Игра на съдбата

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Авъри все още не беше разбрал обхвата на пълното си поражение, но подозираше участието на графа в някои от скорошните промени в живота си.

Последните няколко дни не бяха приятни за новия барон Мандъвил. Пристигането на писмото от Рокуел с неприятните новини за неочакваното посещение беше само началото. Авъри мислеше, че е имал късмет като е прочел писмото преди всички и е успял да пусне плана си в ход и насила да се ожени за Тес. Това, мислеше си той като седеше в големия салон на имението Мандъвил и пиеше чаша след чаша превъзходно бургундско вино, беше последното хубаво нещо, което му се случи.

След като пристигна в Лондон бързо се преоблече и освежи в къщата на Мандъвил на площад Гросвенър — по случайност точно срещу къщата на Шерборн. Точно когато излизаше, за да се качи в каретата си, се натъкна на един познат, с когото размени няколко приказки. Бъбривият господин знаеше всички градски слухове, но фактът, че беше закусвал тази сутрин с лорд Рокуел, заинтригува Авъри. След няколко деликатни въпроса получи интересната информация, че въобще не е споменал за Тес. Всъщност казал, че планира в събота да замине на посещение при племенницата си, а оттам за Корнуел до края на годината.

Авъри отправи каретата и замислен се прибра отново вкъщи. Възможно ли беше Тес да не е пристигнала в Лондон? Дали той не беше стигнал преди нея? Изглеждаше малко вероятно — тя имаше доста часове преднина, но снощи пък се разрази буря…

Реши да не ходи до къщата на Рокуел, а вместо това да потърси стар свой познат. Авъри не беше много близък с Джак Денинг, но бяха правили няколко сделки в миналото. Така че Джак със своите връзки из Лондон се оказваше тъкмо човекът, който беше нужен на Авъри.

В петък сутринта Джак увери Авъри, че Тес не е в къщата на чичовците си. Къде ли можеше да е? Разтревожен, той помоли Денинг да сложи човек, който да следи къщата на Рокуел и още няколко, които да претърсят пътищата от Кент за Лондон и нетърпеливо зачака. Тес все някога щеше да се появи. Ако успееше да се промъкне покрай хората на пътищата за града — въпреки че червената й коса трудно можеше да се пропусне — шпионинът пред къщата щеше да я види. Изпрати и съобщение на слугите си в имението, за да ги предупреди, че по някаква случайност Тес може и да се върне там.

Докато чакаше появата на Тес или бележка от имението, на Авъри му хрумна все пак да посети Рокуел, но предпазливостта го възпря. Знаеше, че Рокуел и брат му не го харесваха по принцип и неочакваното му пристигане в града само щеше да засили подозренията им.

Но и на следващия ден нямаше следа от момичето. Получи бележка от Лоуъл, че в имението всичко е наред, но че младата дама не се е върнала там. Авъри започна да се съмнява, че нещо се е объркало. Шпионите се кълняха, че няма и следа от нея, нито по пътищата, нито около къщата на Рокуел. Нищо повече не можеше да постигне като седи в Лондон, затова реши да се върне и сериозно да си поговори с лелите. Възможно беше Тес да се е скрила някъде другаде… и той напълно грешеше като си мислеше, че тя ще се обърне за закрила към чичовците си. Може би щеше да е добре, ако Тес се беше скрила на място, откъдето щеше лесно да я отвлече, но това би създало нови проблеми. Вбесен, той се метна в каретата си и тръгна за Мандъвил като само за минути пропусна пристигането на Ник в Лондон, който идваше, за да издейства разрешителни за сключване на брак.

Положението, което Авъри завари в имението при пристигането си, беше почти толкова нерадостно, колкото и изчезването на Тес. След бягството на лелите той вече започна да подозира, че Никълъс Талмъдж има пръст в някои от неприятностите му. Знаеше за приятелството между Рокуел и Талмъдж и какъвто си беше подозрителен разбра, че веднага щом им бе отказан достъп до имението Рокуел са отишли в дома на приятеля си, който живееше наблизо. Оттук лесно можеше да се направи връзка, че Ник е участвал в бягството на лелите от Мандъвил. Но къде беше Тес?

