нейните, Тес забрави мислите си и остави плътта да я ръководи.

Този път имаше по-малко прелюдии. Когато се увери, че тялото й е готово за него, той бавно проникна в стегнатия отвор и почти без усилие стигнаха до края и заедно пропаднаха в бездната на плътското удоволствие.

След малко Никълъс с нежелание стана от леглото. За свое учудване, той можа два пъти за толкова кратко време да достигне екстаза с нея. Откри, че с много малко усилие можеше охотно да продължи да го прави. Тъжно се усмихна. Не е бил толкова буен от младостта си — нито толкова издръжлив!

Бързо се облече с гръб към нея. Следобедът не мина както го планираше да я посети и да й донесе подаръците, които цяла сутрин дискретно беше обикалял да купува от шивачите в радиус от двадесет мили. Двуколката му беше наполовина пълна с всякакви женски дрънкулки. Въпреки че не беше много чувствителен мъж, Никълъс знаеше, че след това, което се случи между тях, малката Доли няма да се зарадва на щедростта му. Беше ясно, че ще прилича на заплащане за услугите й. „По дяволите, не трябваше да я докосвам!“, помисли си той, докато се мъчеше да приведе в ред измачканите си дрехи.

Но стори точно обратното и погледна към износената розова рокля на пода — беше я скъсал, докато бързаше да я свали от тялото й. Въздъхна. Изглежда нямаше да може да изчака до утре, за да й даде новите дрехи.

Разгневен от ситуацията и особено от липсата си на самообладание, Никълъс се извърна към нея. Изражението му омекна. Изглеждаше прелестна сред купчината чаршафи, устните й все още бяха червени от страстта му, огнените й къдрици бяха разпръснати върху бялата ленена възглавница, а едно от шоколадовите й зърна се подаваше изпод чаршафите, които очертаваха стройното й тяло. Беше много привлекателна и Никълъс едва се сдържа да не се върне до нея на леглото.

Притесни се от очевидната си възбуда само при вида й, но спокойно каза:

— Съжалявам за роклята ти — боя се, че съм я съсипал.

Тес би била доволна, ако имаше нещо толкова обикновено, като състоянието на дрехите й, за което да мисли. Като притискаше чаршафа плътно до себе си, тя се надигна и се огледа за роклята. Забеляза я и скочи от леглото, за да я вдигне. Не искаше да му повярва, но явно дрехата вече не подлежеше на поправка.

Погледна го обвинително.

— А сега какво да правя? — отчетливо попита тя. — Може би възнамеряваш да ме държиш гола — винаги готова за употреба?

Никълъс потрепера при думите й. Не искаше тя да гледа на отношенията им по такъв начин и се ядоса. Не можеше ли просто да приеме ситуацията? Нито една от предишните му любовници не му беше създавала такива неприятности и когато тази мисъл мина през главата му, той си даде сметка, че тя не е просто поредната жена в живота му, а означава нещо повече за него. И въпреки това му беше любовница — нямаше защо да го отрича. Така че какво повече искаш от нея? — вбесен се запита. Но нямаше отговор. Реши да се измъкне от неприятното положение.

— Въпреки че идеята е прекрасна, не е необходимо. Може да не са ти точно по мярка или да не са твой стил, но в двуколката има няколко рокли за теб. Надявам се да ги одобриш, докато намеря други, които да са ти по вкуса.

Звучеше твърде официално. Почувства се объркан и се извърна.

— Ще наредя на Роуз и Джени да ти донесат нещата.

На Тес й се искаше да запрати думите му обратно в арогантното му лице. Но след като нямаше намерение да се разхожда гола, беше по-добре да преглътне гнева и гордостта си и да носи проклетите дрехи. Може и да не й харесваха, но се налагаше да ги приеме — това й се стори най-унизителното. Погледна кисело към вратата, която се затвори зад гърба му. Защо той винаги печелеше? — тъжно си помисли тя. Защо винаги тя трябваше да отстъпва?

Проклинаше го тихо и увита в чаршафа чакаше появата на слугите. Мислеше ту за деспотичната му натура и изброяваше всичките му недостатъци, ту как се разпадна в ръцете му, спомняше си как тежкото му тяло притискаше нейното, вкуса на устните му и как лесно му позволи да я манипулира…

Изведнъж от килера се чуха гласове и Тес извърна глава натам. Видя как Том и Джон се мъчат да сложат огромна вана в центъра на стаята. Те също я видяха и й се усмихнаха.

— Графът предположи, че може би ще ви хареса временно да сложим тук една вана. Водата се топли на печката и много бързо ще ви я напълним. Съгласна ли сте?

Притеснена, и като че ли някой бе вързал езика й, Тес поклати рошавата си глава. Спомни си, че не е облечена и притвори вратата. Замисли се колко чудесно би било да се изкъпе — истинска баня, не само плискане с вода. Напомни си, че не бива да се трогва толкова от една подобна случка, но не успя — графът може да беше непоносим, арогантен, деспотичен мъж, но не можеше да му се отрече досетливост.