Присви ледено студените си сини очи. Имаше ли някаква вероятност Ник и Тес да са се срещнали? Известно време обмисля тази възможност, но после я отхвърли. Ако Тес беше при Ник той нямаше да чака до събота, за да освободи лелите й. Последното беше станало само защото братята Рокуел бяха надигнали вой. В това беше сигурен.

Авъри започна да си блъска главата и да умува какво щеше да се случи след това. Знаеше, че е притиснат в ъгъла. Тези дни финансите му бяха позатегнати и дори сумите от загадъчния мистър Браун едва ли щяха да му стигнат за дълго. Лелите нямаше да си замълчат нито за затварянето им, нито за изчезването на Тес… Ако искаше да предотврати катастрофата трябваше да действа светкавично.

Решението на проблема му изглежда беше да намери Тес. Щом тя беше в ръцете му, другото щеше да се оправи. Затова тази сутрин изпрати Лоуъл да претърси пътя, по който тя най-вероятно беше тръгнала — може да е станал някакъв инцидент и тя да лежи ранена край пътя или в някоя фермерска къща и да се бои да разкрие самоличността си от страх да не би той да я открие. Авъри се усмихна — Тес знаеше, че той ще тръгне да я търси.

Авъри не само че изпрати Лоуъл да търси Тес, но нареди на Колмън дискретно разузнаване около имението Шерборн. Но Колмън нямаше какво интересно да му съобщи, дори и след разговора си с един от слугите в имението, когото обилно напи с ликьор. Като имаше предвид враждата между Мандъвил и Талмъдж, Авъри не очакваше лелите да са там, но по дяволите, все някъде трябваше да са! Но къде?

Присви устни. Ако Тес не беше при лелите си, а той знаеше, че е така… И ако не беше и при чичовците си, в което беше почти сигурен, тогава къде, по дяволите, беше? Роднините й без съмнение вече бяха открили това и бясно обикаляха наоколо, за да я търсят или се опитваха да намерят начин, за да предотвратят скандала. Саркастично се усмихна, вдигна тост за здравата социална структура и си легна, като се надяваше, че съдбата все пак ще му хвърли някоя щастлива карта.

Ник не мислеше често за късмета или съдбата, но в онази вторник вечер през октомври 1811 г., когато Тес Мандъвил стана негова съпруга, той беше благодарен на случая, който го бе отвел в „Черното прасе“ само преди една седмица. Загледан в лицето на младата си съпруга, Никълъс беше много благодарен на лейди Мериан Холиуел и на останалите, които онази нощ го бяха отвели в „Черното прасе“.

След това погледна баба си, която тихичко разговаряше с Хети и Мег. Изглежда се чувства добре, успокои се той. Малко се притесни, когато Тес и лелите й се запознаха с нея, но баба му успя да покаже вродената си учтивост. Наблюдаваше я как се бори да потисне болезнените емоции, които я изгаряха отвътре и усети внезапен прилив на привързаност. Тя беше истинска дама.

Сватбата мина приятно. Малкият салон в задната част на къщата беше отрупан с току-що откъснати цветя и пред слисаните погледи на събралите се роднини Ник и Тес бяха венчани от местния пастор.

След това в любимия син салон на баба му сервираха разхладителни напитки. Лицата на чичовците й гордо сияеха, а Хети и Мег одобрително се усмихваха на младоженците. Лейди Шерборн все още се държеше сдържано, но блясъкът в сините й очи обещаваше промяна в настроението.

Тес и Палас нямаха време да разговарят много преди сватбата, но сега стояха една срещу друга до една от масите и Ник внимателно ги наблюдаваше. Разговорът им беше учтив, те старателно подбираха думите си. От момента, в който се запознаха, Палас не можеше да свали очи от красивото лице на Тес. Сега, когато се запозна със съпругата на внука си и видя, че Тес не е интригантка, се почувства по-спокойна и имаше възможност да сподели това, което й дойде наум щом видя момичето за първи път.

— Приличаш много на прабаба си, нали?

Тес кимна печално — знаеше колко болка беше изживяла тази жена заради Тереза.

— Да, казвали са ми, че има поразителна прилика между нас — има неин портрет в Мандъвил. Съвсем като близначки.

— Да, така изглежда. — После потупа ръката й и промърмори почти на себе си. — Ти си подходяща, дори много подходяща — извърна се и се отправи към другите си гости.

Тес не знаеше как да приеме думите й, но усети, че опасенията й малко по малко се разсейват. Срещата й с лейди Шерборн беше едно от препятствията, с които трябваше да се справи през последните няколко дни и се изненада колко много значеше одобрението й за нея. Прехапа устни. Това не би трябвало да има значение, но все пак беше благодарна на лейди Шерборн за дружелюбното й отношение.

Погледна към Ник и при вида на страстта, искряща в черните му очи, сърцето й подскочи. Беше лудост да изпитва дори и най-малкото щастие за брака им, но, за Бога, беше точно така. Изкриви устни от съжаление. Чувството й на щастие беше странно и не можеше да обясни усещането, че всичко е правилно, че е на мястото си… че се е прибрала вкъщи след дълго и опасно пътуване. Беше странно, особено след като упорито се убеждаваше, че е напълно против идеята да се омъжи за Никълъс Талмъдж още от самото начало.

Тес въздъхна и разбра, че не би трябвало да е изненадана от променливите си чувства — въпреки всичко тя обичаше Никълъс и макар, че той може би не я обичаше, беше доказал, че е благороден мъж. Пък беше и невероятно привлекателен, откровено си призна тя, а според чичовците й и доста заможен и щедър. Беше и мил — виждаше се от начина, по който се отнася към баба си. Едва ли някоя жена би останала разочарована от мъж като съпруга й.

Почувства как Ник деликатно обхвана кръста й и я притегли към себе си и се развълнува, усещайки топлината на тялото му до своето. Дишането й внезапно се ускори като си помисли за предстоящата нощ. Сега той беше неин съпруг, бъдещето им беше неизменно свързано…

— За довечера ли си мислиш? — дрезгаво прошепна Ник в ухото й. — Аз да. Всъщност нямам търпение тези гости да си отидат и да те имам само за себе си — леко я целуна по слепоочието. — Липсваше ми през последните няколко дни, съкровище — и въпреки че лелите ти са много приятни жени, а Рокуел са ми добри приятели, ми се искаше да ги няма — все някой от тях е наблизо и не сме оставали насаме дори и за един миг от сряда вечерта.

Ник се оплакваше с право. Роднините й зорко ги следяха — нямаха възможност да се срещнат насаме и Тес не знаеше дали да се радва за това или не.

Усмихна се насила.

— Ако правилно си спомням, ти беше този, който покани лелите ми да останат в имението Шерборн, докато нещата с Авъри се уредят.

— Да, така беше — небрежно отвърна той. — И предполагам го направих от чисто егоистични подбуди — нима не е възможно да съм го сторил, за да ти се харесам? Или за да имаш близки хора до себе си през първите дни в имението?

Изненадана, Тес го зяпна.

— Нима? — попита недоверчиво тя, не се беше сещала за това досега.

Той се усмихна.

— Боя се, че тази загадка, съкровище, сама ще трябва да отгатнеш.

Палас ги приближи и след като целуна внука си по бузата, каза:

— Май събитията от последните няколко дни напълно ме изтощиха. Вече се оплаках на другите и те ме посъветваха да се оттегля. Така че желая и на двама ви дълъг и щастлив живот заедно, аз ще се качвам горе.

— Наистина ли, бабо? Наистина ли ни желаеш дълъг и щастлив живот заедно?

Усмихна им се топло и погали Тес по бузата.

— Да, наистина — и в очите й блесна палаво пламъче. — И не се бавете да ме зарадвате с внуци!

Тес се изчерви от удоволствие, а Палас се извърна и излезе от стаята.

Пасторът и жена му си тръгнаха скоро след това, а и другите не се застояха много — или последната седмица им се беше сторила много напрегната, или след като бяха постигнали неотложната си цел, се чувстваха удовлетворени и спокойни. След прегръдки и усмивки, придружени от насълзени погледи, лелите се отправиха нагоре към стаите, които бяха приготвени за тях. Чичовците останаха още малко, но скоро и те ги последваха.