Четиридесет и пет минути по-късно килерът се изпълни с безброй кутии и пакети, натъпкани с дантели, панделки и муселин. Тес лежеше в месинговата вана и въздишаше блажено. Водата беше толкова топла и мека, а из въздуха се носеше мирис на рози и карамфили. За нейна радост в един от пакетите откри благоуханни сапуни и масла, и не се поколеба да ги използва.

Дълго се наслаждава на водата, като си тананикаше весело. Съдбата, може би с няколко грешки от нейна страна, я беше довела дотук и за момента Тес беше готова да се остави в нейни ръце, но само, помисли си тя за стотен път, ако знаеше коя е. Едва тогава можеше да взима решения. Дали се криеше от истината? Но засега бе доволна там, където си беше…

Намръщи се и бързо излезе от ваната като се загърна с голяма хавлия. Разкъсана между благодарност за много скъпите подаръци от графа и отвращение към това, което означаваха, Тес предпазливо надникна в някои от кутиите. Най-накрая си избра корсет от батиста с дантели и ябълковозелена муселинена рокля, както и тъмнозелена панделка, чехли и копринени чорапи, и бързо се облече. Роклята с висока талия й беше малко широка в раменете и бюста, но иначе й прилягаше добре. Върза мократа си коса с тъмнозелената панделка и я сплете на плитка, която зави на кок.

За последен път се огледа в огледалото и си пое дълбоко въздух. По-лесно беше да остане тук горе, далеч от графа, но беше глупаво. Изправи рамене, повдигна самодоволно брадичка и излезе.

Когато се появи в гостната, графът се топлеше до огъня с ръце, стиснати на гърба. Беше успял да прикрие следите от лудориите им в леглото — дрехите му бяха изгладени и изглеждаше елегантен, както винаги.

На прага Тес се поколеба — за миг почувства неудобство. Но това беше смешно — спомни си как преди по-малко от час бе лежала гола в прегръдките му. Преглътна и решително отпрати еротичните образи от съзнанието си.

Малко сковано седна на стола до огъня и обърна лице към него.

Никълъс не можеше да откъсне очи от нея. Дори в старата износена розова рокля, с коса, небрежно вързана с панделка, изглеждаше привлекателна, но сега… бе прекрасна, високо вдигнатата коса разкриваше теменужените й очи и високите скули. Доколкото разбираше нещо, роклята й прилягаше идеално — зеленият цвят подчертаваше бялата кожа и огнената коса. За първи път се почувства безпомощен. Тя приличаше на дъщеря на аристократи, от главата до петите. Не се лъжеше — нали последните няколко месеца бе ухажвал същества като нея: добре възпитани, подходящи разглезени момиченца, предлагани от родителите или попечителите си на най-висока цена на Амък, най-големият лондонски брачен пазар. Всички съмнения, които имаше относно историята й за изгубената памет, се изпариха. От начина, по който изглеждаше сега ставаше ясно, че първото му предположение беше вярно — целта й беше брак и нямаше да се спре пред нищо, за да успее.

Но продължаваше да го гложди въпросът — защо с красотата си и очевидно доброто си възпитание бе избрала такъв начин? Нямаше зестра? Някакъв ужасен скандал в миналото? Без достатъчно връзки? Или просто беше амбициозна? Какъвто и план да имаше тя и съучастниците й, той нямаше да успее. Тя му беше любовница, а не съпруга!

Между тях увисна неудобна тишина. Огънят пращеше в камината, а часовникът отмерваше минутите.

Никълъс се прокашля.

— Харесаха ли ти подаръците?

— Да.

Никълъс се намръщи. Не беше свикнал щедростта му да се оценява толкова категорично и кратко, и въпреки че не обичаше да го ласкаят прекалено, думите й го засегнаха. Никоя от предишните му… Веднага отхвърли тази мисъл. Вече беше решил, че тя не е като другите му любовници.

Почувства се неудобно и затова почти извика.

— Искаш ли да си тръгна?

Тес го погледна. Искаше да си тръгне, нали? Не, отчаяно си призна тя, не искаше той да си тръгва и това нямаше нищо общо с дългите самотни часове, които я очакваха, след като той затвореше вратата след себе си. Дори и къщата да беше пълна със забавни хора, нейният свят щеше да е празен и глупав без него.

Беше й трудно да си го признае и Тес затаи дъх. Да не би да се влюбваше? Разтревожи се — това не й харесваше. За да прогони тези мисли, погледна към пантофките си и каза.

— Не, милорд, не искам да си тръгвате.

Той тихо изсъска:

— Никълъс, името ми е Никълъс или Ник, и след всичко, което стана между нас, мисля, че трябва да забравим тези формалности!

— Добре тогава, Никълъс — покорно повтори тя. — Не искам да си тръгваш.

Изпълнявайки задълженията си на домакиня, тя добави:

— Ще останеш ли за вечеря?

— Не, не тази вечер, благодаря ти.

Тишината заплашваше да стане твърде неловка, когато Джени почука на вратата. Изглеждаше разтревожена.