Като я целуна по бузата, Алекзандър дрезгаво каза.

— Бъди щастлива, мишле. Ник е много добър мъж — хвърли на приятеля си закачлив поглед. — Понякога е строг и арогантен в зависимост от обстоятелствата, но иначе ще е добър към теб.

Рокуел й се усмихна.

— Вярно е, Тес, Ник е мъжът за теб. Ще видиш. Не искаше да се омъжиш за него, но един ден ще ни благодариш, че сме настоявали. Помни ми думите.

Решиха братята Рокуел да останат в кулата по време на посещението си. Ник не искаше кулата да е празна — проблемът с контрабандистите още не беше решен, а в момента имаше други неща на главата. Баронът и брат му проявиха ентусиазъм да си отварят очите за всякакви престъпни дейности. Истината беше, че и двамата очакваха с нетърпение среднощни сблъсъци с банда престъпници, в случай, че контрабандистите посмеят да се върнат.

Когато те си тръгнаха в синия салон настъпи тишина. Тес неловко погледна Никълъс. От топлината в погледа му и от чувствената извивка на устните му разбра, че иска да се любят.

— Не се тревожи — промърмори той, сякаш бе прочел мислите й. — Въпреки че единственото, за което си мисля през последните няколко часа е нощта, която идва и как ще те любя, не възнамерявам да те натисна върху любимото канапе на баба ми.

Тес се изчерви.

— Не съм си и мислила, че ще го направиш — отвърна тя почти без дъх. От блясъка в очите му сърцето й затуптя толкова бясно, че още малко и щеше да изскочи от гърдите й. Тя заекна. — А-ако нямаш нищо против, а-аз ще се от-тегля.

— Не, идеята ти е много добра. Скоро и аз ще дойда — закачливо я целуна по устните. — Много скоро.

Тес излетя от стаята. За неин срам тялото й вече тръпнеше, изгаряше за ласките му. Сякаш бяха минали месеци откакто не е била в прегръдките му и въпреки че се смъмри, че е такава палавница, не можеше да отрече, че очаква първата си брачна нощ…

Никълъс остана сам в синия салон и си наля бренди, мислеше за необикновения обрат в живота си. Беше изгубил десет месеца в търсене на подходяща съпруга в най-заможните домове в Лондон и я беше открил където най-малко очакваше — в една долнопробна гостилница. Поклати глава и леко се усмихна при спомена.

Какво ли щеше да стане, запита се той, ако бях срещнал Тес при по-обикновени обстоятелства? Дали отново щеше да изпита тази необяснима страст и привързаност? Дали щеше да разбере от пръв поглед, че това е жената, която търси? Все още не можеше да обясни силното усещане, че тя е негова, че са създадени един за друг, което го обзе онази нощ в „Черното прасе“. Погледна я само веднъж и вече знаеше.

Сви устни. Е, не знаеше, че ще се ожени за нея, но беше сигурен, че я желае, че е готов да чака един или няколко живота, но да я намери отново… Каква странна мисъл — да я намери отново!

Тръсна глава, отпи от брендито и се огледа — масите бяха отрупани с остатъци от сватбената гощавка. Въпреки че празникът беше свършил, на Ник все пак му се стори странно, че е женен за Тес Мандъвил. Преди една седмица, ако някой му беше казал, че съпругата му ще е от семейството, с което Талмъдж бяха заклети врагове, щеше да се изсмее и да го помисли за луд. Но въпреки всичко — той, Никълъс Талмъдж, десетият граф на Шерборн, се беше оженил за наследницата Тес Мандъвил. Невероятно!

Привлечен от портрета на дядо си, Никълъс застана пред него и се вгледа в чертите, които толкова приличаха на неговите. Ако Бенедикт не беше избягал с Тереза и беше останал в имението Шерборн, какво ли щеше да каже за тази необичайна развръзка? Дали щеше да е удовлетворен, че този път неговото семейство е измъкнало наследницата под носа на Мандъвил?