— Извинете, че ви прекъсвам, милорд, но мама каза, че било спешно. Слава Богу, че сте още тук! Контрабандистите, сър! Използват мазетата на кулата, за да складират стоките си! Том ги открил, когато слязъл да прибере ликьора, който донесохте от имението.

След няколко минути Никълъс сам се убеди в думите на Джени. Тес надничаше зад рамото му.

Не беше негова идеята Тес да го придружи, но след кратък спор, който той изгуби, двамата последваха Джени към кухнята. Сара им даде свещи и през килера за храна по ниското стълбище се отправиха към мазетата.

Водени от мъждукащата светлина на свещите, те се озоваха в просторна стая, от която се разклоняваха няколко тунела, явно към околността. Мястото беше мрачно и страшно, с прашни паяжини от тавана и застоял въздух. Том и Джон бяха слезли преди тях и ги посрещнаха.

— Милорд, вижте какво открихме — извика Том. — Контрабандистите крият стоките си точно под носа ви!

Вниманието на всички беше привлечено от щайгите и сандъците, безразборно натрупани по средата на стаята. От многото стъпки по пода и от липсата на паяжини там личеше, че не за първи път кулата е използвана за тази цел.

Никълъс не можа да реагира веднага, трябваше му време да огледа.

— Само през килера ли може да се слезе в мазето?

— Не, милорд — бързо отвърна Том. — Елате да ви покажа външния вход. С Джон го открихме, докато ви чакахме, но не успяхме да разгледаме тунелите. Може да има и други входове, за които да не знаем.

Явно утре го чакаше работа — налагаше се да блокира всички други входове.

Том и Джон успяха с лекота и съвсем безшумно да отворят хоризонталните дървени капаци, при което се откри сивото дъждовно небе — явно това бе входът, който контрабандистите редовно използваха. Те бяха толкова сигурни, че никой няма да разкрие стоките им, че не си бяха направили труда да заключат входа. Никълъс огледа внимателно пантите — бяха добре смазани.

Обърна се към двамата млади мъже и ги попита:

— Вчера бяхте ли тук долу?

— Да, вчера следобед — отвърна Том. — Слязохме да изчистим лавиците, но тогава тук нямаше нищо.

— Искаш да кажеш, че са внесли тези неща тук снощи? Докато сме спали в леглата си? — почти извика Джени.

Никълъс стрелна с поглед Тес, но освен лека тревога, лицето й не изразяваше друго. Побиха го студени тръпки като си помисли, че е можела да пострада, ако се бе събудила и натъкнала на тези престъпници, докато нагло са си вършили работата.

Като прецени, че не иска очевидно нервната Джени да влияе на Тес, ги изпрати горе при Сара. След това разговаря с Том и Джон, за да решат какво трябва да се направи. Никълъс не искаше да уведомяват местния съдия за откритието си, защото присъствието на Доли в кулата щеше да стане обществено достояние. И без това имаше доста резерви относно настаняването й толкова близо до имението, както и до баба му и сестра му. А и съществуваше възможността да шпионира контрабандистите и така да изпълни молбата на Роксбъри.

Докато Никълъс разговаряше със слугите, Тес обмисляше как сама да разследва случая. Толкова беше вглъбена в мислите си, че когато Никълъс застана зад нея, тя подскочи от уплаха.

— Не се промъквай така зад мен! Изплаши ме!

Той леко се усмихна.

— Извинявай. Долу беше доста неприятно, нали?

— Да, предполагам. Но бих искала да огледам това място — всички тези тайнствени тунели. Не бих се изненадала, ако търговците използват това място от години — очите й блестяха от вълнение. — Възможно е тунелите да извеждат до други стаи.

Никълъс се намръщи при мисълта тя да обикаля из тези тъмни галерии, които извеждаха Бог знае къде.

— Не мисля, че идеята да ходиш сама на разузнаване е добра.

Решителното й изражение го предупреди, че засяга болна тема. Знаеше, че ако й забрани да влиза в мазето, тя щеше да го стори напук.

— Може би много скоро ще можем заедно да отидем на разузнаване.

— Надявам се — небрежно отвърна Тес, а в главата й вече зрееше планът за утре.

Никълъс присви очи.

— Доли, това не е игра. Контрабандистите са опасни. И адски нагли, щом снощи са пренесли тези стоки, независимо, че къщата е обитавана.

Тес замислено го погледна.

— Може да не са разбрали, че в къщата има някой. Ако следват нормалното си разписание, трябва да е било доста след полунощ, когато са разтоварили корабите и са скрили стоката. Къщата е била тъмна и е нямало кой да ги предупреди, че вече някой живее тук. Не забравяй, че пристигнахме едва вчера. През деня промяната би била очевидна, но не и през нощта… Но се съмнявам, че присъствието ни би ги спряло — контрабандистите си правят каквото искат и определено не биха очаквали да се възпротивим. Не би било много умно от тяхна страна.

— И как, любов моя, знаеш толкова много за контрабандистите в Кент? — сухо запита Никълъс. — Паметта ти постепенно се завръща, а?