Никълъс разглеждаше изписаното, сериозно лице на дядо си. Сега нищо нямаше значение. Беше станало толкова отдавна. Дядо му без съмнение беше починал някъде отвъд океана. Сега Никълъс Талмъдж имаше млада очарователна булка, която го очакваше горе и беше време, помисли си той със задоволство, да я последва.

Остави наполовина пълната си чаша на една от масите и нетърпеливо се запъти нагоре, вече усещаше силната пулсираща болка между бедрата си. Но на прага изведнъж се спря и нещо го накара да погледне отново портрета на дядо си. Пребледня. После го погледна отново и отново, дори се приближи. Не, не можеше да бъде. Сигурно е от осветлението, помисли си той и излезе от синия салон. От осветлението, а може би не, но за миг му се стори, че строгите устни на дядо му се извиха в слаба, самодоволна усмивка…

Въпреки нетърпението да я намери, Ник се забави малко в стаята си, която се намираше до тази на Тес. Изкъпа се набързо и още с мокра коса облече сив копринен халат на райета. За миг се спря пред вратата, която разделяше стаите им. Сърцето му внезапно затуптя лудо и членът му се втвърди. След няколко минути щеше да се люби с Тес на леглото, където са били зачевани цели поколения Талмъдж. Представи си Тес с издуто коремче и своето бебе в нея и се изпълни със задоволство. Но бебето нямаше толкова голямо значение, единственото нещо, което го интересуваше беше, че тя е вече негова!

Бутна вратата и влезе в стаята на Тес, която беше обляна от светлината на свещи, танцуваше по мебелите и по голямото легло точно срещу нещо. Но Никълъс не забелязваше нищо друго освен стройната фигура с огненочервени къдрици, която стоеше пред стъклената френска врата, отвеждаща към голям балкон.

Екзалтацията, която почувства при вида й го завладя. Пулсиращата болка между бедрата му само му напомни колко много я желае и колко е радостен, че Тес е негова съпруга, независимо от причините за брака им.

Стоеше там и й се възхищаваше. Беше си сложила нощницата и пеньоара, който й купи от Лондон — в мига, когато ги зърна на витрината на бутика на един известен моделиер, разбра, че ще й стоят зашеметяващо и беше прав.

Ушита от най-меката коприна в тъмнолилав тон, който изглеждаше почти черен, нощницата имаше дълги прави ръкави от прозрачна материя в малко по-светло лилаво. Същата прозрачна материя имаше и по пеньоара, който завършваше с волани. Откакто й ги купи само си представяше как би блестяла бялата й кожа под пеньоара, но тази вече като видя как й стояха просто затаи дъх.

Червената й златиста коса искреше като огън върху лилавата коприна. Дълбокото деколте с бродерии очертаваше раменете и загатваше бюста й, точно както Ник си мислеше, че ще стои. Късата нощница добре очертаваше стройното й тяло, но погледът на Ник беше прикован върху редицата малки копчета, която се проточваше от врата до подгъва — беше прекарал доста безсънни часове напоследък като си представяше как ще откопчае едно по едно тези копчета с топлите си устни…

Почти извика от страст като си представи колко сладка щеше да е тя. Тес все още не беше усетила присъствието му. Потисна силното желание да я грабне на ръце и да я люби веднага и меко каза:

— Надявам се, че тъжното ти изражение не е предизвикано от нещо, което съм направил.

Тес подскочи и се извърна към него.

— Ник! Стресна ме — извика тя. — Не те чух да влизаш.

Втренчи се в бледите й черти и забеляза сянката в теменужените й очи.

— Какво има? — попита той дрезгаво, приближи се и я притисна до себе си. — Какво те кара да изглеждаш така, сякаш очакваш надзирателя си, а не съпруга, който иска само да си щастлива?

Тес се вгледа в очите му.

— Не се преструвай, че наистина си искал да се ожениш за мен, че ако обстоятелствата бяха различни не би избягал от брак с мен.

— А, това ли било? — кротко запита той и целуна рамото й. — На мен пък ми се струва, че съм си намерил точно съпругата, която винаги съм искал — измърмори той. Като видя изненадата й, Ник се засмя и я вдигна на ръце. — Ела в леглото и ми позволи да ти покажа колко много те желая…